Разлика между версии на „Отвън дрънкането, отвътре ученето“

Версия от 11:48, 25 август 2011

Беседи

Утринни слова -Дванадесета година (1942-1943)

Важни и належащи неща, том 1

Отвън дрънкането, отвътре ученето

Важни и належащи неща - стр. 137

„Добрата молитва" „91 псалом" „Молитва на Царството" „В начало бе Словото"

Ще прочета петнайсета глава от евангелието на Матея. Ние четем Евангелието по някой път, без да го разбираме. Аз считам Евангелието, че има милиони възли. Като го четеш, ако развързваш един възел, ползваш се, ако не го развързваш, не се ползваш. Човек, като прочете Евангелието, развърже всички възли, потегли конеца гладък, и тогава може да плетеш, за да направиш нещо. Като е свързан на възли, нищо не става. Сега ще се научите да четете без възли. Прочети първи, втори и трети стих. Защо са блажени низшите духом? Защото нямат възли, разрешили са ги. Тяхно е Царството Небесно. Който не е разрешил възлите, не може да влезе в Царството Небесно. Под думите низшите духом разбираме развързани възли. Блажени нажалените - и те са развързани възли. Ако жито сееш, че не вали дъжд, какво става? Седи житото сухо, нищо не израства. Блажени нажалените, които са разрешили противоречието, нямат никакви възли на противоречие. Казваш: „Зашо съм сиромах?" Там е работата. Сиромашията е най- голямото богатство. Сиромашията е най-голямото богатство за слабия човек. По-голямо богатство от сиромашията за слабия човек няма. На едно дете да му туриш цял чувал,

какво ще прави? Ще го смачка. Блажено е това дете, десетина грама като му дадеш в ръката. Какво му дава майката? Ще го тури на гърдите, ще му даде десетина грама мляко, достатъчно. Другояче ако му даде, две, три или четири кила, ще го повреди. Прочетете четвърти, пети и шести стих. Няма по-голямо нещастие човек да е сит. Блажени са гладните, там е приятността. Като не си гладен, не ти се яде, каквото ти сготвят, казваш: „Туй не е хубаво, онуй не е хубаво." Като си гладен, каквото ти сготвят, радваш се и благодариш. Блажени са, които гладуват. „Блажени са милостивите, защото те помилвани ще бъдат." По някой път вие искате да знаете какво нещо е милостив човек. Не зная как да ви се представи милостивият човек. Да бъдеш милостив към някое дете значи да го погладиш по лицето, по главата. Казваш: „Какво става с милостта?" Ако не ни милва светлината, ако не ни милва въздухът, ако не ни милва водата, ако не ни милва хлябът, какво ще стане с нас? Като влиза хлябът, помилва ни, полекичка глади ни отвътре. Като ни поглади, нас ни става приятно. Поглади устата. Сега разбират, без гладене не става. Милостивий човек значи да глади, да милва. Хората не са научени да милват. Искаш да милваш някого, измий си три пъти ръцете, да няма кир. Като го милваш, оставяш кир по лицето, тази кир запушва порите, въздухът не може да влиза. Когато милвате някого, измийте си ръцете хубаво. Искате да отидете на гости някъде, измийте си краката, да няма никаква кир. Дадат ви нова дреха, измийте три пъти тялото си, че така облечете новата дреха. Сега кир имате, и обличате новата дреха, оцапва се дрехата. Дадат ви някой подарък, умий ума си, да няма кир. Тази кир, която остава в ума, то е една нечиста мисъл. Казвате: „Защо ми е тази ябълка?" Не сте доволни от една ябълка. Казвате: „Да беше кошница, разбирам." Три семена има най-много в една ябълка. Като посадите три семена, след три-четири години ще ви дадат по три ябълки, след четири години - дванадесет ябълки. Като се минат десетина години,

ще имате десетина коша ябълки. То е въпрос на време. Има две неща, които хората не разбират. Защо човек трябва да бъде малък? Никой от вас не иска да стане малък, нали така? Но за да дойде от невидимия свят във физическия свят, е станал толкоз малък, че никой не може да го види. Дълго време расте, и стане голям. Прочети осми, девети, десети стих. Ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и фарисеите, защо ви е? Има един анекдот. Една циганка имала едно циганче. То заболяло и казва: „Мамо, геврече." „Ще купим, мама." „Мамо, симидче." „Ще купим, мама." „Мамо, смокини." „Ще купим, мама." „Мамо, млечице." „Ще купим, мама." „Мамо, масло." „Ще купим, мама." Каквото циганчето искало, и все майката казвала: „Ще купим." Най- после циганчето умряло. Тя казва: „Мама, от всичко си похап¬на." Учението на книжниците и фарисеите е такова: ще купим, ще дадем, докато най-после всичко се свърши, казват: всичко дадохме на света. Прочетете до края на главата. „Венир Бенир" В какво седи изкуството на пеенето? Ако пееш само един тон, какво ще бъде? Каква песен ще бъде? Да минаваш значи от тон в друг, и при това да знаеш каква част от времето да държиш всеки тон, и да разбираш всеки тон от какво се нуждае и да му дадеш. Някои тонове се нуждаят от топлина. Като вземеш някой тон, не е облечен, трепери. Като го облечеш, постопля се. Някои тонове се нуждаят от светлинка, цветове трябва да имат. Ако е черен тонът, не върви. После всеки тон трябва да знаеш какво желае. „До" иска да се освободи от всичките мъчнотии. „Ре" иска да стане войник със сабя. „Ми" иска да е добре облечено, хубава шапка, хубави обуща, хубав колан да има. „фа" иска да е богат, да има апартамент, да има хубава стая, постлана, със столове. „Сол" е тщеславен, той иска да се покаже, всичките хора

да го познават. „Ла" иска министър да бъде, тежък като владика, корона да има. „Си" иска да има хубав обед. Дето е хубавото ядене, то е музика. Ако не знаеш да пееш, каква музика има? Та сега по новия начин трябва да се пее. Христос казва: „Да възлюбиш." Знаете ли как се люби? Толкоз години сте любили, кажете ми какво нещо е любовта от ваше гледище. Искате да ви любят хората. Че как? Трябва да покажете на някой човек как трябва да те люби. Не как да обича, но как трябва да люби. Опасна работа е любовта. Любовта е като ченгел, дето те хване - отляво, отдясно, не те пуска. Като те залюби, тури ти юлар. Казва: „Няма да ходиш." Майката, като роди дете, казва: „В къщи ще седиш, няма да ходиш." В училище, като те обикне учителят, казва: „В класа ще седиш, ще четеш хубаво, ще пишеш хубаво." Станеш войник, обикне те офицерът, пушката на рамо ще носиш, не си свободен. Искате да ви любят. Нали любят сега? Казвате после: „Много строг е офицерът." Че то е любов. Сиромашията, то е любов. Богатството, то е любов. Като чуя, че някой е забогатял, че го обикнали, казвам, той е натоварен кон. Това е богат човек. Казва: „Сиромах." Казвам, това е разтоварен кон. Конят нищо няма на гърба си, то е сиромашията. В какво седи преимуществото на натоварения и на нена- товарения кон? Кой е по-щастлив? И двамата са щастливи. Натовареният кон да е гладен, като го разтоварят, има какво да яде. Нахраненият кон да е разтоварен. Като си хубаво нахранен, няма нужда да те товарят. Като си гладен, да си натоварен, има какво да ядеш. Като не си гладен, защо ти е товарът? Да ходиш свободно по пътя, гърбът да ти е свободен. Сега това е философията. Вие можете да кажете: „Тъй трябва да бъде." Но я да се приложи любовта. Онзи, който люби и дава повече, той е нещастен. Който дава по- малко, той е щастлив. Обичаният, когато не дават повече, тогава е щастлив. Когато му дават малко, той е нещастен. Който обича, като дава много, е нещастен. Който е обичан при многото, той е щастлив. Който обича, когато малко

дава, е щастлив. Ще кажете: „Защо е така?" философски трябва да разбираме. Направиш една погрешка, реши учителят да ти удари десет тояги с пръчица по задницата, да ти даде изобилно. Какво ще те ползват десетте на задницата с дрянова пръчка? Боли. Реши да ти даде по-малко с дряновата пръчка, по-хубаво е. Туй е само едната страна. Гладен си. Реши да ти даде една хапка, струва си при глада. Като си гладен, струва си двайсет хапки. Значи при яденето, когато искат да намалят наказанието, не ти е приятно. Когато при боя искат да ни намалят наказанието, приятно ти е. Защо е така? Защото при яденето ти ще биеш. Като ти дадат яденето, дадат ти го, ти да го накажеш. При тояжката ти не наказваш, но тояжката ще покаже силата. Ти само ще определиш колко те боли. Ти ще покажеш колко те боли, тояжката ще покаже силата си. Ако ти причинява болка, силна е. Ако не ти причинява болка, не е силна, слаба е. Сега защо трябва да се обичат хората и защо трябва да се любят? Вие не сте мислили досега. Преди да си се влюбил, мирна ти е главата: обличаш се спокойно; ядеш спокойно; седиш спокойно; спиш спокойно; ставаш спокойно. Щом се влюбиш, всичко се обърне с главата надолу. При все това, че се обърне с главата надолу, пак го искаш, мъчиш се. Този, когото обичаш, мъчи те, и пак ти е приятно. Имаш едно дете, заминало някъде, отишло да се разходи. Майката се безпокои какво е станало с него: да не се е удавило някъде; да не го е прегазила някоя кола; да не са го откраднали, да го занесат някъде - хиляди неща. Като се върне, ще го гълчи къде е ходило. Къде е погрешката в любовта? Погрешката в любовта, ето къде е: туй, дето, като го родиш, и ти трябва навсякъде да ходиш. То тръгне някъде, и ти иди с него. Някой се оженил, да ходи с жена си, навсякъде да ходи с нея. Той оставя тя сама да ходи, там е опасността. Жената оставила мъжа да ходи сам, там е опасността. Тя като ходи с него, няма опасност. Представете си сега, че имате един мъж и една жена за изяснение само. Едно изяснение ще ви дам за

любовта, да няма противоречие. Имате ревност. Ревността е ченгел - като те хване, че не пуща. Всяко нещо, което ченгелът е хванал, трябва да дойде до тебе, да го извадиш. Да допуснем по нов начин сега: мъжът е красив и жената е красива. Тръгнали двамата. Жената ще влезе в обществото на други жени - тя е красива, и те са красиви. В нея се явява мисълта да не би да му се завърти главата в другите красиви жени. Жената трябва да се смали и да влезе в мъжа си, да се скрие в него и да го наблюдава отвътре. Да се смее на жените, когато ги прегръща и целува, понеже тогава и тя ще ги целува, ще му дава вода. Мъжът не може да целуне една жена, ако жената не е в него, целувката не струва. Когато жената е в мъжа, и той целуне жена, хас целувка е. Когато мъжът е в жената, и тя целуне мъж, тогава целувката е на място. Как ще разберете това? Питам ви сега, кое е по-хубаво: да имате замръзнала вода в едно шише или размръзнала? Ще речеш да излееш, не излиза водата. Разтопиш водата в шишето, излезе, изсипеш. Де е по-хубавото? Да целуваш размръзнала вода, не можеш да целуваш, водата е замръзнала. Житото, което расте ли е по- добро, или което не расте? Казвате: „Да не се целуват хората." Съгласен съм. Но няма да има никак плодородие. Целуват се хората, плодородие има. Там има противоречие. По- добре да се целуват, отколкото да се не целуват. По-добре да се бият, отколкото да не се бият. Биенето е върхане. Няма да има овърхано жито, няма да има ядене. Сега вие искате без бой. Искате без целувки. Не зная, няма такъв свят. Без целувки значи само един човек да е на света. С целувки, много хора трябва да има на света. Без бой, само един човек трябва да има на света. С бой, много хора трябва да има на света. Вие сега искате да има много хора в света без бой. То е невъзможно. Един трябва да бъде. С кого ще се бие? Щом са много, ще има бой. Какво разбирате под бой? Два смисъла има думата бой. Бой значи растеж, висок да бъдеш. Бой значи и да те бият. Кое от двете? Българинът казва, че бият някого, за да

расте. Защо не са го били? Защото расте. Който расте, не го бият. Който не расте, го бият. Кого бият, нали който не е добър? Който е добър, не го бият. Що значи доброта и лошевина? Не расте, затова го бият. Вие сега не знаете защо ви бият. Значи не растете. Щом не ви бият, значи растете. Доброто е растене в света. Казва: „Добър човек трябва да бъде." В доброто, ако ти не можеш да обмениш едно благо, което Бог дал на другите, ти не си добър. Слънцето е добро, понеже обменя своята енергия със земята. Двама души са добри, понеже обменят своите мисли, своите чувства и своите сили обменят, и благата, които имат, обменят. Когато ние обменяме правилно, то е добро. Всякога ние страдаме, когато не искаме да обменяме онова, което Бог ни е дал. Кога е виновен ученикът? Когато не учи. Кога е виноват учителят? Когато не преподава. Кога е виновна майката? Когато не ражда. Да дойдем до положителната страна. Всякога, когато не изпълняваме волята Божия, както трябва, идат противоречията в света. Сега разбирайте думата раждане. Ние се безпокоим. Всеки човек трябва да ражда. В мисълта си трябва да ражда. В душата си трябва да ражда. В сърцето си трябва да ражда. Във волята си трябва да ражда. Раждането е един Божествен процес. То е както светлината, която излиза от слънцето. Такава светлина трябва да има и човешкият ум, и човешкото сърце, и човешката душа, и човешката сила. Ние, съвременните хора, имаме повърхностни разбирания. Запример вчера имахме празничен ден. София бе блокирана: никой не можеше да излиза от къщи. Не сте ли доволни? Всички бяха затворени вкъщи, никой да не излиза навън. Какво лошо има? Дойдоха да ви посетят вашите любещи: как сте, как живеете, имате ли да ядете, пиете, какъв е апартаментът ви. После да ви видят какво имате, малко брашънце на тавана или в килерчето, после в гардероба колко дрехи има. Щом се роди една ябълка, трябва да има някой да я погали по някой път. Вие се сърдите по някой път, че или някой старец

трябва да я погали, или някой възрастен човек трябва да я погали, или някое дете трябва да я погали. Ако тази ябълка не я погалят, ще я погалят хапливите мухи, червейчета ще я погалят. Питам, тази ябълка кой е по-добре да я погали: човек или някоя муха? И мухата е добра, но не си струва, няма да плати много. Един червей още по-малко ще плати. Роптаел един кон в света, че го яздело едно дете. Този кон не бил доволен. „Едно дете, този хлапак да се качи, и той да ме язди", казвал конят. Молбата на коня, че бил недоволен защо детето го яздило, се чула и го дали на един възрастен кираджия. Впрегнали го в колата, взел камшика, качил се в колата. Питам, кое е по хубаво - дете да те язди или юнак с камшик да те кара? По-добре малките скърби да ни карат, отколко¬то големите. Дойде ти една скръб, благодари, че се е качила на гърба ти. Ако от тази не си доволен, ще дойде по-голяма. С каруцата ще дойдат, ще те впрегнат, и онзи с камшика ще дойде... Ще опиташ в закона на любовта. Всички ние опитваме в закона на мъдростта, всички ние опитваме в закона на истината. Туй, което опиташ и намериш за добре. Казва: „Опитай го." Щом го харесаш и щом го искаш, ще ти го дадат. Затуй трябва да искаме само това, което сме опитали. Къде е грешката на съвременните хора? Погрешката е, че ние не искаме онова, което ни е нужно от сутрин до вечер, но искаме за година, за две, за десет, за сто години да се осигурим. Там е погрешката. Ако отидеш на бакалницата, има една бакалска любов. От какво зависи бакалската любов? Зависи от звонковите, които имаш. По някой път зависи от книжните пари. Някой път звонковите може да бъдат или златни, или сребърни. Като покажеш на бакалина златните монети, отварят му се очите. Като покажеш сребърните, по- малко му се отварят, а като покажеш книжните, обикновено му се отварят. Книжните небрежно ги туря в джоба. Ако е златна, в кесията я туря, казва: „Нещо особено е." Вие сега нямате добро понятие за златните монети. Отиваш да пазариш, доволен е бакалинът, като пазариш повече. Малко

пазариш, сто грама искаш, като те погледне, недоволен е. Той ше изхарчи повече енергия за сто грама да ти тегли захар. По някой път вие искате идеалната любов. Аз мисля, че плодните дървета показват идеалната любов. Като идеш при някоя ябълка, казва: „Обери, която ябълка искаш. Намери и откъсни най-хубавата. Изяжте и посадете семката." Не казва: „Плати." Идеш при бакалина, искаш много, той ти казва: „Ще платиш. Много купуваш, много ше платиш. Малко купуваш, малко ше платиш." Туй не те задоволява. Хубаво, шом дойде любовта, как ше я задоволим? Вие казвате: „Да обичаш." Самата любов иска. Какво иска любовта? Един учител, за да обикне учениците, какво иска от тях? Ако учителят обикне учениците, и те не учат, той не задоволява учителя си. Ако тия ученици учат, тогава той е задоволен от тях. И обратното е вярно. Учениците, ако обикнат учителя си, какво искат от него? Да им преподава добре. Обичате един учител по музика, искате да ви предаде хубаво тази музика, да може да учат. Ако този учител не преподава музика добре, тези деца мислят, че учителят няма любов към тях. Учителят, когато преподава музика, иска те добре да учат. Едновременно, ако учениците любят, искат нещо от учителя. Ако учителят люби, той иска нешо. Бог ни обича, иска нещо от нас - ние да се научим да живеем добре. Той иска да бъдем свободни. Свободата се добива. Като вода не се налива, но се придобива. Той иска да имаме знание. Но и знанието не се налива, придобива се, постоянно се придобива. За да реализираме любовта на Бога към нас, трябва да живеем добре, да бъдем свободни във всички свои действия. Ако в даден случай ти не знаеш кое е добро, ти не си свободен. Един ден дойде един ученик при мене и му дадох едно правило. Той казва: „Какво трябва да правя?" Говорих му много работи и му казвам така: „Който дрънка, да остане отвънка." Дрънкането е нещо неорганизирано. Отиваш, златни монети трябват. Дрънкането е празна работа отвън: това ще направя, онова ще направя. Казва: „Защо, който дрънка, остава от

вънка?" Защото дрънкането иска широк свят. Дрънкането не е тъй тесен свят. Ако те затворят в един сандък, какво ще дрънкаш? Ние, съвременните хора, нямаме отношение към Бога. Ние искаме Бог да ни обича. Но отношение нямаме, не учим. Най-после отношението на живота нямаме. Не възприемаме живота такъв, какъвто трябва да бъде. И знанието, което имаме, и то не е такова, каквото трябва да бъде. Свободата, която имаме, и тя не е такава, каквато трябва да бъде. Най-малкото недоверие, което имаме, искате някой да направи някаква работа заради вас, имате недоверие. Някой крояч, шивач, имате доверие в него, някой път нямате доверие. Като сте му дали доверие, и ви направи хубава дреха, оправдава се. Ако сте му дали доверие, и той не направи хубава дреха, не се оправдава. Погрешката е в него. Къде е погрешката сега? Трябва да оправдаем доверието, което Бог ни е дал на нас. Бог ни е изпратил на земята, да оправдаем това доверие. Ако от ония условия, които Бог ни е дал, не оправдаем, тогава погрешката е наша. После доверието, което един към друг даваме, трябва да оправдаем това доверие. Доверието, което вие ми давате, аз трябва да го оправдая и доверието, което аз ви давам, вие трябва да го оправдавате. Доверието, което ние имаме към Бога, Той го оправдава. Той оправдава доверието, което ние имаме. Онези, които уповават на Него, никога няма да бъдат излъгани. В любовта на Бога човек никога не може да се излъже. Да възлюбиш Господа с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичката си сила, с всичкия си ум, значи да вложиш всичкия си капитал, който имаш, да не пропадне. Казва Христос: „Събирайте съкровищата на небето, дето крадец и молец не ги изяда." Да ви приведа един пример, едно сравнение. Представете си, един мъж се оженил за една жена, която го бие два пъти на ден. Рядко става това, да го бие жената, тя да бъде по-силна. Обикновено той е по-силен, и жените са повече бити, понеже са по-слаби. Представете си, че в нея се зароди

съзнание един ден и си казва: „Понеже аз го бия, ще го напусна." Тя го напуща, да го не бие. Защо го напуснала? Да го не бие. „При него като съм, казва, ще го бия. Не искам да му причинявам страдание." Оженил се той за друга, която не го биела - милвала го, готвила му хубаво, уреждала къщата хубаво. Първата ставала доволна. Казвала: „Аз се радвам, че той си намери добра другарка. Мене това ме радва." Защо и вие по същия начин да не се радвате като първата жена? Тя се радва, че той има втора жена, която го гледа добре. Тази първата, ако каже, че тя не е заради него, като иде, пак ще започне да го бие. Сега приложете туй вътре във вашия ум. Битият мъж значи лошите условия на човешката мисъл. Приложете добрата жена с добрите условия на човешкия живот да мисли право. Приложете същия закон в сърцето. Че сърцето е ограничено, то е лошият живот на сърцето. Приложете добрите условия на човешкото сърце, дето може да се прояви доброто вътрешно. Изводът, който имаме сега, е извод на живота. Често животът е опакован. В един живот често има най-малко седем опаковки. Някои хора са се научили да снемат само първата опаковка. Със седемте опаковки да вземеш, животът е много тежък. Като снемеш едната, има подобрение в живота; като снемеш втората, има пак подобрение; като снемеш третата, има още повече; като снемеш четвъртата, има още повече подобрение. Като снемеш всичките опаковки, то е блаженство, то е щастие на земята. Щастието е да снемеш всичките опаковки. Да можеш да снемеш всичките опаковки, трябва да бъдеш много умен, да се ползваш от благата, които са скрити във всяка една опаковка. Представете си, че имате две опаковки. Едната опаковка е едно шише, пълно с гроздов сок, сладък. Другата е едно шише, пълно със сярна киселина. Казвам, втората опаковка не отваряйте. Казвате: „Защо да не отварям?" Не отваряйте сега. Сярната киселина е за хора, които разбират. Трябва да бъде много умен човек, тя изчиства петна, кирливи работи. Но който не знае, може да го изгори.

Та казвам, в света има една любов, която е като сярна киселина, не я бутайте. Там се изисква голямо знание. Цялото шише няма да употребиш. Много малка доза трябва да туриш във водата. Със сярната киселина може да се лекуваш. Тя може да бъде като лекарство. По някой път вие искате да се запознаете с един ангел. В един ангел има най- малко 50-60 хиляди волта напрежение, или може да кажем, има 50-60 хиляди градуса топлина. Как ше се запознаеш с него? Тук, на земята, имаме много слаба температура. За да не се изгорим, температурата е 37 градуса. На тази любов топлината е 37 градуса. Ако имаме един светия, в него температурата е повече. Колкото е по-голям грешник, температурата е по-малка. Колкото е по-голям праведник, температурата е по-голяма. Всички неща, които не може да приложите, какви са? Ти слушаш, че някой пее. Ако не можеш да приложиш пеенето, казваш: „Мене не ме интересува." Човек, който не може да пее, той носи всичките нещастия. За да дойде някакво благо, трябва да знаеш да пееш. Целият свят, всичките тела, които пътуват през пространството, пеят, много хубаво пеят. Почвата пее, въздухът пее, светлината пее, всичко пее. Виж вятърът по някой път колко хубаво пее: усилва се, отслабва се, някъде има форте, някъде двойно форте има, по някой път като барабанен бой, буря. Ние, съвременните християни, искаме един бамбашка живот. Като се хванеш за един ангел на любовта, не се тегли назад. Когато се теглиш, съдира се дрехата. Щом те хване, каквато и да е любов, върви, подчини се - както когато арестуват някого: той тръгне напред, стражарят по него. Не се противопоставя, понеже ще пати повече. Щом те хване любовта, тръгни. Ако има нешо, на което се подчинявате, то е любовта. Каквото ви каже: напред - напред; назад - назад. Ние, съвременните хора, започваме да се оправдаваме с любовта. Като почнем да се оправдаваме с любовта, дойдат всич¬ките нещастия на главата ни в света. Ако ме питате защо са нещастията в света, ще ви кажа: защото хората се проти-

вят на любовта. Престанете да се противите на любовта. На девет неща не се противете в света: на любовта не се противи; не се противи на мъдростта; не се противи на истината; не се противи на живота; не се противи на знанието; не се противи на свободата; не се противи на движението; не се противи на учението; не се противи на работата. На всичко друго се противете. Щом усетиш, че е любов, не се противи; щом усетиш, че е мъдрост, не се противи; щом усетиш, че е истина, не се противи; щом усетиш, че е живот, не се противи; щом усетиш, че е знание, не се противи; щом усетиш, че е свобода, не се противи; щом усетиш, че е движение, не се противи; щом усетиш, че е учение, не се противи; щом усетиш, че е работа, не се противи. На всичко друго се противи. Казвам сега, най-първо, започнете с трите. Изведнъж не може да се научите. Най-първо, не се противете на любовта, не се противете на мъдростта и на истината. Щом усетите тия трите, не се противете, отстъпете. Запример полковникът, щом види генерала, отстъпва. Генералът, който не е пълен генерал, отстъпва, като види пълния генерал, а той отстъпва, като види царя. От простия войник до генерала, като видят царя, отстъпват и поздравяват. Войникът вдига козирок на ефрейтора, ефрейторът на взводния, на фелдфебела, на поручика, на капитана, на майора, на подполковника, на полковника, на генерала, на пълния генерал и на царя. И най-после и царят им направи козирок: те като вдигнат козирок на него, и той вдигне козирок на тях. То е законът на любовта. Казва: „Аз козирок не вдигам." Значи ти искаш да ти козируват, а ти да не козируваш. Любов за любов, мъдрост за мъдрост, истина за истина. Блаженствата, които дава Христос, това са начини и методи да се примирявате с всичките противоречия, които съществуват в живота. Вие всякога нали се оплаквате? Кого как хване любовта, все се оплаква. Хване го любовта с ченгел, казва: „Съдра ми дрехата." Виноват си ти, понеже си се теглил. Казваш:

„Съдра гърба." Теглил си се. Любовта, като те хване, не се тегли. Като речеш да правиш противоречие, дере, навсякъде дере. Някой път те хване за крака, някой път те хване за пъпа, хване те за пръста - дето те хване, не пуща. Някой път за косата, някой път за носа, някой път за врата - навсякъде, дето те хване, не пуша. Като те хване, не се противи на Божественото. Заболи те бъбрекът - то е любов. Дойде някой, бъбрекът те боли, виждам - влюбил си се, тя го хване за бъбрека. Хване го за кръста. Той ми се оплаква - виждам, че го прегърнала. Някого го боли коремът - за корема го е хванала. Аз не вярвам, че има болни хора, има влюбени хора, нищо повече. Идат да се лекуват от болестта. Болестта, това са уловки на любовта. Тя ги хванала, и те се противят. Щом минаваш близо до любовта, хваща. Който иска да го не хване, далеч да е. В любовта има една хубава черта: тя никога не гони човека, да го хване. Само ако се блъсне в нея, хване го и не го пуща. Хване ли те веднъж, и да плачеш, няма пускане. Никого не пуска. Всички сте хванати от любовта. И да си блъскате главата, няма пущане: или ше си счупиш главата, или се подчини. Слушайте любовта. Който не слуша любовта, прах и пепел ще стане. То е ужасен закон - когото любовта е хванала, прах и пепел ще стане. Ако я слушате, най-голямото благословение, което в света може да дойде, тя го носи. Следователно Бог е любов и когато Той ни призовава, трябва да бъдем готови всички. Както е Той благ към нас, и ние трябва да се научим, както онзи син се връща при баща си, да се научим да Му служим. И тогава ще дойде благословението до нас. В тия усилни времена, в които се намираме, само Божията любов може да ни извади на спасителния бряг, няма никаква несигурност. През тия мъчнотии, в които сега се намираме, единствена е Божията любов, която може да ни избави. Единствено е Божията любов, която може да ни избави от смъртта; единствено е Божията любов, която може да ни избави от сиромашията; единствено е Божията любов, която може да ни избави от болести

те, от несгодите, от недоразуменията. Единственото нещо е Божията любов, която може да ни избави. Но да потърсим Господа с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила. Да се решим да Му слугуваме доброволно. Казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе, единаго истиннаго Бога." Който дрънка, да остане отвънка; който се учи, да научи. Две неща ви казвам: отвън да остане дрънкането и който се учи, да се научи. Няма по-хубаво нещо от учението на любовта. Да научим законите на любовта, то е смисълът на сегашния живот. Когато приемем всичките блага на любовта, ще бъдем задоволени с всичко онова, което душата ни желае. То ще ни се даде и няма да има нещо, което да ни се откаже. Ще бъдем доволни, че живеем в един свят, ще имаме всичко на разположение. Да си ученик, значи да те любят. Да си учител, пак значи да те любят. Когато учениците любят учителя, той е учител. И когато учителят люби учениците, те са ученици. Ако учителят не люби учениците, те не са ученици. Ако учениците не любят учителя, той не е учител. Любовта на учителя прави учениците ученици. Любовта на учениците прави учителя учител. Любовта на Бога от учениците към учителя го прави учител. Сега да приемем този закон: любовта на Бога от учителя към учениците. После да възприемем любовта на Бога от учениците към учителя. Трябва да се учим от черешите, трябва да се учим от ябълките, от сливите, от портокалите, от лимоните, от всичките плодни дървета. Това са форми на любовта. Сега те служат на Бога. Когато и ние започнем да служим като тях, ние ще бъдем по-близо до Бога, отколкото сме сега.

„Отче наш" Девето утринно слово 6 декември 1942 г., неделя, 5 ч. сутринта София - Изгрев