(Нова страница: ==ЛЪЖАТА== Отче наш Духът Божий Според вас как може да се подобри животът? вашият живот как мож...) |
|||
| (Не са показани 3 междинни версии от двама потребители) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | [[Младежки окултен клас]] - ДВАДЕСЕТ И ВТОРА ГОДИНА ([[1942]]-[[1943]]) | |
| − | + | [[КНИГА: Минало, настояще, бъдеще]] | |
| − | + | ==СКРЪБ И РАДОСТ== | |
| − | + | Отче наш | |
| − | + | Аз мога да любя | |
| − | + | Кой беше предметът на миналата лекция? – (Каза се). | |
| − | + | ||
| − | вие | + | Значи вие по някой път обличате скритността с дрехата на лъжата или с преструвката. И нея считате за лъжа. Каква диагноза бихте дали, дали едно нещо е лъжливо или не? Да бъде очебийно, не предположение. Предполагаш, че някой може да те излъже. Не да предполагащ, а да знаеш, че е невъзможно нещо, защото лъжата е туй да поддържаш неща, които са абсолютно невъзможни. Човек не може да бъде по-голям от цялото, а лъжата поддържа това. Лъжата поддържа, че палецът на крака на човека е по-голям от самия човек. Това е невъзможно. Целият човек да се превърне на палец е по-възможно, отколкото палецът да е по-голям от човека. Има неща, които са абсолютно невъзможни. Лъжата поддържа, че овцата вълка може да изяде. Лъжата поддържа също, че вълкът може нивата да опасе. Всичките хора поддържат, че Господ ги е направил нещастни. Това Нему и на ум не е идвало. Той да иска да направи някого нещастен. След като направите някоя погрешка, казвате, че Господ ще ви накаже. На Господ на ум не му идва да ви наказва. Преди да сте направили погрешката, да иска да ви накаже и на ум не Му е идвало, че какво ще се ползува Той да ви наказва. Че един човек е нещастен, какво допринася нещастието? То от какво произтича? Нещастието произтича от факта, че ти е взето нещо, ограничил си се. Тия блага, които са ти дадени, взели са ги, и отнемането е произвело нещастието. Най-първо те правят цар, после те детронират. То е нещастие – ако те поставят на царския престол, гдето мислиш, че си станал нещо. Каква разлика има, че те турили на стола и после те снели? На български имате думата лъжа. В "ж" колко ъгъла имате? – 6 ъгъла. Имате този знак, това е знакът "Ел-Шадай". Знакът на затворения живот. В "ж"-то всичките ъгли са отворени. Геометрически съвсем друго значение има. В живота вече се дават условия, там има две възможности. Трябва да работиш и да страдаш. Туй, което едновременно те кара да се радваш и да страдаш, това е животът. Казваш: Аз не искам да живея. Щом човек иска да живее, трябва да приеме радостта и страданието. Вие не разбирате що е радост и що е страданието. Те са два процеса. Единият процес е от центъра към периферията, а другият процес – от периферията към центъра. В единия процес имаме артериалната кръв, която излиза от сърцето и отива към повърхността на тялото. Другият процес е венозната кръв, която се връща от всички части на тялото към сърцето. Оттам отива в белия дроб да се пречисти. След като отиде в сърцето, пак се праща по цялото тяло. Де е лошото в това? Той е като една физармоника, като я натиснеш – свири. |
| − | 4 | + | Казвам: Трябва да освободите ума си от заблуждение. Най-първо вие не искате да страдате, то е едно заблуждение. То е радостта. То е ваше заблуждение. Радостта с искане не идва. И скръбта с отричане не си отива. Ти като не искаш скръбта, мислиш, че тя няма да дойде. Не, тя ще дойде. Понеже искаш радостта, тя няма да дойде. Скръбта, когато не я искаш идва. Ако я искаш, не идва. Тя, скръбта, се държи като една млада мома. Младата мома като види момък, иска да му обърне вниманието и му хвърля един мил поглед. Щом усети вече, че той я обича, тя бяга от него. И момъкът щом усети, че го обичат, и той бяга. Докато усеща, че не го обичат, иска да го обичат. Щом усети, че го обичат, бяга. Преди да са го обикнали, не бяга. Няма нищо, като са го обикнали, дали му нещо и той бяга. Вече да не се откажат онези, които (са) му дали. Понеже тя му е дала любов, бяга да го не зърне. Вие сега не искате скръбта. Обикнете я и тя ще избяга. Тя е много бедна. Щом я обикнете, щом като вземе нещо, тя веднага ще избяга, и да я търсиш, няма да я намериш никъде, може да питаш навсякъде по света, но тя се е скрила. Щом осиромашее, тя е на първо място. Щом скърбите, това показва, че сте осиромашели, сиромаси сте. Щом се радвате, тогава сте богати и тогава радостта се превръща в скръб. Аз считам самата радост един процес. Щом покажеш всичко, което имаш, ти вече си сиромах. В радостта ти имаш, богат си, в скръбта си сиромах. Тогава не отхвърляйте сиромашията. Напълни я, нищо повече. Вие отделяте скръбта и радостта. Скръб и радост, това са две състояния. Това са две форми, в които човек може да се облече: това са две дрехи. Едната дреха е нощна, другата – дневна. Скръбта носи черен цвят; радостта – бял цвят. Що е скръб? – Чер цвят. Що е радост? – Бял цвят. Но всякога бял не можеш да бъдеш. Във физическия свят бял не можеш да бъдеш, радостен всякога не можеш да бъдеш. Във физическия свят е невъзможно да бъдеш всякога радостен. Не е потребно и да бъдеш. Цигуларят през целия си живот не може да свири без прекъсвания. След като свири 2-3-4 часа, казва трябва да си почина. След като си почине, той пак може да свири. Вие туряте една философия защо трябва да страдате? Скръбта е работа. Ако не работиш, ще дойдеш в друго противоречие. Едно състояние има, което е по-страшно от радостта и скръбта, то е индиферентност. Нищо не те интересува. В скръбта поне чувствуваш, искаш нещо. Другото състояние казва: Безразлично ми е. Много по-страшно от скръбта е нищо да не те интересува. Та сега скръбта идва, за да избави човека от туй индиферентно състояние. Скръбта знае тайната как този човек, който от нищо не се интересува, да започне да се интересува. И знаете ли как той ще почне да се интересува? Той седи на един камък, вън от камъка има празно пространство и тя му казва, тури си крака на празното пространство. Той като стъпи там, се търкули и падне. Почне да го боли нещо. Щом почне да го боли нещо, той вече не е индиферентен. Защото индиферентният от нищо не се интересува. А щом го заболи, той започва да се интересува. Сега толкоз години вие страдате и не знаете какво нещо е скръбта. Само казвате, да се махне, да се махне, а то какво ще се махне. Дай й нещо. Не се дава малко. Напълни торбата й, и нея вече я няма. Сега вие по някой път се опълчвате против Господа. Той ви е дал всичко, дал ви светлина, храна и всичко, от което имате нужда. Нямате някоя шапка и казвате: Как тъй Господ да не помисли за шапка. Шапката не влиза в плана на Бога. За пример някои хора искат да бъдат очите им черни. Защо? Някои искат да бъдат сини. Защо? Каква разлика има между черните очи и сините очи? Да кажем, вие не искате косата ви да бъде бяла или искате да бъде черна. Защо искате черна коса? Черната коса е скръб, бялата коса е радост, а в живота бялата коса произвежда скръб – а черната – радостта. Всъщност черната коса носи скръб. Ще кажете как тъй носи скръб? Черната коса показва една мазна кокошка, угоена, бялата коса показва хилава кокошка. Като дойде човекът или лисицата, коя кокошка хваща, с черната коса или с бялата коса? Като види тази, хилавата, ще каже: Нека стои. Оставя я. В живота, вътрешният живот трябва да се схване, когато дойде едно състояние, от което не може да се освободите, неразположен сте, мрачен сте, нищо не ви интересува. вие казвате: От нищо не се интересувам. Седят двама души и единият казва: Нищо не ме интересува мене, дотегнало ми е. Онзи вижда, че има нещо, което го интересува. Изважда той една златна монета, доста голяма и му я показва. Забелязва, че другият обръща внимание. Нищо не го интересува, нито да пише, нито да чете, не иска да ходи на разходка, а казва: Дай да видя монетата. Вече нещо го интересува. Щом види златната монета, заинтересува се. Щом той иска да я види, значи вече се интересува. Златото аз го уподобявам на красотата. Красотата в света е един метод за изваждане хората от едно състояние на бездействие. Някой човек, който от нищо не се интересува, като му покажеш красотата, той се интересува. Красотата показва, че има светлина, светлината е, която събужда хората, които са в бездействие, които са индиферентни към работата. Тя събужда малките семенца, събужда тревите, събужда мъртвите същества. Та като дойде скръбта в живота, вие се радвайте на нея. |
| − | + | В този, отворения кръг имате изходен пункт, а в затворения нямате. Вие мислите, че природата има затворени кръгове. В природата няма затворен кръг. Той е един процес, фиктивно виждане е това. Когато казвате, че сте нещастен или страдащ, то е привидно. Природата няма затворена скръб, отворена скръб има. В природата няма затворена радост, отворена радост има. В природата няма затворена любов, отворена любов има. В природата няма затворена омраза, има отворена омраза. Всичко в природата е отворено. Вие сега създавате затворени кръгове и казвате: От мене нищо няма да стане, тогава вие не разбирате какво говорите. Като кажете от мене нищо няма да стане, това е затворен кръг. Няма затворени кръгове в природата. То е една временна илюзия в ума ви. Тия неща трябва да ги имате в умът, за да имате правилен възглед. Ако нямате правилен възглед, вие сами ще се спънете. Не искам да турите в мисълта си: От мене нищо няма да стане. Когато волът е свързан вътре в дама, казва: Аз не мога да работя. Вързан е не може да работи. Когато дойде господарят и го отвърже, впрегне го, вземе остена и той почва да работи. Та когато и вие казвате, че не може да работите, вие сте като свързания вол, обаче, като дойде господарят и ви отвърже – юларят отпред и остенът отзад – вие веднага ще работите. Вие пак ще бъдете доволни. Радвате се, че сте излезли от дама. И на нивата не е толкоз приятно, но е за предпочитане, отколкото в дама. Има една обмяна на светлината. Сега по някой път вие искате да бъдете свободни, че всички страдате от свобода. Хората, които не са свободни, не страдат. Страдат само свободните хора. Чудно е когато някой човек търси свобода, че той от свобода страда. Който има свобода, той страда. Който няма свобода, той не страда. Имаш един предмет, който не е свободен, ти от него страдаш. Камъкът не е свободен да се подвижи. Ти, свободният човек, вървиш, блъснеш се в него, удариш се, това ще ти произведе страдание. Кой произведе страданието, свободният или несвободният? Ти можеш да вземеш този камък. Казваш: Ти ще се махнеш оттам, аз съм човек, който се движи. И той ритне камъка. Но ритането не е по свобода, той го рита, понеже му е причинил вреда. Един свободен човек, ти не можеш да го ритнеш. С несвободния може да се блъснеш. Вие в себе си се блъскате с вашите несвободни идеи. Несвободните ваши идеи ви причиняват страдания. Следователно една ваша несвободна идея заобиколете я, но не я ритайте. Сега вие в сегашния живот искате ангелите да се грижат заради вас. Вие сами трябва да се грижите за себе си, понеже сте свободни. Свободният човек трябва да се грижи, но не да се безпокои. Но да съзнава в себе си възможността, че му са дадени всичките възможности той да прави каквото иска. Радвайте се на това. Сега, ако риташ една несвободна идея, тя ще ти предаде своето състояние, ще те ограничи. Същевременно, тя ще придобие своето състояние на движение, но туй движение е временно. Ще се движи до едно място и пак ще спре. Свободният човек е всякога свободен. Има и неща, които временно стават свободни. Временната свобода показва, че няма свобода, човек се е сблъскал с несвободни идеи. Когато се блъскат свободни и несвободни се ражда едно преходно състояние. Някой човек се заинтересува, после пак не се интересува. Казвам: вие сте свободни. Човек чувствува своята свобода само при скърбите и радостите. Радостта и скръбта това са два полюса, които показват, че са свободни. Щом скърбиш, свободен си, щом страдаш, свободен си, щом престане радостта и скръбта вие не сте свободни. То е новото определение, което трябва да го знаете. Щом страдаш и се радваш, ти си свободен. Щом само се радваш, ти си наполовина свободен. Щом само скърбиш, ти си наполовина свободен. Скръбта е полусвободна и радостта е полусвободна. Двете заедно дават свобода: едното е плюс, другото е минус. Кое е скръбта и кое е радостта. Радостта ли е плюс или скръбта е плюс? Казвате, че радостта е плюс, как ще го докажете? Единият минус е изгубил своето първоначално положение и е дошъл в стълкновение, минусът винаги ще дойде в стълкновение с някаква идея. Той е бил перпендикулярен. Две същества, които са в стълкновение, те образуват плюса, минусът е сам, той не може да дойде в стълкновение. Така разглеждан въпроса как трябва да се приложи? Вие разглеждате и живота в едно статично положение. Един беден човек може да ви помогне повече, отколкото един богат, в даден случай. Един богат човек в даден случай може да ви помогне повече, отколкото един беден. При какви условия? Бедният иска да работи, богатият няма да дойде да работи заради вас. Той може да ви даде жито, може да ви даде пари на заем, може да ви даде книги, може да направи много неща, но при тази, грубата работа, която бедният може да я направи, богатият не може да я направи. Но пък и бедният човек не може да направи това, което богатият може да направи. Беднотията и богатството, считани като процеси. В какъв случай бедният може да ви помогне? Аз като разглеждам богатия човек какви трябва да бъдат моите отношения и какви при сиромаха? Ако спазите отношенията си тъй, както са турени в природата, аз имам добри отношения. Ако спазя доброто отношение към бедния в дадения случай, както природата го е турила, може да бъда в едно приятелско отношение към него. Когато разбера живота на богатия и живота на сиромаха, тогава, аз съм разбрал живота. Когато не разбирам живота на богатия и живота на сиромаха, аз не съм в правата посока. Сиромахът и богатият показват пътя на вас, считайте че сиромасите, са ви учители. Един учител с тебе работи целия ден, ти мислиш, че той ти е слуга. Ти се заблуждаваш. Той ти преподава първия урок, който не разбираш, гледаш го отгоре, ти се усмихнеш, мислиш, че си по-горе от него. Ние мислим богатите по-горе от нас, а сиромасите по-долу от нас. То е заблуждение. Сиромашията и богатството са винаги по-горе от нас. И сиромашията седи по-горе от мене, и богатството седи по-горе от мене. Понеже богатството иде отгоре, а сиромашията иде отдолу, само посоката на движението им е различна. Понеже едното слиза отгоре, а другото иде отдолу, ние не ги разбираме и считаме, че едното е долу, а другото е горе. Ако обърнеш сиромашията нагоре, ако обърнеш това колело, веднага сиромашията ще стане горе, а богатството долу ще дойде. Сега вие ще кажете: Какво нещо е сиромашията? Вие отделяте сиромашията вън от себе си. Той е един вътрешен процес, който ви подтиква към деятелност. | |
| − | + | ||
| − | + | Каква българска дума ще турите на "индиферентен"? – "Безразличен". Имате на български "добро" и на френски "биен". Има едно различие, виждаме как французинът разбира доброто и как българинът разбира доброто. Двамата го разглеждат в две различни положения. Българинът е геометрик. За французина "биен" означава "има ли нещо за ядене". Ако има нещо за ядене, тогава е добре, "биен"; за българина доброто е, ако има нещо да се посее в градината. Французинът казва: Има ли нещо за ядене? А българинът казва: Родило ли се е нещо в градината? Онзи, който не разбира, ще каже: Как така? "В" -това е устата. Българската буква "В" не е за ядене. За французина "В" е ядене, за българина "В" е никнене. То е посятото семе, което е поникнало да даде нещо за ядене. Българинът казва: Трябва да се посее в земята. Българинът е геометрик, показва по кой начин става доброто. Сега, това са отвлечени геометрически въпроси. Процесите в природата трябва да се превръщат. Има превръщане на един процес на радостта в един процес на скръб. Изпразниш хамбара, скръбта ще дойде. Посееш нивата, ожънеш я, на нивата нищо няма да остане, хамбарът се напълва. Когато пълниш хамбара, той се радва. Когато сееш на нивата, тя се радва. Изпразниш хамбара, скръбта дойде. Тогава нивата се радва. Едновременно не може да направи нивата и хамбарът да се радва. Когато нивата скърби, хамбарът се радва. Когато хамбарът скърби, нивата се радва. Двамата да се радват едновременно не може. То е несъвместимо. Плюс и минус са два процеса, единият събира, другият дава. От единия си взел, на другия си дал. Вие искате в себе си да измените процесите на природата. Природата след като работила милиони години, намерила най-разумното в дадения случай, вие не можете да бъдете по-умни от нея. Туй, което е определено за всички същества, подчинете се и вие на този закон. Само свободният човек може да се подчини, който не е свободен, не се подчинява. Ти казваш: Аз не искам да се подчинявам, ти не си свободен. Човек, който е свободен, само той може да се подчини. Когато се навеждате надолу и вдигате един товар, какво означава? Казвате: Аз не искам да се подчиня. Ще се наведеш, свободен си да вдигнеш товара, и после ще се изправиш. Сега вие разбирате, че който се подчинява, не е свободен. Всъщност, който се подчинява, не е свободен. Подчинението на другите е друг процес. То е едно извратено състояние. Вие сами да се подчинявате, не да се подчинявате когато ви заставят да се подчините. Ние това наричаме насилие. Насилието го употребяваме при несвободните хора. Там е потребен процесът на насилието. Вземеш един камък, търколиш го, то е насилие. Насилието, там е благото. За хора, които не са свободни, насилието е да ги събуди от инертното състояние. Та първо разберете какво значи подчинение. Не считай, че да се подчиниш, не е свобода. Ти сам да се подчиниш, то е свобода, ти се задължаваш само да направиш нещо. Искаш да направиш някаква услуга, то е все същият закон. Хиляди хора има, на които искаш да услужиш. Казваш: Ограничаваш се. Когато се ограничаваш, показваш, че не си свободен. Използувай свободата си. Някой казва: Не искам да се мръдна оттук. Мръдни ръката си. Някого го боли главата. Щом те боли главата, ти си свободен. Щом те боли пръстът, ти си свободен. Щом те болят краката, ти си свободен. Щом нещо те боли какво трябва да правиш? Тури ръката си, поглади го. Вие казвате, че никога досега не сте го милвали. Казва някой: Аз не искам да си губя времето. Щом не искаш да се губиш времето, ще чакаш. Сега вие виждате далечните причини. Щом те боли кракът, някое същество от по-висшия свят ви е свързало, нали сте виждали децата, когато хванат някой бръмбар, свържат го с конец, той хвръкне, дойде до края на конеца и падне. После пак хвръкне, после пак падне. Някой път се скъса конецът и той се освободи. Вие помилвайте крака и кажете на това дете, което е вързало крака ви: Отвържи го. Два, три пъти като му кажеш, детето ще го отвърже. Вие наблюдавате някое дете, кракът е вързан. Някое дете минава покрай някоя градина, вижда круша на дървото, спре се да гледа и разсъждава. Какво разсъждава? Разсъждава кой е създал крушата. Детето като фантазира, мисли, то мисли как да вземе крушата. Французинът не мисли като българина, той като произнесе думата "биен", мисли за ядене. Българинът като каже "добре", мисли да посади нещо на нивата. Туй дете отива в училище и е вързано за крушата. Конецът е вътрешен. Мисли по кой начин да снеме крушата от дървото. Мисли кой е най-краткият път да я вземе. Мисли, мисли, наведе се, вземе камък и хвърли да удари крушата. Ако не може да я снеме, заминава си. Втори път пак мине и вземе една тояжка и хвърли. Падне ли крушата, той я вземе в джоба си и тръгне по пътя. Ще кажете: Това са детински работи. Но това е цял един процес. Като наблюдаваш туй дете, виждаш как е работило. То е един отличен процес. Някой ще каже, че това дете е безнравствено. Това са празни работи. То хвърлило, камъкът не ударил, като хвърли пръчката, пада крушата, това е "биен", изяде крушата и посади крушата в градината на баща си. След време ще израсте една круша в градината на баща ви. След време ще израсте една круша. | |
| − | + | Казвам: всичко в природата е създадено с цел да ни събуди, да излезем от онова инертно състояние и да разберем онова разнообразие, което съществува да намерим изходно положение. Любовта, която слиза и обичта, която излиза, влиза вкъщи, това е любов. Излизаш от къщи, това е обич. Досега всичките окултни науки са разглеждали тъй както анатомията изучава костите, всичките неща в природата служат за пособие, те са удобства. Всяко нещо в даден случай може да ти послужи. Минаваш покрай един извор, жаден си, ще се спреш, ще пиеш. Минаваш покрай някое дърво, гладен си, има плодове, ще се наядеш. Отвориш устата, тогава влиза вътре в тебе въздухът. Затвориш устата, приел си въздуха. Казваш: По друг начин не може ли? Може и по друг начин. Може да не отваряш устата си да си запушиш носа. Ако запушиш носа и устата си, какво ще стане? Ще минеш от едно състояние в друго. Първоначално има същества, които дишат с цялото тяло, чрез всичките пори дишат. Микроскопичните същества дишат с тялото, нямат специфично дишане. Други същества дишат по два начина, дишат чрез цялото си тяло и специфично чрез устата. Ако престане да диша през порите, умира. Ако престане да диша през дробовете, умира. У човека смъртта иде по два начина: престава да диша през дробовете, престава да диша чрез порите. А в другите същества, които дишат само през порите, ако престанат да дишат през тялото, те умират. Специфичното дишане е създадено в човешката мисъл. Човешката мисъл е създала дробовете. Човек като е мислил, искал е да излезе мисълта му. Той, за да говори е трябвало да диша, да има въздух, да излязат думите навън. | |
| − | + | Коя е сега основната мисъл? Туй, което ще ви бъде полезно? Скръбта и радостта определят свободата на човека. Тогава в Божествения свят се изявяват любов и мъдрост. Те показват посоката на движението. Любовта ще покаже живота, мъдростта ще покаже знанието. При Любовта трябва да слезеш, при Мъдростта трябва да възлезеш. Що е мъдрост? – Излизане. Що е любов? – Влизане. Щом влезеш някъде, то е любов. Щом излезеш от някъде, това е знание. Какво нещо е любовта? – Влизам да помагам. Що е мъдростта? – Излизам. Само посоката на движението се различава. Едното движение е към центъра на битието, другото движение е към периферията на битието. Щом дойде скръбта, радвайте се. Какво е тогава скръбта? В скръбта се ограничаваш. Що е радостта? – Излизаш навън. Скръбен е човекът, който се е върнал от нивата уморен. Радостен е човек, който си е починал, излиза на нивата.Сега да оставя мисълта: Скръбта и радостта са признаци на свободата. Свободен човек е само тогава, когато скърби и се радва. Естествена скръб и естествена радост има. Аз говоря за онова, което е естествено, затова да ви е приятно, че скърбите, да ви е приятно, че се радвате. Може ли при скръбта да се радваш? Може, как не. Вие сте чудни. Представете си, че вие имате една тояга от лед. Тя ви изстудила ръцете, това е скръб, аз взема тази тояжка лед, стопявам леда и образувам вода. Давам ви топла вода. Тази скръб превръщам на радост. Преди малко тя ви причини страдание от топлината ви. Вие мислите много повърхностно. Скръбта в един момент може да ви причини страдание, но в следващия момент може да се превърне в радост. Топлата вода може да я оставите да замръзне. Скръб и радост са едно. Не я изстудявайте повече, за да не се превърне радостта в скръб. Стоплете се повече, за да превърнете скръбта в радост. Вие трябва да изучавате геометрия и математика, трябва да изучавате и приложението на математиката. Трябва да изучавате отношението на костите. Човек трябва да изучава организма си. Всичките правила на едно правилно разбиране са поставени в човешкия организъм. Ръце, крака, очи, уши, пръсти, косми. Всичко това е написана книга, в която трябва да четете, за да знаете как да живеете на земята. | |
| − | + | ||
| − | + | Само светлият път на Мъдростта води към Истината, в Истината е скрит животът. | |
| − | + | 2. Лекция на Младежкия окултен клас, държана от Учителя на 2.Х.1942 г. Петък – 5 ч. с. София – Изгрев | |
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | държана от Учителя на | + | |
| − | + | ||
| − | София – Изгрев | + | |
| − | + | ||
| − | + | ||
Текуща версия към 21:31, 23 август 2011
Младежки окултен клас - ДВАДЕСЕТ И ВТОРА ГОДИНА (1942-1943)
КНИГА: Минало, настояще, бъдеще
СКРЪБ И РАДОСТ
Отче наш
Аз мога да любя
Кой беше предметът на миналата лекция? – (Каза се).
Значи вие по някой път обличате скритността с дрехата на лъжата или с преструвката. И нея считате за лъжа. Каква диагноза бихте дали, дали едно нещо е лъжливо или не? Да бъде очебийно, не предположение. Предполагаш, че някой може да те излъже. Не да предполагащ, а да знаеш, че е невъзможно нещо, защото лъжата е туй да поддържаш неща, които са абсолютно невъзможни. Човек не може да бъде по-голям от цялото, а лъжата поддържа това. Лъжата поддържа, че палецът на крака на човека е по-голям от самия човек. Това е невъзможно. Целият човек да се превърне на палец е по-възможно, отколкото палецът да е по-голям от човека. Има неща, които са абсолютно невъзможни. Лъжата поддържа, че овцата вълка може да изяде. Лъжата поддържа също, че вълкът може нивата да опасе. Всичките хора поддържат, че Господ ги е направил нещастни. Това Нему и на ум не е идвало. Той да иска да направи някого нещастен. След като направите някоя погрешка, казвате, че Господ ще ви накаже. На Господ на ум не му идва да ви наказва. Преди да сте направили погрешката, да иска да ви накаже и на ум не Му е идвало, че какво ще се ползува Той да ви наказва. Че един човек е нещастен, какво допринася нещастието? То от какво произтича? Нещастието произтича от факта, че ти е взето нещо, ограничил си се. Тия блага, които са ти дадени, взели са ги, и отнемането е произвело нещастието. Най-първо те правят цар, после те детронират. То е нещастие – ако те поставят на царския престол, гдето мислиш, че си станал нещо. Каква разлика има, че те турили на стола и после те снели? На български имате думата лъжа. В "ж" колко ъгъла имате? – 6 ъгъла. Имате този знак, това е знакът "Ел-Шадай". Знакът на затворения живот. В "ж"-то всичките ъгли са отворени. Геометрически съвсем друго значение има. В живота вече се дават условия, там има две възможности. Трябва да работиш и да страдаш. Туй, което едновременно те кара да се радваш и да страдаш, това е животът. Казваш: Аз не искам да живея. Щом човек иска да живее, трябва да приеме радостта и страданието. Вие не разбирате що е радост и що е страданието. Те са два процеса. Единият процес е от центъра към периферията, а другият процес – от периферията към центъра. В единия процес имаме артериалната кръв, която излиза от сърцето и отива към повърхността на тялото. Другият процес е венозната кръв, която се връща от всички части на тялото към сърцето. Оттам отива в белия дроб да се пречисти. След като отиде в сърцето, пак се праща по цялото тяло. Де е лошото в това? Той е като една физармоника, като я натиснеш – свири.
Казвам: Трябва да освободите ума си от заблуждение. Най-първо вие не искате да страдате, то е едно заблуждение. То е радостта. То е ваше заблуждение. Радостта с искане не идва. И скръбта с отричане не си отива. Ти като не искаш скръбта, мислиш, че тя няма да дойде. Не, тя ще дойде. Понеже искаш радостта, тя няма да дойде. Скръбта, когато не я искаш идва. Ако я искаш, не идва. Тя, скръбта, се държи като една млада мома. Младата мома като види момък, иска да му обърне вниманието и му хвърля един мил поглед. Щом усети вече, че той я обича, тя бяга от него. И момъкът щом усети, че го обичат, и той бяга. Докато усеща, че не го обичат, иска да го обичат. Щом усети, че го обичат, бяга. Преди да са го обикнали, не бяга. Няма нищо, като са го обикнали, дали му нещо и той бяга. Вече да не се откажат онези, които (са) му дали. Понеже тя му е дала любов, бяга да го не зърне. Вие сега не искате скръбта. Обикнете я и тя ще избяга. Тя е много бедна. Щом я обикнете, щом като вземе нещо, тя веднага ще избяга, и да я търсиш, няма да я намериш никъде, може да питаш навсякъде по света, но тя се е скрила. Щом осиромашее, тя е на първо място. Щом скърбите, това показва, че сте осиромашели, сиромаси сте. Щом се радвате, тогава сте богати и тогава радостта се превръща в скръб. Аз считам самата радост един процес. Щом покажеш всичко, което имаш, ти вече си сиромах. В радостта ти имаш, богат си, в скръбта си сиромах. Тогава не отхвърляйте сиромашията. Напълни я, нищо повече. Вие отделяте скръбта и радостта. Скръб и радост, това са две състояния. Това са две форми, в които човек може да се облече: това са две дрехи. Едната дреха е нощна, другата – дневна. Скръбта носи черен цвят; радостта – бял цвят. Що е скръб? – Чер цвят. Що е радост? – Бял цвят. Но всякога бял не можеш да бъдеш. Във физическия свят бял не можеш да бъдеш, радостен всякога не можеш да бъдеш. Във физическия свят е невъзможно да бъдеш всякога радостен. Не е потребно и да бъдеш. Цигуларят през целия си живот не може да свири без прекъсвания. След като свири 2-3-4 часа, казва трябва да си почина. След като си почине, той пак може да свири. Вие туряте една философия защо трябва да страдате? Скръбта е работа. Ако не работиш, ще дойдеш в друго противоречие. Едно състояние има, което е по-страшно от радостта и скръбта, то е индиферентност. Нищо не те интересува. В скръбта поне чувствуваш, искаш нещо. Другото състояние казва: Безразлично ми е. Много по-страшно от скръбта е нищо да не те интересува. Та сега скръбта идва, за да избави човека от туй индиферентно състояние. Скръбта знае тайната как този човек, който от нищо не се интересува, да започне да се интересува. И знаете ли как той ще почне да се интересува? Той седи на един камък, вън от камъка има празно пространство и тя му казва, тури си крака на празното пространство. Той като стъпи там, се търкули и падне. Почне да го боли нещо. Щом почне да го боли нещо, той вече не е индиферентен. Защото индиферентният от нищо не се интересува. А щом го заболи, той започва да се интересува. Сега толкоз години вие страдате и не знаете какво нещо е скръбта. Само казвате, да се махне, да се махне, а то какво ще се махне. Дай й нещо. Не се дава малко. Напълни торбата й, и нея вече я няма. Сега вие по някой път се опълчвате против Господа. Той ви е дал всичко, дал ви светлина, храна и всичко, от което имате нужда. Нямате някоя шапка и казвате: Как тъй Господ да не помисли за шапка. Шапката не влиза в плана на Бога. За пример някои хора искат да бъдат очите им черни. Защо? Някои искат да бъдат сини. Защо? Каква разлика има между черните очи и сините очи? Да кажем, вие не искате косата ви да бъде бяла или искате да бъде черна. Защо искате черна коса? Черната коса е скръб, бялата коса е радост, а в живота бялата коса произвежда скръб – а черната – радостта. Всъщност черната коса носи скръб. Ще кажете как тъй носи скръб? Черната коса показва една мазна кокошка, угоена, бялата коса показва хилава кокошка. Като дойде човекът или лисицата, коя кокошка хваща, с черната коса или с бялата коса? Като види тази, хилавата, ще каже: Нека стои. Оставя я. В живота, вътрешният живот трябва да се схване, когато дойде едно състояние, от което не може да се освободите, неразположен сте, мрачен сте, нищо не ви интересува. вие казвате: От нищо не се интересувам. Седят двама души и единият казва: Нищо не ме интересува мене, дотегнало ми е. Онзи вижда, че има нещо, което го интересува. Изважда той една златна монета, доста голяма и му я показва. Забелязва, че другият обръща внимание. Нищо не го интересува, нито да пише, нито да чете, не иска да ходи на разходка, а казва: Дай да видя монетата. Вече нещо го интересува. Щом види златната монета, заинтересува се. Щом той иска да я види, значи вече се интересува. Златото аз го уподобявам на красотата. Красотата в света е един метод за изваждане хората от едно състояние на бездействие. Някой човек, който от нищо не се интересува, като му покажеш красотата, той се интересува. Красотата показва, че има светлина, светлината е, която събужда хората, които са в бездействие, които са индиферентни към работата. Тя събужда малките семенца, събужда тревите, събужда мъртвите същества. Та като дойде скръбта в живота, вие се радвайте на нея.
В този, отворения кръг имате изходен пункт, а в затворения нямате. Вие мислите, че природата има затворени кръгове. В природата няма затворен кръг. Той е един процес, фиктивно виждане е това. Когато казвате, че сте нещастен или страдащ, то е привидно. Природата няма затворена скръб, отворена скръб има. В природата няма затворена радост, отворена радост има. В природата няма затворена любов, отворена любов има. В природата няма затворена омраза, има отворена омраза. Всичко в природата е отворено. Вие сега създавате затворени кръгове и казвате: От мене нищо няма да стане, тогава вие не разбирате какво говорите. Като кажете от мене нищо няма да стане, това е затворен кръг. Няма затворени кръгове в природата. То е една временна илюзия в ума ви. Тия неща трябва да ги имате в умът, за да имате правилен възглед. Ако нямате правилен възглед, вие сами ще се спънете. Не искам да турите в мисълта си: От мене нищо няма да стане. Когато волът е свързан вътре в дама, казва: Аз не мога да работя. Вързан е не може да работи. Когато дойде господарят и го отвърже, впрегне го, вземе остена и той почва да работи. Та когато и вие казвате, че не може да работите, вие сте като свързания вол, обаче, като дойде господарят и ви отвърже – юларят отпред и остенът отзад – вие веднага ще работите. Вие пак ще бъдете доволни. Радвате се, че сте излезли от дама. И на нивата не е толкоз приятно, но е за предпочитане, отколкото в дама. Има една обмяна на светлината. Сега по някой път вие искате да бъдете свободни, че всички страдате от свобода. Хората, които не са свободни, не страдат. Страдат само свободните хора. Чудно е когато някой човек търси свобода, че той от свобода страда. Който има свобода, той страда. Който няма свобода, той не страда. Имаш един предмет, който не е свободен, ти от него страдаш. Камъкът не е свободен да се подвижи. Ти, свободният човек, вървиш, блъснеш се в него, удариш се, това ще ти произведе страдание. Кой произведе страданието, свободният или несвободният? Ти можеш да вземеш този камък. Казваш: Ти ще се махнеш оттам, аз съм човек, който се движи. И той ритне камъка. Но ритането не е по свобода, той го рита, понеже му е причинил вреда. Един свободен човек, ти не можеш да го ритнеш. С несвободния може да се блъснеш. Вие в себе си се блъскате с вашите несвободни идеи. Несвободните ваши идеи ви причиняват страдания. Следователно една ваша несвободна идея заобиколете я, но не я ритайте. Сега вие в сегашния живот искате ангелите да се грижат заради вас. Вие сами трябва да се грижите за себе си, понеже сте свободни. Свободният човек трябва да се грижи, но не да се безпокои. Но да съзнава в себе си възможността, че му са дадени всичките възможности той да прави каквото иска. Радвайте се на това. Сега, ако риташ една несвободна идея, тя ще ти предаде своето състояние, ще те ограничи. Същевременно, тя ще придобие своето състояние на движение, но туй движение е временно. Ще се движи до едно място и пак ще спре. Свободният човек е всякога свободен. Има и неща, които временно стават свободни. Временната свобода показва, че няма свобода, човек се е сблъскал с несвободни идеи. Когато се блъскат свободни и несвободни се ражда едно преходно състояние. Някой човек се заинтересува, после пак не се интересува. Казвам: вие сте свободни. Човек чувствува своята свобода само при скърбите и радостите. Радостта и скръбта това са два полюса, които показват, че са свободни. Щом скърбиш, свободен си, щом страдаш, свободен си, щом престане радостта и скръбта вие не сте свободни. То е новото определение, което трябва да го знаете. Щом страдаш и се радваш, ти си свободен. Щом само се радваш, ти си наполовина свободен. Щом само скърбиш, ти си наполовина свободен. Скръбта е полусвободна и радостта е полусвободна. Двете заедно дават свобода: едното е плюс, другото е минус. Кое е скръбта и кое е радостта. Радостта ли е плюс или скръбта е плюс? Казвате, че радостта е плюс, как ще го докажете? Единият минус е изгубил своето първоначално положение и е дошъл в стълкновение, минусът винаги ще дойде в стълкновение с някаква идея. Той е бил перпендикулярен. Две същества, които са в стълкновение, те образуват плюса, минусът е сам, той не може да дойде в стълкновение. Така разглеждан въпроса как трябва да се приложи? Вие разглеждате и живота в едно статично положение. Един беден човек може да ви помогне повече, отколкото един богат, в даден случай. Един богат човек в даден случай може да ви помогне повече, отколкото един беден. При какви условия? Бедният иска да работи, богатият няма да дойде да работи заради вас. Той може да ви даде жито, може да ви даде пари на заем, може да ви даде книги, може да направи много неща, но при тази, грубата работа, която бедният може да я направи, богатият не може да я направи. Но пък и бедният човек не може да направи това, което богатият може да направи. Беднотията и богатството, считани като процеси. В какъв случай бедният може да ви помогне? Аз като разглеждам богатия човек какви трябва да бъдат моите отношения и какви при сиромаха? Ако спазите отношенията си тъй, както са турени в природата, аз имам добри отношения. Ако спазя доброто отношение към бедния в дадения случай, както природата го е турила, може да бъда в едно приятелско отношение към него. Когато разбера живота на богатия и живота на сиромаха, тогава, аз съм разбрал живота. Когато не разбирам живота на богатия и живота на сиромаха, аз не съм в правата посока. Сиромахът и богатият показват пътя на вас, считайте че сиромасите, са ви учители. Един учител с тебе работи целия ден, ти мислиш, че той ти е слуга. Ти се заблуждаваш. Той ти преподава първия урок, който не разбираш, гледаш го отгоре, ти се усмихнеш, мислиш, че си по-горе от него. Ние мислим богатите по-горе от нас, а сиромасите по-долу от нас. То е заблуждение. Сиромашията и богатството са винаги по-горе от нас. И сиромашията седи по-горе от мене, и богатството седи по-горе от мене. Понеже богатството иде отгоре, а сиромашията иде отдолу, само посоката на движението им е различна. Понеже едното слиза отгоре, а другото иде отдолу, ние не ги разбираме и считаме, че едното е долу, а другото е горе. Ако обърнеш сиромашията нагоре, ако обърнеш това колело, веднага сиромашията ще стане горе, а богатството долу ще дойде. Сега вие ще кажете: Какво нещо е сиромашията? Вие отделяте сиромашията вън от себе си. Той е един вътрешен процес, който ви подтиква към деятелност.
Каква българска дума ще турите на "индиферентен"? – "Безразличен". Имате на български "добро" и на френски "биен". Има едно различие, виждаме как французинът разбира доброто и как българинът разбира доброто. Двамата го разглеждат в две различни положения. Българинът е геометрик. За французина "биен" означава "има ли нещо за ядене". Ако има нещо за ядене, тогава е добре, "биен"; за българина доброто е, ако има нещо да се посее в градината. Французинът казва: Има ли нещо за ядене? А българинът казва: Родило ли се е нещо в градината? Онзи, който не разбира, ще каже: Как така? "В" -това е устата. Българската буква "В" не е за ядене. За французина "В" е ядене, за българина "В" е никнене. То е посятото семе, което е поникнало да даде нещо за ядене. Българинът казва: Трябва да се посее в земята. Българинът е геометрик, показва по кой начин става доброто. Сега, това са отвлечени геометрически въпроси. Процесите в природата трябва да се превръщат. Има превръщане на един процес на радостта в един процес на скръб. Изпразниш хамбара, скръбта ще дойде. Посееш нивата, ожънеш я, на нивата нищо няма да остане, хамбарът се напълва. Когато пълниш хамбара, той се радва. Когато сееш на нивата, тя се радва. Изпразниш хамбара, скръбта дойде. Тогава нивата се радва. Едновременно не може да направи нивата и хамбарът да се радва. Когато нивата скърби, хамбарът се радва. Когато хамбарът скърби, нивата се радва. Двамата да се радват едновременно не може. То е несъвместимо. Плюс и минус са два процеса, единият събира, другият дава. От единия си взел, на другия си дал. Вие искате в себе си да измените процесите на природата. Природата след като работила милиони години, намерила най-разумното в дадения случай, вие не можете да бъдете по-умни от нея. Туй, което е определено за всички същества, подчинете се и вие на този закон. Само свободният човек може да се подчини, който не е свободен, не се подчинява. Ти казваш: Аз не искам да се подчинявам, ти не си свободен. Човек, който е свободен, само той може да се подчини. Когато се навеждате надолу и вдигате един товар, какво означава? Казвате: Аз не искам да се подчиня. Ще се наведеш, свободен си да вдигнеш товара, и после ще се изправиш. Сега вие разбирате, че който се подчинява, не е свободен. Всъщност, който се подчинява, не е свободен. Подчинението на другите е друг процес. То е едно извратено състояние. Вие сами да се подчинявате, не да се подчинявате когато ви заставят да се подчините. Ние това наричаме насилие. Насилието го употребяваме при несвободните хора. Там е потребен процесът на насилието. Вземеш един камък, търколиш го, то е насилие. Насилието, там е благото. За хора, които не са свободни, насилието е да ги събуди от инертното състояние. Та първо разберете какво значи подчинение. Не считай, че да се подчиниш, не е свобода. Ти сам да се подчиниш, то е свобода, ти се задължаваш само да направиш нещо. Искаш да направиш някаква услуга, то е все същият закон. Хиляди хора има, на които искаш да услужиш. Казваш: Ограничаваш се. Когато се ограничаваш, показваш, че не си свободен. Използувай свободата си. Някой казва: Не искам да се мръдна оттук. Мръдни ръката си. Някого го боли главата. Щом те боли главата, ти си свободен. Щом те боли пръстът, ти си свободен. Щом те болят краката, ти си свободен. Щом нещо те боли какво трябва да правиш? Тури ръката си, поглади го. Вие казвате, че никога досега не сте го милвали. Казва някой: Аз не искам да си губя времето. Щом не искаш да се губиш времето, ще чакаш. Сега вие виждате далечните причини. Щом те боли кракът, някое същество от по-висшия свят ви е свързало, нали сте виждали децата, когато хванат някой бръмбар, свържат го с конец, той хвръкне, дойде до края на конеца и падне. После пак хвръкне, после пак падне. Някой път се скъса конецът и той се освободи. Вие помилвайте крака и кажете на това дете, което е вързало крака ви: Отвържи го. Два, три пъти като му кажеш, детето ще го отвърже. Вие наблюдавате някое дете, кракът е вързан. Някое дете минава покрай някоя градина, вижда круша на дървото, спре се да гледа и разсъждава. Какво разсъждава? Разсъждава кой е създал крушата. Детето като фантазира, мисли, то мисли как да вземе крушата. Французинът не мисли като българина, той като произнесе думата "биен", мисли за ядене. Българинът като каже "добре", мисли да посади нещо на нивата. Туй дете отива в училище и е вързано за крушата. Конецът е вътрешен. Мисли по кой начин да снеме крушата от дървото. Мисли кой е най-краткият път да я вземе. Мисли, мисли, наведе се, вземе камък и хвърли да удари крушата. Ако не може да я снеме, заминава си. Втори път пак мине и вземе една тояжка и хвърли. Падне ли крушата, той я вземе в джоба си и тръгне по пътя. Ще кажете: Това са детински работи. Но това е цял един процес. Като наблюдаваш туй дете, виждаш как е работило. То е един отличен процес. Някой ще каже, че това дете е безнравствено. Това са празни работи. То хвърлило, камъкът не ударил, като хвърли пръчката, пада крушата, това е "биен", изяде крушата и посади крушата в градината на баща си. След време ще израсте една круша в градината на баща ви. След време ще израсте една круша.
Казвам: всичко в природата е създадено с цел да ни събуди, да излезем от онова инертно състояние и да разберем онова разнообразие, което съществува да намерим изходно положение. Любовта, която слиза и обичта, която излиза, влиза вкъщи, това е любов. Излизаш от къщи, това е обич. Досега всичките окултни науки са разглеждали тъй както анатомията изучава костите, всичките неща в природата служат за пособие, те са удобства. Всяко нещо в даден случай може да ти послужи. Минаваш покрай един извор, жаден си, ще се спреш, ще пиеш. Минаваш покрай някое дърво, гладен си, има плодове, ще се наядеш. Отвориш устата, тогава влиза вътре в тебе въздухът. Затвориш устата, приел си въздуха. Казваш: По друг начин не може ли? Може и по друг начин. Може да не отваряш устата си да си запушиш носа. Ако запушиш носа и устата си, какво ще стане? Ще минеш от едно състояние в друго. Първоначално има същества, които дишат с цялото тяло, чрез всичките пори дишат. Микроскопичните същества дишат с тялото, нямат специфично дишане. Други същества дишат по два начина, дишат чрез цялото си тяло и специфично чрез устата. Ако престане да диша през порите, умира. Ако престане да диша през дробовете, умира. У човека смъртта иде по два начина: престава да диша през дробовете, престава да диша чрез порите. А в другите същества, които дишат само през порите, ако престанат да дишат през тялото, те умират. Специфичното дишане е създадено в човешката мисъл. Човешката мисъл е създала дробовете. Човек като е мислил, искал е да излезе мисълта му. Той, за да говори е трябвало да диша, да има въздух, да излязат думите навън.
Коя е сега основната мисъл? Туй, което ще ви бъде полезно? Скръбта и радостта определят свободата на човека. Тогава в Божествения свят се изявяват любов и мъдрост. Те показват посоката на движението. Любовта ще покаже живота, мъдростта ще покаже знанието. При Любовта трябва да слезеш, при Мъдростта трябва да възлезеш. Що е мъдрост? – Излизане. Що е любов? – Влизане. Щом влезеш някъде, то е любов. Щом излезеш от някъде, това е знание. Какво нещо е любовта? – Влизам да помагам. Що е мъдростта? – Излизам. Само посоката на движението се различава. Едното движение е към центъра на битието, другото движение е към периферията на битието. Щом дойде скръбта, радвайте се. Какво е тогава скръбта? В скръбта се ограничаваш. Що е радостта? – Излизаш навън. Скръбен е човекът, който се е върнал от нивата уморен. Радостен е човек, който си е починал, излиза на нивата.Сега да оставя мисълта: Скръбта и радостта са признаци на свободата. Свободен човек е само тогава, когато скърби и се радва. Естествена скръб и естествена радост има. Аз говоря за онова, което е естествено, затова да ви е приятно, че скърбите, да ви е приятно, че се радвате. Може ли при скръбта да се радваш? Може, как не. Вие сте чудни. Представете си, че вие имате една тояга от лед. Тя ви изстудила ръцете, това е скръб, аз взема тази тояжка лед, стопявам леда и образувам вода. Давам ви топла вода. Тази скръб превръщам на радост. Преди малко тя ви причини страдание от топлината ви. Вие мислите много повърхностно. Скръбта в един момент може да ви причини страдание, но в следващия момент може да се превърне в радост. Топлата вода може да я оставите да замръзне. Скръб и радост са едно. Не я изстудявайте повече, за да не се превърне радостта в скръб. Стоплете се повече, за да превърнете скръбта в радост. Вие трябва да изучавате геометрия и математика, трябва да изучавате и приложението на математиката. Трябва да изучавате отношението на костите. Човек трябва да изучава организма си. Всичките правила на едно правилно разбиране са поставени в човешкия организъм. Ръце, крака, очи, уши, пръсти, косми. Всичко това е написана книга, в която трябва да четете, за да знаете как да живеете на земята.
Само светлият път на Мъдростта води към Истината, в Истината е скрит животът.
2. Лекция на Младежкия окултен клас, държана от Учителя на 2.Х.1942 г. Петък – 5 ч. с. София – Изгрев