Разлика между версии на „Най-сигурното място“

Текуща версия към 21:09, 23 август 2011

Беседи

Утринни слова -Дванадесета година (1942-1943)

Важни и належащи неща, том 1

Най-сигурното място

„Добрата молитва“

„Бог е Любов“

Ще прочета пета глава от „Второ послание към коринтяните“.

„Духът Божи“

Ще прочетем страница първа, втора, трета, четвърта и девета от беседата „Дали може“. Да видим съдържанието на страниците, да видим какво съдържа тази година. (Един брат прочете страниците.)

„Аз мога да любя“

Човек трябва да бъде здрав, защото нездравословните състояния пречат на човека да може да разбира нещата. Човек не може да яде сладко, ако има болки на крака. Седнеш да ядеш, болката те безпокои. Легнеш да спиш, не можеш да спиш, болката те безпокои. Ние се стремим към здравословните състояния. Здравословните състояния в сегашния свят съществуват. Ние сме се събрали, да се молим на Бога. Може да ни кажат, че сме извеяни. Някой може да е на някой военен параход, обстрелват се, бият се. Питам, тяхното положение по-добро ли е? Дебнат ги с подводници, някои мини има поставени. Някои може да са в някои фабрики, хиляди положения има. Кое положение е най-хубаво? В дадения случай онова положение, в което човек се намира и има най-малко спънки, то е най-добро. Животът е ограничен на земята. Туй ограничение иде от четири места: иде от твърдата материя, която е в нас; иде от течната материя, която е в нас; иде от въздухообразната материя, която е в нас; иде от светлообразната материя. Една твърда материя, като влезе в обувките ти, ако не я извадиш, може да ти причини известна вреда. Водата, която е безопасна, ако туриш захар в нея, ще се стопи. Или, ако имаш риза, която е суха, намокриш я зимно време, замръзне. Какво ще стане? Ако не си в състояние да внесеш топлина, да измениш състоянието на водата, може да се простудиш. Човек трябва да разбира законите на въздуха. Постоянно трябва да го приемаме, за да пречиства кръвта ни. Защо ни е въздухът? Да пречисти кръвта ни. После необходима е светлината, която влиза в очите ни, за пречистване на нашите мисли.

Та казвам, Бог сега се проявява чрез твърдата материя. В твърдата материя силите отиват към центъра, затова са твърди. В жидката материя движението е към повърхността. Във въздухообразното състояние имаме разширение, излизане от центъра навън. А в светлината вече се намираме далеч от центъра, от който сме излезли. Следователно светлината, след като пътува дълго време, все ще изгуби нещо от себе си. Да допуснем, че човек е излязъл от Бога. Най-първо, ти чувстваш една радост в себе си. Но след като пътуваш дълго в света, ще дойдеш в едно малко стълкновение, ще се измени твоето състояние. Да допуснем, че вие сте богати. Всички хора ви заобикалят, почитат, идват, вземат пари от вас. Изгубите парите си, оставате сиромах, никой не обръща внимание. По-напред минават, поздравяват ви. Като станете бедни, всички минават, не обръщат внимание. Питам: защо ви почитат хората? За парите, които имате. Вие сте учен човек. Докато сте учен, всички обикалят около вас. Като изгубите знанието си, веднага ще ви напуснат. Казвам, във всичките области Бог ни е дал по нещо, за да бъдем интересни за хората. Един за друг ние сме интересни. Запример като диамант трябва да бъдеш твърд, да имаш твърдост. И само при твърдостта може да бъдеш диамант, да пречупва светлината. При водата трябва да бъдеш чист, защото чистият приема Божиите блага. Без чистотата човек не може да приема Божиите блага. Бъдете чисти и свети. Писанието дава две неща: чисти на физическия свят и свети в Божествения свят. Бог е свят, ние сме чисти. Чистотата е контраст на светостта.

Сега, тъй както разбираме земния живот, ние сме пратени на земята всичко да опитаме. Не е лошо всичко да опитаме. Но вземете най-хубавото, което имаме, яденето. То е едно Божествено благо. Ако ядеш много, може да пострадаш. Вода ти е дадена да пиеш. Ако пиеш повече, отколкото трябва, пак ще пострадаш. Даже и светлината, най-приятното, което разкрива света пред нас, ако вземеш силна светлина, може да повреди нашата нервна система, очите ни може да повреди. Очите ни постоянно трябва да се приспособяват към светлината, да я възприемат, да я трансформират. Казвам, в целия си живот ние трябва да проучваме проявлението на Бога, Бог как се проявява, да изучаваме законите Му, да Му служим. Може да Му служим чрез закон. Ако всичките животни нас ни служат, свързваш един вол, свързан е, не е свободен. Ако го вържеш, ще го развържеш. Ако го развържеш, ще го вържеш после. Ако посетите мястото на животните, жилищата им не са чисти. При лоши условия живеят и няма кому да се оплачат. И да се оплачат, никой не ги слуша. Няма закон, който да ги защити. Една кокошка няма кому да се оплаче. Господарят ѝ е абсолютно свободен. Може да я извади из курника, да я заколи, да я изяде или да я продаде. Никой не смята, че не е право. Ние още не сме свободни. Казваме: „Свобода, то е много относително.“ Ние не сме обяснили какво нещо е смъртта. Кокошката, когато е в курника, дойде господарят, хване я за гушата, отсече главата. Така и ние, дойдем в нашия курник на земята, хване те някой за гушата и казва: „Умрял. Господ му взел душата.“ Хубави са такива приказки да разправяме на децата, да им казвам, че жабите говорят. Може да разправяме, че жабата добре се облича, че има качества на една мома да се люби. Така може да разправяме, но жабата не може да има мисълта на една мома. Това е преносен смисъл. Ние се нуждаем от една добра среда.

Твърдата материя, в която живеем, трябва да се облагороди, да знаем как да се обхождаме с нея. Ако не разбираме законите на твърдата материя, можем да си създадем много неприятности. Ако не разбираме законите на течната материя, можем да си създадем много неприятности. Ако не разбираме законите на въздухообразната материя, можем да си създадем много неприятности. Ако не разбираме законите на светлината, и там можем да си създадем много неприятности. Вижте, тези, избухливите, вещества се дължат на сгнетеното състояние на материята. Едно избухливо вещество, силата му зависи от разширението, което иска да добие. Когато се запали туй вещество, иска да заеме първоначалния обем. Този обем като добие, става разширение. По някой път ние искаме да се освободим. Има три начина. Ако си силен, може да се освободиш, но ако си слаб, ум ти трябва, да те освободи. Силният физически сам се освобождава. Умния – умът го освобождава. Това беше в Търново, аз веднъж гледах едно малко кученце, много умно, носи една кост. Гледа друго голямо куче, което тича към малкото. То изведнъж оставя костта пред голямото куче и започва да го гали. Казва: „За тебе е, за тебе е костта, не е заради мене.“ Голямото седна, взе костта и малкото започна да играе около него. То знае, че ако държи костта, голямото куче може да му причини пакост. Казвам: „Умно куче, веднага разреши въпроса.“ Като се намериш на бойното поле, гдето гранати се пукат, бомби падат, какво ще правиш? Ако си в някой европейски град, ще търсиш скривалище. Казват, че едно скривалище трябва да има бетон 14 метра дебелина, за да не може да се разруши. Ако се намериш на полето, да не те засегнат далнобойните оръжия, като падат гранатите, да падат далече. Щом падат, неприятелят не се грижи какво става. Той иска повече да обезоръжи своя противник.

Сега има неща в света отговорни. Дойде някой човек, махне ти шапката. Скарате се двамата. Когато вятърът ти дигне шапката, с кого ще се караш? Може да заведеш едно дело, че ти снел шапката. Какво право има някой, без позволение, при тебе като дойде, да ти снеме шапката? Вятърът, и той без позволение я снема, кому ще се сърдиш? Гледаш, гледаш, вземе шапката, изхвърли я, и ти пак идеш да я вземеш. Някой път туриш един подбрадник. Има мъчнотии, които се разрешават, пък има мъчнотии, които не се разрешават. Аз съм на мнение, когато има буря, не излизам на разходка, защото ще имам работа с вятъра. Ако съм с шапка, трябва да я овързвам, ако остана без шапка, косата ми е голяма, ще разбърка косата ми. Трябва постоянно с ръцете си да оправям косата си. Ако съм приятел с духането, може да му говоря, той е доста учтив вятър. Като изляза без шапка, пък ми размърда косата, казвам: „Може би туй е за добро?“ По някой път вятърът ме слуша, по някой път не ме слуша. Някой път е доста учтив, някой път казва: „На ваше разположение съм.“ Друг път казва: „Не ме интересува, аз имам работа, под закон съм. Аз съм войник, не може да отстъпвам.“ Един войник, когато генералът е далече от него, той може да ви услужи. Но когато генералът е при войника, този войник ще седи мирно. Каквото генералът каже, него слуша. Когато Бог е близо в света, ние трябва да мълчим всички. Когато Бог е далече, тогава имаме право да говорим.

Питам, ако влезе една царска кобра тук, вътре, тъй както сме, какво ще бъде нашето положение? Една от най-отровните змии, смъртна отрова носи, тя е най-смелата змия, която напада човека, единствената змия, която, като срещне човека, веднага го напада. И в умствения свят имаме такива кобри. Като влезе една такава кобра, ти трябва да имаш дърво. Аз наскоро четох една книжка на един англичанин: и ги напада една такава кобра, него и жена му. Жената с дървото се бие, а тя иска да я ухапе за крака. Идва слугата, и с един голям прът спасява господарката, защото тя, ако клъвне господаря или господарката, след няколко минути няма да бъдат в този свят. Казвам, ние живеем в един свят, гдето има много експлозиви. Някой път сте много невнимателни. Една наша дума, казана не на място, може да причини голяма вреда. Ти казваш някому: „Ти си голям невежа.“ Защо трябва да казваш на човека, че е голям невежа? Какво трябва да му кажеш наместо невежа? Когато срещнем гладния, няма какво да му проповядваш, че Господ е благ, че е добър. Но на този гладния човек ти му сложи един хубав обяд, да му покажеш, че има Господ. Господ е в тебе, ти ще постъпиш тъй, както Господ постъпва. Защото Господ, като ни повикал в света, така постъпва. Той наредил пред нас една отлична трапеза, най-хубавите неща сложил. Ние някой път не използваме погрешките си. И в умствения свят Бог е вложил най-хубавите работи, и в духовния свят, и във физическия свят. Имаме право да ядем, но нямаме право да преядаме. Имаме право да бъдем щедри, но не да бъдем разточителни. Няма в света по-хубаво нещо човек да служи на Бога.

Да кажем, може да служим. Представете си едно дете, което се намира в утробата на майка си, ограничено състояние има. Девет месеца трябва да седи там. В живота по някой път ние се намираме като дете в утробата на майка си. Изисква се едно търпение – да седим там, докато се сформираме, че майката да пожелае да ни освободи. Човек е вътре в утробата на майка си и когато тя го освободи, той се ражда. Раждането е освобождение от утробата на майката, от неблагоприятните условия в живота. Някой път има такива стеснителни условия, че на човека му иде всичко да направи. Вие казвате: „Защо?“ Сега имаме един от най-културните векове, които съществуват, според нашето схващане. Днешният свят е най-културен. Приблизително 2000 години, откакто Христос е проповядвал. Християнските народи, които проповядват за култура, и тия хора сега са се хванали гуша за гуша. Те се бият така, както хората никога не са се били. Дойдат в един град и хвърлят своите бомби, и то бомби от хиляда килограма, две хиляди килограма. Че щели да убият жени, деца, пет пари не дават. Англичаните казват: „Българите да внимават, ние на шведите не простихме.“ За всяка обида ще си платим. По радиото казват, ще плащаме. Като дойдат, лошо, имат бомби от голям калибър. Да не мислите, че е само приказка? Може да го направят. Направят го, как не. Да ни пази Господ от зло. Защо светът е такъв? Никакво разрешение няма, такъв е светът. Този свят ние го направихме. Божественият свят не е такъв. Ако християнският свят би се молил, сега християнските народи искат победа. Ако всички те биха се молили за любов, щяха да омекнат хората. Ние се молим, за да се смекчи състоянието. Сега има крайно ожесточение, носи се нещо жестоко – като отровата на кобрата.

Казвам: бдете и молете се. Или да влезем във връзка с Първата Причина. Човек, който се задушава, чист въздух му трябва, да диша. Човек, който е в тъмнина, светлина му трябва. Човек, който е във водата, твърда почва му трябва, да излезе извън водата. Много братя имаме и много сестри имаме. Ние сме още чужденци. Колко хора гледаме, страдат, не влизаме в тяхното положение. Няма някой да им каже утешителна дума. Време е, когато трябва да знаеш да утешиш един човек. Изкълчил си крака, да минеш да му дадеш първа помощ. Аз запример уважавам светските хора, които са добре организирани. Предвиждат един ден как да си помагат, как да се превързват. Духовните хора някой път казват: „Господ ще оправи работата.“ Като дойде една бомба, как ще се оправи работата? Трябва да има заместник на Господа. Щом дойде една бомба и нарани някого, трябва да има кой да го превърже. Казвате: „Той на това място не трябва да бъде.“ Отгде да знае, че там ще падне бомба? Гледах тук по-миналата година, когато ставаха тия експлозии при гарата. Този аероплан се разхождаше. Първо, осветяваше мястото. После намерихме в нашия Изгрев доста железа, нападали от гранатите. Такова железце, като те тракне в главата, ще се свърши. Разхождам се, и една сестра върви отподире ми. Казвам ѝ: „Не върви отподире ми.“ Казва: „И аз искам да ходя.“ Не че тя иска да ходи, но виждам, тя трепери, и мисли, че гдето съм аз, нищо няма да падне, аз като минавам, няма желязо да падне. Мен като удари, както и да е. Но нея ако удари, ще каже: „Вървях подир него.“ Доста железца имаме тук, но гледам, нито един прозорец не се счупи. Божията любов ни е запазила. Най-сигурното място е Божията любов. Най-голямата крепост, в която можем да се запазим от бомбите, е тя. Бомбите отвън ще падат, ние сме в безопасност. Любовта е като защитно средство. В любовния свят раните скоро заздравяват, всичко лесно се поправя и животът се осмисля. Любовта е, която осмисля живота. Трябва да се живее на физическия свят. Един човек на физическото поле трябва да живее. Ние на физическото поле не сме живели както трябва, ограничения, ограничения. Вино да не пиеш, това да не ядеш, онова да не ядеш, тъй да не се обличаш. Човек да носи, каквато иска връзка: червена, зелена, синя. Да облича каквито иска гащи, да е свободен да пие вода, най-разумно всичко да направи. Да каже, че е свободен и да се радва, че е свободен. Като направи нещо, няма да питате защо го е направил. Пие. Радвай се, че е пил. Пил е сладко винце, радвай му се, че е пил. Отишъл на театър, каза, похарчил си парите. Нека си похарчи парите, може да е бил сърдит, преди да е отишъл на театър, а като отишъл, тъгата му изчезнала, туй безпокойство изчезнало. Че това струва повече от 45 лева. Нека идат 45 лева. Нека иде на концерт.

Та казвам, бъдете свободни, не се критикувайте. Ние критикуваме Господа вътре в себе си. Кажи: „Добро е.“ Случи ти се нещо. Кажи: „За добро е.“ Защо да не кажеш: „За добро е.“ Бог, Който е в мен, за добро го е допуснал. Не може Господ в света да допусне нещо, което не е за добро. Може другите неща да нямат изключение, но в Бога всичките неща са свързани. Като дойдем да разсъждаваме за Бога, Бог е направил света, и друг възглед трябва да имаме. Когато други същества се месят в Божествения порядък, може да имаме изключения. Но когато Божията воля се изпълнява в света, тогава имаме свят на блаженство. На земята, ако изпълняваме волята Божия, всичко за добро действа. Да кажем, че някой човек е болен, счупил си крака. Какво ще му проповядваме? Трябва кракът му да се поправи, костта да зарасне. Или да вземем, изкълчен е кракът, или мускулът е навехнат. Мускулът трябва да се тури в правото положение, както е. Или, да кажем, някой човек се е простудил, става свиване на капилярните съдове. Ще го турим в топлина, да се разширяват капилярните съдове, да го турим в нормално състояние. Знанието, което имаме, трябва да приложим. Ако ние не можем да направим това, кой може да го направи? Трябва да намерим някой, който може да го направи. Сега ние сме поставени в положението и от нас светът иска да бъдем светии. Казват: „Във вас лъжа няма.“ Лъжа у нас няма, но хората си оставят лъжите, и нас ни държат отговорни за своите лъжи. Ние въшки нямаме, но хората ни оставят своите въшки. Тогава какво ще правим? Гледам, някои идат и питат кога ще свърши войната. В мен изпъква една идея. За мен този въпрос е много ясен. „Кога ще се свърши обедът?“ – пита ме някой. Кога ще се свърши обедът? Като се наядат хората: половин час, един час. Като се наядат хората и няма какво да ядат, ще се свърши обедът. Докога ще гори тази къща? Докато изгори. Докога ще гори печката? Докато изгорят въглищата. Кога ще се запали? Като се турят въглища. Сега питат кога ще се свърши войната? Когато хората се опознаят и си кажат най-сладката дума. На бойното поле сладки думи си говорят. Аз говоря за войната. Войната ще даде най-сладкото, ще даде за спомен или на ръката, или на реброто, или на главата. Ще остави нещо за спомен. Когато хората кажат най-хубавите неща на бойното поле, войната ще престане. Англичаните са в състояние да прекратят войната. На Германия ѝ трябват два милиона колонии. Като ѝ дадат, ще престане войната. Англичаните, които са богати, държат, не дават. На германците им трябват, и те се бият. Туй е при сегашните условия. Ние започваме една война, но във войната или ще спечели човек, или ще изгуби. Ако си силен, ще биеш. Ако са по-силни от тебе, ще те бият. Ако си по-умен, ще спечелиш. Ако другите са по-умни от тебе, ще изгубиш. Питаш: „Защо изгубих?“ Ако уповаваш на ума си, ще спечелиш. Ако уповаваш на силата си, и тази сила съответства на онова, което правиш, ще спечелиш. Казваш: „Вярвам в Бога.“ Вярваш в Бога, но то е състояние. Ако вярваш, всякога победата ще бъде на твоя страна. Само в Бога няма изключение, понеже е Всесилен, Всемъдър и Всеблаг. Ако живеем в Него, изключение няма. Всички други същества, които са извън Бог, там има едно малко изключение. Не че те искат, но така е. Когато някой път дойдат в нашия живот изключения, не трябва да ги турим в Божествения свят_

Един ден мен ми донесоха мляко и понеже бях ял, го турнах в тенджерата и го оставих близо до прозореца. Мисля си, ще му туря кафе и ще ям. Отидох на прозореца да правя нещо друго, бутнах прозореца. Изля се млякото, изля се на покривката и всичко млечно стана. По някой път има сестри, а тогава – няма никаква сестра, вечерно време беше. Взех една бърсалка и започнах да събирам млякото. Казвам си: „Ти изля млякото, ти ще поправиш. Трябваше да бъдеш внимателен.“ Казвам на себе си: „Не трябваше да турям тази тенджера.“ Ние се извиняваме. Станалото станало. Казвам: „Хайде, за умрелите.“ Утешавам се, че е за умрелите, но казвам: „Отиде млякото.“ Казвам: „Още веднъж не туряй тенджерата, дето може да буташ.“ Ако беше някой друг, можех да се нахвърля: „Как тъй да не внимаваш!“ Сега, гледам, няма кого да хвана. Та казвам на вас: не туряйте млякото близо до прозореца, може да го изсипете.

Свободата, която Бог ни е дал, да я използваме. Няма по-хубаво нещо да се използва свободата. Като забележите – някой има нужда, помагайте си. Видите някой брат замислен – въглища няма. Някой брат замислен – дърва няма. Видите някоя сестра – хляб няма, облекло няма. Веднъж гледам една сестра с такива тънки копринени чорапи, пък студеничко. Казвам ѝ: „Доста голям герой си.“ Тя казва: „Като нямам вълнени, герой съм.“ От немай-къде турила копринените. Пак топлят. Да ѝ предложа някой път, може да я обидя. Да направиш добро на човека някой път не може. Да искаш да помагаш на някой милионер, да му дадеш пари, ще го обидиш. На този милионер, ако е на разходка някъде, една чаша вода може да му дадеш. Но дадеш 20 000 лева, ще го обидиш. Една чаша вода да му дадеш, е на място, но 20 000 не са на място.

Щом е въпрос за любовта, не туряйте материални работи. Любовта изисква живот. Човек страда, живот му дайте. Дайте му условия, да живее. Скръбен, дайте му условия, да дойде радостта. Или дайте му условия да дойде светлината. Казвам, съдействайте си. Всички да бъдете служители на Бога, да носите Неговите блага. Често вземаме много добър пример от растенията. Една ябълка ще направи своите плодове и казва: „Този плод е заради тебе.“ Откъсвам плода и се радвам на плода. В самия плод, в сладчината на плода е Божествената любов, която се проявява. Ако този плод не е сладък, аз ще го хвърля. Всичките наши мисли, чувства и постъпки трябва да бъдат сладки. Сладките плодове да бъдат сочни. Да оставим всеки, който вземе една наша мисъл, да оставим всеки един, който вземе едно наше чувство и да оставим всеки, който вземе една наша постъпка, да бъде тъй свободен, както при едно дърво, от което ние откъсваме плод. Такава свобода трябва да имаме. Ако имаш една ябълка, която дава плодове, и искаш заради тях да ти платят, порядъкът е човешки. Ако направиш услуга и после му кажеш: „Аз ти направих услуга“ – то не си струва. Аз съм привеждал този пример. Един български чорбаджия купил на един сиромах един бял дроб и малко измити черва. Бедният върви, и след него върви богатият. Казват на богатия: „Дядо Драгане, къде си ходил?“ „Ходих на пазар, че купих на този бедния човек един бял дроб.“ Срещне го друг, и той, като го пита, казва същото. На трето място пак казва същото. Най-после бедният хвърля дроба и казва: „Дядо Драгане, не ти искам ни дроба, ни нищо.“ Връща се бедният вкъщи и казва на жена си: „Днес бях на пазара. Дядо Драган ми купи един бял дроб. Че като вървим по пътя, на този разправя, на онзи разправя, че ми купил един бял дроб. Най-после му хвърлих дроба. Не му искам нищо. Днес без дроба на дядо Драгана ще минем. Дайте малко хубав хляб и лук, дайте малко сиренце, да оставим на дядо Драгана дроба.“ Казвам: да оставим дроба на дядо Драгана. По-добре сух хляб и малко сиренце. Да извадим новото, Божественото, и него да турим. Да влезем в новото състояние на любовта и да започнем да изучаваме законите и правилата. Един отличен свят е той, с който трябва да се запознаем сега. Апостол Павел казва в прочетената глава: „Кой ще ни отдалечи, кой ще ни откъсне от любовта Христова?“ Нито сегашните хора, нито бъдещите, нито смъртта, нищо в света не е в състояние да ни отдалечи от любовта. Любовта е единственият реален свят, който никога не се изменя. Навсякъде може да има една промяна. Някой път, дето в любовта има промяна, то не е светът на любовта. В истинския свят на любовта изключение няма. Този, истинският, свят осмисли и физическия свят. Когато човек мисли за Божественото, да благодарим на Бога за всичко онова, което имаме.

И тъй „от Христова страна посланици сме, като че Бог чрез нас умолява. Молим ви от Христова страна, примирете се в Бога“ (двадесети стих от петата глава на „Второ послание към коринтяните“). Значи приемете любовта. „Защото тогоз, който грях не е знаел, Бог за нас го грешен направи, за да станем ние чрез него праведни пред Бога“ (двадесет и първи стих от същата глава). Бог изпрати Христа, за да ни покаже каква е Неговата любов. Ние да постъпим така. Както Той изяви Божията любов, така и ние да я изявим. В нашите умове, в нашите сърца да царува любовта. Когато сме на земята, когато сме в духовния свят, когато сме в Божествения свят, любовта да ни бъде един закон. Сега ние сме на земята, и страданията ще дойдат. След всяко едно страдание ще дойде една радост. След всяка радост ще дойде пак страдание, смени стават. Земята се върти, слънцето ще изгрее. След това ще залезе. Пак ще изгрее и пак ще залезе. Лято ще има, пролет ще има, есен ще има, зима ще има. Ако ние сме разумни, ще ходим в любовта на Бога, ще имаме благата, които слънцето ни изпраща, благата, които земята ни дава, и благата, които Бог ни дава отвътре. Да се учим. Казва: „Примирете се с Бога.“ Приемете Бога на любовта в себе си и животът ще се измени.

Ще ви дам един пример. В едно българско село имало един стар дядо на деветдесет години, малко сакатичък. Често се оплаквал, че никой не му обръща внимание. Един ден десет момичета, които чели Евангелието, решили да изпълнят урока. Ходили на лозе и като напълнили кошницата с грозде, казват: „Да идем при този дядо и да му оставим по един грозд.“ Като отишли всичките млади момичета и му оставили по един грозд, дядо Драган казва: „Днешният ден е най-щастливият, че десет момичета ми оставиха грозде, което никога не съм ял.“

Казвам, днес на дядо Драган, който страда в нас – има един дядо Драган, който страда – да занесем хубавото грозде на Божията любов, за да приемем Божиите блага.

„Отче наш“

Шестнадесето утринно слово 7 февруари 1943 г., неделя, 5 ч. сутринта София – Изгрев