Разлика между версии на „Търпение 1939“

Текуща версия към 20:09, 17 август 2011

Младежки окултен клас - ОСЕМНАДЕСЕТА ГОДИНА (1938-1939)

КНИГА: Скръб и радост

Търпение

Добрата молитва

Духът Божий.

Ще прочета 14 глава от Йоана.

Всичко в живота е постижимо.

Хората на новата култура трябва да се отличават с търпение. Единственото нещо, което хората сега нямат, е търпението. Много рядко ще се срещне някой, който да е търпелив. Сянката на търпението хората носят, това е неволята, мъчението, страданието. Тях издържат и мислят, че са търпеливи. Има едно вътрешно мърморене. Търпи някой и недоволен в себе си.

Питам: Ако вас ви дадат една програма да създадете света, как ще го създадете? Вие сте недоволни, но ако вие създадете един свят, как ще го създадете? Ако вие създадете света, ще турите себе си на първо място. Тогава другите хора къде щяха да бъдат? Всеки от вас има създаден свой свят, в който той е на първо място. Светът страда се от първенци. Двама хора спорят, защото са първенци. Сега туй, което става във вас, виждате не всичките несъобразности. Виждате, че някой с вас не постъпва, както вие разбирате. Как трябва да постъпи човек? Ако в една мрачна нощ аз ви оставя да ходите по земята и ви казвам: Право ще ходите, няма да се спъвате, ще може ли да не (се) спъвате? Питам: Пусна ви в една тъмна стая, дето има столове, маси, как ще минете? Ще направите доста бели. Ако има вази, чаши, всичко ще бутате на земята. Кой е причината? Не че вие искате. Значи в тъмната нощ не трябва да се движите. Когато е тъмно мястото, трябва да седите на едно място. Всякога, когато двама души се карат, те са в тъмна мебелирана (стая). Понеже нямат светлина, блъскат се. Сега, ако живеете в един уреден свят, вие нямате никаква заслуга. Ако сте добър, тази добрина не произтича от вас. Когато на една каменна статуя някой велик архитект или скулптор даде една хубава форма и всички я уважават, почитат, достойнството не е на самата статуя, достойнството е на самия художник, който я направил такава красива. Тя е само едно обявление.

Веднъж гледах един цар, който се разхождаше из града Бостон, величествен цар. На бой имаше два метра височина, облечен с царска мантия, корона на главата, разхожда се из улиците и никой от американците не му обръща внимание. Чудя се как американците, които са толкова любопитни, не обръщат внимание на царя. Като гледам гърба му, целият гръб написан с обявления – разбрах работата. Той е царска статуя. Американците казват: „Ние сме свикнали, доста имаме такива статуи.“

Та казвам: Същественото в съвременния свят представя хората, не статуи. Хубаво нещо са статуите, но в тях живот няма. В човека вътре, колкото и скромен да е, в човека има една душа, има дух, има ум, има едно сърце, има една воля вътре, които човек трябва да ги обича.

Та първото нещо на човека, това е търпението, онова съзнание, че ти при най-големите несгоди на живота си умен, да може да минеш тъй, че да не направиш пакост. Като поставиш нещо, да го поставиш точно на място. Като обърнете вашата дреха наопаки и излезете с нея между хората, какво ще кажат? Някой път хората носят някоя добродетел наопаки обърната. Обърнатата добродетел, това е нетърпението – една обърната добродетел. Някои хора са много нетърпеливи, търпението е обърнато наопаки. Защото законът на търпението: ти трябва да се спреш на едно място. Търпелив може да бъдеш до време, не всякога търпелив може да бъдеш. Докато се премахнат всичките препятствия, докато има тъмнина в твоя ум, ще бъдеш търпелив, ще чакаш да се махне тъмнината, тогава ще вземеш твоето движение. Нетърпеливите хора се движат в тъмнината. А в тъмнината се зараждат всички съвременни недоволства, които имате. Да допуснем, че в човека има желание да се храни – туй е един неестествен живот, желанието. Яденето е закон на опознаване. Ти не може да опознаеш един плод, ако не го изядеш. Следователно, като изядеш плода, ще го опознаеш, обича ли те плодът или не. Ако ти причини болка в стомаха, този плод не те обича; ако ти донесе радост в стомаха, този плод те обича, ти ще се запознаеш с него. След като те обича, той ще отвори място, ще влезе в мозъка вътре, ще го разведеш в онзи велик свят. Този плод ще започне да се учи в тебе.

Та казвам: Всички онези хора, които не са търпеливи, причиняват големи смущения в невидимия свят. Затова всичките хора, които са дошли тук, на земята, които са изпратени на земята, са от нетърпеливите. От невидимия свят всеки, който е нетърпелив, пращат го тук да се прероди, да се учи на земята. Тъй щото, щом сте слезли на земята, вие не сте от търпеливите. На земята сте дошли да научите закона на търпението. И всичките несгоди на живота са училище, дето искат да ви покажат, да ви научат на търпение. Защото всичко в света, което е създадено, е на мястото си. Едно ваше страдание е благо за другите. Нима мислите, когато изядаме една ябълка, не е благо заради мене? Ако ябълката не разбира, ще страда. Как посрещате вие ябълката? Най-първо вие сте много мек. Като погледнете, поглаждате я. После я стискате, опитвате дали тя търпи и чувате един малък звук. „Колко е хубава любовта ти“, казва тази ябълка. Зъбите представят човешките добродетели. Ти посрещаш ябълката със зъбите. Казваш: „Добър ден, добре дошла, радвам се, че Господ те изпратил при мене на гости.“

Аз може да ви приведа един пример от живота на Епиктета. Той бил роб при един римски патриций. Но господарят бил много недоволен от своя роб, че той никога не се оплаквал. Като биели другите роби, охкали, викали, плакали, а този, когато господарят го наказвал, той се усмихвал. Искал да му каже: „Макар да си патриций, внимавай, защото един ден и ти може да се намериш в моето положение.“ Чудил се на този упорит човек. Един ден искал да го наказва, започнал да му натиска крака, той му казал спокойно: „Господарю, ако така ми натискаш крака, ще го счупиш.“ След като му счупил крака, този патриций се обърнал, освободил Епиктета от робство, дал му голяма сума и го изпратил да си отива в Гърция и написва много интересни работи. Туй е търпение. Оттам насетне този патриций и Епиктет станали приятели. Питам: Вашия крак когато натискат, какво трябва да кажете вие? Аз съм виждал някои, като се приближи при тях някой, казват: „Какво ме натискаш, не виждаш ли?“ Дрехата като докоснат, не може да търпи, че се приближил. Тия камъни, на които седим, те са едни върху други, какво мислите, учат търпение. Каква тежест седи отгоре им. Те търпят спокойно. Камъните са много търпеливи. На Епиктета философията да имате.

Аз считам един човек, който няма търпение, нему му липсва едно качество, устойчивост, твърдост в характера. Човек без търпение, характерът му няма основа, няма на какво да се обосновава. Твърдостта на човека представя едно от моралните качества. Твърдостта е задна стража на Божествения свят. За Бога казваме, че Той е дълготърпелив. Бог, Който вижда всичките недостатъци на хората, Той взема само в съображение от тия недостатъци да изкара някаква добродетел. Ти си нетърпелив. В какво седи нетърпението ти? Само в една малка частица – „не“. И в английски е „no“. Във френски с колко букви се различава? /Две./ Нетърпението има два елемента. Едното нетърпение от жените, другото нетърпение иде от мъжете. От „Н“ е на жените, от „Е“ на български е на мъжете. Жената прави мостове, „Н“ на български. Където и да е жената, прави мостове да мине. „Е“, това е мъжът, който обича да заповядва. „Е“ е закон на разширение. Но мъжът, като се ожени, иска жена му да се подчинява. Жената, за да направи едно примирие, трябва да направи един мост. Кой е този мост? То е човешкото благоразумие. Там, дето има благоразумие, противоречията в живота се уреждат лесно, дето няма благоразумие, противоречия има. Следователно, жената се явила в света, за да направи един мост, да внесе благоразумието в човека, да го научи как да бъде търпелив. Жената създала най-голямото главоболие на мъжа, „не“ на мъжа. Мъжът и жената сега са разделени. Под думата „мъж“, тя е една санскритска дума, ние разбираме едно същество, което трябва да мисли. Но има един мъж на нетърпението, има и една жена на нетърпението. Тия мъж и жена се карат целия ден и се разправят. Единият иска да гради мостове, няма материал, не може да прави мостове. Другият иска да се разшири, но няма място, няма кому да заповядва. Жената няма материал да направи мостове. Един мост да направиш в себе си, да се примириш. Колко е мъчно хората да се примирят. Казвам: Примири се. – Не може. Той е нетърпелив. Казвам: Примирете се. Трябва да примириш два бряга на реката. Тия брегове няма какво да примириш, искаш да се примириш, ще направиш един мост от единия бряг до другия. Понеже водата ги разделя, искат да се приближат. Казват: „Те се скарали.“ Как се скарали? Те никога не са се виждали, водата ги разделя. Двама братя се карат, понеже вода минала между тях.

Разправят за търпението на двама аскетически философи, които се състезавали за голямо търпение. Единият се отличавал с голямо търпение, другият казвал, че и той може да търпи като него. Отишъл един просяк да ги опита, колко могат да търпят. Отивал при единия 19 пъти да проси и той все го приемал любезно и му услужвал. При другия като отишъл пет пъти да го посети, той му казал: „Се с тебе ли ще се занимавам?“ Просякът му казал: „Не те бива тебе. Аз 19 пъти ходих при твоя приятел и той все ме посрещаше весел, пет пъти при тебе дойдох и ти вече кипна.“

Та сега и вие се състезавате в търпението. Аз считам, че в света има само две същества: Един мъж и една жена. Аз считам всичките хора копие на тия, както в един дом децата са копие на бащата и майката. Щом има баща и майка, има деца, щом няма баща и майка, няма деца. Щом има скулптури, ще има и статуи, щом няма скулптури, няма статуи. Ако има архитекти, ще има къщи, ако има земледелци, ще има ниви да се орат. Ако има списатели, има книги, ако няма философи, няма философия в света. Следователно, търпението ли трябва да съществува по-напред или търпеливите съществуват? Търпението, това е едно от основните качества на любовта. Ти не може да обичаш, ако не търпиш. То е едно неразбиране. Вие всякога сте готови да приемете един богат човек. С четири очи ще гледате да дойде в къщи, той носи провизии, всичките богатства. Ако дойде в къщи един беден, не ви е приятно. Двама бедни хора на едно място не могат да живеят. Вие сега, които сте нетърпеливи, събрали сте (се) с други нетърпеливи. Нетърпението на мъжа се е събрало с нетърпението на жената и като се събрали, не могат да се търпят. Търпението на мъжа се е събрало с търпението на жената и като се съберат, могат да се търпят. Аз ви казвам произхода. Ти не може да бъдеш търпелив, докато нямаш една жена. Ти не можеш да бъдеш търпелив, докато нямаш една сестра. Ти не може да бъдеш търпелив, докато нямаш една майка. Ти не може да бъдеш търпелив, докато нямаш един баща. Ти не може да бъдеш търпелив, докато нямаш един учител. Ти не може да бъдеш търпелив, докато нямаш един слуга.

И тогава Христос казва: „Аз ще изпратя духа си.“ Щом дойде духът в тебе, то е мощното, силното, което ще създаде търпението. Ние виждаме как слънцето изгря тази сутрин, как се показа. Учените хора казват, че то е една топка, материал, няма съзнание в него. То е горещо вещество на бунт. Най-големите бунтовници са в слънцето. Там има такива избухвания на лава по на 200–300 хиляди километра. Около стотина, 150, 180 избухвания. Ако сме на слънцето, ще изхвръкнем някъде и няма да ни види никой. Има нещо в слънцето, което кипва, но то не е такова. В слънцето има един стремеж на любов, да изпрати своята помощ към онези, които се нуждаят. Следствие на това има едно вътрешно състезание, кой да иде по-напред да слугува. Ако вие можехте да виждате, щяхте да видите: то са хиляди и хиляди разумни същества, които излизат като слънчеви лъчи, облечени със своите мантии, тичат по вселената и разнасят светлина. После пак се показват в слънцето. Има теория, че тия петна, които се явяват на слънцето, са ангелите, които се връщат, отварят се слънчевите врати и хората виждат само тъмните врати. Те са си свършили работата, затова тъмни стават и големи отвърстия има.

Та понякога, когато вие седите и нямате смисъл в живота, защо идат страданията? Те идат да ви дадат работа. Радостта, това е една работа външна, страданието е една работа вътрешна. Следователно, казват: „Защо са страданията?“ Една вътрешна работа са. Страданието е една Божествена вътрешна работа. И ти още не разбираш Божиите пътища. Нали учителите ви дават домашни работи, дадат ви една мъчна задача, ти решаваш по един начин, по втори, не може да решиш, лягаш да спиш, не може да спиш, ставаш, хванеш си главата, пак седнеш. Като решиш задачата, стане ти радостно. Като идеш в училище, задачата е лесна. Страданията, това са домашни упражнения. От решаването на тия задачи зависи вашият прогрес.

Сега, според вас, какво искате вие? Ако няма страдание, няма и радост. Щом има страдание, ще има и радост. Щом има радост, ще има и страдание. Сега, който не разбира, ще счита, че страданието е зло. Страданието е най-голямото благо на съвременните хора. Христос, като дойде от небето, с какво го посрещнаха хората? Направиха ли го цар? Имаше ли някой апартамент? Носеше ли такава тога като римските патриции, някой венец, корона? Действително, Той имаше царска мантия, Той беше облечен с най-хубавата мантия на любовта. На земята като дойде, много облечен беше, изпродаде си всичките дрехи, за да помага на хората. Най-после даде и последната си мантия и си замина гол от земята. Съблякоха Го, всичко Му взеха и така си замина. По човешки говоря сега. Казвам: Понякой път някои проповядват, учат, че Христос се отличаваше с голямо търпение. Има един образ, че една жена чула, че Христос лекувал и носила своя син при Христа да го излекува. Едва пристигнала, когато Той бил закован на кръста и започнала да плаче на Христа. Христос се помолил да му отковат ръката, турил ръката на детето и то оздравяло. После пак му заковали ръката. Колцина от вас сте готови да отковете ръката и да направите едно добро, и пак да ви заковат ръката? Гледам тук за какви малки работи се безпокоите. Че не го погледнали хубаво, безпокои се. Отде знае, каква наука има? Казва: „Криво ме погледнаха.“ Де намери този ъгъл? Казва: „Направо не ме погледна. Топлина няма в погледа.“ Как измери температурата, казва, че топлина нямало в погледа. С какъв уред измерил, че топло не го погледнал?

Да ви кажа самата истина как седи: Не може хората да ви обичат, ако не ги обичате. Който пръв оценява любовта, той е, който раздава любовта. Който втори оценява любовта, той приема любовта. Следователно, в един и същ момент не може да дадеш твоята Божествена любов от себе си, ако не може да възприемеш от другиго, ти не може да имаш любов. Два момента са те в характера на човека. Защото Бог е скрит и в добрите, и в лошите хора. Но да ви кажа сега: Бог е скрит в едно същество, наречено мъж. Той си мисли, че е мъж. Бог е скрит в едно същество, което е наречено жена. Мъжът е, който излязал от областта на мисълта. Жената е излязла из областта на живота. Събрали се на едно място, за да бъдат мисъл и живот, в съдружие влезли и завзели мястото. Мъжът завзел ума, жената – сърцето. Карат се кой да има първото място. Питам сега: Как ще примирите, имате два крака, ако десният е пръв в един момент, вторият момент как ще бъде? – Левият ще бъде пръв и десният втор, понеже движение трябва да има. Левият крак е жената, десният е мъжът, мъжът ще иде назад, жената – напред. Кой ще бъде пръв? – Мъжът ще бъде пръв, после жената ще бъде първа. Какво се разрешава в този въпрос? С десния крак ще мислиш, с левия крак ще чувствуваш. С десния крак ти ще говориш разумно, с левия крак какво ще правиш? С левия крак ти ще утешаваш бедните, страдущите, ще ги прегърнеш, ще ги целунеш, ще ги лекуваш. С дясната ръка се дава, с лявата се радва. С десния крак се туря общия капитал в една банка, с левия крак този капитал се разпределя, кому какво трябва да се даде. Ако в тебе сърцето не е развито, капиталът, който имаш, няма да знаеш как да го раздадеш.

Сега вие сте се събрали тук, на планината, и аз искам да бъдете както тазутринното слънце. Днес слънцето казало на вятъра: „Ще търпиш, ще дадеш добър пример.“ Защото много сприхав е вятърът. Сега ще го разгневят някъде, ще започнете да чувате шепота му тук-там, да се кара. Мине покрай някое дърво, казва: „Какво търсиш тука?“ Мине покрай камъче, задигне праха. Ще мине покрай вас и казва: „Какво сте дошли тук на планината?“ Ще ви дигне дрехата, шапката. Той казва: „Махайте се оттук вече.“ Що е вятърът? – То е човешката мисъл. Понякой път човек трябва да спре своята мисъл.

Вие понякой път имате един човек до вас, когото не можете да търпите, казвате: „Нетърпим.“ Или ръцете много твърди, или от него излиза някое ухание, няма хубаво ухание, или в очите има някъде някой дефект, има нещо, което вас ви смущава. Помнете: Този човек е недовършена картина. Ако идете при един художник, който рисува, ще видите, че има известни щрихи, грозна е картината. След време ще стане отлична картина, милиони ще струва. Вие имате един човек, Господ сега го направил. Вие сте влязли в ателието на Бога, преди да е довършил тази картина. Не е ваша работа да критикувате, че картината не е довършена. Не си давайте мнението за картини, които не са довършени. Там е вашата погрешка. Ти казваш сега, че не може да търпиш някого. Помисли, че ти си при Господа. Мислиш ли, че всичко онова, което ти мислиш и чувствуваш, Господ го одобрява? Ти виждаш много дефекти. Не е довършен човекът. Мислите ли, че когато Господ правеше Адама, когато Господ създаде Адама, вземаше онази пръст и го прави веднъж, дваж, триж, много рядка беше тази пръст. Един негър, като проповядвал как Гостод създал човека, казал, че три дни на един плет, три дни го сушил. Друг негър го питал: „Ами плета кой го направил?“ Казва: „То не е ваша работа.“ Едни казват, че първото същество, което е създадено, е човекът, плетът кой го е създал? Се таки този плет съществува. Всякога нетърпението се ражда при един плет. Понеже като се направи между двама съседи една преграда, един плет, и започват да спорят. На плета се опознават. Питат: „Защо поставили плета?“ Или пита: „Защо влязъл в къщи?“ Значи, една врата трябва да има. Всякога, щом влизаш в един дом без любов, ще те питат: „Кой ти даде правото да влизаш?“ Щом влизаш с любов, никой няма да те пита. Хората на любовта са добре дошли, но хората на безлюбието никой не ги иска. Много естествено. Ако ви дам един диамант, добре дошъл е, няма да ви обидя. Ако ви дам един диамант като кокошо яйце, ще го считате за голяма привилегия. Ако ви дам едно паче яйце или един прост камък, ще бъде обида. Казвам: Същият закон е: Ако ти отиваш в един дом, трябва да носиш подаръците на любовта. Влизаш в който и дом да е, ще носиш скъпоценностите на любовта. Тогава ще бъдеш добре дошъл. Ако носиш прости камъни, никой не ги иска. Ние сме богати с човешки подаръци, ние нямаме нужда от тях. Трябва да се откажем. За бъдеще подарявайте си скъпоценните камъни, направени от любовта. Първият камък да бъде на вашето, Божественото търпение.

Отче наш.

Имайте търпението на майката, която по десет пъти става за онова кречетало и като го погледне, помилва го и казва: „От тебе човек ще стане.“ Казвам: Слушайте, когато вашата майка ви говори. Благодарете на Бога за онова, голямото търпение.

XVIII година. 36 лекция на Младежкия окултен клас. държана от Учителя на 4 август 1939 г., петък, 5 ч. с. На Молитвения връх.

Бележка /от координатора Вергилий Кръстев/: Настоящата беседа се публикува по нередактирано копие на дешифрираната стенограма, запазено в Държавен исторически архив. Доказателство за автентичността на лекцията е почеркът на стенографката Паша Теодорова върху всяка една лекция – „готова за печат“. Същата е отпечатана в томчето „Езикът на любовта“: Беседи от Учителя, държани при Седемте Рилски езера през лятото на 1939 г. (София, 1939 г.) – Стр. 210–224.

0

   * +
   * -

   * Доклад Доклад
   * Обратно горе of the page up there ^
   * Отговор Цитирай
   * Отговор Отговор
   * Редактиране Редакция
   * - Отхвърли

1. 2 Потребителя е офлайн Hristo (IP: Скрито )

   *
   * Administrator
   *

   * Премахни приятел
   * Изпрати ЛС
   * Виж галерията

   * Група: Administrators
   * Мнения: 1182
   * Регистр: 28-декември 10

ДобавянеМинус Предупреждения

Предупредително ниво: 0%

Маркирай темата за модериране Публикувано 06 юни 2011 - 10:52 Търпение

Хората на новата култура ще се отличават с търпение. Едно важно нeщо, което липсва на много от съвременните хора, е търпението. Малко хора ще срещнете днес, които да имат търпение. Повечето хора носят сянката на търпението – неволята, мъчението, страданието, но не и самото търпение. По необходимост те издържат мъчението, страданието и мислят, че са търпеливи. Привидно е така, но вътрешно те постоянно мърморят, постоянно са недоволни.

Много от съвременните хора са недоволни от света и се чудят, защо светът е създаден толкова несъобразно. Ако им се даде възможност да създадат нов свят, как биха го създали? Ако някой се заеме със създаването на нов свят, на първо място ще постави себе си. Къде ще тури другите хора? Ако е въпрос за такъв свят, всеки за себе си го е създал вече, всеки се е поставил на първо място. Какво може да се постигне в един свят, в който всички хора са първенци? Светът страда все от първенци. Двама души спорят помежду си, карат се за първото място. Всеки разглежда нещата от свое лично разбиране, както се отразяват на него. Казвате, че някой не постъпва добре, защото към вас не се е отнесъл, както трябва. Възможно е този човек да не е постъпил към вас, както трябва, но знаете ли, при какви условия се е намирал?

Пускате нощем един човек в тъмна стая и го карате да се движи из нея, без да направи някаква пакост. Това е невъзможно. Този човек не вижда, нито познава обстановката. Щом влезе в тъмната стая, той непременно ще събори някой стол, или маса, ще бутне някоя книга, ще счупи някое шише. Невъзможно е да се движи човек в тъмна нощ по планината, без да се спъне някъде. Какво трябва да прави човек, за да не причинява пакости? Щом нощта е тъмна, той трябва да седи на едно място, да не се движи. Следователно, видите ли, че двама души се карат, знайте, че те са в тъмна стая, пълна с мебели. Непременно те ще се сблъскат и ще причинят пакости. Кажете ли, че някой човек е добър, ще знаете, че той живее в уреден свят, дето са изключени всякакви сблъсквания. Следователно, добротата ви не се дължи на вас. Ако видите една красива статуя, чия ще бъде заслугата за красотата й: на скулптура, или на самата статуя? Статуята е реклама за самия скулптор.

Американците са много изобретателни в своите реклами. В големите градове често срещате човек, облечен в царска мантия, с корона на глава, който се движи важно, едва пристъпва, като цар. Външно той е цар, но никой не му обръща внимание. Защо? Защото на гърба му са залепени различни реклами. Американците са привикнали на такива царе, на гърба на които са залепени реклами за чужди изобретения и придобивки. Те не представят нещо съществено, което да заслужава вниманието на човека.

Кое е същественото в човека? Същественото в човека е неговият живот. Живот трябва да тече в човека. Хубаво нещо е статуята, но тя е лишена от живот. Колкото малък и незначителен да е човек, той е по-ценен от всички статуи в света, защото в него има душа, дух, ум, сърце и воля. За тия неща човек трябва да бъде обичан и почитан.

И тъй, първото нещо, необходимо за човека, е търпението. Той трябва да има такова съзнание в себе си, че с качествата и дарбите които му са дадени, да минава през най-големите несгоди, без да причинява никаква пакост. Той трябва да минава така, че да поставя всяко нещо на своето място. Какво ще кажат хората за него, ако излезе пред тях с дреха, обърната наопаки? В психическия живот обърнатата дреха представя изопачена добродетел. Нетърпението е изопачена добродетел. Нетърпеливият е обърнал търпението наопаки и се явява с него пред хората. За да бъде търпелив, човек трябва да стои на едно място. Докато е в тъмнина, човек трябва да бъде търпелив. Щом изчезне тъмнината, търпението не е необходимо. Докато има препятствия на пътя си, човек трябва да бъде търпелив. Щом се махнат препятствията, търпението само по себе си отстъпва. Човек може вече свободно да се движи. Нетърпеливият се движи в тъмнина, между препятствия, вследствие на което се явява недоволството. Търпението е за разумните хора. Разумният първо опитва нещата и после се произнася за тях. Като види един плод, той не казва, дали е добър, или лош, но го изяжда, приема го в себе си и следи, как му се отразява. Ако внася разположение в стомаха и в мозъка му, плодът е добър. Внесе ли най-малкото неразположение плодът не е добър. Добрият плод намира място и в мозъка на човека, във великия свят на мисълта.

Хората, които живеят на земята, са крайно нетърпеливи. Докато са били в невидимия свят, те са причинявали големи смущения. За да се избавят от тях, изпратили ги на земята да се учат, да придобият търпение. Значи, човек е слязъл на земята, да научи закона на търпението. Всички мъчнотии и несгоди, на които човек се натъква, са предметно учение. Чрез тях той изучава търпението. В този смисъл те са на мястото си. Например, един човек страда, мъчи се, но друг някой се радва. Страданието на един е радост за другиго. Човек яде ябълка, радва се, изпитва приятност. Ако ябълката имаше съзнанието на човека, непременно щеше да страда. За ябълката зъбите на човека представят добродетели, чрез които той я приема на гости в себе си. Като яде ябълката, човек трябва да се учи от нея на търпение. Той я мачка, дъвче, но тя мълчи, нищо не казва.

Велико нещо е търпението. Епиктет, виден гръцки философ, бил роб при един римски патриций. Господарят се отнасял грубо и жестоко със своите роби, които често наказвал. Като ги биел и изтезавал, те викали, роптаели. Единствен Епиктет мълчал. Каквото да правел господарят му, както да се отнасял с него, Епиктет мълчал и се усмихвал. Това поведение дразнело господаря му. Той се очудвал на неговия характер. Епиктет искал да му каже, че не трябва да се забравя, защото, макар и виден патриций, някога може да се намери в неговото положение. Един ден господарят се разгневил и започнал силно да натиска крака на Епиктета. Последният кротко го погледнал и му казал: Господарю, тъй както натискаш крака ми, може да го счупиш. Ако го счупиш, първо ти ще изгубиш, не ще мога да ти работя. Господарят продължавал да натиска крака му, докато го счупил. От този момент римският патриций освободил Епиктета от робството, дал му голяма сума и го изпратил в Гърция, дето в скоро време Епиктет се прочул като виден философ. Това значи търпение.

Какво правят сегашните хора, ако някой се осмели да натисне крака им? Не е нужно да натискате крака на някой от съвременните хора, за да опитате търпението му. Достатъчно е само да се докоснете до дрехата му, за да се обърне към вас с груб тон и да ви пита, защо го бутате, или защо го безпокоите. Следвайте философията на Епиктета за търпението. Следвайте философията на камъните за търпението. Вие ходите върху тях, седите, но те не роптаят. Тe са чакали с хиляди и милиони години, а ще чакат още толкова, докато дойде денят на тяхното освобождаване.

Коя е причината за нетърпението в човека? Някои хора са много нетърпеливи, понеже им липсва устойчивост на характера. Без търпение човешкият характер е лишен от основа. За такъв човек казваме, че няма морален устой. Твърдостта в човека е морално качество. В Божествения свят твърдостта е задна стража на човека. Казват, че Бог е дълготърпелив. Той търпи човека с всичките му слабости и недостатъци и търси начин, да ги превърне в нещо ценно.

Разликата между думите търпение и нетърпение се заключава в частицата „не". В това се вижда величието на Бога, че от нищо нещо прави. Отрицателната частица „не" се състои от две букви, т. е. от два елемента: „Н" и „Е". Буквата „Н" е съставна част на женското нетърпение. Тя представя мост. Това показва, че дето попадне, жената започва да прави мостове. Мъжът пък обича да заповядва. Това се вижда от буквата „Е". Мъжът заповядва и на жена си. Той иска от нея подчинение. Като види, че някъде ще избухне война, жената влиза в ролята си да примирява. Като прави мостове, тя внася примирение. Какво нещо е примирението? Кога става примирие между воюващи страни? Когато между тях влезе благоразумието. Значи, мостът, който жената строи, това е нейното благоразумие. Дето има благоразумие, там противоречията лесно се уреждат. Дето благоразумието отсътства, там противоречията взимат широки размери.

Следователно, жената е дошла в света, да внесе благоразумието между хората, да ги научи на търпение. Това прави търпеливата жена. Обаче, има една жена на нетърпението. Същото се отнася и до мъжа: има един мъж на търпението и един – на нетърпението. Когато се срещнат нетърпелива жена и нетърпелив мъж, те започват да се карат. Жената иска да направи мост, но материал няма. Мъжът иска да се разшири, да заповядва на жена си, но тя не търпи чужди заповеди. Мъчно се примиряват хората. Защо? Защото искат да съединят бреговете на реката. Те никога не са били заедно и не могат да се съединят. Искате ли да минете от единия бряг към другия, непременно трябва да построите мост. Само мостът, т. е. благоразумието, е в състояние да примири два разнородни елемента. Казват, например, че двама братя се скарали и разделили. Те никога не са били заедно. Те са прътове на една река, между които е текла нода. Водата ги е разделяла. За да се примирят, поставете над тях мост. Водата, която тече между бреговете на реките, представя живота, чрез който хората се изпитват.

Двама аскети – философи работели върху търпението. Те се състезавали помежду си, кой да развие по-голямо търпение. Един просяк послужил като обект, да се изпита търпението им. Всеки ден той отивал при първия аскет и всякога бивал добре приет. Аскетът му давал пари, храна и любезно го изпращал. Той го посетил 19 пъти подред. След това просякът решил да посети втория аскет. Отишъл два-три пъти подред, и аскетът го приемал любезно, давал му по нещо. На петия ден, обаче, аскетът се разгневил и му казал: Престани вече да ме безпокоиш! С тебе ли само ще се занимавам? Колко просяци още има, на които нищо не съм дал! Просякът се поклонил вежливо и му казал: Братко, много има да работиш върху търпението. Аз ходих 19 дена подред при твоя съсед, но той никога не се разгневи. Всякога ме приемаше любезно, като че за пръв път ме виждаше. Ти на петия ден вече ме изгони.

Съвременните хора, като двамата аскети, се състезават в търпението, но пропадат на изпита. Те са изгубили първообраза на търпението. Един е образът на търпението в жената и един – в мъжа. Всички останали образи на търпението са копия на двата първообраза. Кое е съществувало по-рано: търпението, или съществото, което търпи? Първо е било съществото, което търпи, а от него е произлязло търпението, като негово качество. Следователно, да се говори за търпение, трябва да имаме същество, което търпи. Към този образ на търпението трябва да се стреми всеки човек. Щом има деца, има и майки, и бащи; щом има статуи, има и скулптори; щом има ниви, има и земеделци; щом има писатели, учени и философи, ще има и книги.

Търпението е едно от качествата на любовта. Щом обичаш, ти можеш да търпиш. Не обичаш ли, не можеш да търпиш. Когато богат и беден се съберат на едно място, те могат да се търпят. Съберат ли се двама бедни, не могат да се търпят. Следователно, когато хората не се търпят, ще знаете, че те са бедни. Какво трябва да направят, за да се търпят? Да вземат няколко богати помежду си. За да бъде търпелив, човек трябва да бъде обиколен с търпеливи хора. Търпеливи са хората, когато нищо не им липсва. Значи, за да бъде търпелив, човек трябва да има майка, баща, брат, сестра, мъж, жена, учител, слуга. Всичко това той ще намери в себе си. Това са неговите ближни. Намери ли човек своите ближни в себе си, той става търпелив. Той всякога се съветва с тях, те му помагат, но и той им помага.

Христос казва: „Ще изпроводя Духа си". Духът е мощното, великото в човека, което го прави търпелив. Духът разширява човешката душа, внася в нея любов и светлина, както слънцето изпраща своята светлина и топлина на всички живи същества. Това, което наричаме слънчеви лъчи, не е нищо друго, освен разумни същества, облечени в светли мантии, които тичат из цялата вселена, да разнасят светлина и топлина на всички същества. Като свършат работата си, те пак се скриват в слънцето. Според една теория слънчевите петна представят дупки, отвърстия на слънцето, през които са минали и минават ангелите, след като свършат работата си на земята. Дали е така, не се знае. Това не е научна теория, която може да се докаже.

Каквото да се говори на хората, в края на краищата те пак запитват: Защо са страданията в света? Не може ли без страдания? Страданията и радостите в живота представят работа за човека. Страданието е вътрешна Божествена работа, а радостта – външна. Докато не разбере Божиите пътища, човек не може да разбере смисъла на страданията и на радостите. И ученикът понякога не разбира, защо му се дават домашни работи. Учителят по математика дава домашна работа на учениците си. Добрият ученик всякога решава задачите си. Ако не може да реши някоя задача, той не се успокоява. Той прилага един, втори, трети метод, но задачата не се решава. Той легне да спи, но сън го не хваща. Става, пак ляга, все върху задачата мисли. Щом я реши, той се зарадва и ляга спокоен да спи. Който го наблюдава, какво прави, ще каже, че страда. Не страда той, но решава домашното си упражнение.

Значи, страданията не са нищо друго, освен домашни упражнения. От правилното решаване на тия задачи зависи успехът на ученика. Който не разбира смисъла на страданието, той иска да се освободи от него. Той не знае, че ако се лиши от страданието, ще се лиши и от радостта. Щом има радост, ще има и страдание; щом има страдание, ще има и радост. За съвременните хора страданието е необходимо, като велико благо в тяхния живот. Как посрещнаха хората Христа? Цар ли стана Христос? С царска мантия и с корона на глава ли ходеше? С тогата на римския патриций ли беше облъчен? Не, като слезе на земята, Христос продаде всичко, каквото имаше, за да помага на хората. Най-после Той даде и последната си мантия и така замина за небето. Всъщност Христос беше облъчен с по-красива дреха от царската мантия. Той беше облечен с мантията на любовта, а на главата си носеше царската корона на любовта.

В едно предание за Христа се казва, че когато бил разпнат, една жена притърчала, приближила се до кръста и Го помолила да изцери детето й, което здраво притискала към гърдите си. Христос поискал да отковат ръката му, за да помогне на страдащата майка. Той сложил ръката си върху болното дете, което на часа още оздравяло. След това отново заковали ръката му. Колко хора са готови в последния момент на живота си да направят едно малко добро от любов?

Съвременните хора се смущават от малки работи. Някой се оплаква, че не го погледнали, както трябва. Как го погледнали? Накриво. Че откъде намерил уред, с който да определи ъгъла на погледа? Друг се оплаква, че не го погледнали топло, Как измери температурата на погледа? С една дума, хората се оплакват едни от други, когато не се обичат. За да те обичат, и ти трябва да обичаш. Любовта се изявява в даване и взимане. Който обича, той дава; когото обичат, той взима. В един и същ момент човек не може да дава и да взима. Ако в първия момент дава, във втория ще взима. Едно и също лице не може само да дава, или само да взима.

Значи, истинската любов се изявява само тогава, когато между съществата става правилна обмяна на даване и взимане. Казваме, че мъжът представя ума, а жената – сърцето. Ние разглеждаме мъжа и жената като принципи, а не като форми. Ние можем да кажем, че мъжът е ум, мисъл, а жената – сърце, чувство. Когато мъжът и жената разбират този въпрос правилно, те живеят добре. Не го ли разбират правилно, те постоянно се карат, кой да вземе първото място. Трябва ли да спорят краката, кой от двата да бъде пръв? В първия момент десният крак е пръв; във втория момент левият крак е пръв. Като се движат, ту десният напред, а левият назад, ту левият напред, а десният назад, човек се движи. Важно е да има движение. Като върви десният крак напред, човек мисли; щом левият излезе напред, човек чувства. Когато десният крак е напред, човек говори разумно; когато левият излиза напред, човек помага на бедни, на страдащи, на болни. Дясната ръка събира капитала, а лявата го разпределя. Колкото е важно събирането на капитала, толкова е важно и раздаването.

Хората не могат да се търпят, защото не разбират Божиите пътища. Някой казва: Не мога да търпя този човек. Защо не може да го търпи? Защото имал някакъв дефект. Вината не е в човека, когото не можете да търпите, но в разбирането ви. Ако влезете в ателието на някой художник, който рисува една картина, вие ще излезете оттам разочарован. Казвате, че картината на художника е много грозна. Грешката не е в художника, нито в картината, но в самите вас. Картината е в началото си. Един ден, когато се завърши, тогава можете да дадете мнението си за нея. Вие сте влезли в ателието на художника без негово позволение. Следователно, всеки човек, когото не можете да търпите, е незавършена картина. Вие сте влезли в ателието на Бога без Негово позволение. Бог работи върху този човек, той не е завършена картина. За да можете да се търпите такива, каквито сте, нека всеки си представи, че се намира в ателието на Бога, Който с любов и търпение изправя кривите линии на вашия образ. Кажете си: Както Бог ме търпи, така и аз трябва да търпя своя ближен. Хиляди години още Бог ще работи върху човека, докато го направи съвършен.

Един проповедник разправял на своите събратя, негри, как Бог създал човека. Той казал, че Бог взел рядка пръст, мачкал я дълго време и най-после направил от нея първия човек. За да го изсуши, той го турил на един плет, дето съхнал три дена. Един от слушателите запитал проповедника: Кой е направил плета? – Това не е ваша работа.

Не е важно, кой е направил плета. Важно е, че плетът съществува. Не само това, но плетът прави хората нетърпеливи. Когато между двама съседи се издигне преграда, плет, веднага произлизат спорове. Съседите стават нетърпеливи и започват да се карат. Чрез плета те се опознават. Вратата е също преграда между хората. За да влезеш в някой дом, все трябва да отвориш една врата. Ако влизаш с любов, никой не те пита, защо си дошъл. Влезеш ли без любов, всички те питат. За човека на любовта всички врати са отворени. За човека на безлюбието всички врати са затворени. Който влиза в един дом, той трябва да носи подаръците на любовта. Искате ли хората да ви приемат добре, носете им скъпоценните камъни на вашата любов. Нека първият камък на Божествената любов бъде камъкът на търпението.

Имайте търпението на великата майка на любовта, която е готова постоянно да помага на кресливото си дете. Като го погледне, тя казва: От това дете човек ще стане.

Слушайте гласа на великата майка, която ви говори, и благодарете на Бога, че чрез нея се учите на търпение.

4 август, 5 ч. с.