Разлика между версии на „Анализи“

Текуща версия към 07:15, 17 август 2011

Младежки окултен клас - ОСЕМНАДЕСЕТА ГОДИНА (1938-1939)

КНИГА: Скръб и радост

Анализи

Отче наш.

Имате ли тема? – /Имаме./ – Каква? – /„Каква наука е геометрията.“/

/Чете се темата: „Каква наука е геометрията.“/

Сега всинца вие за какво мислите? За геометрията ли или за друго нещо?

Ако някой ви запита: „Как се образувал човешкият ум или човешкият нос, как се образувал като уд?“ Ще трябва да изследвате как се развил носът в птиците, в рибите, в млекопитаещите, после как е у човека. Сега, ако ви се зададе въпроса как се образувал човешкият нос, вие все ще кажете нещо. За да се издигне човешкият нос така, къде седи причината? За да се издигне, да се отдели от лицето, къде е причината? Разбира се, ако изучавате физиогномията, има повърхностно наблюдение. Или ако ви се зададе за задача как се образувало човешкото ухо, то си има своите причини.

Как се образува кръгът? Нали трябва да има един център, пергел. Де е центърът? Нали ще кажете, че кръгът има един център и от този център се образува кръгът. В дадения случай как се образува този кръг? Де е центърът? Тук в дадения случай не съществува никакъв център. Центърът е отвън, една линия и следствие на това се забелязват известни несъобразности. Понеже, ако се образува по механически начин, отношението ще бъде еднакво на всичките точки към центъра, те ще бъдат всички еднакво отдалечени от центъра. Този кръг както е направен, той има отношение към мене. Той не е механически. Той е органически и психически кръг.

Сега, всички вие сте се научили на лесни работи. Някой път като се повтаря геометрия, геометрия – геометрията е механическа наука. Едва сега встъпват в механичното приложение и там добре се справят. Едва сега започват да изучават органическата геометрия, после ще дойдат до психическата геометрия. По законите механическата, органическата и психическата се различават. Ако вие си зададете един такъв въпрос: „Каква е разликата между механическата и органическата геометрия?“, може да си послужим с един пример. Каква е разликата между едно дърво и една бъчва? Една бъчва има обръчи. Тия обръчи са механическите закони, които държат частите, от които бъчвата е направена. Тези обръчи, това са закони, следователно частите държат сцепени. В органическия свят няма такива обръчи, но обръчите са вътре. Едно вътрешно съединение на частите им има. Има такива съединителни нишки.

Та казвам: Когато законите действуват отвън върху нас, това е механически свят. Когато дойде отвътре да действуват, това е органически свят. Сега нали вие често казвате: „Условията.“ Условията, това е един механически свят, това е бъчвата. А пък възможностите, това е органичекият свят, това е отношение на живите клетки, които са сплотени, имат някаква общност. В бъчвата всяка част е индивидуализирана, не се интересува за другите части. Казва: „Не ме интересуват.“ Всяка част на бъчвата живее за себе си, няма никаква връзка, законът ги стегнал, прилепени са, механически са свързани, но една вътрешна връзка няма между тях. Между външните условия и вас няма никакво отношение. То е закон както на бъчвата. С външните условия на живота имате толкоз тесни връзки, колкото бъчвата има отношение към своите обръчи. Ако тези части имаха съзнание, как щяха да разглеждат обръчите? Интересува ли се бъчвата като цяло да живее или всяка част се интересува за себе си? Щом се скъсат обръчите, всяка част си живее отделно. Питам сега: В дадения случай частите на бъчвата ще съжаляват ли, когато се скъсат обръчите?

Да ви представя друг пример. Представете си, че една бъчва е направена от 12 части, от 12 дъски и две дъна. Да допуснем, че бъчвата е направена от 12 дъски, има и от повече. Представете си, че 12 учени хора са турени, турени са и две дъна, и обръчи, че образуват една бъчва. Сега да обясним противоречието. Мислите ли, че като се скъсат обръчите, няма да благодарят тия хора, че се скъсали тия механически закони? Такова е нашето положение. Такова е положението на света, такова е положението на много хора по отношение на физическите закони на земята. Запример, тебе те държи нещо на земята, прикован си. Ходиш, нещо те тегли към земята, законът на теготението. Това е един обръч. Мислиш ли, че ако можеш да се откопчиш от земята, да отпътуваш във вселената, няма да ти бъде приятно? Ще ти бъде приятно, как не. Сега тия условия, при които ние (се) намираме, те са механически. Именно животът трябва да го изучаваме, не като нещо постоянно. Вие всички сте млади, но от вас след 50, 60 години, някои от вас ще мязате на стари баби и дядовци. След 100, 120 години някои ще ходите с бастун, други с два бастуна, ще бъдете прегърбени, ще гледате към земята. Питам: Кое е онова, което ви е състарило? Как е възможно вие, умните хора, да остареете? Ако един човек осиромашее, къде е причината, отвън или отвътре? Ако една овца я изяде един вълк, къде е причината, отвън или отвътре? Ако човекът я изяде или вълк я изяде, причината е отвън. Но ако една овца заболее, причината къде е? Когато човек умира, причината е отвън, неговите врагове са по-силни. Когато умира отвътре, от болест, неговите врагове са по-слаби, че са влезли вътре. Някоя болест те хване, някои микроби на някоя болест или на чумата, тия бацили влезат в организма, наплодяват се с милиони. Следователно, те колективно го уморяват. Когато умира отвътре, човек е колективно уморен, когато отвън, то е единично. Някой вълк хванал някоя овца, изял я. Добре, ако вие искате да се борите с неприятностите отвън, които са като условия, какъв метод бихте употребили? Като изучаваме живота на животните, виждаме, че млекопитаещите, като се борили във външните препятствия, рогата им са израстнали. Като мислиха какво да направят с външните условия, рогата им израстнаха от голяма мисъл, как да се защитават. Рогата са за защита, с тях се борят. Конете, когато образуваха своята самозащита, прегънаха краката. Нашите лакти те ги направиха. Те туриха тия лостове на ръцета. А пък някои от месоядните животни развиха устата. Като мислиха как да се самозащитават, техните муцуни израстнаха навън, образуваха се зъбите. С милиони години те са мислили да си създадат оръжие, както сегашните хора правят във фабриките разни оръжия, аероплани, така и животните са измислили средства за воюване. Като мислиха вълците дълги години, направиха дълги муцуни. Всичкото изкуство на тяхната цивилизация седи в муцуната. Всичката култура на воловете седи в рогата. Всичката култура на конете седи в краката. Те са механически резултати. Сегашните хора какво ще оставят?

Сега главата на човека расте в слепоочната област. Може би, ако така върви, след 200, 300, 1000 години главата в слепоочната област ще бъде много по-широка, отколкото е сега. Следователно, в човека тия култури са турени геометрически. Широчината на мозъка образуваха месоядните животни. У тях широчината на мозъка е по-голяма, отколкото на тревопасните. Дължината на човешкия мозък образуваха тревопасните животни. Фиг. 1Да го представим графически (Фиг. 1). Публикувано изображение Следователно се образува една борба. Широчината е хоризонтална, а дължината има друго направление. Винаги, когато хората имат голяма широчина, те обичат да седят на едно място. Тези хора с дългите глави, те са създали културата. В тях има един стремеж да се преместят от едно място на друго. Всички учени хора, които са изнамерили нещо в света, направили са някакъв прогрес, дължината у тях е по-голяма. А пък онези в изобретенията, главата им е по-широка не само при ушите, но същевременно се развива и в слепоочната област. Не само тия факти. Яденето е изкуство. Как да придобие храната, човек дълго време е мислил. Котките, като своята жертва, разбират от геометрия. Забелязва се в тия, месоядните животни, дивите котки например, жертвата се намира на 10, 15, 20 крачки, те измерват и като се хвърлят, точно измерват туй пространство. Като се хвърли на 20 крачки, веднага се хвърли на гърба на своята жертва. Хората казват: „Трябва да имаме един метър да измерим.“ Как измерват тия животни? Имат само една мярка вътре. Или, запример, ако някой вас ви запита: „Как вътрешно, интуитивно схващате, че след две, три години ще ви се случи нещо?“ Вие не може да определите, но казвате, че така ще стане и след три години точно така става. Как определяте, че след три години ще ви се случи нещо? Преди години, иде един певец, казва: „От мене нищо няма да стане.“ Казвам: Както сега караш, от тебе нищо няма да стане. Той пее по десетина минути на ден. Че как? В десет минути какво може да направи? За да стане певец от него и да пее по пет минути на ден, трябват му хиляда години. Не че не може, но трябва дълго време. Ако искате по десет минути да пеете на ден и за пет години искате да станете певец, казвам: Лъжете се. Трябват ви хиляда години. То е четвъртото измерение това. Колко трябва да пееш? – 6, 7, 8, 9, 10 часа на ден да пееш, ако искаш за пет години да станеш певец. Ще пееш по десет, по дванайсет часа.

Та в даден случай, когато казваме, че някои неща са невъзможни тъй, както схващаме, разбираме работата. Казвате: „Той, Господ, ще даде. От Бога ще стане.“ Хубаво очакваш от Бога. Знаеш какви са Божиите мерки. Бог ще ти (даде) възможност да станеш такъв певец след няколко милиона години. Ако започнеш сега да се упражняваш хубаво, Той сега ще ти даде. Ако искаш да станеш добър човек, още сега Господ ще ти даде. Ако ти не искаш да станеш още сега, Той отлага. Ти отлагаш, Той два пъти. Ако ти отложиш един път, Господ десет пъти отлага. Ако ти отложиш десет пъти, Той отлага сто пъти. Сега казвате: „Защо е тъй?“ Ще ви приведа един анекдот. Един поет писал поезия и отива при един богаташ, за да иска средства от него да си напечата книгата. Като отива, слуша, господарят казва на слугата: „Кажи му, че ме няма.“ Той чува това и слугата иде и казва: „Няма го господарят.“ Той се връща. След няколко време богатият има нужда и отива при този поет-музикант да му услужи нещо и той отвътре се обажда и казва: „Няма го.“ – „Как го няма, нали ти чувам гласа?“ – „Как, казва, аз повярвах на твоя слуга, че те няма, пък ти на мене ли не вярваш? Аз повярвах на слугата, когато ти беше в къщи, ти на мене ли не вярваш? Тук съм, но не съм за тебе.“ Казвам: В невидимия свят като ви призовават на някаква работа, ако не се отзовете и вие като идете, ще кажат, че ги няма.

Сега в съвременния живот се образуват две течения. Хората имат една ясна представа какви са законите, чрез които Бог управлява света. Какви са законите, чрез които природата управлява света и какви са законите, чрез които хората управляват света. Всеки един от вас си има свои закони. Запример, ако дойде някой във вас, в къщата ви, всеки един от вас си има известни правила, които вие прилагате за мобилирането на къщата ви. Да кажем, вие прилагате известни правила в къщи. Тия ваши правила валидни ли са за природата? – Не са. Запример, вие някой път мислите, че времето ще се оправи, пък то се разваля. Някой път вие мислите, че времето ще бъде сухо, пък то е влажно, кално и т.н. Понякой път вие се възмущавате, че нещата не стават отвън, както вие мислите. Вие понякой път се възмущавате, защо някой постъпва тъй, а не другояче. Овцата постъпва по един начин, вълкът постъпва по друг начин, но по отношение характера, вълкът постъпва точно тъй, както овцата. Овцата, като иде при тревата, пита ли я да я яде ли или не? Хване я, яде я. Вълкът дойде по същия начин, хване овцата и не я пита, дали ѝ е приятно или не. Но от двамата, от вълка и от овцата, кой е по-умен? Овцата е по-умна в морално отношение, а пък в егоистично отношение вълкът е по-умен. Вълкът е по-умен за себе си, понеже той ще иде отнякъде да донесе някое агънце, ще донесе на децата си, донесе яденето и го сложи. Може да го разкъса, да го жертвува. Когато в млекопитаещите законът е съвсем друг. Овцата, след като пасе дълго време, образува млякото и казва на детето: „Иди отзад, сучи.“ Тя не го туря, даже не туря главата, но казва: „Иди сучи, вземи цицката.“ Какви бяха съображенията на вълка да туря жертвата на своите деца? Забележете, там, дето е вимето на овцата, там започва човешката еволюция. Млекопитаещите, всичките животни, вървят отдясно наляво, а пък човек върви отляво надясно. Затуй задните крака са горе в човешките ръце. Предните крайници у човека са задните крака в животните. Затуй разумността на животните е в тяхната опашка. Затуй овцата казва: „Ще идеш там, дето съм събрала млечице.“ То е банката. И млекопитаещите са направили банки. Казва: „Ще идеш в банката, ще изтеглиш известно количество мляко.“ То е гостилницата, ще го изтеглите. Вълкът всичко дава и на ръка продава. Вълкът е битпазарджия, на дребно продава и на старо продава. Като вземе дреха, дава я.

Сега заключенията, които трябва да се извадят. Как трябва да се живее? Ние намираме някои противоречия в нашия живот. Някой път влизаме в стълкновение със себе си. Започват в нас методите на месоядните животни, започват в нас методите на тревопасните животни, не знаем яденето в устата ли да го турим или отзад. Ако на вас биха ви казали да идете в банката, вие ще се докачите. Казвате: „Трябваше да ми го даде.“ Казва: „Да ме чака, да го изтегли.“ Той иска да му изтегли. Този начин на даване милостиня с ръка към кой метод спада – към месоядните животни ли? Ти искаш вода, давам ти вода, или пращам те на чешмата. Казва: „Трябва да ми налее вода.“ То е характерът на вълка. Не е лошо, това показва по-голяма любов. Туй, което вълчицата в даден случай извършва, показва привързаност на известни чувства. Ходи цяла нощ, хване агнето, донесе го да го изядат. Казва: „Колко труд, колко опасности, може би на 20 места ме гониха, без малко да ме претрепят. Знаеш, колко ви обичам. Малко храница ви донесох.“ Вие, като правите някой път добро, и вие искате някои да бръкнат в джоба, да ви дадат. В даден случай, кое е по-хубаво? Ако вие правите милостиня с ръката си, вие се поставяте в една зависимост. Онези, на които вие давате, те се поставят в зависимост да ви одумват. Ако десет просяци вървят, вие каквото намерите, давате, на един пет, на други десет. Онези, които получават малко, започват да ви злословят, че сте направили някаква несправедливост, не сте постъпили справедливо. В миналото всички учители, каквото са говорили, казват: „Каквото прави дясната ръка, лявата да не знае.“ Когато правиш добро, никой да не те знае. Щом те знаят, ти се намираш в най-голямото противоречие. Тогава не трябва да правиш нещата за себе си, понеже щом ги правиш за себе си, лявата ръка ще знае какво правиш. За да не знае лявата ръка, не трябва да го прави за себе си, но трябва да го правиш за Бога. Тогава нещата няма да бъдат знайни.

Наскоро един ми разправяше един анекдот. Превождат го в Русия. Една стара жена се е молила – това става в болшевишкия режим – няма хляб, няма нищо. Минава един човек от новите идеи, казва: „Какво се молиш на Господа, няма Го в света. Какво искаш?“ Изважда една голяма кесия с пари, дава ѝ я. Казва: „Да вярваш в туй, какво ще вярваш в един Господ, който Го няма?“ Той като тръгнал, тя казва: „Господи, колко си чуден, че накара и тия безверници да изпълняват Твоята воля.“ Господ е силен и тия безверници, болшевици, ги научи да помагат. Кой е прав сега? Болшевикът мисли, че той от самосебе си дава. Тази, старата жена мисли, че Господ ѝ помага. Вие как мислите сега? Никакво доказателство няма. Болшевикът няма никакви доказателства, понеже тези пари той не ги е създал. Ако дойде един пощаджия и донесе едно писмо и започне да се хвали. Раздава ги, защото му плащат за това. Може ли да каже, че аз от добрата си воля това го правя. Всяко нещо, което вие не правите от вашата добра воля, то е наложено насилствено върху вашето съзнание. Всяко нещо, което вие го правите съзнателно, от любов, то е ваше. Любовта е закон на свободата. Всяко нещо, което вие правите по любов, то е свободно. Извън любовта всичко е насилие. Извън мъдростта, всичко е насилие, извън истината всичко е насилие. В любовта е свободата, значи се проявява животът. В мъдростта, в тази свобода се проявява знанието. В истината се проявява свободата. Но свобода, знание, живот, това са едно цяло. То е като в музиката: сила, напрежение и тембър. Напрежението аз го наричам раждането на един тон. Силата – тръгването, изявлението. Тембърът, то е красивата форма, в която тонът се проявява. Или може да кажем: Напрежението е самото дърво, което се ражда, разпуква се семето. Силата – расте това дърво, цъфти, завързва и дава плод. То е тембърът. Казвам: Ако човек не може да тури нещата в едно съотношение, да ги отдели, тогава няма да може да си представи какъв е смисълът на живота. Мнозина от вас казвате: „Какъв е смисълът на живота?“ – Един ден ще придобиеш знание. Какво от това? Животът не седи само в знанието. Животът седи и в свободата, животът седи и в светлината, която придобиваш. Сега някои казват: „Ако стане човек щастлив, какво има?“ Ти още щастието не си опитал и какво търсиш? Ти не знаеш още щастието какво е. Казва: „Човек ще живее вечно.“ Но ти опитал ли си вечния живот? Казва: „Какво има зад вечния живот?“ Ти обикновения живот не разбираш какъв е, пък мислиш сега зад вечния живот какво има. Няма никакъв смисъл. Безсмислено е така да се мисли. Какво ще кажеш: „Какво има зад сладкото?“ – Ти не си опитал още сладкото. Тогава идат на хората противоречията. Какво има зад сладкото? – Зад сладкото има горчивото. – Зад горчивото? – Сладкото. – Зад сладкото? – Горчивото. Ами после? Онези, което така разсъждават, не разбират.

Събират се в Америка в една конференция 400, 500 души, един американец във всичките събрания взимал думата по всички въпроси да говори и после (не) знаел какво да прави. Един му казва: „Иди си в къщи.“ След като говорил, говорил, казва: „Не зная какво да направя.“ – Казва: „Остава ти да си идеш в къщи.“ Когато и вие като този проповедник казвате: „Какво трябва да правим?“ – Идете си в къщи. Имате едно погрешно схващане, че като вярваме в Бога, какво от това? Той вярва, че като вярва в Бога, всичко Господ да му даде. Като иде при някой богат човек и вярва, че е богат, той да даде всичко. Някой дойде, вярва, че съм учен, да му дам всичкото знание. Такъв закон не съществува. За знанието човек трябва да работи съзнателно. Вярата е закон за нас. Тя не е закон за другите. Вярата е за нас. Ти не може да извадиш вярата отвън да живее. Ти с вярата живееш в себе си. Дотогава, докато имаш вяра, ти живееш. Щом нямаш вяра, ти си нещастен. Щом изгубиш вярата, твоят ум се помрачава, хиляди нещастия дойдат. Дойде вярата, дойде светлината, ти вече намериш пътя си. Някой казва: „Аз имам вяра.“ Ти вярваш в болестта, затова имаш болест. Ти си сиромах, защото вярваш в сиромашията. Богат си, вярваш в богатството. Имаш знание, вярваш в знанието. Щом изгубиш вярата, знанието си заминава, богатството си заминава, здравето, всичко си заминава. Казвам: Вие не може да имате вяра в мене. Вярване може да имате. В мене може да имате вяра, ако аз влеза да живея във вас, да бъдете едно с мене. Аз може да имам вяра във вас, ако вие влезете в мене да живеете и работите с мен. Щом сте вън от мене, ще имате вярване. Когато казваме: „Вярваме в Бога“, разбираме: Бог живее вътре в нас и живее заради нас. Каквото искате, ще ви даде, ако вярваш, че Той живее в тебе. Ако вярваш, че Той отвън ходи, няма да ти се обади. Ако вярваш, че е вътре в тебе, ще направи много работи. Казвам: Не условия, а вътрешни възможности. Вярата е един закон за възможностите. Ти имаш ум, то е една възможност. Имаш едно сърце, имаш душа, то е възможност. Имаш дух в себе си, имаш воля, имаш сила, това са възможности. Като туриш всичките тия сили в действие, ти ще разработиш нещата отвътре, ще знаеш как да се справиш с механическите процеси на условията.

Този кръг се изменя. Тази картина се изменя, понеже налягането на известни места е по-голямо. Как се образувал носът? Известни сили излизат от мозъчните центрове, които са оформили издадеността. Значи, носът се образувал от тази част на човешката глава. Ухото образувало челото. За да излезе навън ухото, умът е действувал, да се отдели ухото. Разбира се, по този начин като изследвате, ще видите, че има една радиоактивност, която излиза из мозъка и оформява постоянно ушите. Вие виждате видимия човек. Голяма част от човека вие не виждате. Вие виждате неговата деятелност. А ако сте ясновидец, може да видите от добрия човек каква енергия, каква светлина излиза от него. Ако сте ясновидец, ще видите онзи човек, който мисли. Каква умствена светлина излиза. Един особен цвят имат хората, които мислят. От него радиира енергия. Ако тури ума си и мисли върху някое изобретение за въоръжение, от него излиза особена светлина, особен цвят. Ако бихте погледнали, ще знаете тогава, че един военен е запален с червен огън. Ученият е запален с жълт, златист цвят. Религиозният е запален със синкав цвят. А пък светията е запален със синя светлина. Един ореол навсякъде, една мека светлина. Имате същински характер. Като опитате, ще видите какъв е червеният, какъв е жълтият, какъв е синият, какъв е светлият. Казвам: Когато вие сте неразположени, червен сте. Когато мислите и пеете, и музика имате, жълт сте, златист. Когато сте набожен, филантроп, мислите за доброто на хората, вие сте син, син огън във вас има. А пък когато дойдете до Божественото, тогава имате благоприятна светлина, в която хората придобиват пълния смисъл. То е цветът на духа, на душата. Духът и душата са облечени като два полюса на Божествената светлина, меката светлина, която носи живот в себе си. Вие казвате: „Да си поживеем на земята.“ След като си поживеете на земята и си заминете, какво ще остане след туй поживяване, какво ви очаква? Представете си, че една трева ме пита: „Какво е моето щастие?“ Казвам: Ти ще растеш хубаво, след туй ще дойде една овца, ще ви опасе. После ще влезете да живеете в тези овци. – „После?“ – Бъдещето ви е, че овцата, в която живеете, ще бъде изядена от човека и ще започнете да живеете в човека. – „После?“ – После земята ще изяде човека и вие всички ще започнете да живеете в земята. Какво ще разберете? Това е бъдещето. Та казвам: Вие се заблуждавате в едно отношение. Запример, ако вие имате един автомобил, казвате: „Отивам навсякъде.“ Знаете ли, че съвременните автомобили ще ни осакатят краката? Хората ще бъдат неподвижни. Всеки за в бъдеще като направи 20–30 крачки, ще се заморява, казва: „Някой автомобил да се кача.“ Затуй аеропланите трябва да се карат не с бензин, но с човешката мисъл и с човешките чувства; да се направи един метод, същевременно като контролира мисълта, да започне този метод да работи, да кара аероплана, както птиците мислят и хвъркат. Та тогава именно няма да се атрофират. Трябва да вземем участие в природата, не по механически начин. И механическият е хубав, но механически и органически начини да употребим. Всяко нещо, което употребява вашето сърце, вашият ум, вашата воля, то е полезно. Всяко нещо, което вие искате да го придобиете по механически начин, и то е добро, но то не може да допринесе това, което вие очаквате. Представете си, както става в съвременния живот, хората се намират в едно голямо противоречие. Във Франция, в Париж, за една служба се явили 15000 кандидати. Кому ще се падне, ако за една служба се явяват 15000 души кандидати, каква е възможността, след колко време, ако искате да заемете тази служба, ще ви се падне? Математически може да се направи едно изчисление. Значи този от 15 хиляди, който има шанс да вземе службата, ще бъде най-щастливият. Но има един най-нещастен. Те са два полюса. Тогава всичките 15 хиляди хора ще бъдат наредени един след друг. Щом първият, който завзема тази служба умре, ще дойде вторият, ако така умираха един след друг. Или да ви представя тази работа така: Отивате на бойното поле, има 15 хиляди кандидати за офицер да ръководи ротата. Ако убият първия, който влезе в сражението, после втория, третия, четвъртия и т.н., значи трябва да избият 14999 души, за да дойде твоят ред, последният. Значи, за да получиш ти тази служба, трябва да измрат 14999 души, за да сполучиш туй, което искаш. Питам: Такава служба на място ли е? Всички вие искате такива служби. То е един механически процес в света. То е една голяма неразбранщина. За една служба достатъчно е да има един или двама. Един, като е идейно, двама като са, пак е добре. Най-малко търкане ще има. Да допуснем трима. Четири, квадрат. Какво образува триъгълникът? Тук имате движение, но нямате простор за работа. Фиг. 2 Публикувано изображение Тук поле за работа е вече квадратът (Фиг. 2). AC в дадения случай има посока на движение, няма поле за работа. Тогава трябва да дойде ABCD, да се образува поле, да може деятелност да се произведе. Там е голямото противоречие. В чувствата има движение, желаеш нещо, няма поле. Умът в дадения случай е поле за сърцето, за да може да се постигнат желанията и да се изяват тия желания, не само да сполучиш в знанието. Не само да получиш една ябълка, но да имаш условия да я възприемеш в себе си, да опиташ нейната сладчина. Казвам: В дадения случай умът в живота, това е едно поле, в което нещата могат да се реализират и имат поле за работа. Умът е нивата, на която ти трябва да сееш, дето твоята работа трябва да се прояви. Сърцето ще ви даде подтик, импулс, напрежение. Умът ще ви даде. Какво ще ви даде? Човек трябва да впрегне ума, сърцето и волята на работа. Когато те работят във всяко отношение, нещата постепенно се реализират. Когато имате един талант, за реализирането на вашия талант се изисква поле, два, три ъгъла да са преплетени. Там, дето едновременно може да проявиш ума, сърцето и волята, нещата са постижими. Когато умът, сърцето и волята не могат да вземат участие, нещата остават нереализирани. Та казвате: „Провидението, злата съдба е причина.“ Злата съдба сме ние в света.

Аз веднъж наблюдавах една котка, играе си с опашката. Гледа си опашката и се мъчи да я хване. След като хвана опашката, стисна я и като я стисна, примяца. Някога и вие хванете опашката и примяцате и вие. Казвате: „Откъде тия нещастия?“ Да се хванеш за опашката, значи да дойдеш да помогнеш на сърцето, да помогнеш на волята. Като хванеш тази опашка, ще се образува равномерно движение. Ако искаш да стиснеш, защо се мърда опашката? Опашката на едно куче, на един вол се мърда, докато е здрав. Щом не се мърда, той е болен. Животните, когато са здрави, тогава си движат опашките. Чрез опашките се събужда гръбначния стълб, а той събужда човек да мисли. Страданията в света, това са вашата животинска опашка. Страданията, това са опашката на животинското царство във вас. И без тази опашка е много лошо. Ако нямате страдания, не може да се събуди вашият ум. Казва: „Без опашка може.“ Но няма нищо да постигнете. Сега не вземайте опашката буквално. Туй движение, постоянно се изменя и движи опашката. Страданията като дойдат, ти ще се подвижиш навсякъде. Страданието е цяла гимнастика. Като дойде някоя болка, ще дигаш крака си насам-натам. Здраве е туй, който знае как да прави тия движения. Щом мислиш, че страданието е на място, няма нужда да ти помага. Не че ние сме за страданията в света. Вие ще кажете: „Не може ли Господ да направи животните без опашка?“ Ако имате някаква нова форма, идете, дайте си кандидатурата, та когато Господ прави друг свят, идете да му дадете вашия план, като как трябва да се направят животните без опашка. Носът е задната опашка, минала отпред. Опашката на животните се взе и се постави на човека на носа. Изпъчи се напред тази опашка. Вие току постоянно мърдате носа, когато сте недоволни. Дотогава, докогато вие си движите носа, вие сте здрав. Носът не трябва да бъде в спящо състояние, той трябва да бъде в движение, да се контролира. Когато не можете да разрешите някое нещо, концентрирайте мисълта си във върха на вашия нос. Или понякой път сте нервен, не може да заспите, вечерно време се обръщате, концентрирайте мисълта си върху върха на носа, вие ще заспите и ще си починете. Концентрирайте мисълта си, прекарайте мисълта си по целия си нос отгоре надолу, от челото към носа си и обратно, от носа към челото нагоре, нагоре, хубаво погледайте носа отвсякъде и тогава вие ще заспите. Вие дойдете, нищо не поглеждате, осакатите си хубавите работи. Като станете сутрин, да си пипнете ушите. Като станете най-първо ще мислите за носа, за веждите, за очите, за ушите, ще си погледате ръцете, краката. Казвате: „Готов съм за всяка работа.“ Та ново възпитание трябва. Вие вървите по стари начини и очаквате да ви дойде някой лотариен билет. Тогава изучавайте математиката, да знаете кои са щастливите числа. „43 може ли да спечели?“ – Не може. – „23 може ли да спечели?“ – Не може. 123 може да спечели. Къде трябва да е поставено 123? Сега се ухитрили в еди-коя си серия, които окончават на еди-кое си число, печелят. При 123 имате единицата, имате едно съчетание, условие сега. Аз не искам да ви откривам кои числа са щастливи, защото ако станете богати, ще загазите. Ето какво подразбирам. Казвам: Ще загазите, защото богатството за вас при сегашните условия е меч. Ако на един кръчмар дам стотина бъчви пълни с вино, той ще вземе да пие и ще стане пияница. Ни най-малко няма да му дам тия бъчви. Те не са за него. Богатството опиянява хората. При богатството човек трябва да бъде въздържател, не трябва да вкусва. Ще черпи другите, но той сам да не пие. Всички ония хора, които са богати, са пияни. Като стане богат, ще се шашардиса, шашкънин ще стане. Тури си един цилиндър, издигне се. И като се напие някой, дига си шапката, хвърля я. И богатите правят същото. Като стане някой богат, казва: „Уредих си работите.“ Погледнеш, след десетина деня носят го някъде, напил се, пукнал си главата, станало усложнение. Казвам: Богатството е една сила, която е за умните хора. Богатството е благословение за един силен и добър човек. Малко му трябва. Вода му трябва на него.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът!

Радвайте се (на) Този, Който живот ви дава. Радвайте се на Този, Който знание ви дава. Радвайте се на Този, Който свобода ви дава!

XVIII година. 3 лекция на Младежкия окултен клас, държана от Учителя на 21 октомври 1938 г., петък, 5 ч. с. София – Изгрев.