Разлика между версии на „Самовъзпитание 1938“

Текуща версия към 06:33, 16 август 2011

Младежки окултен клас - СЕДЕМНАДЕСЕТА ГОДИНА (1937-1938)

КНИГА: Възможности в живота

Самовъзпитание

Отче наш.

Каква тема имате „Произход на пеперудата или произход на модата?“ Пеперудите са много добре облечени, като царски деца. Някои пеперуди имат повече от 40 краски. Колко труд са употребили онези същества, които са правили дрехите им, в такова едно малко пространство, толкова много краски. Сега как трябва човек да упражнява своя ум? Всичко в живота зависи от това да знае как да упражнява своя ум. Запример, вие тръгвате за някъде, искате да дигнете десния си крак. Вие знаете ли защо трябва да дигнете десния си крак? Или искате да дигнете левия си крак. Знаете ли защо? Или искате да свиете левия си пръст или десния, бил той малкия или големия, или затворите, или отворите ръката? Вие трябва да знаете защо правите тия движения. Съзнателно или несъзнателно. Публикувано изображение Фиг. 1.40Да допуснем, че имате такава една рисунка – /Фиг. 1.40/. Това означава ли нещо? Това означава известно движение. Много духове в сеансите рисуват така. Казвате: „Духът го накарахме да напише нещо“. Кой е този дух? Накарали сте духа да напише нещо, което знае, а той пише нещо, което не знае. Как му е дошло на ума да напише това нещо? Защо именно трябва да върти това нещо? Могат да се дадат много тълкувания. Казвам: В природата съществува един метод за самовъзпитание. Трябва да се започне с най-простите движения, които имат смисъл. Тази рисунка е нещо от славянската азбука, но може да бъде и от латинската, и от двете азбуки да е, все има значение. Някакво значение.

Сега ние смесваме простите движения със сложните. Например, тук е дадено известно направление на дадено движение, но не в една посока, а в различни посоки. При това тялото като се движи, имате едно колело, което се движи в същото направление. Защо се движи колелото? И то не знае защо. Отгоре има едно течение, което също не знае защо се движи. Най-после има една машина, която кара колелото да се движи, но и тя не знае защо се движи. Има един въглищар, огняр, който подпалва огъня. Питате го: „Какво правиш?“ – „Подпалвам тази пещ“. Ако питате пещта защо я палите, и тя не знае. Тази пещ е скачена с огъня. Значи пещта се кара от огъня, огъня е свързан с водата и като се нагорещят, скарат се водата и огъня. Водата като се разгневи, превръща се в пара. Като се превърне в пара, в нея се явява едно напрежение. Къде ще излее гнева си? Като намери една дупка, започва да кряска, колкото иска, и като кряска тя върши работа. Всеки казва: „Да знаете аз какво върша?“ Та капките вода са телцата на някои разумни същества, на които е нарушено спокойствието. Вземете, запример, вашата лупа, идете с нея при един мравуняк. Докато обикновената /светлина/ влиза в мравуняка, на всички е приятно, ходят насам, натам. Но ако с вашата лупа концентрирате по-силна светлина, вие ще предизвикате недоволство в мравите. Всички ще се нахвърлят да атакуват светлината. Защо? – Защото има повече светлина отколкото им трябва. Човек всякога е недоволен от две неща: когато много има и когато малко има. От много е недоволен, понеже всякога трябва да го носи. Такъв е законът в природата. Туй, което придобиеш, ти сам трябва да го носиш. Другите не могат да го носят. И тогава недоразуменията между хората често произтичат от това, че ти товариш себе си или другите повече отколкото трябва. Ако този товар, който имаш искаш да се освободиш и да го предадеш на другите, и те ще бъдат недоволни. Всички са недоволни. Защо? – Че си им дал товар, повече товар да носят отколкото трябва. Най-първо вие не знаете защо страдате. Страдате защото имате повече отколкото ви трябва. Второто положение: трябва да знаете колко да снемете от товара си, защото ако снемете повече ще се роди друго едно несъгласие, с един крак не може да се ходи. С два крака пък равновесие не може да държиш. Колко хиляди години е взело на човека, докато той се научи да ходи на двата си крака. Когато двама души се съберат на едно място, те трябва да пазят закона на равновесието. Значи равновесието има един перпендикуляр, от който не може да вървиш нито назад, нито напред, нито наляво, нито надясно. Изгуби ли се отношението на този перпендикуляр, веднага се нарушава равновесието и ти не може да ходиш. Често като ходим на екскурзии някои се препъват и падат. Вие не сте обръщали внимание защо падате. Мнозина често се спъват. Спъването става, когато се явят две противоположни мисли, на които амплитудите не са много големи. Дойде ли в това положение, човек веднага пада. Запример, двама държат едно въже, единият тегли и другият тегли. Изисква се голяма сила, за да не паднат. Като се откъсне въжето и двамата ще полетят. Значи, като се скъса въжето, единият трябва да тегли назад, иначе ще изгуби равновесие. Същевременно той е наклонен напред малко.

Сега тия работи ви се виждат много философски. Запример, колко е далеч оттук до слънцето? Какво е разстоянието до слънцето? Вие искате да знаете същевременно, какво е разстоянието до месечината, искате да знаете каква е температурата на месечината. Да допуснем, че вечер температурата на месечината е минус 150 градуса, а денем е 120 градуса топлина. Как ще проверите това нещо? Верно ли е моето твърдение? Учените казват, че на месечината температурата е 150 градуса под нулата. Как ще докаже това нещо ученият човек? Той не е ходил на месечината. Все има някакъв повод за да твърди това. По какъв начин той измерил температурата на месечината, за да каже, че температурата спада на 150 градуса под нулата, а денем била на 120 градуса? Да допуснем, че вие виждате един човек, който прави едри, големи крачки, а другият прави ситни крачки. Коя е причината, че крачките на единия са големи, а на другия малки? Какви са съображенията на един хлебар, който прави дълги, големи хлябове и на друг, който прави малки гевречета? Кой ги заставя да правят така? Сега, кое ме заставя мене да чертая на дъската? Кое ме заставя да пиша тия неща? Защо аз пиша, например малки и големи букви? Защо не пиша само дребни букви? Това е упражнение. Ако правите малки работи и правите големи работи, вие все имате известни съображения. Всеки един от вас има желание да израстне, да стане голям. Колко голям трябва да бъде? Представете си, че сте високи 5 метра. Можете ли с тази височина да живеете в съвременното общество? Има неща, които не са икономични. Ако сте 5 метра височина не зная откъде и как ще купите толкова плат за дрехи? Ако някой дрехар би ви измервал дрехите, то той би трябвало да има една стълба и да се качва на нея. Не е лесно да ви мери дрехи. Контраст е това. Според някои твърдения се казва, че човек някога е бил 25 метра дълъг. Може да е така, но може да не е така. Един астроном наскоро открил някаква звезда от десета степен, която била 500 милиона пъти по-светла от слънцето. Как се е добрал до тези сведения? При това температурата и била 500 милиона пъти /по-висока/ от тази на слънцето. Това не се вижда с просто око, но той я открил. Как е могъл по тези изчисления да дойде до тази величина на звездата? Все се е основавал на някакви изчисления. Вие може да измерите един предмет от далечината, на която се намира, да направите своите изчисления за разстоянието му. Това нещо може да го изчислите геометрически. Сега вас ви занимават повече обикновени работи. Някои ваши състояния ви занимават ежедневно. Запример, какво ще ядете? Това е въпрос на стомаха. После, какво ще дишате? Това е въпрос на дробовете. Но вие се смущавате някой път и казвате, че трудно дишате. Някой път се смущавате, че не може да мислите. Казвате: „Главата ми е празна, нищо не мога да мисля“. Станало е нещо тревожно и вие се тревожите, не сте спокойни в ума си и не може да мислите. Вие се тревожите и мислите, че това чувствувание е мисъл. Това не е никаква мисъл. После вие мислите, че главата ви е празна. И това е чувствувание, не е мисъл. Как може да мислите, че главата ви е празна? Не казвайте, че главата ви е празна. Как може да бъде празна, когато мозък има вътре. Пълна е главата ти с мозък. Пълна е, само че твоята пълна глава не расте. Ако на една почва се посее лук, и не расте, той започва да гние, образува се празна глава. Тъй щото като казваш, че главата ти е празна, ти не си прав. По-добре кажи, че не мислиш и то не с целия мозък, но само с част от него. Ти трябва да знаеш, че мозъкът е един апарат, от който работи само една малка част. Ако искаш да пишеш, тогава едно малко местенце от мозъка ще се събуди. Ако искаш да пееш, също така. Тази енергия ще дойде до гърлото и като изкараш въздуха, ще започнеш да пееш. Ако пък си цигулар и се събудят други съответни енергии, и ще почнеш да правиш известни движения. Ако пък си китарист, ще започнеш да движиш пръстите си. Изисква се доста време, докато се научиш на онези движения, които са потребни. За цигулката се изискват особени движения, за китарата други, за пианото трети и т.н. Ако отиваш да правиш добро, трябва да се научиш как да го правиш. Ако отиваш да воюваш, трябва да се научиш как да воюваш. Ако отиваш да учиш, пак се изискват съответни движения. По движенията ще познаеш, дали човек е учен или не. Когато човек отива на работа и за работата има особени движения. За всяка проява има особени движения. Художникът например, има движения на художник. Като вземе четката, той ще направи движение. Ако рисува някакъв пейзаж, или някакъв човек, движенията му ще се различават.

Сега законът седи в това: Там, дето участвува умът, може да се извърши известна работа. Във всички движения, в които участвува умът, резултатите всякога ще бъдат разумни, и човек всякога ще /има/ една придобивка. Там дето умът не участвува в движенията или в мислите, или в чувствата, всички тия движения остават безрезултатни. Това е положението на дърво, което цъфти и не завързва. То расте, цъфне, но скоро окапва цвета. Значи липсва нещо на този човек. Та умът трябва всякога /да/ присъствува. Но ти трябва да знаеш мисълта си. За всяко нещо ти трябва да имаш една конкретна мисъл. Какво разбирате под думата „дърво“? Дървото представя движение нагоре. „Д“-тази буква означава закон на равновесие. Тя означава един плод. Горната част показва това, което зрее отгоре надолу. Значи вие имате един плод, който зрее. Това са условията, при които плодът зрее. Условията са светлина, топлина, въздух, влага. Като узрее плодът, това показва, че част от условията са използувани. Значи опашката на този плод е започнала вече да се увеличава. Значи тук имаме една механическа скица, а от другата страна – органическа.

„Добро“. Буквата „Р“ в дадения случай показва това, което човешката ръка може да извърши. Този плод е вече откъснат. Това е механическата страна, неорганическия свят. Значи така започва доброто. То има условия. Значи в доброто има най-напред механически, после органически и най-после психически или разумни условия. Това показва, че доброто, което е употребено за живота, е направено вече от човешката ръка. Добро е всяко нещо, в което ти участвуваш, но ти ще бъдеш последен. Искаш ли да направиш едно добро, най-първо природата ти дава известни условия. Ако ти използуваш тия условия, ще употребиш ръката си. Ръцете представят разумното в човека.

Често вие се запитвате, кой човек е гениален? Как трябва да гледате на гениалните хора? Виждал /ли/ си как някой гениален човек ходи? Виждал ли си как талантливия човек ходи? Виждал ли си как красивия човек ходи? Всички се различават един от друг по начина на ходенето. Ти не може да бъдеш красив, не може да бъдеш здрав, ако не ходиш. После ще гледаш как ходи военният. Сега аз не искам да подържам военния, да ви показвам как ходи, защото не искам да ставам военен. Бих подражавал здравия, но не и болния. Често хората правят карикатури, изопачават нещата. Щом обръщате внимание на грешките на хората, гледайте да превръщате тези погрешки. Какво значи една погрешка? – Има погрешки, които не са съществени. Запример, аз казвам на един човек: Ти туряш много личен елемент. Кога туря личен елемент? Когато употребява местоимението „аз“. Запример, българинът може да каже за себе си „казвам“, но англичанинът не може да каже така. Той употребява „аз казвам“. Значи, за да поправи една своя погрешка, англичанинът трябва да учи български. Само така той може да употреби думата „казвам“. А когато човек трябва да каже „аз казвам“, а не може да каже така, значи той се страхува. Който казва „аз искам“, той е по-смел. А не казваш ли „аз казвам“, то е овде и онде, това е политика. Ти не искаш да се излагаш. В това отношение англичаните са смели. Англичанинът няма какво да прави, като види мечка, назад не се връща. Или мечката ще бяга, или той ще бяга. Изобщо англичанинът никога не бяга, а българинът може да бяга. Ние имахме един Симеон от Еленско. Той бил религиозен човек и мислел, че всичко може да направи с Господа. Един ден вижда един говедар кара една бука. Тя мучи и реве отдалеч. Той я видял и си казал: „Защо мучи тази бука, защо не върви като другите говеда?“ Хваща я за рогата, искал да ѝ даде един религиозен урок. Буката помислила, че той иска да се бори с нея и се хвърлила върху него. Едва го спасили. Той казва после: „Аз мислех, че ще ѝ надвия, /а/ тя излезе по-силна от мене, аз мислех, че ще бъда като Самсон“. Казвам му: Ти трябва да опиташ силата си с някоя малка бука, а ти изведнъж започна с голямата. Та понякой път ние се залавяме за голямата мечка, искаме да я изправим. Като я хванеш, мечката казва: „Готова съм да се боря“. Но ти трябва да имаш сила да се бориш и трябва да знаеш как да се бориш. Знаеш ли, че мога да те поваля на земята? Та спазвайте закона: Умът ви да присъствува навсякъде. Запример, усещаш, че те боли ръка. Всеки от вас в първо време може да дойде на помощ на ръката си. Как? – Концентрирайте ума към ръката си и после бавно свивайте ръката си. Може да направите така 10 пъти с мисълта си. Там дето е концентриран умът ви, вие ще почувствувате повече топлина. Същевременно умът ще изпрати повече светлина. Болката, която се явила в ръката ви, се явила по единствената причина, че се намалила топлината. Капилярните съдове са се свили и кръвта не може да минава свободно. Значи образува се по-малка енергия. Щом дойде топлината тя намалява влагата, но не изведнъж, но постепенно. Щом направите 10 такива упражнения, болката ви в ръката ви ще изчезне. Представете си, че ви боли ръката, какво упражнение ще направите сега? За ръката лесно може да направите упражнението, но какво ще направите за болката в главата, как ще направите това упражнение? Причината за болката в главата е някъде в стомаха. Там капилярните съдове не действуват правилно, вследствие на което и симпатичната нервна система, която е на стомаха, не функционира правилно. А пък симпатичната нервна система доставя повече сила, повече влага за храносмилането. Най-големите функции в тялото се изпълняват от симпатичната нервна система. Като изпратите тази енергия някъде в очите си, тя постепенно ще слезе и главоболието ще изчезне. Ще концентрирате ума си и ще мислите, кои са причините, че ви боли главата. Може би вие сте се раздразнили, скарали сте се с някой ваш приятел, или сте казали неща, които не са верни, а вие сте ги взели за верни. Твоят приятел нищо не прави, но се чуди на твоя ум. Веднага у вас ще се роди едно гризение на съвестта и ако сте много чувствителен, ще ви заболи главата. Вие имате една мисъл, която не е права. А всички криви мисли свиват капилярните съдове и с това противодействуват на кръвообращението. Всяка добра мисъл действува правилно на кръвообращението, на дишането и на мисълта. А всяка неправилна мисъл спъва кръвообращението, спъва храносмилането на човека, спъва дишането и неговата мисъл.

Та казвам сега: Умът всякога трябва да е на място. Вие казвате, че някой говорил много зле за вас. Представете си, че напиша така – „добо“. Ти казваш: „То не е правилно написано“. Аз го зная, че е „добро“, знам, не съм турил буквата „р“. Аз го произнасям правилно, а не съм го написа правилно. Много хора говорят правилно, казват „добро“, а пишат „добо“. Казвам: Нещата не само трябва да се произнасят правилно, но и трябва да се пишат правилно. Първо човек трябва да мисли правилно, защото всичко започва от мисълта, после слиза в чувствата и най-после в действията. След това ще го произнесе. Тъй щото в крайните резултати, във всички ваши действия, умът ви трябва да присъствува. Като станете сутрин от сън, не навеждайте главата си надолу, както имате този навик, но изправете си нагоре главата. Какво означава наведена глава надолу? Това показва, че ти си един затворник, не си свободен. Тъй щото като станеш, спусни ръцете си надолу и заеми права стойка. Ако твоят център не е регулиран спрямо слънцето и спрямо земята, ти не може да имаш права стойка. Значи спрямо земята ти трябва да вземеш едно положение перпендикулярно или отвесно. И тогава щом станете малко недоволни, главата ви започва да тежи. Затова именно всички философи ходят с наведена глава. Защо ходят с наведена глава? Те ходят така, понеже не са разрешили най-трудните въпроси, които имат в главата си. Наведената глава показва, че имаш някои мисли и чувства неразрешени. Щом ги разрешиш, ти ще дигнеш главата си. Вземете растенията, които имат плодове. Докато растението не знае защо се явил този плод, то се навежда надолу, разбере ли това, то се издига нагоре. Сега по човешки говоря. Щом се откъснат плодовете, клоните веднага се дигат нагоре. Следователно, щом ви се даде една задача, не я оставяйте неразрешена. Ако дълго време я държите неразрешена ще дойде един плод, втори, трети, четвърти и тези задачи ще ви наведат надолу. И вие няма да знаете защо сте се навели. Тук имаме един слънчоглед, който си навел главата надолу. И да искаш, не може да дигнеш главата му нагоре. Знаете ли защо се е навел? Той има повече от 1000 деца. Той казва: „Ушите ми ще изядат“. 1000 деца по 100 хиляди за всяко. За да ги отгледа, той трябва да е голям милиардер. Как няма да се наведе врата на този слънчоглед! Не че слъчогледът има деца, но аналогията между него и човека е една и съща, Законът е същият. Тези 1000 зрънца са го огънали. Иначе всяко зрънце е на своето място. Значи големите въпроси са навели врата на слънчогледа надолу. Този слънчоглед поне е свършил една работа. Човек не е ли един слънчоглед? Вижте лицето му, и то е подобно на слънчогледа. Слънчогледът има определена посока на движение. Първоначално той отива към слънцето, а после се връща. Следователно всеки човек трябва да посрещне своята мисъл. Слънчогледът показва, че при всичките си постъпки ти трябва да мислиш. Човек може да мисли само когато има светлина. Слънчогледът казва, че вие всички трябва да вървите по пътя на светлината. Нашият слънчоглед е много голям. Такъв голям другаде почти няма. Той има широчина половин метър в диаметър.

Та във всичките си работи, в чувствата си внасяйте /ум/ да се освободите от несгодите в живота. Това не може да стане изведнъж, напротив, може да имате големи препятствия, но ако вашият ум присъствува в несгодите, работите ви ще се поправят. Когато казва, че човек трябва да има Божествена Любов това не е нещо произволно. Къде е мястото на Божествената Любов? Човешката любов е в стомаха, ангелската в гърдите, а Божията Любов е в главата. За да имаш Божията Любов трябва да мислиш. Ти търсиш Божията Любов, а мислиш за стомаха. Ти казваш: „Какво ли ще ям?“ – Това е човешката любов. После казваш: „Как ще дишам?“ – Това е ангелската любов. Значи храната винаги представя човешката любов, а въздухът представя любовта на духовният свят. Идейната, най-възвишената, най-поетичната любов, при която поетите пишат, това е Божествената Любов, която е горе в главата. Някой път ще погладиш главата си, за да приемеш топлина. Някой път ще погладиш главата си и ще кажеш: Да възприема туй, което слиза отгоре. А после с двете си ръце ще погладиш главата си и ще кажеш: Аз съм готов като възприема Божията Любов, да я приложа в живота си с всичката си мощ и сила, която имам. Казвате: „Мога ли да приложа Божията Любов?“ Няма какво да я прилагате, тя сама се прилага. Ако вземете вода от един планински връх, вие ли ще я извадите? Вие ѝ турете само една тръба и тя ще дойде. Няма какво да я карате вие. Като имате тръба, тя сама ще потече. Човешката любов мъчно може да я изкарате на планината. Ако искате със сила може да я качите горе. А Божията Любов сама слиза в долината. Тъй щото всичките мъчнотии, които имате, зависят от това, че вие искате да изкарате вашата любов горе на планината. Там е мъчнотията. Оставете вашата любов да си почива долу в долината, а се занимавайте с Божията Любов. Защото енергията на вашата, на физическата любов е дошла от Божествената Любов. Тази вода долу е слязла отгоре, тя е дошла от слънцето. Може да кажем, че тази вода е излязла от слънцето. Земята е излязла от слънцето, някога и вие сте излязли от слънцето със земята заедно. Та когато земята излязла от слънцето и вие бяхте там, но сте забравили. Казвате: „Защо сме забравили?“ Много естествено. Колко години има от този ден? Забравили сте. Защо сте забравили? Миналата година по това време къде бяхте? Можете ли да си спомните? Колко малко работи може да помните. Ако вие не помните миналата година този ден какво е било, как ще помните две години преди този ден или 10, 20, 30 години? Помните ли къде сте били тогава? Законът помнете: Турете умът си на работа. Казвате: „Аз съм неразположен“. Неразположението е леност. – „Ама аз не зная какво да правя“. Това е заблуждение, че не знаеш какво да правиш. Тури ума си на работа. – „Ама нямам работа“. Как? Всякога може да си създадеш работа, упражнения ще правиш. Ще кажа, че си играеш. Че кой не си играе? Я ми кажете, има ли някоя работа, която да не е игра? Не плачете и не се безпокойте, но измервайте ръцете си от едната страна до другата страна. Казвате: „Колко съм тъжен“. На каква работа да туря ръката си? Хайде изпрати я в гимназия или в университет или направи я чиновник. Изпрати скръбта си в университета, нека свърши да получи един диплом, и след това я попитай доволна ли е от това положение. Всяко неестествено положение у човека трябва да се впрегне на работа. Има желания, които не са ваши. Щом не може да задоволите едно желание, то не е за вас. Задържайте само онези желания, само онези мисли и постъпки в себе си, които вие може да задоволите в дадения случай. Това е метод за самовъзпитание. Занимавайте се само с това, което в даден момент може да направиш. Онова, с което не може да се занимаваш, то не е за сега. Нека мине година, две, три, 150 години, тази работа тогава може да се свърши. Понякога човек е заставен да чака. Чакайте, защото всяко нещо в света си има своето време. Едно пет годишно дете не може да изпратите в университета, това дете може да го изпратите в забавачница. На 8 години ще го изпратиш в първо отделение, на 12 години в прогимназия, на 14 или 15 в гимназия, на 20 в университет. Според мен естествено е човек да свърши на 21 година, след това имате 4 години в университет. Ако някой свърши на 23 години, това е скандално число. Защото бащата го няма, а майката е свършила. Но ако имате числото 123 тук имате и майката, и бащата, и детето. Единицата е бащата, двойката – майката, тройката – синът. Това е едно число, което има съдържание. Ако имате числото 12, например, то е числото на благоприятните условия, при които може да се издържа. Това число е турено в зодиака. Бащата и майката са тук, а къде е синът? Той е на училище. Изпращат го от дом в дом да учи. Във всеки дом учи специални работи. Ти си в месец март, какво ще учиш в този месец? През месец март всички хора трябва да се занимават с главата си. Това е мозъкът. Ако направите един астрологически хороскоп и вземете в съображение всичките посоки, къде е екваторът на човека? Ще видите, че Божествената Любов е горе. Тя показва пътят на екватора. Главата показва духовното в човека. Та когато изгубиш пътя си, ще се спреш и ще се ориентираш отзад напред към изток, значи посоката ти ще минава отгоре. Няма да отиваш ни на ляво, ни на дясно. Напред е екваторът на човека. Божествената любов е компас, по който човек се ориентира. От тази точка ти трябва да знаеш къде е посоката на твоето движение. Божествената Любов съдържа в себе си всичките възможности за постижения. Като имаш тази любов, тогава в тебе ще дойде светлина и знание, тя ще ти създаде условия. След знанието ще дойде свободата. Ти не може да придобиеш живота без Божествената Любов. Знание без тази любов нищо не може да допринесе. В него няма Божествената светлина. При това положение ти не може да бъдеш свободен. Кога? – Ако не е дошла истината в тебе, Божествената истина. Божествената истина ще създаде в тебе простор. За да бъдеш свободен ти трябва да имаш широко място, в което да покажеш своята свобода. Свободата не може да се прояви на тясно място, в една тясна стая. Свободата не е в тесните възгледи на живота, но в широките възгледи.

Та казвам: Ще впрегнеш ума си на работа. Всяко движение има за цел, да се изправят гърбиците ви, после да се изправят краката, хода. Някои от вас вървят като гемии, като че сеят брашно. Турете ума си на работа и не се безпокойте. Щом се безпокоиш впрегни безпокойствието на работа. Не е лошо да се безпокоиш, не е лошо да си скръбен, всичко, каквото се случва в живота е на мястото си, само че не знаете къде да го турите. Всяка една случка ще ви предаде известна енергия. Ако знаете как да употребите тази енергия, тя е на мястото си.

Каква песен пяхте тази сутрин? – /„Махар Бену Аба“/. Как започнахте тази песен? – Махар Бену означава, че слизаш отгоре надолу. Най-първо двама души се качили горе и после и двамата слизат долу. Махар Бену означава Любовта на великото, което слиза отгоре надолу, за да помага на хората. Умът ти трябва да присъствува, та като кажеш, Махар Великият Бог, който слиза отгоре и Неговия Дух, и неговата Любов да слизат да помагат. Той трябва да помага на всички тия дребни същества, които са изгубили смисъл на живота. Като ги подигне, Той ще осмисли техния живот. Това значи Махар Бену. Като му се молиш ти трябва да имаш търпение да го дочакаш да дойде долу, да го посрещнеш и да се зарадваш на Неговото присъствие. Като се зарадвате, радостта вече има друг израз. В радостта има разширение. Да се радва човек, това значи да се разширява. /А да благодари?/ – Като благодариш ти правиш няколко поклона и казваш, благодаря ти. Човек се навежда като благодари. Много естествено. Невъзможно и да дигнеш нагоре главата и да кажеш: „Благодаря“. Като направиш един малък поклон, показва, че благодариш. Като туриш ръцете си напред, това показва, че назад вече не се връщаш. Това значи: каквото ти си направил, някой ден аз ще го приложа. Туриш ли ръцете си назад на гърба, това означава, каквото си направил, ще го туря на гърба си. Тъй щото всички движения, които правите трябва да бъдат осмислени. Ще направиш едно хубаво движение. Като направиш едно движение с двата си пръста това показва, че искаш да вземеш нещо. Защо само с два пръста? – Малко взимаш, по едно зрънце. Като вземеш едно зрънце, показва, че не си от много лакомите. Като покажеш юмрук, туй показва, че каквото взимаш, задържаш го само за себе си. Като вземеш нещо с отворена ръка, това показва, че го посаждаш някъде. Каквото правите не бързайте. Полека пиши, но буквите да са хубави. Правилно трябва да ги пишете. Ако напишете буквата „А“, като трябва тя ще покаже своето действие. Не я ли пишеш правилно тя ще покаже известни мъчнотии. Ако не напишеш правилно буквата „Б“, „В“, ти ще създадеш други мъчнотии. Значи, ако всички 30 букви не ги пишете правилно, в бъдеще ще си създадете 30 различни мъчнотии. Всяка буква я пишете както трябва. По този начин ще видите в коя буква се крие вашата мъчнотия.

Важно е за вас, че Бог ви е дал един ум, който трябва да турите на работа. Умът е много добър слуга, но вие трябва да му давате заповеди, но вие трябва да го карате да върши това, което за него е естествено. Няма да го караш да върши глупави работи. Ще карате ума си да върши най-добрите работи, които ти искаш. И той ще върши всичко, каквото му заповядате. Като свърши тия работи за него ще бъде добре, но и за тебе самия ще бъде добре.

Само светлияt път на Мъдростта води към Истината! В Истината е скрит животът!

ХVII година 40 лекция на Младежкия окултен клас държана от Учителя на 16. IХ. 1938 г., петък, 5 ч.с. София – Изгрев.