Разлика между версии на „Съзнание и самосъзнание“

Текуща версия към 06:30, 16 август 2011

Младежки окултен клас - СЕДЕМНАДЕСЕТА ГОДИНА (1937-1938)

КНИГА: Възможности в живота

Съзнание и самосъзнание

Отче наш.

Тема имате ли? – /Нямаме/. – /Изпяхме „Мога да кажа“./

Да вземем думата „възможност“. Кое е възможно? Кое е невъзможно? Някои навици в живота са произлезли от нещо необходимо. Вземете навика на постоянство. Произходът на постоянството на какво се дължи? Ако се даде една тема „Произхода на пиянството“. Ако човек не пиеше вода не щеше да бъде пияница. Необходимостта да пие вода, дава възможност да стане човек пияница. Едно отклонение от естественото положение. После яденето в човека е станало причина често за големи отклонения. Има един навик в хората да хапят със зъби. Ако човек не яде, никога не щеше да хапе. Или месоядството е резултат на яденето, в епохата на много неблагоприятни условия, когато се явило в света месоядството. Казвам: Ако природата не е създала естественото положение храненето, нямаше да се явят и анормалности. От хигиенично гледище, човек няма едно правилно отношение към храната и в него ще се родят известни нездравословни състояния. Запример, ако на човека се разстрои неговият стомах, то става от преумора. Хората ядат мъчносмилаеми храни или пък когато хората пресилят стомаха си повече. Вземете малките деца постоянно все ядат, гледаш целия ден това дете току дъвчи. То е от доброто желание, че хората мислят като ядат ще напълнеят, ще бъдат по-добри. За храната има определено време. Не всякога може човек да яде. Щом стомахът се намира в едно почивателно състояние няма да давате храна. Ако поставиш тази храна в стомаха, може би ще мине няколко часа, докато стомахът вземе да изработи храната. Или никога не приемай една храна, която не обичаш.

Казвам: На първо място в съвременната хигиена човек трябва да се научи да се храни. Малко да се храни. От малкото, много хранителни вещества да изкара. Има опит, който човек прави, че една обикновена храна всякога допринася нещо на организма. Първото нещо при храненето е човек да знае кога да пие вода и как да я пие. Много нездравословни състояния произтичат от лошото пиене на вода. Даже вие, които сте слушали толкоз беседи, вземете една чаша вода от 150, 200, 300 грама вода, изпиете я, казвате: „Много хубаво ми стана на гърлото“. Но туй охлаждане се отразява на капилярните съдове и вследствие на нарушението на този закон хармонията на капилярните съдове, храносмилането става мъчно. Имайте като правило: Винаги пийте водата на глътки. Най-добре пие вода кокошката. Тя като вземе една глътка, дигне си главата нагоре. Кокошката знае как да пие вода, но не знае как да яде. Тя каквото намери, нагълта го. Казвам: Оправдателно е за кокошката да не спазва хигиеничните правила на човека. Тя не е следвала в никой университет. Каквото придобила по закона на наследствеността, кокошката не знае какви са последните правила на природата. Ако съвременните кокошки страдат, туй не ги учила природата. Учила ги в миналото, но какво сега ги учи, не знаят. Тепърва кокошките ще се приспособят. Третото нещо е, че мнозина дишат въздуха през устата, не през носа. Вследствие на това някои се оплакват от засъхване на гърлото. Дишайте дълбоко през носа, не през устата. Сега трябва да се изучава. Говорят някои за етера, не говорят за въздуха. Въздухът е посланик на дишането. Водата е един посланик. Във водата се крият хранителни вещества, както и да ги наричат, наричат се жизнена енергия, която поддържа организма. Вземете съвременните научни данни: за някои храни, трябват половин, за някои един, за други два, три, има храни, които вземат четири часа, за да стане храносмилането. Теоретически е това. Значи според тази теория след 4 часа, след като си се нахранил, ще имаш енергия да ходиш. В практическия живот, човек, който е отслабнал, след като се наяде, след половин час, той е в състояние да ходи. Питам сега, откъде се взема тази енергия? Затуй храната трябва да дъвче дълго време, понеже по-голямата част от енергията се приема чрез езика. Тази финна енергия, която се взима за съграждане на тялото, се взема чрез езика. Останалата част отпосле влиза в стомаха, икономия. Казвам: За това дълго време трябва да дъвчете храната, за да може хранителната част да мине през езика. Тази част, която минава през езика ще пречисти много по-добре, отколкото онази, която минава през стомаха. Мнозина от вас имат навик да превърдалят храната два–три пъти в устата. Старите хора, които не дъвчат, после се оплакват от стомах, разстройство имат, усещат киселини, неразположение. То е от недъвкането на храната, че потребната енергия не се приема чрез езика. Същото нещо е и за водата. Водата трябва да се задържи в устата, за да може онази енергия наречена прана, да може да се възприеме от езика и тогава влиза в организма. Така е и с дишането. Когато искате да дишате трябва да имате разположение. Колко пъти са давани правила за дишането, някои считат мъчно е да се диша. Мнозина от вас, които са малко нетърпеливи, започва човек да се дразни, не може да търпи. Малко само го бутнат, кипва. Причината за това дразнене зависи от плиткото дишане. Някои дишате бързо, плитко. Това дишане най-после трябва да дойде. Вие така като дишате пълните само горната част на дробовете, долната част остава празна. Според закона, като поемате въздуха, долната част трябва да се напълни, дъното да се напълни, после да се напълни горната част. Вие пълните горната част на дробовете, долната остава празна. Вследствие на това, в бронхите, в тия малки тръбици, когато не дишате пълно, остават малки нечистотии. След време тия погрешки мъчно се поправят. След като поемете въздуха, имайте желание всичко онова благо, което е скрито във въздуха, една вътрешна интелигентност има. Вие мислите, че въздухът е много прост. Много прост е в едно отношение, в друго отношение е много учен. Има едно съзнание във въздуха, човек ако влезе във връзка с него, дишането става правилно.

Едно малко изяснение. Засега съзнателната част на човека се намира в неговата глава. Краката не са съзнателни. Краката само усещат, не мислят, ръцете не мислят. Всичката разумност е съсредоточена в човешкия мозък. Тя се предава посредством особени нерви. Разумната енергия се предава по цялото тяло. Запример, в даден случай, когато вие възприемете известно количество въздух, той е наситен с доста енергия, има доста голямо количество електричество и магнетизъм. Има и достатъчно прана във въздуха. Ако вие възприемете това количество от въздуха, дръжте съзнанието си будно. Аз считам съзнание онова, което дава отражение на нещата, което ги представя ясно. Сега за да дишате правилно, във вас трябва едновременно да функционират вашето съзнание и вашето самосъзнание. Каква е разликата между съзнание и самосъзнание? Съзнанието схваща само вътрешните неприятности, които имаме. Ние страдаме, съзнаваш, че тия страдания идат отвън. Каквото и да е страдание иде отвън. Горещината иде отвън. Болестите, несгодите идват отвън, всичко туй иде отвън. Според съзнанието всичките причини идват отвън. Ако ние разсъждаваме според закона на съзнанието, всичките отвън са криви само ние сме прави. Никой не иска да страда. Никой не иска да си счупи крака, но причината на счупването е отвън. В съзнанието не може да схванем, че той има нещо, което е пропуснал. Значи мъчнотиите вие си схващате. Всеки съзнава, че е крив, но въздухът е студен, не е достатъчно топъл, нечист е. Искаш въздухът сам по себе си, търсиш чист въздух. Откъде ще се пречисти въздухът? Чистият въздух откъде ще дойде? Кой в природата ще се заеме да чисти вашия въздух? Природата ли покваря въздуха? Хората покварят въздуха.

И тъй ние търсим причината в първия човек за нарушението на Божия закон в ябълката. Но то е според закона на съзнанието. Ябълката беше една причина. Ако тази ябълка я нямаше, нямаше първия човек да направи погрешка. Ако няма някой трап, някой окоп някъде, няма да паднеш. Сега в закона на самосъзнанието, там човек съзнава своите погрешки. Чрез самосъзнанието схващаме погрешки направени от наша страна, кои страдания са привлечени от наша страна. Следователно, в съзнанието схващаме външните причини, които стават в съзнанието, а в самосъзнанието, виждаме по кой начин може да отстраниш тия страдания. Допуснете, някой ви дава, уговорва ви нещо, или иска да изучи и вие казвате: „Това не е ваша работа“. Някой иска да ви даде някое наставление, казвате: „Аз го зная“. Често вие правите онази погрешка, която направил един турчин. Дошъл при един българин и му казва: „Да не говорите български, защото аз всичко разбирам“. Седнал той, угощават го и той с лулата си запалил чалмата. Казва му българинът: „Агачо чалмата гори“. – „И това зная“. Българинът пак му казва: „Агачо, ако не изгасиш чалмата, цялата ще изгори“. Той пак казва: „И това зная“. Българинът се чуди как така да знае, че чалмата му гори и я оставя да гори, ни пет пари не дава. Най-после му казва на турски, че чалмата му гори и той тогава казва: „Така кажи“.

Често и вие така разбирате научните теории, както този турчин разбирал български. Казват, че трябва да се яде добре, казвате, че и това знаете. – Трябва да се пие вода. – И това знаете. – Трябва да се диша добре. – И това знаете, но чалмата гори. Как ще определиш ония неприятности, че уж настинал, че прозорецът бил отворен. Човек дето се простудява, причината не е прозорецът. Донякъде е вярно. Има хора, които като е счупен прозорецът някъде, той ще простива. Има някои хора, прозорецът цял отворен и пак не се простудяват. Друг пък, една малка дупка има, той ще простине. Когато някой от вас някъде се простуди, където бил отворен прозорецът, може прозорецът да е играл някаква роля, но причината не е в прозореца. Вие може да направите един опит. Ако съзнанието ти е било будно, зависи как си гледал на този въпрос. Ти може да гледаш на един прозорец, че е отворен и чрез този закон на съзнанието, или чрез закона на самосъзнанието, ще имате два резултата. Действително става изстиване. Ако вие влезете в една атмосфера, в която температурата е по-долу от температурата на вашето тяло, веднага тази външната атмосфера ще погълне част от температурата на вашето тяло и след това ще се свият капилярните съдове, след това ще се наруши кръвообращението. Вие несъзнателно ще почувствувате, че една промяна станала в организма. Може да направите опит. Когато прозорецът е отворен, искате да духа, да влиза студено течение, ако има изпийте топла вода и вижте дали ще се простудите или не. Направете някой път един опит. Изпийте една, две, три чаши вода и поставете се на същото място и вижте какъв ще бъде резултатът. Ще видите дали теорията е права или не. Или да допуснем атмосферата ви влияе, усещате на краката си известно изстиване. В дадения случай концентрирайте ума си върху краката и вижте за колко минути след като сте се концентрирали, краката ще се стоплят. Това е закон за здравословното състояние. Там дето участвува умът, във всичките ония упражнения в съзнанието или в самосъзнанието, ние вече имаме добри резултати. Ако ти ядеш и умът ти присъствува в яденето, намираш, че яденето е работа. Ако участвуваш с всичкия си ум ще видиш, че тази работа тебе ти е приятна, ти от тази храна ще почерпиш голям запас енергия. Ако ти пиеш вода и умът ти присъствува /и/ в дишането, непременно ще имаш добри резултати.

Та казвам: Човек без самосъзнание не може да изправи своите погрешки. Със съзнанието ти ще усещаш страданието си, в самосъзнанието си ти ще изправиш погрешките си. В самосъзнанието ти, той няма да се самобичува. Не да се самобичува човек, но всяка погрешка трябва да се изправи. Да допуснем, че в дадения случай вие носите една стомна и вие я ударите някъде. Наскоро, когато пътувахме за Рила, гледам един от нашите приятели, с един от учениците носи един термус с нарамки, но нарамките са по-широки отколкото термуса. На три–четири пъти термосът излиза пада и той го спасява. Най-после като дойдохме близо до последното място, когато минава моста, излезе термосът и се блъсна в една канара и се счупи. Казва: „Счупи ми се термосът“. Казвам: Този термус 4–5 пъти излиза, ти защо не взе да го носиш този термус? Излезе из нарамките, ти пак го туриш. Най-после казва, отиде термусът. Тури термусът в нарамки, които да държат термуса, нарамките да имат обич, като го стиснат да го не пущат. Нарамките нямат никаква обич. Най-после се счупи термусът. Всичките работи, които не обичате, вашите термуси, ще се счупят. Мнозина от вас вярвате в церовете. Не вярвате в дишането, не вярвате в пиенето на вода, не вярвате в яденето. Казвате: „Заболя ме коремът“. Какъв цяр употребявате? – Липов цвят. Какъв друг цяр може да употребиш? – Листа от ягоди. Стомахът ми е разстроен. Какво употребявате? – Боровинки сушени. В боровинките силата седи в онзи, черният цвят, понеже растат на високо място и съдържат доста прана, ако се вземат действуват добре на стомаха. Но казвам: Церовете, това са последното нещо, което човек трябва да употребява. Казвам: Природата е предвидила за всичките погрешки, които човек може да направи, има изправление. Казвам: Вие може да си дадете помощ на себе си. През тази година направете един малък опит, поне един месец да се храните добре, храната добре да я сдъвчете, не да я ядете бързо. Помислете си по закона на вашето съзнание и на вашето самосъзнание да ядете, че съзнанието ви и самосъзнанието ви да бъдат съгласни с тази храна. Някой път може да бъдете раздвоени. Някой казва, яж, друг казва, не яж. Щом се раздвоите, не яжте. Щом сърцето мисли едно, умът мисли друго, не яжте. Ако умът и сърцето са раздвоени, не пий. Ако искаш да вземеш една вдишка, а умът ти е раздвоен, не дишай. Опитвали ли сте се за колко време може да не дишате, да спрете дишането? Спри се някой път, изпразни въздухът. Чакай, не приемай. Тъй като изпразниш дробовете си, колко време може да чакаш? Може като напълниш дробовете да чакаш, то е положителната страна и като ги изпразниш, колко може да чакаш? Правили ли сте опити? Не се пресиляйте, вижте за колко секунди след като издишате, след като изпразните въздуха, за колко секунди може да задържите туй състояние вътре в себе си. Тогава съзнателното дишане. След като си дишал, в тебе се заражда едно дълбоко желание да дишаш. Тогава започни дишането и да не става бързо. Мнозина се простудяват в дишането, понеже поемат бързо въздуха. Много медлено приеми въздуха. Научете се да дишате, че да не се простудявате. Вие вземате на много малко време. Аз мога половин минута и цяла минута да поемам въздуха.

Ще се научите на онова вътрешно самообладание. Ще видите, че няма да бъдете тъй нервни. Имате едно раздразнително състояние. Аз имам един уред, с който виждам някои хора, които дойдат при мене, колко са нервни – стрелката се дига на 180 градуса. Някой като дойде при мене стрелката три пъти обикаля. На някой обикаля само веднъж, на някой само два пъти, на някой – три пъти. Ако имаше и четири пъти да обикаля, и четири пъти щеше да обикаля. Каква грамадна енергия се харчи. То е едно напрежение. Някой човек иде при мене обиден, че му казали една дума. Каква дума? – Калапсъз. В какво седи калапсъз? Калъп, значи мярка. Един турчин казва на един българин, че кракът му е без калъп, калапсъз. Той като излязъл на 4 километра от турчина, се обръща и му казва, разгневил се на турчина и му казва: „Сен калапсъз“ /ти си калъпсъз/.

Но ти имаш едно желание, което е ненаситно. Допуснете, че аз съм певец. Казват: „Ти си отличен певец, като тебе няма“. Ти се нахохориш, гениален, много даровит човек. Аз разглеждам нещата много обективно. Казва: „Много силен човек си“. Най-първо ще опиташ. Казва: „Цяла канара може да дигнеш“. Канара дигам по едно кило, по две. Над 30 кила нагоре не може да дигам. Сега как се заблуждавате. Той едва може да носи 30 кила, казвате канари носи. Казва: „Ти един чувал от 100 килограма може да го носиш“. Това е много казано. Привеждал съм онзи пример, на онзи американски проповедник, който обичал много да преувеличава. Той привеждал примера за лисици, който в стария Завет един еврейски пророк Гедеон, който хванал 300 лисици. Но казва, братя християни, опашките на тия лисици били по три метра и половина дълги. Имал той един свой приятел, който му казвал: „Понеже, всичките неща преувеличаваш, ако преувеличиш, ще ти дам знак да намалиш“. Като казал, че опашките на лисиците били три и половина метра дълги, неговият приятел му дал знак, че много преувеличил. Казва: „Предполагам да са много дълги, но те са били три метра“. Онзи пак му дал знак, той ги намалил на два метра и половина, онзи пак му дал знак, намалил ги на два метра, и така ги намалявал, докато дошъл до половин метър и казал: „Не, не, не намалявам повече“. Няма вече какво да намалява, понеже, като намалил до половин метър, толкова е дълга опашката на лисицата. Това е естественото положение. Ако кажеше един метър, такава опашка няма. Половин метър опашка ще намериш.

Казвам: Винаги констатирайте един факт тъй както е. Нещата в природата предавайте верно. Казваш, че един предмет е два метра. Вземи метъра, примери, да видиш толкова ли е дълъг, както го виждаш. Виж доколко окото ти е приспособено да схващаш верно отношенията. Та казвам: Често вие преувеличавате страданията си. Казвате: „Много големи страдания имам“. – Колко са големи? Казва: „Те са непоносими тия страдания“. Природата е предвидила. Когато някое страдание е непоносимо, човек изгубва своето съзнание. Ако болката е непоносима, веднага ще изгубиш съзнание. Тогава болката ще се прекрати. Дотогава, докато ти усещаш болка, тази болка в природата се дава, чрез страданието. Човешкият ум започва да работи. Когато човек страда, тогава той учи.

Седя един ден, мен ми донесоха топла баница, нещо точено със сирене. Имам една котка, тя мечи. Казвам: Топло е. Тя не знае, че е топло. Рекох да си направя една смешка, не е много топло. Отварям, тя веднага тича. Дадох ѝ едно парче. Изведнъж го бутна с крака, избяга, после пак се приближи, пак го побутна. След като се минаха 15–20 минути, приближи се. Казвам: В нейното съзнание има, че не се нагодило яденето за нея. Казвам: В нея чувството на топло е по-друго. Запример, тя изяде една топла мишка, но тази топлина на баницата беше много гореща, отколкото обикновената топлина.

Казвам: Трябва всякога да присъствува съзнанието и самосъзнанието. Човек трябва да вижда своите погрешки и веднага да ги изправя. Запример, в даден случай вие имат един страх, плашите се от змия. Кое ви плаши? – Отровата на змията, че може да ви ухапе. Вашият организъм не може да се справи с отровата на змията, плашите се. Плашите се от огъня, понеже има известни енергии, с които не може да се справите. Или плашите се от едно студено време, понеже и то отнема нещо от вас. Плашите се от голяма вода, понеже не знаете да плавате, може да се удавите. Плашите се от голяма канара, понеже, може да падне да ви причини пакост.

Съзнаваме само за нас. В съзнанието може да се роди страх. Съзнанието няма да ни даде методи как да се освободим. Самосъзнанието ни кара да предвиждаме бъдещето. Нещата може да дойдат. В човека има наблюдателен ум, виждаш какво ще се случи. Може да предскажеш кога ще се развали времето. Интуитивно можеш да кажеш след 24 часа, какво ще бъде времето, хубаво или не. По закона на интуицията може да предскажеш, за няколко месеца какво ще бъде. То е закон на самосъзнанието. В съзнанието седиш, ако впрегнеш съзнанието на работа да мислиш, много неща може да разбираш. По закона на съзнанието, тръгнеш по един път може да знаеш само колко мъчнотии ще имаш. По закона на самосъзнанието, може да знаеш, може ли добре да /ги преминеш или не/. Тогава самосъзнанието казва: „Не ходи по този път“. Много пъти вие тръгвате някъде, нещо във вас ви казва: „Не отивай!“, или във вас съзнанието ви казва: „Вие ще спечелите“. Едновременно трябва да функционира съзнанието и самосъзнанието или трябва да функционира вашият наблюдателен ум. Да функционира едновременно и вашата интуицията.

Та винаги приемайте храната с любов. Вземеш една ябълка, някои от вас много бързате. Вземи тази ябълка, погледни я, разгледай цвета, намери хубавата страна на ябълката. То са тънкости. Запример, ако вие ядете, има известни ябълки, във вас ще развият въображението, валчестите ябълки. Ако човек яде валчести ябълки всякога преувеличава работите. Ако видял нещо малко, той ще го преувеличи, ще каже, че е голямо. Някой видял една малка змия, казва: „Видях ей такава голяма змия“. Сега, ако човек се движи, ако човек върви по права линия, може ли човек да върви по права линия? Ако вие стъпите върху левия крак тежестта ви минава после на десния, ще се образува едно движение. Следователно, щом поставите на левия си крак, тежестта минава по права линия. В правата линия, човек трябва да пази тежестта си. В едно правилно ходене, тия прави линии трябва да бъдат еднакви. Някои хора не ходят равномерно, някои ходят наклонени на дясната страна. Или някои от вас, като ходите иждивявате повече енергия на петите си, отколкото на пръстите. Правилното ходене е, колкото енергия се изразходва на пръстите толкоз и на петите. Някои хора тръскат тялото си и вследствие на това от сътресението става по-дебела главата. Та казвам: Човек в ходенето трябва да бъде равномерен. Забелязвали ли сте коя крачка е по-голяма, лявата или дясната? Мерили ли сте вашите крачки? Някой път крачката с левия крак е по-голяма, някой път с десния е по-голяма. Някой път с левия правите по-малка крачка, така стъпвате, като че накуцвате. Ако по този начин вървите, веднага ще се отрази върху вашето лице, ще се отрази върху целия облик на лицето. Природата всякога обича равномерните движения. Този човек, който с левия крак взема по-малко, има известни съображения. Или по закона на наследствеността, или някаква боязън има, или чувствата му не работят. Равномерни трябва да бъдат движенията. В мисълта си човек не трябва да преувеличава, нещата не трябва да ги намалява. Всичко в природата е точно определено, разумно определено. Имаме възможности да изправим всичките погрешки. Природата правила толкоз опити. Когато изпрати някой човек на земята, тя е предвидила всичките възможности и го оставя свободен да работи. Пък по кой начин той трябва да изправи погрешките си? Човек не трябва да съжалява за погрешките, които ги е правил. Има погрешки, които ако не ги направиш, не може да направиш и някои добродетели.

Представете си от съвременното схващане, има бащи след като издържат синовете си, ще издържат някои бедни деца. Неговите синове и дъщери намират, че бащата прави погрешка, че той харчи своите пари по чуждите деца. От тяхно гледище прави погрешка. Но, ако той не прави тази погрешка, не може да направи едно добро. Ако мисли само за своите деца и не мисли за чуждите, той не може да направи и едно добро. Трябва ли да мислите, че да мисли за своите е право, а да мисли за чуждите, е погрешка. Тогава, ако всичките хора мислеха само за себе си, какво би станало? Когато ябълката направи своя плод, за себе си ли го прави, да го яде? Не е туй, като услужва на другите, като прави услуга на хората. Те правят услуга на хората, не знаят, че като правят тази услуга, мислят за себе си. Хората ще отвърнат с добро, ще посеят тяхната костилка. Казва: „Аз съм правил много погрешки. Правих много добрини, оставиха аз да страдам“. Не си правил добрините както трябва. Не мислете, че като направите едно добро, то няма да се върне към вас. Такъв закон не съществува в света. Всяко добро дело, което е направено, то ще се повърне към онзи, който го е направил.

Та всяка една погрешка, която направите, каквато и да е /че сте я направили/, направили сте тази погрешка. Но всяка погрешка, като е направена, ако я изправите, вие вече на себе си правите едно добро. Кривото в лошото ядене е, че се запознавате с болките. В лошото пиене на водата се запознавате с други болки. С лошото дишане се запознавате с лошите вътрешни състояния.

Та казвам: Всичките окултни ученици в старо време досега, трябва да бъдат много умерени в яденето, в пиенето на вода, в дишането и в ходенето. Като вървите да има нещо. Някой си турил ръцете в джобовете, свил раменете. Кое е естественото положение запример? Някой върви с разперени пръсти на ръцете. /Учителят изнася лявата ръка напред/ – Вземам. /Учителят изнася дясната ръка напред/ – С тази давам. Едната казва: „Вземам“, другата казва: „Давам“. В природата това е закон. Какво трябва да правите? Може да даваш с дясната ръка, може да вземаш с лявата. Ще даваш с лявата, ще вземаш с дясната. Всякога, когато проточиш ръката в съзнанието ще вземеш нещо. Като туриш другата ръка назад, ще изпълниш закона. Не да туриш ръката в джоба. Защото някои турят ръката в джоба. Природата не търпи такива работи. Когато махаш ръцете, правилно да ги махаш. Гледам, някои упражнения правите много отсечено. Пластичност трябва. Има известни криви линии, които трябва да ги вземете. Правите линии са за много умните хора. Правите линии са за гениалните хора, кривите линии са за талантливите хора.

Та казвам: Всяко движение, всичко онова, което прави човек, трябва да подобри някои линии. Разбира се има погрешки на миналите поколения, които миналите поколения не са ги изправили. Ако съвременните хора се подложат на една школа на самовъзпитание, ще се роди ново поколение. Даже хората несъзнателно се възпитават по правилен път.

Казвам: Турете мисълта си, всичко онова, което вие вършите, да се върши по закона на хармонията.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината! В Истината е скрит животът!

Съзнавате страданията. Не съзнавате начина, по който тия страдания да се премахнат.

ХVII година 38 лекция на Младежкия окултен клас държана от Учителя на 2. IХ. 1938 г., петък, 5 ч.с. София – Изгрев.

След Рила и събора.