Разлика между версии на „Програмата в живота“

Текуща версия към 06:00, 16 август 2011

Младежки окултен клас - СЕДЕМНАДЕСЕТА ГОДИНА (1937-1938)

КНИГА: Възможности в живота

Програмата в живота

Отче наш.

Имате ли тема? – /Нямаме./ – Пишете върху темата: „Какво допринесла човешката уста на човека?“

Ако имате две плоскости, да кажем едната плоскост е кръгла и е перпендикулярна върху другата. Като се завърти първата плоскост, какво ще се образува? – Ще образува една сфера. Но тази сфера каква ще бъде? Отгоре ще има едно отверстие. Това е малко абстрактна мисъл. Да кажем имате две мисли, едната мисъл се върти перпендикулярно върху първата като върху плоскост. Какво ще образува тази мисъл? Едната мисъл става като основа, а другата мисъл гради нещо върху тази основа.

Казвам: Вие сте дошли тук на земята, но не следвате онази програма. Вие сте влезли в живота, но не учите. Вие сте записани в университета, но не учите онова, което ви се преподава. Влизате в университета, излизате, казвате: „Аз ходя в университета.“ Хубаво е всичко туй, но предметите, които се изучават не учите. Запример, предметът „живот“, какво означава? Или предметът „човешката мисъл“, или „човешката икономия“? Запример, какво са дали очите на човека? Очите са създали изкуството да рисува. Какво са създали ушите? – Те са създали човешката музика, говора. Да говори човек, музика да има, това ушите го създали. Какво създал човешкият нос? – Всичките тия парфюмерии за наръсване на лицето, носът ги е създал. Защото вие се ръсите се с нещо, което има благоухание. После, цветята в природата ние ги обичаме, понеже там е изкуството. Като миришете едно цвете вие се парфюмирате, напръсквате се. Защо искате да миришете цветето? – То е козметика. Туй ухание, което излиза, тия вълни, които излизат от цветето, напръскват, като се приближиш при едно цвете, цялото лице се напръсква. Ако имахте един микроскоп, който увеличава 50–60 хиляди пъти, щяхте да видите ония малки частици, полепени по вашето лице навсякъде. Какво е дала човешката уста? – Човешката уста е спомогнала на говора, после образувало се изкуството за готвачество, кухнята се образувала. Пак тъй, както сега се разглежда, не може. Понякой път мислите, казвате: „Какво да правим сега?“ Вие казвате: „Как ще живеем?“ Вие не сте дошли да живеете. Вие сте дошли, искате да бъдете щастливи, богати, да разполагате. То е за бъдеще, то е един резултат. Сега не може да го очаквате. То ще дойде за бъдеще. Сега ученикът, който постъпва в едно училище, трябва да добие знание, трябва да добие сила. Защото какво се ползувате, ако имате най-хубавата храна и ако нямате сила да възприемате тази храна, да я сдъвчете, какво ще ви ползува? Може да я гледате отвън. Или искате да бъдете свободен. Но какво ще ви ползува вашата свобода, ако нямате сила да я пазите. Трябва сила за да се пази свободата. Какво ви ползува само знанието, ако нямате място където да го употребите? Знанието не може да се употреби без любов. Любовта е онази сила, която употребява знанието. Любовта е, която туря знанието на работа. В живота, от туй трябва да започнете. То е основата. Ако вие не турите любовта като основа, от знанието не може да се ползувате. Има много работи, които изисква любовта, но тя изисква три неща – честност и справедливост, изисква чистота, изисква и безкористие. Те са форми, в които любовта може да се прояви. Без честност, без чистота, без безкористие, любовта ще остане неразбрана. Щом любовта е неразбрана и животът, и той ще остане неразбран. Защото, ако храната не се смила в стомаха правилно, образуват се тия нечистотии, сокове и вие страдате, боледувате. Тогава животът е безсмислен, защото животът подразбира здравето. Здравето, това е най-голямото богатство на физическия свят. Най-голямото богатство в духовния свят, това са добрите чувства. Туй, което чувствуваш, здраво да го чувствуваш. Тия чувства, които те подигат. Най-голямото благо в духовния свят, Божествения свят, това е мисълта, онази здравата, светлата мисъл, която дава сила на човека. Та сега на вас ви казвам, какво трябва да се прави. Ако бих преподавал музика, ето как щях да направя. Ще начертая петолинието на една сфера, около центъра ще начертая пет концентрични кръга. Тогава музиката трябва да се разбира. Някой музикант разбира, от центъра излизат някои известни тонове, после слизат към центъра, образува се една крива линия. Зависи всичките тонове, какво отношение имат от центъра към периферията. Това петолиние, са пет концентрични окръжности, после има и други спомагателни кръгове, които не са писани. Та някои ноти седят на проявените кръгове. Петте кръга може да ги уподобим на петте сетива в човека. Другите кръгове остават непроявени. Имате спомагателни кръгове. Близо, към центъра има спомагателни кръгове. Да кажем, вие вземате „до“. В първата октава то има 32 трептения. Във втората октава, колко трептения има? /Методиците изчисляват 64 трептения./ Ами в третата октава? /Два пъти по 64./ Тогава в седмата октава, колко трептения ще има „до“? /32 по 2 на седма степен/.

Когато аз казвам „извира“ имам предвид, в музиката „до“. „Извира“, значи известни мъчнотии, които се разпукват. И вие в себе си имате известни мъчнотии, стеснителни условия имате. Някой път се мъчите в себе си, нещо ви стяга. Във вас се образува една сила, която иска тия мъчнотии да ги премахне. Но за да се премахнат, тази вашата сила трябва да извира и да ѝ се даде път да тръгне някъде. Изворът извира, реката потече. Каквото тече, то е вече „ре“. Реката потича и двата бряга мие. Туй е вече „ми“. Тревата изниква, това е „фа“. Растенията цвят дават, имате „сол“. Плодовете връзват, имате „ла“. И на човека храна доставят, това е „си“. Туй е елементарно понятие за музиката. Ти искаш да победиш, да се освободиш от известни условия по един неразбран начин. Вземаш тия 32 трептения, защото в дадения случай 32 е едно мощно число. Мощното число е числото 2. Трите е резултат в дадения случай. Имате туй число, може да имате 32, пък може да го напишем 23. Ако се напише по единия начин има един смисъл, ако се напише по втория начин има друг смисъл. Отношение има. Като напишете 23, с колко се намалява от 32? /С 9/. Имате 3×3=9. Ако един човек се обърне три пъти около себе си, какво се образува? Той трябва да се обърне четири пъти около себе си, за да се образува един кръг. Като се обърне три пъти, то е три четвърти от кръга. Ако да кажем той е бил на изток, като се обърне три пъти, накъде ще бъде? Коя точка на света ще показва? Три пъти завъртане около себе си, това са три кръга, които съставляват три части от един кръг. Човек трябва да разбира, три пъти ли има завъртане около себе си, или четири пъти завъртане около себе си.

Да допуснем, че вие имате една физическа работа, орете една нива. След туй хвърляте семето, пожънете, извадите храната. Тази храна след като извадите, както семето отива на нивата, така и вашата храна отива в стомаха. Стомахът е вашата нива. Започва този процес на храносмилането. Вторият процес, че това което излиза от стомаха, влиза в дробовете, предава се и след туй минава в мозъка. Там се обработва, тази материя, която излязла и се разпространява. Тя е, която дава живот. Енергията, която слиза от вашият мозък, тя е която дава живот. Всяка една работа, която свършвате, какво ще допринесе? Яденето усилва стомаха. Музиката усилва дробовете, очите усилват мозъка. Някои казват: „Защо на някои хора дробовете са слаби?“ – Защото не слушат. „Защо стомахът на някои хора е слаб?“ – Защото не си упражняват устата. Човек, който не знае да говори, винаги стомахът ще му бъде слаб. И човек, който не знае как да гледа, умът му ще бъде слаб. Три неща има: Трябва да гледате – за да бъде мозъкът здрав, трябва да дишате – за да бъдат гърдите здрави и трябва да говорите, – за да бъде стомахът ви здрав. Те са основни работи. Ако не, вие ще ходите при някой лекар, ще ви преглежда. Какво ще допринесе лекарят? Той ще констатира една болест, кои са причините на болестта? Да допуснем, че вие обичате да вземате пари на заем. Вземете от едного, от втори, трети, подпишете полица. Една полица подпишете след един месец, друга след два, три, четири, някоя след 12 месеца. Вие сте образували известна връзка. Погледнете, тия хора започнат да ви посещават. Най-първо са много любезни. Най-първо и вие се покланяте. Ако вие извадите веднага да платите, ще ви считат за благородни, но ако вие отложите един–два пъти, най-после тия заемодавци, щом като се явите, ще ви кажат нещо, което никак няма да бъде звучно. Същият закон: Вие сте ученик или студент, учителите или професорът имат високо мнение за вас, поздравяват ви. Но щом като ви изпитат един–два пъти и не може да отговорите, както трябва, дали сте в академия или в университета по правото, или по естествените науки, професорът вече изгубва доброто мнение за вас. Пред него вие губите. Този закон навсякъде е така.

Вие сте влезли в живота, искате Господ да има добро мнение за вас, да ви обича. Че вие като го полъгвате, бягате от училището, не учите, връщате се у дома не говорите истината, обичате да полъгвате, употребявате белите лъжи, казвате: „Ще живея тъй отгоре“. Но вие сте дошли тук на земята да учите. Като се върнете вечер, Господ ще ви пита: „Какво правихте днес?“ – „Учихме.“ „Какво учихте?“ – „Не знаем.“ Питам: Какво понятие ще има Господ заради вас? Туй същество, което е толкова благо, погледнете, казва: „Но учете сега!“ Да ви обясня въпроса конкретно. Представете си, че вие /имате/ един много тънък конец. Този конец на силите на външния напор в природата не издържа. Тогава онзи, който ще ви победи, казва: „Всеки ден на тази тънката нишка ще прибавяте по една тънка нишка“. Значи първия ден като дойдете, ще имате една тънка нишка, която лесно може да се скъса. Втория ден вие трябва да носите още една, третия ден – трета. Ако всеки ден прибавяте по една нишка, вашето въже ще стане дебело, ще стане за работа. Представете си тия нишки, които ви дават, не ги прибавяте, оставяте ги настрана и вашето въже остане тънко. Какво ще направите сега с една нишка?

Да се развива човекът в света, значи да се моделира, да развива своите сили, своите способности в едно, за да може пътя, по който върви в живота, да си служи. Тогава вие ще идете при някой, ще искате пари на заем. Вашите ближни не могат да ви дадат вашето въже може веднъж, два пъти да ви услужат, но вие като пътник, трябва да имате ваше въже, да го носите. И дето минете, да го пуснете в кладенеца, да си извадите вода и пак да го носите с вас. Ако остане вие да разчитате на чужди въжета, тази работа е празна. Въжето е един капитал. Да допуснем, че вие сте голям търговец без капитал, без стока, без пари. Какво ще продавате? Фирма имате написана много хубава, слуги имате, капитал нямате. Без капитал сте, без стока сте, но слуги имате. Имате десет души слуги, определили сте да им плащате. Колко време може да седят вашите слуги при вас?

Тази работа, както сега ви я представям, знаеш на какво мяза? Всички разрешават въпроса, както никога не може да се разреши. То е когато един човек направи едно престъпление. Представете си, че детето счупило една стомна. Ходило за вода и счупило стомната. Един закон има, че който счупи стомната, ще го подведат под отговорност. Счупването на стомната се гледа като убийство и заведат углавно дело. Работите аз ги преувеличавам, заведат углавно дело. След като го осъдят на десет години затвор, питам, стомната ще дойде ли? – Няма да дойде. Та когато казвате: „Не съдете, за да не бъдете съдени“, че някой счупил стомната, не го съдете. Този, който счупил стомната, трябва да бъде грънчар. Ще му кажат да иде да опече тази стомна. Той може да я направи. Когато вие скъсате дрехата, може да си поправите погрешката. Ще станете шивач, ще ушиете нови дрехи. Ако вие сте музикант в музиката лесно се поправят погрешките. Музикално аз да ви създам колкото стомни искате.

Вие ще кажете така: „Ние мислим, че видимите неща са реални“. Видимите неща тъй както се виждат, реални ли са? Когато се разложи светлината, цветовете реални ли са? Този цвят, който виждаш, реален ли е? Реално е туй, което не се вижда. Виждането то е сянка на нещата. Реалността има свои сенки. Реалността е невидима на физическото поле. Реалността не може да се види. Вие виждате лицето на човека, че е червено, казвате, че човек е здрав. Но то е по отношение на здравето, ти здравето го чувствуваш. Когато си здрав, ти го чувствуваш, и когато си болен пак го чувствуваш. Видиш някой човек пожълтял, казваш: „Болен е“. Жълтият цвят го турят на болното състояние, червеният на здравото състояние. Когато казваме, че някои неща са реални, то реалните неща принадлежат. Реалното представя съдържанието, а материалното представя външната форма, сянката на нещата. Не, че сянката не е реална, тя е една опаковка. Но казвам: Кога едно шише е потребно за нас? – Когато е пълно с вода. Шишето е едно условие, за да се запази тази реалност. Сянката е един признак, де се намира реалността. Казваме: „То е сянката на нещата“. Представете си, че един художник рисува един плод. Този плод представя реалността. Но нарисуваният плод реален ли е? Та онова, което остава във вас, което ви дава сила, то е реално. Туй, което не остава във вас и което не ви дава сила на вас, то не е реално. То за вас е материално. Всяко нещо, което не остава във вас и което не ви дава сила, то е материално. Та когато ние говорим за материалните неща, подразбираме неща, които няма да останат във вас. Когато говорим за реални неща, за реалния свят, подразбираме неща, които ще останат в нас. Да кажем, аз се разхождам. Туй, което остава за мене то е реално. Изходения път, който съм извървял в себе си, то е реално. В този път онова, което съм придобил, което нося в себе си, то е реалното знание. Материалното ще остане. Следователно, материалният път, материалният свят е определен в живота. Той с тебе няма да дойде. И по-добре, че не иде с тебе. Ако целият материален свят тръгне с нас, какво ще бъде? То ще бъде голямо нещастие. Ако тръгнат всички дъски, всичките столове подир нас, какво ще бъде? Благодарете, че материалните неща остават на своето място. Те са пособия, които са необходими за великото училище на живота. Материалния свят, то са пособия на това велико училище. Тялото, очите, ушите на човека, са временни пособия. Вие ще кажете тъй: „Как тъй, няма ли да имаме уши?“ Питам: Де са нашите рога, къде е човешката опашка? Рогата ги няма, копитата ги няма и сегашното положение на човека ще се измени. Казват, че човек е направен по образ и подобие. Но то не подразбира сегашните хора. Че човек е направен по образ и подобие, но то още не е реализирано. Човек е далеч да е подобие на Бога. Ако е по образ и подобие на Бога, трябва да бъде един отличен човек. Тия неща в света не щяха да съществуват. Един ден, когато станем по образ и подобие няма да има неправди. Неправдата е в това, че на един човек днес му трябва един хляб, той взел десет кила, девет остават. То е неправда. Защо му са десет кила? Утрешната дажба пак ще дойде. Старите евреи, като ги изведе Мойсей в пустинята, всеки ден трябваше да ходят да събират манна, само в петък се позволяваше да събират двойна порция, защото в събота, според закона, не трябваше да работят. Някои по еврейски събират повече манна и за другия ден. Казва: „Кой знае, утре я падне, я не!“ Но разбраха, че повече събраната манна се разваляше за другия ден. И пак всеки ден трябваше да ходят за дажба. И там е всичката погрешка. Казват: „Утре как ще живеем?“ В Божествения закон, ако днес живееш добре, и утре ще живееш добре. Ако днес не живееш добре, и утре няма да живееш добре. Ако днес мислиш правилно и утре ще мислиш правилно. Ако днес не мислиш правилно и утре няма да мислиш правилно. Ако днес си здрав и утре ще бъдеш здрав. Ако днес не си здрав, и утре няма да бъдеш здрав. Та казвам сега: Вие сега искате да знаете, какво ще бъде за бъдеще? Днес каквито сте, такива ще бъдете и за бъдеще. Туй днешното ще го отделите от вашите заблуждения, които сте ги носили със себе си, заблужденията на миналото. Имате достатъчно въздух, имате достатъчно храна, имате достатъчно светлина. Какво ли нямате! Всичко, каквото е необходимо за живота, е дадено, какво искате повече?

Да допуснем, аз ви давам една книга по музика, в дома ви има един инструмент, всичкото е нагласено. Какво се иска от вас? Да започнете да се учите. Въздухът ще разнася тоновете, светлината ще ви помогне да виждате нотите, силата като дойде, ще вземете инструмента. Трябва да работите. Ако свирите, вие може да се ползувате от музиката. Мене, запример, като ми /се/ развали стомаха някой път, аз пея „до“. Докато пея поправям стомаха хомеопатически. Ама туй, което ви говоря, то цена не хваща за вас, понеже вие нямате вяра. Вие казвате: „Как ще бъде това?“ Вие искате да разберете. Неразбраното е реалното. Ти мислиш, че знаеш. Аз вземам „до“. Може да го взема в първата октава, може да го взема и във втората октава, дойда до третата октава, не може да го взема, в четвъртата, в петата октава не мога да го взема. Имаме седем октави. Тогава „до“ в колко октави мога да го взема? Казвате: „Аз мога да пея „до“. Може ли да го пееш в седемте октави? Да го пееш в най-горната и в най-долната октава, туй разбирам музика. Вие една–две октави вземате. Две октави и то е доста. Някои вземат октава и половина, някои две октави. Три октави като пеете, вие ще бъдете мощни и в мисълта си. Само някои от вас мислите. И човешката мисъл може да поставим в октави – някои мислят на една октава и половина, някои мислят на две октави, някои мислят на две октави и половина, някои на три октави. В мисълта си може да имаме 4–5 октави. Каква е мисълта на 4–5 октави?

Публикувано изображение

Фиг. 1.21/Фиг. 1.21/ Има една илюзия. Като нарисувате сърцето от едната страна се вижда сплеснато. То е переспектива. Човешкото сърце има почти такава форма. От този център А излизат три фокуса. Елипсовидно е човешкото сърце, елипсовиден е човек. Значи, няма един център, поляризирало се, два центъра има. Едната страна на сърцето е свързана със симпатичната нервна система, другата страна на сърцето е свързана с мозъчната система. Следователно, когато няма хармония между симпатичната нервна система и мозъчната нервна система, то се отразява на сърцето на човека. Сърцето не може да бие редовно, смесва се пулсът, няма този редовен пулс. Щом се измени пулсът, нарушава се здравето. Сърцето трябва да има един определен, ритмичен пулс и по време, и по ритъм. Вие казвате: „Сърцето ми не бие“. За да поправиш сърцето си, трябва добре да мислиш и добре да чувствуваш. Щом чувствуваш добре и щом мислиш добре, сърцето ти бие добре; щом не може да мислиш добре и щом не може да чувствуваш добре, сърцето не може да работи. Значи умът ти и симпатичната нервна система не способствуват. Ритъмът, тази обща мисъл на цялата природа, не може правилно да иде във вашето сърце и да се предава по цялото тяло. Сърцето с този пулс предава пулсът на човешката мисъл. Тъй щото, вземете този ритъм, той е капелмайсторът, предава се редовно по мускулите, по артериалната и венозни системи. Този ритъм се предава на цялото тяло. Някой казва: „Трябва да се мисли хубаво“. Значи с ума си трябва да възприема тази Божествена мисъл на светлината. Чрез симпатичната нервна система трябва да възприема онази топлина на духовния свят. Топлината и светлината трябва да си служат в твоето сърце едновременно. Сърцето трябва да има трептенията на светлината и трептенията на топлината. Това са пробуждания. Светлината показва мисълта, топлината показва чувствуванията. Когато топлината е нормална и чувствата са нормални; когато светлината е нормална и мисълта е нормална. Това са диагнози. Приятната светлина образува хубавите мисли. Приятната топлина способствува за образуването и проявяването на чувствата. Та казвам: Светлината и топлината те са като един градеж, който постоянно трябва да се обработва. Вие трябва да мислите правилно. Вие се обезсърчавате, защо? Защото вас ви заблуждава вашето тщеславие. Няма нещо по-страшно от човешкото тщеславие. Вие вярвате в хората. Каже ти някой: „Ти си гениален, ти си талантлив“. Казвам: Ако някой ти каже, ти си гениален, ставаш ли гениален? Пък ако ви каже, че сте много прост, нищо не разбирате, вие ставате ли по-прост? Нито ако ви кажат, че сте гениален ще придобиете гениалността, нито ако ви кажат, че сте прост, ще станете прост. Вие сте точно такъв, какъвто Бог ви създал. Ако кажа, че сте гениален, значи да ви говоря една лъжа. Ако ви кажа, че сте прост, то е друга лъжа. И едното е лъжа и другото е лъжа. Трябва да ви кажа, което е истина. Тогава ще кажа: Способни сте. Значи имате всичките способности. Способни сте в музиката, но не сте гениален в музиката. Защото гениалността е развиване на способностите. Гениалността е един резултат. Когато кажем, че един човек е талантлив, то е вече един резултат. Ако ви кажа, че вие сте милионери, туй ще ви направи ли богати? Кажа ви, че вие имате няколко милиона в банката, богат сте. Ако някой ви каже, че вие сте беден и нямате пет пари, вашите пари ще изчезнат ли от казването? Няма да изчезнат. Та вие сега уповавате на това, на което не трябва да разчитате. Всички трябва да разчитате на онова, което Бог е вложил във вас. Нищо повече. Да бъдете благодарни на туй Божественото, което ви се дава. Него развивайте! На туй, което хората ви казват, благодарете. Каквото да ти кажат хората, то за тяхна сметка остава. Вие всякога разчитайте на онова, което Бог вложил във вас. Понякой път не разчитайте на природата, понеже и природата понякой път обича да изпитва хората. Вие не разчитайте понякой път на баща си на майка си, понеже баща ви и майка ви може да са ви предали някаква слабост, може по баща да сте слабохарактерен човек. Бащата имал слаб характер, вие сте наследили неговите черти. Майка ви не обичала да мисли, ти си наследил тази черта. Какво ще правиш? – Ще корегираш мисълта на майка си, ще корегираш слабохарактерността на баща си, затова си дошъл. Как ще ги корегираш? Да кажем, вас един професор ви преподава по математика. Ако този професор направи грешка в решаването на задачата, ще мълчиш ли? Ще кажеш: „Господин професоре, там има нещо“. Ти само загатваш и той ще поправи погрешката. Ни най-малко да не мислиш, понеже той е професор, не прави погрешки в решаването.

Казвам: Знаете ли кога вашата мисъл е права? Вие сте недоволни от живота, прави ли сте? Вие сте недоволни от вашия живот, че Господ не ви надарил. Най-първо вие не разсъждавате. Вие казвате, че на вас не ви върви в света. Може да ви приведа много примери. Има някои хора в света не им върви, защото той не е хванал своя път. Защото ти може би си роден с музикални дарования, а си хванал друга професия. Когато не ти върви в една посока ти не си силен там. След като не ти върви в едно направление, тръгни в друго, ще видиш, че ще ти тръгне. Дойдеш в музиката, тръгне ти. Да кажем сега, вие за какво сте родени в света? Вие за какво мислите, че сте родени? За какво сте родени? Ще кажете: „Отде да зная, за какво съм роден“. Роден си да бъдеш готвач. Най-първо ти си роден да станеш готвач, да знаеш да си приготвиш храната. Ако ти сам не може да си приготвиш храната, какво трябва да правиш? Най-първо, научи се да дъвчиш храната си много добре. Ще сготвиш много добре, оттам зависи твоето бъдеще. Тебе, ако за готвач не те бива, ти и другите работи няма да ги направиш. Аз например, най-първо ще приема готвачеството, готвач ще стана. След туй ще се науча да ходя. След готвачеството ще се науча да ходя. То е вече работа, право да ходя. След туй ще се науча да работя с ръцете си. Хиляди начини има, по които работата може да се изяви. Може да бъда художник, може да бъда цигулар, може да бъда каменар, може да бъда шивач, с ръцете си какво ли не мога да бъда? Казва някой: „Какво трябва да правя?“ Като имаш ръце, ще видиш. Ако можеш с четката да рисуваш, за художник си, ако можеш с чука да чукаш, за склуптор си. Ако можеш да държиш ралото да ореш, за орач си. Ако можеш да шиеш, за шивач си. Ако можеш да пишеш добре, за писар си. Тогава иде занятието с очите. Какво можеш да правиш с очите? – Книжовник може да станеш, архивар някъде да нареждаш книгите, да четеш. Имаш още занятието на ушите, после на носа. По носа може да станеш зоолог, може да станеш ботаник, минеролог, с носа си ще станеш минеролог. Някои от вас имате хубави гласове. Ако аз бях на вашето място, щях да развия гласа си. Някои от вас може да пеете тъй хубаво, че всеки би ви слушал. Досега с тази дарба, която имате, вие сте я заровили. Като дойдат, ще видят, останал ви талантът така. Вие казвате: „Остана сега с пеене да се занимаваме!“ Някои от вас сте добри говорители и сте занемарили вашето говорене. Вие не говорите музикално. Може ли някой от вас да ми каже музикално, на девет степени да промени говора си? Като вземе от най-ниското да се качи до деветата степен. Едното започва низко, после постепенно, постепенно да усилва до деветата степен и после пак да направи една крива линия. Сега като говорите, на колко степени говорите? Казвате: „Аз ви казвам туй да го направите!“. /Учителят го изговори бързо и с един тон/. Ама това е „до-до-до-до“. Някой казва „до-ре, до-ре“. Прогрес е „до-ре“. Вие се спирате във вашата мисъл. Истинската мисъл е много хармонична. Всяка мисъл, която ви причинява радост и веселие, то е хармонична мисъл. Ти слушаш с вътрешното слушане, че като мислиш, нещо ти е приятно, слушаш нещо хармонично. Мисълта е музика вътре.

Та казвам: Силите, които са около нас, трябва да се турят в действие, трябва един метод. В музикално отношение, ако ти можеш да прекараш една енергия от твоя мозък, през твоята симпатична нервна система, тогава да я прекараш през дясната страна на твоето сърце, да мине и през лявата страна на сърцето, ще се изрази в устата, ще имаш тон приятен. Тия двете течения ще раздрусат гърлото и тогава ще дойдат тия трептения, и в този тон ще има смисъл вече. Да кажем, някой пее „до“. /Учителят изпя „до“ нечисто/. – Какво показва? Но когато мисли, човек ще пее така /Учителят взе много чисто „до“/. Вие може да направите един опит. Ако имате един приятел, който е много разгневен на вас, ти започни да му пееш. /Учителят пее „Колко си ми сърдит, колко си ми сърдит, колко си ми сърдит, сърдит, сърдит“/ Питам: Като му попеете, ще ли ви се сърди? Ще му стане приятно, че от неговата сръдня, вие сте създали една песен – „Колко си ми сърдит“. Какво означава сръднята? Станал си немузикален. Като се сърдиш, то е без музика. Сръднята е немузикално състояние. Човек, който не е музикален, всякога се сърди; който е музикален, не се сърди. Не се сърди, понеже от сръднята образува музика. Щом се тури в музика, вече дава енергия, импулс. Да кажем, ти си се разсърдил. Пей си тогава /Учителят пее/ „Колко съм сърдит“, не навън, но на себе си попей – „Колко съм сърдит“. /Учителят го изпя/. Вие вместо да пеете, ще се дразните. Тогава идат болезнените състояния. А в природата Бог обича хубавото в света. Веднага щом ти си се разсърдил, дадат ти една задача. Преведи я в музикално отношение задачата си, нищо повече. Казвате: „Не може“. Трябва да се образува школа. Двама души се съберете, единият се разсърди, другият да иде да му попее. Аз искам да зная, как ще ми изпеете моята сръдня. Съберете се трима души, двама се разсърдите, двамата идете изпейте на сърдития. Преди да пеете физически, трябва да се научите да пеете вътрешно. Има едно пеене на сърцето, има едно пеене на ума. Вътрешно дойде в съзнанието, ще започнеш да пееш умствено сърдечно. Като се научиш отвътре да пееш, тогава ще дойде пеенето отвън. То трябва да бъде едно изражение. Та казвам: Тогава вече съставлява една музика. То е едно здравословно състояние. Ако хората така се биха упражнявали, 75% от сегашните неприятности, които имат, биха изчезнали. Защото най-първо, трябва да се освободите в мозъка си от калта. В мозъка се образува кал, прах се образува, който трябва да се извади от човешкия мозък. И в човешкото сърце се образува такъв прах, от който човек постоянно трябва да се освобождава. Задръстване става.

Страданията не са нищо друго, освен процес на чистене. Някой път притеснение на мозъка става. Те са процеси за чистене на мозъка, на сърцето. Без страдание при сегашните условия, хората биха се схумили. Както обичаме да перем своите дрехи, така и природата чрез страданията чисти хората. Всичките велики хора в света са минали през голямо чистене. Чистенето е туй, от което вас най-много ви е страх. Някои деца, като ги къпят в корито не дават, кряскат. Дълго време не обичат водата. Пък миенето е потребно, понеже порите да бъдат отворени. Понеже децата много обичат да ядат, следствие на това се образуват нечистотии и майките им трябва да ги къпят, да се отварят порите да дишат чрез тялото и може да станат здрави. Та казвам: Вие трябва да мислите, трябва да чувствувате добре. Помнете, че един окултен ученик трябва да се научи да мисли хубаво. Трезва мисъл трябва. Всяка мисъл, която влиза в ума, трябва да остави сила на характера. Ти си се обезсърчил. Щом внесеш една трезва мисъл, веднага не те е страх; щом внесеш едно благородно чувство, не те е страх. Казвате: „Имаме слабости“. Ако мисълта е права и чувството е право, слабост няма. Човек има една слабост – непостоянство. Непостоянството е лоша работа. Искаш да направиш нещо, но отлагаш. Или пък те е страх. От какво те е страх? Ленивите хора всякога ги е страх. Човек, който не работи, всякога го е страх. Учете се да работите. Вие изгубвате времето си, казвате: „Нямаме условия, пари нямаме“. Че нямате пари, то е вярно. Че нямате пари то е право. Но вие имате злато. Всеки един от вас, който е здрав, има злато органическо в кръвта си. Здравето почива на златото. Значи валута имате. Здравето, което имате, съдържа известно количество злато. То е органическо, то е вашият капитал. Златото, което се намира във вашата кръв, златото, което се намира във вашия мозък, то е вашият капитал. Следователно на туй злато съответствува известно количество злато на физическия свят. Ония сили, с които вие разполагате в малко количество във вашия мозък, във вашето сърце – тия сили са на ваше разположение във физическия свят. Когато силата на мозъка се намалява, намаляват се и възможностите; когато възможностите на мозъка се увеличават, увеличават се и възможностите във физическия свят, когато казваме: „От вярата зависи“. Туй, което човек вярва, то става, понеже е Божествен закон. Вие трябва да се научите да вярвате. Трябва да ви убеждаваме, че сте способен човек. Няма какво да ви убеждаваме, че сте способен човек. Щом може да ядеш, ти си способен човек. Щом може да дишаш, ти си способен човек. Щом можеш да гледаш, ти си способен човек. Щом може да слушаш, да обоняваш, ти си способен човек. Щом можеш да си движиш ръцете, щом можеш да си движиш краката, ти си способен човек. Вие трябва да гледате на природата. Щом можеш да се движиш правилно, ти си способен човек. Щом може да си движиш ръцете правилно, ти си способен човек. Има закон на движението има хигиенични движения. Да кажем аз съм дал красивото движение. То е една от най-хубавите форми. /Учителят допря палеца и показалеца, другите три пръста са свободни, а с двата пръста като че държи нещо/. Ти вземаш житното зърно и го поставяш в земята. /Учителят направи това движение/. Една красива форма е това, ако ти покажеш юмрук някому и той ще ти покаже юмрука, ако допреш палеца и показалеца, палецът това е Божественото, показалецът – благородното, и двете съединени в едно. Малкият пръст, той е меркуриянец, „базиргянин“ е той, този е слънчевият, а средният е на човешката правда. Те казват: „Ние подкрепяме тези двамата. Каквото правят те, ние го подкрепяме“. Средният ги финансира, безименния им дава възможност за здраве и веселие, те казват и трите: „Каквото те направят, ще го финансираме туй предприятие“. И тримата души казват: „Ние сме съгласни с тях“.

Когато искаш да реализираш една идея, съедини палеца и показалеца. Този кръг – това са възможностите на твоя живот. Туй, което Бог определил за човека, то ще стане. Трябва да го посееш. Вие отваряте ръцете. /Учителят отвори ръцете и пръстите отделени един от друг/. Аз, ако съм на вашето място, ще взема две мамулени зрънца с двете ръце, ще ги хвана само с двата пръста и ще ги посея. /Учителят направи такова движение: палецът и показалецът допрени на двете ръце, като че държи нещо, наведе се, остави нещо в земята/. На другия ден ще взема три зрънца и ще ги посея, и ще кажа: Туй, което Бог казал ще бъде. Сега вие се отдалечавате от Божествените работи, искате вие сами да направите нещо. Вие сами никога не може да направите нищо. Вие трябва да се ползувате от опитността на всичките велики хора, които са работили преди вас, от всички трябва да се ползувате. Да се ползувате от онова, което е преди вас, да се ползувате от тях. Защото има велики хора преди вас, има велики хора след вас, има велики хора с вас заедно. Да се ползувате от тяхната опитност. Вие понякой път искате самостоятелно да решите нещо. Какво ще създадете, кажете ми. Как бихте се изразили музикално, ако пеете? Как ще изразите тези думи: „Изворът извира, реката тече, бреговете мие, тревите растат, дърветата се развиват, цветята и плодовете завръзват и на човека храна дават“. Как ще поставите музикално това? Аз, ако бих работил, най-първо ще накарам този извор да извира в мене. Тази мисъл да започне от сърцето да излиза. След туй ще я накарам през моя мозък да върви. Тогава ще видя, какви брегове ще мие, тази мисъл, какви условия има. За мене, ако дойде една мъчнотия, няма да питам, защо дошла мъчнотията. Ще кажа: Защо те пратиха при мене, я си дай писмата! Тя е дошла при мене, аз да я уча нещо. Затова тя е дошла при мене, да се научи нещо. Щом я науча, ще се върне. Щом се върне ще каже, че аз съм учен човек, учил съм я нещо. Тя ми донесе писмата и в писмата пише: „Господин учителю, пращам ви моето дете, което е своенравно, има лоши черти, дайте му най-доброто възпитание, ще ви бъда много благодарен. Един ден ще ви се отплатя за услугата“. Детето, което носи това писмо нищо не знае. Баща му ми пише. Ще се заема да го възпитавам и след една година го изпращам и казвам: „Направих всичко за вашето дете, което моето знание ми даваше. И се подписвам. – Ако обичате, пратете пак вашето дете за идната година“. Вие ще кажете: „Това ли дете намери да ми прати, защо не ми пратиха учен човек“. Ако дойде учения човек, ти ще дойдеш при учения да се учиш. Невежата ще дойде при тебе, а ти ще идеш при учения човек.

Та казвам сега: Ще преведете тази мисъл. Всяка сутрин трябва да идете при Бога, да се учите. Сега вие търсите в живота си, без Неговата помощ да имате постижения. Не може да имате никакви постижения. Ако ти не съзнаваш благото, което е скрито във въздуха, ако ти не съзнаваш благото, което е скрито в светлината, ако ти не съзнаваш благото, което е скрито в топлината, ако ти не съзнаваш благото, което е скрито в храната, ако ти не съзнаваш благото, което е скрито в твоите ръце, в твоите крака, в твоя мозък, в цялото ти тяло, какъв човек може да станеш? Трябва да съзнаваш, и след като съзнаваш, ще потече една нова мисъл, светът ще се отвори с нови възможности. Аз да ви дам една красива форма. Тъй както вие мислите без Бога, това показва зимно време, когато всичките дървета са заспали, всички се скрили в себе си, пъпките мълчат. Щом дойде пролетта отвън, природата разбира, че е изпратила топлина и светлина, всички растения се отварят и цъфтят. Та казвам: Когато вие изпратите вашите хубави мисли, вашите разбирания, всичко наоколо, всичките форми безплодни, които вие ги считате неблагоприятни, те изведнъж под вашата мисъл и под вашите чувства те ще цъфнат, ще дадат своето ухание. Ще видите, че светът е красив. Значи Божествения свят ще ви се разкрие. Тогава, когато имате Божествената любов на страната си, Божествената мисъл на страната си, Божествената сила, Божествената истина на страната си, цялата природа, всички хора на вас ще се разкрият. Ще видите, че светът има смисъл, то е новото. Ако туй, новото не внесете, всичките други неща са стари. По стария път хората ще минат, и нищо няма да постигнат. Животът няма смисъл. Сега, лошите условия, при които живеете да накарате всички тия дървета да се разцъфтят. Да кажем, вие сте дъщеря, тревожите майка си, непослушни сте. Вие мислите, че майка ви не е толкоз умна, колкото вас. Не мислите право. Значи, майка ви, която ви родила, баща ви са ви услужили, пък вие считате, че баща ви не е толкова учен, колкото вие. На крив път сте. Значи онази вода, която излязла от извора, понеже са влезли други води, станала по-голяма и колкото отива към морето е по-нечиста. Онази вода, която излиза от извора е по-мощна. Силата на една вода седи не в количеството, но в силата, която съдържа в себе си, тя е мощна сила, която съдържа. Има въглища, които горят хубаво. Колкото горенето е по-силно, по-малко дим образуват. Колкото по-малко дим, по-добри са, колкото повече дим, не са добри. В нашия живот, колкото по-малко дим образуваме, толкоз сме по-културни, колкото повече дим образуваме, по-малко културни сме. Най-после, по възможност вие да бъдете хора на най-малкия дим. Сега какво мисъл остана? – Ръцете създадоха доброто ръкуване. Тогава имате съединение. Ако съедините „до“ и „ре“, какво ще се образува? От „до“ до „ре“ имате секунда. Секундата е вече мъжки принцип. Секундата трябва да я превъзпитате, ще вземете терца. Терцата съдържа мек елемент. От „до“ до „ми“. Тогава квартата е пак твърда. Мощен елемент, електрически елемент съдържа. Казвам: И в музиката сега има степени. В човешката мисъл трябва да минавате от светлина в топлина, от мекота в сила, хармонично. Ако една мисъл е напрегната, всичките ви мускули ще бъдат напрегнати. Непременно трябва да си починете. Когато пее, човек трябва да минава през две състояния. Сегашните хора казват: „Лоши са условията“. Сегашните условия са много напрегнати, голяма динамичност имат, че всичките хора искат да станат богати, силни – то е мъжкият принцип – никой не иска да работи. Всеки иска лесният начин. Запример, една война е земеделие, то е градинарство. Големите бомби дето се хвърлят и експлодират, считам посяване семето. Като се пукне бомбата, то е разцъфтяване. Всичките земеделци, препращат снесените яйца. Че в една война изпращат се яйцата и след като мине войната, хората вадят една поука от войната. Та казвам: Понякой път и вие воювате със себе си. Вие казвате: „Защо стават войни?“ Но питам: Защо във вас воювате? Има нещо, вие сте недоволни във вас. Казваш на себе си: „Колко съм прост, колко съм невежа!“ Кому се сърдиш? На себе си казваш: „Аз ли съм най-будалата?“ Но когато говориш на себе си, кому се сърдиш? Трябва да се оправи работата. Ти воюваш вътре. Има една същество в тебе, което казва: „Не искам да слугувам, аз роб няма да бъда, искам да бъда свободен“. Сега вие искате светът вън от вас да се оправи. Светът вътре във вас трябва да се оправи. Този вътрешният човек и външният, физическият човек, трябва да се съгласят. Физическият човек трябва да се подчини на духовния. Физическите мисли трябва да се подчинят на духовните, на Божествените мисли. И постъпките трябва да се подчинят. Изобщо музикална хармония трябва да има.

Тогава да кажем: „Аз мога да кажа, че утре слънцето ще изгрее. Аз мога да кажа, че днес ще постъпя добре. Аз мога да кажа, че днес ще постъпя много добре“. Не само да кажеш, че слънцето утре ще изгрее, но много хубаво е да кажеш: „Аз мога да кажа, че днес ще постъпя много добре“. Сутрин ще изпееш: „Аз мога да кажа, че ще постъпя добре. Аз мога да кажа, че днес ще свърша добре всичките си работи. Аз мога да кажа, че днес ще пея добре. Аз мога да кажа, че днес ще мисля добре. Аз мога да кажа, че днес ще чувствувам добре. Аз мога да кажа, че всичките мъчнотии, които имам, ще ги преодолея“. Защо да не кажа, което зная. Ние живеем в един свят хармоничен. Всичко е възможно, който вярва. Няма нещо, което е невъзможно. Защото в живота, който няма вяра, тогава нещата са невъзможни. Птицата, която има крила за нея е възможно да хвърка, но която няма крила, не може да хвърка. Птицата без крила, трябва да ходи, а с крила трябва да хвърка. Човек, който има вяра, трябва да хвърка, човек, който няма вяра, трябва да ходи. Та всичките мъчнотии лежат в безкрилието. Та аз считам надеждата и вярата в човека – те са двете крила. Надеждата е лявото крило, вярата е дясното крило, а пък любовта това е главата, която показва целта. Любовта показва целта, към която човек се стреми, да се осмисли. Та като помислиш за вярата, това е едно крило, надеждата е другото крило, крила трябват. Да имаш любовта, трябва да имаш цел да постигнеш. Дошъл си да работиш. Ще учиш. Каквито мъчнотии и да дойдат, ще се радваш. Мъчнотиите, това са задачи, не се спирай! От разрешаването на тия мъчнотии, зависи вашето бъдеще. Като ги разрешавате, Бог ще бъде доволен от вас, ще ви помага. Най-малкото усилие, което може да направите за Господа, ще ви благослови. Гениални, талантливи хора са дошли да служат на Господа. Вие по техния път вървете! Всеки, който слугува на Бога, той ще получи неговото благословение. Гениални, талантливи, бащи, майки, всички да служат на Господа! Кой както може да служи, музикално да служи. И готвачът да пее, и който пише и той да пее тихичко, лекичко, на себе се да пее. Каквато и работа да правиш, навсякъде да виждаш една хармония. Като се срещнат двама, песен трябва да има в света. Туй е новото учение. Новото учение е една радост, която трябва да изтича из човешкото сърце, която трябва да изтича из човешкия ум. Всеки да каже: „Има за какво да се живее“.

После да се поощрявате. Всеки, каквото направил, да се поощрявате, да оценявате другите. Радвайте се на онзи цвят, на малкото кокиче, радвайте се на минзухара, на черешата, на сливата, на всичко, което цъфти се радвайте! Радвайте се и на хората, на всичко се радвайте в света!

Я ми изпейте сега: „Аз мога да кажа, че днес ще постъпя добре“. Аз да ви дам основния тон. /Учителят изпя на много различни мелодии: „Аз мога да кажа“/. В човека има една спънатост, вие се притеснявате, един страх имате, като пеете да не направите една погрешка. По-добре да направиш погрешка и да се научиш да пееш. По-добре погрешка с учение, отколкото без грешка да се учиш. Ние се страхуваме да мислим, или да направим нещо. В природата законът е такъв: Направи колкото искаш погрешки, но научи нещо. Хиляди погрешки може да направиш, заличават се, ако се учиш; пък ако нито една погрешка не си направил и не се учиш, не се предпочита. За предпочитане е хиляди погрешки с учение, отколкото светийство без нищо да си направил. Не /се/ бойте от погрешките! Те са позволени. Сега нали ви е страх, като пеете как ще ви критикуват другите? Какво важи тяхното мнение за вас? Защо ви интересува тяхното мнение? Защо се плашите? Онези, които ви критикуват, трябва да ви поправят. Изслушайте го, поправете се! Ако дойде някой да ме поправи, аз ще слушам. Аз не правя разлика. Едно дете може да ми донесе един скъпоценен камък. Дете може да е, може да е учен човек, се едно, за мене камъкът е интересен. Че може това дете да е невежа, не знае нищо от скъпоценни камъни. Който и да е, който донесе камъка, приемам го на драго сърце, че той ми донесъл камъка. То е една услуга. Не се бойте от критика! Най-после вие не знаете дали ще ви критикуват. Като пеете вие се притеснявате. Като рече някой да пее, вас ви се стисне сърцето, че не може да пее. Вие не му давате кредит. Отворете сърцето си, когато някой пее. Той си стиснал сърцето, и ти си стиснал сърцето, който пее не може и да мисли. Вие приличате на онзи ученик, който бил много невежа, не си знаел урока, казва: „Господин учителю, моята религия не ми позволява да говоря“. Не си знае урока, религията му не му позволява да говори. Всичките хора, които не искат да учат казват: „Господ ме е така направил“. Не говорете така! Господ ви е направил да говорите добре, да учите добре, да постъпвате добре. И талантливи да бъдете, и гениални да бъдете. Господ иска всички да бъдете талантливи, защото дарби имате и гениални да станете. От вас зависи. За бъдеще всички ще станете. Господ ще се радва, се гениални деца да има. Ако станете обикновени, трябва да знаете, че не сте учили добре. Обикновените показват, че не са учили. Талантливите са по-способни ученици, гениалните са още по-способни ученици. Има три степени ученици, но вас ви стига да бъдете талантливи и гениални. Две степени ви стигат. Като постигнете в този живот това, всичко ще тръгне напред.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината! В Истината е скрит животът!

ХVII година 21 лекция на Младежкия окултен клас държана от Учителя на 18. II. 1938 г., петък, 5 ч.с. София – Изгрев.