Разлика между версии на „Животът за любовта“

Текуща версия към 06:34, 14 август 2011

Утринни слова - Единадесета година (1941-1942)

Близо и далеч, том 2

Животът за любовта

„Добрата молитва“

„Бог е любов“

Размишление.

„Духът Божи“

Често се говори за душата, но какво нещо е душата, не може да се определи; какво нещо е духът, не може да се определи. За ума се говори, и той не може да се определи. И за сърцето се говори, и то не може да се определи. Едно конкретно определение казва: любов. Любовта в Стария Завет е описана по един начин, в Новия Завет е описана по друг начин. Любовта дълго търпи, благосклонна е, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразства, на всичко хваща вяра. Има още други качества. Туй не е последното. Някои мислят, че това е последното.

Какво нещо е търпението? Търпението издържа всички неволи в света. Да кажем, дойде сиромашията, да може да я претърпиш; дойде болестта, да може да я претърпиш; слаб си, изнудват те навсякъде, да може да претърпиш – навсякъде да имаш търпение.

То е едната страна, слабата страна. Търпиш, когато си слаб. Но и силния когато бият, и той търпи. Той е силен, може и да не търпи. Защото слабият, и да иска да се покаже, че е смел, пак ще го бият. Силният търпи. Два вида търпение има: едното наричам неволя. Слабият търпи, но то е неволя; казва: „Да стана силен, тогава ще им покажа. Сега съм слаб, затова го понасям.“ Силният търпи, но друго определение на търпението дава, друго значение, казва: „Аз съм силен, може и да не търпя, но се въздържам.“

Търпеливият човек е, когото никой не може да го отмести от мястото. Имаш едно убеждение: каквото и да ти казват, да издържаш. Може да ти казват, че си заблуден, каквото и да ти казват, да можеш да изтърпиш. Когато не може докрай да изтърпи, той не е търпелив. Всичките хора страдат, че не могат докрай да изтърпяват. Запример някой от вас е търпелив, но три–четири пъти като дойде един и същ просяк или друг да ви иска пари назаем, изведнъж ще кажеш: „Колко пъти идва?“ Дойде четири, пет, шест, седем пъти, представете си, че дойде деветнайсет пъти, какво трябва да правиш?

Казвам, някои искате да добиете някакво качество. Но търпението е основата на самия физически живот. Нищо не можеш да постигнеш без търпение. Някой цигулар свири, не може да вземе един тон верен: веднъж, два, три пъти, четири, пет, шест пъти взема. Някой мисли, че го взема вярно, дойде учителят, казва: „Не е верен.“ Пак повтаря. Трети път дойде учителят, пак казва: „Не е.“ Има пасажи, виртуозите по двеста–триста пъти ще ги свирят, ще ги обръщат, докато научи този пасаж.

Сега по някой път говорите за любовта, казвате: „Аз те обичам.“ Мислите, че сте завършили науката си. Ти, като кажеш, че обичаш някого, тогава ще си навееш беля на главата. Не казвайте, че обичате, защото то е все таки да кажете, че сте богат. Тогава всички ще дойдат, казват: „Дай сега.“ После, нямаш право да даваш с висока лихва. Ако даваш и без лихва, и тогава ще намерят махана, че без лихва даваш, но малко даваш. Ако дадеш пари казва: „Какво, че си дал хиляда, две хиляди, три хиляди лева? Той милиони има.“ Тъй щото законът е верен: който много има, много дава. Едно езеро много вода има, много изтича. Друго езеро малко вода има, малко изтича. От езерото туй което изтича, е даване. Ако малко имаш, малко ще даваш, ако много имаш, много даваш.

В какво седи сега малкото даване и многото даване? Много даване е опасно. Много даване е за големите герои, малкото даване е за малките шишенца, мускалчета. Онзи, който малко търпение има, той е за мускалчетата, онзи, който голямо търпение има, той е за големите бурета. Всеки трябва да бъде на мястото си. Когато дойде малко търпеливият при големите бурета, той не е на мястото си. Когато дойде някой с голямото търпение при мускалчетата, и той не е на мястото си. Търпението в едно отношение е пасивно, да седиш на едно място. Търпението има за цел да побеждаваш нещо. Търпеливият човек винаги нагоре отива, той надолу никога не слиза. Ти търпиш една болест, но имаш желание да се махне, казваш: „Стига толкова.“ Излизаш нагоре. Като се дигнеш до едно място, като стигнеш толкоз високо, болестта се уплаши, оставя те.

Вземете закона: мъчение и труд. По какво се отличават? Имат две противоположни движения. Мъчението е слизане – като се мъчиш, постоянно слизаш. Като се трудиш, отиваш нагоре. Посоката на движението е различна. Като се трудиш, излизаш из мъчението. Да слизаш надолу е мъчение. Та казвам, ние в живота често изгубваме посоката на движението, вследствие на това си създаваме мъчението. Щом се отдалечиш от Бога, мъчиш се, щом се приближаваш, се трудиш. Щом работиш, значи ти си свършил учението на мъчението и учението на труда, работата иде, и вече си гражданин на Царството Божие. Мъчението е встъпване в училище, влизане в училище. Трудът е учение в самото училище. А работата е извън училището. Тук сега вие на земята се трудите, още не сте започнали работа.

По някой път се заражда желание да идете в оня свят. Представете си оня свят един голям оркестър. Който иска да иде там, трябва да знае да свири. Още като идеш, първо ще държиш изпит. Ако знаеш да свириш, ще влезеш в оркестъра, ако не, ще те върнат назад. Само ще видиш оркестъра, даже не ти позволяват да чуеш свиренето. Тези майстори, които свирят, те не обичат невежи хора да ги слушат. Който не знае, не може да слуша.

Сега казва: „Нали ти ме обичаш.“ Някои мислят, като ги обичаме, да търпим всичките им погрешки. То е търпение, то не е Царството Божие. Аз може да търпя, но ни най-малко този, когото търпя, не трябва да си прави илюзии, че го обичам. Аз имам любов и заради любовта търпя. Че той е един голям будала, един голям несретник. Красив да е, не е, няма красотата. Да знае да говори? Не. Да свири? Нищо не знае. Само знае да яде и да пие. За тия две неща го обичам, понеже, като ми мляска по някой път, като знае да яде и да пие, аз се уча от него. За две неща е предметно учение.

Не трябва да си правим илюзии, че Бог е дълготърпелив, че нас ни люби. Ако злоупотребиш с любовта, ще излезеш вън от нея, ще дойде страданието. Всеки, който страда, е извън любовта. Всеки, който се радва, е в любовта. Тогава, щом скърбиш, ти си извън любовта. Щом се радваш, ти си в любовта. Какво трябва да правиш сега? Тури вънка, тури вътре. Следователно ние сме научили законите, които ни задържат да живеем вътре в любовта, за да може да използваме. Думата използване има друго значение: да може да преживеем онова, което тя съдържа. Любовта в едно отношение е като чистия въздух, чистата светлина, чистата мисъл, чистото чувство. От нея произтичат тия. Никога не може да имаш едно чисто чувство, никога не можеш да имаш една чиста мисъл, чиста светлина, чист въздух, ако не си във връзка със самата любов.

Представете си, че любовта има най-много очи. Няма друго същество в света, което да има толкоз очи, колкото любовта. Всичко вижда. Но в нея има едно качество, тя всичко вижда с очите си, но изключва безобразието, него никога не го вижда. Греха никога не го вижда. Грехът не може да се приближи и нечистотата не може да се приближи. Туй, което търпиш, трябва да го търпиш, но търпението не е любов, търпението е дилафът, с който се пипа огъня. Понеже, ако пипаме огъня без дилаф, ще ви изгори, с дилаф ще го пипате. Търпението излиза от любовта, но самото търпение не е любов. Любовта благосклонна е, но самата благосклонност не е любов, излиза от любовта благосклонността; не завижда – незавиждането не е любов, но то е само едно състояние на любовта.

Та казвам, ние някой път се спрем и мислим какво е Бог. Той те наблюдава, понеже обича. Влезе някой човек, иска да краде. Господ се интересува какво го подбужда да краде. Коскоджа учен човек е, касиер някъде: като прави сметките, каквото вземе, тъй го нарежда да е в ред, но даде половината на другите, а другата половина в неговия джоб влиза. Господ си има такива секретари, казва: „Пишете, наблюдавайте го, че той половината взема, а половината на другите.“ Повика го в училището, казва: „Защо тази единица разделихте на две и половината дадохте на другите, и половината задържате за вас? Имахте да давате на хиляда души: половината дадохте на хилядата души, половината задържахте за себе си. Ти, самият човек, равен ли си на хилядата души?“ Половината дава на хилядата души, а половината задържа за себе си, на кое основание?

Какъв отговор ще даде този, ученият, човек? Как ще се оправдае? Казва: „Господи, имам хиляда деца, за децата ги вземам.“ Той като каже, че има хиляда деца, той още ги няма. Господ казва: „Дайте му хиляда деца.“ Тия, хилядата, деца, трябва да ги отгледаш. Казваш после: „Защо ми ги даде Господ, хиляда деца?“ Защото раздели единицата на две половини, даде половината на ближните и половината задържа за себе си. Господ ти даде тия деца, да не те осъди. Казваш: „Хиляда деца имам.“ Господ ти даде тия деца. Той ще тури бялата лъжа там. Той вижда това, но не му казва: „Ти лъжеш“, защото в езика на Господа думата лъжа е изключена, и мисъл няма. Казва: „Дайте му хиляда деца.“

Сега онези, които се занимават с логика, ще кажат: „Докажи туй вярно ли е.“ Не казвам теоретически дали е вярно, или не. Един факт е, хиляда деца има. Че как хиляда деца? Рибите хвърлят по триста хиляди. Какъв голям лъжец е била рибата, колко пъти е лъгала Господа? Има бръмбари, които раждат хиляди. Аз вземам хиляда като едно човешко число. Тогава се раждат много страдания. Как се раждат страданията в света? Все от белите лъжи. Каква е разликата между една бяла лъжа и една черна лъжа? В черната лъжа ти в капана не можеш да се хванеш, но в бялата лъжа в капана се хващаш, там е така замаскиран, че не го виждаш. В черните лъжи вземаш предпазителни мерки, в белите лъжи ти се хващаш.

Сега какво е лъжата? Ти казваш, обичаш някого: „Аз, казваш, те обичам.“ Малките деца питат колко обича бате си, то показва; колко обича кака си, то си отваря ръцете и казва; майка си колко обича, баща си колко обича, показва. Младите деца мерят любовта си. Ти казваш: „Аз съм готов за тебе всичко да пожертвам.“ Какво се подразбира в дадения случай? Представете си, че аз съм бедняк със съдрани гащи, има кръпки на гащите, шапката ми съдрана, и на нея сто кръпки, обущата съдрани, и на тях десет кръпки. Аз казвам, че те обичам, готов съм всичко да пожертвам.

Питам, ако жертвам гащите, колко струват? Ако жертвам шапката си, обущата си, колко струват? Чудни са хората, когато казват, че всичко ще пожертват. Какво ще пожертват? Да има знание, няма знание, да има някаква сила, няма сила, а казва, че всичко ще пожертва. Тогава дойдем да уповаваме на него. Туй е лъжа. Всичко ще пожертва, съдраните си гащи ще пожертва. Имам предвид колко струват тия съдрани гащи.

В любовта жертва няма. Другите работи жертват, любовта не търпи жертва. Извън любовта има жертва. Онзи, който люби, казва, че е жертвал нещо. Не. Ти щом кажеш, че си пожертвал, значи ти го задължаваш. Казваш: „Аз пожертвах, това направих. Аз съм мислил добре заради него.“ То не е любов, ако е жертва. Мислиш добре заради него, мислиш, че си направил нещо или казваш: „Аз имах такива и такива чувства.“ Не, не. Любовта изключва всички жертви. Жертвата произтича от съвсем други съображения, които са вътре в самото битие. В любовта трябва да правиш нещата като за себе си, не може да жертваш. Какво жертваш за себе си?

Любовта изключва жертвата. Защо я изключва? Ти си гладен, може ли да отрежеш от удовете си, че да ядеш? Ти ще предпочетеш да умреш гладен, отколкото да отрязваш от месото си и да ядеш. Какво придобива човек, ако отрязва своето месо? Който казва, че любовта е жертва, той сам лъже. Не е вярна мисълта. Може да жертваш извън себе си някои работи. Жертвоприношението станало за греха. Жертвата не е, която дава живот на хората. Жертвата може да те избави от страданието, но живот никога не може да ти даде. Някой човек може да направи една жертва, да те извади от водата, но той не те спасява; ти пак може да се удавиш някъде, ти пак може да направиш същата грешка.

Та казвам, в основата на религиозното възпитание има бяла лъжа, с която даже се опитваме да излъжем Господа. Казва: „Аз се молих на Господа.“ Като че е направил нещо. Господ има ли нужда от твоята молитва? Ти си се молил за себе си. Казва: „Толкоз пъти се молих, вярвам, че Той е всесилен, вярвам, че Бог е всесилен.“ Турят една идея, като че Господ е придобил нещо от неговата молитва, та трябва да му плати. Преди аз да съм се помолил, Той ми е дал всичко, каквото мене ми трябвало. Какво искам повече? Допуснете: една майка има едно дете, моли се Бог да ѝ даде второ. Даде ѝ още едно дете, не ѝ стигат две деца, иска още едно. Даде ѝ трето, не ѝ стигат три деца, иска още едно. Най-после дойде до дванайсет деца. Защо ѝ са дванайсет деца?

Идеш да работиш, дават ти един лев, не си доволен, дават ти два, не си доволен, три, четири, пет, шест, седем, осем, девет, десет, единайсет, дванайсет. То вече е съображение, че външните условия са лоши. Тебе ти трябват повече средства. Работиш за средствата отвън. Щом работите с пари, вече имате един неустановен човешки порядък. То е бялата лъжа. Искаш ли пари да си купиш въздух? Въздухът купува ли се? Ти ходиш на въздуха, свободно го дишаш, никой досега не е поискал пари за въздуха. По някой път хората може да ти затворят устата, да не можеш да дишаш, то е друг въпрос.

Та когато ние искаме милиони, защо ни са милиони, кажете ми сега? Аз съм привеждал този анекдот. Един богаташ отишъл в оня свят, казва: „Синко, без пари не може, и в оня свят без пари не може.“ Те му турили цяла една торба със злато. Като отива в оня свят, минава покрай гостилницата и всичко е по пет стотинки. Влиза, дава златната монета, казват: „Тези пари не минават, златните не вървят.“ Казва: „Синко, по пет стотинки ще ми турите, не мина златото тук.“ Турят една торба по пет стотинки, но като отива с тях, казват му: „Тези не минават. Нито златните, нито по пет стотинки вървят.“ С какво ще купиш в оня свят?

Ти искаш няколко милиона: десет, петнайсет, сто милиона, казваш: „Без пари в света не може.“ Кое е равносилно на парите? Пари и пари. Пари значи горещо, гори. Привеждат един пример за един английски проповедник тук, в България. Хванали го разбойници. (Който иска, може да му намери името.) Той им проповядвал Евангелието, за Господа им говорил. Главатарят го слушал и му казал: „Добре говориш, но пари, пари трябват.“ Най-после американците събрали толкоз пари, колкото искали, че го откупили.

Хубаво, идеш в оня свет и те турят в катрана, с колко ще се откупиш? Даже теорията на християнството, че Христос със своята кръв изкупил грешниците, то е теория, която не почива на една здрава основа, теория извън любовта. Има живот извън любовта, то е живот на смъртта.

Сега аз искам да ви говоря за живота на любовта. Любовта изключва всичкия съвременен порядък, тъй както ние го разбираме, тя го изключва. Там има преизобилие. Каквото един има в любовта, той го дава на разположение на всичките. В любовта никой не злоупотребява със своите ближни, там няма злоупотреба. В любовта всичките каси са отворени. Няма подозрения в любовта. Там мъже и жени няма. И деца няма. Какво има? Всички са деца. Защото, ако кажем, че има деца, децата са по отношение на възрастните. Няма възрастни в Царството Божие, и мъже, и жени няма, там всички са деца. Ако всички са деца, ако няма възрастни, децата мислят. Но това са най-разумните деца, които никога не злоупотребяват, не лъжат, децата, за които говори Христос – казва, че за тях е Царството Божие. Мъже и жени да влязат в Царството Божие, то е невъзможно, нито владици, нито патриарси, нито царе, всички те се изключват из Царството Божие, то е в този порядък.

Сега вие срещате едно противоречие в себе си: пак еднообразие ще бъде. Сегашния живот, тъй както го погледнеш във всичките негови форми – те са все черни. Различава се по степен само черното: по-черно, по-черно, има едно разнообразие в черния цвят. В сегашния живот няма цветове. Гледаш го – човек, но ако вие бихте погледнали на сегашните хора, щяхте да се ужасите от маските. Ти гледаш един човек отвън, но вътре гледаш муцуна на вълк, отвън е човек, а същинският човек е вълк вътре; отвън е човек, а вътре е мечка; отвън е човек, а отвътре е змия. Ще видиш такова безобразие. Всичките тия хора с маски минават за синове божии, актьори са. Вие като идете вътре, поогледайте се, даже най-чистият, колко лъжи имате, колко преструвки имате.

Всякога човек се представя за туй, което не е. Хората не са смели да кажат: „Направих една погрешка“ – той ще скрие своята погрешка, има престъпление. Представете си сега един човек, на когото целият свят е негов; той се явява като един чужденец, каквото рече да вземе, хванат го и казват: „Кой ти позволи?“ Всичко е негово, навсякъде, дето иде, ще бъде престъпник, че си е позволил. Значи в неговото отсъствие те са създали един порядък и съобразно този порядък има престъпление. Хубаво, сега може би някой, който няма никакво право, той си позволява известна свобода. В какво седи свободата? Ако аз може да разбирам една книга, и я чета, имам право да я взема. Но ако аз не зная да чета, ще бъде престъпление да я взема. Защо ще взема да нося една книга, която не разбирам?

Туй, което не ти трябва и което не разбираш, не го бутай. Престъпление е значи, когато ти вземаш една свещена книга да я четеш, и не я разбираш. То е престъпление. Пък престъпление е: ако знаеш да четеш книгата, разбираш я, и не я четеш. То е в този порядък на нещата. В Божествения порядък на любовта, ако знаеш да четеш и не я вземеш, ти излизаш извън любовта, ако не знаеш да я четеш и пак я вземеш, ти си пак извън любовта. Най-малкият отказ, който може да дадеш някому, той се изключва. Някой човек минава, един паяк хванал една муха, тя бръмчи. Ти казваш: „Господ да ѝ помогне.“ Знаеш, за тази муха любовта те изключва. Ти ще се спреш, ще кажеш на паяка: „Пусни тази муха.“ Ако не я пусне, ще употребиш бастуна, казваш: „В мое присъствие никакво престъпление не се позволява.“ Ти минаваш покрай някоя ябълка, някой червей влязъл в ябълката, ще му кажеш: „Излез навън. Ти нямаш право да влизаш в ябълката вътре.“

Червеят си позволява да влезе в ябълката, защото и хората си позволяват. Човек е първият, който наруши закона, той е научил животните, които сега вършат престъпления. Децата научават престъпленията от майка си и баща си, те ги раждат с престъпления. Майката има склонност да краде, и детето краде, което мяза на майка си. Ако бащата краде, което дете мяза на бащата, то ще краде. Ако майката не краде, което дете мяза на майка си, няма да краде.

Всеки от нас предава онова, което е в нас. И доброто се предава. Ти правиш едно престъпление, значи или баща ти е виновен, или майка ти е виновната. Ще намериш в кое поколение е причината. Сега направите едно престъпление. Законът за наследственост как определя нещата? Бащата някой път има желание да краде, но няма възможност да краде. Да кажем касиер е някъде, турил в ума си: „Да имам условия, ще взема десет, двайсет, трийсет хиляди“, но не краде, няма условия. Той се ожени. Като се зачене едно дете, туй дете, ако мяза на баща си, ще изпълни плановете на бащата, синът ще стане действителен крадец, ще вземе да краде.

Та сега тебе ти дойде мисълта да крадеш, ще намериш баща си в кое поколение: в първото, във второто или в третото прераждане, откога е влязла тази мисъл, трябва да ѝ намериш произхода. Тя току-така не иде. Крадците се носят, крадците са отстрани на главата при слепите очи. В кражбата има чрезмерна любов да вземеш. Съвестта ти е слабо развита, не си справедлив, не знаеш, че като вземеш, ти лишаваш някого. Тебе ти трябва един хляб, взел си десет хляба, деветте хляба са за другите хора. В тебе няма съзнание, съвестта е на друго място, ти нямаш съзнание, че другите хора имат нужда като тебе. Кражбата седи в това: когато лишаваш хората от онова, което ти имаш. Ти си взел не толкова, колкото на тебе ти е нужно, но си взел десет пъти повече, отколкото ти трябва. То е кражба. На тебе ти трябва само един хляб.

Та казвам, във вътрешния живот ние трябва да се задоволим с любовта, която изключва всички престъпления. Може да правиш престъпления, любовта не седи в тази кал, тя не се цапа. Един човек, който те обича, той не обръща внимание на твоите престъпления, той в тебе обича само онова, което е ценно. Да кажем, ти обичаш да пооткрадваш. Образци на кражбата са мравите и катериците. Една мравя, отдето мине, всичко влече, взема, трупа. Катерицата, като се наяде, прибира. На кокошка като хвърлиш царевица, тя е щедра, разпръсква. Катерицата, каквото остане, го събира за другия път. Сега ние, съвременните хора, имаме положението на мравите: осигуряваме се за бъдеще. Мравите, които най-много крадат, и катериците, каква култура добиха? Катериците горе по дърветата ходят, мравите долу по земята ходят. В тях има желание да събират отвсякъде. Ти, като катерица, по дърветата ще се качиш и в земята ще живееш, никаква култура не се постига. Кражбата спъва човека в духовно развитие, атрофира се човек. Щом влезе в ума на човека да краде, той се атрофира, не може да прогресира. Има музикални кражби, вземе някой пасаж оттук, оттам. Кражба има и в поезията, някои поети крадат. Кражба има и у проповедниците, и те крадат: оттук вземат, оттам вземат, казва: „Голям проповедник.“ Крадат навсякъде.

Та казвам, свещените думи ги повтарят от Библията. Вземеш един свещен стих, посей го, извади нещо, посей този стих каквото произведе. Вие някой път имате желание, мислите, че имате теории. Намерете един по-невежа човек от вас, че го възпитайте – ще опитате вашето учение, какъв човек ще стане. Тогава ние имахме един брат, който казваше: „Малко давай, но от сърце давай.“ Той беше доста богат човек.

Любовта изключва много и малко дава. В любовта има давай, единствената мярка е давай: каквото дадеш нито е малко, нито е много. Ако е голямо, като постъпиш по закона на любовта, в любовта големите работи се смаляват. Ако даваш малко, хапката, която с любов даваш на един човек, се увеличава, расте, зрее и плод дава. Все ще остане нещо. Ако му дадеш нещо много голямо, то се смалява. Любовта винаги се приспособява. Всичките постъпки са хармонични. Няма противоречия в нея.

В любовта няма критика. Да кажем, че не се обхождат добре с нас. Няма такива работи. Сега по някой път вие говорите за любовта, казвате: „Те не се обхождат добре.“ По този начин ние любовта не можем да я намерим. Докато ти критикуваш, любовта е далеч от тебе. Докато не мислиш зряло, любовта е далеч от тебе.

Тъй както се проповядва, то се живее, но този живот изключва любовта, той е вън от любовта. Аз съм гледал как лъжат набожните хора. Дошъл той да ми разправя какво видял в оня свят или какво сънувал. Аз виждам, в оня свят такива работи няма, то са карикатури. Тия карикатури иска да каже, че е оня свят. Карикатури няма, но светиите не носят карикатурно лице. Тъй както описват оня свят, не е вярно. Тъй както описва Летбитер и други, то не е раят, то не е оня свят. Такива Летбитеровски лъжи, Анибезантовски лъжи – не е оня свят такъв. Апостол Павел казва, че бил в оня свят и видял което наум на човека не е дохождало и на сърцето не дохождало.

Онова, което Бог е приготвил, то не може да се опише. Туй, което се описва, то не е свят на любовта. Под думата лъжа аз разбирам, че не е такъв оня свят, както го описват. Той е като нашия свят, подобен, и малко по-хубав. Аз виждам сега, виждам един свят, но не е оня свят. Виждам този свят под ъгъл четирийсет и пет градуса, виждам един свят с шест измерения, хубави зелени полета, градини, всички се разхождат, но нищо не се чува, навсякъде ходят, красив е светът. Но то е свят на илюзия. Пътища хубаво направени. Този свят да го положиш на земята, няма къде да го положиш тук в този свят. Ще кажеш: „Това е една илюзия.“ За онзи, който е невежа, е илюзия.

Сега аз не употребявам лъжата. Думата лъжа излиза от думата лижа, да близнеш нещо. От благото излиза лъжата, благото само малко да го лизнеш, то е лъжа. Ти в сладкото не може да се наядеш. Казва: „Ти го близни, ти ще се наядеш.“ Не може. Оттук лиже и оттам лиже, станало лъжа. Доста хубава дума. Л-то, първата буква значи: от Божественото слиза. Лъжата има Божествена форма. После, има духовно съдържание. А-то, духовният човек, когато иска да те лъже, ще говори за Бога, че Бог е любов, ще те предразположи. След като те предразположи, ще те обере и ще си замине. Ти в името Божие веднъж ще излъжеш. Опасно е да се лъже в името Божие. Сега може би във вас да се събуди един страх. Страхът е полезен. Има един страх на земята полезен, другите страхове са безполезни. Има един страх да не изгубиш любовта. Страхът Божи е началото на мъдростта, ако искате да прогресирате.

По някой път аз говоря за подмладяването. Подмладяването, тъй както сега живеете, то е невъзможно по никой начин. Дето влиза бялата или черната лъжа, подмладяването по никой начин не може да стане. Дето влиза нетърпението, подмладяването по никой начин не може да стане. Дето няма благосклонност, подмладяването по никой начин не може да стане. Дето има завиждане, подмладяването не може да стане и обнова не може да има. Дето стават критични, подмладяване не може да има. Дето не хващат вяра, подмладяване не може да стане.

Всички тия неща трябва да ги изключим от ума си, за да се подмладим. Или да станеш дете на любовта, да се освободиш. Живели ли сте един ден в любовта, да знаете колко струва да те освободи любовта от всичките тягости на живота? Погледнеш, видиш всичко колко е красиво. Младите, поне един ден вие сте чувствали, когато хората са влюбени, като че разрешават този въпрос. Усъмнят се, любовта изгубват, по стария начин живеят. Стрият начин е оране на нивата: днес те впрегнат да ореш, утре те впрегнат, остенът играе. Остенът е закон, несгодите на живота. Тревожиш се за децата, за къщата. Умреш, тревога има, плачат. Ще те турят в гроба, питат: „Къде отиде, в оня свят ли е, или къде е?“ Казвам: „Там е горе, на кюнеца.“ По някой път виждам умрели тук, на кюнеца се наредили.

Казвам, спасението не е на кюнците. На тях трябва да им кажа: „Слушайте, този живот трябва да го напуснете.“ Любов към Бога, пълна вяра. Според мене на кюнците е: ти се ожениш за някой мъж, на когото уповаваш. Хубаво е, не е лошо. Той уповава на тебе. Двама сиромаси събрали се: и тя няма пет пари, и той няма пет пари, ще въртят къща. Домът е създаден от Бога. Ще въртиш къща, дето е Бог. Божията сила трябва да присъства, светлината трябва да присъства в тази къща. Водата трябва да присъства, хлябът трябва да присъства в къщата, за да се върти къща. Ние изключваме всичките неща. Мъжът казва: „Аз съм живият хляб.“ За хляб е осигурен. Като се ожени, няма нито пет пари, вижда, че няма живия хляб. Той купува от фурната. Като няма пари, казва: „Иди да намериш отнякъде.“ Влизаме в противоречие.

Аз бих ви обяснил как се е родил сегашният порядък на нещата. Сегашният порядък се родил от вярата на Ева. В Писанието се казва, че казал на Ева: „Ако ядеш от този плод, всеки, който яде от този плод, всичко в света има; само като помисли, и работите идват; като помисли, и всичко става.“ Един българин, който вярвал, казал на един бик, който иде насреща му: „В името на Исуса Христа ти казвам да се махнеш.“ Той казва, но бикът иде насреща му. Казва: „Като не слушаш Христа, аз слушам“, и се качва на дървото. И от дървото казва: „Аз ти заповядвам.“ Бикът го гледа, казва: „Благодарение на това дърво се спаси от мене. Не си по-силен от мене.“ Човек трябва да бъде силен, за да се справи с една своя мъчнотия. Ако едно желание на кражбата е по-силно от тебе, че те накара да крадеш, ти си слаб човек. Кражбата показва, че е по-силна. Ако ти пиеш вино, желанието да пиеш вино е по-силно от тебе. Ако плачеш, плаченето е по-силно от тебе. Ако те хване една болест, че боледуваш, болестта е по-силна от тебе. Като станеш силен, ти оздравяваш. Щом си здрав, по-силен си от болестта.

Съвременните хора страдаме от онази, вечната, слабост: вярваме в това, което не е. Ако Господ е вътре в тебе, ти като кажеш, бикът ще се спре. Или ако не се спре, ще го хванеш за рогата и той ще се спре. Казва: „Имаш сила.“ Ти не можеш да хванеш едно свое желание, да го обуздаеш, какъв човек си? Казва: „Нервен съм, не може да търпя.“ Ако ти си нервен и не може да търпиш, тогава де ти е силата? Въздържаш се.

Аз често психологически опитвам. Дойде някой, гледам психологията на хората, дойде някой, че му казвам мекичко: „Занят съм сега.“ „Ама отдалече съм дошъл, нямам време за друг път.“ Аз разсъждавам: той отдалече дошъл и аз отдалече съм дошъл; той нямал време, че аз имам ли време? Някой път казвам меко: „Нямам време.“ Като му кажа меко, че нямам време, той не разбира. Кажа му силно: „Нямам време.“ Някой път казвам още по-силно: „Нямам време.“ След като се върна, взема ми цяла седмица да се очистя от туй нямам време. Тъй че опит аз правя. Като го виждам, зная какво ще ме пита. Искам да го опитам какво ще каже, опитвам неговото състояние. Туй което аз чувствам, той е. Аз опитвам неговото състояние и виждам как той постъпва. Той казва: „Нямам време“, знае, че и аз ще кажа тъй: „Нямам време.“ Защото аз го зная, той ще ми говори мекичко, аз го зная защо ще ми говори. Ако аз му дам хиляда–две хиляди лева, мекичко ще ми говори. Продавач на дрехи е, давам му повече, отколкото струват дрехите, любезен е. Ако река да отбивам, той ще кипне: „Не продавам тия дрехи.“

Не мислете, че вие може да поправите света. Често гледам, желание има да обърнат някого, казва: „Обърнах го.“ Няма по-мъчна работа да обърнеш някой човек. Ти, като го обърнеш, ти ще си създадеш една мъчнотия на себе си. Най-първо той е бил един човек от света, работил, уповавал на себе си. Ти го обърнеш да уповава на Господа, той престане да работи, уповава на Бога. Такова обръщане не ми трябва. Аз, ако бих употребявал обръщане, ще взема мотиката, ще кажа: „Елате да обърнем днес лозето.“ Ред години тук опитвам всичките. Когато дойде за ядене, всички стават кандидати, всички казват: „Тук е братско.“ Тия братя, когато е за работа, няма ги, нямали време, неразположени били и все са заети.

Някои болни идват. Аз ви казвам: вие сте болни, защото не работите. Ако бихте работили през целия май и юни по половин час на деня, един час на ден физическа работа, по-малко щяхте да страдате. Ако употребите по един час на ден да работите физически, ще бъдете здрави. Тъй да работите за Господа. Нямаш градина? Ще намериш чужда градина. Един час ще работиш в чуждата градина, ще кажеш: „Днес съм решил да работя.“ Нямате ваша, покопайте на някоя чужда градина, направете това за Господа. Ако всичките хора биха решили така да работят, какъв щеше да бъде светът?

Сега аз ви говоря как трябва да се изпълни Божият закон. Няма да турям за едно правило, но така е в реда на нещата: ние да работим. Ако зачитаме Божия закон, закона на любовта, то е привилегия да работиш. Няма по-красиво нещо от работата. Мъчението отива надолу, трудът нагоре. Работа има само в любовта. Да бъдем готови всякога да работим. Кражбата е мъчение, поправката на кражбата е труд. Като се мъчиш да поправиш в себе си един недъг, то е труд.

Най-първо, трябва да оправиш своята погрешка. Като изправиш нетърпението, то е труд. Като губиш търпението, то е мъчение. Като започнеш да печелиш търпението, то е труд. Като дойдеш да си търпелив, то е работа. Та казвам: „Има какво да работиш.“ Казва: „Да се оправи светът.“ Ние очакваме един оправен свят. Светът е оправен. Ангелите, като им каже Господ, навсякъде отиват като посланици по цялата вселена, дето е уредено. Само тук, на земята, очакваме да уредят нашия свят. Ние сме доши да уповаваме навън, да не работим. Свещеникът, като вдигне ръката да благославя, много хубава работа е, с малко се свършва.

Като дойде някой и ми каже: „Аз те обичам“, каквото поиска от мене, да му дам. Казва: „Обичам ви.“ Готов съм да пожертвам. Да пожертвам заради този, да пожертвам заради онзи, днес ме обичат, утре ме обичат, погледнеш, един ден нищо не остане. Като не остане нищо, не ме обичат. Когато аз давам, обичат ме. Щом кажете, че обичате, то е взятничество, подкуп. Аз трябва да вляза във вашия дом, преди вие да ме обичате. Този човек, който обича, виждам, като дойде при мене, няма какво да ми се оплаква. По някой път минавам покрай някой болен, човекът нищо не иска, чета в очите му: „Аз нося този товар.“ Аз пожелавам той да оздравее, и той оздравява. Казвам: „След няколко дена ти ще бъдеш здрав.“ Пожелавам, както съм здрав аз, така и той да бъде здрав.

Просете с любов. Вие с любов не просите. Сега тук се събираме да се молим. Хубави работи са те, но не са по любов. Казвате: „Дотегна ни на нас.“ Еднообразието дотяга. „Отче наш“ две хиляди години как го четем? „Отче наш, Който си на небето, да се свети името Ти, да дойде Царството Ти, да бъде волята Ти.“ Ако бяхме се спрели само на тия три думи: да осветим името Божие, да дойде Царството Божие, да бъде волята Божия – но да изпълним, светът щеше да се оправи. Християнските народи, които трябваше да работят, те оставиха Господа да работи, Господ да направи всичко. Най-после, дойде едно материално разбиране.

Два крайни възгледа има сега: едни казват, че Господ ще оправи света, другите казват, че ние ще оправим света. Материализмът, това е крайността на християнското учение, че Господ ще оправи света. Казва: „Бог няма какво да оправя, ние ще го оправим.“ Казвам, за бъдеще ще вземем тия думи на Христа, Който казва: „Както Отец Ми работи, така и Аз работя.“ Всички трябва да работим. Сега работѝ от любов. Всичко онова, което може да направите от любов, то е, което ще ви помогне и ще остане с вас. Онова, което не е направено от любов, ще имате временен живот, няма да имате Божието благословение. Туй, направеното без любов, няма да остане във вас. Една мисъл, родена във вас без любов, не остава. Едно желание, родено във вас без любов, не остава. Една постъпка, родена във вас без любов, не остава. Туй, което е направено с любов, то остава във вас.

Та казвам, работете за Бога; не за себе си, но за Бога всички трябва да работим. Тъй разбирам любовта: да работим заради Него, като че заради себе си работим; като мислиш за Бога, като че за себе си мислиш. Тогава всичките тия, че любовта дълго търпи, благосклонна е, не завижда, не дири своето си, ще се изпълнят. Онези, които не са готови, да се държат за стария порядък. Онези, които са готови да влязат в новия порядък, да започнат да учат правилата, които любовта изисква. В хубавото свирене не се позволява никаква погрешка, всичко върви като механика, всички тонове са ясни, хармония има. В обикновения порядък като сме, ще бъркаш и ще те спират много пъти, двайсет–трийсет пъти ще те спират. В добрите свирци и певци спиране няма, там всичко върви хармонично. Казвам, влезте в новия оркестър на християнството, дето няма погрешки. Живейте в един свят без погрешки.

Туй, което ви казвам, то не е учение за света. Светът него не може да го приложи. То е едно учение, което едва за себе си може да го приложите, за вашия ум и за вашето сърце. Отвън няма да го приложат, но всеки може да го приложи за себе си, в ума си и в сърцето си.

„Това е живот вечен, да позная Тебе, единаго истиннаго Бога, и Христа, Когото си изпратил.“

Двадесето утринно слово 3 май 1942 г., неделя, 5 ч. сутринта София – Изгрев