Разлика между версии на „Постоянна благодарност 1941“

Текуща версия към 06:43, 13 август 2011

Утринни слова - Единадесета година (1941-1942)

Последното добро, том 1

Постоянна благодарност 1941

„Добрата молитва“

„91 псалом“

„Молитвата на Царството“

„В начало бе Словото“

Размишление.

„Духът Божи“

Ще прочета първата глава от евангелието на Лука.

„Венир Бенир“

Смешно е по някой път да говориш на един човек, който е работил десет–дванайсет часа. Той се нуждае от почивка. Сегашните хора са уморени от грижи какво ще стане с тях. Някой се грижи за своята старост, някой се грижи за своята младост, за ядене, за какво ли не. Грижи се по някой път да не стане някаква катастрофа със земята. Някой път се плашим да не би слънцето да изгасне. Заоблачи се небето, изплашим се. Стане студено, изплашим се. Който няма, го е страх и който има, и него го е страх – не е една беля. Като няма – лошо, като има – пак лошо. Минаваш в гората, когато нямаш нищо, хванат те разбойници, бръкнат в джоба, пуснат те. Ако си богат, като минеш, хванат те, претърсят те, вземат ти, каквото имаш. Кое е по-хубаво: като имаш ли да те оберат, или като нямаш? Някой ден си разположен хубаво, но след малко погледнеш всичкото това разположение, ограбил те някой. Станеш бедняк. Здрав си бил известно време, дойде някаква болест, температура имаш, яви се главоболие, стомахоболие, какво ли не. След всичките тия противоречия ще ни учат, че в оня свят ще идем в рая. Хубави работи са, но за далечното бъдеще. Сега не може да идем в рая. Сега иде някой проповедник да проповядва на рибите да излязат при хората. Като дойдат рибите, как ще ги посрещнат? Доста пиростии имат хората за рибите. То са сравнения.

Трябва да се знае, че ангелите имат съвсем други умове, съвсем други опитности. Те са същества чисти, фини, техният организъм не е като човешкия. Човек, накъдето тръгне, всички ще го видят. Един ангел никой не може да го види. Ако иска да бъде видим, става видим. Ако иска да бъде невидим, остава невидим. Пътува от една слънчева система до друга, отива на екскурзия, когато иска. Ти не може да идеш. За да идеш оттук до Бургас, трябват осемстотин лева. Пеш да вървиш, колко време ти трябва? Хляб къде ще намериш? Сега трябват купони. Идеш в Швейцария, трябва разрешение навсякъде. Като идеш там, пак трябват купони, пък и пари трябват. С малко пари, както тук в България, не може, с много пари става. Тъй както говорим, представяме един свят за ония хора, които не са напреднали за Божествения свят, които не разбират законите. Тия противоречия тогава съществуват. Противоречията съществуват за ония хора, които не са просветени. Виждаме отчасти света, понеже нещата не стават, както ние мислим, че всичко е противоречие. Запример в нас има голямо противоречие, когато става студено или топло времето. Когато стане студено и после топло времето, то са условия за дъждовните капки. Ако времето не стане студено и топло, не може да се образува дъждът.

Та казвам, сега ние сме дошли в едно положение, че трябва нещо ново в света. Малките деца може да се занимават с пръчки, с кончета, но израсналите деца не могат да се занимават с кончета. Израсналите момичета не могат да се занимават с кукли. Имаме стари вярвания за оня свят, мислим за рая. Оня ден представих понятията на българите за рая и понятията на турците за рая. Българинът мисли, че оня свят представя тишина, никой умрял няма право да говори. Всички насядали на столове – облечени много добре, но всеки мълчи, никой никому не говори. Каквото им изпращат от този свят, яденето стои и никой не може да яде, насъбрало се яденето. Като се насъбере и няма място, тогава този от оня свят го пращат тук, че и яденето му го пращат да го яде. Някои, които са по-големи – от оня свят им е изпратено. Имат по-малко – сиромаси са. Така схваща българинът. Турчинът схваща, че в рая има цели планини с пилаф с масло полят. Лъжици, каквито иска – сребърни, златни. Човек трябва да иде в оня свят да провери кое е право. Оня свят е свят на разумно отношение, за който е казано, че око не е видяло и ухо не е чуло, по човешки разправям работите. Казвате: „В оня свят може ли да се виждаме, или не може да се виждаме?“ Хората се виждат в оня свят, когато се обичат. Когато не се обичат, не могат да се виждат. Щом се обичат, на училище се учат; щом се обичат, на работа са, на нивата. Щом не се обичат, никого няма на нивата. Казвате: „Къде отиват?“ Щом не се обичат, тук на земята са. Сега всички вие, като се обикнете, на оня свят сте. Щом не се обичате, тук на земята сте. Всички хора, които живеят на земята, са които не се обичат. Всички, които се обичат, са горе на небето. Сега можете да попитате: „Да го приемем ли?“ То е ваша работа. Аз ви давам едно ядене. Ако го ядете, добре, ако не го ядете, ваша работа. Нищо в света не се губи. Има известни учения в света, които служат за развлечения, те са потребни, сенки са те на живота, без тях не може. Има известни разбирания, които са реални. Казвам, вие сте дошли до положението да имате едно реално разбиране. Тогава ще имате един устойчив мир.

Сега даже светиите, които са седели дълго време на земята, не са имали мир. Един светия може да го смути много малка, нищожна мисъл. Представете си един светия, който прекарал трийсет години в пустинята, дошъл на голяма висота. Минава една красива мома, и ако му мине само една мисъл: „Хубаво е да ми шета“, и той ще изгуби всичко, което е спечелил. Ако помисли да му донесе малко вода, той ще изгуби всичко. Ако пък светията, след като е бил трийсет години в пустинята, излезе навън и намери някоя мома, вземе стомната, че напълни вода, донесе вода да пие, даде ѝ една чаша, помогне ѝ – и той се подига. Ако види красива мома, помогне, ако види грозна, и на нея помогне – подига се още повече. Сега хората на земята като видят красивата мома, приятно им стане, мислят, че грях нямат. Като видят грозната, от нея всички бягат. Туй, от което всичките хора на земята бягат, светията отива. Хората при които се приближават, оттам бягат. Не можеш да разбереш тази работа. Ученият професор не трябва да се занимава с детински работи, с играчки.

Та първото нещо: в небето не може да влезе човек, който е грозен, изключват го. На земята грозотия можеш да бъдеш, и черен, и всякакъв можеш да бъдеш. В небето се изисква без упрек. Ако един косъм липсва от веждите ти, не може да идеш. Ако един косъм на главата ти липсва, не може да влезеш. Ако един косъм на мустаците ти липсва, не може да влезеш. Ако ноктите ти са дълги, пак не можеш да влезеш в оня свят. Ако малко гурели имаш на очите, отиде. Трябва да правите преводи сега. Гурелът какво показва? Някой път се набере бяло вещество на края на очите, какво показва? Че мисълта трябва да бъде бяла, светла, чиста. Гурелите се явяват да му напомнят, че започва да гледа накриво. Като започне да гледа накриво, започват да се явяват белите гурели. При мене са идвали много набожни хора, казват ми: „Аз много обичам Господа“, пък гледам, гурели на очите има. Човек с гурели не може да обича както трябва. Той трябва да изправи погрешката на гурелите. Щом изчистиш гурелите, ще поправиш погрешката вътре. Хване те кашлица, гледам тук започва да се обажда кашлицата оттук-оттам, има някакъв дефект. На любовта какво ѝ трябва кашлица? Всичките болести в света се дължат на някакъв недоимък в живота. Причината е или че не разбираш Божията истина както трябва, или че не разбираш Божията любов както трябва. От това гледище всеки може да лекува болестите. Боли те гърлото, ще знаеш дали истината не разбираш, дали Божията мъдрост не разбираш, или Божията любов не разбираш. Като намеря погрешката, трябва да я изправя. Всеки ден трябва да правите опити. Болят те очите, пак същият закон. Болят те ушите, пак същият закон е. Това е за онзи, който разбира. Който не разбира, ще иде при лекарите, ще му бутат очите, ще ги развалят. Някой път ще идеш да ти бута очите. Започнат ли да бутат очите, ушите, ще ги развалят. Аз се чудя по някой път, като заболеят хората. Най-малката болест, която е дадена, тя е за едно предупреждение. Един ден хората не могат да търпят. Подигне се температурата. Кой е температурата? Трийсет и осем градуса, трийсет и девет градуса. Че какво са трийсет и девет градуса? При трийсет и девет градуса картофите не могат да врат. „Има, казва, четирийсет градуса.“ Че при четирийсет градуса яйце не можеш да свариш. Разбирам деветдесет градуса да е.

Сега сме дошли в една епоха да плащаме. Ти си бил много добре, дойде някой, хване те, иска двайсет–трийсет хиляди да му дадеш. Хване те, ти не си ял, нито си пил, нито чер хайвер си взел, хване те, казва: „Плащайте.“ Ти плащаш и казваш: „От добро.“ Че как от добро? Ти именно направи едно зло, че му даде пари. Ти, като му даде пари, накара го да лъже, да не те среща по улиците, да се крие. Ти започваш да мислиш лошо. Докато не му даде парите, ти мислеше добре, той не те отбягваше. Сега ти казваш: „Вагабонтин такъв, нехранимайко“, нарушаваш си мира. Аз съм разрешил този въпрос така. За бъдеще, като искате да дадете пари назаем, ще извадите въшки от главата си. Като иска някой пари назаем, ще вземете гребена и колкото нападат, дайте му това злато. Ако не можете да обърнете една въшка на злато, тогава какво знание имате? Вярващите трябва да знаят, че разумният свят е точно определен. Когато дойде един разумен човек, иска да служи на Бога, всичко да му е дадено. Чудни са хората, трябва да се доказва. Когато един войник тръгне на бойното поле, екипират го с пушка, с патрони, дрехи, отива човекът. Храна му дават и той отива да се бие. Дошъл сега да работи на Господа и пак иска да се екипира. Дали не е уредено в Божествения свят? Всичко е уредено. Ти като идеш да работиш за Господа, всичко е предвидено, но ще работиш заради Него. Да си от ония войници, които, като стрелят, нито един куршум не отива напразно, всеки отива на място. Казва: „Ние не искаме да се бием.“ Не искаме да се бием, защото сме страхливи. Това не е геройство. Когато силният се отказва от война, разбирам, но когато слабият се отказва от война, това не разбирам. Когато силният се отказва от работа, разбирам, но когато слабият се отказва от работа, казва: „Не искам да работя“, че той, и да иска, не може да работи. Силният, щом не работи, той е умен човек, казва: „Такава работа не работя, тя ще причини вреда на хората. Не искам да причинявам вреда. Може да работя това, което ще причинява полза на хората. Не искам да работя.“ Та някои от вас не искат да работят. Всяка работа, която е за полза на другите и за нас, то е работа. Всяка работа, която не е полезна, само да се изтощаваш да работиш: събираш съкровища, имане, събираш пари, обезцени се богатството... Казват, че сега в Сибир имало пет милиона бедняци, които се скитали, и Руската държава не може да им помогне. Ние със своето безпокойство безпокоим, и туй, което става в Русия, е нищо. Ние по някой път на своите граждани вътре в нас правим с милиони да измират от тях за нищо и никакво, за някакъв каприз. В едно гневно състояние, при един гняв, на човека умират пет милиона клетки. Скараш се с някого, с някоя съседка, и пет милиона жертви отиват в дома. Ти си неразположен след това. Как няма да си неразположен? Пет милиона измрели, които трябваше да живеят, да принесат полза. Ти за един каприз, че някой имал да ти дава пет–десет лева, ги пожертва.

Казва: „Какво става?“ Тук и религиозните хора го правят. Тук гледам един ден, след като говорих една беседа, една възрастна сестра и една млада учена сестра, хем от вярващите и двете, се целунаха. Една ми казва: „Ти, Учителю, с твоето учение ме заблуди. Аз щях да си наглася живота. Изгубих си живота с тебе.“ Разбиране сега. Никой не я е карал да дойде тук насила.

Казвам, всеки е пратен и доброволно е дошъл на земята, никой насила не е пратен. Като си дошъл на земята, Господ те пратил да се учиш, не да се заблуждаваш. Няма да очакваш наготово, ще учиш. Казвам, не е хубаво това. Пазете се от мърморене. Понеже Господ те пратил на земята, къде щеше да бъдеш, какво щеше да правиш? Вие ще имате другата опитност. След заминаването ще видите какво е на оня свят. Може би досега не сте умирали. Мърморенето е лоша работа. Мислите ли, че ако в яденето не вземат участие тия десет милиона в стомаха, ако те не работят за тебе, ако те се откажат да работят, знаеш какво ще стане. Десет милиона души работят само в стомаха. Ако ти трябваше да им плащаш на ден надница по един лев, то са десет милиона лева за работата, която те извършват. Ако речеш с пари да купуваш този труд, то е невъзможно да платиш. Всичко туй даром ти се дава, и ти си мърморко, който нищо не си направил, никому не си помогнал, само си ял, ходил си, размърдал си въздуха, тук-там си държал някои речи, нищо не е станало, нищо не си направил. То е един недъг на цялото съвременно човечество. Ако се качите в невидимия свят, наричат ги мърморковци. Казват: „Кои са те?“ Мърморковците на земята. Всички вярващи, те са все мърморковци. В хиляда едва ли ще намериш някой, който да не е мърморко. Някой в годината мърмори, някой всеки месец мърмори, някой в седмицата веднъж мърмори. Тъй щом има мърморковци, които триста шейсет и пет дни в годината мърморят, някои мърморят петдесет и два пъти, някои дванайсет пъти мърморят, някои само един път в годината мърморят. Законът е такъв, че всяко мърморене не се примирява. Някой път мърморенето го турят на работа, някой път връщат обратно туй мърморене и ние носим лошите последствия. Индусите са образували тази философия, карма. Казва карма. То е мърморенето. Туй, което му е дадено от Бога, не е доволен, той иска да създаде един живот особен. Всичките хора на земята са изгубили своите планове. Защото на всяка душа, която слиза, представят един план, казват: „Можеш ли това да изпълниш на земята?“ Тя ще подпише. С документ сте слезли на земята. Като слезнете на земята, виждате, че е трудна работа, казвате: „Това не може“ и започвате нов план. Петдесет–шейсет години живеете, и нищо не можете да направите. Ето какво се случва. В Новопазарско срещнах преди години, преди да дойда в София, една мома. Като младо момиче на шестнайсет години, дядо ѝ ѝ дал едно Евангелие. Тя млада, ходи по хорото да се люби с момците. Отгоре турила чеиза си, ризата за свекъра, за свекървата, етървите и тъй нататък. Оженва се, ражда ѝ се дете и след шестнайсет години детето ѝ умира. После и мъжът ѝ умира. Събира всичките жени да им чете Евангелието, казва: „Четете го, че каквото имате, всичко ще иде.“ Казва: „Преди шестнайсет години трябваше да го чета, не сега, когато мъжът ми си замина, детето ми замина.“

Казвам, ние сме дошли на земята и трябва да намерим това Евангелие. Не да го намерим, когато си заминат нашите близки, но преди да е заминало детето, че и това дете да чете Евангелието, и то да изпълнява волята Божия. Та казвам, по някой път аз се чудя на съзнанието на хората. Някой път се уча и казвам: няма нищо, ще мине.

Сега ще ме разбирате правилно. Ако ви кажа така: изучавайте закона на фактите; ако ви кажа така: изучавайте самите закони и изучавайте законите и принципите, какво ще разбирате вие? Да изясня. Що е един факт? Фактът винаги се отнася до добрите хора. Трябва да изучавате добрите хора. Щом говорим за фактите, фактът за мене е доброто в света. Щом се говори за закона, разбирам правдата, справедливостта в света. Туй за мене е законът – справедливостта. Щом се говори за принципи, разбирам разумния живот. Принципите, това е разумният живот. Що е фактът сам по себе си? Каква реалност има? Ако фактът е една емблема на един добър човек, този факт е като основа в живота. Доброто в нас, това е основата в живота, на която трябва да градим. Правдата в нас е самият материал, с който трябва да градим. Градеж трябва. Справедливият човек трябва да работи. Добрият е основа, а пък човекът на принципите е разумен човек. Разумният човек е онзи, който трябва да влезе да живее в тази къща, да приема и да изпраща близките, които има той. Тогава животът има отношение. Ако турим принципа като отвлечена величина, нищо не е. Какво е принципът? Принцип значи човек, който обича да заповядва. Хваща принципа да заповядва. Законът е да ограничаваш, фактът е да биеш. Ние разбираме факта – да го биеш, закона – да го ограничиш и принципа – да го владееш. В това няма никаква философия. Да изучаваме фактите значи да изучаваме добрите хора, да имаш връзка с тях. Да изучаваме законите в света подразбира справедливите хора да знаеш каква работа вършат в света. Това са живи същества, не смъртни сили. Писанието казва: „Да не мърмориш пред Господа.“ Пред тебе седи един ангел, който те слуша, записва всичко и вижда до каква степен на развитие си дошъл. Ако не оценяваш очите, които Бог ти дал, казва: „Пази очите си, недовиждаш работата, ще направиш много погрешки и в писанието, и в разбирането.“ Пък ако повредиш ушите, тогава няма да дочуваш. Ако повредиш носа си, обонянието си, друга беля ще дойде. Ако повредиш вкуса си, друга беля ще дойде.

Та казвам, всичко трябва да държим в изправност. В изправност да държим очите си. Казва: „Разболяха ми се очите.“ Защо? От мърморене. Защо се разболяха ушите? От мърморене. Защо се разболя устата? От мърморене. Защо умираш? От мърморене. Когато престанем да мърморим, очите ще се обновят. Когато престанем да мърморим, ушите ще се обновят. Когато престанем да мърморим, тялото ще се обнови. Когато престанем да мърморим, животът ще се подобри, богатство ще дойде, здравето ще дойде, всичко ще дойде. Щом има мърморене, всичките неща изтичат навън и идат всичките нещастия в света. Като четем Стария Завет, казва: „Господ остави този народ да го очисти.“ Евреите бяха толкоз мърморковци, че Господ ги остави да ги очисти, казва: „От тебе ще въздигна един народ, а тия мърморковци, които излязоха от Египет, ще ги изчистя.“ Какво ще кажете?

Онези хора, които изведе из Египет, не можеше да ги въведе в земята и ги изби. С мърморене не може да се влезе в Ханаанската земя. Казваме сега: „Всички ще влезем в Ханаан.“ С мърморене не може да влезем. Сега мърморенето е на степени. Някои от вас мърморите веднъж в годината, някои – веднъж в месеца, някои – веднъж в седмицата, някои от вас – всеки ден. Аз правя разлика. Мърморите веднъж в годината, то е за чешит човек. Та не спирам върху другите погрешки. Мене другите работи не ме интересуват. Спирам се върху мърморенето, понеже то е резюме на всичките погрешки, които има човек. Някой търговец като загази, тогава мърмори, започне да отваря старите тефтери. По-напред е бил щедър, отваря тефтера, вижда, че някой има да му дава пет–десет лева, не прави въпрос. Сега иска петте си лева и ще направи скандал.

Сега някой ще каже: „Учителят ни изнася тук.“ Какво ви изнасям? Отгоре ми опъват ушите, казват: „Ти знаеш ли какво правят?“ Всичките станции са отворени, всеки поименно, еди-кой си какво направи, цяла вечер ги виждам какво правят. По някой път затварям, за да не виждам. По някой път гледам някоя сестра отива там в градината, когато узреят прасковите. Отива, напълва си джобовете и гледа да не я видят. Не вземе една–две праскови, но си напълва двата джоба, върви като че нищо не е направила. Казва: „Всичко е на Бога.“ Джобовете ѝ са пълни. Тук преди години, като започна да зрее гроздето, взе да изчезва. Казвах на братята да пазят, че някои външни хора идат да го обират, че да хванем някой. Една вечер около девет часа водят ми един и казват: „Хванахме този в лозето.“ „Кой е, някой външен ли е?“ Той казва: „Не ме ли познаваш, Учителю?“ Имаше тук един брат млад, вярващ, казва: „Отидох да си откъсна грозде, те ме хванаха.“ Те ме питат: „Да го предадем ли на властта?“ Казвам: „Братко, туй грозде е зелено. Ако искаш грозде, ела, ще ти дам. Не ходи вечерно време да вземаш грозде. Даваш лош пример.“ Сега мога да ви кажа името, но какво ще ви ползва? Тези работи са много малки, но от тях произтича мърморенето. Други като отидат, казват: „Обрали лозето.“ И те мърморят, ама злото е там, че за тях не оставили. Вие не разбирате.

Човек където и да е, носете следния морал. Аз го пазя за себе си. Аз, като ида при някой извор, най-първо седна да си почина хубаво и благодаря на Бога, че съм дошъл до този извор. Най-първо аз не зная къде е изворът. Аз как го намирам? Ако е по обед, гледам накъде отиват птиците. Те отиват към някой център. Гледам, пък няма кого да питам. Виждам, оттук една птичка отива, оттам – отива към един център. Като намеря извора, благодаря на птиците. Седна при него, гледам как водата извира, попитам: „Ще ми позволите ли да пия от тази вода?“ – понеже има същества, които пазят. Казват: „На драго сърце пий.“ Тогава аз пия и благодаря на Бога. Като ида при някоя круша, откъсна си две–три круши, най-много три: те не са малко круши. Вие, забелязал съм, не късате най-малката, но като погледнете – най-узрялата, най-хубавата, най-голямата ще изберете. После, и друго пазя: семето, което взема от тия круши, не го хвърлям, но го събирам в джоба си. Нищо не хвърлям. И дръжката пазя, употребявам я за лекуване. Отлични са, няма да ви кажа какво може да стане с една опашка на круша, на ябълка. Ако ви кажа, ще направите същата погрешка, която направили в Айтоско. Питат ме с писмо за един болен какво да направят. Казвам да му направят млечен компрес на болното място. След десетина дена пак пишат, казват: „Направихме компреса, не помага.“ Питам: „Че как го направихте, тъй както казах ли?“ „Заварєхме млякото, изцедихме вътре един лимон, изядохме гъстото и рядкото направихме компрес.“ Казвам: „Рядкото изпийте, пък гъстото сложете на болното място.“

Та казвам, в нищо не трябва да се обиждаме. Да се обиждаш, когато един човек те излъже; да се обиждаш, когато един човек постъпи лошо. Но когато един човек ти показва твоите погрешки, какво се обиждаш? Харесвам англичаните, които, щом кажеш една погрешка, казват: „Ол райт.“ На американците съм правил забележки, казвам: „Вие, такъв един културен народ, не знаете как да ядете. Вечерно време ще се съберете, ще изпиете двеста и петдесет грама топло кафе, след туй двеста и петдесет грама ледено.“ Казвам: „Че от такава смяна зъбите как ще бъдат здрави?“ „Ол райт.“ Където и да отидете в Америка, ще видите два вида ледено, от ябълки, от череши, от портокали, от лимони. Няма американец, когото да не го боли гърлото. Казва, че студа хванал. Казвам: „Не си хванал студа, но тебе студът хванал.“ Казвам, духовните хора са онези, че като кажеш на човека една погрешка, и той разбира. Някъде само като го погледнеш, нищо няма да му кажеш, той разбира.

Аз често съм забелязвал следното, това се случило с мене: вървя някъде, някой щурец пее хубаво. Не обърна внимание, не се спра да го послушам. Като мина десет–дванайсет крачки, дойде вихрушка, вдигне ми шапката и започне да я търкаля по земята. Върна се тогава онзи певец да го послушам. Пее си той, казва: „Къде си се забързал?“ Някъде пее си този щурец. Слушам, пее щурецът една песен: „Животът без любов нищо не струва.“ Щурецът тъй пее: „Животът без любов нищо не струва и на път, който отива без любов, нещастие добива.“ Затова шапката ми пострада. И благодарение, че шапката пострада, виж колко хубаво пее този щурец. Сега имам едно правило: щом чуя един щурец, свалям си шапката и слушам. Казвам, вслушайте се в щурците, които пеят във вас – онази вътрешна интуиция. Казвате: „Духът.“ Духът Божи се явява чрез малките работи. Колкото и да е малка Божествената светлина, обръщайте внимание. На всички неща, големи и малки, да обръщаме внимание. Божественото еднаква цена има: голямата светлина ще те освети, малката ще ти причини една приятност.

„Затова Исус успяваше в мъдрост и в благодат пред Бога и пред човеците“. Казвам ви, сега желая ви да успеете в мъдрост и любов. Да възрасте туй, което расте в благодат пред Бога и пред човеците. Всички да благодарите на Бога за всичките добрини, които ви дал досега. Нищо друго не искам от вас, освен всеки ден да благодарите. Като станете, да благодарите.

„Това е живот вечен, да позная Тебе, единаго истиннаго Бога, и Христа, Когото си изпратил.“

Трето утринно слово 26 октомври 1941 г., неделя, 5 ч. сутринта София – Изгрев