Разлика между версии на „Двете недоволства“

Текуща версия към 06:00, 13 август 2011

Утринни слова - Десета година (1940-1941)

КНИГА: Съгласуване на мислите

Двете недоволства

Добрата молитва

В начало бе Словото

Ще прочета 62 глава от Исая.

Исая не говори за себе си, но говори за своя народ какво ще стане с него.

Всичките хора са все пророци, все за себе си говорят и за Царството Божие говорят, но за себе си говорят.

Някой път човек казва: Няма да млъкна, ще говоря. Защо трябва да говориш? Значи трябва да има някой, на когото да говориш. Ако си сам какво ще правиш? Самота не сте прекарвали, от както сте на земята. Какво е самотата? Да няма никой около тебе, нито един човек да няма, сам да си, да няма на кого да говориш, всичко имаш за ядене, но да няма никому ни думица да кажеш. Някой път някой се оплаква от самотия, но има друга една представа за живота. Хората са дошли на земята и всички, които страдат, са все господари. Не страдат слугите, но господарите. Всички страдащи хора на земята са велики хора. Бащата страда, синовете са или болни, или не се подчиняват, възлюбеният страда, че възлюбената не се подчинява. Даже при Любовта искат да има един възлюбен, когото да го слушат. Възлюбеният иска да има една възлюбена, която да го слуша. Човекът като се вслушва много в своя си народ, започва да вижда страдания там, където ги няма. Мнозина от вас мислите защо ви са тия страдания. Вие искате Господ да обърне внимание само на вас. Да не се занимава с никого другиго. От сутрин до вечер само за вас да мисли. То ще бъде най-голямото нещастие Господ да мисли от сутрин до вечер само за вас. Най-после не се иска вие постоянно да мислите за Господа. Какво ще получи едно дете, ако мисли постоянно за майка си: къде е майка му? Майката заминала, то целия ден мисли къде е майка му. Какво ще мисли къде е майка му? На работа някъде, да се радва детето, че тя е на работа. Иска да знае защо тя е заминала. Да се не интересува да знае това. Някой път някое ваше дете плаче, нека плаче, оставете го! Като плаче отдалечете се, нека си поплаче. Вие имате страдания. Защо някои страдания не може да ги носите сами? Ще идете при някой лекар ще му ги разправите. Лекарят ще отдели 5, 10 минути ще ви пипне пулса, ще погледне езика и за това вие ще трябва да платите 50, 60 лева. Ще ви напише една книжка и ще каже идете на аптеката, там ще ви дадат една течност, от която сутрин 5 капки, на обяд 5 капки и вечер 5 капки ще вземате. Отлично нещо за културните хора е това. Но когато един вол се разболее, какво ще му напише лекарят? Разболее се, не иска да взема храната. Тогава господарят ще го мъчи. Виждали ли сте как ги мъчат? Ще му отворят устата, ще му турят цяра. Аз наричам това аналогии в живота. Всичките хора са болни. Всеки е недоволен, понеже няма кой да му шета. Всичкото недоволство произтича от болните хора. Има две недоволства в света. Едното на болните хора, другото на здравите хора. Едното е мъжко недоволство, другото е женско. Недоволството на болните е женско. Недоволството на здравите е мъжко. Като влезе болният спор ще има, че яденето не е приготвено добре, махана ще има. Водата безвкусна, яденето безвкусно, въздухът непречистен, леглото не е меко. Криво гледа недоволният, после казва: Много са груби хората, не знаят да пипат. Здравият и той е недоволен, че няма кому да заповядва и като заповядва, не го слушат. Тогава има една пръчка, капелмайстор е. В коя ли къща майката и бащата не са капелмайстори?

Казвам: През тези години ще се пазите. Не ще се пазите, но ще изучавате вашите недоволства: женското недоволство на болните и мъжкото недоволство на здравите. Запитай се щом си недоволен, защо си недоволен? Обичат те, не си доволен. Не те обичат, пак си недоволен. Искаш да знаеш дали те обичат или не. То не е твоя работа. Дали те обичат хората или не, то не е твоя работа. Ти искаш да знаеш дали те обичат, то е тяхна работа. Задай си въпроса ти дали обичаш, нищо повече. Някой път да те обичат, е най-голямото нещастие. И да не те обичат, пак е нещастие. Две неща има в света: да те обичат, ти не си свободен. Майката не остава детето си целия ден, носи го на ръка. Първите 6 месеца детето не може да стане, тя го носи само на ръцете си. Представете си, че вие сте 20-годишен и майка ви трябва да ви носи на ръце. Ще бъдете повити с въркузун*. Най-първо ще се учите да обичате. Исая е един от добрите пророци. (Учителят чете втория стих от 62-а глава на Исая) „Ще видят народите правдата Ти и всичките царе славата Ти и ще се наречеш с ново име, което устата на Господа ще нарекат.“ Това е една песен на пророка. Детето спи, пък майка му казва: спи, спи сине, цар ще станеш, как ще управляваш, какъв юнак ще станеш, красавец голям ще бъдеш, всички ще се хвалят с тебе. Това е положението на пророка. Израилският народ спи и той говори. (Учителят чете третия и четвъртия стих). Като станеш възрастен ще те оставят, ще се научиш да ходиш. Та казвам, когато израстеш, тогава ще те оставят. Богат като станеш, ще те оберат. Здрав като станеш, ще те впрегнат като вол да ореш. Пък аз казвам за себе си: аз като стана умен човек, ще разбирам Божиите пътища. Господ ще ми тури корона на главата. Казвам: Блажени търпеливите хора, блажени които се учат на търпение. Вие мислите да бъдете много религиозни, мислите дали сте религиозни. Какво разбирате вие? Казвате, дали Господ ме обича? Казвам: Обича те Господ. Светът заради теб е създаден. Водата заради тебе е създадена, въздухът заради теб е създаден. Как да не те обича. Ти обичаш ли Господа? Какво си създал заради Него? Казвате, може ли да ми докажеш това? Рекох, аз ще го докажа, но ти ще страдаш. Запример, аз ви доказвам как аз ям. Приготвят хубава баница. Баница вече всички знаете какво е. Вие стоите на стола, аз ви доказвам, как аз ям. Вие ме гледате. След като ви докажа, че мога да ям какво се ползувате вие? Че има баница, която е влязла в моята държава, аз се ползувам, вие гледате, казвате, да има и аз да ям. Не знаете как да ядете. Втора и трета баница, аз все доказвам. Казва, я ми докажете? Вие трябва да ми докажете, че може да ядете баницата. Следователно, аз като доказвам, че ям баницата, аз се ползувам. Ако вие ми докажете, че може да ядете, вие се ползувате.

Казвате: Няма Господ за мене. Като ми докажеш за Господа, Господ е за вас. Но новата мисъл, която трябва да имате, я имайте предвид. Не доказвайте, но мислете да се ползувате. Казва, аз му доказах, че има Господ. Хубаво доказвах, но човекът е гладен. Ти се наяде хубаво, доказа че може да ядеш и си здрав. Ти си доказал, че ти си здрав. Ти си здрав, но той е болен. Всеки болен човек се нуждае да му дадат условия, да докаже, че може да яде хубаво, да докаже, че може да бъде здрав.

Кои са причините, че Господ остави израилския народ? Когато отиде ученикът в някое училище, ще го посрещат ли с лаврови венци? Той отива в училището да се учи да слугува. На книгата ще служи. Каквото учителят говори, ще го прилага. Сега заблуждението на съвременните хора е, те мислят, че като станат религиозни, ще се оправят работите им. Освен че не се оправят, но повече загазват. Учен човек като станете, пак ще загазите. Соломон беше много учен човек, философ беше и религиозен беше. Господ му се яви на сън. И той религиозният, учен човек имаше 300 жени и 600 наложници. Това са 900 слуги. Магарета, коне, колко имаше. Сега погрешката на Соломон ето в какво стои. Соломон помисли, че светът е създаден заради него и онова, което той намери, то ще бъде. Той се залови да изследва женското сърце. Как е направил Господ женското сърце. Трябваха му 1200 жени. За всеки месец по 100 жени, 12 х 100 са 1200. Сега искате да разрешите въпроса, дали да е мъж или жена човекът. Представете си, че имате едно сърце, представете си, че имате и 100 сърца изведнъж да бият. Вие още не сте разрешили въпроса. Искате да обичате някого. Защо ви трябва? Да си съставите една ясна представа като обичате някого. Най-първо като обичате някого, като го виждате, виждате го като един ангел. Някаква светлина излиза от него, от очите, от ръцете, от ушите. Казвате, той е божество. Българинът така преувеличава. Казва, млад момък планина. Първоначално е божество, после българинът казва: Брей той е станал цял звяр. Щом е звяр, разбирам, приближил си се до този човек. Ако се приближиш при огъня, огънят е звяр, изгаря всичко. Стой настрана от звяра. Българите имат една дума, която казва, звери се.

Казвам: Исая се влюбил в своя си народ повече отколкото трябва. Където ходи, мисли само за него. (Учителят чете четвъртия стих). Как ще се оженят хората за земята, поезия е. Как разбирате вие оженен за земята? Щом обикне човек нещо, той се жени за него. Щом започнеш да страдаш, ти си вече женен. Сегашните хора не разбират какво нещо е оженването. Оженен човек в живота. Щом се дадат условия на човека да живее, той е оженен. Щом се роди една мисъл в ума ти, ти си оженен. Щом се роди едно чувство в сърцето ти, ти си оженен. Щом се роди една постъпка във волята ти, ти си оженен. Радвам се за това, но разбирайте това оженване. В женитбата вие разбирате нещо артистично. Голям триумф има, когато човек се ожени за сцената. Венци, поклони, всичко туй. Сега първоначално в живота, когато две птички се обикнат, какви венци, какви дрехи им турят? Колко чеиз носи младата мома на своя възлюбен? Колко писма ще напише една птица? Аз по някой път само слушам птичките. Като седи на дървото казва: Обичам ви, пък хвръкне на друго дърво. Чирик-чирик, хайде от дърво на дърво. Чирик, казва, обичам ви. Из въздуха се носи „обичам ви“, никакви писма не пишат те. Но у хората друг е въпросът. Като извади писмото човек, казва: Така ли беше едно време, какво ми е писал пък сега. Какво ще бъде положението на хората, ако държите думите на Соломона, всички щяхте Соломоновци да бъдете. Ако имаха по 1200 жени в Израил нямаше да има толкоз дъщери, пък и красиви трябваше да бъдат. Не може да бъдат грозни. Трябва да бъдат снажни, красиви, ако вземете физическата страна.

Та казвам: Сегашния живот вие искате да го разрешите като Соломона. Никакво разрешение няма в разрешението на Соломона. Както сега искат да разрешат въпроса, то е Соломоновско разрешение. Няма разрешения. Трябва някой от вас да го пренесат или на северния или на южния полюс. Да седите 6 месеца на тъмно, че да се научите сами да си палите огън при температура 50, 60, 70, 80 градуса студ. Да седите 6 месеца без всичките удобства, ще имате тогава една друга представа за живота. Ако си на полюса ръкавици трябва да имаш, гугла трябва да имаш, едва да се вижда лицето ти. Така казвам в страданията си, когато човек започва да страда, то е само изправление. Защото щом се влюбите един в друг, тъй както сега разбирате, мъжът и жената ще се намерят на два полюса. Тази любов на полюса няма никакви удобства. Там сам трябва да си служиш на себе си. Щом дойдеш до онази истинската любов, трябва да служиш, да носиш товара на хората, ако искаш да бъдеш добър, трябва да служиш. Щом искаш да ти слугуват, ти не може да разбираш, тогава се раждат противоречията. Гневиш се защо не ти казал някой добра дума.

Сега българите ме питат какво ще стане с България. Какво ще стане с България? Каквото ще стане с всичките народи. Каквото стана с Израиля. Същото ще стане с България. Пита ме един ленив ученик какво ще стане с него? Ще стане същото каквото става с всичките лениви ученици. Какво ще стане с онези, които не работят? Каквото е станало с всички мързеливци. Какво ще стане с войниците, които се бият? Ще стане туй, което е станало: ранени ще има, пукнати глави, смазани крака ще има. Какво ще стане, той много говори. Мислите ли, че многото говорене разрешава въпроса. По някой път дойдат някои, които са ме слушали, дойдат и кажат. Едно време тъй каза. Да, едно време беше топло и съм казал, че ще има 35 градуса топлина, а пък сега казвам, че е студено. Сега е студено 25 градуса под нулата. Не си хармонират. Не си хармонират, разбира се. Защо говориш така? Защото времето е такова. Аз не го измъдрувам от себе си. Студено е 25 градуса под нулата. Инструменти имам, измервам. Топло е 25 градуса. Времето ме заставя да кажа, топло е. Ако не е топло как ще кажа, че не е топло. Ако не е студено, как ще кажа, че не е студено. Студът ме заставя да кажа, че е 25 градуса под нулата. След като кажа, че е 25 градуса студ, казвам, не може да издържаме този студ, трябва да запалим собата*. Ако гори собата, вкъщи имаме 25 градуса топлина, ще кажа много е тази топлина, не туряйте повече дърва. Ако имам слуга, ще кажа на него. Ако съм аз, ще кажа на себе си, не туряй, не се нуждаеш от тази топлина.

Сега, ние не искаме да вървите по стъпките по които всички религиозни хора вървят. Аз ако бих дал тълкувание на всички израилски пророци, трябва да се изясня. Казвате, каква поезия. Казвам: Ще се ожениш за земята. Като умреш ти се оженваш за земята. Като те приеме земята, какво ще направи. Ще извади много хубави плодове. Един свещеник ми разправяше: Много череши ядох на гробищата. Казвам: Тия умрелите чорбаджии и свещеници, ял си тяхното месо. Чорбаджийско месо. – Не думай! Какво да не думам, така е. После от гробищата много болести може да дойдат.

Първото нещо трябва да знаем, че Бог е създал света, иска да събуди съзнанието ни, да ни учи да работим, както Той работи. Иска да ни научи да обичаме, както Той обича. Ти като обикнеш, остави го сам, да го оставиш свободен да разбира живота. Не се навъртай около него. Някой път направете един малък опит. Във всичките хора има едно желание да заставят хората да ги обичат. Не може ти да заставиш да те обичат. Ако ти дадат 25 000 000 да раздадеш на бедните, постоянно ще те обичат. Кажи, че раздаваш на бедните 25 000 000, ако искаш да те обичат, ще имаш най-хубавите писма. Аз гледам по някой път, превеждам този пример. Много пъти, когато ми иска някой майстор и каквото иска давам. И по някой път се радвам, че малко иска. Благодаря, че не иска 10 000 лева и веднага дам да не би да си измени ума. Един ден иде един дава ми едно писмо, турям го в джоба си, казвам, колко иска. Мислих, мислих, дадох му една сума. Той ме погледна тогава, понеже не отворих писмото. Аз замотах писмото да го не отворя, да не знае той. Аз не съм чел писмото, той не знае колко съм дал. Гледам го, че е доволен и аз съм доволен, че е доволен. Не съм чел писмото, зная че иска, но колко иска не зная, предполагам. Той взе и мисли, че взел колкото иска, той мисли, че съм чел писмото и съм дал толкоз, колкото иска. Гледам, усмихна се. След два–три дни бръквам, изваждам писмото, казвам, чакай да видя колко иска. Отварям писмото, той иска 300 лева от мене и ми казва на какво основание, доказва ми го много добре човекът. Без да чета писмото, аз доказвам какво зная и аз му турих 100 лева. Как ще премеря, той иска 300 лева, аз му давам 100 лева. Понеже аз ви обичам толкоз идущата година пак да ми дойдете на гости. За две години сте ангажиран да дойдете при мене. 100 лева давам сега, идущата година още 100 лева и на третата година 100-те ще ви дам – всичко 300 лева. Тъй щото лесно се изплъзнах аз. Най-после какво го е заставило да иска? Щом ми иска 300 лева за 15 дена, ще прекара един сносен живот. 600 лева за ядене не е много, той, жена му и двете му деца. 600 лева на месец е много икономично. Аз смятах и започнах да мисля, аз ще му дам 300 лева. Не му дадох 300 лева и пак смятам, 300 лева за 15 дена, 100 лева за 5 дена. Не му зная адреса, казвам на себе си, отвори писмото. Не се спирам там, нито искам вие да се спирате. Онзи, който и да е, не трябва да разчита на мен. Аз в дадения случай не разполагам с 300 лева. Сто души, ако дойдат да искат по 300 лева, 30 000 . Че 30 000 на тези години! – Иде някой при мене, той се хвали и иска пари. Казвам, нямам пари, иди си, те ще дойдат. – А-а-а, ще дойдат! Казвам: Иди си, ще дойдат от някъде парите. Върви той и си мърмори. „Не е така добър човек, не дава“. Върви по пътя, намира толкова колкото му казвам, че ще дойдат. Някой изгубил парите, той ги намира. Хвали се на другите, каквото ми каза, намерих. Хубаво, онзи, който изгуби парите, аз значи извадих парите от онзи, който ги изгуби, накарах го да изгуби парите си, за да услужи на другия. Онзи разсъждава малко особено. Казва: Не искам да стана богат човек за сметка на другите. Плюс и минус нищо не означават. За единия може да съм много добър, а за другия много лош. Това не разрешава въпроса. Аз разрешавам въпроса другояче.

Всяко недоволство на човека е на място. Щом ти си недоволен, недоволството има добрата страна, може да се впрегне на работа. То е най-мъчното нещо, с което можем да се справим. Обичаш някого и си недоволен. Седиш, имаш недоволство, което те мъчи. Един дявол е дошъл в тебе, мислиш дали не обича и другиго. Какво има да мислиш? – Мислиш, ако обича другиго, дали не го обича повече. Този дявол те мъчи сега. Ти един турчин за всички можеш да го питаш, за баща му, за майка му, но за жена му няма да споменаваш, защото цяла беля ще бъде. Сега и турците се измениха, но едно време, според Мохамедовия закон беше. Пита някой дали този човек живее добре или не. Казвам: Той живее толкоз добре, колкото и ти и аз живеем. Аз мисля, че живеем добре, според моя морал. Той мисли, че живее добре, според неговия ум. Казва: Той е много добър човек. Ако стане човек много добър, той най-малко ще бъде недоволен от себе си. Ако дам всичкото си имане на хората, колкото богатство имам, нали се проповядва щедрост, та нали Бог е направил света и раздал света. Той всичко е раздал на хората, но станаха ли по-добри? – Аз ще правя друг опит. Аз мисля: като направя добро на хората ще бъдат ли те по-добри? Не седи така въпросът. Добрината не е материално даване. „Ако раздам всичко, а любов нямам, нищо не съм“, казва апостол Павел. В дадения случай ние се нуждаем от много малко. В дадения случай, ти не се нуждаеш от много въздух. Като дишаш, ти приемаш известно количество въздух. Държиш го малко и го изпращаш навън. Ти не се нуждаеш от много въздух, да го складираш в хамбара. В дадения случай ти не се нуждаеш от много мисли. В твоето съзнание, може да се побере една хубава мисъл. Следният момент може да дойде друга някоя мисъл или друго някое желание. Сегашното разбиране, вие искате тъй да имате всичко. Вие мислите, ако имате една хубава стая добре мебелирана, всичко ще ви бъде добре. Че то е едно робство. Но ти можеш да бъдеш болен. После има доста големи възможности. Тази къща е направена от дървен материал.

В едно семейство имам един пример. Майката заспала на леглото. Под леглото имала орехи. Детето взема една свещ и влиза със свещта под леглото да намери орехите. Свещта запалила чаршафа, майката спи. Детето като запалило чаршафа, избягало навън от стаята. Влизам аз, тя вика: Изгоряхме. Вземам чаршафа, изнасям го навън. Изискваха се само няколко момента, за да се захване цялата къща. Това дете ни най-малко не мисли, че от запалената свещ, може да запали и къщата. То иска да си вземе орехи. Майката защо туря орехите под леглото? – Вие не туряйте орехите под кревата. Ще легнете да спите, ще дойде детето, ще запали свещта да вземе орехи. Вие мислите да бъдете щастливи. Искате да станете богати. Богатството носи свои нещастия. Вие искате да станете учени хора. Учението носи нещастия. Да знаеш да слугуваш на хората. Аз съм правил много опити. Човек като стане много учен, много богат, не трябва да го познават хората, трябва да става видим и невидим. По някой път се обличам много просто, турял съм каскет. Дойде някой и казва, тука ли е Учителят? – Не зная. – Къде можем да го намерим? – Казвам: Много занят е. – Не можеш ли да ми кажеш къде е? Казвам: Друг път елате. Кога приема? – Когато е разположен. Сега ще кажете: Трябва да го приемеш. – Какво ще го приема. Аз го виждам, той е млад момък, идва да ми говори, носи едно писмо, че няма средства, туй онуй. Аз виждам, че той иска да му дам 1 200 лева, да си вземе нови дрехи, да ходи да лъже момите, да върти главите на младите моми. Те ще мислят, че е богат. Утре излъже момата, че любов има. Дрехите лъжат. Аз не трябва да съучаствувам на него. Казвам му, тебе не ти трябват пари, дрехи не ти трябват. Казвате: Човек трябва да бъде облечен. В такъв случай, преструвам се, турям му прости дрехи. Казва: Ти си поживял. Не съм поживял, от сега живея. Казвам: Аз мислех едно време като тебе. Но сега съм дошъл на друг ум. Чудното е, че хората мислят. Не можеш да излъжеш човека. Себе си можеш да излъжеш, да му докажеш, нищо не можеш да докажеш. Този човек защо ще го лъжеш, че му правиш добро? След време ще видиш, че ти не си му направил някакво добро. Онази мома, която ще те обича, тя иска да имаш отлична глава. Не този ум, който имаш. Да имаш едно отлично сърце, едно здраво тяло. Ти още не си готов да слугуваш. Най-първо, ти я залъгваш, искаш тя да ти донесе нещо. Казвам: Не търсиш бедна мома, но търсиш богатичка.

Сега аз превеждам нещата. Вие искате хубавите условия, всичките условия в живота са добри, няма условия, които да не са добри. Човек, който разбира беднотията, и в беднотията има всички условия за един добър живот. В богатството има всичките условия за един добър живот. Но трябва да знае човек. В този смисъл Бог ни опитва доколко ние разбираме и прилагаме Неговите закони. Да възлюбиш ближния както себе си. Тогава Бог ще те възлюби и тебе.

(Учителят прочете от 5 до 9 стих включително). Яденето като не минава през портите, къде ще влезе. Като седнеш всичките хапки ще минат през вратите на Ерусалим и ще влезат в Ерусалим. Да кажем, ако една мисъл не мине през вратата на твоя ум, ако едно чувство не мине през вратата на твоето сърце и ако една постъпка не мине през вратата на твоята воля, тя е чужда. Всяко нещо трябва да премине през вас. Дълбоко съдържание има „минете през вратата“. (Учителят прочете до края главата).

Толкоз хиляди години Господ идва и все работници иска Той в света. Не да бъдеш недоволен, но да бъдеш доволен от окръжаващите, между които живееш. Защото ако си недоволен от своята глава, какво ще добиеш? Ако си недоволен от твоето сърце, какво ще добиеш? Ако си недоволен от твоето тяло, какво ще добиеш? – Казва: Тялото ми не е такова, каквото трябва. Сърцето ми не е такова, каквото трябва. Когато говорим, че човек трябва да бъде доволен, разбираме да бъде доволен от онова, което Бог му е дал. Тази глава ти е достатъчна засега. За в бъдеще Той ще ти даде една по-добра глава. Ако не знаеш как да се справиш с тази глава, ако туй сърце, което имаш, не можеш да се справиш с него, и ако тялото, което имаш, не можеш да се справиш с него, никой не може да ти даде по-добро тяло от това и по-добро сърце от това. Казвам: Вие имате най-добрите глави, най-добрите сърца в дадения случай и най-добрите тела. Сега ще ме попитате на кого говоря. На всички ви говоря. Бъдете благодарни от главата, която носите, от всичко, което имате, бъдете благодарни. Бъдете благодарни от въздуха, който дишате. Бъдете благодарни от най-малката къщица. Имате една къща – стаица и кухня. Бъдете благодарни. Що е живот, за напред е. За в бъдеще ще имате две стаи и една кухня. Те са лесни работи. Щом любовта влезе в света в този смисъл, всичките хора ще имат. Любовта още не е дошла да царува, когато тя дойде да царува, тя ще уреди света. Тя всеки ден идва. Ти си недоволен. Тя знае, че ти си гладен, оставя ти хляб и си заминава. Ти като намериш хляба, малко си доволен и пак после си недоволен. Тя сама ви посещава, само че вие искате тази любов да измени формата. Законът на любовта е, че всякога любовта се явява в една форма, която ти не знаеш. Там, дето вие никога не мислите, от там ще се яви любовта. Аз вървя и казвам: да си имам малко пари. Нямам нито пет пари в джоба. Минава тоя с пари, казвам: Имаш ли? Не можел да ми даде, излизал вън от града. – То е тъй, като нямаш пари, никой нищо не ти дава. Ето кажи му: една хубава ябълка, узряла. Поглеждам ябълката, тя казва: откъсни от мен. Да си вземеш. Приближавам се, откъсвам си. Значи едно неразумно същество, което не дава пари, разумно казва – заповядай. Дървото казва: Вземи си, на мен ми е приятно, ще ми олекне, доста деца имам. Прати го туй детенце на училище, много добре ще е за мен.

Разправя един светия, той като се помолил за ядене на Господа, иде една крава, напращяла с мляко, той нямал съд да си издои млякото, че започнал като телето отдолу. Някой, който има нашето разбиране, ще каже: Как така да няма съд, едно гюмче, да издои. Но в дадения случай тази крава не носи никакъв съд. Този светия разбрал много добре. Той изсмукал двете мамки, и оставил другите две за телето да има. Наполовина разделил млякото. А пък вие какво щяхте да направите? – Ако тази крава дойде при вас, аз да ви кажа какво ще направите: понеже имате тенджера, ще издоите всичкото мляко, а за телето, ще кажете: Да попасе кравата, наново да събере мляко. А приказката е, че този светия бил без гюмче, изсмукал двете мамки и двете оставил за теленцето.

Казвам: Няма по-хубаво нещо да бъдете благодарни. Аз говоря за момента, не за часове, за минутата. В даденият момент, той е една секунда, бъди благодарен от онова, което Бог ти дава. Имаш едно приятно разположение, една надежда, една малка радост, радвай се, следният момент носи едно благо. Благото може да бъде разбрано и неразбрано. Разбраното благо те прави доволен. Неразбраното благо те прави недоволен. Тогава не можеш да използуваш благото, което Бог ти дава. Сега ето какво значи съобразителност. Аз да ви преведа пример. Един доста виден цигулар носел доста хубава, модна цигулка, но се скъсала едната струна на цигулката. Среща го един и му дава 25 лева; той бил гладен, но не отива да яде, но отива и взима струна, нагласява цигулката и започва да свири – парите ще дойдат, събират се хора около него. Ако той беше отишъл да се нахрани за 25 лева – цигулката щеше да остане без струни и не можеше да свири. Казвам: Вземи струни, нагласи цигулката и след туй, яж. Малкото ако го туриш на работа, ще придобиеш повече. Някога една дума в света служи да поправи обърканото ти положение. В съвременното съдопроизводство – повикат те като един свидетел. Зависи от една дума, която кажеш като свидетел. От една дума зависи или да бъдеш в затвора, или да бъдеш свободен. Ако се закълнеш и дадеш лъжливо показание. Казва: Пари взел ли си от този човек? – Не съм взел. Заклеваш ли се. – Заклевам се. После се докаже, че си взел пари, в затвора ще идеш. Кажи: Взех. Нищо повече. Значи ти си свободен, няма никакъв затвор. Казвам: В дадения случай бъдете искрени със себе си – направил си една погрешка, в себе си ти не искаш да я признаеш. Седиш пред лицето на Господа – Господ казва: Такова нещо ли направи? – Господ те вика като Адама – Адаме, Адаме. Адам се сгушил някъде. Търси го Господ навсякъде. Господ нали вижда защо го търси из Рая? Не го ли вижда къде е, че да отиде направо при него. Вижда го, но го вика сам да дойде. Той ходи, търси го из Рая. Най-после целият ден от сутринта до вечерта го търси, вижда че няма да излезе, отива при него, хваща го и казва: Я излез! И му казва Господ тъй: Аз като те викам, ти защо не идваш? Казва: Убоях се от лицето Ти, защото съм гол. Не съм такъв, какъвто трябва. – Да не си ял от забраненото дърво? Изведнъж този учен адвокат казва: Онази другарка, която ми даде, имах доверие в нея – тя, казва, ме тури в този път и съгреших и аз. Господ не му се кара, не каза защо слушаш жената. Хваща нея. Тя, адвокат, учен, ботаник. Той е зоолог, понеже турил имена на всички животни, той изучавал животните. Тя изучава ботаника, прави химически опити. Пита я: Ти защо яде от забраненото дърво? Тя казва: Господи, онази змия, която създаде, тя ме излъга. Тя ми каза, че ако ям, ще имам живот. И нея Той не гълча. Казва на Адама: Понеже ти послуша жена си, ще ореш земята. На жената казва: Понеже ти послуша змията, ще раждаш с мъка и страдания. Ако ореш земята, Адам си, ако раждаш с болка – жена си. Ако страдаш като Адама – слушал си жена си. Ако страдаш като жената – слушал си змията. Следователно, страданията на Адама са от жена му, понеже жена му го излъга. Има страдания от жената. Мъжът страда от жената. Жената страда от змията, понеже змията я излъга. В света има две страдания – едното женско страдание, другото змийско страдание.

Но всичката философия седи в дадения случай да бъдеш благодарен на онова, което ти е дал. Защото ако ти не си доволен, Бог ще те прекара един ден през най-голямото страдание. Недоволен си от живота. Къща имаш, недоволен си, синове имаш, недоволен си. Министър си, недоволен си. Философ си, недоволен си. Поезия пишеш, недоволен си. Един ден Господ казва: Я го заровете в земята – ще ви извади душата. Заровете тялото. Ще те остави завързан с тялото ти. И ще вика тогава: Адаме! – Тук съм Господи, заровен съм, не мога да дойда при Тебе. Че кой те зарови тебе? И там да те заровят да чуеш гласа на Господа. „Които чуят гласа, ще оживеят.“ Като оживееш трябва да дигнеш тази пръст, да излезеш из гроба. Казва: Ще възкръснат които могат да дигнат пръстта на гроба, а които не могат да вдигнат пръстта ...? – Всичките мъчнотии в живота са все пръст на гроба. Мъчнотиите, това са пръстта, която трябва да се превъзмогне. Като дойде Господ, всичката пръст ще изхвърлиш навън. Ще кажеш: Свобода ми трябва. Няма да питаш дали имаш право тази пръст да я хвърлиш или не. Ще разпръснеш пръстта и ще отвориш гроба, ще излезеш навън. Ще кажеш: Слушам, Господи. Каквото ми заповядаш ще изпълня и ще бъда доволен от всичко онова, което ми даваш. Всяка заповед, която ми дадеш ще изпълня. В туй седи всичката философия.

Туй е сега новото, което мога да ви кажа за Новата година. „Които чуят гласът Му“. Аз чувам много сестри пеят тук. Мнозина ме питат защо пеят. Сега няма да ви кажа – това са старите ви разбирания. На всичко онова, което имате, притурете в дадения случай да бъдете доволни за момента. Аз не ви казвам да бъдете доволни за цял ден, но в даден момент да бъдеш доволен. Аз веднъж тръгвам със стомничка да си донеса вода. Среща ме една сестра, казва: Учителю, дай аз да ти услужа. Като се връщам горе, не зная как станало, тя счупила устата на стомната. Тя има всичкото удоволствие да ми услужи, но какво се случило там, счупила устата на стомната. Аз съобразявам, казвам: Тази стомна доста време ми е служила, сега иска да се пенсионира. Сега тя се много радва, че ти стана причина, да се пенсионира.

Казвам: Аз ще ти дам пари, да купиш друга. Тя казва, аз счупих стомната, аз трябва да я купя. Аз трябваше сам да донеса вода. Аз можех да ѝ кажа: Ти защо не си внимателна? Знаеш ли, че тази стомна ми беше ценна. Като не можеш да направиш една работа, защо се наемаш? Като кажа така, питам, стомната ще бъде ли здрава? Пък този пример как щях да ви го кажа? Казвам: Хубаво стана, че счупи стомната, тя се смущава вътре. Казвам: Няма нищо. Рекох, аз предполагам наместо аз да я счупя, ти я счупи. Понеже, ако аз бях счупил стомната, не щях да науча този урок. Понеже съм мек към себе си, ще намеря извинение. Сега съм обективен външно. Веднага казвам на себе си, веднага идват двата гласа: Ако ти беше счупил стомната – как щеше да кажеш на себе си? Казвам: Сега ти си, който счупи стомната. Тя е пенсионирана, какво ще правят грънчарите, ако не се счупят стомните? За всяка счупена стомна, грънчаря се радва. Ако не се чупеха тези стомни, те щяха да фалират. Всяка счупена стомна е благословение. Ще се създаде една нова работа.

Радвайте се за онези страдания, които идват. Те са големите блага в света. Страданието е благо. Всяка счупена стомна е страдание. Всяка нова купена е радост. Счупените стомни, това са наши страдания. Купените нови стомни, това са наши радости.

Желая сега да смените страданията си с радост.

Живейте всякога там, дето любовта живее. Няма по-хубаво място от мястото дето любовта живее. Живейте там.

Отче наш.

10. Утринно слово 5.I.1941 г. Неделя 5 ч. с. София – Изгрев