Разлика между версии на „Ободрителни мисли, чувства и постъпки“

Текуща версия към 06:45, 12 август 2011

Утринни слова - Девета година (1939-1940)

Първият момент на любовта, том 1

Ободрителни мисли, чувства и постъпки

3. Неделно утринно слово 8 октомври 1039 г. 5 ч.с. Изгрев

Добрата молитва.

91 псалм.

Молитвата на Царството.

Духът Божи.

Ако си зададете един въпрос, защо човек трябва да бъде добър. И как може да стане добър? За да стане човек, той трябва да мисли. Като не мисли, той не е човек. Дотолкова, доколкото неговата мисъл е права, дотолкова той е човек. Сега искам да ви наведа върху една мисъл – върху ободрителните мисли, върху ободрителните чувства и върху ободрителните постъпки. Мнозина сте слушали, казват: „Да вярва човек.“ Но каква вяра? Има една положителна и една отрицателна вяра. Положителната вяра е вяра в която шишето е пълно с вода, отрицателната вяра е вяра, в която шишето е празно. Шише ще имаш, но е празно. Всичките отрицателни неща в света са празни. Форма имат, но нямат съдържание. И казва: „Да вярваме в Бога!“, това е празно шише. Ама да се обичаме! Това е празно шише. Ама да имаме надежда! Това е празно шише. Да имаме, да имаме и нищо нямаме. Като кажеш да го имам и да имаш! Това, което имаш, ще кажеш: „Имам го!“ А това което нямаш, казваш: „Нямам.“ Имаш една вяра, но твоята вяра е празно шише. Имаш ум, но твоят ум е празно шише. Сърцето ти и то е празно. Душата ти и тя е празна. И духът ти и той е празен. Всичко е празно. Значи, нуждаеш се. Вие сега мислите, всичко като е празно, имате обширен план за работа. Много хора, които нямат работа да ги турите на работа. Цял ден седиш и мислиш какво да правиш. За пример, някои от вас седят и мислят как да обърнат света. Отлична идея е тази. По-хубава идея от тази няма – да обърнете света, вие не сте обърнати както трябва. Един американски проповедник е казал тъй: „Аз вярвам в онова обръщане, което обръща не само сърцата на хората, но обръща и техните кесии.“ Ако твоята кесия не е обърната, ти още не си обърнат. Погрешка е, че ние не искаме да признаем своите погрешки. Мислим, че каквото говорим – вършим и каквото говорим е право. Право е заради нас. Но ти имаш едно състояние казваш тъй: „Аз вече съм се обезверил.“ Това е едно празно шише. „Аз нямам смисъл в живота.“ Това е празно шише. Казвам: Щом имаш празно шише, то може да се напълни. Те са сега ред изяснения. Вие всички имате една вяра, но не сте проверили, до каква степен вашата вяра е реална. Вие, по някой път, може да кажете тъй: „Ама хората в мен вярват!“ Но питайте тези хора, доколко вярват. Може да направите опит. Идете при един ваш приятел и опитайте доколко се простира неговата вяра. Поискайте му на заем десет лева и той ви дава. Поискайте му сто лева, пак дава. При петстотин лева, спира. Неговата вяра е до петстотин лева. Идете при някой друг, той ви гарантира до хиляда лева. Там се спира и по нататък не отива. Наскоро един млад, който се подвизава в този път, дошло му на ум за нещо да се подвизава. Но пари му трябват. Иска да строи къща. Отива при свои богати роднини. Те като го видели, казали: „Лесна работа е! Ще уредим.“ Като отишъл втори път, те казали: „Времената са лоши. Ние сме вложили парите, не можем да ви помогнем.“ Това е материалната страна. В духовно отношение дойде някой при вас и ви говори, че така и така ще служи на Господа и да му помагате. Вие го погледнете някои път, за да видите, докъде може да му помогнете. Аз другояче разсъждавам. Вие идвате при мен. Това, което мога да ви дам се ограничава. Вие сами сте ограничили възможността на онова, което аз мога да ви дам. Тук има две страни. Вие идвате при мене с едно шише, което събира един килограм. Масло ви трябва. А пък вие искате от мене 1 кг. Представете си, че аз имам масло, но нямам шише. Колко мога да ви дам. Толкова, колкото може да събере вашето шише. Вие казвате: „Дайте ми повече!“ Казвам: „Намерете някое шише.“ Вие казвате – „нямам.“ В кого е погрешката? Другото положение е следующото: Вие носите едно шише от 5 кг, а пък аз имам само един килограм масло. Вие казвате: „Дайте ми 5.“ Аз ви давам един. Къде е погрешката? Няма погрешка. Аз имам само един килограм на разположение. Вие намерете други. Но тази година маслините не станаха. Та някой път всички вие сте така взискателни като отивате при Господа. Някой път носите големи шишета, а някой път носите малки шишета и сте в най-големи противоречия, защото не стават така, както вие мислите. Погрешката е в самите вас. С големите шишета ти трябва да бъдеш предвидлив. Не вземай голямо шише, защото твоят приятел има по-малко масло, вземи по-малко шише. А пък когато вашият приятел има много масло, вземи голямо шише, не вземай малко. Имаш намерение да искаш 5 кг масло, а носиш един килограм. Вземи голямо. Това са разсъждения сега.

Вие седите тук. Ние разсъждаваме и говорим. Сега какво мислите? Вие мислите, че има един невидим свят, но къде е, не го знаете. Във вашия ум седи, че този свят е далеч някъде. Това е право. Много е далеч и много е близо. По форма е далеч, а по съдържание е много близо. Духовният свят по съдържание е вътре в нас. Ако слушате по радиото, Англия е много близо. Отворете радиото и ще слушате веднага. Всичко каквото се говори там, вие го слушате толкова скоро, че даже и онези които са в зданието в Англия, те слушат след вас. Вие слушате по-бързо от онези, които са там. Лесно се предава по радиото. Аз като ви говоря на вас, които сте се събрали тук в онзи свят слушат ли ни или не ви слушат?

Да кажем, че вие сте при едно радио и проверявате станциите. Да кажем, че имате едно радио, което има 50, 60, 100 станции. Има радио и с повече от сто станции. Но вие се спирате на някоя станция, понеже от нея се предава нещо интересно. На всяка станция, която може да ви даде нещо интересно, вие се спирате на нея и слушате. Ние сме тука една станция. И ако има нещо интересно, ще отворят радиото и ще ви слушат, ако не е интересно, затварят с едно копче и минават на друга станция. И ти си една станция. Ти се молиш, но молитвата ти е толкова безсъдържателна, че като слушат отгоре известно време завъртат и затворят радиото.

Един американец искал да повика един свой приятел на гости. Това било в един от големите американски градове. Отива на станцията, говори на жена си по телефона. Когато и говорел, до него бил неговият приятел, когото канел. Той казал на жена си: „Моля любезна, ще доведа един мой приятел на гости. Бъди така добра да приготвиш нещо за ядене.“ Тя казала: Този да не ми го довличаш. Той слушал и приятелят му слушал. Двамата слушали. Че вие седите на станцията и говорите на Господа и жена ви се обажда отвътре. Ти се молиш, но нещо в тебе се обажда: „Остави тези празни работи. Толкоз години сме се молили на този Господ. И той досега нищо не ни е дал. Не ходи да се молиш.“ Че Господ слуша твоята жена, какво говори отвътре. Това е твоето сърце. Сърцето ти казва: „Ако не бяхме се молили на Господа, щяхме да уредим много по-добре работите. Сега съвсем загазихме.“ Всички хора загазват, по единствената причина, че не употребяват своя ум, своето сърце и своята воля на мястото си. От три неща зависят нещата: от неговите мисли, които са навременни; от неговите чувства, които не са навременни и от неговите постъпки, които не са навременни. А нещата не могат да станат произволно. Бог е едно същество абсолютно свободно. И ако искате да употребите насилие върху него, това ще се отрази зле върху вас. Вие искате да изнасилите всякога Бог, но с изнасилването му вие вредите на себе си. Ако се зароди някоя нечиста мисъл във вас, Бог ще ви я повърне на вас. При Него не може да остане. Или ако се появи във вас едно нечисто желание, то ще се повърне при вас. При бога не може да остане. Или когато направите някоя нечиста постъпка, пак ще се върне на вас. Някои постъпки изглеждат много добри, но всъщност не са. Аз съм забелязал у мнозина следното: След като му говоря, той казва: „Ти искаш само да ме забавляваш.“ Аз се обръщам и му казвам: „Ти като дойде при мене, колко плати?“ Защото на един концерт, на едно представление можеш да се забавляваш, като си вземеш билет. Ще прегледаш програмата, дали ще се ползуваш или не. Казах на този: „Ти не си от много умните, защото мислиш, дали ще се забавлявам с тебе или не. Защото не си предвидил дали ще ти кажа нещо съществено или не. Щом мислиш, че аз те забавлявам, вземи си шапката и не си губи времето. И ще намериш някой човек, който няма да те забавлява. Според мене както виждам, ти нямаш търпение. Трябват ти три дена да се извърши твоята работа както искаш, а пък ти искаш да снесеш яйцето днес и целият свят да събереш. А пък не можеш да го снесеш днес.“ Ти казваш: „Аз вярвам в Бога.“ Та и аз вярвам в Бога. Ти казваш: „Но хората не постъпват добре.“ Но хората мислят, че и аз не постъпвам добре. Той мисли дали него го заблуждавам. Аз не го забавлявам. Но аз съм в противоречие, понеже не мога да изпълня желанието му както той иска. И да искам не мога да изпълня желанието му. Той иска да му ходатайствувам пред някой министър, но министъра го няма. Отишъл в странство по политически работи. Този ми казва: „Иди при министъра.“ Но няма го. Не мога да ви помогна. При всичкото добро желание, което имам, не мога. Ти казваш: „Но кажи му по телефона.“ Но той си има друга работа, баница се пече на главата му. И всички, които отивате при Бога, приличате на тези припряните. Вие мислите, че само с вас ще се занимава Бог. В цялата вселена Той има толкова работи, толкова прошения. Вие мислите, как така да не се изпълни вашето прошение, което сега сте подали. А преди вас има десет милиона. И като ги уреди 10-тях милиона прошения ще дойде ред и до вас. По човешки говоря. И оттам се заражда обезверяването на хората.

Колко пъти на ден човек трябва да се моли? Някои поддържат, че постоянно трябва да се молим. Че ти като се молиш постоянно и никак не работиш, тогава какво. Много се молиш и никак не работиш, постоянно вземаш пари и никак не ги връщаш. Какво ще стане? Като вземаш постоянно уроци по музика и никак не ги заучаваш, какво се ползуваш? Само плащаш, не заучаваш, плащаш и не заучаваш. Тогава професорът печели, а ти губиш. Казваш: „Да се молим.“ Какво? „Отче наш да четем.“ Отче наш, но ти вярваш ли, че този баща, Който управлява света е Един? И че ти трябва да изпълниш Неговата воля? И ако ти не си готов да изпълниш Неговата воля, без никакво противоречие, каква е твоята вяра? Да знаеш, че всичко каквото направи Той е все за добро. Едно нещо, макар и неприятно, каквото Той е направил за тебе е на мястото. И ако ти държиш тази мисъл в ума си, Той един ден ще оправи твоите работи, понеже Той разполага със сърцата на хората. Ще ги оправи, не когато ти искаш, но навреме. И ще бъдеш много по-благодарен.

Ти си тъжен сега. Няма нищо. Човек никога не може да бъде винаги весел. И някой път си поплакваш. Плачът няма да бъде винаги. Даже ангелите се пращат някой път на земята от небето, за да опитат скърбите на хората. И те се нуждаят от това. Ако човек има вечното блаженство, ще опита едно малко недоволство, че няма нещо друго. И ангелът като дойде тук и опита една малка скръб, знаете ли каква цена дава на това? Като отиде на небето разправя, какво нещо е скръбта. И като една научна теза изнася това пред другите ангели. Сериозно разсъждава. Ти казваш: „Дотегнаха ми тези страдания!“ Че те много струват. И какви бяха? Много пари струват. Онези, които са създали страданията, знаете ли колко векове са мислили, за да ги измислят? В края на краищата, във всяко едно страдание има нещо добро, което ще дойде. Сега има два вида канализация. В едната канализация водата иде отгоре. Лесно слиза водата. А пък има друга канализация дето водата се качва нагоре. При първия случай е лесно. Двете води се разговарят. Коя вода е на зор. Която се качва нагоре, тя казва: „Докато излеза нагоре, пати ми главата.“ Защото се качва нагоре. А защо на другата е лесно? Защото слиза надолу. Щом вие страдате, нагоре се качвате, а пък щом се радвате, надолу слизате. Кой печели? Който се качва, или който слиза? Кои клони печелят, които отиват нагоре или които отиват надолу? Онези, които отиват нагоре и дават плодове, печелят повече.

Аз ви говоря за вътрешния живот, за вътрешната фамилия. Онези от вас, които сте мъже, ще научите жените вътре да не цапат по телефона. Да не говорят такива работи, които ще ги чуят вашите приятели. А пък онези жени, които имат мъже, ще им кажете и те да не цапат. И на дъщерите си и на синовете си ще кажете да не цапат. Това казвам на женените от вас. А пък онези, които не са женени, ще кажат на своите приятели да не цапат. Някой иска да бъде женен. Защо да се жениш, да те цапат? Жени се дето няма да те цапат. Да се ожениш и да те цапа жена ти по три пъти на ден, там ще научиш голямо търпение. Но не може без цапане. Един пример ще ви дам за цапането. Жената мисли, че нейния възлюбен не я обича. Може ли нейният възлюбен да не я обича? Щом не я обича, въпросът е вече разрешен.

Чудни сте! Вие искате да ви обичат. Че за какво ще ви обичат? Кажете ми. Вие сте слепи. Възлюбеният ви няма какво да ви обича за очите ви. Глухи сте. Няма за какво да ви обича за ушите ви. И носът ви не чувствува. Няма какво да ви обича за носа ви. И езикът ви плещи всичко. За какво ще ви обича? И ръцете ви не са на свят. Не са меки, хубави. Като ви погледне този ваш възлюбен, вие сте едно страшилище. Кажете ми, кой ще ви обича? Идейно погледнете на любовта сега! Ако вашето сърце не може да праща онези хубави Божествени сокове, онова ухание, ако вашия ум не може да изпраща онази божествена светлина, ако от вашата воля не може да излиза онази благотворна сила, която освежава, тогава за какво ще ви обичат? Аз не ви говоря като на деца сега. Вие казвате: „Толкова години сме в този път, какво трябва да правим?“ Сега трябва да посеем на нивата най-хубавото семе, за да имаме една отлична реколта за бъдеще. Сега не ви казвам това като възражение. Но казвам причините, които спъват живота. Ще ви приведа един пример. Малки работи могат да спъват. Има хора, които са много религиозни. Такъв един религиозен човек в Америка по три пъти се молил на ден. И на всяко събрание отивал. Дето имало събрание отивал и се молил. Един ден като минал покрай един прозорец, на прозореца забравил един банкер една голяма торба с пари. Онзи казал: „Господ остави тази торба за мен.“ Задига торбата, отива вкъщи, остава торбата и казва: „Господи,“ но като искал да се моли, молитвата не върви. Спира се. Към вечерта пак се молел. Но молитвата пак се спира. Не може. Връща торбата на банкера и му казва: „Този дявол го взех, но не ми трябва, връщам ти го назад.“

Вие ако сте този човек дали ще върнете торбата при сегашните условия? Този религиозен човек след една седмица връща торбата. Една сестра ми каза: „Без пари не може.“ Аз казвам: Не отричам парите. Аз мога да кажа, че и без въздух не може, че и без вода не може и без хляб не може. И без обед не може. Всичко това го приемам. Че без пари не може, не може. В дадения случай не може. Но, ако ти се давиш, в този случай защо ти са парите? Значи, в един уреден свят, без пари не може. Но думите „не може“ са относителни. Ти си беден човек, трябва да носиш пари. Но един царски син като отива някъде, само като го видят, кредитират го. Ако пък ти, ти като беден парите ще те кредитират. Да вземем думата „кредитиране“. Разменни монети има навсякъде в света. Не мислете, че не е така. Ти като отиваш някъде, твоят ум ще бъде разменна монета, твоето сърце ще бъде разменна монета. Три монети има в света: във физическия свят – волята, в духовния свят – сърцето и в Божественият свят – умът. Ти казваш: Без пари не може. Във физическия свят, твоята воля са парите. Във физическия свят без пари не може. В духовния свят без сърце не може. В Божествения свят без ум не може.

Та казвам: Мислете правилно! Ако досега вие бихте употребявали, ако бихте държали великия закон на любовта, ако знаехте закона на любовта, щяхте да бъдете свързани с всички добри хора на земята, особено с тези с които хармонирате. Те ви обичат и вие ги обичате. И ако държите тази връзка, то щом се намерите в затруднително положение, щом нямате условия, те щяха да ви помогнат, парите щяха да дойдат.

Ще ви приведа един пример който е изключителен. На един американец дошла му идеята да стане проповедник. Той казва: „На проповедниците не им върви.“ И напуща Америка, отива в Австралия. Започва търговия и забогатява. Друг един американец отива в Китай и само с вяра издържа цяла една мисия. Не пише писма на никого за помощ. Но като се моли пращат му пари. Той се моли, но парите не идват. Онзи в Австралия, който искал да стане проповедник, и станал търговец, той обещал тази година, че ако спечели ще отдели една сума и ще я прати за Господа. Един ден чете във вестника името на онзи проповедник в Китай и му праща сумата. Като му пише така: „Аз съм обещал на Господ една сума и сега ви я пращам. Употребете я, както вие намерите за добре.“ Онзи проповедник в Китай бил станал вече знаменит и името му се пишело във вестниците. Ако някой и да иска да ви помогне, като не ви пише името във вестниците, отде ще ви намерят?

Трябва една специална школа. Аз не мога да ви разправям, има неща свещени, които се опорочават. Ти казваш: „Господ трябва да ми помогне.“ Така не се говори. Това е ропот. Издържай и при най-лошите условия. Щом те обича Господ, той има нещо предвид. Той нещо е оставил за тебе. И ако той не ти дава това благо, което искаш, то е за да ти даде нещо по-хубаво, отколкото това, което очакваш. И писанието казва: „Нито ухо е чуло, нито око е видяло, което Бог е приготвил за онези, които го любят“. И не мислете, че само тук на земята ще живеем при Господа. В трите свята трябва да живеете при Него. Вашата воля трябва да бъде посветена на Него. И вашият ум трябва да бъде посветен на Него. И вашето сърце трябва да бъде посветено на него. Волята ви, сърцето ви и умът ви трябва да бъдат посветени на Господа. Досега вие сте дошли до положението, че само волята ви е посветена на Господа, но умът и сърцето – не. Аз взимам думата посвещение в най-хубавия смисъл. Няма нещо по-хубаво от това, човек да бъде посветен на някоя идея. Ако музикантът е посветен на музиката със своя ум, сърце и воля, то дето иде, хората ще го посрещат. Същото е с художника, военоначалника и пр. Всички хора, които са посветени, добре ги посрещат навсякъде. Ако някой не го посрещат, те не са посветени. Посветените хора са добре посрещнати навсякъде, а пък непосветените, за да ги посрещнат, трябва да се посветят. А как се посвещава човек? На български думата „посветен“ значи да имаш винаги светлина. Вечерно време да не ходиш без свещ. И навсякъде където ходиш да има светлина при тебе. И трябва да бъде голяма светлината и пътят ти да бъде ясен.

За всяко нещо, което искаш, трябва да има условие. Не се стреми да направиш това, за което няма никакви условия.

Та казвам: Вие трябва да се посветите сега. На някого волята му и сърцето му са посветени, но умът му не е посветен. Две си направил и едно още остава. Някой само волята си е посветил и сега трябва да посвети сърцето и ума си. Трябва да работиш за това. Някой още и волята си не е посветил. Да започне с волята си. Та започнете сега с посвещение на волята, на сърцето и на ума си. Някой път човек има някое вътрешно изпитание, като че ли ще се пукне. Обезсмисля се живота му. Минава през тъмнина. Тогава се усещаш подритнат, изоставен, излъган и искаш да се самоубиеш. Не искаш да живееш. Искаш да избягаш някъде. Къде ще отидеш? Никъде не те искат. Това е една вътрешна хипноза. Това е дяволска хипноза. От какво се зараждат тези противоречия? Това са лъжливи неща в нас. Имате едно дете и искате да знаете дали е добро или не. Давате му една ябълка. То се зарадва. И като му вземете ябълката, то ревне. От това дете не очаквай много. Като му кажеш „дай“, то да я даде, не да чака. Майката, която ви дава ябълката и я взема има нещо предвид да ти даде нещо по-хубаво. Всякога, когато ви се случват неща непредвидени в живота, невидимият свят, разумният свят има нещо по-добро предвидено за вас. Няма да ви убеждавам, понеже вие сами трябва да се убедите. Трябва да го опитате, за да се убедите. Ако ми повярвате без опит, то е празното шише. Реално трябва да го опиташ, за да дойдеш до убеждение сто и едно процента, че е вярно.

Та казвам: При сегашните условия имате един пример. Вземете Полша, народ от 35 милиона. Те имаха голямо мнение за себе си, че са силни, че могат да се борят. Не искат да отстъпят нито педя земя. Казваха: „Ще се бием!“ А пък сега ги подчиняват. Сега какво мислят поляците? Завладяха ги германците. Дойде и Русия. Какво има сега в това толкоз? То е едно становище неразбрано. Ако един поляк владее един германец, или един германец владее един поляк в какво седи противоречието? Тогава ще ви приведа примера, где е противоречието на живота.

Един англичанин отива по лов в Индия. Той си турил пушката, носил си я така и гледал тук таме за лов. И в това време отгоре му се стоварва един удар върху лявата му ръка и тя увисва. Един тигър го хваща и го поносва. Носи го на общо основание. С пушката му заедно го носи. Носи го до своето леговище, дето имало две малки тигърчета. Турил го на земята. Оставил го и англичанинът, ако рече да си издигне главата нагоре, то тигъра му натиска главата. За да не се плашат тигърчетата. И пак ще се отдалечи тигъра. Той искал да учи своите малки да го давят. И пак си вдига главата той и тигърът му натиска главата. И англичанинът после казал: „Не съжалявам, че ми счупи ръката, но като ми натискаше главата, това беше много обидно за мене.“ Обидата е там, че имаше едно низше същество, този тигър е едно глупаво същество. Ако тигърът беше направил англичанина приятел, англичанинът щеше да нахрани по-добре децата му. След известно време както си лежал англичанинът не издига вече главата си, но с дясната ръка изважда пушката. Тигърът не разбира. Англичанинът гръмва и го убива. Та казвам: Носете вашето оръжие и ще биете на месо тигърът който ви хване. Един лош навик е това. Значи тигърът символизира един лош навик във вас. В сърцето ще го удариш. И пак ще ти натиска главата и ще учи малките тигърчета, как да давят. Те са реални неща. Вие някой път сте готови да захвърлите и вашата вяра и вашите убеждения или за някой син, или заради дъщеря ви, или за търговски работи. Има хиляди работи, които могат да ви спънат. Един който е тръгнал по Божествения път, трябва да мълчи. И добре ще бъде. Като някой философ ще бъдете. Не разправяйте скърбите си. Но намерете някой много умен човек, който е минал през това и нему разправяйте. Не ходете да разправяте скърбите си на някого, който нищо не разбира. Той ще ви погледне и ще ви каже, че не си на себе си. Вие на десет души разправяте вашите скърби и на тях им става тягостно. Не им разправяйте. Бъдете юнаци! Да си носите скърбите. Намерете някой брат, който е минал през това и той ще ви даде един много добър съвет.

Сега ще ви прочета само няколко стиха от Евангелието на Иоана, глава 12, стих от 1 до 9. Тук има числото три. Единият беше Лазар, възкръсналият, другите бяха Марта и Мария. Те бяха тримата. Аз избирам тази глава във връзка с това, което ви говорих: Посветеният ум, посветеното сърце и посветената воля. Сега вие ще намерите кой на къде е. Лазар на кое място е? От кое посвещение е? Марта от кое посвещение е? И Мария от кое посвещение е? Втори стих. Този Лазар излезе от своите посвещения. Той отиде в гроба и като дойде Христос извади го от гроба. И неговата смърт беше смърт на посвещение. И възкресението му беше възкресение на посвещение. И Марта и Мария направиха вечеря. Трети стих, Мария помаза нозете Исусови с мирото, защото Христос трябваше да дойде за едно голямо посвещение! Защо дойде Христос? Той дойде не само да изкупи хората, но за да мине едно от великите посвещения в своя живот, 4 и 5 стих. В тези стихове Юда казва: „Защо не се продаде това миро за 300 динари и да се раздадат на сиромасите“. Че вие не правите ли същата погрешка? Вие казвате: „Защо за духовни работи толкоз да си губя времето?“ Имаше един евангелски проповедник. Казваше се Паламидов. Сега е на онзи свят. Той казваше на мене: „Когато хората си уреждаха работите, аз пасях магаретата на владиката,“ т.е. проповядвал на хората. Аз му рекох: „Ти докато си пасъл магаретата на владиката, ти си бил на правия път. И щом напущаш тогаз не е хубаво.“ Той после стана търговец на дървен материал, забатачи и се самоуби. Докато човек пасе магаретата на владиката, той е на добрия път. И щом престане да ги пасе, той фалирва. Докато служиш на Господа, ти си на правия път. Щом почнеш да служиш на себе си, ти си на кривия път. Няма по опасно в света от това, човек да служи на себе си. Да служи човек на себе си, то е най-опасното нещо. И всички нещастия в нашия живот на земята произтичат от служене на себе си. Научете се сега на следното: Казвам на онези, които още вярвате. Не ви казвам да не слугувате на себе си, но най-първо турете друго: Най-първо слугувайте на Бога, на второ място слугувайте на вашите ближни и най-после слугувайте на себе си. Или да ви преведа тази мисъл по-ясно: Слугувайте на своя ум. Ако слугуваш на ума си и той ще ти слугува. Слугувай на сърцето си. Ако слугуваш на сърцето си и то ще ти слугува. И най-после турям човекът на волята. Като дойде до волята, то ти си там, ти си човекът, който ще слугуваш на себе си. Ако си слугувал добре на своя ум, на своето сърце, ще знаеш как да слугуваш и на своята воля. Тези три сили събрани в едно, това е идеята. Когато човек се научи да слугува на своя ум, сърце и воля, той е силен човек. Когато говорим, че трябва да слугуваме на Бога то е Великата идея. Слугуването на ближния и на себе си, също е нещо велико. Бог е главата на нещата, отдето излизат хубавите мисли. Ближният представлява духовното сърце, от сърцето излизат всички хубави желания. И най-после човешката воля, която е личният живот на човека. Събрани главата, сърцето и тялото в едно място, чрез тях може да извърши велики работи. Но ако няма глава, ако няма сърце, ако няма и воля, ако няма и тяло, човек тогава нищо не може да постигне. Та всички неща за постижение трябва да турим на работа. Умът си трябва да турим на работа. На отлична работа. Не да чакаме ще дойдат времена отвън. То е едно малко материалистично схващане. Ние мислим някой път, че ще се подобрят условията. Условията могат да се подобрят ако знаеш как да направиш нещата. Често ние се обезсърчаваме в доброто в света. Един добър човек се обезсърчил, понеже правил все добро и намирал зло. И казал: „Отсега нататък не искам да правя добро никому. Всеки ще се грижи за себе си и аз ще се грижа за себе си.“ И отишъл да се дави. Казал си: „Ще отида да се удавя, та да се освободя.“ Но вижда една млада мома, че се дави. Той си казал: „Да се удавя ли или да помогна? Да я извадя ли, че тогава да се удавя. Да и направя едно последно добро и после аз ще се удавя вместо нея.“ Отива той и я спасява. И после отива да се дави. Но стражар го хваща. Стражарят му казва: „Няма да лъжеш. Кажи адреса си, името си, всичко.“ Онзи си казал: „Втасахме я!“ А пък тази била царската дъщеря. И оттам насетне всичко му тръгнало.

Като извадиш царската дъщеря, ще ти тръгне. Та ви пожелавам сега, да извадите царската дъщеря из водата и тогава всичко ще ви тръгне. И тази царска дъщеря, това е Божествената Любов, която трябва да я извадите и да тръгнете да слугувате в света. И тогава всичко ще ви тръгне напред.

Отче наш.

Благодарете в ума си, благодарете в сърцето си и благодарете в душата си за всичко онова, което ви се случва!