Разлика между версии на „Знаменосци на Любовта“

Текуща версия към 06:33, 12 август 2011

Утринни слова - Осма година (1938-1939)

Изпитът на любовта, том 2

Знаменосци на Любовта

Добрата молитва

91 псалом

Молитва на Царството

В начало бе Словото

Ще ви прочета първата глава от Първото Послание към Коринтяните. Това е писмо от Павла преди повече от 1500 години. Можем да мислим, че тогава хората не са били културни, както схваща съвременната култура.

Духът Божий

Ще започнем с най-елементарното изкуство – бояджилък. Кой бояджия е отличен? Който боядисва и боята му не излиза. След като боядиса и след един месец боята му излиза, това не е бояджилък. Или нека вземем изкуството на мазането. Коя мазилка е хубава? След като замажеш и който мине, мазилката остава по дрехите му, това не е мазилка. Като минаваш, тази мазилка да не остави нищо по дрехите ти при докосване до нея.

Кой човек е щедър? Някои хора са щедри на думи. Хората са много щедри на думи. Казват: Господ да те благослови, на добър път, пожелавам ви да бъдете щастливи. С думи са много щедри. Но като дойдеш до услугата – друго. – Я ми направи една малка услуга. – Бързам, на служба съм. – Няма някой, който да не е назначен на служба. Например, назначен си чиновник в голямата кухня на природата. Няма някой от вас, който да не си цъка зъбите. Който ги има, цъка ги, а пък на когото са паднали, той само си трие челюстите.

Ние живеем в един век, дето мислим, че сме много силни, много умни. И който християнин срещнеш, всеки мисли, че като неговото разбиране няма, че то е вярното. На масата видях едно зелено паяче, че се разхожда. По едно време си обърна задницата нагоре, вдигна си краката и гледа насам-нататък. После пак върви, пак си дигна задницата и краката и казва: Какво знаете вие, можете ли да си вдигнете задницата като мене? Рекох: Слушай, задницата не си вдигай. То ми каза: Могат ли те да изпридат такава тънка паяжина, както аз? Казах му: Не могат. На това ти си майстор. Те си вдигат задницата като тебе, но не могат да изпредат като твоя конец, като твоя косъм. Той казва: Там е всичкото изкуство – в косъма. Той казва: Ние бяхме по-рано ученици и тогава учехме науката. Рекох: Вие учихте науката и паяци останахте. А пък паяк какво значи? Хора, които са се научили само да делят. Като им дадеш една трошица хляб, той знае да я раздели на две, на три и прочие. Паяците се научиха да изпридат мрежата си. Понеже съществата бяха много малки, тези същества, които хващаха, бяха толкоз малки, че трябваше много тънка, лепкава мрежа да изпридат, за да могат да се залепват тези същества. Защото ако бяха дебели като въжета, съществата не биха могли да се залепят. Та това изкуство паяците научиха, за да хващат малките, дребните същества. Аз ви навеждам сега на една мисъл: Искам днес да ви избавя от едно основно заблуждение, в което целият свят е потопен. И вследствие на това заблуждение всички хора страдат и умират. Всички нещастия в света произтичат от това. Човек винаги разчита на онова, което е научил в миналото. Там е неговото заблуждение. Миналото е послужило за миналото. Миналото не може да послужи за днес. Ти може да си бил едно време голям паяк, бил си цар на паяците, но като станеш птица, това няма да те ползва. Има паяци, които минават за много умни, но има известни оси, които като дойдат, и задигнат паяка от паяжината. Те ходят и хващат паяците. И тези оси по някой път турят по 20–30 паяка в гнездото си и си снасят в тях яйцата, за да се хранят техните малки от тялото на паяците. И всеки един човек, който би бил паяк, изприда една тънка мисъл. Ще изпреде една тънка мисъл или ще напише едно любовно писмо. Изпридаш тънка мисъл, туряш много хубави думи: В името на Божията Любов, в Името на Божията Благост и прочие, но зад всички тези мисли седи нещо лукаво. Аз съм гледал малки деца – светиите, невинните ангелчета – как турят в село някое голямо корито на двора, повдигат едната страна на коритото и го подпират с клечка. И вържат клечката с конец, турят храна под коритото и държат отдалеч края на конеца. И канят птичките и им казват: Няма нищо, влез, за тебе приготвихме храна. – Птичката влезе под коритото и детето дърпа жичката.

Аз един ден имах една котка възпитана. Защото няколко котки имах. Тази е сега третата. Тя беше ученик и каза: Учителю, каквото кажеш, твоята дума няма да направя на две. Един ден хвана едно птиче. Казах: Пусни птичето. Тя каза: Не го пущам. Казах: Ще ти пати главата. Тя избяга. Казах ѝ: Ти си осъдена на смърт, нищо повече! Не се минаха и три месеца и тя умря. Отиде. Ще пуснеш – като дойде за Бога, ти ще пуснеш. Ако не можеш да пуснеш птичката, която си хванал, ти си осъден на смърт, нищо повече! Та ви казвам сега: Ако вие не напуснете сега вашите стари навици – птичките, които сте хванали – всички ще умрете до един, нищо повече. Не физически, но ще се лишите от вашата свобода. В бъдеще ще бъдете като червеи, ще се влачите по земята за хиляди години. И най-малко хиляда пъти ще смачкат главата ви. На пестил ще стане тя, както казва Писанието. Какво ви коства, като сте хванали птичката в устата си – пуснете я да си хвръкне. И ако тя пусне птичката, ще ѝ се даде нещо по-хубаво. Има някои братя, които се съдят за една педя земя. Ако е за земя, аз да ви дам цялата месечина. Ако искате земя, да ви пратя на Венера, на слънцето, навсякъде. Смешни сте вие.

Или някой си взел една жена тук и мисли сега хората да не опетнят жена му. Никой не може да опетни твоята жена, освен тя самата да се опетни. И никоя жена не може да опетни един мъж. Мъжът сам се опетнява. И никой верующ отвън не може да се опетни. Той сам се опетнява. Ти казваш: Онзи ме излъга. – Кой ще те излъже? Кажете ми! Сега вие искате да ви заведа в онзи свят. Че да ви заведа. Но какво ще представлявате? Представете си, че ви заведа на онзи свят такива, каквито сте сега. С какво ще се отличите, ако ви заведа на онзи свят? Да, има едно нещо, с което да се отличите – а именно Любовта! Апостол Павел казва: Ако говоря с человечески и ангелски езици, а Любов нямам, нищо не се ползвам. – Вие може да имате вяра, да местите планини, но ако нямате любов, нищо не се ползвате. В онзи свят хората се интересуват само от Любовта.

Вие сте нещастен. Вие сте баща и искате децата да ви обичат. Не могат децата да ви обичат, ако вие не сте обичали. Вие не можете да бъдете богат, ако не сте обичали. Вие не можете да бъдете учен и силен, ако не сте обичали. Не само да обичате веднъж. Аз поставям въпроса малко другояче. Ти казваш: Баща ми бил верующ. Че е бил верующ, бил е. Че ако аз съм бояджия и това, което боядисвам избелява, какъв бояджия съм? Студентите в Америка на 1 април или на 1 май си казват бели лъжи. – Пощата донесе един чек от 25 хиляди долара, да го изтеглите от банката. – Гледаш, че чекът е направен с всичките му формалности. Друг чек ти идва от 50 хиляди долара. Друг от 100 хиляди долара! Ако отидеш на банката, чиновникът ще се усмихне малко. Който не знае, ще се излъже. Имаше една сестра, която носи от Австрия банкноти. Мисля, че бяха 500 хиляди австрийски крони. Тя казваше: Осигурена съм. Милиони струват тези банкноти. – Но като се разгледаха те, видя се, че срокът им е изтекъл и пет пари не струват. Тя имаше повече от един милион. Питам: Ако всички ваши добродетели, на които вие разчитате, ако срокът им е изтекъл? Защото всички добрини, които правите, са срочни. Но доброто, което струваше един милион, срокът му е изтекъл. И тази банка нищо не ти плаща. Изтекъл е вече срокът. Един мой приятел, Голов, един мой добър приятел, намислил да ме посети и турил в Библията 10 хиляди лева като подарък. Но умира човекът и след много години ми донесоха тая Библия, но срокът на банкнотите беше изтекъл вече. Това беше 1917 година, когато бях във Варна. Отварям Библията и намирам в нея 10 хиляди лева, но с изтекъл срок. И всички вие, като отидете в другия свят, все ще имате подаръци – Библии с 10 хиляди лева, на които срокът е изтекъл. Това са срочни изплащания. Те искат голяма точност на времето. Не трябва да закъсняваш! Като изтече срокът, губят стойността си. И всички изплащания извън любовта са срочни. И единственото, което пребъдва, то е туй, което иде по закона на Любовта. Щом влезете в закона на Любовта, вие влизате в онзи свят, дето нещата всякога имат цена. А пък другите неща са книжни пари. А добродетелите на Любовта са звонкови пари. То е ефикасното, с което небето разполага. И хиляди години да минат, и векове да минат, и вечността да мине, то е ценно. Казвам: Само делата на Любовта ще преживеят всички промени, които ще станат вътре в нашия живот. Другите неща са едно предисловие.

Сега ни най-малко не мисля да подценя едно добро. Че правите добро някому, то е едно упражнение заради вас. Каквото и да правите, това за себе си го правите. Ако ти кажеш някому една блага дума, и на тебе ще ти я кажат. Ако кажеш някому една лоша дума, и на тебе ще ти я кажат. Турците имат една поговорка: „Доброто, което правиш, ще го намериш.“ Ако добро направиш, ще намериш добро. И ако лошо направиш, ще го намериш. Това нещо ще се повтори. Добрите неща в човека са неговата артериална кръв, а лошите неща в човека са неговата венозна кръв, която се връща. Лошото, което се връща, това е лошата кръв, която се връща. Та със злото само Бог има правото да работи. Само Бог знае тайната как да превърне тази венозна кръв в артериална. Затова ние трябва да употребяваме доброто, а пък със злото да не се занимаваме, защото ако се занимавате със злото, ще се опетните. Някой се занимава със злото и казва за някого: Защо той прави зло? – Не се интересувай от това. Защо прави добро – от това се интересувай. А пък защо прави зло, не се интересувай и кажи: Господи, не въведи нас в изкушение, но избави нас от лукаваго! Всички вие се занимавате и се интересувате защо Бог е допуснал злото. Вие се занимавате с един въпрос, който никой досега не е разрешил. Той ще остане въпрос неразрешен. Как ще разберете думите в Писанието: Аз съм, Който правя добро и зло? Че ти, ако разглеждаш злото и намериш там Бога, какво ще кажеш? Ако в лицето на онзи крадец, когото ти съдиш, след като осъдиш, ако намериш, че той е твоят благодетел? След като си хванал един крадец и си го осъдил, че е откраднал хиляда лева, а пък той е твоят благодетел, който те е облагодетелствал с хиляда милиона, какво ще бъде твоето положение? Ти ще го съдиш, че ти е взел хиляда лева, а пък той ще те съди, че му дължиш милиони. Искате да знаете защо ви се е случило някое зло. И казвате: Защо Господ допусна това? Но ако Господ ви тегли под съд за всички добрини, които ви е дал, какво ще бъде вашето положение? Не поставяй на никаква критика това, което Бог върши за тебе! Бог не може да направи никакво престъпление! Това е абсолютно невъзможно! Той работи не по човешки. Всичко е Негово! За да направиш едно престъпление, трябва един предмет да не е твой. Нали човек, който взема чуждото, върши престъпление? А пък извън Бога няма нищо. Всичко е Негово! Но вашето положение не е положението на Бога, понеже всичко не е ваше. Не е важно статистическото положение на нещата. Казват сега: Ние имаме сега ум Христов. Тогава нека постъпваме, както Христос постъпва. Той казва: Аз не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Онзи, Който ме е изпратил.

Та казвам: Мога да ви обясня защо сте бедни и да ви покажа кога започва вашата беднотия, откога започнаха вашите болести и да ви покажа времето, когато започна вашето невежество. Но това нищо няма да ви ползва. Някой казва: Я ми кажи кои погрешки аз имам. Казах му: Мене не ме интересуват твоите погрешки, а какви добродетели имаш! Погрешките ти сам си ги знаеш. Даже по-добре ги знаеш. И знаеш къде си ги скрил. Едно богато семейство минавали за вегетарианци. Те не били родени вегетарианци, но после станали такива. И един ден казали: Дотегна ни да ядем тези растения! И опичат една кокошка. Турят кокошката на трапезата. Но идва един съсед и те турят кокошката в долапа. А отгоре на масата турят вегетарианската гозба. Кокошката в долапа, а на масата вегетарианската гозба. И всички вие, които служите сега, у вас вегетарианската храна, растителната храна е отгоре, а кокошката е в долапа. Доброто е на масата, а пък злото е отдолу под масата. Злото е бомба, която ще се пукне и масата ще се разруши, и нищо няма да остане на нея. Когато ядеш кокошка, дръж я отгоре на масата. Щом ядеш кокошка, ще те пекат като кокошка. С двете ръце подписвам това. Не може да избегнете последствията на това, което направите. Не могат да ви заведат на онзи свят, ако кокошката е под вашата маса. В такъв случай всички ще останете тук.

Вие казвате. Аз не мога да му простя. Много добре. Тогаз казвам: За Господа не искаш ли да простиш? Ти казваш: И за Него не искам да простя. Ако вие за Любовта на Бога не можете да сторите нищо в света, де е вашата сила? Сега аз се спирам върху кокошките, които са останали скрити в долапите от векове. Вмирисали са се вече някои от тях.

Сърцето трябва да бъде абсолютно чисто! Има една чистота вътрешна. Аз говоря за вътрешната чистота. В ума си ще турите това и ще кажете: За Господа аз готов ли съм да направя нещо? Ще кажеш: Аз не мога да търпя. – Много мъчна работа е да търпиш. Но има едно търпение, което е лесно. То е: Ако ти обичаш! Защото търпението е външният признак на Любовта. Бог е дълготърпелив, защото всички обича! Ако Той не обичаше, Той не би бил дълготърпелив. Ще ви наведа пример. Представете си, че вашият десен крак е блъснал вашия ляв крак. Може ли сега левият ви крак да се сърди на вашия десен крак, че го е блъснал и че умишлено е направил това? Това е направено не умишлено от десния крак. Вие ако имате един брат, който ви е направил една пакост, това не е нарочно, това е стечение на обстоятелствата. И левият крак може да блъсне десния. Че ако човек падне на лявата си ръка, може ли лявата ръка да съди човека, че умишлено той го е направил? Тези неща са случайни. Или направиш една погрешка и се самоосъждаш. Има някои погрешки, които не са умишлени.

Та казвам, не се самохипнотизирайте, че това-онова не може да направите. Ще турите следното правило: Всичко мога! Всичко мога, което Бог може! Кое може Бог? Бог е дълготърпелив, всемилостив и благоутробен! Та, за да внесете мир сега във вас, за да утихнете, трябва Любов. Някои нямат пари. За да дойдат парите, трябва Любов. Защото и парите обичат Любовта. Вие обикнете всички хора – и парите ще дойдат. И ще почнат да се търкалят. Като видите една гъсеничка, една пеперуда, едно яйце; като видите, че се е явило едно облаче, че загърмяло – всичко, каквото става в света, да ви е приятно. И тогаз парите ще дойдат веднага. Направете опит и отворете вратата – и парите ще почнат да се търкалят, така ще вървят. И подир вас слугини с торби ще ги носят. И не една, но десет торби! И ще се чудите къде да ги денете. Питам сега: Ако аз изпратя десет торби по десет килограма злато, какво ще направите с тези торби? Това мога да го направя. Сто килограма злато, това пари ли са? Сто, двеста, триста, хиляда килограма, това е играчка, това е забавление. Сега си наострихте ушите, така както някоя котка наостря ушите си, когато види някоя птичка. Вие сте чудни, мислите откъде ще дойдат парите. Че ако един банкерин ви обикне, мислите ли, че парите му няма да дойдат при вас? Изведнъж неговите пари ще бъдат на ваше разположение!

Ако днес слънцето грее, какво показва това? Обикнал ви е Бог! И да се скриеш някъде, пак те търси това слънце! Светлината те търси през някоя малка дупка. И през най-малката дупка Бог ще ти изпрати благословение, понеже те обича! Днес искам от вас следното. На всинца ви давам по едно знаме! По едно бяло знаме със златна дръжка. Не е позлатена дръжката, но е златна. И това знаме е направено с най-хубавия плат! На знамето нищо не е писано. Но вие ще напишете. Какъв ще бъде вашият девиз? Какво ще напишете на знамето? Ако знаете как да носите това знаме, всички ще се подмладите, няма да остане нито един стар, няма да има нито един беден, няма да има нито един болен вече! И ако знаете как да го носите, всичко ще имате, но ако не знаете как да го носите – никой не може да ви помогне!

Искам сега да бъдете знаменосци на Любовта! Ще кажете: Напред! И ще вдигнете знамето! Когато дойде някой да плаче и каже „остарях“, ще вдигнеш знамето и ще кажеш: Напред! Че как ще се поправи светът? Този свят, сегашният век, очаква такива хора като вас. Не сейте гъсто цветята. Между цвете и цвете трябва да има малко разстояние. Даже за в бъдеще ще има такъв салон, дето да има два метра разстояние от един до друг – да не се докосвате, да бъдете свободни. Вие седите във вашите сегашни тела и се интересувате от онзи свят. Вие се интересувате дали това може да бъде, или не. Че то е решено. Един художник, който знае да рисува, за него въпросът е решен. Но ако не знае да рисува, друг е въпросът. Даде му нещо учителят да нарисува и той не може да го направи. Ако можете да направите – художник сте. Ако не можете да направите – не сте. Всеки един от вас, който има ум, сърце, душа, дух, Божествените работи можете да ги направите. Всеки един от вас, който има сърце, трябва да направи възможностите на сърцето. Защото ако ме слушате и приложите, в десет години всичко ще имате! А пък ако не ме слушате, тогава след хиляди години всичко ще имате. И ще минете през такава дисциплина, която никога не сте виждали.

Наскоро ме посети един мой приятел, военен, подполковник. Ходил да гледа една модерна скотобойна. Гледал как убиват агнета, малки телета, говеда, свине, как ги одират модерно и ми разправя той как модерно можели да убиват! Има една нова пушка, която изхвърля за минута по 400–500 патрона. И всеки един патрон има за прицелна точка един човек. Някои големи оръдия има, които изхвърлят един снаряд около 900 килограма. И дето падне той между живите хора – всичко загива. И това ни се вижда като играчка и казвате: Колко сме въоръжени. Сега почнаха да потъват подводниците. Американска, английска и френска подводници.

Та сега казвам на вас: Иде, иде, иде! Знаете ли какво ще ви каже Христос като дойде? Ще ви каже: Какво направихте заради мене в две хиляди години? Аз направих това за вас, но вие какво направихте заради мене? От две хиляди години Христос е бил гарант заради вас. И всички блага, които сега имате, ги дължите на Христа. Да оставим миналото, двете хиляди години, но всичко това, което сега имате, го дължите на Христа. Но вие какво направихте заради него? Оставете малката птичка, която сте хванали. Онази мисъл, която ви съблазнява, оставете настрани. Онова, което внася разстройство във вашия характер – оставете го настрани! Храна, която не е здравословна, не я яжте. И къща, в която се разболявате, оставете я. И обуща, които ви убиват, оставете ги. Дрехите, които са остарели, съблечете ги. Книги, от които нищо не може да се ползвате, оставете ги настрани. Останете с това същественото, което носи веселие, радост и което подмладява! После, капици не носете по джобовете си. Всеки да носи, да има поне по една златна монета. Скоро дойде при мене един и иска да се лекува. Казах му: Намери един български сребърен лев. И вземи 200 грама вода, тури лева вътре и пий по сто грама. Носете по една златна монета! Бъдете готови заради Любовта да направите всички отстъпки! Аз не говоря сега за човешката любов. Аз говоря за Божията Любов. Онези, които сте готови между вас, да кажете: Готови сме! Онзи, когото ти съдиш, в него можеш да намериш своя благодетел. Тогава? И ако намериш баща си в тях, приятеля си, брата си, сестра си, крадци ли са те? Те са толкова богати, както тебе. И те опитват. Като ги хванете, че са ви взели, кажете им: Съжалявам, че малко сте взели! Трябваше повече да вземете. Влязъл той в градината ви и взел плод. Кажете му: Трябваше да вземете повече! Че как ще се възлюбите вие? Някои от вас сте много отстъпчиви, а някои сте много неотстъпчиви. Неотстъпчиви сте, понеже мислите, че те нямат право. Аз сега разглеждам така: Всеки един човек има едно право, което Бог му е дал. Следователно, никога не ограничавай човека в неговите Божествени права! Има права, които човек сам може да си ги приложи. Но има права, които Бог му е дал. И ако го спрете в тези права, вие ще го турите в един крив път. И ще вплетете и себе си в крив път. Не се месете в правата на другите! Защото, ако едно малко насекомо знае как да направи восък, то вие не учете хората! Направете онова, което Бог е вложил във вас. Проявете онова хубавото, което Бог е вложил във вас, оная хубава мисъл, онова хубаво чувство и оная добра постъпка, които Бог е вложил във вас. Вие опитвате сега Божественото! Да оставим сега човешките работи. Защото в човешкия свят има недоимък. И там въпросите не се разрешават. В Божествения свят има изобилие. Това човешкото знание оставете настрана.

Да допуснем сега, че ви пратя при едно Божествено езеро. Ето къде е погрешката ви. Вие ще искате да ви дам тапия за езерото. Защо ви е тази тапия за езерото? За да може да продавате водата. Но представете си, че щом ви дам едно езеро, не се позволява да продаваш водата. Докато езерото не е твое, имаш право да продаваш водата, но щом стане твое, нямаш право да продаваш водата, ще я оставиш свободно да си тече. Не си създавай едно изкушение. И със самата мисъл, че искаш да продаваш водата, ще си създадеш своите нещастия.

Сега да дойдем до основната мисъл: Имайте всички ума Христов! Това, което сега ви мъчи, то е миналото. Оставете го настрани. Не влагайте вашата вяра в миналото. Вложете вярата си в днешния ден. Ако нещо не разберете добре, то е миналото. В бъдеще то ще ви се открие.

Вършете Волята Божия! Аз ви изваждам от едно заблуждение. Не мислете, че онзи ориз, който имате сега във вас, е чист. Трябва да го пречистите от всичките камъчета. Не мислете, че всички пари, които имате, са чисти. Има и някои лъжливи в тях. Не мислете, че всички ваши банкноти са валидни. Проверете вашите дрехи. Някои от тях може да са изядени от молците. Знаете ли какво правят молците? Аз като отидох и видях в шкафа, два чифта панталони са изядени от молците. Бях ги оставил на тавана. Нови панталони – съвсем изядени. Казах: Браво! Хубаво направихте. Панталоните, които не се носят, да ги изядат молците. Но след като ги изядоха молците, ги подарих. И ги подарих не от добро, но за да се освободя от тях, да не ги гледам. Не го считам това за добро. Да се махнат, да не ги гледам. То е старото. Освободете се от старото. Едните панталони бяха черни, модерни, а другите бяха светложълти. Но и черните изядоха, и светлите. На общо основание ги изядоха. Та ние все имаме някои панталони изядени от молците: мисъл изядена, чувство изядено. Днес да оставим това, което молците не изяждат. Нали е казано: Събирай си богатство, което молец не изяжда и крадец не го взема. Молците ядат панталони, а пък крадците вземат парите. Та да няма молци в нашето сърце и крадци в нашия ум. Да служим на Бога и да имаме вяра! И вярвам, че всички вие, които ме слушате, ще изпълните. На вас като ви говоря, по радиото се предава моята реч навсякъде през въздуха. Вярвам, че всички, които ме слушате, ще изпълните, ще носите знамето. И всички благословения ще дойдат. Но всички, които ме слушате и не изпълните, на тях ще дойде това, което не го желая аз. И то ще дойде неизбежно.

Та подвизавайте се в десеттях години, които идат. Защото годините, които идат, ще бъдат години за учение, за предметно учение. Приложете и носете едно весело сърце, един светъл ум, една силна вяра, силна Любов! И каквото Бог направи, кажете: Да бъде Името Божие благословено в нас, които ще Му служим и ще бъдем едно с Него!

Отче наш

„И не въведи нас в изкушение, но избави нас от лукаваго.“

6,20 ч. с.

32. Утринно Неделно Слово, държано на 18 юни 1939 г., 5 ч. с., София – Изгрев.

Небето – леко прошарено. Времето – меко, свежо, като след дъжд.

На поляната направихме гимнастическите си упражнения.