Разлика между версии на „Вътрешният мир“

Текуща версия към 10:41, 11 август 2011

Утринни слова - Осма година (1938–1939)

Добрият език, том 1

Вътрешният мир

Добрата молитва

91 псалом

Молитва на Царството

В начало бе Словото

Ще прочета 2 глава от Евангелието на Иоана.

Духът Божий

Някой път хората са разделени на три категории. Едните поддържат, че човек всякога трябва да бъде сериозен на земята, че на земята няма нищо добро. Земята е един плачевен юдол – място на страдания. Други мислят, че земята е място на веселие и радост. Трети мислят, че за да може човек да използва и добрите, и лошите условия, трябва да бъде разумен. Който се ражда, весели се; който умира, скърби. Който печели, радва се; който губи, скърби. А пък загубата на земята много лесно може да стане. Имате всички опитност. Една малка причина може да стане така, че човек да се превива от скръб, страдание. Има физически страдания. Мисля, преди години беше дошъл един наш приятел от Стара Загора. Като дошъл тук, ходил из София и видял някъде халва. Дояло му се и си казва: „Да си купя, да си похапна!“ Без да му мисли много, купил халвата и се наял юнашки. Той мислил, че халвата е направена с орехови ядки, пък тя била направена с леблебии, които били якички, пък той не дъвкал хубаво. „По едно време – казва – разболях се, урочасах, Учителю.“ Боли го коремът, седнал на колене, върти се на хоро, играе с краката. Изпотил се. „Умирам!“ – казва. Рекох: „Беля сега де.“ На гости дошъл от Стара Загора. Ще кажат: „На гости дойде човекът, пък умря!“ Рекох: „Да не си ял в някоя гостилница? Има нещо. Да не си ял нещо?“ „Взех си, казва, малко халва.“ Питам го каква беше халвата. „Мисля, че беше с орехи.“ – Пък тя не била с орехи, ами с леблебии направена, той не ги сдъвкал. Той се изпоти от болки. Според начина, който аз зная, в три–четири часа го спасихме от това положение. Няма да ви разправям как го спасихме. Казвам му: „Още веднъж, като дойдеш в София, халва с леблебии да не ядеш.“ „Туй за пръв път ми е, не съм имал такава опитност“ – казва. Рекох: „Сега ще имаш.“ Опасността в какво седи? Че не е сдъвкал тази храна. Казва: „Ето едно нещастие.“ Човек се поддава на някои свои вътрешни състояния. Не че е лошо човек да яде халва.

В главата, която ви четох, имаме пример за сватбарите. Сватбарите винаги вино трябва да пият. Въпрос е дали на сватбата трябва да се пие вино, или не. От съвременно гледище, които са въздържатели казват, че не трябва да се пие винце; които не са въздържатели казват, че винце трябва да се пие. Едно сравнение: питат някои трябва ли човек да се гневи, или не трябва да се гневи. Щом има сватба, не трябва да се гневиш; щом няма сватба, трябва да се гневиш – нищо повече. Докато човек има свои заблуждения, трябва ли да се гневи? Като загуби своите заблуждения, гневът идва вече. Представете си, че му вземат заблужденията – как да не се разгневи, ще се разгневи и оттатък ще мине. Казвам: Гневът, противодействията, скърбите идат в света, когато се изгуби нещо. Радостта иде, когато се спечели нещо. Сега трябва да се прави един анализ вътрешен. Казвате: „Някои са светски хора, други са духовни хора.“ Светските хора са хора на външното, духовните хора са хора на вътрешното. Светските хора се обличат много добре. Един модерен човек ще си тури един цилиндър, един черен фрак, обуща черни, връзка, с черни ръкавици или с бяла дреха може да се облече, ако е лятно време. Може да си тури пръстени, гердани, всичко туй, колкото искаш. Може някой път да си тури три–четири пръстена на ръцете. Онзи, духовният човек счита това за излишно. Казва: Пръстени не трябват, гердани не трябват, не трябват такива черни фракове, цилиндри, [а] някоя скромна шапка. Но туй е неразбиране на живота. В какво седи лошото – ако човек се облече или не се облече? Човек, който не може добре да мисли, той отвън се облича. Който мисли, отвътре се облича.

Противоречието: трябва ли хората да се веселят? Председателят на трапезата казва на младоженеца: „Постъпил си малко неразумно. Ти си дал най-напред лошото вино, пък за после си оставил хубавото вино. Не постъпваш съобразно както живеят разумните хора в съвременното общество. Най-първо трябваше да дадеш хубавото вино, че като се понапият, да дадеш лошото. Ти по-напред даде лошото вино. Сега, като се понапиха, даде хубавото вино.“ Казва, че това е първото чудо, което Христос направи. Христос направи хубавото вино после. То не зависеше от самия домакин, но зависеше от условията. Сега хубавото вино дошло не по възможност, но по-външни условия. Не достигнало виното и тогава. Не се знае причината. Майката Исусова се заинтересувала, тя трябва да е била вътрешна, за да викат Христа на сватбата. Трябва да е имало роднински връзки, за да иде с учениците си на сватбата, да им се дадат почетни места и да направи винце на сватбата. Явно той е бил свързан. Предполага се това, не се коментира това в Евангелието.

Педагогически се пита: Трябва ли човек сега да пие вино, или не? Аз повдигам въпроса трябва ли човек да пие вода, или не. Щом ядеш, непременно трябва да пиеш вода. Сега в дадения случай виното е нещо, което човек е произвел. И в какво седи лошавината на виното? Че съвременните хора, щом като пият вино, се опиват и в туй опиване работите не вървят добре – от икономическо гледище не вървят добре. Онези, които обичат винце да пият, сиромашията подир петите им ще върви. Всичко, което те имат, отива в кръчмата.

Та правя сега едно сравнение: старото вино, то е старото учение; новото вино, което направи Христос, това е новото учение. Защо дал младоженецът първо старото вино? Защото е нямал новото. Вика го председателят и казва: „По-напред новото трябваше да дадеш!“ Новото отпосле иде. Най-първо старото вино трябва да излезе на първо място. Новото вино отпосле иде. Естествено е. Сега тъй както въпросът е поставен, ние имаме по-лошото вино и по-хубавото вино. Тогава не знаем кои са били подбудителните причини, че някои дават първо лошото вино, после хубавото. Но в живота старото иде по-напред, а новото иде по-късно. Ти, искаш, не искаш, ще опиташ старото и след това ще опиташ новото.

Кое е старото учение в света? Старото учение е учение на страданието. Новото учение е учение на радостта. Затова сега хората искат да пият от новото вино, да бъдат радостни. В дадения случай обяснявам: Мисията на Христа беше да присъства на сватбата ли? Това ли беше неговата мисия? Онези, които не разбират Божествения ред на нещата, те намират едно противоречие в сватбата. Сватбата показва един творчески акт. Когато Бог започна да създава света, това беше една сватба. След като създаде света, създаде Адама и Ева – това бяха двамата младоженци. Милиони същества присъстваха на тази голяма сватба. Тогава по този начин вие ще разберете какво нещо е сватба. Когато започва една нова епоха, то е сватба. Пък тъй, както сега разбират – да се съберат двама души, за да се карат отпосле, туй го наричат сватба. То е друго нещо. Под думата „сватба“ разбирам една нова епоха, когато Бог се проявява да създаде човека мъжки и женски, пък дава възможност да се прояви животът, да се прояви Божествената любов, Божествената мъдрост и Божествената истина. Не теоретически, както мислим.

Какво нещо е истината? Вземам истината условно, като нещо външно. Истината е един вътрешен процес. Ти, когато разбереш истината, ти ще бъдеш господар на твоето положение. Никой няма да те отмести. Щом знаеш истината, никой няма да може да те отмести от твоето място. Ако човек разбира истината, той ще бъде господар и на живота – няма да умира както сега, да страда от сиромашия, да се оплаква. Казваш: „Аз се молих на Бога и Господ не ме послуша.“ Ти остави на Бога. Да се молиш на Бога по този начин, ти си престъпил Божия закон. Съдят те сега и трябва да имаш няколко души адвокати да те оправдават пред закона. Не си свободен. Дотогава, докато човек прави погрешки, той не е свободен. Той не познава истината в тази нейна нова форма. Има една истина на физическия свят, има една истина на духовния свят, има една истина на Божествения свят. Три лица има истината. За едното лице казвате: „горчивата истина“. То е физическият свят с всичките му противоречия. Другата страна на истината е, която освобождава човека. И най-после истината, която не само освобождава човека, но онази истина, която внася живот.

Ние може да вземем конкретно въпроса: Трябва ли човек да се радва, трябва ли човек да се весели? Аз вземам и другия въпрос: Трябва ли човек да скърби, да се мъчи? – Две противоположности. Трябва ли човек постоянно да скърби? Но питам: Трябва ли човек и постоянно да се весели? Човек започва да изучава духовния живот. Докато човек живее като светски човек, мъчат го само външните условия. Щом станеш духовен, ще се натъкнеш на едно голямо противоречие в себе си. Няма ни най-малко никакъв грях, че този човек ял халва. В какво седи престъплението му? Не е в яденето погрешката, но не е дъвкал добре – в него имало лакомия. Този, който ял халвата с лакомия, иска да опита всичките блага изведнъж. Гълта ги, гълта ги и като влязат в стомаха се образува един процес – колики се явяват, болки в слабините, изпоти се човекът, върти се от болки. Ако искаш да се радваш, сдъвкай добре храната си. Ти ще я сдъвкаш тъй, че всичките твърди частици да станат на кашица, та като влязат в стомаха, лесно да се смели храната.

Мене често са ме питали какъв е смисълът на живота или какво има в бъдещия живот. Вие сте чудни хора. Питате ме какво има в банята. И като иде човек на баня, какво ще придобие? Ще придобие нещо. Банята е място, дето човек отива да си остави кирта и затова ще плати в банята. И после да се види в едно положение, дето никога не се е виждал. Като идеш в банята, ще съблечеш дрехите си – в тия турските бани така беше – ще ти дадат един пищимал, ще го наметнеш, после ще ти дадат друг пищимал и така, с новите дрехи ще влезеш в банята. Ще оставиш старите дрехи отвън. После тия турските бани бяха много опасни, отдолу много хлъзгави бяха, покрити бяха с гладък мрамор. Като влезеш с боси крака, може да се хлъзнеш и да си пукнеш главата. Първо баняджията ще те предупреди, ще ти даде налъми, четири–пет сантиметра високи, и като влезеш в банята, ще бъдеш много внимателен. Ако паднеш, навсякъде може да се нараниш.

Казвам: В новото учение има много противоречия. Мяза като банята. След туй, като влезеш в банята, ще дойде един теляк. Той си носи един сребърен леген, после носи една волска опашка. Волската опашка е направена от кълчища. После има една кесия, направена от козиняк. И той започва отгоре ти да те търка по гърба, по ръцете, навсякъде извади кирта. След като те очисти от старото учение, че не остане никаква кир, той тури волската опашка в легена със сапун и ще прекара опашката отгоре ти. Тази кесия от козиняка е старото учение, опашката е от новото учение. След това излее целия леген отгоре ти. Ще каже: „Наздраве, господине!“

Сега противоречията на живота произтичат, когато не разбираме вътрешния процес или съдържанието. Докато не разбираме вътрешното съдържание на нещата, всякога ще се явяват противоречия. Често запитват и друг един въпрос: „Има ли право човек да целува, или не?“ Казвам, две неща изключват целувката: ако предметът е много горещ или ако е много студен, не го целувай; ако е така умерен, красив, както трябва, целуни го. Туй е в реда на нещата. Всяка ябълка, която започвате да ядете, то е една целувка. Не само я целувате, но я изядате. Когато някой път целувате, казвате: „Иде ми да те изям!“ Всеки, който ви целува сега, даже вашите възлюблени, които ви целуват на земята, казват: „Едно време те изядах като ябълката, сега вече имам един закон вътре, не ми е позволено да ям хора, само ще те целуна.“ Зад всяка целувка седи цяло едно изядане. Щом като целунеш един човек, ще разбираш смисъла: едно време такъв хубав като тебе изядаха го, опичаха го. Сега не го пекат, но го целуват. Целувката показва, че човек е прогресирал от онова състояние на миналото, което [е] било. Целувката дошла в една нова форма. Или да кажа по-ясно: Ако човек измени своя живот и своите постъпки, значи Бог е влял вече разумност. Защото докато не влезе в човека тази разумност, туй Божественото в човека, много мъчно човек може да се примири със самия живот. Ако вие живеете между хора, които разбират само физическия живот, ако вие живеете между хора, които разбират само духовния живот, ако вие живеете между хора, които разбират Божествения живот, при кои може да живеете най-добре? При ония, които разбират Божествения живот. Щом разбирате Божествения живот, тогава противоречие няма. Щом живеете между духовните хора, две противоречия ще имате. Щом живеете на физическото поле, тогава целият живот е противоречия. Казвам: Когато в живота срещате много противоречия, вие трябва да знаете, че сте на физическото поле. Вие как може да се избавите? Ще напуснете физическия живот. Сега да ви приведа един пример. Ако човек влиза във водата да се къпе, как трябва да се държи, кое правило трябва да спазва, за да не се удави? Щом влезеш във водата, винаги трябва да си държиш главата над водата. Тялото може да е във водата, но главата да е вън от водата. Ако ти не спазваш това правило, ако потопиш главата си, че не може да я дигнеш, ти ще се удавиш вътре.

Сега кое е онова новото, което ви трябва? Аз не искам да засягам стария живот. Има стари неща външни, има стари неща вътрешни. Сега казват, че старият човек дошъл на земята да се учи, а младият дошъл да живее. При сегашните условия животът е разменен. Вследствие на това младите са дошли да се учат, старите дошли да живеят. Разместен е животът. Ако старият иска да живее, той е на крив път. Младият дошъл да живее, а старият – да се учи. Да живееш, значи ти вече си млад. Той е свършил учението. Само вътрешната страна на учението свършил и дошъл да живее, да приложи онова, което учил. Някой казва: „Как трябва да живея?“ Туй, което в старини си учил, в младини е обратен процесът – туй, което в старини си учил, в младини ще го приложиш в живота си. Ами че в новото учение кой е стар човек? Старият човек е физическият човек. Кой е новият човек? Новият човек е духовният, Божественият човек. Кой трябва да се учи? Божественият човек. „Това е живот вечен да позная Тебе“ – да живея значи. Да живее човек. В новия живот трябва да живее. Под думата „учение“ ние какво разбираме? Казва: „Аз се научих.“ – Какво научи? Той е страдал. Трябва да напуснете това учение на страдание. Има два вида учение: има едно учение, което е придружено със страдание; има едно учение, което е придружено с радост. Под думата „живот“ аз разбирам да се учиш дето няма страдание. Туй място е новият живот в човека. Сега туй е новото. Младият трябва да се учи. Като се учи, детето ще живее, понеже е поставено при най-благоприятните условия на живота. Майка му, която му прислужва – ако детето има страдания – тази умната майка предвижда всичко. Тя оставя най-добрите условия. Казвам: Ако вие разбирате новия живот, в новия живот Бог присъства във вас и Той ви е дал всичките възможности, условия да живеете. Какво има да се учите на страданията, да се смущавате? Какво има да се смущавате вътре в себе си как живеете? Туй е неразбиране на живота. Казвате: „Ние имаме вяра в Бога.“ Каква е тази вяра, която е придружена със смущения? Този, който живее в Божествения живот, той не може да се смущава. Този, който живее в Божествения живот, той няма слабости. Слабост не може да съществува в него.

Та казвам: Когато говорим за сватбата, разбираме новото учение. Не внасяйте в новото учение старите ваши порядки и вашите стари разбирания. Знаете ли какви са порядките в Божествения свят? Ако вие живеете в Божествения свят, ако в Божествения свят ти имаш една възлюблена, ти никога не можеш да ѝ се разсърдиш. Даже и най-малкият оттенък на мисълта – тя ще изчезне. Тя е толкоз чувствителна, че ако стане една малка промяна в твоите очи, тя ще изчезне и няма да я има вече, не когато ще се разсърдиш. Туй същото може да го уподобим на земята. Ако в небето би се допуснало да правим това, което правим на земята, тази твоята възлюблена ще умре. Тя ще изчезне и ти няма да я видиш за десет хиляди години. Следователно едно същество в Божествения свят знае, че при най-малката погрешка може да причини страдания, които за десет хиляди години не може да се поправят. Съзнание има. Тук, в живота на земята човек всеки ден по десет пъти се сърди, на общо основание се сърди. И тогава този човек се готви за рая, говори за Бога, говори за ангелите. Казвате, че Бог се гневи. – Старото учение е то. Че как няма да се гневи! Ако ти имаш една дъщеря, която ти си отгледал, че дошъл един външен човек, който взел дъщеря ти и започва да я налага. Тя дойде да ти се оплаква на тебе. Веднага ще се разгневиш. Казваш: „Кой ти даде право да я биеш?“

Аз забелязвам запример стари сестри има – като ги турим в кухнята, стават генерали. Учудва ме тяхната обхода. Сега да ви представя новото учение в кухнята, понеже пробен камък е там. Казва: „Туй е братско, туй е на Господа, на баща ми.“ Другите казват: „Ред и порядък трябва да има!“ – спорят все. В кухнята има чешма и една сестра иска да взима вода оттам, казва: „На баща ми е.“ Другата казва: „Няма да вземаш оттук, но от чешмата.“ „Много далече е там.“ Онази казва: „Нямаш право да взимаш, тук аз заповядвам, излез навън!“ Казва: „Учителю, генералът много зле се отнася с мене, не ме пуща да наливам вода, да пренеса.“ Ти разправяш на някой човек – не иска да възприеме твоето въззрение. Ти се разгневиш, казваш: „Как тъй, аз лъжа ли?“ Ти разправяй нещата тъй, както трябва, не им туряй никакви качулки. Не разправяй на хората неща, които те не възприемат. Сега, запример, аз да ви се сърдя на вас, че вие не ме разбирате както искам. Не трябва да говорим за известни работи. Много щекотливи въпроси са, не трябва да ги засягаме. Въпросът за кухнята е щекотлив въпрос. Казва: „Няма ред и порядък.“ Именно дето няма ред и порядък, аз искам да туря нов ред и порядък. Аз, ако бях на вашето място, какво ще поставя, преди да вляза в кухнята? Ще кажа: „Любезна сестрице, може ли да ми позволите, ако не ви отегчавам, да взема вода? Ако сте заняти, аз съм готов да ида на друго място.“ Като ми кажат заети сме, ще ида на друго място. Пък ако съм този, който седи в кухнята, тогава ще седя отвън и тя, като мине, ще кажа: „Заповядайте, сестра. Мене ще ми бъде много приятно да си вземете малко вода.“ Те трябва да те поканят да влезеш. Вие без да ви канят влизате вътре. Аз казвам аз как бих постъпил. Аз бих постъпил тъй: Не влизайте там, дето не ви канят. Нищо повече. И после, не изпъждайте този, който е влязъл вътре. Вие може да не каните и да изпъждате – имате право, но като направите едното или другото, ще имате неприятни резултати.

Тогава, ако аз искам по стария начин да оправям хората, аз ето какво ще направя. Вътре като съм в кухнята – ключ. Тропа някой като дядо Георги – мълча вътре. Ще го гледам какво ще прави. Той тропа пак още по-силно. Мълча си. Чуди се дядо Георги как стария човек на 90 години да не го чуя. Най-после започва да мисли, че ме няма там. Слезе долу, търси Учителя, дано да го намери. Аз отгоре го гледам, той разсъждава. Най-първо мисли, че съм в стаята. После, като хлопа силно и аз не се обаждам, мисли си: „Няма го в стаята.“ Неговата погрешка е, че е хлопал. Моята погрешка къде е? Да му отворя не струва, трябва да му кряскам, той не чува. Той оня ден носи три тикви. Гледам, вече тиквите нагнили отвън, той, гнили-негнили, носи ги тук. Пращам един брат, казвам: Колко ги продава? Братът го пита: „По колко ги продаваш?“ Той казва: „Помощ, помощ.“ В какво седи помощта? Казвам: Дай му 30 лева за трите тикви. „Помощ, помощ.“ Казвам на брата: „Дай още 40 лева, та три тикви за 70 лева.“ Бях забравил за тиквите, влизам в кухнята, една сестра разрязала тиквите, казва: „Учителю, туй нещо не се яде! Изгнили.“ Рекох: „Я опитай тиквите, ако има нещо за ядене, сварете, пък ако няма за ядене, случва се, че тиквите се развалили.“

Сега, в дадения случай дядо Георги е предметно учение. Старото учение – по стария начин. Едно време той беше млад момък, герой, ходеше по сватбите и знаете какъв спретнат беше, как лъжеше момите. Аз го гледам в миналото, гледам го и сега. Разправяха ми как той проповядва новото учение. Питат го: „Как живеете горе на Изгрева? Вино пиете ли, ракия пиете ли, месо ядете ли?“ Той казва: „Всичко по реда си върви, всичко по реда си върви. Когато дойде за вино, всичко по реда си върви; когато дойде за ракия, всичко по реда си върви.“ Чудят се как тъй всичко по реда си върви. Изважда един да му даде една цигара, той казва: „Не, не може. Дъновист тютюн не пуши, дъновист месо не яде, вино не пие.“ Едва тогава публиката разбира, че дядо Георги разбира съвсем друго, като казва, че всичко по реда си върви. По класически всичко е по реда си, но не може да се пуши тютюн, да се пие вино.

Та казвам: По някой път и вие постъпвате по стария начин. Вие имате всичките условия. При новото учение опасността ето къде е. В новото учение чувствителността на хората се развива десет пъти повече, отколкото е развита чувствителността на физическия човек. На него духовното му тяло едва един милиметър се показва от физическото тяло. Когато станеш духовен, опасността е, че туй тяло излиза една педя, две педи и при най-малкото бутване, даже един гневен поглед ще ти причини болка. Казвам: В духовния живот се изменят условията. Трябва да бъдете в чувствата си, в погледите си и в обходата си много деликатни. Трябва всички да влизате в положението си. После в новия живот хората не трябва да се приближават. Тъй, както седят хората, аз виждам, постоянно може да си причинят пакост. С тия мисли, с тия неестествени чувствания всякога може да причинят зло комуто и да е. Изисква се един хармоничен живот.

Аз уподобявам духовния живот на човек много чувствителен. Имаше във Варна един чех, който имаше чрезмерно развит музикален слух. Щом вземе някой ученик на цигулката един фалшив тон, той изскочи навън из вратата, разходи се и пак влезе. Щом вземе вярно тоновете, стои спокоен. Щом вземе неверен тон – излиза, влиза. Някой пита защо влиза и излиза. Тия неверните тонове му причиняват страдание. Казвам: Всяка една мисъл може да те накара десет пъти да излезеш извън къщи, навън. Вие казвате: „Нямам ли аз право да си кажа мнението?“ Нямате никакво право в Божествения свят да си казвате мнението. В Божествения свят имате само право да представите Божествените мисли такива, каквито са. А ти нямаш никакво право да казваш своите мисли – какви ще бъдат твоите мисли, твоите разбирания. На земята може да казваш „Аз така разбирам“. Тогава знаете ли какво е Божественото търпение? Че Бог, Който гледа всичките неправди, които се извършват, какво велико търпение има, в нищо не се меси. Онази змия хванала жабата, тя кряка. Господ гледа отгоре и оставя змията да нагълта жабата.

Вчера минавам по двора, гледам една бяла кокошка. Още като я наблюдавам, забелязвам, че е сляпа с едното око. За да проверя, изведнъж отивам откъм сляпото око. Тя не ме видя. Турих ръката отдолу, хванах я. Като я хванах, започна да кряка. Пък една сестра, като ме гледа, че хванах кокошката, казва: „Колко е сръчен Учителя, че веднага хвана кокошката!“ Казва: „Как така я хвана?“ Рекох, аз отидох откъм сляпата страна. Тази кокошка е сляпа с едното око, затова можах да я хвана.

Казвам: Всякога, когато един човек прави една погрешка, той е сляп с едното си око. Ако и двете очи са намясто, не може да го хванеш. Като посочиш [с] ръката, бяга – няма я. Но сляпата кокошка седи, като че всичко е уредено по реда си.

Казвам тази сутрин: Постарайте се за цялата година, която иде, да живеете по Бога. Една година да живеете по Бога. Да се не гневиш никому, във всеки човек да виждаш себе си. Видиш някой закъсал човек, да кажеш: „Колко съм закъсал в живота.“ Видиш някой се гневи или се сърди, да кажеш: „Колко съм закъсал.“ Като идеш при една сестра, и тя закъсняла, да кажеш: „Колко съм изостанал.“ Много сестри все като дядо Георги правят: „Всичко е по реда си, всичко е по реда си.“ Казва: „Не може човек да се не гневи.“ Не може, разбира се. Когато сте във физическия свят, гневете се колкото искате. Никой не ви забранява. Щом сте в духовния свят, имате право вечер и сутрин да се гневите и да се зарадвате по един път. Щом сте в Божествения свят, имате право само да се радвате на всичко. Никога от устата ви не трябва да излиза нито една лоша дума, нито една лоша мисъл, нито едно лошо желание. Говоря за Божествения живот. Аз така разбирам Божествения живот. Ако ти влезеш с туй разбиране между всичките хора, ти ще внесеш мир и радост, ще бъдеш добре дошъл навсякъде. Твоята мисъл ще предшества преди тебе. Чиста вода дето мине, чисти. Или казано другояче: Ако Божественият Дух дойде в нас, ние трябва да бъдем готови за него. Когато дойде Бог да живее в нас – Писанието казва, че Бог ще дойде да живее в нас – ние трябва да изменим характера си. Един войник може ли да се сърди пред генерала? Един слуга, когото съдят, може ли да се сърди пред съда? Не, войникът седи почтено, защото, ако се разсърди на генерала, ще има такъв арест, какъвто войниците знаят. Ако един слуга в съда се разгневи, веднага съдиите ще му кажат какво трябва да прави.

Нито един от вас не трябва да се сърди пред лицето на Бога. Знаете ли защо Бог допусна Ион да влезе в утробата на кита? Защото той обичаше да се сърди. И даже след като го тури в утробата на кита, като излезе и го прати да проповядва, той пак се разсърди на Господа. И се разсърди за една тиква. Че червей прегризал листата ѝ той се разсърдил на Господа. Казва: „Едно листче имах и него ми го прегриза!“ Понеже било много топло, да не би да го грее светлината, да го опари. Казва: „Имах едно малко удоволствие, че и него ми взеха!“ И за листото се разсърдил на Господа. Господ му казва: „В Ниневия има 80 хиляди деца, които не познават лявата от дясната си ръка. Ако аз според твоето пророкуване ги погубя, ще бъде ли разумно? Ти съжаляваш една тиква, а аз не трябваше ли да пожаля толкова хора?“

Аз да ви кажа, че когато хората страдат, те като Иона се гневят на Господа. Като дойде някой при мене, че страда, аз зная, че той обича да се сърди. Та първото нещо: ние сме пратени на земята да се научим да не се сърдим. Изкуство е, наука е туй нещо. То не е лесна работа. Веднага сръднята ще дойде в тебе. Заради нищо, заради пет пари дойде сръднята в тебе. И се развали цялото настроение. Та казвам: Единствената цел, единствената сила в света – това е новото учение за Любовта. Ако твоят ум може да бъде ангажиран от Божествената любов, ако твоят ум е ангажиран от Божественото знание, ако твоят ум е ангажиран от Божествената светлина, ако твоят ум може да се ангажира от Божествената свобода, която ти е дадена, само тогава ти ще научиш какво нещо е да има човек онзи вътрешен мир. Защото всеки човек, който се гневи, нещо има, което му препятства. Вземете един човек, който е гладен – ако му вземете хляба, веднага ще се разгневи. Аз съм [виждал] гладни хора, които три деня не са яли. Като види топлия хляб, засмее се. Пък като изчезне хлябът, неразположен е. Покажи му хубави плодове, разположен е. Казвам: „Тия плодове са за тебе.“ Веднага се измени състоянието. Иде някой, пари няма. Като му покажа пълната кесия със злато, той е разположен, ходи, не се сърди. Вземете този музикант, който се разсърдил, че неговата струна се скъсала или с ръката станало нещо, или с цигулката станало нещо. Дайте му една хубава цигулка, веднага човекът е радостен. Онзи, босият, който е недоволен, че няма обуща, дайте му обуща, той веднага става весел. На голия дайте му дрехи, веднага той става разположен. Всеки един човек в света, като му се даде това, което той иска, той вече е разположен. В Божествения свят Бог е приготвил нещо заради нас, което ние не съзнаваме. Апостол Павел казва: „Око не е видяло и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за тези, които Го любят.“ Та ние трябва да се учим на това спокойствие за ония блага, които Бог е приготвил за нас. Трябва един малък инцидент да не наруши нашия мир.

В бъдеще, и туй е близо, не трябва да туряте негодувание в ума ви като една зависимост. Тогава туй, което е станало, няма да го видите. Знаете ли каква самостоятелност е да може човек да се въздържа, но и още отдалеч да може да трансформира всичките противоречия, да предвиждаш нуждите на хората. Ако влезете в един дом, гледате всички плачат – детето умряло. Дигнете ръката и кажете: „То не е умряло, живо е още.“ „Как не е умряло?“ Туриш ръката, стане детето. В този дом ще има ли страдание? Веднага ще има радост. Казвам: Всички вие носите Божествените блага в себе си. Дето влезете, сложете ръката си.

Казвам, моят подарък, който искам да ви дам тази сутрин е: Не си губете мира, който имате! Нито го продавайте, нито го губете! Пазете го като зеницата на окото си! Няма по-хубаво нещо да имаш онзи мир на душата, мира на ума си, мира на постъпките си. На земята няма нещо по-хубаво от мира. Умът трябва да е светъл, сърцето разположено и нищо в света не е в състояние да наруши мира. Казвам ви, поне трябва да имате туй търпение. Аз съм ви говорил за търпението, което изгревчани трябва да имат.

Срещат се един английски лорд и един руски княз в една тясна улица. И двамата в по една бричка се качили, с малки файтончета пътуват. Улицата тясна, не може да се разминат. Спират се и двамата. Руснакът, като се спира, казва: „Ничево.“ Изважда вестник „Таймз“ и започва да чете. Англичанинът праща слугата си и казва: „Господине, ще ми направите голямо удоволствие, като свършите вестника, да ми го дадете да го прочета.“ И двамата прочитат „Таймз“ и най-после англичанинът, като прочел вестника, казва: „Да си разменим файтоните.“ Разменят си файтоните и единият тръгва в една посока, другият в друга посока, продължават пътя си. Ти, като се намериш в едно противоречие, размени възгледите на туй противоречие. Единият тръгва назад, и другият назад – съединят посоките. Вие туй наричате отстъпчивост – руска отстъпчивост – като седите, четете „Таймз“. Какво трябва да направите? Отстъпчивост е да размените каруците на вашите възгледи. И твоят възглед е прав, и моят възглед е прав. Ти с моя възглед тръгни в тази посока, аз с твоя възглед ще тръгна в другата посока, друг път да се не срещаме в такава тясна улица. Туй е разрешение на въпроса.

Казвам: Когато се намериш в голямо противоречие на живота си, размени възгледите си. Нищо повече. Да кажем вие сте един затворник. Началникът на затвора е строг, започва да гълчи. Ти какво ще правиш в затвора? Ако речеш да се сърдиш, веднага наказанието ще бъде двойно. Ще кажеш: „Господин началник, имате право.“ Аз, ако съм на вашето място, ще постъпя така: „Ще ме извините, господин началник, съжалявам, че ви причинявам голямо главоболие, че дойдох в затвора. Ще ме извините.“ Ако кажеш „Трябваше да погледнете малко по-другояче“, ако кажеш „Ти нямаш право“, той е началник, той ще ти покаже своята сила. Туй не е моето учение. Вие всички се възмущавате от земните условия. Ако се възмущавате защо светът е така създаден, ако вие се възмущавате защо сте в затвора, кой е причината да сте в затвора, вие самите сте причината. Защо, казваш, тук не туриха по-добър началник? – Ами че ти, умният човек, как тъй влезе вътре в затвора? Ти си пратен да покажеш на този началник на затвора как трябва да се обхожда. Най-първо ти ще покажеш, че ти имаш всичкото уважение на този началник. Ако не признаеш, той ще те накара да почувстваш, че той има свобода. Ако ти искаш да му покажеш, че ти си всесилен, тогава смали се, стани веднага на пара и излез. Пред него да се изгубиш. Той ще разбере, че има един необикновен човек. Оставете вашите стари възгледи. Казвате: „Аз какви възгледи имам за Господа!“ Дотогава, докато може да те турят в затвора, твоите възгледи са още от този свят. Сега един като е в затвора, другите да се молят да дойде онзи ангел, да бутне веригите, да каже: „Стани, облечи се, излез вън и не влизай вътре!“ Да не би, казва ангелът, ти да дойдеш и да искаш да се покажеш честен. Чест не показвай! Да те няма! – Какво ще стане с войниците? – Ти върви навън. Не оставайте да се спирате. Не е време сега да мислите какво ще стане със света. Когато напускаш старата си къща и влизаш в новата, не мисли какво ще стане със старата. Ти влизаш в една къща, правена с всичките удобства. Какво ще стане с твоята стара къща, не мисли. Не се занимавай с твоята стара къща, остави я на произвола – да става каквото ще. Пък ти се интересувай от новата къща, в която влизаш, как ще живееш. Каква е била камината, оставете това настрана. Каква е новата къща, в която сега влизате, то е важно. „Какво съм бил?“ – Не мислете какво сте били, а какво трябва да бъдете. Казвам: Престанете да мислите какво сте били. Някой пита: „Какво съм бил в миналото?“ Казвам: Не се занимавай с това. Има едно минало, с което аз не се занимавам.

Аз преди години присъствах на една лекция на един американски професор. Той беше взел от урината на нюйоркските клоаци, че я прецедил в три шишета от по пет кила. Казва: „Това е от урината, но е така пречистена, че може да се пие водата.“ Аз не искам да правя такъв опит. Ние не се нуждаем от такова учение на нюйоркската урина – да показваме, че е чиста. Онези, които искат, трябва да носят от чистата вода, която блика от Божествения извор. Не се разправяйте за старото учение. Новото учение, което сега иде от Господа, туй учение, което сега иде от извора, не мислете, че то е в Библията. Туй учение го няма там. Туй учение е другаде. Тъй, както е писано в Библията, в Библията има само формулите. Но Божественото учение сега иде от Господа чисто. Умните хора, които имат тази свещена книга, казват „свещена книга“. Но ако тази книга е свещена действително, свещена е тя само когато повярват. Като повярвам в духа, който Бог е вложил в мене; повярвам в душата, която Бог е вложил в мене; повярвам в ума, който Бог е вложил в мене и повярвам в сърцето, което Бог е вложил в мене; като повярвам в духа, който е внесъл всичко, тогава тази книга е свещена, тогава ще даде своя резултат. Ако си туриш главата на тази свещената книга, всичко ще стане.

Тази сутрин, като слизах, рекох: „Няма да им говоря.“ Взех тази книга да ви чета. Без да искам, започнах да ви говоря, но да си удържа обещанието, да не би книгата да ми се разсърди, ще ви прочета малко. Отварям произволно и започвам да ви чета. (Учителя прочете от „Пътя на ученика“, стр. 286 от „Вие може да разбирате тия неща, както искате, аз няма да ви ги обяснявам...“ Прочете 287, 288 и 289 страница до „...Те са учениците, които виждат и чуват всичко, което става на сцената.“)

Сега и на вас желая първите места на живота, за да видите и чуете всичко онова, което става в живота и да бъдете благодарни за представлението.

Отче наш

9. Утринно Неделно Слово, държано на 11 декември 1938 г., 5 ч. с., София, Изгрев.