(Нова страница: ==Единият и многото== Ще прочета 17 гл. от Евангелието на Иоанаг от 19 ст. нататък. Има неща в живо...) |
|||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | [[Утринни слова]] - Шеста година ([[1936]]-[[1937]]) | |
| − | + | [[Старото отмина, том 2]] | |
| − | + | ==Единият и многото== | |
| − | + | Ще прочета 17 гл. от Евангелието на Йоана от 19 ст. нататък. | |
| − | + | Има неща в живота, които са интересни само тогава, когато са разбрани. Подарявате по една цигулка Страдивариус на двама цигулари: единият е гениален, а другият – обикновен цигулар. Първият ще вземе цигулката и ще изсвири нещо хубаво. Всички ще го слушат с удоволствие. Вторият ще изсвири нещо обикновено, както децата дрънкат на пиано или на цигулка. Който го слуша, запушва ушите си и бяга далеч. Преди да са показали изкуството си, и двамата се хвалят с цигулките си. Всеки от тях казва: Каква цигулка имам! – Изсвири нещо! Гениалният цигулар взима цигулката и свири. Всички са доволни от него. Обикновеният цигулар свива рамене, казва: Не мога да свиря. Той може само да каже, че цигулката е хубава, направена от Страдивариус. – Вярвам., че цигулката е хубава, но посвири нещо. Може да се каже нещо за цигулката, но това не е достатъчно. Тя е направена за свирене. При това, трябва да знаеш, от кой автор ще свириш: от Шопен, Моцарт или Бетовен. Който е малко груб, твърд по характер, да свири Шопен. Той ще му предаде мекота. Който е изгубил смисъла на живота, да свири Бах. Който не иска да чете и не обича да мисли, да свири Бетовен. Който не обича поезията, да свири Моцарт. Всеки музикант представя едно хубаво ядене. Ще ядеш от едно или друго ядене, според разположението си. Всяко ядене е на мястото си. Всеки плод или зеленчук също е на мястото си. Не е безразлично, дали ще ядеш ябълки, круши, череши, грозде или друг плод. Черешите произвеждат един резултат, ябълките – друг, гроздето трети резултат. – Малокръвен съм. – Яж краставици. | |
| − | Сега, аз не искам да вярвате в това, което ви говоря. Вярата е резултат. Тя е сила, която се превръща в знание. Това, в което днес вярваш, утре става знание. Значи, вярата има много имена, много лица, много страни Някога срещам вярата като 15 – 16 годишно момиче; дето мине, всички се обръщат да я гледат. Някога я срещам като стара, слаба, мършава жена, без живот и сила. Тогава казват: Не заслужава човек да вярва. Не се живее с вяра. – С вяра не се живее, но и без вяра не се живее. И едното, и другото е | + | Сега, аз не искам да вярвате в това, което ви говоря. Вярата е резултат. Тя е сила, която се превръща в знание. Това, в което днес вярваш, утре става знание. Значи, вярата има много имена, много лица, много страни. Някога срещам вярата като 15 – 16 годишно момиче; дето мине, всички се обръщат да я гледат. Някога я срещам като стара, слаба, мършава жена, без живот и сила. Тогава казват: Не заслужава човек да вярва. Не се живее с вяра. – С вяра не се живее, но и без вяра не се живее. И едното, и другото е вярно. С вяра мъчно се живее, без вяра още по-мъчно се живее. Някой казва: Аз нямам вяра. – Какво имаш? – Безверие. – Безверието е по-голяма вяра, защото вярваш в това, което не съществува. В това се изисква по-голяма вяра и сила. Някой вярва, че, като умре. ще оживее. Това значи, истинска вяра.. Да вярваш, след като оживееш, разбирам. Но да вярваш, че ще живееш, преди да си оживял, това значи силна вяра. Кой е дошъл от оня свят да докаже, че след като е умрял, е жив. |
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
Новото учение твърди, че ще живеем в бъдеще. Може ли да докажете това? – Можем. – Как? – Представете си, че при мене дойде някой и започне да ми говори за оня свят, че има живот там. Говори за тия неща, но не вярва. Както се разговаряме, постепенно аз започвам да се губя, докато съвсем изчезна пред очите му. Той се чуди, какво става с мене. След това постепенно се явявам, докато ме види в първоначалната ми форма. Пита ме: Де беше? Какво стана с тебе? – Отидох на оня свят и се върнах. – Де е оня свят? – Близо до нас. Понеже ние не го виждаме, казваме, че той не съществува. За да разберете положението, в което се намирате, представете си, че на книгата, която четете, турите една мравка. Тя няма да види това, което вие виждате. Следователно, каквото представя човешкият свят за мравката, това представя оня свят за човека. | Новото учение твърди, че ще живеем в бъдеще. Може ли да докажете това? – Можем. – Как? – Представете си, че при мене дойде някой и започне да ми говори за оня свят, че има живот там. Говори за тия неща, но не вярва. Както се разговаряме, постепенно аз започвам да се губя, докато съвсем изчезна пред очите му. Той се чуди, какво става с мене. След това постепенно се явявам, докато ме види в първоначалната ми форма. Пита ме: Де беше? Какво стана с тебе? – Отидох на оня свят и се върнах. – Де е оня свят? – Близо до нас. Понеже ние не го виждаме, казваме, че той не съществува. За да разберете положението, в което се намирате, представете си, че на книгата, която четете, турите една мравка. Тя няма да види това, което вие виждате. Следователно, каквото представя човешкият свят за мравката, това представя оня свят за човека. | ||
| − | Като ви говоря за оня свят, аз не искам да ви убеждавам в съществуването му. Сега не виждате, че около вас има много невидими същества, които | + | Като ви говоря за оня свят, аз не искам да ви убеждавам в съществуването му. Сега не виждате, че около вас има много невидими същества, които седят на столовете. – Как седят? – И те седят, но не като вас. Те не държат ръцете си като вас; нямат книги в ръцете си като вас; не носят пари като вас. – Каква е разликата между тях и нас? – Представете си, че намерите един плод в калта. Взимате го и го туряте на един стол. Друг откъсне един хубав, зрял плод от дървото и го туря на друг стол. Калният плод сте вие, а чистият плод – съществата от оня свят. Каквато е разликата между двата плода, такава е между физичния и духовния човек. Казваш: Не мога да мисля, не мога да чувствувам. – Не говориш истината. – Как не можеш да чувствуваш? Преди 15 години един приятел ти казал обидна дума, и ти не можеш да я забравиш. Щом стане дума за твоя приятел, ти казваш: Огорчи ме тоя човек! Една обидна дума ми каза и не мога да я забравя. Не мага да забравя чувството, което преживях. – Каква беше тая дума, която събуди толкова горчиво чувство в тебе? Какво е казал приятелят ти? Не е лошо, че си се обидил, но питам: Ако ти можа да носиш в сърцето си едно горчиво чувство цели 15 години, защо да не държиш в ума си една светла мисъл за бъдещето, което те очаква? |
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | хубав, зрял плод от дървото и го туря на друг стол. Калният плод сте вие, а чистият плод – съществата от оня свят. Каквато е | + | |
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | Сега, аз не обичам критиката, нито самокритиката, но казвам, че съществува един свят, дето всичко, което става там, е на мястото си. Ако нещо не е на мястото си, може да се трансформира. Казваш на някого: Не те обичам. – Измени някои букви, и състоянието ти ще се подобри. Опасността е само в буквите „н" и „е". Тури тия букви напред; след тях постави запетая и чети: Не, аз те обичам. Тоя, когото мислиш, че не обичаш, всъщност, обичаш повече от другите. Например, казваш, че не обичаш злото. Всъщност, ти го обичаш повече от доброто. – Защо? – Защото всеки ден го правиш. Не можеш да правиш това, което не обичаш. – Не обичам злото! – Защо го правиш тогава? Човек върши само онова, което обича. Не мога да ям горчиво, защото не го обичам. Ям само това, към което имам разположение. Мнозина казват, че не обичат месото, а си похапват месце. Други казват, че не обичат риба, а си похапват. Някои казват, че не обират вино, а отвреме - навреме пият по малко винце. Значи, те говорят неверни неща. | |
| − | + | Казваш: Тоя човек не ме обича. – Пази се от хора, които не те обичат, но пази се и от тия, коите те обичат. Който обича, е по-опасен от оня, който не обича. Оня, който обича, ти говори мекичко, тихичко. Един ден те хване за ръката, стисне я, но толкова силно, че ти причинява болка. Той казва: Да помниш, че те обичам! – Защо стиска ръката ти? – Защото не иска да се отдели от тебе. Ти стискаш в ръката си всичко онова, от което не искаш да се отделиш. Детето вземе една ябълка, стиска я здраво в ръката си, не я дава на никого. Майката натиска палеца му, детето вика, плаче, не дава ябълката. Най после майката отваря ръката му и взима ябълката. Следователно, и ние стискаме всички неща, които обичаме. Това е неестествена любов. Който носи тая любов в себе си, не може да постъпва другояче, освен да стиска. | |
| − | + | Има една любов в света – любов без насилие, любов на абсолютна свобода. Това е Божията Любов. Ти обичаш човека, без да го подозираш. Ако го подозираш, това е насилие; ако не вярваш в него, това е насилие. Повечето хора живеят в любовта на насилието. Аз имам много примери от тая любов. Малко са примерите на любов без насилие. Казваш: Не знае ли човек, какви са последствията на насилието? – Знае, но и като знае, и като не знае, може да направи една и съща грешка. – Това е противоречие. – И за мен е противоречие. – Аз съм силен, учен човек. – В даден случай, и силният, и ученият могат да сгрешат по същия начин, както слабият и невежият. Грешката не се дължи всякога на невежеството. Например, като обича нещо за ядене, невежият яде повече. Той мисли, че чрез ядене ще придобие много нещо. Големите придобивки не носят щастие. Значи, щастието не зависи от многото, но и нещастието не зависи от малкото. | |
| − | + | Мнозина търсят щастието отвън. Кое наричаме щастие? – Всяко съприкосновение с реалността на нещата наричам щастие. Всяко съприкосновение с илюзиите на живота наричам нещастие. Обаче, човек не може да бъде всеки момент в съприкосновение с реалността. Достатъчно е само един момент да бъдеш в съприкосновение с реалността, за да се пробуди в тебе нещо ново. След тоя момент ти слизаш, в обикновеното си съзнание. Не е лесно да разбереш, как става преминаването от реалността в обикновения живот. Това първо се опитва, а после се разбира. И като го преживееш, пак не можеш да го запомниш и напълно разбереш. Колко пъти сте слушали някое хубаво музикално парче! Докато го слушате, приятно ви е, познато ви е. Речете ли да го възпроизведете, не можете. | |
| − | + | Докато ви свирят, приятно ви е да слушате хармоничното съчетание на тоновете. Щом престане свиренето, вие още се намирате под влиянието на тия тонове, докато съвършено се изличат. Не е лесно да възпроизведеш реалността. Някои хора повтарят миналите моменти на щастието. Не е лошо това. В човешкия живот трябва да се втича по малко от щастието. Ако не всеки момент, поне един момент през деня, през седмицата, месеца или годината. Трябва да се докоснеш до реалността! От невидимия свят трябва да се влее нещо в човешката душа. Не е достатъчно да живееш само с минали спомени от щастието. Колкото и да са сипни тия спомени, те са минали, те са преповтаряне. Вие изучавате живота на пророците и на апостолите. Те дадоха нещо на света и отминаха. Какво дадохте вие? Какво ще оставите вие на света? Като живеете на земята, трябва да оставите нещо на бъдещото поколение. Казвате: Пророците и апостолите са били велики хора. Апостол Павел е бил даровит човек Така не се говори Наистина, Павел свърши една добра работа, която му беше дадена. И вие трябва да свършите работата, която ви е дадена. И вашата работа не е по-малка от тая на апостол Павла. Който свърши работата си добре, ще заеме едно почетно място. Човек се цени по това, което в даден момент върши. Настоящето определя неговия живот, а не миналото. | |
| − | + | Често се запитвате: Защо трябва да живеем? Какво трябва да правим? Чудно нещо! Като бяхте млади, не знаехте, какво трябваше да правите. Станахте възрастни, пак не знаете, какво да правите. Някои са стари, но и те не знаят, какво да правят. Щом сте дошли на земята, трябва да знаете, какво да правите и на младини, и в средна възраст, и на старини. Какво прави старият? Ако е селянин, още със ставането си от сън, той си спомня детските и юношески години: как пасъл овце, как ходел на училище и гледал хорото; като пораснал малко, той си спомня, как започнал да играе на хорото, да се хваща до момите, докато намерил своята възлюбена. Ако старият е гражданин, и той си спомня своя детски и младежки живот. И това е добре, то е огърлица от скъпоценни камъни. Каква полза имаш от тая огърлица? Тя е история на миналото. Какво ще придобиеш, ако всеки ден си спомняш за своята възлюбена, която заминала за оня свят? – Къде отиде, де е сега? – Колкото и да се питаш, няма да си отговориш. Старият седи и си спомня, как повярвал в Бога, как усърдно се молел, кои били неговите сподвижници. Той си казва: Огън и пламък бях! – Защо днес не продължаваш да се молиш? Защо не следваш същия път? Който е бил военен, повтаря своите младини: как следвал военна школа, как го произвели първи офицерски чин, кои са били неговите съвипускници. Вие помните, кой випуск сте излезли от училището, с кои хора сте били, а не помните, кой випуск сте излезли от невидимия свят и с кои хора. Това, което сте прекарали на земята, помните. Защо не помните излизането си от невидимия свят, дето, всъщност, сте живели? | |
| − | + | Сега, не ви обвинявам, че не помните, но помъчете се да си спомните нещо от другия свят, дето сте живели. Американският проповедник Муди казваше: Първите години проповядвах за оня свят, без да имам опитност от него. Проповядвах за Господа, без да съм Го виждал. Говорех за Христа, без да Го познавам. Като умря майка ми, която обичах, започнах да мисля за оня свят и да прозирам малко в него. Умря баща ми, оня свят ми стана по-мил. Умряха братята и сестрите ми, приятелите ми, и оня свят ми стана още по-мил, по-близък и разбран. За Бога и за Христа придобих по-ясна представа. По-рано не виждах нищо, но сега виждам, какво става в оня свят. Значи, оня свят става познат на всички, които имат там някой близък, когото обичат. | |
| − | + | Млад, княжески син се разхождал в една красива гора. Спрял се пред една малка колибка, погледнал към нея и отминал. Това било колибката на дърваря, когото той не познавал. Така се разхождал той всеки ден, докато един ден срещнал младо, красиво момиче – дъщеря на дърваря. Той спрял погледа си на нея и толкова я харесал, че пожелал да се запознаят. Той я обикнал и започнал да говори с нея. Пожелал да види майка й и баща й, които му станали близки. Колибката, която по-рано не му правела впечатление, сега му станала интересна и приятна. Животът на дърваря и неговото семейство му станал близък. Всичко около дъщерята на дърваря му станало интересно и мило. И кучето им станало близко. Кое прави обикновените неща необикновени? – Любовта. Докато не обичаш поне един човек, целият свят ще бъде чужд за тебе Щом обикнеш някого, и тоя, и оня свят ти стават близки. Оня свят е колибката на дърваря или овчаря, в нея живее възлюбената на княжеския син Без любовта оня свят не е красив. Щом любовта те посети, оня свят изпъква пред очите ти и започва да ти става мил. Ти виждаш вече възможностите, които се крият в него. | |
| − | + | Казвам: Свържете се съзнателно с оня свят, да можете да се качвате там и слизате, когато пожелаете. Докато не се научите свободно да излизате от тялото си и да се връщате, всякога ще бъдете инвалиди. В това отношение всички хора са инвалиди. Лежи някой на леглото си и не може да се мръдне. Около него се движат милосърдни сестри, които го учат, как да се движи, как да спуща краката си, как да пристъпва. Направи няколко крачки напред и веднага бърза да легне. Не, ще направиш десетина крачки, после още десет и така ще увеличаваш, докато излезеш вън от стаята си. После ще излезеш вън от къщата си, ще отидеш на разходка няколко километра далеч от града. Ще се стремите да извървите 92 милиона мили, докато стигнете до слънцето. След това ще се върнете отново на земята. | |
| − | + | Като говоря за оня свят, някои ще си помислят: Ти ходил ли си на оня свят? Познаваш ли го? – За себе си зная истината, но за вас нищо не мога да кажа. Какво мислите за мене, това е ваша работа. Ако мислите, че не съм ходил на оня свят, прави сте; ако мислите, че съм ходил, пак сте прави. Аз не се обиждам от това, което мислите за мене. Оня, който мисли, че не съм ходил, има пред вид себе си. Той не е ходил, затова говори за мене. Който вярва, че съм ходил, той сам го е опитал, затова вярва и на другите. Ако аз се усъмня в думите си, това показва, че говоря за неща, които никога не съм опитвал. Ако съм ходил само един път на оня свят, имам право да се съмнявам. Ако съм ходил много пъти, никакво съмнение не допущам в себе си. Тогава, всичко, което говоря, е вярно 100%. Да отиваш на оня свят и да се връщаш назад, това значи, да минаваш от едно състояние в друго, да се качваш в съзнанието си и отново да слизаш. Докато си на земята, ще носиш една дреха, т. е. една форма. Щом отидеш на оня свят, ще съблечеш земната си дреха и ще облечеш нова. Там няма да срещнеш ония, между които си живял. Там не се допуща нито една отрицателна мисъл. Колкото и да е скрита тая мисъл, веднага ще я открият. – Как? – Там всичко се тегли на везни. Ще те турят на везните и ще познаят, колко тежиш. Ако имаш само една отрицателна мисъл, кракът ти не може да стъпи в оня свят. Там приемат съвършени същества, без никакъв недостатък. Най-малкият недостатък увеличава теглото на човека и го връща назад. За да влезеш в другия свят, трябва да се освободиш от своите отрицателни мисли и желания. Когато слиза на земята, човек е подобен на цепелин. За да се задържи известно време между хората, той се свързва с тях като с въжета. Не е ли свързан, той ще литне нагоре. Дойде ли време да напущате земята, ще прережете връзките си и свободно ще литнете нагоре. | |
| − | и | + | Първото желание, което свързва човека с земята, е яденето. Щом слезеш на земята, ще заплачеш и ще искаш да ядеш и да пиеш. Второто желание е да се облечеш, да се запазиш от външната температура. Третото желание е да излезеш на разходка, да срещнеш някои приятели, с които да влизаш във връзка. Така създаваш, една след друга, връзки и, като дойде деня на заминаването, виждаш, че си свързан с хиляди въжета, видими и невидими Всеки талантлив и гениален човек, за когото мислиш, е връзка с оня свят. Талантливите и гениални хора не са от тоя свят. Те временно идат тук, да свършат известна работа. Праведните и светиите също са от оня свят. Те се крият, никой да не ги познае. Затова минават незабелязано между хората. И добрите хора са от оня свят. Лошите, обикновените хора са от тоя свят. |
| − | + | И тъй, когато се говори за познаване на доброто и на злото, разбираме двата свята: злото е тоя свят, а доброто – оня свят. Адам и Ева живееха в оня свят, но пожелаха да научат и тоя свят, затова ядоха от дървото за познаване на доброто и злото. Като напуснаха рая, първите човеци запазиха спомен за оня свят и често дохождаха до райската врата и се връщаха назад. Най-после те изгубиха всякакъв спомен за рая, престанаха да се стремят към оня свят и казаха: Ще живеем на тоя свят, него ще изучаваме. Сегашните хора имат смътни спомени за оня свят, не помнят, отде са дошли и де ще отидат. Като им кажат, че ще умрат, те се ужасяват. Страхът от смъртта се крие в буквата „у". Ако тая буква се махне, всякакъв страх изчезва. Друго е, ако кажеш „мра за отечеството си" Това значи, че си готов да се жертвуваш. Да умираш, това е едно нещо; да мреш, това значи, да си господар на положението. | |
| − | + | За да имате ясна картина за оня свят, представете си, че сте круша, увиснала на дървото. Стопанинът на градината полива, разкопава дървото, отвреме- навреме го наторява. Вие растете под грижите на господаря си, под топлите и светли лъчи на слънцето и под лъха на чистия, свеж въздух. Любовта, светлината, топлината и ефирът на въздуха са елементите на духовния свят, при които съществата растат и се развиват. Благодарение на тия елементи, човек расте и се развива на земята. Ние сме плодове, които зреят на Божественото дърво. Като узреем, ще дойдат същества от невидимия свят, ще ни откъснат и занесат на оня свят – в света на мира. Там искат да си хапнат нещо от нас, да видят, какво носим от тоя свят. Така става опознаването между съществата от оня свят и хората на земята. Първо ще свалят зелената, корица на ореха, после ще счупят твърдата му черупка и най-после ще го изядат. Христос казва: „Ако не ме ядете, нямате живот в себе си." Който не разбира тоя закон, не иска да умре, да не го изядат. Това е криво разбиране. Няма по-хубаво нещо от това, да те ядат съществата от оня свят. Вие нямате ясна представа за яденето. Като те изядат на оня свят, ти ставаш добър гражданин на земята и започваш да разбираш земния живот. Казваш: Изядоха ме! – Кой те изяде? Не бих желал да те яде мечка, но ако те яде светия, това има смисъл. Пази се да не те изяде змия. Ако те изяде едно съвършено същество, това ядене е на място. Няма по-добър прием за човека от тоя, да го глътне едно възвишено същество. Той ще мине през всички негови светове: през мозъка – Божественият свят, през дробовете – раят или духовният свят, през стомаха – неговият ад. Три пътя водят към оня свят: единият път води за долния свят, по-долу от земята; вторият път води към дробовете – духовният свят, раят; третият път води към Божествения свят. | |
| − | + | И тъй, човек трябва всеки ден да отива в рая, т. е. в Божествения свят – да приема оттам хубавите мисли и чувства и след това да се връща на земята да ги обработва. Красив и съвършен е Божественият свят. В човешкия свят има нещо страшно. То се крие в думата „изяждам", и то не в цялата дума, но в сричката „дам". Ние не искаме да ни ядат хората, защото те приемат добре, а изпращат зле. Ние искаме да отидем в Божествения свят, дето приемат добре и изпращат добре. По приемането и изпращането ще знаете в кой свят сте влезли В чувствения свят приемат зле и изпращат зле. В човешкия свят приемат добре, и изпращат зле. В ангелския свят приемат зле, изпращат добре. В Божествения свят приемат добре и изпращат добре. Който е недоволен от човешкия свят, отива в ангелския. Ако и в ангелския свят е недоволен, отива в Божествения свят, дето любовта е вечна и неизменна. | |
| − | + | Какво се иска от вас? – Да очистите думите „обич" и „любов." Любовта носи живот, светлина и свобода. Не е любов това, което носи живот без светлина и свобода. Ако си болен и произнесеш думата „любов", трябва да почувствуваш живот и здраве в себе си. Ако не разбираш нещо и произнесеш думата „любов", трябва да дойде светлина в ума ти, за да го разбереш. Ако си в заблуждение и ограничение, като произнесеш думата „любов", трябва да се почувствуваш свободен. Който няма топлина, не е свободен; който няма светлина, той е лишен от знание; който няма живот в себе си, той е мъртъв. Не можеш да бъдеш свободен, ако ръцете и краката ти изстиват, Как ще свириш, ако ръцете ти са студени? Тогава салонът трябва да бъде отоплен. Следователно, ако не можете да приемете светлината и топлината от слънцето, стаята ви трябва да бъде отоплена. | |
| − | + | И тъй, за да получите светлина, свържете се с Бога. За да получите топлина, свържете се с Христа. Той дойде да спаси човечеството. Значи, спасението на хората иде от топлината. Казано е в Писанието: „Духът на истината, т. е. на светлината, ще ви освободи. Той ще ви научи, какво да правите." Две неща са нужни на човека: светлина, която ще го свърже с Бога, и топлина, която ще го свърже с Христа. Свободен човек е оня, който е свързан с Бога и с Христа, т. е. има светлина и топлина в себе си. Христос казва: „Даде ми се всяка власт на небето и на земята. Идете и проповядвайте моето учение, и аз ще бъда с вас до окончанието на века." Какво повече искате? Трябва ли да чакате Христос да ви посети като човек, да ви донесе подаръци, да ви даде дарби? Христос казва: „Ще пратя Духа си да пребъде във вас." Значи, Духът, Който беше в Христа, ще бъде и във вас. | |
| − | + | Една от най-хубавите глави от Евангелието на Йоана е 17 глава. Тя показва вътрешната интимна връзка в живота. Тя осмисля и земния, и небесния живот. Колкото по-добре познавате Христа, толкова повече ще се осмисли вашият живот. Не е въпрос да се запознаете само с Христа, но с всички същества, свързани с Него. Още 144 хиляди души са свързани с Христа. Те са завършили своето развитие на земята. В тоя смисъл, Христос е колективно същество. И вие трябва да вземете участие в тоя хор на възвишени същества. Знаете ли, какво значи, да се свържете със 144 хиляди същества, които имат един ум, едно сърце и една воля? Като не разбирате това благо, казвате: Да ни освободи Бог от това мнозинство. Многото умове правят един ум; многото сърца правят едно сърце; многото души правят една душа и многото духове нравят един Дух. С други думи казано: Всичките умове са един ум; всичките сърца са едно сърце; всичките души са една душа, и всичките духове са един Дух. Интересите на всички се превръщат в един интерес. Всички души се обичат еднакво и трептят в хармония. Един свещен трепет ги обединява. Единият ум е Божият ум. Едното сърце е Божието сърце. Едната душа е душата на Бога. Единият Дух е Духът Божи. Ето защо, като обичам единия ум, обичам Божия ум. Като обичам едното сърце, обичам Божието сърце. В едното обичам и Божия Дух. Така и вие трябва да обичате. Когато слиза между хората, Бог обича всички. Ние трябва да обичаме само едного – Бога. Ние не можем да обичаме всички. – Как ще ме обича Бог? – Когато бъдеш между всички – и праведни, и грешни. Казваш: Умът ми не може да побере това нещо. – И камъкът не побира светлината, но тя си съществува. Че твоят ум не побира някои неща, това не показва, че те не са верни Това, което умът ми проверява, е вярно; и това, което умът ми не може да провери, пак е вярно. | |
| − | + | Казвам: Докато живеят само за себе си, отделно, хората изглеждат лоши. Щом се обединят в един ум, в едно сърце, в една душа и в един дух, те стават добри, талантливи, гениални. Сам един пръст на ръката е слаб. Всички заедно стават силни. Но и слаб да е човек, пак върши работа. Не се смущавай, че си слаб. Грешен съм. – И това да не те смущава. – Жесток съм. – И това нищо не значи. Какво означава думата „жесток"? Жесток – „жест" – искаш да се покажеш пред хората. Имаш цяла кошница ябълки – искаш да покажеш, че даваш нещо. – Няма защо да се показваш – дай от изобилието, което имаш. Дай на човека една ябълка, една хапка хляб, една капка вода. Давай от изобилието, в което живееш. | |
| − | възлюбиш себе си, после своя ближен – Христа и оттам ще отидеш към Бога. Тогава всички хора | + | Първата голяма заповед е следната: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила." Втората заповед: „Да възлюбиш Христа, своя ближен, своя брат като себе си Да възлюбиш врага си" Врагът, това си ти Значи, любовта към врага е любов към себе си Тя е най-малката любов. Най-големият враг за човека е самият той. Значи, първо ще възлюбиш себе си, после своя ближен – Христа и оттам ще отидеш към Бога. Тогава всички хора – врагът на Христа, ще станат едно цяло. Така ще познаете неизмеримата Божия Любов, която води всички хора към познаване на великия живот. |
– В Божията Любов е благото на човека, | – В Божията Любов е благото на човека, | ||
23. Утринно Слово от Учителя, държано на 9 май, 1937 г. София. – Изгрев. | 23. Утринно Слово от Учителя, държано на 9 май, 1937 г. София. – Изгрев. | ||
Текуща версия към 10:14, 11 август 2011
Утринни слова - Шеста година (1936-1937)
Единият и многото
Ще прочета 17 гл. от Евангелието на Йоана от 19 ст. нататък.
Има неща в живота, които са интересни само тогава, когато са разбрани. Подарявате по една цигулка Страдивариус на двама цигулари: единият е гениален, а другият – обикновен цигулар. Първият ще вземе цигулката и ще изсвири нещо хубаво. Всички ще го слушат с удоволствие. Вторият ще изсвири нещо обикновено, както децата дрънкат на пиано или на цигулка. Който го слуша, запушва ушите си и бяга далеч. Преди да са показали изкуството си, и двамата се хвалят с цигулките си. Всеки от тях казва: Каква цигулка имам! – Изсвири нещо! Гениалният цигулар взима цигулката и свири. Всички са доволни от него. Обикновеният цигулар свива рамене, казва: Не мога да свиря. Той може само да каже, че цигулката е хубава, направена от Страдивариус. – Вярвам., че цигулката е хубава, но посвири нещо. Може да се каже нещо за цигулката, но това не е достатъчно. Тя е направена за свирене. При това, трябва да знаеш, от кой автор ще свириш: от Шопен, Моцарт или Бетовен. Който е малко груб, твърд по характер, да свири Шопен. Той ще му предаде мекота. Който е изгубил смисъла на живота, да свири Бах. Който не иска да чете и не обича да мисли, да свири Бетовен. Който не обича поезията, да свири Моцарт. Всеки музикант представя едно хубаво ядене. Ще ядеш от едно или друго ядене, според разположението си. Всяко ядене е на мястото си. Всеки плод или зеленчук също е на мястото си. Не е безразлично, дали ще ядеш ябълки, круши, череши, грозде или друг плод. Черешите произвеждат един резултат, ябълките – друг, гроздето трети резултат. – Малокръвен съм. – Яж краставици.
Сега, аз не искам да вярвате в това, което ви говоря. Вярата е резултат. Тя е сила, която се превръща в знание. Това, в което днес вярваш, утре става знание. Значи, вярата има много имена, много лица, много страни. Някога срещам вярата като 15 – 16 годишно момиче; дето мине, всички се обръщат да я гледат. Някога я срещам като стара, слаба, мършава жена, без живот и сила. Тогава казват: Не заслужава човек да вярва. Не се живее с вяра. – С вяра не се живее, но и без вяра не се живее. И едното, и другото е вярно. С вяра мъчно се живее, без вяра още по-мъчно се живее. Някой казва: Аз нямам вяра. – Какво имаш? – Безверие. – Безверието е по-голяма вяра, защото вярваш в това, което не съществува. В това се изисква по-голяма вяра и сила. Някой вярва, че, като умре. ще оживее. Това значи, истинска вяра.. Да вярваш, след като оживееш, разбирам. Но да вярваш, че ще живееш, преди да си оживял, това значи силна вяра. Кой е дошъл от оня свят да докаже, че след като е умрял, е жив.
Новото учение твърди, че ще живеем в бъдеще. Може ли да докажете това? – Можем. – Как? – Представете си, че при мене дойде някой и започне да ми говори за оня свят, че има живот там. Говори за тия неща, но не вярва. Както се разговаряме, постепенно аз започвам да се губя, докато съвсем изчезна пред очите му. Той се чуди, какво става с мене. След това постепенно се явявам, докато ме види в първоначалната ми форма. Пита ме: Де беше? Какво стана с тебе? – Отидох на оня свят и се върнах. – Де е оня свят? – Близо до нас. Понеже ние не го виждаме, казваме, че той не съществува. За да разберете положението, в което се намирате, представете си, че на книгата, която четете, турите една мравка. Тя няма да види това, което вие виждате. Следователно, каквото представя човешкият свят за мравката, това представя оня свят за човека.
Като ви говоря за оня свят, аз не искам да ви убеждавам в съществуването му. Сега не виждате, че около вас има много невидими същества, които седят на столовете. – Как седят? – И те седят, но не като вас. Те не държат ръцете си като вас; нямат книги в ръцете си като вас; не носят пари като вас. – Каква е разликата между тях и нас? – Представете си, че намерите един плод в калта. Взимате го и го туряте на един стол. Друг откъсне един хубав, зрял плод от дървото и го туря на друг стол. Калният плод сте вие, а чистият плод – съществата от оня свят. Каквато е разликата между двата плода, такава е между физичния и духовния човек. Казваш: Не мога да мисля, не мога да чувствувам. – Не говориш истината. – Как не можеш да чувствуваш? Преди 15 години един приятел ти казал обидна дума, и ти не можеш да я забравиш. Щом стане дума за твоя приятел, ти казваш: Огорчи ме тоя човек! Една обидна дума ми каза и не мога да я забравя. Не мага да забравя чувството, което преживях. – Каква беше тая дума, която събуди толкова горчиво чувство в тебе? Какво е казал приятелят ти? Не е лошо, че си се обидил, но питам: Ако ти можа да носиш в сърцето си едно горчиво чувство цели 15 години, защо да не държиш в ума си една светла мисъл за бъдещето, което те очаква?
Сега, аз не обичам критиката, нито самокритиката, но казвам, че съществува един свят, дето всичко, което става там, е на мястото си. Ако нещо не е на мястото си, може да се трансформира. Казваш на някого: Не те обичам. – Измени някои букви, и състоянието ти ще се подобри. Опасността е само в буквите „н" и „е". Тури тия букви напред; след тях постави запетая и чети: Не, аз те обичам. Тоя, когото мислиш, че не обичаш, всъщност, обичаш повече от другите. Например, казваш, че не обичаш злото. Всъщност, ти го обичаш повече от доброто. – Защо? – Защото всеки ден го правиш. Не можеш да правиш това, което не обичаш. – Не обичам злото! – Защо го правиш тогава? Човек върши само онова, което обича. Не мога да ям горчиво, защото не го обичам. Ям само това, към което имам разположение. Мнозина казват, че не обичат месото, а си похапват месце. Други казват, че не обичат риба, а си похапват. Някои казват, че не обират вино, а отвреме - навреме пият по малко винце. Значи, те говорят неверни неща.
Казваш: Тоя човек не ме обича. – Пази се от хора, които не те обичат, но пази се и от тия, коите те обичат. Който обича, е по-опасен от оня, който не обича. Оня, който обича, ти говори мекичко, тихичко. Един ден те хване за ръката, стисне я, но толкова силно, че ти причинява болка. Той казва: Да помниш, че те обичам! – Защо стиска ръката ти? – Защото не иска да се отдели от тебе. Ти стискаш в ръката си всичко онова, от което не искаш да се отделиш. Детето вземе една ябълка, стиска я здраво в ръката си, не я дава на никого. Майката натиска палеца му, детето вика, плаче, не дава ябълката. Най после майката отваря ръката му и взима ябълката. Следователно, и ние стискаме всички неща, които обичаме. Това е неестествена любов. Който носи тая любов в себе си, не може да постъпва другояче, освен да стиска.
Има една любов в света – любов без насилие, любов на абсолютна свобода. Това е Божията Любов. Ти обичаш човека, без да го подозираш. Ако го подозираш, това е насилие; ако не вярваш в него, това е насилие. Повечето хора живеят в любовта на насилието. Аз имам много примери от тая любов. Малко са примерите на любов без насилие. Казваш: Не знае ли човек, какви са последствията на насилието? – Знае, но и като знае, и като не знае, може да направи една и съща грешка. – Това е противоречие. – И за мен е противоречие. – Аз съм силен, учен човек. – В даден случай, и силният, и ученият могат да сгрешат по същия начин, както слабият и невежият. Грешката не се дължи всякога на невежеството. Например, като обича нещо за ядене, невежият яде повече. Той мисли, че чрез ядене ще придобие много нещо. Големите придобивки не носят щастие. Значи, щастието не зависи от многото, но и нещастието не зависи от малкото.
Мнозина търсят щастието отвън. Кое наричаме щастие? – Всяко съприкосновение с реалността на нещата наричам щастие. Всяко съприкосновение с илюзиите на живота наричам нещастие. Обаче, човек не може да бъде всеки момент в съприкосновение с реалността. Достатъчно е само един момент да бъдеш в съприкосновение с реалността, за да се пробуди в тебе нещо ново. След тоя момент ти слизаш, в обикновеното си съзнание. Не е лесно да разбереш, как става преминаването от реалността в обикновения живот. Това първо се опитва, а после се разбира. И като го преживееш, пак не можеш да го запомниш и напълно разбереш. Колко пъти сте слушали някое хубаво музикално парче! Докато го слушате, приятно ви е, познато ви е. Речете ли да го възпроизведете, не можете.
Докато ви свирят, приятно ви е да слушате хармоничното съчетание на тоновете. Щом престане свиренето, вие още се намирате под влиянието на тия тонове, докато съвършено се изличат. Не е лесно да възпроизведеш реалността. Някои хора повтарят миналите моменти на щастието. Не е лошо това. В човешкия живот трябва да се втича по малко от щастието. Ако не всеки момент, поне един момент през деня, през седмицата, месеца или годината. Трябва да се докоснеш до реалността! От невидимия свят трябва да се влее нещо в човешката душа. Не е достатъчно да живееш само с минали спомени от щастието. Колкото и да са сипни тия спомени, те са минали, те са преповтаряне. Вие изучавате живота на пророците и на апостолите. Те дадоха нещо на света и отминаха. Какво дадохте вие? Какво ще оставите вие на света? Като живеете на земята, трябва да оставите нещо на бъдещото поколение. Казвате: Пророците и апостолите са били велики хора. Апостол Павел е бил даровит човек Така не се говори Наистина, Павел свърши една добра работа, която му беше дадена. И вие трябва да свършите работата, която ви е дадена. И вашата работа не е по-малка от тая на апостол Павла. Който свърши работата си добре, ще заеме едно почетно място. Човек се цени по това, което в даден момент върши. Настоящето определя неговия живот, а не миналото.
Често се запитвате: Защо трябва да живеем? Какво трябва да правим? Чудно нещо! Като бяхте млади, не знаехте, какво трябваше да правите. Станахте възрастни, пак не знаете, какво да правите. Някои са стари, но и те не знаят, какво да правят. Щом сте дошли на земята, трябва да знаете, какво да правите и на младини, и в средна възраст, и на старини. Какво прави старият? Ако е селянин, още със ставането си от сън, той си спомня детските и юношески години: как пасъл овце, как ходел на училище и гледал хорото; като пораснал малко, той си спомня, как започнал да играе на хорото, да се хваща до момите, докато намерил своята възлюбена. Ако старият е гражданин, и той си спомня своя детски и младежки живот. И това е добре, то е огърлица от скъпоценни камъни. Каква полза имаш от тая огърлица? Тя е история на миналото. Какво ще придобиеш, ако всеки ден си спомняш за своята възлюбена, която заминала за оня свят? – Къде отиде, де е сега? – Колкото и да се питаш, няма да си отговориш. Старият седи и си спомня, как повярвал в Бога, как усърдно се молел, кои били неговите сподвижници. Той си казва: Огън и пламък бях! – Защо днес не продължаваш да се молиш? Защо не следваш същия път? Който е бил военен, повтаря своите младини: как следвал военна школа, как го произвели първи офицерски чин, кои са били неговите съвипускници. Вие помните, кой випуск сте излезли от училището, с кои хора сте били, а не помните, кой випуск сте излезли от невидимия свят и с кои хора. Това, което сте прекарали на земята, помните. Защо не помните излизането си от невидимия свят, дето, всъщност, сте живели?
Сега, не ви обвинявам, че не помните, но помъчете се да си спомните нещо от другия свят, дето сте живели. Американският проповедник Муди казваше: Първите години проповядвах за оня свят, без да имам опитност от него. Проповядвах за Господа, без да съм Го виждал. Говорех за Христа, без да Го познавам. Като умря майка ми, която обичах, започнах да мисля за оня свят и да прозирам малко в него. Умря баща ми, оня свят ми стана по-мил. Умряха братята и сестрите ми, приятелите ми, и оня свят ми стана още по-мил, по-близък и разбран. За Бога и за Христа придобих по-ясна представа. По-рано не виждах нищо, но сега виждам, какво става в оня свят. Значи, оня свят става познат на всички, които имат там някой близък, когото обичат.
Млад, княжески син се разхождал в една красива гора. Спрял се пред една малка колибка, погледнал към нея и отминал. Това било колибката на дърваря, когото той не познавал. Така се разхождал той всеки ден, докато един ден срещнал младо, красиво момиче – дъщеря на дърваря. Той спрял погледа си на нея и толкова я харесал, че пожелал да се запознаят. Той я обикнал и започнал да говори с нея. Пожелал да види майка й и баща й, които му станали близки. Колибката, която по-рано не му правела впечатление, сега му станала интересна и приятна. Животът на дърваря и неговото семейство му станал близък. Всичко около дъщерята на дърваря му станало интересно и мило. И кучето им станало близко. Кое прави обикновените неща необикновени? – Любовта. Докато не обичаш поне един човек, целият свят ще бъде чужд за тебе Щом обикнеш някого, и тоя, и оня свят ти стават близки. Оня свят е колибката на дърваря или овчаря, в нея живее възлюбената на княжеския син Без любовта оня свят не е красив. Щом любовта те посети, оня свят изпъква пред очите ти и започва да ти става мил. Ти виждаш вече възможностите, които се крият в него.
Казвам: Свържете се съзнателно с оня свят, да можете да се качвате там и слизате, когато пожелаете. Докато не се научите свободно да излизате от тялото си и да се връщате, всякога ще бъдете инвалиди. В това отношение всички хора са инвалиди. Лежи някой на леглото си и не може да се мръдне. Около него се движат милосърдни сестри, които го учат, как да се движи, как да спуща краката си, как да пристъпва. Направи няколко крачки напред и веднага бърза да легне. Не, ще направиш десетина крачки, после още десет и така ще увеличаваш, докато излезеш вън от стаята си. После ще излезеш вън от къщата си, ще отидеш на разходка няколко километра далеч от града. Ще се стремите да извървите 92 милиона мили, докато стигнете до слънцето. След това ще се върнете отново на земята.
Като говоря за оня свят, някои ще си помислят: Ти ходил ли си на оня свят? Познаваш ли го? – За себе си зная истината, но за вас нищо не мога да кажа. Какво мислите за мене, това е ваша работа. Ако мислите, че не съм ходил на оня свят, прави сте; ако мислите, че съм ходил, пак сте прави. Аз не се обиждам от това, което мислите за мене. Оня, който мисли, че не съм ходил, има пред вид себе си. Той не е ходил, затова говори за мене. Който вярва, че съм ходил, той сам го е опитал, затова вярва и на другите. Ако аз се усъмня в думите си, това показва, че говоря за неща, които никога не съм опитвал. Ако съм ходил само един път на оня свят, имам право да се съмнявам. Ако съм ходил много пъти, никакво съмнение не допущам в себе си. Тогава, всичко, което говоря, е вярно 100%. Да отиваш на оня свят и да се връщаш назад, това значи, да минаваш от едно състояние в друго, да се качваш в съзнанието си и отново да слизаш. Докато си на земята, ще носиш една дреха, т. е. една форма. Щом отидеш на оня свят, ще съблечеш земната си дреха и ще облечеш нова. Там няма да срещнеш ония, между които си живял. Там не се допуща нито една отрицателна мисъл. Колкото и да е скрита тая мисъл, веднага ще я открият. – Как? – Там всичко се тегли на везни. Ще те турят на везните и ще познаят, колко тежиш. Ако имаш само една отрицателна мисъл, кракът ти не може да стъпи в оня свят. Там приемат съвършени същества, без никакъв недостатък. Най-малкият недостатък увеличава теглото на човека и го връща назад. За да влезеш в другия свят, трябва да се освободиш от своите отрицателни мисли и желания. Когато слиза на земята, човек е подобен на цепелин. За да се задържи известно време между хората, той се свързва с тях като с въжета. Не е ли свързан, той ще литне нагоре. Дойде ли време да напущате земята, ще прережете връзките си и свободно ще литнете нагоре.
Първото желание, което свързва човека с земята, е яденето. Щом слезеш на земята, ще заплачеш и ще искаш да ядеш и да пиеш. Второто желание е да се облечеш, да се запазиш от външната температура. Третото желание е да излезеш на разходка, да срещнеш някои приятели, с които да влизаш във връзка. Така създаваш, една след друга, връзки и, като дойде деня на заминаването, виждаш, че си свързан с хиляди въжета, видими и невидими Всеки талантлив и гениален човек, за когото мислиш, е връзка с оня свят. Талантливите и гениални хора не са от тоя свят. Те временно идат тук, да свършат известна работа. Праведните и светиите също са от оня свят. Те се крият, никой да не ги познае. Затова минават незабелязано между хората. И добрите хора са от оня свят. Лошите, обикновените хора са от тоя свят.
И тъй, когато се говори за познаване на доброто и на злото, разбираме двата свята: злото е тоя свят, а доброто – оня свят. Адам и Ева живееха в оня свят, но пожелаха да научат и тоя свят, затова ядоха от дървото за познаване на доброто и злото. Като напуснаха рая, първите човеци запазиха спомен за оня свят и често дохождаха до райската врата и се връщаха назад. Най-после те изгубиха всякакъв спомен за рая, престанаха да се стремят към оня свят и казаха: Ще живеем на тоя свят, него ще изучаваме. Сегашните хора имат смътни спомени за оня свят, не помнят, отде са дошли и де ще отидат. Като им кажат, че ще умрат, те се ужасяват. Страхът от смъртта се крие в буквата „у". Ако тая буква се махне, всякакъв страх изчезва. Друго е, ако кажеш „мра за отечеството си" Това значи, че си готов да се жертвуваш. Да умираш, това е едно нещо; да мреш, това значи, да си господар на положението.
За да имате ясна картина за оня свят, представете си, че сте круша, увиснала на дървото. Стопанинът на градината полива, разкопава дървото, отвреме- навреме го наторява. Вие растете под грижите на господаря си, под топлите и светли лъчи на слънцето и под лъха на чистия, свеж въздух. Любовта, светлината, топлината и ефирът на въздуха са елементите на духовния свят, при които съществата растат и се развиват. Благодарение на тия елементи, човек расте и се развива на земята. Ние сме плодове, които зреят на Божественото дърво. Като узреем, ще дойдат същества от невидимия свят, ще ни откъснат и занесат на оня свят – в света на мира. Там искат да си хапнат нещо от нас, да видят, какво носим от тоя свят. Така става опознаването между съществата от оня свят и хората на земята. Първо ще свалят зелената, корица на ореха, после ще счупят твърдата му черупка и най-после ще го изядат. Христос казва: „Ако не ме ядете, нямате живот в себе си." Който не разбира тоя закон, не иска да умре, да не го изядат. Това е криво разбиране. Няма по-хубаво нещо от това, да те ядат съществата от оня свят. Вие нямате ясна представа за яденето. Като те изядат на оня свят, ти ставаш добър гражданин на земята и започваш да разбираш земния живот. Казваш: Изядоха ме! – Кой те изяде? Не бих желал да те яде мечка, но ако те яде светия, това има смисъл. Пази се да не те изяде змия. Ако те изяде едно съвършено същество, това ядене е на място. Няма по-добър прием за човека от тоя, да го глътне едно възвишено същество. Той ще мине през всички негови светове: през мозъка – Божественият свят, през дробовете – раят или духовният свят, през стомаха – неговият ад. Три пътя водят към оня свят: единият път води за долния свят, по-долу от земята; вторият път води към дробовете – духовният свят, раят; третият път води към Божествения свят.
И тъй, човек трябва всеки ден да отива в рая, т. е. в Божествения свят – да приема оттам хубавите мисли и чувства и след това да се връща на земята да ги обработва. Красив и съвършен е Божественият свят. В човешкия свят има нещо страшно. То се крие в думата „изяждам", и то не в цялата дума, но в сричката „дам". Ние не искаме да ни ядат хората, защото те приемат добре, а изпращат зле. Ние искаме да отидем в Божествения свят, дето приемат добре и изпращат добре. По приемането и изпращането ще знаете в кой свят сте влезли В чувствения свят приемат зле и изпращат зле. В човешкия свят приемат добре, и изпращат зле. В ангелския свят приемат зле, изпращат добре. В Божествения свят приемат добре и изпращат добре. Който е недоволен от човешкия свят, отива в ангелския. Ако и в ангелския свят е недоволен, отива в Божествения свят, дето любовта е вечна и неизменна.
Какво се иска от вас? – Да очистите думите „обич" и „любов." Любовта носи живот, светлина и свобода. Не е любов това, което носи живот без светлина и свобода. Ако си болен и произнесеш думата „любов", трябва да почувствуваш живот и здраве в себе си. Ако не разбираш нещо и произнесеш думата „любов", трябва да дойде светлина в ума ти, за да го разбереш. Ако си в заблуждение и ограничение, като произнесеш думата „любов", трябва да се почувствуваш свободен. Който няма топлина, не е свободен; който няма светлина, той е лишен от знание; който няма живот в себе си, той е мъртъв. Не можеш да бъдеш свободен, ако ръцете и краката ти изстиват, Как ще свириш, ако ръцете ти са студени? Тогава салонът трябва да бъде отоплен. Следователно, ако не можете да приемете светлината и топлината от слънцето, стаята ви трябва да бъде отоплена.
И тъй, за да получите светлина, свържете се с Бога. За да получите топлина, свържете се с Христа. Той дойде да спаси човечеството. Значи, спасението на хората иде от топлината. Казано е в Писанието: „Духът на истината, т. е. на светлината, ще ви освободи. Той ще ви научи, какво да правите." Две неща са нужни на човека: светлина, която ще го свърже с Бога, и топлина, която ще го свърже с Христа. Свободен човек е оня, който е свързан с Бога и с Христа, т. е. има светлина и топлина в себе си. Христос казва: „Даде ми се всяка власт на небето и на земята. Идете и проповядвайте моето учение, и аз ще бъда с вас до окончанието на века." Какво повече искате? Трябва ли да чакате Христос да ви посети като човек, да ви донесе подаръци, да ви даде дарби? Христос казва: „Ще пратя Духа си да пребъде във вас." Значи, Духът, Който беше в Христа, ще бъде и във вас.
Една от най-хубавите глави от Евангелието на Йоана е 17 глава. Тя показва вътрешната интимна връзка в живота. Тя осмисля и земния, и небесния живот. Колкото по-добре познавате Христа, толкова повече ще се осмисли вашият живот. Не е въпрос да се запознаете само с Христа, но с всички същества, свързани с Него. Още 144 хиляди души са свързани с Христа. Те са завършили своето развитие на земята. В тоя смисъл, Христос е колективно същество. И вие трябва да вземете участие в тоя хор на възвишени същества. Знаете ли, какво значи, да се свържете със 144 хиляди същества, които имат един ум, едно сърце и една воля? Като не разбирате това благо, казвате: Да ни освободи Бог от това мнозинство. Многото умове правят един ум; многото сърца правят едно сърце; многото души правят една душа и многото духове нравят един Дух. С други думи казано: Всичките умове са един ум; всичките сърца са едно сърце; всичките души са една душа, и всичките духове са един Дух. Интересите на всички се превръщат в един интерес. Всички души се обичат еднакво и трептят в хармония. Един свещен трепет ги обединява. Единият ум е Божият ум. Едното сърце е Божието сърце. Едната душа е душата на Бога. Единият Дух е Духът Божи. Ето защо, като обичам единия ум, обичам Божия ум. Като обичам едното сърце, обичам Божието сърце. В едното обичам и Божия Дух. Така и вие трябва да обичате. Когато слиза между хората, Бог обича всички. Ние трябва да обичаме само едного – Бога. Ние не можем да обичаме всички. – Как ще ме обича Бог? – Когато бъдеш между всички – и праведни, и грешни. Казваш: Умът ми не може да побере това нещо. – И камъкът не побира светлината, но тя си съществува. Че твоят ум не побира някои неща, това не показва, че те не са верни Това, което умът ми проверява, е вярно; и това, което умът ми не може да провери, пак е вярно.
Казвам: Докато живеят само за себе си, отделно, хората изглеждат лоши. Щом се обединят в един ум, в едно сърце, в една душа и в един дух, те стават добри, талантливи, гениални. Сам един пръст на ръката е слаб. Всички заедно стават силни. Но и слаб да е човек, пак върши работа. Не се смущавай, че си слаб. Грешен съм. – И това да не те смущава. – Жесток съм. – И това нищо не значи. Какво означава думата „жесток"? Жесток – „жест" – искаш да се покажеш пред хората. Имаш цяла кошница ябълки – искаш да покажеш, че даваш нещо. – Няма защо да се показваш – дай от изобилието, което имаш. Дай на човека една ябълка, една хапка хляб, една капка вода. Давай от изобилието, в което живееш.
Първата голяма заповед е следната: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила." Втората заповед: „Да възлюбиш Христа, своя ближен, своя брат като себе си Да възлюбиш врага си" Врагът, това си ти Значи, любовта към врага е любов към себе си Тя е най-малката любов. Най-големият враг за човека е самият той. Значи, първо ще възлюбиш себе си, после своя ближен – Христа и оттам ще отидеш към Бога. Тогава всички хора – врагът на Христа, ще станат едно цяло. Така ще познаете неизмеримата Божия Любов, която води всички хора към познаване на великия живот.
– В Божията Любов е благото на човека,
23. Утринно Слово от Учителя, държано на 9 май, 1937 г. София. – Изгрев.