Разлика между версии на „Съвършенство във възприемането и даването“

Текуща версия към 06:14, 11 август 2011

Утринни слова - Девета година (1939-1940)

Обичайте и радвайте се, том 2

Съвършенство във възприемането и даването

35 неделно утринно Слово 14 юли 1940 г. 5 ч.с. Изгрев

(Учителят каза всички да излезем на поляната. Всички се наредихме в полукръг. Една сестра застана в кръга и иска да остане само тя с Учителя. Учителят ѝ каза да напусне кръга и да си върви.)

Този дух го има във всички ви. Туй във всички ви седи. Искам да ви покажа, че го има. Този дух лицемери. Когато нещо не е по угодата на човека, когато нещо Бог не направи, както човек иска, човек казва: „Аз не вярвам в Бога.“ Дали нещата са така както ние ги искаме или не, те еднакво трябва да ни засягат. От нашето гледище нещата може да са лоши, но така изглеждат на нас, защото не сме съвършени.

Сега ще направя една забележка. Всички ще бъдете смели. Когато един човек хули името Божие, ще му кажете, че това не трябва да го прави. Когато се отнася до вас, мълчете, тогава може да мълчите, но когато дойде да похули Бога, там ще говорите.

Тази сестра мисли, че като е по-близо физически ще придобие нещо. Нищо няма да придобие. То е едно физическо разбиране да искаме да сме близо. Колкото физически сме по-близо, толкова по-зле.

Вие искате да се ползувате. Има две течения в света, едното е от центъра към периферията, другото е обратното. Това е кръвообръщението в човека. Когато човек възприема една мисъл отвън, това е неговата венозна кръв, която се връща към центъра. Ние някой път правим движения, навеждаме се надолу, това е венозното течение. То съответствува на корените на едно растение. При венозното течение, материята иде от противоположната страна на земята. Когато гъстотата на една материя е пред нас, ние вече имаме едно венозно течение, което трябва да се пречисти, пък когато гъстотата остане зад нас, тогава ние имаме едно артериално течение. Та казвам: За да разбираме любовта, не трябва да има гъстота пред нас, трябва да има едно артериално течение. Ще дойдем до другото течение, венозното течение. И то ще дойде, те са неизбежни работи.

Тази сестра мисли, като господарка. Този дух е непокорен и от небето е изпъден навън, толкоз години седи като светия, иска да ме лъже. Още десет хиляди години да седи, аз ще имам същото мнение. Той навсякъде иска първото място, облича се с много хубави дрехи, но всичко е външно. Дойде ли до вътрешното, няма. То не е само до нея. Във всинца туй го има във вас. То е скрито във вас. Вие се мислите, че сте много кротки, но всъщност, като ви ритнат някъде, се вижда.

Та казвам: Злото не е грехът. Злото ние трябва да го подчиним, да му заповядваме. Като се научим да му заповядваме, ще бъдем свободни. Щом не заповядваш на злото, няма да бъдеш свободен.

Когато правите едно движение надолу, показва, че вие сте били растение с корените към центъра на земята. То е едно венозно течение. Тази кръв трябва да се върне към центъра на земята и да излезе от центъра към другата повърхност, която е обърната към слънцето. Онова течение, което е обърнато към Бога. Значи едно течение трябва да мине през нашия ум да се преобрази. То е нашият дух, който се е озарил от Божествената светлина. Този стремеж трябва да възприеме някаква сила, за да се преобрази.

Питам сега, какво препятствува на тази сестра да застане при всичките? То е гордостта, която съществува. Гордостта, то е едно чувство, което е дадено на човека като самоуважение и тогава е на място. Онези блага, които Бог е дал на човека, той трябва да ги пази. То е самоуважение. Когато един човек започне да мисли, че той е нещо повече от другите, то е гордостта. Той започва да се сравнява като Господа, казва: „И аз като Него мога. Аз мога да заповядвам на целия свят.“ Казвам: Всичките ви нещастия, на когото и да са и на светиите, те идат от едно състояние на безлюбие, когато човек няма любов. Щом се нарушава твоят мир, нямаш любов. Любовта изключва всичките скърби, всичките противоречия, любовта исключва безсилието, всичко лошо любовта го изключва.

Та казвам: Хубаво е сега, че ние извадихме злото навън. Но има едно зло потребно. Човек може да не каже нищо като излезе, няма да вика, отвън мълчи, а отвътре мърмори. Отвън минава за много добър. Казва някой: „Да знаеш, че аз говоря истината.“ Ни най-малко не говори истината. Истината говори само онзи човек, който се подчинява на истината, който е свободен. Тази истина не е само заради мене. Когато всички имаме еднакво отношение към Бога, еднакво изпълняваме волята му, ние сме свободни. Щом аз изпълнявам по един начин, вие по друг, не сме свободни.

Една въшка може да се качи на главата на човека и мисли, че е свободна. А пък аз не мога да се кача на главата на въшката. Какво става? Ако аз се кача на главата на въшката, убивам я. Тогава въшката ме осъжда и казва: „Аз се качих, исках да опитам човещината ти и ти за едно качване ме уби.“ Вие казвате, че въшката е глупава. Ни най-малко не е глупава. В Божествения свят, ще те осъди, че не си имал търпението да я държиш на главата си. Сега да ви кажа закона. Една въшка има право само една секунда да стои на главата ти. Щом се качи и седи повече от една секунда, смъртта я последва. Но въшката не знае това. Казвам: И вие може да се качите на главата на един светия, но само една секунда може да седите на главата му. Ако не слезете във втората секунда, нещастията ще дойдат. Вие сте се качили на главата на един светия, имате състоянието на една въшка. Тогава ще дойдат страданията. Туй страдание е смъртта, което вече иде. Та казвам: Щом се качиш на главата на един светия, ще стоиш една секунда, на втората ще слезеш долу.

Казвам: Всичко онова, което ние правим, трябва да бъде разумно. Аз не искам нещата да бъдат еднообразни, понеже в еднообразието е грехът. В еднообразието престъпленията са неизбежни. В разнообразието има една вътрешна свобода. Свободни сте, когато всичко е подчинено на Божественото. Подчинение без любов, то е робство. Подчинение с любов, това е свобода. Туй трябва да се знае. Ако на един човек, на когото ти служиш, той не те обича, ти не си свободен. Ако той те обича и ти му служиш, той те освобождава. Ако ти му служиш без любов и той не е свободен. Ако той приема твоето служение, което ти му правиш, ти си свободен. Ако ти правиш някому услуга без любов, той не е свободен, ти го заробваш. За да бъдем свободни, аз трябва да правя нещата с любов и вие трябва да ги приемате с любов. Ако вие ги приемате с любов, аз съм свободен. Ако аз ги правя с любов, вие сте свободни. Тези максими трябва да ги пазите. Вън от тия закони няма втори. Ако правиш нещата с любов, освобождаваш другите, ако на вас правят с любов, освобождават вас. Едновременно всички трябва да бъдем свободни. Любовта трябва да дойде по два начина.

Всеки трябва да прави упражнения. Някои мислите, че не може да ги правите. Аз гледам, всички тук правите упражнения, но трябва да ги разбирате. Те са по закон. Вие правите едни упражнения, като се въртите наляво и надясно. Ние се навеждаме надолу или изнасяме крака напред, назад. Какъв смисъл давате на крака? Десният крак е за братята, левият крак е за сестрите, тогава ще правиш с десния крак известни упражнения. Ако упражненията са хармонични, ти постъпваш добре. Ако искаш да знаеш дали сестрите постъпват добре, трябва да правиш упражнения с левия крак. Щом започнеш да се кривиш, значи отношенията на сестрите не са прави. Всеки ден ви гледам, как се кривите, мислите, че упражненията са прави. За да правиш правилно гимнастическите упражнения, трябва да имаш правилни отношения към всички същества, които Господ е създал. Хармония трябва. Най-първо дигате ръцете нагоре. Значи, благословението да дойде за вашия ум, за вашия мозък, след туй, туй благословение да слезе във вашите гърди, да слезе към стомаха, да се свърши при краката. След това вземете обратното движение нагоре.

Във вас има желание да служите на Бога. В туй положение вие се подигате нагоре. Считате Господа някъде в небето. Небето е нашият вътрешен ум. Само като мислиш, ти си в небето. Само като работиш ти си в небето. Щом не работиш, щом не чувствуваш, щом не мислиш, ти не си в небето. Човек е в небето, когато мисли, чувствува и работи.

Сега аз се радвам, че изкарахме дявола навън. Сега искам и вие да го изкарате навън. Да кажете на този дявол да си върви. Ще му кажете: Или ще си вървиш, или ще ме слушаш, каквото ти казвам. Няма две мнения. Досега дяволът ви е заповядвал осем хиляди години и вие сте му служили. Сега той ще ни служи. Осем хиляди години са достатъчни, каквото ни е казал, сме го правили. Няма някоя погрешка, която да ни е казал и ние да не сме я направили. Сега каквото ние кажем, той ще ни слуша. Той ще каже, че е ангел, че има благородство. И ние сме благородни. Той е излязъл от Бога и ние сме излезли от Бога. Той трябва да се подчинява на Бога. Сега той се учи на подчинение. Писанието казва: „Изпитвайте духовете от Бога ли идат.“ Та да оставим тия работи.

Всяко нещо правите от любов. Любовта е двояка. Едната любов, която раздава, другата, която възприема. Вие трябва да изучавате и двата закона да бъдете съвършени във възприятието и съвършени в даването. Тогава ще се образува този вътрешен мир.

Сега, когато правите тия упражнения, едни се издигат, други клякат, разбъркана работа. Туй показва, че хармония няма. В един оркестър всеки знае своята част и всички заедно свирят, не може единият да е по-напред, другия по-назад. Всеки трябва да спазва известно време. Ако приложим любовта, всичките движения ще бъдат хармонични, няма да има препятствия. Не искам да си правите бележки, но всеки един от вас, сам трябва да се поправя. Някой път едни движения правите бързо. Но това не е естествено, понеже това движение оставя една дисхармония и в стомаха, и в дробовете, и в мускулите. При всяко движение, което правиш, ти трябва да мислиш, когато правиш едно движение, за да бъде мощно движението. Щом правиш едно движение и не мислиш, тази енергия се изразходва, без да има някаква полза. То е един житен клас, който няма плод. Нещата, за да бъдат разумни, трябва да присъствува човешката мисъл. При това, трябва да вземе участие и вашето сърце, и вашата душа. Туй, което правите трябва да го обичате. Всеки ден ако няма едно разнообразие, ще има еднообразие. Всеки ден ще искаме нещо ново. Новото е в мисълта, новото е в чувството, новото е в постъпките.

Искам днес да направим упражненията по всичките правила. Всеки един от вас да заповядва и да стане господар на себе си. Искам всеки един от вас да заповядва на дявола. Да му кажете в себе си: „Ще слушаш!“ Няма да го изпъждате, но ще го турите на работа. И каквото му кажете, да го изпълни. Той, като се убеди, че може да му заповядвате, отличен слуга е. Той е и отличен господар, но и отличен слуга е. Днес се постарайте да направите това. Както виждате, днес денят е хубав, само има едно малко облаче. Едно малко противоречие имате.

(Направихме упражненията.)