Разлика между версии на „Търпението“

Текуща версия към 06:12, 11 август 2011

Утринни слова - Девета година (1939-1940)

Обичайте и радвайте се, том 2

Търпението

32 утринно Слово 23 юни 1940 г. 5 ч.с. Изгрев

Добрата молитва.

91 псалом.

Молитвата на Царството.

Духът Божи.

Ще прочета 12 глава от Евангелието на Матея.

Днес ще ви говоря върху търпението. Много пъти сме говорили върху него. На съвременните хора им липсва търпение. Постоянство имат. Човек може да постоянствува, има желание да постигне нещо. Може би вие имате разни мнения за търпението. Търпите някаква болест. Но това не е търпение. Имаш един чувал турен на гърба си, казваш: „Ще го нося.“ Това не е търпение. Когато вола на нивата е впрегнат, търпи, но това не е търпение. По своя воля не оре, но целия ден тегли оралото. Казвате: „Много търпелив е.“ Някой носи сиромашията, казвате: „Търпи.“ Да носиш страданието, това не е търпение. За да бъде човек търпелив, той трябва да бъде гениален по сърце, по чувства. За да бъде търпелив, той трябва да бъде гениален по воля. Търпението е едно от великите качества. За Бога казват, че е дълготърпелив. Ти посееш едно семе, очакваш някакъв плод. Трябва да бъдеш търпелив. Има големи деца, има и малки деца, има религиозни деца, има и философски деца. Аз наричам всички хора деца, които нямат търпение. Те бързат. Едно дете, като иска нещо от майка, си бърза. Иска начаса да му го даде. Мисли, че майка му може всичко да направи. Има някои неща, които майка му може изведнъж да направи. Поиска сладко от майка си, майка му има гърне със сладко, отвори гърнето, даде му една лъжица. Но някой път няма хляб, то иска хляб. Сега някои от вас при сегашните условия, може да идете на фурната. Но представете си, че хлябът и на фурната се е свършил? Трябва да чакате най-малко два часа, докато се изпече. Връщате се от фурната, че нямало хляб за вас. Чудите се, как тъй да не е останало един сомун. Искате да купите нещо, нямате в джоба пет лева. Чудите се, как тъй да дойдете до това положение, да нямате нито един лев в джоба си. Как тъй, провидението да не промисли заради вас. Който мисли така, той не знае, какво е търпението. Който мисли да има поне един лев в джоба си, то не е законът на търпението. Търпението е едно качество да издържаш. Ти трябва да издържаш. Каквато и тежест да се тери върху гърба ти, ти трябва да имаш съзнание, че си герой, че може да носиш, че може да дадеш един добър пример на хората. Търпеливият човек може да се състезава с хиляди души и да ги накара да бягат. Десет хиляди души ги разпъртушини така, че всички вземат хоризонтално положение, да се сгушат. Един търпелив човек и хиляда души може да носи. Ако се качат десет хиляди, може и тях да носи, приятно му е като ги носи.

Вчера аз седя и размишлявам. Иде една сестра и казва: „Учителю, един рой се хванал на вишната, не го знаем откъде е дошъл. Хванал се на едно дърво. Защо се хванал и той не знае. Не намерил някоя дупка, но се хванал за един клон.“ Казвам: Този рой, дали е от нашите или отвън е дошъл, чужд. Ако е от нашите, не харесал тия кошери, излязъл малко да се разходи. Може да има най-малко 7–8 хиляди пчели, може и 9–10 хиляди да са. На брата му дошло на ум, взел един прът, закачил за него един кошер, намазал го с маточина, турил го отгоре на роя. Пчелите седят на клона, не влизат в кошера. Седят на купчина размишляват. Пък се задава дъжд, гръмотевици, ще ги накваси, те излезли на разходка със своята царица. Братът казва: „Чакай да вземем една кадилница, да ги накадим, да им кажем да влязат в кошера, понеже дъжд иде.“ Като нагласихме кошера, като ги накадихме, всички влязоха в кошера вътре. Тия пчели са излезли от един кошер. Пчеларите казват, че старата пчела, старата майка излиза из кошера. Каква е всъщност теорията, няма да се спираме. Те казват, че винаги от кошера излиза старата пчела, младата остава. Други твърдят обратното, казват, че старата майка остава в кошера, а новата царица излиза навън, младата отива в света да воюва. Всичките пчели от кошера не излизат. Определено число излизат. Другите остават. Ако се спрем да разискваме върху въпроса, коя царица излиза из кошера, младата или старата, ще се яви нетърпение. Някой път учените хора стават нетърпеливи, как тъй да не се приеме неговата теория. Като поддържаш една теория, тя най-първо трябва да съответствува на един факт като истина. Туй което твърдиш, като теория, така ли е, или само предполагаш. Не само трябва да предполагаш, но трябва да имаш един факт, на който трябва да се обуславяш.

Ти не може да бъдеш търпелив човек, ако нямаш любов. Търпението е външната страна на любовта. Следователно, чрез търпението ще знаеш, каква ти е любовта. Един човек, който е нетърпелив и любовта му е такава. Каквато му е любовта и търпението му е такова. Ако попиташ: „защо съм нетърпелив“, ще ти кажа: „Защото любовта ти е малка.“ Защо съм търпелив? Защото любовта ти е голяма. Представете си един кошер от 30 хиляди пчели, ти го знаеш, повдигнеш го във въздуха. Или ако дигнеш десет хиляди хора в един салон като нашия, дигнеш ги във въздуха и ги понесеш. Какво ще кажете. Че онзи, който кара земята, не ви ли носи на гърба си? Като казваме, че ни носи на гърба си, то е вече нашето съзнание. Ти съзнаваш, че трябва да бъдеш търпелив. Има два вида търпение, едното, с което се издържат неволите в света. Има и нещо неприятно, което трябва да се издържи. За пример, бременната жена носи едно дете в утробата си, трябва да има търпение. Всичките майки имат търпение, но много деца, като се родят са нервни. Тази нервност се дължи на майката. Тя като го носила, била нервна и детето става нервно. Ако майката, докато носила детето, е била търпелива и детето ще бъде търпеливо. Ако майката има любов и детето ще има любов.

Каквото е било състоянието на майката през време на бременността, такова ще бъде състоянието и на детето. Някой път вие мислите да обърнете някой човек. Може да го обърнете, но то е едно състояние. Може да го родите, но и там има качества. Туй дете може да бъде търпеливо, пък може да бъде нетърпеливо. Роден е той, но от кого е роден? Сега аз говоря за едно раждане. Има една философия, непреривен възход. Всеки ден вие се раждате. Вие тази сутрин сте се родили, вечерта ще остареете, ще легнете да спите, утре пак ще се родите. Ден след [ден, б.р.] вие се раждате, остарявате и придобивате известна опитност. Сега по някой път вас ви е страх от старостта. Старостта е един възрастен човек. Старостта е един богаташ, който иска да има слуги да го носят. Вие имате едно съзнание, че едно време вие сте били млади. Сега имате съзнание, че сте стари. В какво седи вашата младост и вашата старост? Казвате: Едно време аз не разбирах. Едно време не си разбирал, но си бил по-весел. Сега, като си разбрал много работи, станал си малко песимист, гледаш мрачно на живота. Обезсмислил се е. Питам в какво седи това обезсмисляне? Един [ден, б.р.], като се обезсмисли животът ти, него ден ти не си се родил. Всеки ден се раждаш от една майка. Вие вземате идеята „роден от Бога“. Въпросът другояче седи. Ако всичките хора бяха родени от Бога, ние може да оправим света, като кажем, ще се оправи света. Но сега има някои работи, като ви говоря, вие ще кажете: „Може ли да бъде така или не?“ Вие сега имате известни възгледи. Вземете един религиозен човек, един владика, той си има корона, има си мантия, излезе там в църквата, ще си покаже ръката на всичките, те трябва да я целуват. Погледне този човек с короната, казва: „Знаете ли, кой съм аз? Аз съм владика с корона на главата.“ Ако беше тази корона Божествена, той щеше да заповядва на целия свят. Той има корона, но утре го хване някоя болест, дойде лекарят, казва: „Трябва да се тури инжекция.“ И владиката се огъва на инжекциите. Трябва да го лекуват. Той е помазаник на Бога, има нужда да му турят инжекция от някакъв серум, за да оздравее. Ако вие сте един владика, как ще си обясните туй противоречие?

Един брат, хванала го една болест и той ми казва: „Ще ида в Бургас да се лекувам, да ми стане по-добре, да прекарам по-лесно.“ Казвам: „Може да идеш.“ Аз го виждам, че ще страда, но нищо не му казвам. Той мислеше, че като иде в Бургас ще му бъде по-добре. Казвам: „Добре ще бъде.“ Отива той в Бургас и пише оттам: „Учителю, загазихме съвсем.“ Казал му един лекар, че ще му направи операция и за три–четири деня ще му мине. Като му направили операцията, не само че не му минава за три–четири дни, но месец минава и не му минава. Идат и ми казват: „Отива братът.“ Казвам, не е лошо да иде в оня свят. Какво има, като иде в оня свят. Стига да е готов. Казвам, в дадения случай, този брат го учат на търпение. Той досега носеше неволята, доста за търпелив минаваше. Кой как дойде казва: „Много търпелив брат, такъв търпелив брат не съм виждал, хич не се тревожи.“ Не се тревожи така, но го виждам в Бургас се тревожи. Казвам, няма нищо, той ще остане, трябва да се научи на търпение. Иде братът тук, гледам го съвсем закъсал. Казвам му да иде да го прегледа един, аз не вземам никакво участие в лекуването му. Иде той. Онзи намерил работата много сериозна. Казва: „Я оживее, я не.“ Много сложна е работата. Казвам: „Нека му определи диагнозата, каква е. Казвам, ще оздравее.“ Кажете сега: Как ще оздравее? Всичко зависи в света от онова състояние, вътре на търпението на човека. Ако човек е търпелив, той може да постигне много. Казвам: „Трябва да научиш търпението.“ Щом научи търпението, той ще оздравее. Христос казва: „Ако имате вяра, колкото синапово зърно, каквото кажете ще бъде“. Ще бъдат нещата, ако са разумни. Нали човек казва: „Може да бъда поставен на голямо изпитание.“ Преди години тръгвам от Варна и пристигам в Пазарджик. Там ходих при един приятел, за пръв път минавам. По особена програма вървим. Аз му казвам: Еди-кой си ден трябва да тръгнем и да вървим в София. Иде един евангелски проповедник и му казва, че еди-кой си ден ще идем в София. Проповедникът казва: „Не казвайте, че еди-кой си ден ще тръгнете за София, но кажете: Ако е рекъл Господ.“ Той казва: „Него ден ще вървим.“ Казва: „Не може така да се говори. Него ден може нещо да се случи.“ Аз оставих на него да вземе файтон, но той обича своите търговски работи, ходил и забравил да поръча файтон. Пък гарата е три километра от къщата. Гледам файтон няма, пък трябва да вървим. Излизам вън, гледам един кон, свързан и една каруца при него. Казвам: Отвържете коня, качихме се на каруцата. Човека, чиято бе каруцата ни настигна и му казвам: „Колкото ти струва, ще ти платим.“ Проповедникът и той се качи на каруцата. По едно време, една клечка излязла от оста, спряхме се. Казвам: „Върнете се десет крачки назад.“ Намериха клечката, поставиха я на мястото ѝ, стигнахме на гарата три минути преди да тръгне влака. Взехме си билет, качихме се на трена. Казва ми моят познат: „Не зная, какъв беше този дявол.“ Рекох, не е дявол това. Проповедникът мисли, че ние като кажем, че ще идем в София, ние разпореждаме работите, както ние искаме. Той мисли, че по Бога мисли. Той казва: „Аз мисля право, вие мислите криво.“ Като се качихме на гарата, аз му казвам: „Сега и ние мислим право и вие мислите право.“ Нашето учение се постави на опит. Каруца нямаше, намерихме. Клечката излезе навън, намерихме я. Тренът дойде и навреме се качихме. Божествено е нашето учение. И твоето е Божествено, но още не е проверено. Нашето е проверено. Когато по твоето учение намериш колата и клечката и се качиш навреме и то е Божествено. Всяко нещо, което става навреме, то е Божествено. Всяко нещо, което носи светлина в ума на човека, то е Божествено. Всяко нещо, което носи топлина в човека, то е Божествено. Всяко нещо, което носи сила в човека, то е от Бога. Онова, което е Божествено, то е общо и е достояние на всичките хора.

Има някои хора, като ги видя, аз зная, че ще останат още на земята. Да ви кажа, как го зная, не мога да ви кажа, но го зная, че ще седи още на земята. И да иска да умре не може. Не го искат, няма място определено за него. Искаш някой път да се качиш, няма място, на трена, или няма място в автомобила. Някой път не искаш да идеш, пък си заставен да идеш.

Казвам: Всичките изпитания, които идат на хората, са за да се усили търпението на човека. Представете си един баща, който е чувствителен човек, пък има палаво дете. Дава му всичките средства, книги, но то бяга от училище, не слуша майка си, обича да побива братчетата и сестричетата си. Аз в България само веднъж видях един търпелив човек, в Пловдив беше, евангелист, който приблизително минаваше за търпелив, човека. Той седнал, чете една философска книга, детето му се качило на гърба му, тегли косата му, закача го. Той се пообърне, поусмихне се казва: „Ти ще поумнееш като станеш като мене.“ Нищо не му казва, не го бута. Детето пак се качи на гърба му, пак го погледне. Той, бащата, чете книгата. По едно време го снема от гърба си, поставя го до себе си и казва: „Я издекламирай нещо, този човек иска да знае, колко си учен.“ Изпъчи се това дете, доста самонадеяно, започна да декламира. – „Виж го ти какъв Панголозин!“ Пан значи голям. Рекох: „Той е професор, опитва ти търпението.“ Казва ми: „Идеалист бях едно време, пишех любовни писма, на този пишех и той ми пишеше любовни писма. Аз му пишех докато дойде на земята. Казва: Татко, всичко се уреди. Сега виждам, как се урежда, не слуша. Няма нищо, каквото дал Господ, трябва да го нося.“ Казвам: Този беше един светски човек и имаше търпение. Виждам, че той носи от миналото търпението. Казва: „Едно на гърба ми.“ Казвам: Ти на гърба си едно не може да носиш, Господ има милиони. Някой от вас носите една неволя и нея някой път не може да я носите. Тази неволя седи на гърба ти. През всичките условия, през които ние живеем, кой е който разпорежда със съдбините? Ние търсим. Всеки ден хората се раждат, умират, на този кракът счупен, на този ръката, другиму главата пукната. Някой се разболял, влязъл в болницата, хиляди болести има. Някому направили операция, не заздравяла раната. Как ще си обясните тия работи?

Нещастията в света произтичат от малкото любов, която хората имат. Нещастията на хората произтичат от малкото търпение, което хората имат. Но търпението е външен резултат. Човек не може да стане търпелив, докато неговият ум, неговото сърце и неговата воля не са взели участие. Даже някой път, щом започнете да ставате нетърпеливи, трябва да знаете, че ще ви дойде някаква болест. Щом започнеш да се нервираш, някаква болест ще ти дойде. Щом боледуваш с търпение, скоро ще оздравееш. Защото не е мъчна работа, като знаеш как. Ако отиваш на една фурна и имаш пет лева, на фурнаджията като покажеш пет лева, хляб ти дава. Ако вземеш хляба и не дадеш парите, казва: „Върни хляба.“ Защо петте лева имат по-голяма сила отколкото твоите думи? Ти отиваш в църквата и гледаш, дали ще се прекръстиш. Ако се прекръстиш, мислят, че си религиозен. Дойдеш, ако изчетеш Отче наш, ще те считат за вярващ, ако не четеш Отче наш, не те считат за вярващ. Човек трябва да направи нещо. Не е мъчно човек да направи нещата, ако знае как. Всичката мъчнотия седи, че човек не знае. Човешкият организъм е в състояние сам да поправи работата. Не мислете, че един лекар отвън може да ви лекува. Лекарят, който лекува е вътре в човека. Лекарят от вън донася един малък импулс, една малка запалка, поощрение, побуждение. Достатъчно е да кажеш на един човек, че той ще оздравее и той ще повярва в това. Той да не казва: „Как ще оздравея?“ Щом му кажеш: „Ще оздравееш!“ – ще оздравее. Щом една болест не се маха, тя е дошла да се научиш на търпение. Сега няма само ревматични болки. Има един любовен ревматизъм. Любовен ревматизъм, от който всички страдате. И млади и стари страдате от любовния ревматизъм. Ние, съвременните хора не сме достатъчно изправни със себе си. Тебе те е страх да признаеш, че носиш в себе си Божията любов. Дойде някой и ти говори, иска от тебе, проси ти нещо. Но има едно просене от което трябва да се освободите. Едно дете постоянно иска: Мамо, това, мамо, онова. Тези деца са своенравни. Има деца, които просят, но носят страдания, три, четири деня гладувало, седи тихо и спокойно, не иска. Усещат, че този човек има нужда, помагаш доброволно, този човек носи търпеливо. Към такъв човек може да имаш любов. Той не иска от тебе. Той няма обуща, скъсани му са обущата, седи спокойно, не казва нищо, не казва, не прави сравнение с тебе, който си хубаво облечен и шапка имаш, а аз съм окъсан, недоволен. Той казва: „Аз ходя обут с бащините ми обуща, които Бог ми е дал.“ В човешките работи бос ходи и гологлав ходи. Ние, щом видим, че един човек няма хубаво палто, щом ходи бос, казваме, че е осиромашал. Ако ходи гологлав без шапка, казваме, че е осиромашал. Сега не искам туй да стане един култ. Ще бъде смешно, ако искаме да се покажем, че гологлави може да ходим и боси може да ходим. Аз за пет минути мога да направя едни обуща. За пет минути ще си направя едни обуща от плат. Прекарвам показалеца, турям ги, натъквам ги на краката си. Вие се чудите сега, как може да стане. Че не е ли чудно, един човек свири на цигулка и за една вечер взема 50 хиляди лева. Вие 50 хиляди лева не може да ги спестите за 20 години. Той като направи няколко движения с ръката по цигулката, от единия до другия край по струните, прави тия пермутации, плащат му. Как този човек заставя хората да му платят 50 хиляди лева за неговото изкуство.

Един американски милионер повикал един знаменит виртуоз в Америка, поканил го той да му плати хиляда долара възнаграждение. Милионерът имал едно кученце и казал: „Свирете.“ Като започнал да свири, кучето се разлаяло. Казва: „Достатъчно.“ Изважда и му плаща. Питам сега: Защо му плаща? Той казал, че кучето разбрало, че той добре свирил, понеже се разлаяло. Милионерът така вярвал, че като се разлаяло кучето, музикантът добре свирил. Вие ще наречете този човек ексцентричен. Няма никаква съобразност там.

Някой път може да искат да опитат вашата вяра. Има сега една сестра, се разболяла. От 5,6 месеца, тя не излиза, държи се загъната в дрехи, да не я лъхне вятър. Казват: „Отива си сестрата.“ Ами че аз се радвам, ако си отива. Да иде при баща си. Щом е свършила училището да си върви със своя диплом. Казват: „Много е отслабнала.“ Казвам: Всеки, който отива на онзи свят все ще отслабне. Ако е тежък не отива. – „Какво да се прави, не може да яде.“ Хубаво е, нека се научи да яде както трябва. Не трябва много да яде, само парче хляб. .„Не може да приема стомаха ѝ.“ – „Че още по-добре.“ Като излиза навън, гледа ме и си казва: „Колко е особен този Учител.“ Казвам: „Да излезе да се разхожда.“ .„Не може да се мърда.“ – „Рекох, може да се мърда.“ Тя не може да се мърда, пък иска мене да размърда. Друга сестра иде и ми разправя: Огън има, голям огън. Казвам: Хубавите работи на огън стават. Пекат някоя скабрица на скара. Тя се пържи, той гледа, дали се е зачервила скабрицата отгоре. Тя се пече, той я обръща, като се опече, радва се. Като я извадят, работата не е свършена, турят малко лимон, масълце. Отлична работа. Нали вие сте яли такива скабрици. Сега това е в преносен смисъл. Една хубава дума казана, това е една скабрица, хубаво изпечена на скара. Едно хубаво чувство, това е една скабрица опечена. Една хубава постъпка, това е една хубаво опечена скабрица. Казвате: „Ние сме вегетарианци, не ядем риба.“ Аз казвам: Ям, по три ги ям и бих желал и вие да ядете такива скабрици, опечени хубаво. Има умствени скабрици.

Сега трябва да бъдем всички образец. Онова, което Христос е направил и онова, което светиите са направили, то е поощрение за всички. Каквото Христос е направил и ние може да го направим. Каквото вие правите и аз мога да го направя и онова, което аз направя, и вие може да го направите. Всеки може да се научи да свири, всеки може да се научи да пее, понеже всички имате условия. Всеки един човек, който има една отлична глава, едно отлично сърце, едно отлично тяло, той е изпратен на земята да върши волята Божия. Всеки един човек има една специфична мисия. Има някои работи, които само някои от вас може да ги свършат, да ги направят. За пример, в природата как е. Това, което първият пръст може да го направи, вторият не може да го направи. Това, което вторият пръст може да го направи, третият не може да го направи. Това, което третият може да направи, четвъртият не може да направи. Четирите като се съединят могат да направят това, което сами не могат да направят. Да кажем, ако ти вършиш една работа с дясната ръка, ще имаш един резултат, ако правиш една работа с лявата ръка, ще имаш друг резултат. Ако аз лекувам с дясната ръка един болен човек, след като оздравее, този човек ще поумнее. Ако го барам с лявата ръка, този човек ще оздравее, няма да поумнее, но ще стане по-добър. Ако го барам с двете ръце, то е по-добре. Пък на един човек, за да му предадем всичките хубави качества, едно училище трябва да мине. Ако един човек го погледна добре, ако един човек го изслушам добре и ако той ме изслуша добре, когато му говоря, ако го пипам добре, ако го бутам с крака добре, аз му предавам нещо хубаво. Всякога от краката, от ръцете, от очите, от ушите излиза нещо Божествено. Когато аз ви говоря, и ако вие ме слушате, може да се ползувате. Някои от вас ще кажат: „Ние сме слушали тези работи.“ Разбрана е само тази работа, която е опитана, ще бъдете доволни. Вие сте жаден. Давам ви чаша вода, вие я опитвате. В опита ще се образува връзка между мен и вас, или между когото и да е. Законът е същият. Ония блага, които Бог ни дава, ни свързват с Бога. Бог ни дава дрехи, сме свързани с Бога, ако опитваме благата му. Ако Бог ти дава едно страдание, защо да не го опиташ? Ако Бог ти дава една сиромашия, защо да не я опиташ? Тази сиромашия е на място. Всичко онова, което Бог ни дава, трябва да го опитаме, да видим, хубавата страна. Всички Божии работи носят едно благословение. Няма Божествена мисъл в света, която да не носи своето благо. Няма Божествено чувство, което да не носи своето благо. Няма Божествена постъпка, която да не носи своето благо. Ако дойде една болест, то е благословение. Ако дойде една сиромашия, то е благословение. Ако дойде знание, то е благословение, ако дойде добрина, то е благословение. Но и най-противоречивите неща, като дойдат, от Божие гледище, то е благословение. Писанието казва, че всичко, което се случи на онези, които обичат Господа, ще се превърне за добро.

Светът сега се намира в едно противоречие. Мислите ли, че онова, което англичаните вършат е право? Мислите ли, че това, което германците вършат е право? Право е то. Ние, които разбираме нещата, не взимаме ничия страна. Защото не знаете, каква е целта на съвременното човечество. Българите имат една поговорка, казват: „В къщи петелът пее, не кокошката.“ Хубаво, ако в къщи винаги само петелът пее, а кокошката никога не кудкудячи, какво ще стане? В дадения случай, когато петелът пее е на място, но и когато кокошката кудкудячи, е на място. Чудни са хората, когато правят сравнения. Художникът трябва да рисува с боите си. Музикантът трябва да вземе лъка си и да свири. След като е работил, художникът има нещо, една картина. Цигуларят след като свири, картина няма, всичко се носи из въздуха. На ушите е тази картина. Може да мине ден, два, три, година може да мине и музиката ще остави нещо, отпечатало се. Казвам: Не е само четката, не е само ръката, но и с езика си, когато говориш, с очите си когато гледаш, може да оставиш нещо. Казваш: „Веднъж срещнах един човек и той ме погледна много мило, погледа му няма да забравя.“ Години са се минали, ти не можеш да забравиш хубавия поглед. Една хубава постъпка, една хубава мисъл, едно хубаво чувство оставя, едно вечно впечатление в човека, който отива и в другия свят.

Та казвам: Истинският баща в света е само Онзи, от който излиза любовта. Истинският баща е само Онзи, от когото излиза мъдростта. Истинският баща е само Онзи, от когото излиза истината. Истински син е само онзи, който е приел любовта на бащата. Истински син е само онзи, който е приел мъдростта на бащата. Истински син е само онзи, който е приел истината на бащата. Казвам: В тия времена, всички вие трябва да приложите Божията Любов, Божия закон. Аз наричам закон само онова подбуждение в дадения случай, което подбужда сърцето ти да възприемеш любовта. Аз наричам закон само онова подбуждение, което кара умът ти да възприеме Божието знание. Аз наричам закон онова подбуждение на волята, което те кара да възприемеш онзи факт на истината, която ще те направи свободен. Казва Христос: „Онзи ми е брат, майка, приятел, който изпълнява волята Му.“

Та казвам: За да изпълниш волята на Бога, без търпение не може. Всичко, което ни се случи, да благодарим за него. То е един процес. Не да го разправяме на другите. Аз говоря за една вътрешна опитност в себе си, трябва да бъде тъй. То е един вътрешен свят. Но да бъдем търпеливи сега. Някой път аз зная, какво нещо е търпението. Моето съзнание е всякога будно. Като иде някой човек, иска да ме опита, колко съм търпелив, да ме сатне. Никога не трябва да се смутим, каквото и да дойде. Иде при мене един и ми казва: „Дотегна ми да живея.“ Аз се усмихвам, казвам: „Ти още не си живял.“ Казва: „Дотегна ми тази сиромашия.“ Ти още не знаеш, какво нещо е сиромашия. Сиромах е онзи човек, който е обикнал сиромашията, че види хубавата страна на сиромашията. Докато не видиш хубавата страна на сиромашията, не си сиромах. – „Аз съм богат човек.“ Ти докато не опиташ богатството, не си богат. Ти докато не обичаш богатство, какво можеш да направиш с богатството. Един богат човек, бих желал, да има една хубава библиотека, един орган да свири, да има една хубава стая за молитва, да има няколко души професори, пък този богатият човек да е свързан с всичките бедни хора, всичките хора да му бъдат любезни братя, да не се плаши. Наричам богат човек онзи, на който кесията не е затворена, на който чешмата не е затворена. Чешма, която се затваря е слаба, чешма, която не се затваря е силна. Сега не казвам, че трябва да се затвори. Има чешми, които трябва да бъдат затворени, обаче не се позволява Божествените чешми да се затварят. Човешките може да се затварят, Божествените – никога! Дойде човешката любов, обърни ключа, дойде Божествената, остави я да тече. Има едно богатство, човешко, има едно богатство, Божествено. Има едно търпение човешко, има едно търпение – Божествено. В Божественото търпение ти влизаш в положението на всичките хора. Една задача му е дадена, виждаш го той плаче. Скърби, той трябва да скърби. Охка, трябва да охка. Върти се, трябва да се върти. Въртенето е гимнастика, упражнение. Наблюдавал съм болните. Като ги гледам, усмихвам се, намирам, че прави хубави движения. Казва: „Ти никак не влизаш в положението ми. Не знаеш, какво ми е. Ти се смееш.“Казвам: „Мене ми прави голямо удоволствие, като те гледам. Ако ти не беше болен, нямаше да правиш такива движения.“ Казва: „Да не ти дава Господ.“ Казвам: „Аз ходя да ги търся. Ти си специалист, затова дойдох при тебе.“ Ако вие вземете само външната страна, смешен става човек.

По някой път в източната философия говорят за търпението. Знаете, колко мъчно е човек да търпи. Седнете сутрин спокойно и стойте, без да си мърдате очите половин час, мисълта да е концентрирана, да мислиш, че всичките ти работи са уредени. Като седиш, ще се яви щипеница, ти седиш спокойно. Никаква лоша мисъл да не мине в ума ти, че работите ти са наред. Десет минути така да седите. Ще ви дойдат разни мисли. Някой ще хлопа на вратата, някоя муха ще мине, ще обърне вниманието ви, някоя бълха се скрила, ще ви ухапе, не трябва да се помърдате, да бъдете страж на всичките неща. Нищо да не ви смущава. Веднъж препоръчах това на един брат и той ми каза: „Като правих онова, което ми препоръча, заспах.“ Да се концентрираш, без да заспиш поне пет минути. Много мъчна работа е да се концентрираш, поне пет минути, да не допуснеш нищо лошо в ума си. Като се концентрираш ще ти мине мисълта, какво ли става сега във Франция, какво ли става сега на небето, какво ли става в ада. Кажи си: „Нито ада ме интересува, нито небето ме интересува в дадения случай, интересува ме само настоящето, което Бог ме учи, урока, който имам.“

Тогава аз превеждам един пример. Той е следният. В древността, осъдили един философ, който много философствувал, казал едно изречение, за което го осъдили на смъртно наказание. Понеже бил много учен, царят искал да го избави и му казал: „Ще ти турим едно гърне пълно с мляко догоре на главата, да обиколиш целия град, и нито една капка да не излееш, тогава ще бъдеш свободен от наказанието.“ Обиколил той града и като се върнал го попитали: „Какво видя около града?“ Казва: „Нищо не видях.“ Туй гърне аз го наричам Божията любов. Ти не може да познаеш Божията любов, която носиш в твоя ум, в твоето сърце, докато не обиколиш целия град с туй гърне и да не излееш нито капка. Като се върнете ще кажат: „Ето един човек, който е разбрал Божията любов.“ Сега всички страдаме от една философия. Аз понякой път казвам: Братята не живеят добре. Какво разбирам? – Не използуват Божиите блага. Понякой път и аз казвам за себе си: И ти не живееш добре. Какво разбирам. И ти не използуваш Божиите блага. Някой път може да използуваш своето благо. Кое е по-хубаво, да страдаш за своите грехове или да страдаш за погрешките на другите? По-добре е да страдаш за погрешките на другите. Добре е да страдаш и за своите погрешки, изправяш се. Още по-добре е да се ползуваш от погрешките на другите. Като изправяш своите погрешки, ти се учиш, като изправяш погрешките на другите е още по-добре. Още по добре е да служиш на Бога. Всичко онова, което става в света, ти се учиш от всичко, всичко изправяш. Да вършиш волята Божия, значи, всичко онова, което Бог е създал, ти да го извършиш, да не внесеш никаква поквара. Това ще бъде за вас. Ако речете навън да го разправяте, ще влезете в стълкновение. То е, за който разбира.

Някой път дойде при мене някой и ми говори за много работи. Казвам си: Ти сега на този човек може ли да гледаш на него като на себе си? Мнозина са идвали да ми разправят. Дойде мъжът, оплаква ми се от жена си. Аз казвам: „Жена ти е много добра, но ти [не, б.р.] разбираш.“ Той си казва: „Трябва да е виждал жена ми, като говори тъй заради нея.“ Дойде тя и тя ми се оплаква от мъжа си. Казвам: „Много добър е мъжът ти. Ти не го разбираш. Ти не го познаваш.“ Тя си казва: „Идвал е той.“ А пък аз ги виждам, че и двамата са добри, само че не се разбират. Мога да направя, който и да е мъж да обича жена си и коя да е жена да обича мъжа си. То е лесно, като да се яде баница. Но ако го направя, то ще бъде най-голямото нещастие. Може да го направя, когато ще бъдете щастливи.

Сега да ви приведа един пример, да видите какъв е законът. Сега на вас казвам, че мога да ви направя да станете нещастни. Казвате: „Как?“ Представете си, че вие имате една торба със злато, аз задигам златото по един начин, без вие да знаете. Вие казвате: „Окраде ме този човек.“ И веднага се смутите. Аз ви изпитвам. След време аз се дегизирам, вие мене не ме познавате, вземам друго лице, дойда при вас. Вие ми казвате, че при вас дошъл един философ, много учен човек, като ви разправял нещо, ви обрал. Казвам: „Тъй ли? Аз мога да го намеря. В тази работа аз съм маг. Като кажа една дума, парите ще дойдат.“ Казват: „Много ще бъдем радостни.“ Казвам: „Затворете си очите, 15 минути като седите така, парите ще дойдат.“ Затваряте си очите. Аз пък нося торбата скрита. Оставя тази торба. Те като я видят, казват: „Колко учен е този човек.“ Мистичната страна е това, да мислите право. Ти имаш любовта в себе си, дойде един ангел, задигне торбата с любовта. Този същият ангел ще дойде след време и пак ще донесе любовта. Ти ще бъдеш радостен. Туй постоянно става с вас. Все току ви обират и пак вие забогатявате.

Отче наш.