Разлика между версии на „Нови и стари неща“

Текуща версия към 06:09, 11 август 2011

Утринни слова - Девета година (1939-1940)

Обичайте и радвайте се, том 2

Нови и стари неща

30 неделно утринно Слово 9 юни 1940 г. 5 ч.с. Изгрев

Добрата молитва.

Духът Божи.

Размишление.

Венир-Бенир.

Ще прочета 12 глава от Евангелието на Матея. (Учителят прочете първите осем стиха.)

Тук става един спор, дето сегашните хора не ги интересува. Ще ги интересува, че минавал Исус през сеитбите и учениците започнали да късат класовете. Според буквата на Мойсеевия закон в събота нищо не трябва да се къса и да се яде. От другите дни трябва да се приготви. Казвам: Има ред други работи, които нас така ни смущават. Ева се смущаваше за нищо и никакво. И ние съвременните хора се смущаваме за такива работи, които са ни в клин, ни в ръкав. (Учителят прочете останалата част от главата.)

Често се говори за новите времена и за старите времена в живота. Учените хора дават едно тълкувание. Обикновените хора и те дават тълкуванията си. Имаме нови и стари дрехи. Някъде новите дрехи са ценни. Старата дреха на един светия е ценна, новата не е толкова. Старото дърво е по-ценно от младото, повече ражда, повече плод дава. Всички говорят за новите времена.

Нови неща са ония, които правилно разрешават мъчнотиите, които срещаме в живота. Под думите стари работи, разбираме неща, които вече са излишни. Старостта е разрешила въпросите, а младостта ги разрешава. Тъй щото, някои, вие искате да бъдете млади, да живеете с разрешени въпроси, без да разрешавате. Правите една погрешка. Като остареете, тогава искате да разрешавате, не живеете в разрешеното, но започвате да мислите за младините си. Връщаш се назад и казваш: „Едно време, като бях млад, като бях дете.“ Или някой разправя за своята религиозна опитност. Казва: „Едно време имахме много любов, колко усърдни бяхме. Сега не са толкоз усърдни.“ Много повърхностно се разсъждава по този въпрос. То значи едно време кесията беше пълна със злато, пък сега е празна. Седиш и се обезсърчаваш. Но то не дава никакво тълкувание. Че пълната кесия, какво ще ти допринесе? Ако ти останеш със своята собствена кесия, като имаш пълна кесия казваш: „Човек всичко може да направи.“ Така е, но само в този порядък, в който живееш. Но представи си, че си в една гора, с твоята пълна кесия, какво ще те ползува? При хората дето има хлебари, зарзаватчии, дрехари, всичко можеш да направиш, но в гората между дърветата, какво те ползуват твоите пари?

Или ние понякой път, като се намерим в някоя мъчнотия, започвате да мислите, защо Господ така е направил света. Какво подразбираме? Значи, защо Господ не е напълнил кесията ми със злато, ами оставил кесията ми празна. Оставил малко работа и за тебе. Вие мислите, че много кесии не са напълнени. Аз считам, всеки извор, който тече, пълна кесия, която Господ напълнил и от хиляди години тече. Ако твоята стомна или твоят котел е празен, ще си дадеш труд, ще идеш при пълната Божия кесия, която тече, ще напълниш котела си. Ще дойдеш в дома си и ще питаш, защо Господ не дойде да ми напълни стомната. Голяма личност си, че Господ да ти служи. Било е време, когато Господ ни е служил. Сега сме станали възрастни. Господ седи, пък ние трябва да служим. Ние нямаме една представа за величието на Бога. Искаме Господ да ни служи. В какво Той трябва да ни служи? Има работи, в които Господ трябва да ни служи, друг не може. Ако е за живот, да ни даде живот, Той трябва да служи. Но за малки работи, които ти сам можеш да направиш, да искаш Господ да ти служи, това не е право. Ти в къщи нямаш хляб, казваш: „Господ не е ли помислил за туй?“ Отдавна е помислил. Защо хлябът не идва? Ще ви дам един пример. Ако ти разрежеш гърлото на един човек и туриш хляба в устата, като го сдъвчи, този хляб ще влезе ли в стомаха? Ще влезе през устата и ще излезе навън. Казваш: „Защо излиза?“ Много естествено, гърлото е прерязано. Ако човешкото гърло беше намясто, хлябът, който дъвчеш, ще влезе в стомаха. Ако хлябът на твоята къща не иде, гърлото ти е прерязано. Ще намериш хирург да зашие гърлото ти. Аз виждам хората с прерязани гърла.

Всичките в сегашния живот считате, че всеки човек, който се мъчи е светия. Не, той е мъченик. Светия става само онзи човек, който е победил смъртта. Човек, който умира не може да бъде светия. Той е мъченик. Казва: „Стана светия, понеже се мъчи.“ Но с мъчение, светия не става. Извадете тази идея из главата си. Който победи смъртта, той е светия. Ако не можеш да побеждаваш мъчнотиите в твоя живот, ти си мъченик, но ти не си светия. Ако ти нямаш пари, ти не си светия, но ти си мъченик. Ако нямаш знание, ти си мъченик, но не си светия. Ако нямаш сила, ти си мъченик, но не си светия. Тъй седи въпросът. Казвате: „Виж какво било туй. Отрязали му гърлото, храната излиза навън.“ Ще видите, че има едно духовно гърло.

Някой път някой казва: „Не мога да се моля.“ Защо не можеш да се молиш? Има си причини. В Америка един набожен християнин, набожен, но беден, посещавал той събранията вечерно време. Всяка вечер той отивал. Една вечер, като се връща, минава покрай къщата на един богаташ, гледа прозорецът отворен и на прозореца оставена една торба. Почудил се той и си казал: „Господ заблудил този богаташ да остави торбата си тук за мене, понеже ми трябват пари.“ Хваща торбата, тръгва си. Казва: „Толкоз години се моля, ето торбата дойде най-после.“ Отива в къщи, вика жена си и децата си, казва: „Господ отговори на молитвата ми, дойде торбата, ето.“ Жената замесва хляб, приготовлява хубаво ядене, децата се радват, че дрехи, всичко ще имат вече. Отива той да се моли, но рече да се моли и торбата застане пред него, молитвата отива до торбата, не отива по-нагоре. Друг път молитвата отива нагоре в пространството, вижда Господа, сега отива до торбата и се връща. Той мисли. Минава ден, два, три, моли се и молитвата все се връща. Казва: „По погрешка съм взел тази торба.“ Не е тази, която Господ определил, препятствие има за тази торба. Взема торбата и отива при богаташа. Казва: „Взех тази торба и мислех, че ще уредя работата си, но тя ми спря молитвата, изгубих съобщението си с Бога, изгубих вътрешния си мир. Първоначално торбата произведе радост, но сега започвам да осиромашавам.“ Оставя му той торбата.

Примерът, който е даден е даден дотук. Проповедниците така го дават. Но още една страна има, която проповедниците не са дали. Връща се той и отива да се моли, молитвата отива нагоре. Радостен е той. След няколко дена иде един слуга и носи една голяма торба. Той, човекът се наплашил, казва: „Тази работа не е на добре. Аз взех торбата, не ми провървя.“ Сега я носят. Но въпросът аз ще го оставя вие да го разрешите. Той видял слугата с торбата и си казва: „Бела има.“ Аз искам вие да разрешите въпроса, какво станало с торбата. Дали тази торба е била пак между Господа и него. Какво е станало с торбата, оставям вие да разрешите.

Онова, което ние сами си позволим да направим без волята Божия, то всякога ни препяствува. За пример: Вие имате един карикатурист, който рисува карикатури. Всички неща направени в света са много сериозни, много хубаво направени. Една карикатура, то е една измислица на човека. За пример, един карикатурист, за да даде някакъв ефект, той ще направи носът по-дълъг, отколкото трябва, два, три пъти по-дълъг. Вземете в „Папагал“, турчинът е нарисуван с голям нос. То бива, бива, но повече от 15 сантиметра. Ако би рисували носа на един слон, той е много по-дълъг, отколкото 15 сантиметра. Аз не съм мерил колко е дълъг носът на един слон, но предполагам да има един метър. Ако ние имахме един метър дълъг нос, какво щяхме да правим с него? Слонът със своя нос си помага, той си взема храната отдето минава, всичко взема с носа си, работи с носа си. Много умно същество е слонът. От всичките млекопитаещи, той седи на първо място до човека, той е най-умното животно. От слона нагоре, човекът е най-умен.

Ние живеем в един свят и често не знаем, защо се случват известни противоречия. Ти имаш една глава и не знаеш, защо е главата ти. Имаш дробове и не знаеш, защо са дробовете ти. Имаш стомах и не знаеш, защо е стомахът ти. Човек може да страда от три неща: може да страда или от главата си, или от дробовете си, или от стомаха си. От главата си страда, когато не знае, как да мисли, от дробовете си страда, когато не знае, как да диша, от стомаха си страда, когато не знае, как да се храни. Значи, страда човек когато не знае, как да мисли, не знае, как да чувствува и не знае да тури ред и порядък в своите чувства, не може да тури ред и порядък в постъпките си.

За пример, вие по някой път искате да идете в оня свят между ангелите. Какво ще видите? Ще видите големи същества са, голяма светлина излиза, имат хубави облекла, около главата си имат ореоли. Мисля в 45-та година на миналия век във време на една епидемия в Англия, в която десет хиляди хора са измрели, един астроном, като наблюдавал вечерно време небето, към десет часа, гледа един човек, голям с километри в пространството от изток към запад. Търка очите си, гледа, мисли да не е някакво заблуждение. Няколко вечери го наблюдава по същото време се явява. Той повикал десет други астрономи между тях и една жена. По същото време наблюдават небето. Наблюдава единия астроном, гледа човек в пространството. Търка очите си, казва си: „Илюзия, не мога да виждам ясно.“ Дойде друг и той гледа, вижда човека, търка си очите, мисли, че някаква илюзия вижда. Изредили се деветте мъже и всичките мислят, че е някаква илюзия. Като погледнала жената, казва: „Един голям човек виждам в пространството.“ Авторът, който писал за този пример, разправя, че като изчезнала епидемията, изчезнал и този човек. Значи, този големият човек имал връзка с епидемията. При сегашните условия, ако някой попадне, пак ще види един грамаден човек, който ръководи туй, което става в западна Европа. Ние се безпокоим, защо тия хора воюват. Питам ви, когато вие вземете една българска буталка, аз я кръщавам мътилница, първо вземат млякото, сваряват го, подквасват го. Като се подкваси, турят го в мътилницата, турят му вода. Вземат една чукалка и бият млекото. Какво е виновато млякото, че го бият? Като го бият, погледнеш, изскочи маслото. Като се очука добре млякото, вземат, че с една лъжица извадят маслото в котела, омият го, турят го в гърнето, а мътеницата, която остане, какво я правят. На мене не ми харесва думата мътеница. Защото тя не е измътена. Тя не е измътена из кокошките, може да е бутаница.

Няма по-хубаво нещо, още като стане човек сутрин, да знае, какъв тон да вземе. Гледам онзи диригент, който дирижира някой път, дава верен тон, някой път не може да даде верен тон. Мислите ли, един диригент, който пил вечерта, 50 или сто драма ракия, или половин кило винце, че може да вземе верен тон. За да може човек да се моли добре, човек трябва да не пие. Ние съвременните хора трябва да се отучим от пиянството. Всяка мисъл, която размъща човека е пиянство. Всяко чувство, което размъща човека, то е пиянство. Всяка постъпка, която размъща живота, то е пиянство. С физическото пиянство борба се води. От туй, астралното пиянство, всички трябва да се освободите. Даже напреднали християни попийват си винце. Някои казват, че са въздържатели. Но съм забелязъл, че много християни има, които в годината два–три пъти ще се напият. Когато някой започне да кряска в къщи да вдига шум, как мислите, не е ли пиян? Когато някой вземе да пъшка, мислите ли, че онзи който пъшка на леглото е здрав? Мислите ли, че онзи, който кряска е здрав човек. Има едно кряскане разумно. Някой път бащата се разгневи, казва: „Аз ще ви изтрепя всички в къщи.“ След като каже бащата, може ли да направи това? Щом като говори, че ще ги изтрепе, той е пиян. Като изтрезнее, започне да мисли. Казва: „Казах, че ще ги изтрепя. Как ще ги избия, нали съм ги раждал.“ Той като избие жена си и децата си, какво ще стане с него?.

Сега думата „избива“ има на български, двояко значение. Казваме: „Избиваме нещо.“ Ако отделите „из“ и остане само „бива“, какво бива? „Бива ли да пия“, казваме. – „Бива което има.“ .„Бива ли да имаш?“ – „Бива.“ – „Бива ли да свириш?“ – „Бива.“ Като турим едно „из“ пред бива, става „избива“, съвсем друго значение. „Бива“ значи, човек, всичкото добре, което има, да направи. Като не направи доброто, което трябва, което „бива“, то става „избива“. Всяко нещо, което не става е „избива“. Всяко нещо, което става е „бива“. Казвам сега, всички вие отделете „из“ турете едно тире и тогава пишете „бива“. Спрете се върху нещо, което бива. Бива да мисля добре. Бива да обичам Бога. Бива да обичам ближните си. Бива да обичам себе си. Бива да обичам всичко в света, което Бог е създал.

Та казвам: Да има една вътрешна връзка между главата ни, дробовете ни и стомаха ни. Ако ние бихме свързали стомаха с постъпките, ако бихме свързали дробовете с нашите чувства и силата си и ако бихме свързали успеха на живота с нашата мисъл, ние ще бъдем на правата страна.

Та казвам: Трябва да имаме един пример. Ти ставаш сутрин, смутен си. Ще идеш при Господа да видиш, как Той мисли и как Той чувствува. Обичай хората, както Той ги обича и в постъпките си Господа ще вземеш за образец. Всяка сутрин трябва да ходиш при Господа да научиш, как Той върши своите работи, та и ти да ги вършиш, както Него. И в религията тази е задачата. То е едно предметно учение за живота, за самоусъвършенствуването. По този начин, ние ще се подмладяваме. Сега ние остаряваме, че Господа ние го търсим там дето не е. Някъде в нас ще приемем нещо. Има нещо в мозъка ни, има нещо в чувствата ни, има нещо в нас, една малка светлинка, която трябва да приемем. Когато Бог е в нас, виждаме нещо светло в ума ни някъде. Не го знаем къде е. Чувствуваш светлина и ти е приятно. Ти, като че виждаш нещо. Когато чувствуваш добре, усещаш в сърцето си нещо приятно, пак имаш една малка светлинка. Когато светлинката съществува горе в ума и долу в сърцето, всичко върви, всичко, каквото започваш, става. Когато потъмнее, тази светлинка се изгуби, има блъсканица. Както вечерно време, когато се изгубиш в някоя гора, ако не спреш, може на 20 места да си пукнеш главата. Сега вие всичко очаквате да ви докажат, като умрете, да идете да видите Господа, къде е. В едно бедно семейство всякога идвала една госпожа, тъй малко грозничка, но тя била дегизирана, да не я познават. Отива, носи нещо за ядене, хляб, остави ги, погледне ги намръщено и си отиде. Казват: „Много хубави работи оставя, но е много намръщена, като че отнемай къде го прави, гневи се като оставя нещо.“ Едно от децата я запитало: „Защо толкова хубави работи правиш, пък си така намръщена, какво зло сме ти направили? Може би ти е омръзнало да ни носиш ядене? Защо ни се сърдиш, не може ли да бъдеш по-весела?“ Тя му показала юмрука си. Какво искала да каже? Аз да ви кажа, какво искала да каже. Ако стана по-весела, вие ще станете по-лоши. Някой път казват: „Снеми си маската да те видим.“ Ако ме видите, ще ме знаете, аз искам да ме не знаете. Защо Христос казва: „Да не знае лявата ръка, какво прави дясната.“ Всичкото зло седи, че ние каквото направим, всички трябва да го знаят. Снесем едно яйце, кудкудякаме навсякъде. Всички вестници знаят. Там е всичкото заблуждение. То е естественото положение за кокошката. Кокошките в своето естествено положение, никак не са кудкудякали, като снасяли яйцето. Снесе яйцето, мълчи. Когато кокошките дойдоха и станаха ученици на хората, тогава се научиха да кудкудякат. Вие направите едно нещо и кажете: „Дотегна ми тази работа.“ Наточите десет пъти зелник на когото обичате, казвате: „Дотегна ми.“ Чукате млякото, казвате: „Дотегна ми.“ Обувките обувате – „дотегна ми.“ Спите – дотегне ви да спите. Работите, дотегна ви да работите. Питам, какво трябва да правите, като ви дотегна? Дотягането винаги показва, че умът не е на място и сърцето не е на място и чувството не е на място.

Следователно, всяка сутрин, като станем, имаме една работа, трябва да наместим ума си. Ще идем при Бога, ще оправим ума си. Ще идем при Бога, ще оправим сърцето си. Ще идем при Бога, ще оправим постъпките си. Всяка сутрин, като станеш, ти дали виждаш Господа или не, ти помисли заради Него и кажи: „Искам да бъда като Господа. Да мисля, както Той мисли. Искам моята душа да бъде тъй широка, както Неговият Дух. Искам да постъпвам точно тъй, както Той постъпва.“

Тази е най-лесната работа. Аз съм виждал малките деца, какво правят. Вие казвате: „Туй, как да го направим?“ Аз съм виждал малките деца, като дойдат до една каца с мед, гледа кацата. Започне да мисли. Тури си пръста в кацата и опита меда. То чувствува. После иде, че си измие пръста във водата. Направете и вие същото.

Отче наш.