Разлика между версии на „Трите обещания“

Текуща версия към 06:00, 11 август 2011

Утринни слова - Девета година (1939-1940)

Обичайте и радвайте се, том 2

Трите обещания

21 неделно утринно Слово 10 март 1940 г. 5 ч.с. Изгрев

Добрата молитва.

91 псалом.

Молитвата на Царството.

Ще прочета втора глава от Посланието на римляните.

Венир Бенир.

Може да се каже, че това послание е едно интимно писмо за тогавашните вярващи християни, от времето на апостол Павла. Някой път сегашните християни мислят, че се различават от старите християни. И сега имат почти същите изпитания. И тогава Павел имаше изпитания, мислише, какво ще стане. Тогавашните християни казваха, че денят е наближил, че ще се свърши светът. Някои тогава мислеха, че в тяхните времена ще се свърши светът, че ще бъдат грабнати във въздуха и ще живеят с Христа за всякога. То е неразбиране. Да бъдат грабнати във въздуха – това е символ. Христос казва на едно място: „Ако ви кажат, че син человечески е тук или там, не вярвайте. Той ще дойде като светкавицата, ще бъде като светлината, която блесва от единия край на небето и свършва на другия.“Има неща съществени, които преживявате. Същественото е това, което преживяваш и което преживява времето. Защото сегашните учени хора и философи нямат дума за пространството. Като кажат пространство, хората разбират това, което не е. Ако се вземе туй, което се простира, то има само широчина и дължина, няма никаква дебелина. Какво пространство е? Под думата пространство разбират нещо голямо. Пространството може да се събере в един лешник. Защото то е като много финно платно, че може да го събереш на едно място. Често ние се простираме. Българинът казва: „Простира се по-далеч от чергата си“. Простирането нищо не постига. Да кажем, че един християнин мисли, че той разбира много, че много работи му са ясни. Това нищо не значи, какво разбираш. Разбираш, но нямаш сила в себе си. Разбираш, какво нещо е сиромашията, но нямаш власт над сиромашията. Разбираш, какво нещо е животът, но нямаш власт над живота. Разбираш любовта, но не знаеш да я задържиш, изгубваш я. Казваме, че любовта не се губи, не отпада. А всеки се оплаква, че изгубил любовта. Къде е отишла любовта, къде се губи? Не е нещо материално, което може да се изгуби. Някои съвременни християни могат да се попитат в какво седи любовта на човека. Метафизически определят. Както и да определяш любовта, любовта може да съществува само между живи и разумни същества. Тази любов може да бъде единична, може да бъде колективна. Усещаш се радостен, когато има кого да обичаш и мислиш, че има кой да те обича. Детето се радва, че има майка, която му дава да яде, да пие и се грижи за него. Слугата се радва, че има добър господар, честен, плаща му навреме. Ученикът се радва, че има добър учител. Учителят се радва, че има добър ученик и т.н.

Любовта вън от живота, ние не може да си я представим, какво представя. Казва: „Трябва да имаш любов.“ Всъщност, ние разбираме „да имаш любов“, значи да имаш една връзка с източника на живота, или да имаш връзка с Духа Божи, със съзнанието на Онзи, Който е създал света и Неговата светлина постоянно да те озарява вътрешно при всичките условия на живота. В даден момент някои искат да определят Бога като човек. Бог не е нещо, което може да се определи, което изпълва пространството. Той е повече от пространството. Това е материално схващане. Понякой път хората мислят, какво нещо е Господ. Ти направиш една погрешка, има нещо, което ти говори. Има две различия. Най-първо тебе те е страх от хората, да не би да се научат хората, в себе си имаш този страх. При това ти си вярващ. Ти имаш страх от хората, но нямаш страх от Бога. Щом се научиш, че хората не знаят, тебе ти олекне. Щом хората знаят, има закон, като те хване закона, ще те подложи на страдания. Хората ги е страх повече от страданията. То е едната страна. Значи, при страданието той може да изгуби ония условия, при които той може да бъде щастлив. Представя си, че човек може да изгуби своето щастие. Да кажем, човек има пет сетива. Слухът у него е едно благо. Най-първо човек чува много добре, но после започва да затъпява. Като чува де каквото кажат, безпокои се, тревожи се. Този казал нещо заради него, онзи казал нещо заради него. Той започва да казва: „Откъде се намери този слух, по-добре да не чувам“ – и започва да затъпява слухът му. Казвам: Ако ти се безпокоиш от това, каквото хората казват, какво ще спечелиш? След като се безпокоиш, какво ще спечелиш? Аз разсъждавам по следния начин: Представете си, че вие сте беден човек. Седиш и си недоволен от своята сиромашия. Дойде някой човек, благодетел, вземе един лотариен билет, падне ти се един милион. Един щастлив случай, който може да ти се падне на десет милиона тегления. Такава е възможността. Рядко се случва. Вземеш един билет и ти се падне един милион. Сега всички мислят, че може да им се падне един милион. Този, на който се паднал един милион, той е щастливец. От философско гледище, той може би да е мислил от хиляда години за един милион и едва сега му се пада случая след хиляда години да спечели един милион. Някои от вас не сте мислили хиляда години за един милион. Сега да оставим това, какво сте мислили. Щом ви се паднал един милион, вие се зарадвате. Какво нещо е радостта? Особена светлина. Да кажем, че ви се паднал един милион златни, не книжни пари, защото един милион книжни е десет хиляди долара, но ако ги вземем златни, доста крупна сума е един милион. Най-първо прониква една светлина в ума ти и някъде под лъжичката ти стане приятно. Сега започват да се въртят известни идеи в ума ти. Най-първо изпъква идеята за една хубава къща, добре мобелирана, една стая на 4–5 метра, няколко стола, масички, гардероб. После, хубави обуща, някоя закачалка за дрехи, хубава шапка, после някой пръстен, някой златен пентограм, някой орден. След това, ако един млад получи един милион, ще иде в училището, ще свърши по медицина, доктор ще стане, ще лекува болни, или ще свърши по правото, или някой поет ще стане – какви ли не работи си въобразява. Човек в живота поет ли трябва да бъде или доктор трябва да бъде? Не зная. Ако аз бих избрал, аз не бих желал доктор да бъда, да лекувам болните. Какво е докторът? Доктор, значи учител – да ги учиш. Какво ще учиш болния, който само пъшка, оплаква се. Болният човек нищо не приема, не учи. Болните хора са толкова ограничени, че са чудни. Той ограничил мисълта си само за цера. Като му каже доктора: „Ето тук има шишенце от 50 грама, по три капки ще вземаш сутрин, три капки вечер и три капки на обед.“ Казва: „Три капки ще ми дадете. Има ли още? Лекарят какво каза?“ – „Три капки.“ Изпие първото шише, дойде второто. Лекарят казва: „Шест капки сега ще пиеш. В лъжичката тури шест капки сутрин, на обед тури шест капки и вечер.“ Постоянно мисли само за капките. Нищо не учи. Болният не вземе една книга, една свещена книга, за него същественото е шишето, капките. Те имат известна философия и много бързат.

Отива един европейски лекар в Мала Азия, лекува един монах. Лекува го според както на запад се лекуват. Бил болен от сериозна болест и му дава едно лекарство, доста силна отрова. Предписва му само по шест капки да вземе. Казва му: „Един месец ще вземаш и ще оздравееш.“ Монахът си помислил, че по шест капки да взема цял един месец, сутрин 6 на обед 6 и вечер 6, всичко 18 капки на ден, много бавно си помислил ще бъде, но си казва, като изпия цялото шише изведнъж, ще оздравея и изведнъж. Той решава да изпие шишето изведнъж, за да оздравее изведнъж. Изпива наведнъж всичкото лекарство и умира след това.

Често съвременните християни искат да се спасят от една болест. Има една духовна инфлуенца, нарича се първороден грях от хората, от който искат да се освободят. Пък първородният грях в какво седи? То е само едно просто желание. Този първороден грях произтича само от една много малка причина. Навсякъде може да ходиш, но в природата има едно дърво на познанието, на доброто и злото. Само като погледнеш плода му и го откъснеш, близнеш от него и вече се заразиш. Оттам насетне векове минават, не може да се освободиш от този първородния грях. Да кажем, първородния грях е да бъдеш като Бога. Искаш да бъдеш като Бога. Бог е направил света, Той е господар и тебе Господ те е направил. Ти нищо не си направил и искаш да вземеш мястото на Бога. И си туряш в ума една голяма идея, че Господ какво може да направи и аз като Него мога да направя. После започваш да се отричаш, казваш: „Няма Господ в света.“ Понеже ти не Го виждаш, казваш: „Няма Господ в света.“ Правиш цяла философия, че светът от самосебе си е станал, така, нищо повече. Когато аргументират, ще ти докажат, че човек, който вярва в Бога е един от големите простаци, че умът му не е просветен. Тия, които доказват, толкоз са просветени, че доказват, че Господ го няма вече. Да се вярва в Бога, го наричат едно от най-големите заблуждения. Казват: „Заблудил си се.“ В света има две заблуждения. Едни, които са се заблудили с Господа и други, които са се заблудили без Господа. Разсъждавам сега. Най-първо, ако вярвам, че имам един водител, който ме води из гората, той някой път ме завежда в драките, заблудим се двамата, изпокъсаме си дрехите, или пък аз сам вървя и се заблудя, пак ида в драките. В първия случай казваш: „Той е виноват, аз не искам да се водя по чужд ум.“ Във втория случай сам съм се заблудил, пак излизам със скъсани дрехи. Кое е за предпочитане, ти сам да се одереш, или двама да се одерем. Двама ли да се заблудим, или сам да се заблудиш? Това е безпредметно. Заблуждението не разрешава въпроса. Един човек, който иска да завземе мястото на Бога, той трябва да бъде готов да обича хората, както ги Бог обича и да се пожертвува за тях не само веднъж, но всеки ден да се жертвува, тъй както Бог се жертвува. Той изпраща своите благословения на всичките без разлика. Господ не гледа на другите хора, каквото те вършат, има съвсем други възгледи за тях. Той като ги поглежда, Той не ги съди. Щом не ги съди, оставя ги да страдат и да се радват. Оставя те Господ да страдаш. Казваш: „Защо ме остави да страдам?“ Защото радостта не може да се яви без дрехата на скръбта. Скръбта представя дрехата на радостта. В света гола радост не може да има, срамота е. Срамота е радостта гола да се яви, трябва да бъде облечена. Най-хубавата дреха, с която радостта може да се облече, е скръбта. Тя е хубавата копринена дреха. За скръбта, която ние имаме, причината е много малка. Че някой, като видял хубавата дреха на радостта, той я бутнал, че като бутнал да я види, каква е, образувало се едно малко петно. То е скръбта. Радостта е много чиста и всяко побутване по нейната дреха, трябва да се чисти – това е скръб. Една муха кацнала, оставила една визитна картичка, друга муха кацнала, като погледнеш, къса ти се сърцето. И мухата казва: „Много хубава дреха имаш и аз бих желала да имам такава дреха“ – оставя своята кандидатура. Всички наши скърби, които имаме, аз ги уподобявам на кандидатурите на ония мухи, които пожелали да бъдат като нас. Това са най-големите скърби, които имаме. Някой съжалява, че не е доктор да лекува болни.

Иде ми на ум един анекдот за един лекар, който лекувал в средните векове с пущане на кръв. Той разрязвал една от артериите, давал в същото време топла вода, няколко чаши на болния да изтече кръвта му. Като оставял да тече кръвта им и като им давал топла вода, всичките, които лекувал, умирали. Казва: „Двадесет години лекувах и всичките ми пациенти измираха. Дебели глави, искам да им направя добро, все умират.“ После, за да се утеши казва: „Нима другите лекари, които лекуват и техните пациенти умират.“ Като пускаш кръв и даваш да пият топла вода, кръвта изтича още по-лесно и по този начин не се лекуват хората. Сегашните лекари са по-умни. Когато някой обеднее, вкарват му прясна кръв от някой млад човек да се продължи живота му.

Всички зачекват изкуството за здравето. Едно нещо помнете: В света здраве, благоденствие не може да съществува без любов. Единственото мощно лекарство за лекуването на скръбта и за този първороден грях е любовта, която излиза от Бога. Някой път, как ще познаеш, дали имаш любов? Любовта изключва абсолютно всички съмнения. Щом влезеш в света на любовта, значи всички съмнения, подозрения изчезват. Да кажем, вие може ли да се боите, че някой може да открадне земята. Някой от вас, може ли да мисли, че някой може да открадне слънцето? Къде ще го тури? Слънцето може ли да го открадне? Аз ви давам слънцето, на ваше разположение е, не само това слънце – много съм щедър – ако слънцето не можете да вземете, давам ви месечината на ваше разположение, вземете я, занесете я, където искате. Ако искате, може да ви подаря всичките звезди. Може да ви харижа и цяла Витоша, може да ви харижа целия Велики океан да задигнете водата, където искате. Има неща, които са невъзможни. Вас ви е страх всичките, да ви не откраднат любовта. Всички плачете, че ви откраднали любовта. С тия очи, които имате, вие сами може да си затулите вашите прозорци. Те са толкоз малки, че ако ви туря една турска лира, с две турски лири може да затуля очите ви и нищо да не виждате. Вие туряте една малка идея в живота и тя ви затуля останалия свят. Вие искате да бъдете щастливи, да бъдете герои. Вие туряте преграда на очите си. Как ще прогресирате?

Мен ми разправяха един случай, който се е случил тук, в България, с един генерал. Един български генерал, който на бойното поле бил много от способните, много добре разбирал работата си, толкоз способен, че не го изпратили на бойното поле, но го оставили в България, да урежда работата в България. Намерил си една възлюбена, оженил се, раждат му се две деца, много способни и те. Но едното дете, като станало на 24 години, дошла му на ум идеята, че повече не иска да учи. Генералът днес мисли и се безпокои за сина си, утре мисли и като мислил, парализирал се. Той мисли, че син му, като не учи, голямо нещастие ще го сполети.

Аз намирам често у някои християни, влезе идеята да бъдат свети. Седят и се мъчат, че не са свети, не е бил светия. Че да стане светия човек, то не е нещо материално. То е отношение. Светия човек е всеки един, който може да прилага любовта и е готов да изпълнява волята Божия. Щом обичаш един човек, ти си светия. Някои хора искат да станат светии в света без любов. Мнозина казват: „Как може човек да обича всичките хора?“ Да събереш колкото хора има в света, всичките души колкото има, може да ги събереш в един лешник. Казва: „Как?“ Казвате: „Де ще ги обичаш толкоз!“ Вие се заблуждавате, че хората са много. Всичките хора може да ги събереш в един лешник. Че как няма да обичаш този лешник? Тия милиарди души мислят, ти ще ги видиш в един лешник. Може да ги носиш като скъпоценни камъни на пръстите си. Като ги гледаш, как няма да ги обичаш. От тях ще излиза такава светлина, че като ги гледаш, ще се радваш, че тия милиарди души, като скъпоценни камъни може да светят. Често за ангелите се казва, че са много големи. Разно представят големината им.

Силата на човека седи в неговата интензивна мисъл. Интензивната мисъл и интензивното чувство са, които проникват и изпълват пространството. Има обмяна вътре. Расте тази мисъл, няма празнини. И ако ти в себе си имаш тази пълна мисъл, грехът не може да влезе в тебе. Може ли вие да ме заставите да ям един мухлясъл хляб? Казват: „Грехът е наследствен.“ Казвам: Може ли да заставите един цар да яде мухлясъл хляб? Невъзможно е, никога. Вие, които казвате, че сте чада Божии, а казвате в същото време, че слабост сте имали да грешите. Значи, царят има слабост да яде мухлясъл хляб. Възможно ли е? Заблуждението седи на друго място. Всичките хора грешат по единствената причина, че те искат да бъдат като Бога. Причината не е в мухлясалия хляб, но искат да вземат мястото на Бога. Те искат да заставят всичките хора да се преклонят пред тях, а те да седят и само да махат с ръцете си и да не правят нищо. Нищо не са създали в света, а искат да бъдат като Бога.

Та казвам: Ако идеш пред Бога, как ще се представиш? Представете си, че вие идете на аудиенция при Бога. Как ще се представите, каква ще ви бъде речта? Да кажем от туй събрание идете при Бога. Каква ще ви бъде речта? Най-ще ви попитат, защо дойдохте? Казвате: „Дойдох да свърша вашия университет тук.“ Ще ви кажат: „Диплом имате ли за този университет?“ Нали ако идеш във Франция, или Германия, или Англия да следваш в техните университети, ще ти искат диплом за едно отлично гимназиално образование, за да може да следваш в университета.

Другото положение: Казвате, че човек като се помоли, всичко може. Аз съм привеждал един пример. Един баптиски проповедник в Русе – няма да му кажа името, той замина после за Русия, много усърден, проповядва. Чете, че веднъж Христос казал на един сляп и му отворил очите. Винаги събранията се пълнели да слушат този проповедник. Един ден минава край църквата и вижда един сляп човек, иде му на ум и той да каже като Христа: „В името на Исуса Христа да прогледнеш“ и той ще тръгне вече. Мисли се, че целият град Русе ще знае и баптиството ще тръгне. Като свършил веднъж една проповед, иска да каже на този сляп човек, че в името на Господа да тръгне. Той сам разправяше това. Тръгва той от църквата и мисли вече да му каже, но като идва до слепия се спира и си казва: „Ами ако му кажа и не могат да се отворят очите?“ Отложил го за друг път. И досега този сляп останал сляп, понеже този проповедник не могъл да му каже.

И вие като този проповедник казвате: „Аз това ще направя.“ При мене са идвали мнозина, които искат да им помогна, че после да посветят живота си на Христа. Всички какво направиха? Нямам досега нито един пример, от тези на които съм помогнал, да е посветил някой живота си. Освен, че не станаха по-добри, но станаха по-лоши от по-рано. По-лоши в какво? По-рано бяха по-искрени, по-сърдечни, сега станаха дипломати, започнаха да тургат една бяла покривка. Тази бяла покривка аз я наричам една бяла лъжа.

Един от ненапредналите духове от черната ложа, като иде на гости, понеже те си ходят нагости, от черната ложа като, иде на гости на бялата ложа, ще облече най-хубавите бели дрехи отвън. Той отвън е бял, а отвътре е чер. Случва се, че и белите по някой път и те ходят нагости на черните, тогава те се обличат с най-черните дрехи. Отвън са черни, отвътре са бели. Питам сега: Кое бихте предпочели, отвън бели, отвътре черни, или отвън черни, отвътре бели? Аз не говоря за едно статическо положение. Примера, който ви показвам, той е извън времето и пространството. В тебе се явява моментално една користолюбива мисъл. Вървя аз по пътя, срещна една бедна вдовица, отивам да плащам някъде полица, имам банкноти в джоба. Бръкна, измъкна една банкнота от хиляда лева, мисля, че е малка, от пет лева, но като извадя и видя, че е от хиляда, туря я в джоба и не я давам на вдовицата. Като бръкна в джоба, не гледам каква банкнота ще извадя и тогава да дам, но каквато хвана, от хиляда, от десет хиляди, хич да не гледам, да дам. Аз, като бръкна, видя банкнотата, размишлявам, каква е банкнотата, дали е волята Божия да я дам – никаква щедрост няма тук. При един от руските свещеници, Иван Кронщадски, иде един беден човек да му иска пари. Казва му: „Аз нямам пари, ще се помоля на Господа, каквото Господ ми даде, на твое разположение е.“ Умира един от великите руски князе, викат Иван Кронщадски да го опее. След като го опял, дават му в един затворен плик една сума за възнаграждение. Той отива при бедния човек и без да отваря плика, дава му затворения плик. Казва: „Това Господ го даде.“ Понеже князът заминал на другия свят, неговите близки турили в плика една голяма сума. Бедният, като отворил плика, уплашил се, намира 8 хиляди рубли. Помислил, че свещеникът сбъркал и отива и му казва: „Аз имам нужда само от сто рубли, тук са 8 хиляди, много са.“ – „Не, не, това всичкото е за тебе, това го дадоха, не е за мене.“ Господ когато дава, щедро дава.

Та казвам: То е едно състояние. Сега не правете разлика. Аз не искам да ви насърчавам, но когато човек дава, да дава, безогледно, да извършиш волята Божия, нищо повече. Но знаете ли, като дойде някой брат, позакъсал, като го погледнете, вие сте много скъпи в думите си. Като го погледнеш, че иде, ти не си щедър на думите си. Като е някой от мазните, богат, или на власт, вие сте много щедри на думите. Вие ще направите едно лицеприятие. В тебе не трябва да има никаква разлика между този и другия. За мене, един шлифован диамант от десет карата, хубаво изработен, е ценен, но ако имам 500 карата един диамант, който не е шлифован, за мене струва повече. Ще се шлифова.

Всеки един от вас трябва да мине през големите изпитания на живота. Вие не може да бъдете един шлифован диамант, докато не минете през големите изпитания. Няма да остане изпитание да не минете, за да се оформи характера ви. Умът ви трябва да мине през известни изпитания, то е една необходимост. Изпитанията са процес на растене. Изпитанията на сърцето и те са за растене. Сърцето расте. Има страдания и за самото тяло. Вас, по някой път, ви е страх, че страдате. Човек който страда, придобива имунитет за безсмъртие. Като страда човек, той ще стане неуязвим за смъртта. Чрез страданието, ние ще се домогнем до онова велико благо на любовта. Едно неразбиране имаме ние. Казваме, че Бог е навсякъде. Всичките страдания са да ни изпитат. Бог е, който изпитва душите. Понеже Той ни е създал, тия страдания са, за да ни изпитат и Той сам наблюдава, доколко ще издържим. На Бога е потребна тази форма. На Бога е потребен моя ум, иска да види, до каква степен ще издържа. Нему е потребно и моето сърце, до каква степен ще издържи и моето сърце. Нему е потребна и моята воля. Ако не беше потребна, Той не щеше да ги създава. Аз съм създаден, аз съм потребен, заради Него. Онова, което Той прави, то е за Негова слава и за мое добро. Ако аз се подигам, моята цена се увеличава и при това връзката с Бога става по-интимна. Казвам: Какво има сега да се боим? Всички ви е страх от смъртта. Няма някой, който да не го е страх. Но туй, от което ни е страх, ние ще минем. Никой от нас не може да се избави от смъртта. Днес дойдат лекари и те избавят, утре дойдат и те избавят, един ден ще те хване смъртта и ти ще идеш с нея.

Вие ще се намерите в положението на онази негърка на 90 години, остаряла вече, че не вижда с очите си и се моли да я прибере Господ. Къщата ѝ била до една семинария. Тя нависоко се молела, да изпратят някой ангел, да дойдат и да я вземат. Казва: „Дотегна ми да живея.“ Трима души студенти, които чули, искали да се пошегуват с тази негърка, отиват тримата и хлопат на вратата. – „Кой е там?“ – „Аз съм Архангел Михаил, изпратен съм да ти взема душата.“ – „Кажете му, че нея я няма тука.“ Остаряла, но не иска да умре.

Дотогава, докогато човек има желание да не умира, любовта му е слаба. Когато дойде онзи момент, че любовта надделее страха, то е Божествената любов. Като дойде последния час да си заминаваш, теб да ти стане приятно, че си заминаваш, завършил си работата. Да ти стане приятно, както онзи ученик свършва гимназията, като вземе диплома, приятно му е. Излиза из училището, влиза в широкия свят. Често дойдат при мене някои братя и като кажа, че еди кой си брат свършил училището, потекат сълзите му. Вие може да живеете в един университет, колкото години искате. Един анекдот има за един студент, който се влюбил в университета и бил вече на 75 години и все следвал в университета. Може да го изпъдят от университета. Цял живот може да бъдеш в университета, от тебе зависи. Ти след като живееш 85 години, няма какво да учиш повече. Какво ще учиш, кажете ми. Бих желал един ден да ви срещна, че да не ви позная. Някоя стара сестра като я срещна, да е на 21 години, да се подмлади. Братът, който е бил с брада, да се подмлади, да стане млад. Гледам, че някои от младите, започнаха да стареят. Всички ми се оплакват, че краката не държат, бъбреците ги болят, на гръбнака имат нещо, на раменете имат нещо, а все за любов говорят. Някоя тежест си прибавят. Това е естественото положение.

Изисква се една вяра, която да изключва всичките съмнения. Колко мъчно е човек да вярва. Често пазя едно правило. Дойде някой при мене, иска да му направя една услуга. Казвам му тъй: „Ако ти бе на моето място, а аз на твоето, какво би направил за мене?“ Сега аз винаги турям себе си на мястото на другия. Дойде някой при мене, аз се турям на неговото място. Казвам: Ако аз съм на неговото място, какво бих искал да направят за мене? Туй, което аз бих поискал го правя. Ако той поиска същото нещо, правя го. Ако иска повече, казвам: „Това не мога да го направя.“ Достатъчно е човек да направи това, което той иска. То е строго определено. В любовта има един закон. Казвате: „Не зная, какво да искам.“ Всеки един от вас, знае какво да иска. Вие искате от Господа. Вие искате да бъдете богати. Най-първо, ако бих отишъл при Господа, най-първо щях да поискам от Господа да ми даде яки мускули, силна воля, да се преборя със смъртта. Като дойде смъртта, аз я хвана за гушата, тя ме хване за гушата, аз горе, тя долу, разправяме се като двама юнаци. Туй бих поискал. Че като дойде греха, да го хвана, той ме хване, както сега се бият руси и финланци. Сега хората искат богатство. Богатството може всеки да ти го вземе. Искат да имат знание. Знанието всеки може да ти го вземе. Най-първо трябва да бъдеш силен, да се бориш с мъчнотиите в света, да се бориш със съмненията, да може да се бориш с безлюбието. Знаеш, много мъчно е когато безлюбието влезе в един дом. Като влезе безлюбието в дома, като един голям пехливанин, като те върже, всичко вземе наоколо, обере те и те остави вързан.

Но да дойдем до същественото. Това са обяснения. Аз ви говоря сега за наследствения грях. Те са наследствени и вашите желания. Искате някое желание, което е безпредметно. Искате да бъдете богати. Искате да бъдете учени. То зависи от вас. Защото всеки един от вас, той се е задължил. Ти искаш да бъдеш богат. Но всеки на който му е дадено богатство, той е обещал да направи това, онова, обещал ред предприятия да направи. Дали му 32 милиона черно на бяло. Той трябва да съгради нещо. Ако взел тия пари, че ги похарчил, нищо не съградил, ако държавата му дала тези пари да направи нещо, а той нищо не съградил. Какво ще направи държавата с него? Ще го тури в затвора. Вие искате да станете богати. Обещали сте в невидимия свят, това ще направите, онова ще направите. Сега, като сте дошли тук казвате: „Ще разполагам, както искам.“ В затвора ще идете. Всички имате обещания, а казвате: „Ще разполагам както аз искам.“ Ти от този капитал, като направиш каквото искаш, като извършиш предприятието, ти каквото припечелиш от този капитал, ти с него може да разполагаш, както искаш. Известна част от този капитал не е за тебе. Ти трябва да създадеш нещо. Тебе ти е даден живота като капитал, да създадеш нещо от него. Ума, тебе ти е даден като капитал, да създадеш нещо от своя ум. Тебе и сърцето ти е дадено, да създадеш нещо от своето сърце, да създадеш едно отлично тяло. При Бога ти ще се явиш с едно тяло, но с едно тяло, което не подлежи на гниене, на разваляне. Бог ти е дал този живот. Как ще се явиш при Бога, когато не си създал ума си, както трябва? Как ще се явиш при Бога, когато не си създал сърцето си както трябва. Как ще се явиш при Бога, когато не си създал тялото си както трябва? Той ще те попита: „Къде дяна живота?“ Какъв отговор ще дадеш? Казвате: „Христос ще се застъпи за нас, понеже е милостив.“ Казва: „Ако ме любите, ще изпълните онова, което съм ви казал“. Любовта е закон да изпълним Божиите думи. Бог има пълно доверие в нас, да изпълним каквото сме казали и да не правим думата му на две. Това, което сме обещали да го направим. Не моята дума да бъде закон, но вашите обещания, които сте дали пред Бога, те да ви бъдат закон. Онова, което от любов сте обещали, него изпълнете, не каквото аз ви казвам. Аз не искам да ви съдя, защото ако съдя вас, ще съдя себе си.

Чели ли сте онзи стих, дето казва: „Разкая се Господ, че направи човека“. В стария завет го има този стих. Защо се разкая Господ? Защото трябваше да дойде да оправи всичките погрешки на хората. Затова се разкая, стана му тъжно. „Аз направих този човек да ми служи, освен че не ми служи, но аз трябва да му служа, да го избавям“. Според Писанието, съжалява Бог, че направил човека. По някой път и вие ще се разкаете, няма да има изключение. Но сега да оставим противоречието, защо е така. Може да кажете: „Как Господ ще се разкае?“ Оставете тази работа. Мисълта е, че ние не използваме любовта за нашето благо, но за нашето нещастие. Той това съжалява, че великата любов, която Той има към нас, не използуваме за нашето щастие, да се подигнем, но употребяваме Неговата любов за нашето нещастие. И след това Го обвиняваме, че Той е причина за нашето нещастие.

Използувайте Божията Любов за нашето благо! Изпълнете онова, което сте обещали. Аз говоря за една любов, която произтича от обещанието. Любовта, която действува във вашите сърца, е любов да изпълните вашите обещания, които сте дали. Вие сте обещали да мислите добре, че при всичките условия, всякога ще имате необятна светлина във вас. Това сте обещали. Второто обещание: Всякога ще бъдете тъй щедри, че към всички ще бъдете еднакви в чувствата си. И трето: Всичко, каквото ви се каже, ще го направите. Тези трите неща са, които сте обещали. Това е, което аз зная. Проверих тия работи и ги намерих, документи има, прочетох всичките документи, седят, какво сте обещали. Много хубави обещания, но забравили сте обещанията си. Бог е Дух, за да изпълним обещанията си. Когато изпълним обещанията си, тогава ние ще Го познаем, както сме и познати. Тогава Божията Любов ще ни се изяви. Като четете Евангелието, законът е един и същ. Казвам: Сега на земята всеки да изпълни обещанията си. Една дума не туряйте като закон. Всеки да постъпи според своя закон, който има. Никога от вас не съдете другиго. Може да съди, който е турен за съдник. Христос казва: „Син человечески не дойде да съди, но да спаси хората“.

Та казвам: Вие сте в първата фаза. Вие не сте пратени да съдите. Вие сте пратени в света да спасявате вашите мисли, вие сте пратени да спасявате вашите чувства и да спасявате вашите постъпки. Всяка една постъпка е разумна вътре. В нея седи една велика душа, на която трябва да помогнем. Казвам: Сега, ако има някой любовта, ако има някой някаква любов, любовта да бъде, да ни направи силни, да изпълним волята Божия. За три неща трябва да работите: Да се освети името Божие, да бъде Царството Божие, да работите за Царството Божие. И да изпълним волята Божия.

Казвам: Трите обещания, които сте дали, не се колебайте, както много добре сте обещали, така ги изпълнете много добре, за да ви бъде добре. Да имате една насърчителна мисъл, да не би да се обезсърчите. Някой път мислите: Тази работа е голям зор. Вземете примера на Йова. Понеже той е бил богат, като осиромашал, ходили от него да просят. Той като нямал пари, като идвал някой, имал червейчета в раните си. Хващал малкото червейче и като го давал, ставало на златна монета. Казвам сега: Давайте от вашите червейчета!

Отче наш.