Valiamaria (Беседа | приноси) |
Valiamaria (Беседа | приноси) (→Трите родословия, том 1) |
||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
== [[Трите родословия, том 1]] == | == [[Трите родословия, том 1]] == | ||
| + | Размишление | ||
| − | + | Има хора, които всякога са недоволни. Недоволството се дължи на глада, в широк смисъл. И нетърпението произлиза от глада. Гладният е крайно нетърпелив. Това не значи, че ситият е търпелив. Той не е търпелив, но крайно взискателен. Опитайте се да задоволите преситения. Каквото и да направите, каквото и да сте сготвили, той все недоволен остава. Това не било добре сготвено, онова не било добре наредено – все ще бъде недоволен от нещо. Значи недоволството се проявява и в гладния, и в сития, но по различни начини. Гладният изразява недоволството си чрез нетърпението, а ситият – чрез голямата си взискателност. | |
| − | + | ||
| − | + | И религиозните, и светските хора са недоволни. И тяхното недоволство се изразява чрез нетърпение. Религиозният поглежда натук-натам и казва, че не може да търпи този или онзи. – Защо не може да го търпи? – Защото не се проявявал, както трябва. Този не бил истински набожен, онзи не бил справедлив и т.н. Светският човек изразява недоволството си по отношение на материални работи: за ядене, за облекло, за наредбата в къщата и т.н. Какви са качествата на набожния човек? Едно от неговите качества се изразява чрез даването. Ако влезе в едно общество, той ще даде нещо от себе си. Ще каже нещо, с което да обърне внимание на хората, и те ще започнат да мислят. Той ще им помогне в разбирането. Ако преди него не са разбрали нещо, в негово присъствие ще го разберат. Ще каже някой, че преди да разбере нещо не може да го възприеме и приложи. Обаче има неща, които първо ще направиш, ще ги приемеш в себе си, а после ще ги разбереш. В това отношение светлината дава пример. Тя първо влиза в очите ви, в къщата ви, и след това ви дава възможност да я разберете. Речете ли първо да я разберете, а после да я възприемете, всичко е изгубено. Тя се движи с такава бързина, че не можете да я стигнете. Фотографът мисли, че хванал светлината с апарата си. Наистина, той е хванал нещо, но не светлината, а някой предмет: човек, дърво, планина и др. Светлината му е помогнала да отпечата нещо върху стъклото, но тя веднага си е заминала. | |
| − | + | Чувате някой да казва, че иска да разбере истината, да я схване. Истината е неуловима. Ти можеш да хванеш само последствията ѝ, както светлината оставя последствия върху светлочувствителното стъкло на апарата. Обаче нито светлината е уловена, нито истината. – „Искам да зная истината, да разбера здрав ли си или болен.“ – Това не се разбира. Ще наблюдаваш човека и ще изучаваш проявите му. Ако се движи, яде, работи, мисли, чувства и постъпва право, той е здрав. Ако лежи, не яде, не работи и не постъпва право, той е болен. Сегашните хора се делят на светски и на религиозни. Светският мисли за себе си, че е свободен, нищо не го ограничава, за нищо не се държи. Религиозният пък мисли, че е свързан с Бога и стои по-високо от другите хора. Наистина, той е свързан с някого, но не с Бога. И волът е вързан, но връзката, веригата, която го държи, не му дава свобода. Да бъдеш свързан с Бога, това значи да бъдеш свободен в мислите и в чувствата си. С каква връзка може да се похвали религиозният, щом не е свободен да ходи, където иска? Той не е свободен даже и в мисълта си. Където и да отиде, чувства, че нещо го държи, не е свободен да се прояви, както разбира. Истински религиозен или духовен човек е този, който няма юлар на главата си, нищо странично не го увлича, нищо не го смущава. Ето защо, за да се определи като духовен, човек трябва първо да си отговори на въпроса, свободен ли е или не. Хвърлете всички юлари, които са ви ограничавали! Откажете се от всички стари религии, т.е. връзки, които са ви държали пред ясли, пълни със слама, и сте разисквали върху качеството на сламата, върху оборите. Това е старата философия на живота, философията на юларите, яслите и оборите. Ние не се интересуваме от тях. Ще кажете, че имате говеда, трябва да се грижите и за тях. Който има говеда и ги е вързал, нека се грижи да им даде условия за живот. Ние не се интересуваме вече от говеда. – „Ела да ми помогнеш да очистим оборите.“ Това не е моя работа. Ако аз съм истински религиозен, никога няма да търся външна помощ, други да ме чистят. Ако някой ти донесе храна, добре ще бъде; ако никой не се погрижи за прехраната ти, сам ще си я намериш. Ти ще бъдеш свободен, сам ще се връзваш и развързваш, без да държиш някого отговорен за това. Докато държиш хората отговорни за това и за онова, ти никога не можеш да разрешиш противоречията в живота си. | |
| − | + | Запитаха Христа: „Да даваме ли дан на Кесаря или да не даваме?“ Това е все едно да питате: „Да се грижим ли за оборите си или да не се грижим?“ Ако имате обори, ще ги чистите; ако нямате, ще бъдете свободни. Това подразбира кесаревото да дадете на Кесаря, а Божието – Богу. Само така човек може да бъде свободен. Христос посочва на хората пътя към светлината и им показва как трябва да живеят. Ще живеете така, както Той е живял. – „Как живеем ние?“ – Няма защо да се говори как живеете. Достатъчно е да влезе човек в обора ви и да знае къде са погрешките ви. Ако воловете ви са чисти, и оборът е чист; ако воловете не са чисти, и оборът е нечист. Ако воловете са мършави, това показва, че не са добре хранени; ако са угоени, храната им е била добра. Често хората се обвиняват едни други в престъпления. Вързаният вол или кон може ли да прави престъпления? – Може, но по-малко от свободния. Вързаният кон може да рита, той само с краката си върши престъпления. Същото се отнася и до човека. Вързаният човек прави по-малко престъпления от свободния. Под „свободен човек“ разбираме разумния, добрия, справедливия. Той не може да върши престъпления. Обаче, който е свободен само физически, с развързани ръце и крака, той прави големи престъпления. В такъв случай и ограниченият прави престъпления. Например, заставят едного да се движи в ограничено място, между много хора. Без да иска той ще удари някого, ще удари другиго, ще ритне трети и т.н. Ако се движи на простор, нашироко, никого няма да засегне. | |
| − | + | Следователно, който прави много погрешки, движи се в ограничено пространство, между много хора. Който прави малко погрешки, движи се нашироко, далеч от хората. Той не засяга никого, не може да бутне никого. – Коя е причината за погрешките? – Чрезмерните желания в човека. Срещнеш една красива жена, искаш да се запознаеш с нея и сгрешиш. Видиш една хубава къща – сгрешиш. Отидеш на пазара, видиш тлъста кокошка, пожелаеш я – сгрешиш. Ако се движиш по полето, далеч от хората, не можеш да сгрешиш. Ще кажете, че човек не трябва да се съблазнява, да не пожелава нищо. Добре е това, но какво ще прави гладният, като види добре опечен хляб или добре опечена кокошка? Колкото и да се въздържа, все ще се съблазни. Ако гледаш добре опечен хляб, от чисто брашно, ти се съблазняваш. Да гледаш мухлясал хляб и да желаеш да си хапнеш от него, това е престъпление. – Защо? – Защото мухлясалият хляб ще разстрои организма ти. И при яденето на хубавия хляб има опасност. Ако ядеш бързо, можеш да се задавиш, затова когато ядеш хубав хляб, не яж бързо. Дъвчи хляба добре, бавно, да се ползваш от него. Дадат ли ти мухлясал хляб, спри се да го разгледаш. Като видиш мухъла, откажи се от този хляб. Хубавият хляб ще ядете спокойно, ще го дъвчете с любов, а мухлясалия ще разглеждате от всички страни и ще се откажете от него. Какво означава Любовта? Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Който ме яде, има живот в себе си“. Значи Любовта е свързана с яденето. Щом обичаш някого, ще го приемеш в себе си, както детето слага ябълката в устата си и я изяжда. Христос казва още: „Който яде плътта ми и пие кръвта ми, има живот в себе си“. Христос казва, че яденето е благо. Религиозният казва, че яденето е изкушение и човек трябва да се въздържа от него. Разумното ядене, т.е. яденето с любов, е благо, а без любов води към нещастие. Ако ядеш с любов, дълго време ще живееш; ако не ядеш с любов, преждевременно ще умреш. Кое е по-добре: да ядеш с любов, или без любов? Да бъдеш нахранен или да ходиш гладен? За предпочитане е човек да яде с любов, отколкото без любов. За предпочитане е да яде, отколкото гладен да ходи. Гладът ограничава човека, води го към смърт. | |
| − | + | Като се говори за смъртта, мнозина я свързват с онзи свят и се запитват какво има там. На онзи свят има някакви същества, има живот, но не е като този на земята. Докато сте на земята, сърдите се, огорчавате се и мислите, че същите отношения съществуват и на онзи свят. Майка и дъщеря, син и баща се карат, не се разбират, но като умре някой от тях, мислят, че ще се намерят на онзи свят. Там идеята за брат и сестра, за майка и баща е съвсем различна от тази, която хората разбират. Следователно, който отиде на онзи свят със сегашните си разбирания, никого няма да намери: нито баща си, нито майка си, нито брата си, нито сестра си. Отношенията между съществата на онзи свят се определят от Любовта. Когато се говори за Любовта, мнозина мислят, че тя няма отношения към тях, т.е. не могат да я прилагат. Значи да бъдат обичани, това е в реда на нещата; те да обичат, това е мъчна работа. Както искаш да те обичат, така и ти трябва да обичаш. Докато детето е малко, майката го храни, къпи, облича, носи го на ръце, проявява любовта си към него. Щом порасне, тя го пуща на земята, само̀ да ходи, само̀ да се храни и облича. Трябва ли младият момък и младата мома да изискват от майка си същите прояви на любов? Сега е ред на сина и дъщерята, те да проявят любовта си към родителите. Майката носи детето си, докато е леко и малко. Щом порасне и стане тежки, тя го оставя свободно, само̀ да ходи. Щастието на земята е временно. Ползвайте се от силите, които носи то, за да понасяте страданията, мъчнотиите и несгодите в живота. Само така ще имате трезво отнасяне към всичко, което ви се случва. Не е въпрос само да фантазирате и да си въобразявате, че можете да постигнете високи служби и да се прославите. И това е възможно, но работа се изисква от всички: съзнателна работа върху себе си, както и върху ближните. Какво е нужно на човека, за да подържа живота си? – От една страна той се нуждае от въздух, вода, светлина и храна, а от друга – от мисъл, чувства и действия. – „Трябва ли да ядем?“ – Ако искате да живеете, ще ядете; ако не ядете, ще умрете. За да живеете, все трябва някой да се пожертва за вас. Всяка жертва, направена съзнателно и с любов, се благославя. Днес и дърветата, и растенията, и животните се жертват за нас. „Какво трябва да правим тогава?“ – Да приемем жертвата им и да благодарим. Щом приемаме жертвата им с любов и благодарност, те се повдигат. Жертвата им не остава напразно. | |
| − | + | Запитаха Христа: „Трябва ли да се жени човек?“ Христос отговори: „Синовете на този век, които се раждат и умират, ще се женят. Обаче, които придобият вечния живот, нито се женят, нито за мъж отиват“. Значи в бъдещия век хората няма да се женят по този начин, както става сега. Днес момата умира за момъка, момъкът – за момата. Те се жертват един за друг. – Защо? – Мислят, че така ще влязат в Царството Божие. Всъщност, за да влезе в Царството Божие, човек трябва да стане като дете. Така е казал Христос. Не е казано, че възрастният или старият може да влезе в Царството Божие, но казано е: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие“. Влизането в Царството Божие подразбира освобождаване от смъртта. Само онзи влиза в Царството Божие, който носи Любовта в себе си, който не очаква на любовта на другите. Бъдещият свят е на Любовта. – „На коя любов?“ – На Любовта, която дава, без да взема. Казано е, че Бог е Любов. Ние живеем и се движим в тази Любов. Като ни люби, Бог ни учи как да живеем и да любим. – „Възможно ли е човек да обича като Бога?“ – Ти не можеш да обичаш целия свят; не можеш да обичаш голямото, цялото, но можеш да обичаш малкото, т.е. частите. Ти не можеш да носиш цял океан вода на гърба си, но можеш да носиш една капка. И тъй, непостижимите неща имат отношение към този свят, а постижимите – към онзи. На онзи свят лесно можеш да носиш океана: на този свят не можеш. Обаче тук можеш да носиш само една капка. Светът, в който нещата стават постижими, е реален; светът, в който нещата са непостижими, е нереален. От гледище на земния живот е обратно: непостижимото е реално, а постижимото – нереално. Човек вижда, че зад непостижимото има нещо разумно, което при други условия постига нещата. Например, на земята човек не може да носи океана, но той съзнава, че при други условия океанът може да се превърне на капка, която и детето може да носи. Другите условия са на небето. – „Къде е небето? Къде е онзи свят?“ – Където е този свят, там е и онзи. И двата свята са на земята. От съзнанието на човека зависи в кой свят живее. Има хора, които се съблазняват от парите, но има и такива, които не се съблазняват. Първите живеят в този свят, а вторите – на онзи свят. Едните имат отношение само към материалния свят, а другите – и към духовния. Как се разрешават спорните въпроси на земята? – Чрез светлината. Гвоздеят се оплаквал от чука и наковалнята, че го бият. Питали наковалнята защо постъпва така с гвоздея. Тя казала, че вината е в чука. Питали чука: „Защо биеш гвоздея?“ – „Вината е в гвоздея, който е застанал между мене и наковалнята.“ Може ли чукът да не бие гвоздея, а наковалнята да не го подържа? – Може само когато гвоздеят се превърне в светлина. Докато е от желязо, ще страда. Докато чукът и наковалнята са железни, ще бият. Стане ли човек на светлина всички въпроси се разрешават. Никой не може да хване светлината и да я сложи между чука и наковалнята. При сегашните разбирания на човека, както и условията, при които живее, страданията са неизбежни. Превърне ли се на светлина, страданията престават. Хората се страхуват да станат на светлина, да не изгубят живота си. Няма да изгубят живота си, но ще се освободят от страданията и противоречията. – „Къде ще бъдем тогава?“ – Навсякъде. В една секунда ще се намериш на 300,000 километра разстояние от своя възлюбен. Видиш ли, че възлюбеният ти иска да те изяде, бягай далеч от него. Сложи крилата на светлината и бързо се понеси в пространството. Ако си слаб, ще те изяде. | |
| − | + | Затова казваме, че слабият е кандидат за онзи свят, а силният – за този свят. Изкусителят дойде при Христа и му каза: „Направи тези камъни на хляб“. Христос му отговори: „Не само с хляб може да живее човек, но и с всяко Слово, което излиза от устата на Бога“. Докато хората мислят, че само с хляб може да се живее, всякога ще се ядат едни други. Лесно е, когато ти ядеш хората; мъчно е, когато тебе изяждат. Чувате някой да се оплаква, че го подяли; друг се оплаква, че го ощетили. Приятелят подяжда, а неприятелят ощетява. Как става това? Представете си, че носите на гърба си сто килограма хляб и пъшкате под тежестта на този товар. Среща ви вашият приятел и тръгва с вас. Понеже не носи хляб, той взема от вас. Днес взема един–два хляба, на другия ден пак един–два хляба, докато товарът ви олекне. Той ви е подял, но същевременно ви освободил от голямата тежест. | |
| − | + | Срещне ли ви неприятел, той няма да ви подяде, но ще ви ощети, т.е. няма да ви освободи от товара, а ще ви натовари още повече. Ако се сдружите с него, той ще ви хвърли в някакво престъпление. Вместо него ще обвинят вас. Вие ще носите неговия грях. В този смисъл грехът не е нищо друго, освен ощетяване. Дяволът ощетява човека. Той влиза в него и започва да гледа чрез неговите очи. Направиш едно престъпление и веднага те хванат. Причината е дяволът, но ти си хотел, в който се настанил той. Тебе виждат, а не дявола. Когото хванат, него държат отговорен за престъплението. Дяволът те накара да откраднеш пари и ти го слушаш. Защо ти са чуждите пари? Искаш да си поживееш, да се удоволстваш. Тази мисъл води към смъртта. Ще кажете, че без пари не може да се живее. Освен парата има и друга разменна монета – приятелството, добродетелта, красотата. Отива един дядо да си купи захар. Бакалинът претегля едно кило и казва: „Дай парите!“ Той взема парите и дава захар. След малко дохожда млада, красива мома да си купи захар. Бакалинът поглежда към нея, претегля едно кило захар и казва: „Днес ще ти дам захар без пари“. Защо той дава на момата захар без пари. Защо той дава на момата захар без пари, а на дядото с пари? Момата носи Любовта, която разрешава всички въпроси. Тя отваря сърцата на всички хора. Без нея няма живот. Ще кажете, че и без Любов въпросите се разрешават. И това може, но при отсъствие на Любовта въпросите се разрешават временно. Любовта е непреривен процес. Сегашните хора мислят, че без Любов може да се живее, а без пари не може. Точно обратно: без пари може да се живее, а без Любов не може. Какво представляват парите? – Резултат на нещо. Ако под „пари“ разбирате златото, ще знаете, че те имат отношение към слънцето. Следователно човек не може да живее без слънце, но и без пари не може да живее. Доскоро учените казваха, че електричеството се пренася само по жици. Новите учени доказват, че и без жици може. Днес виждаме, че електричеството се пренася по въздуха без жици. Както жиците, така и въздухът са проводници на електричеството. Значи и златото е потребно на човека само като проводник на онзи живот, който иде от слънцето. За да възприеме този живот, човек се нуждае от злато. – В какво количество? – Колкото да мине през него космичният живот. Повече злато не ти е нужно. Имаш ли повече, отколкото трябва, ще носиш неговия товар. Тъй щото, когато се говори за златото, гледайте на него като проводник на живота, като на елемент, който не се окислява, не гние, не се разваля, на никого не причинява пакости. | |
| − | + | Красив е цветът на златото. Между златото в материалния живот и истината – в духовния има известна аналогия. Каквото е златото за материалиста, такава е Истината за духовния човек. Какво, всъщност, е Истината? Тя дава живот и свобода на всички същества. Никого не заробва, на никого не причинява пакости. | |
| − | + | Истината дава звание на човека. Тя внася светлина в неговото съзнание. Истината всякога дава нещо на човека. Тя го освобождава и от най-малките му ограничения. Не са страшни големите ограничения, а малките. Не са страшни големите желания, а малките. Не е страшно голямото зло, а малкото. Една българска поговорка казва: „Малкото камъче спъва колата“. Време е вече хората да оправят живота си. Как ще стане това? Някои разчитат на Христа, други – на себе си, трети – на обществото, на държавата и т.н. Какво искат сегашните хора от Христа? В миналото едни искаха изцеление, други – спасение на душите, трети – слава и т.н. Майката Заведеева дойде при Христа и Го молеше да нареди единият ѝ син да седне от лявата Му страна, а другият – отдясно. Тя не знаеше какво иска. Христос не искаше слава за себе си, още по-малко може да даде слава и почести на хората. Да искаш това, което не те ползва, това значи сам да си напакостиш. Да даваш съвет на хората без да разбираш законите на живота, това значи да копаеш яма сам на себе си. Вол и магаре живеели приятелски и често се разговаряли. Волът орал по цели дни на нивата и се връщал вечер уморен. Магарето ходело през деня на пазар с господаря си и след това се прибирало в обора заедно с вола. Волът се оплаквал от тежката работа и се чудел как да се освободи от господаря си. Магарето го слушало, влизало в положението му и най-после казало: „Да съм на твое място, ще се престоря на болен. Няма да ям два–три дена и господарят ни ще се принуди да ти даде почивка“. Волът харесал този съвет и го приложил. Обаче господарят разбирал езика на животните и чул разговора между вола и магарето. Слугата занесъл храна на животните в дома, но забелязал, че волът не яде. Той веднага отишъл при господаря и казал: „Господарю, волът е болен, не яде“. Господарят се усмихнал и казал: „Нека остане днес в дама, да си почине; не го изкарвай на нивата. Вместо вола вземи магарето със себе си, то да свърши неговата работа“. Магарето отишло на нивата, цял ден работило и се върнало крайно уморено. Като разбрало какво го очаква, то казало на вола: „Чух господарят да казва на слугата, че ако си все още болен, да те заведе на кланицата да те заколят“. Волът се уплашил и като му донесъл слугата храна, ял. Тогава магарето му казало: „Дадох ти един съвет, от който ти си почина, но не бих дал същия съвет на хората“. То научило, че ако един човек е свободен, друг ще бъде ограничен. Ако волът е свободен, магарето ще оре; ако волът оре, магарето ще бъде свободно. Всички същества не могат да бъдат свободни в едно и също време. Искате ли всички да бъдете свободни в един и същ момент, ще се натъкнете на противоречия, които не могат да се разрешат. Волът ще си оре на нивата, а магарето ще носи господаря си в града. Който иска да разреши правилно въпросите на живота, не трябва да бъде нито вол, нито магаре. За да бъдат волът и магарето това, което са сега, за това има ред причини. | |
| − | + | Ти трябва да се освободиш от големите противоречия на живота и да влезеш в света на Любовта. Не се занимавай с морализиране. Не питай защо чукът и наковалнята удрят гвоздея. И това си има причина. Мъж и жена спорели върху един въпроси. Спорът дошъл до бой. В това време край тях минал един свещеник и чул как се разправят. Той решил да ги помири и се обърнал към мъжа със строги думи. Жената веднага се нахвърлила заканително върху свещеника и му казала: „Веднага да си отиваш! Върви си по пътя! Нямаш право да се месиш в чужди работи. Че се караме и бием, това е наша работа. Както се бием, така ще се помирим. Кой ти даде право да говориш така на мъжа ми?“ Свещеникът разбрал погрешката си и продължил пътя си. Казвам: Въпросът между мъжа и жената ще се разреши тогава, когато се разреши въпросът между чука, наковалнята и гвоздея. Не е лесно да се помирят чукът и наковалнята. Чукът удря върху наковалнята без да мисли, че я измъчва. Наковалнята му противодейства, търси начин да отбие неговия удар. Обаче в удрянето на чука и в противодействието на наковалнята гвоздеят се оформява. В действието и противодействието се твори великото и красивото в света. Като се говори на хората, явява се въпросът, какво се постига с това. Все се постига нещо. Говоренето не е нищо друго, освен превозно средство, пренасяне на човешката мисъл от едно място на друго. Както човек се пренася с различни превозни средства, така и мисълта се пренася с биволска кола, с файтон, с автомобил, с параход, с влак, с аероплан и най-после с бързината на светлината. Кое от превозните средства е най-безопасно? – Биволската кола. Обаче да се возиш с биволска кола, трябва да имаш търпение. Ето защо, светлината, като превозно средство, е за предпочитане. Там няма никакви мъчнотии и противодействия. | |
| − | + | Мощна е мисълта, която се движи с бързината на светлината. Велико е чувството, което се движи с бързината на светлината. Мисли, чувства и постъпки, които се движат с бързината на светлината, произтичат от Божията Любов. При това положение човек се радва на свободата и на живота си. Той е доволен и от най-малките си придобивки. Изгуби ли светлината на мисълта си, той губи доволството си. Страшно е да изгубиш светлината си. Още по-страшно е да изгубиш Любовта, която разрешава всички мъчнотии, противоречия и несгоди. И тъй, докато сте на земята, не се мъчете да разрешавате противоречията. Каквито усилия да правите, те остават неразрешени. Чукът си остава чук, наковалнята – наковалня и гвоздеят – гвоздей. Каквито наставления да даваш на чука, той всякога ще прави това, което си знае. Колкото и да смекчаваш положението на гвоздея, той трябва да търпи. – Как търпи? – Какво ще прави? По неволя ще търпи. Какво прави онзи, на когото кракът е счупен? Плаче, вика, говори за счупения си крак, но търпи. Като дойде неволята, ще те научи да търпиш. Ако си гладен и няма какво да ядеш, ще търпиш. Яденето носи едновременно нещастия и блага за човека. За да се нахрани, човек ще заколи един ден кокошка, на другия ден – агънце и т.н. Много кокошки и агнета са станали жертва за човека; ако са изядени с Любов, и те се ползват. | |
| − | + | Когато низшето съзнателно се жертва за висшето, тогава и двата живота се развиват правилно. Законът е низшето да се жертва за висшето. Понякога законът действа обратно: висшето става жертва за низшето. Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“. Под плът и кръв на Христа се разбира Словото Божие. Който иска да бъде ученик на Христа, трябва да се храни с Божието Слово. Значи Словото става жертва на човешката душа. Като влезе в човека, Словото оживява,започва да го учи как да се жертва за другите. Когато висшето се жертва, човек се освобождава. Жертвата има отношение към Любовта. Само любещият може да се жертва. Любовта предизвиква Любов. Ако Любовта не ражда Любов, тя не е истинска. Влезе ли Любовта в човека, той трябва да се изяви така, както Бог се проявява. Както Бог е милостив, дълготърпелив и щедър, такъв трябва да бъдеш и ти. Много е говорено за Любовта, но въпреки това хората се оплакват от живота си. Някой казва: „Лесно се говори, но никой не влиза в положението ми. Огън гори в къщата ми!“ – Има ли нещо лошо в огъня? Ако е зима и ти нямаш огън в печката, ще трепериш от студ. Огънят е на място, но димът е страшен. Той просълзява очите, препятства на дишането. Едно се иска от човека: права мисъл и прилагане на мисълта. Не е достатъчно само да мислиш право, но трябва и да прилагаш мисълта. Казват, че всяко същество употребява храна, съответна на устройството му. Мисълта е права, но ако накарате някого да покаже къде, именно, се вижда, че тази мисъл е права, нищо не може да ви каже. Достатъчно е да погледнете зъбите на едно същество, за да определите храната, която употребява. Например, у тревопасните са развити кътниците, с които стриват тревата, у месоядните – предните зъби и кучешките. Същевременно храната определя характера. Вълкът се храни с месо, следователно има един характер; овцата се храни с трева – има друг характер. Хора, които се хранят с обикновеното слово, имат един характер; които се хранят с Божественото Слово, имат друг характер. Ако се храниш с обикновеното слово, това значи, че ядеш хляба по обикновен начин. Храниш ли се с Божественото Слово, ти ядеш хляба по Божествен начин: с благодарност и любов. В първия случай ще имаш един резултат, във втория случай – друг. В първия случай и най-хубавата баница, и най-хубавият хляб ще дадат по-малък резултат от трошицата или парче хляб, приети с любов и благодарност. Бъди доволен и благодарен от малкото, което Бог ти дава. Ако страдаш малко, бъди доволен; ако страдаш много, пак бъди доволен. Ако изгубиш богатството си, бъди доволен и на това. Бъдете доволни и като губите, и като печелите. В каквото положение да се намирате, бъдете доволни. Ако искате да имате приятели, давайте от благата си на онези, които са лишени от тях. | |
| − | + | Богатият да дава от богатството си, ученият – от знанието си, добрият – от своето добро и т.н. Каквото благо имаш, сподели го със своя ближен. Не задържай светлината само за себе си. Христос казва: „Запалена свещ под шиник не стои“. Задачата на човека е да разреши правилно противоречията си. Това се постига с доволството. Ако си беден, бъди доволен от беднотията; богат си, бъди доволен от богатството си. Не се обезсърчавай! Всякога превръщай недоволството в доволство. Във всичко търси добрата страна. Че дрехите ти били скъсани, това да не те смущава. Намери добрата страна в скъсаните дрехи. Така ще става по-лесно проветряване, всякога ще имаш чист въздух. | |
| − | + | Нека остане в ума ви мисълта: Бъдете доволни от малкото, което денят ви носи. Не мислете за утрешния ден. Той сам ще помисли за себе си. Благодарността и доволството внасят радост и веселие в човешката душа. Само така човек ще стане като дете и ще влезе в новия живот, в Царството Божие. Само така той ще придобие светлина и мощ, ще влезе в Божествения живот, който носи условия за освобождаване на човека от робство. | |
| − | + | БОЖИЯТ ДУХ НОСИ ВСИЧКИТЕ БЛАГА НА ЖИВОТА. | |
| − | + | Утринно Слово, държано от Учителя на 24 ноември 1935 г., 5 ч. сутрин, София, Изгрев. | |
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | държано от Учителя | + | |
| − | на 24 | + | |
| − | София | + | |
Версия от 16:43, 10 август 2011
Утринни слова - Пета година (1935 - 1936)
Трите родословия, том 1
Размишление
Има хора, които всякога са недоволни. Недоволството се дължи на глада, в широк смисъл. И нетърпението произлиза от глада. Гладният е крайно нетърпелив. Това не значи, че ситият е търпелив. Той не е търпелив, но крайно взискателен. Опитайте се да задоволите преситения. Каквото и да направите, каквото и да сте сготвили, той все недоволен остава. Това не било добре сготвено, онова не било добре наредено – все ще бъде недоволен от нещо. Значи недоволството се проявява и в гладния, и в сития, но по различни начини. Гладният изразява недоволството си чрез нетърпението, а ситият – чрез голямата си взискателност.
И религиозните, и светските хора са недоволни. И тяхното недоволство се изразява чрез нетърпение. Религиозният поглежда натук-натам и казва, че не може да търпи този или онзи. – Защо не може да го търпи? – Защото не се проявявал, както трябва. Този не бил истински набожен, онзи не бил справедлив и т.н. Светският човек изразява недоволството си по отношение на материални работи: за ядене, за облекло, за наредбата в къщата и т.н. Какви са качествата на набожния човек? Едно от неговите качества се изразява чрез даването. Ако влезе в едно общество, той ще даде нещо от себе си. Ще каже нещо, с което да обърне внимание на хората, и те ще започнат да мислят. Той ще им помогне в разбирането. Ако преди него не са разбрали нещо, в негово присъствие ще го разберат. Ще каже някой, че преди да разбере нещо не може да го възприеме и приложи. Обаче има неща, които първо ще направиш, ще ги приемеш в себе си, а после ще ги разбереш. В това отношение светлината дава пример. Тя първо влиза в очите ви, в къщата ви, и след това ви дава възможност да я разберете. Речете ли първо да я разберете, а после да я възприемете, всичко е изгубено. Тя се движи с такава бързина, че не можете да я стигнете. Фотографът мисли, че хванал светлината с апарата си. Наистина, той е хванал нещо, но не светлината, а някой предмет: човек, дърво, планина и др. Светлината му е помогнала да отпечата нещо върху стъклото, но тя веднага си е заминала.
Чувате някой да казва, че иска да разбере истината, да я схване. Истината е неуловима. Ти можеш да хванеш само последствията ѝ, както светлината оставя последствия върху светлочувствителното стъкло на апарата. Обаче нито светлината е уловена, нито истината. – „Искам да зная истината, да разбера здрав ли си или болен.“ – Това не се разбира. Ще наблюдаваш човека и ще изучаваш проявите му. Ако се движи, яде, работи, мисли, чувства и постъпва право, той е здрав. Ако лежи, не яде, не работи и не постъпва право, той е болен. Сегашните хора се делят на светски и на религиозни. Светският мисли за себе си, че е свободен, нищо не го ограничава, за нищо не се държи. Религиозният пък мисли, че е свързан с Бога и стои по-високо от другите хора. Наистина, той е свързан с някого, но не с Бога. И волът е вързан, но връзката, веригата, която го държи, не му дава свобода. Да бъдеш свързан с Бога, това значи да бъдеш свободен в мислите и в чувствата си. С каква връзка може да се похвали религиозният, щом не е свободен да ходи, където иска? Той не е свободен даже и в мисълта си. Където и да отиде, чувства, че нещо го държи, не е свободен да се прояви, както разбира. Истински религиозен или духовен човек е този, който няма юлар на главата си, нищо странично не го увлича, нищо не го смущава. Ето защо, за да се определи като духовен, човек трябва първо да си отговори на въпроса, свободен ли е или не. Хвърлете всички юлари, които са ви ограничавали! Откажете се от всички стари религии, т.е. връзки, които са ви държали пред ясли, пълни със слама, и сте разисквали върху качеството на сламата, върху оборите. Това е старата философия на живота, философията на юларите, яслите и оборите. Ние не се интересуваме от тях. Ще кажете, че имате говеда, трябва да се грижите и за тях. Който има говеда и ги е вързал, нека се грижи да им даде условия за живот. Ние не се интересуваме вече от говеда. – „Ела да ми помогнеш да очистим оборите.“ Това не е моя работа. Ако аз съм истински религиозен, никога няма да търся външна помощ, други да ме чистят. Ако някой ти донесе храна, добре ще бъде; ако никой не се погрижи за прехраната ти, сам ще си я намериш. Ти ще бъдеш свободен, сам ще се връзваш и развързваш, без да държиш някого отговорен за това. Докато държиш хората отговорни за това и за онова, ти никога не можеш да разрешиш противоречията в живота си.
Запитаха Христа: „Да даваме ли дан на Кесаря или да не даваме?“ Това е все едно да питате: „Да се грижим ли за оборите си или да не се грижим?“ Ако имате обори, ще ги чистите; ако нямате, ще бъдете свободни. Това подразбира кесаревото да дадете на Кесаря, а Божието – Богу. Само така човек може да бъде свободен. Христос посочва на хората пътя към светлината и им показва как трябва да живеят. Ще живеете така, както Той е живял. – „Как живеем ние?“ – Няма защо да се говори как живеете. Достатъчно е да влезе човек в обора ви и да знае къде са погрешките ви. Ако воловете ви са чисти, и оборът е чист; ако воловете не са чисти, и оборът е нечист. Ако воловете са мършави, това показва, че не са добре хранени; ако са угоени, храната им е била добра. Често хората се обвиняват едни други в престъпления. Вързаният вол или кон може ли да прави престъпления? – Може, но по-малко от свободния. Вързаният кон може да рита, той само с краката си върши престъпления. Същото се отнася и до човека. Вързаният човек прави по-малко престъпления от свободния. Под „свободен човек“ разбираме разумния, добрия, справедливия. Той не може да върши престъпления. Обаче, който е свободен само физически, с развързани ръце и крака, той прави големи престъпления. В такъв случай и ограниченият прави престъпления. Например, заставят едного да се движи в ограничено място, между много хора. Без да иска той ще удари някого, ще удари другиго, ще ритне трети и т.н. Ако се движи на простор, нашироко, никого няма да засегне.
Следователно, който прави много погрешки, движи се в ограничено пространство, между много хора. Който прави малко погрешки, движи се нашироко, далеч от хората. Той не засяга никого, не може да бутне никого. – Коя е причината за погрешките? – Чрезмерните желания в човека. Срещнеш една красива жена, искаш да се запознаеш с нея и сгрешиш. Видиш една хубава къща – сгрешиш. Отидеш на пазара, видиш тлъста кокошка, пожелаеш я – сгрешиш. Ако се движиш по полето, далеч от хората, не можеш да сгрешиш. Ще кажете, че човек не трябва да се съблазнява, да не пожелава нищо. Добре е това, но какво ще прави гладният, като види добре опечен хляб или добре опечена кокошка? Колкото и да се въздържа, все ще се съблазни. Ако гледаш добре опечен хляб, от чисто брашно, ти се съблазняваш. Да гледаш мухлясал хляб и да желаеш да си хапнеш от него, това е престъпление. – Защо? – Защото мухлясалият хляб ще разстрои организма ти. И при яденето на хубавия хляб има опасност. Ако ядеш бързо, можеш да се задавиш, затова когато ядеш хубав хляб, не яж бързо. Дъвчи хляба добре, бавно, да се ползваш от него. Дадат ли ти мухлясал хляб, спри се да го разгледаш. Като видиш мухъла, откажи се от този хляб. Хубавият хляб ще ядете спокойно, ще го дъвчете с любов, а мухлясалия ще разглеждате от всички страни и ще се откажете от него. Какво означава Любовта? Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Който ме яде, има живот в себе си“. Значи Любовта е свързана с яденето. Щом обичаш някого, ще го приемеш в себе си, както детето слага ябълката в устата си и я изяжда. Христос казва още: „Който яде плътта ми и пие кръвта ми, има живот в себе си“. Христос казва, че яденето е благо. Религиозният казва, че яденето е изкушение и човек трябва да се въздържа от него. Разумното ядене, т.е. яденето с любов, е благо, а без любов води към нещастие. Ако ядеш с любов, дълго време ще живееш; ако не ядеш с любов, преждевременно ще умреш. Кое е по-добре: да ядеш с любов, или без любов? Да бъдеш нахранен или да ходиш гладен? За предпочитане е човек да яде с любов, отколкото без любов. За предпочитане е да яде, отколкото гладен да ходи. Гладът ограничава човека, води го към смърт.
Като се говори за смъртта, мнозина я свързват с онзи свят и се запитват какво има там. На онзи свят има някакви същества, има живот, но не е като този на земята. Докато сте на земята, сърдите се, огорчавате се и мислите, че същите отношения съществуват и на онзи свят. Майка и дъщеря, син и баща се карат, не се разбират, но като умре някой от тях, мислят, че ще се намерят на онзи свят. Там идеята за брат и сестра, за майка и баща е съвсем различна от тази, която хората разбират. Следователно, който отиде на онзи свят със сегашните си разбирания, никого няма да намери: нито баща си, нито майка си, нито брата си, нито сестра си. Отношенията между съществата на онзи свят се определят от Любовта. Когато се говори за Любовта, мнозина мислят, че тя няма отношения към тях, т.е. не могат да я прилагат. Значи да бъдат обичани, това е в реда на нещата; те да обичат, това е мъчна работа. Както искаш да те обичат, така и ти трябва да обичаш. Докато детето е малко, майката го храни, къпи, облича, носи го на ръце, проявява любовта си към него. Щом порасне, тя го пуща на земята, само̀ да ходи, само̀ да се храни и облича. Трябва ли младият момък и младата мома да изискват от майка си същите прояви на любов? Сега е ред на сина и дъщерята, те да проявят любовта си към родителите. Майката носи детето си, докато е леко и малко. Щом порасне и стане тежки, тя го оставя свободно, само̀ да ходи. Щастието на земята е временно. Ползвайте се от силите, които носи то, за да понасяте страданията, мъчнотиите и несгодите в живота. Само така ще имате трезво отнасяне към всичко, което ви се случва. Не е въпрос само да фантазирате и да си въобразявате, че можете да постигнете високи служби и да се прославите. И това е възможно, но работа се изисква от всички: съзнателна работа върху себе си, както и върху ближните. Какво е нужно на човека, за да подържа живота си? – От една страна той се нуждае от въздух, вода, светлина и храна, а от друга – от мисъл, чувства и действия. – „Трябва ли да ядем?“ – Ако искате да живеете, ще ядете; ако не ядете, ще умрете. За да живеете, все трябва някой да се пожертва за вас. Всяка жертва, направена съзнателно и с любов, се благославя. Днес и дърветата, и растенията, и животните се жертват за нас. „Какво трябва да правим тогава?“ – Да приемем жертвата им и да благодарим. Щом приемаме жертвата им с любов и благодарност, те се повдигат. Жертвата им не остава напразно.
Запитаха Христа: „Трябва ли да се жени човек?“ Христос отговори: „Синовете на този век, които се раждат и умират, ще се женят. Обаче, които придобият вечния живот, нито се женят, нито за мъж отиват“. Значи в бъдещия век хората няма да се женят по този начин, както става сега. Днес момата умира за момъка, момъкът – за момата. Те се жертват един за друг. – Защо? – Мислят, че така ще влязат в Царството Божие. Всъщност, за да влезе в Царството Божие, човек трябва да стане като дете. Така е казал Христос. Не е казано, че възрастният или старият може да влезе в Царството Божие, но казано е: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие“. Влизането в Царството Божие подразбира освобождаване от смъртта. Само онзи влиза в Царството Божие, който носи Любовта в себе си, който не очаква на любовта на другите. Бъдещият свят е на Любовта. – „На коя любов?“ – На Любовта, която дава, без да взема. Казано е, че Бог е Любов. Ние живеем и се движим в тази Любов. Като ни люби, Бог ни учи как да живеем и да любим. – „Възможно ли е човек да обича като Бога?“ – Ти не можеш да обичаш целия свят; не можеш да обичаш голямото, цялото, но можеш да обичаш малкото, т.е. частите. Ти не можеш да носиш цял океан вода на гърба си, но можеш да носиш една капка. И тъй, непостижимите неща имат отношение към този свят, а постижимите – към онзи. На онзи свят лесно можеш да носиш океана: на този свят не можеш. Обаче тук можеш да носиш само една капка. Светът, в който нещата стават постижими, е реален; светът, в който нещата са непостижими, е нереален. От гледище на земния живот е обратно: непостижимото е реално, а постижимото – нереално. Човек вижда, че зад непостижимото има нещо разумно, което при други условия постига нещата. Например, на земята човек не може да носи океана, но той съзнава, че при други условия океанът може да се превърне на капка, която и детето може да носи. Другите условия са на небето. – „Къде е небето? Къде е онзи свят?“ – Където е този свят, там е и онзи. И двата свята са на земята. От съзнанието на човека зависи в кой свят живее. Има хора, които се съблазняват от парите, но има и такива, които не се съблазняват. Първите живеят в този свят, а вторите – на онзи свят. Едните имат отношение само към материалния свят, а другите – и към духовния. Как се разрешават спорните въпроси на земята? – Чрез светлината. Гвоздеят се оплаквал от чука и наковалнята, че го бият. Питали наковалнята защо постъпва така с гвоздея. Тя казала, че вината е в чука. Питали чука: „Защо биеш гвоздея?“ – „Вината е в гвоздея, който е застанал между мене и наковалнята.“ Може ли чукът да не бие гвоздея, а наковалнята да не го подържа? – Може само когато гвоздеят се превърне в светлина. Докато е от желязо, ще страда. Докато чукът и наковалнята са железни, ще бият. Стане ли човек на светлина всички въпроси се разрешават. Никой не може да хване светлината и да я сложи между чука и наковалнята. При сегашните разбирания на човека, както и условията, при които живее, страданията са неизбежни. Превърне ли се на светлина, страданията престават. Хората се страхуват да станат на светлина, да не изгубят живота си. Няма да изгубят живота си, но ще се освободят от страданията и противоречията. – „Къде ще бъдем тогава?“ – Навсякъде. В една секунда ще се намериш на 300,000 километра разстояние от своя възлюбен. Видиш ли, че възлюбеният ти иска да те изяде, бягай далеч от него. Сложи крилата на светлината и бързо се понеси в пространството. Ако си слаб, ще те изяде.
Затова казваме, че слабият е кандидат за онзи свят, а силният – за този свят. Изкусителят дойде при Христа и му каза: „Направи тези камъни на хляб“. Христос му отговори: „Не само с хляб може да живее човек, но и с всяко Слово, което излиза от устата на Бога“. Докато хората мислят, че само с хляб може да се живее, всякога ще се ядат едни други. Лесно е, когато ти ядеш хората; мъчно е, когато тебе изяждат. Чувате някой да се оплаква, че го подяли; друг се оплаква, че го ощетили. Приятелят подяжда, а неприятелят ощетява. Как става това? Представете си, че носите на гърба си сто килограма хляб и пъшкате под тежестта на този товар. Среща ви вашият приятел и тръгва с вас. Понеже не носи хляб, той взема от вас. Днес взема един–два хляба, на другия ден пак един–два хляба, докато товарът ви олекне. Той ви е подял, но същевременно ви освободил от голямата тежест.
Срещне ли ви неприятел, той няма да ви подяде, но ще ви ощети, т.е. няма да ви освободи от товара, а ще ви натовари още повече. Ако се сдружите с него, той ще ви хвърли в някакво престъпление. Вместо него ще обвинят вас. Вие ще носите неговия грях. В този смисъл грехът не е нищо друго, освен ощетяване. Дяволът ощетява човека. Той влиза в него и започва да гледа чрез неговите очи. Направиш едно престъпление и веднага те хванат. Причината е дяволът, но ти си хотел, в който се настанил той. Тебе виждат, а не дявола. Когото хванат, него държат отговорен за престъплението. Дяволът те накара да откраднеш пари и ти го слушаш. Защо ти са чуждите пари? Искаш да си поживееш, да се удоволстваш. Тази мисъл води към смъртта. Ще кажете, че без пари не може да се живее. Освен парата има и друга разменна монета – приятелството, добродетелта, красотата. Отива един дядо да си купи захар. Бакалинът претегля едно кило и казва: „Дай парите!“ Той взема парите и дава захар. След малко дохожда млада, красива мома да си купи захар. Бакалинът поглежда към нея, претегля едно кило захар и казва: „Днес ще ти дам захар без пари“. Защо той дава на момата захар без пари. Защо той дава на момата захар без пари, а на дядото с пари? Момата носи Любовта, която разрешава всички въпроси. Тя отваря сърцата на всички хора. Без нея няма живот. Ще кажете, че и без Любов въпросите се разрешават. И това може, но при отсъствие на Любовта въпросите се разрешават временно. Любовта е непреривен процес. Сегашните хора мислят, че без Любов може да се живее, а без пари не може. Точно обратно: без пари може да се живее, а без Любов не може. Какво представляват парите? – Резултат на нещо. Ако под „пари“ разбирате златото, ще знаете, че те имат отношение към слънцето. Следователно човек не може да живее без слънце, но и без пари не може да живее. Доскоро учените казваха, че електричеството се пренася само по жици. Новите учени доказват, че и без жици може. Днес виждаме, че електричеството се пренася по въздуха без жици. Както жиците, така и въздухът са проводници на електричеството. Значи и златото е потребно на човека само като проводник на онзи живот, който иде от слънцето. За да възприеме този живот, човек се нуждае от злато. – В какво количество? – Колкото да мине през него космичният живот. Повече злато не ти е нужно. Имаш ли повече, отколкото трябва, ще носиш неговия товар. Тъй щото, когато се говори за златото, гледайте на него като проводник на живота, като на елемент, който не се окислява, не гние, не се разваля, на никого не причинява пакости.
Красив е цветът на златото. Между златото в материалния живот и истината – в духовния има известна аналогия. Каквото е златото за материалиста, такава е Истината за духовния човек. Какво, всъщност, е Истината? Тя дава живот и свобода на всички същества. Никого не заробва, на никого не причинява пакости.
Истината дава звание на човека. Тя внася светлина в неговото съзнание. Истината всякога дава нещо на човека. Тя го освобождава и от най-малките му ограничения. Не са страшни големите ограничения, а малките. Не са страшни големите желания, а малките. Не е страшно голямото зло, а малкото. Една българска поговорка казва: „Малкото камъче спъва колата“. Време е вече хората да оправят живота си. Как ще стане това? Някои разчитат на Христа, други – на себе си, трети – на обществото, на държавата и т.н. Какво искат сегашните хора от Христа? В миналото едни искаха изцеление, други – спасение на душите, трети – слава и т.н. Майката Заведеева дойде при Христа и Го молеше да нареди единият ѝ син да седне от лявата Му страна, а другият – отдясно. Тя не знаеше какво иска. Христос не искаше слава за себе си, още по-малко може да даде слава и почести на хората. Да искаш това, което не те ползва, това значи сам да си напакостиш. Да даваш съвет на хората без да разбираш законите на живота, това значи да копаеш яма сам на себе си. Вол и магаре живеели приятелски и често се разговаряли. Волът орал по цели дни на нивата и се връщал вечер уморен. Магарето ходело през деня на пазар с господаря си и след това се прибирало в обора заедно с вола. Волът се оплаквал от тежката работа и се чудел как да се освободи от господаря си. Магарето го слушало, влизало в положението му и най-после казало: „Да съм на твое място, ще се престоря на болен. Няма да ям два–три дена и господарят ни ще се принуди да ти даде почивка“. Волът харесал този съвет и го приложил. Обаче господарят разбирал езика на животните и чул разговора между вола и магарето. Слугата занесъл храна на животните в дома, но забелязал, че волът не яде. Той веднага отишъл при господаря и казал: „Господарю, волът е болен, не яде“. Господарят се усмихнал и казал: „Нека остане днес в дама, да си почине; не го изкарвай на нивата. Вместо вола вземи магарето със себе си, то да свърши неговата работа“. Магарето отишло на нивата, цял ден работило и се върнало крайно уморено. Като разбрало какво го очаква, то казало на вола: „Чух господарят да казва на слугата, че ако си все още болен, да те заведе на кланицата да те заколят“. Волът се уплашил и като му донесъл слугата храна, ял. Тогава магарето му казало: „Дадох ти един съвет, от който ти си почина, но не бих дал същия съвет на хората“. То научило, че ако един човек е свободен, друг ще бъде ограничен. Ако волът е свободен, магарето ще оре; ако волът оре, магарето ще бъде свободно. Всички същества не могат да бъдат свободни в едно и също време. Искате ли всички да бъдете свободни в един и същ момент, ще се натъкнете на противоречия, които не могат да се разрешат. Волът ще си оре на нивата, а магарето ще носи господаря си в града. Който иска да разреши правилно въпросите на живота, не трябва да бъде нито вол, нито магаре. За да бъдат волът и магарето това, което са сега, за това има ред причини.
Ти трябва да се освободиш от големите противоречия на живота и да влезеш в света на Любовта. Не се занимавай с морализиране. Не питай защо чукът и наковалнята удрят гвоздея. И това си има причина. Мъж и жена спорели върху един въпроси. Спорът дошъл до бой. В това време край тях минал един свещеник и чул как се разправят. Той решил да ги помири и се обърнал към мъжа със строги думи. Жената веднага се нахвърлила заканително върху свещеника и му казала: „Веднага да си отиваш! Върви си по пътя! Нямаш право да се месиш в чужди работи. Че се караме и бием, това е наша работа. Както се бием, така ще се помирим. Кой ти даде право да говориш така на мъжа ми?“ Свещеникът разбрал погрешката си и продължил пътя си. Казвам: Въпросът между мъжа и жената ще се разреши тогава, когато се разреши въпросът между чука, наковалнята и гвоздея. Не е лесно да се помирят чукът и наковалнята. Чукът удря върху наковалнята без да мисли, че я измъчва. Наковалнята му противодейства, търси начин да отбие неговия удар. Обаче в удрянето на чука и в противодействието на наковалнята гвоздеят се оформява. В действието и противодействието се твори великото и красивото в света. Като се говори на хората, явява се въпросът, какво се постига с това. Все се постига нещо. Говоренето не е нищо друго, освен превозно средство, пренасяне на човешката мисъл от едно място на друго. Както човек се пренася с различни превозни средства, така и мисълта се пренася с биволска кола, с файтон, с автомобил, с параход, с влак, с аероплан и най-после с бързината на светлината. Кое от превозните средства е най-безопасно? – Биволската кола. Обаче да се возиш с биволска кола, трябва да имаш търпение. Ето защо, светлината, като превозно средство, е за предпочитане. Там няма никакви мъчнотии и противодействия.
Мощна е мисълта, която се движи с бързината на светлината. Велико е чувството, което се движи с бързината на светлината. Мисли, чувства и постъпки, които се движат с бързината на светлината, произтичат от Божията Любов. При това положение човек се радва на свободата и на живота си. Той е доволен и от най-малките си придобивки. Изгуби ли светлината на мисълта си, той губи доволството си. Страшно е да изгубиш светлината си. Още по-страшно е да изгубиш Любовта, която разрешава всички мъчнотии, противоречия и несгоди. И тъй, докато сте на земята, не се мъчете да разрешавате противоречията. Каквито усилия да правите, те остават неразрешени. Чукът си остава чук, наковалнята – наковалня и гвоздеят – гвоздей. Каквито наставления да даваш на чука, той всякога ще прави това, което си знае. Колкото и да смекчаваш положението на гвоздея, той трябва да търпи. – Как търпи? – Какво ще прави? По неволя ще търпи. Какво прави онзи, на когото кракът е счупен? Плаче, вика, говори за счупения си крак, но търпи. Като дойде неволята, ще те научи да търпиш. Ако си гладен и няма какво да ядеш, ще търпиш. Яденето носи едновременно нещастия и блага за човека. За да се нахрани, човек ще заколи един ден кокошка, на другия ден – агънце и т.н. Много кокошки и агнета са станали жертва за човека; ако са изядени с Любов, и те се ползват.
Когато низшето съзнателно се жертва за висшето, тогава и двата живота се развиват правилно. Законът е низшето да се жертва за висшето. Понякога законът действа обратно: висшето става жертва за низшето. Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“. Под плът и кръв на Христа се разбира Словото Божие. Който иска да бъде ученик на Христа, трябва да се храни с Божието Слово. Значи Словото става жертва на човешката душа. Като влезе в човека, Словото оживява,започва да го учи как да се жертва за другите. Когато висшето се жертва, човек се освобождава. Жертвата има отношение към Любовта. Само любещият може да се жертва. Любовта предизвиква Любов. Ако Любовта не ражда Любов, тя не е истинска. Влезе ли Любовта в човека, той трябва да се изяви така, както Бог се проявява. Както Бог е милостив, дълготърпелив и щедър, такъв трябва да бъдеш и ти. Много е говорено за Любовта, но въпреки това хората се оплакват от живота си. Някой казва: „Лесно се говори, но никой не влиза в положението ми. Огън гори в къщата ми!“ – Има ли нещо лошо в огъня? Ако е зима и ти нямаш огън в печката, ще трепериш от студ. Огънят е на място, но димът е страшен. Той просълзява очите, препятства на дишането. Едно се иска от човека: права мисъл и прилагане на мисълта. Не е достатъчно само да мислиш право, но трябва и да прилагаш мисълта. Казват, че всяко същество употребява храна, съответна на устройството му. Мисълта е права, но ако накарате някого да покаже къде, именно, се вижда, че тази мисъл е права, нищо не може да ви каже. Достатъчно е да погледнете зъбите на едно същество, за да определите храната, която употребява. Например, у тревопасните са развити кътниците, с които стриват тревата, у месоядните – предните зъби и кучешките. Същевременно храната определя характера. Вълкът се храни с месо, следователно има един характер; овцата се храни с трева – има друг характер. Хора, които се хранят с обикновеното слово, имат един характер; които се хранят с Божественото Слово, имат друг характер. Ако се храниш с обикновеното слово, това значи, че ядеш хляба по обикновен начин. Храниш ли се с Божественото Слово, ти ядеш хляба по Божествен начин: с благодарност и любов. В първия случай ще имаш един резултат, във втория случай – друг. В първия случай и най-хубавата баница, и най-хубавият хляб ще дадат по-малък резултат от трошицата или парче хляб, приети с любов и благодарност. Бъди доволен и благодарен от малкото, което Бог ти дава. Ако страдаш малко, бъди доволен; ако страдаш много, пак бъди доволен. Ако изгубиш богатството си, бъди доволен и на това. Бъдете доволни и като губите, и като печелите. В каквото положение да се намирате, бъдете доволни. Ако искате да имате приятели, давайте от благата си на онези, които са лишени от тях.
Богатият да дава от богатството си, ученият – от знанието си, добрият – от своето добро и т.н. Каквото благо имаш, сподели го със своя ближен. Не задържай светлината само за себе си. Христос казва: „Запалена свещ под шиник не стои“. Задачата на човека е да разреши правилно противоречията си. Това се постига с доволството. Ако си беден, бъди доволен от беднотията; богат си, бъди доволен от богатството си. Не се обезсърчавай! Всякога превръщай недоволството в доволство. Във всичко търси добрата страна. Че дрехите ти били скъсани, това да не те смущава. Намери добрата страна в скъсаните дрехи. Така ще става по-лесно проветряване, всякога ще имаш чист въздух.
Нека остане в ума ви мисълта: Бъдете доволни от малкото, което денят ви носи. Не мислете за утрешния ден. Той сам ще помисли за себе си. Благодарността и доволството внасят радост и веселие в човешката душа. Само така човек ще стане като дете и ще влезе в новия живот, в Царството Божие. Само така той ще придобие светлина и мощ, ще влезе в Божествения живот, който носи условия за освобождаване на човека от робство.
БОЖИЯТ ДУХ НОСИ ВСИЧКИТЕ БЛАГА НА ЖИВОТА.
Утринно Слово, държано от Учителя на 24 ноември 1935 г., 5 ч. сутрин, София, Изгрев.