(→Степени на разбиране) |
|||
| (Не са показани 3 междинни версии от двама потребители) | |||
| Ред 2: | Ред 2: | ||
[[Трите родословия, том 1]] | [[Трите родословия, том 1]] | ||
| + | |||
== Степени на разбиране == | == Степени на разбиране == | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | + | Мнозина четат Свещените книги, Библията. Ако ги запитат, защо четат тези книги, едни ще отговорят, че търсят правия път, други – истината. Какво представя истината? Какво определение можете да дадете за нея? Ще кажете, че лесно се говори истината. Опитайте се да кажете на някого истината, да видите лесно ли се говори. Опитайте се да опишете човека, да видите лесно ли се изчерпва това понятие. Ще кажете, че човек се ражда малък, като дете, което расте, става юноша, възрастен и най-после остарява. Фазите, през които минава той, представляват ли същинския човек? Истинския човек не е нито в детската възраст, нито в юношеството, нито в старостта. Той не е нито в раждането, нито в смъртта. Къде е тогава? – Някъде. Никой не може да каже, че е видял човека. Той не е нито в очите, нито в устата, нито в носа. Да мислите, че сте видели човека, това е все едно, че сте видели къщата му. Значи, понятията човек, вяра, истина са отвлечени, не могат да се конкретизират. | |
| − | Какво представя | + | |
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | Какво представя вярата? Мъчно може да се определи понятието вяра, но тя се проявява в мъчнотиите на живота. Ако при всички изпитания и мъчнотии човек е смел и решителен, не се колебае, не се съмнява, той има вяра. Най-малкото колебание в живота му показва, че вярата му не е силна. Каква вяра е тази, която те заставя да се качиш на дърво при срещата си с мечка? Докато не те е срещнала мечката, ти си в молитва, уповаваш на Бога, вярваш, че ще те избави от нея. Щом я срещнеш, всичко забравяш и се покатерваш на дървото. И при това положение, пак се молиш и вярваш в Бога, но нито молитвата ти е силна, нито вярата. Докато не си срещнал мечката, мислил си, че си създаден по образ и подобие на Бога. Щом срещнеш мечката, всичко забравяш. И тогава, ти, висшето същество, създадено по образ и подобие на Бога, се плашиш от нисшето. То те заставя да се качиш на дървото и оттам да гледаш. Защо бягаш от мечката? Не можеш ли да и заповядаш да се отбие от пътя ти? За да разбира нещата, човек се нуждае от светлина. | |
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | Какво представя светлината? И това е едно понятие, което мъчно се определя. Казваме, че светлината разкрива света, но тя не е светът. А какво е светът, и това понятие не е обяснено. Светът се проявява чрез светлината, но какво е светът, какво е светлината, не е ясно. От понятието светлина са произлезли много думи. Светлината е външна проявя на човешкия ум. Дето има мисъл, има и светлина; дето мисълта отсъствува, там и светлината отсъствува. – На какво се дължи мисълта? – На живота. Значи, дето има живот, има мисъл; дето има мисъл, има светлина; дето има светлина, там се разкрива външният свят. | |
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | Често се говори за светски и за духовни хора. Каква е разликата между светския и духовния човек? Светският човек е подобен на дете. Каквото види, иска да го пипне. Духовният е като възрастния; той изследва нещата с мисълта си, а не с пипане. Той ходи с виждане, а не с пипане. Който пипа предметите, все ще ги опетни. Защо светският човек пипа нещата? За да разбере, реални ли са, или не. Духовният не пипа, защото е намерил Бога, познава Го и гледа на всичко, като на отражение на реалността. За светския човек, който не е намерил Бога, всичко, което може да пипне, е реално. За духовния, реален е само Бог. Всичко останало е отражение на Бога, на великата реалност в света. – Как намира човек Бога? – По различни пътища. Много са пътищата, които водят към Бога, много са и начините за познаването Му. | |
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | В търсене на методи и пътища за познаване на Бога, религиозните се разделили в своето верую, като създали и различни религии: православни и протестанти или евангелисти и др. Последните гледат на православните като на езичници, като на хора от Стария Завет, които си служат с кадене, палене на свещи, курбани и т.н. Те проповядват вяра в Господа Исуса Христа, като спасител на човечеството. След това се яви друго верую, баптисти, които изповядват кръщението, като съзнателен акт. Затова те кръщават човека, когато стане на 33 години, а не като малко дете. После се явиха съботяните, които пазят съботата. В това отношение те са старозаветници. Най-после се явиха петдесетниците, които проповядват слизането на Духа върху човека. Онзи, върху когото слиза Духът, започва да говори на особен език. Така става смешение на езиците. Всички говорят, викат, пророкуват. Ако влезете в събранието на петдесетниците, дето всеки е пророк, ще се чудите, в кого да вярвате. Изобщо, всички секти, всички религии имат нещо хубаво и право, но още не са намерили абсолютната истина. Ще дойде ден, когато всички хора ще имат едно верую, както съществува Един Вечен, Истинен Бог. Днес всички хора търсят истината, поради което се създават различни възгледи, различни вярвания и убеждения. | |
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | Кое е отличителното качество на истината? – Свободата. Който намери истината, той е външно и вътрешно свободен. Чрез свободата се изявява външният и вътрешният живот на човека. Животът се изявява чрез любовта. Любовта пък е път за познание на Бога. Дойде ли до любовта, човек едва може да надзърне в Божествения свят, да види Бога. Който придобие любовта, той е свободен от противоречията. В любовта противоречия не съществуват, но, вън от нея, те са необходими. Без тях животът се обезсмисля. Ако вървиш по земята и куцаш, това показва, че кракът те боли. Ако с болния крак се качиш на аероплан, ще минеш за здрав човек, защото няма да движиш крака си. Има ли някакво противоречие в това? Обаче, ако кракът ти е здрав, ти няма да куцаш и на физическия, и в Божествения свят. | |
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | Някои уподобяват мисленето с хвъркането, затова казват: Който мисли, хвърчи високо. Обаче, не всеки, който мисли, хвърчи. Например, болният мисли много, без да хвърчи. Здравият мисли малко и високо хвърчи. Той има здрави, положителни мисли. Болният има много мисли, но повечето от тях са неустойчиви, лесно се разлагат и гният. Ето защо, мисълта трябва постоянно да се чисти, да се освобождава от всичко неустойчиво и гнило. | |
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | Представете си, че вие обичате една своя приятелка, храните към нея добри, положителни мисли и чувства. След време срещате друга мома, която ви става приятна, и забравяте първата. Не само че я забравяте, но тя ви става неприятна. Щом си помислите за нея, изпитвате неприятно чувство. В случая, първата ви приятелка представя неустойчивата мисъл, която гние и се разлага; втората ви приятелка е здравата, устойчивата мисъл, към която се стремите. Обаче, друг човек среща вашата първа мисъл, възприема я с радост; за него тя е здрава, положителна мисъл. Това показва, че нещата са относителни. Ние живеем в относителен свят, поради което някои мисли за известни хор а са добри, а за други – лоши. Всеки трябва да познава себе си, да разбира, кое е полезно за него, и кое не е полезно. | |
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | Слушате да се говори, че човек трябва да бъде сериозен. Други казват, че трябва да бъде весел, засмян. Кога и при какви случаи той трябва да бъде строг и кога – весел? Ако си проповедник, ще бъдеш строг, не ти е позволено да проповядваш и да се смееш. Ако си слушател, пак ще бъдеш сериозен, ще внимаваш какво се говори. Обаче, проповедникът има право да развесели слушателите, да каже нещо весело. Кога трябва да говори весели работи? – Когато мисълта му стане тежка, мъчна за възприемане. Човекът може да се смее, когато седне пред трапеза, пълна с ядене. Ако трапезата е празна, няма защо да се смее. Човекът се смее още и при контрастите в живота. Ако видиш дете, което облякло дрехите на дядо си, взело неговата тояга и си въобразява, че е старец, ти непременно ще се засмееш. То мисли, че е като дядо си, а в същност не е. Ако дядото започне да говори на детски език, и той става смешен. Нито детето може да стане като дядо си, нито дядото като внучето си. | |
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | е | + | |
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | Следователно, човек трябва да знае, кога да се смее и кога да бъде сериозен; също така той трябва да знае, кога да предизвика смеха на хората. Не стават ли нещата навреме, всякога се създават противоречия. Един беден човек отива в дома на богатия си съсед да иска пари на заем. За да го предразположи, той не пристъпва направо към въпроса, но заобикаля, говори за едно, за друго, докато най-после богаташът го предизвика да се изкаже. Бедният казва, че е дошъл да иска пари на заем. Богатият отговаря: Не мога да ти услужа, не ми внушаваш доверие. Обаче, има едно условие, при което можа да ти услужа: ако дадеш дъщеря си на моя син. Той се влюбил в нея и не може да намери спокойствие. Сега бедният отговаря: Не мога да дам дъщеря си, защото синът ти не ми внушава доверие. Ето едно противоречие, което трябва да се разреши. Как ще го разрешите вие? В края на краищата, дал ли е богатият пари на бедния си съсед, и бедният дал ли е дъщеря си на богатия син? Ако разрешите правилно този въпрос, ще придобиете нова светлина в ума си. | |
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | Мнозина искат да знаят, дали са добри хора, или не. Всеки иска да знае, какво мнение имат окръжаващите за него. Един отговор може да се даде на този въпрос: Майсторът, Който те е направил, е добър, но дали ти си добър, не зная; трябва да те изпитам. – Възможно ли е майсторът грънчар да бъде добър, а грънците да не са добри. – Възможно е. Грънците са добре направени, добре опечени, но глината може да бъде от различни качества. Има чиста, бяла глина – каолин, но има и нечиста, неустойчива глина. Всичките грънци не са направени от една и съща глина. Качеството на човека зависи от качеството на преобладаващите в него мисли, чувства и постъпки. Мислите представляват неговия умствен свят, светът на духа; чувствата представляват духовния свят – светът на сърцето, а постъпките – светът на неговата душа. Значи, външната страна на човека се определя от неговите мисли, вътрешната – от неговите чувства, а самият човек – от неговите постъпки, т.е. от неговата душа. Постъпките са жители на човешката душа. | |
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | Като знаете, че мислите, чувствата и постъпките представят външния и вътрешния живот на човека, трябва да бъдете внимателни, да не допущате нечисти, дисхармонични мисли и чувства в себе си. Всяка дисхармония нарушава вътрешния мир на човека. Има музиканти, които не допущат нито един фалшив или нечист тон до ухото си. Чуят ли такъв тон, те махат с ръка и излизат вън. Махането с ръка пресича вълната на нечистите тонове. За предпочитане е човек да маха с ръка, за да се освободи от нечистите мисли, отколкото да мърда езика си и да изказва груби, обидни думи. Така трябва да постъпват и религиозните. Някой религиозен се разгневи и изказва обидни, горчиви думи. Вместо да трови себе си и окръжаващите, по-добре да махне с ръка и да излезе навън. И религиозният, и светският трябва да знаят силата на думите и да ги прилагат на място. Те се залавят с велики работи, а пропущат обикновените. Религиозният описва онзи свят, без той сам да го е видял. Ученият описва живота на слънцето, без да е ходил там. Ще кажете, че те знаят тези неща по чувство, по вътрешен път. Човекът може да вижда нещата и пак да не ги знае; може да ги чувства и пак да не ги знае; може да ги мисли и пак да не ги знае; може да постъпва добре и пак да не ги знае. | |
| − | то развитие и разбиране. | + | |
| − | + | И тъй не можеш да познаваш живота, докато не си придобил любовта; не можеш да имаш знание, докато не си придобил светлината; не можеш да имаш светлина и знание, докато не си мъдър; не можеш да бъдеш свободен, да имаш широта, докато истината не е в тебе. Вън от истината никаква свобода не съществува. Направиш ли най-малката погрешка, ти постепенно губиш свободата си. Без любов, без мъдрост и без истина, човек губи всичко, което е придобил. И тогава, ако питате, кой е истинският човек, отговарям: Истински човек е този, който носи образа на любовта, на мъдростта и на истината. Това значи човек с тежест, със съдържание. Мислите определят съдържанието на човека, а по стъпките му – неговата цена, неговия устой. | |
| − | + | ||
| − | + | Днес малко хора минават за истински човеци. Те се отдалечават от правия път на живота и желаят неща, които не им са нужни. Всеки се оплаква, че хората не го разбират, че Бог не приема молитвата му и т.н. и т.н. Едно е нужно на човека: да се моли искрено и от сърце, без да очаква бърз отговор; да разбира хората и да ги изучава, като предметно учение, без да очаква те да го разберат; да изучава всичко, което Бог е създал без да се запитва, защо светът е създаден така, а те иначе; да обича хората, без да очаква те да го обичат. Някой иска всички да го обичат, да вървят след него. Той не подозира, какво нещастие ще го сполети, ако всички живи същества го обикнат и тръгнат след него. | |
| − | + | ||
| + | Един млад момък, окултен ученик, искал да приложи знанието си в живота, да оживява нещата. В него се родило желание, да има поне едно детенце, да се разговаря с него, да го учи, да създаде велик човек. Понеже не искал да се жени, той решил да приложи своето знание – от житно зрънце да създаде дете. Той взел едно чувалче с жито, отворил го и започнал да произнася магически формули, за да оживи житните зрънца. Понеже криел в себе си горещо желание да има деца, житните зрънца се превърнали на деца. В първия момент той се зарадвал, но после се видял в чудо, как да се справи с тях. Те тръгнали след него и започнали да викат за хляб. Как да нахрани толкова деца? Отде да намери хляб за всички? Като видял, че не може да се справи с тях, той взел една тояга и започнал да ги удря, докато избил всички. Само едно от децата успяло да се скрие зад вратата и да запази живота си. Като го видял бащата, то започнало да му се моли: Татко не ме убивай! Остави поне мен да живея. Той изпълнил молбата му и останал само с едно дете. | ||
| + | |||
| + | Какво показва това? – Че човек трябва да остави само едно желание в сърцето си, него да отхрани и отгледа. Важно е, какво трябва да бъде това желание: едно желание, съществено, което да има предимство над другите. Това желание трябва да се подчинява на разумната воля на човека, той да го управлява. Всички останали желания не трябва да се изхвърлят, но да се възпитават, да се съгласуват със същественото. | ||
| + | |||
| + | Казвате: Човекът трябва да бъде съвършен, да служи на Бога. – Това не е лесна работа. Да бъдеш съвършен, това значи да знаеш как да мислиш, да чувстваш и да постъпваш. Това е велико нещо, което не се придобива отвън. Има един начин, по който човек може да мисли, да чувства и да постъпва правилно. Той се заключава в познаването на Бога. – Можем ли да познаем Бога абсолютно? – Не можете да Го познаете абсолютно, но отчасти. Достатъчно е само да зърнете образа Му, за да започнете да мислите, да чувствате и да действате правилно. – Ще имаме ли противоречия тогава? – Ще имате, но ще се справяте лесно с тях. При сегашните условия на живота, няма човек в света, мъж или жена, учен или прост, вярващ или невярващ, който да бъде свободен от противоречия. За човека на земята те са необходимост, те са неизбежен път. Всеки разрешава противоречията си по-лесно или по-мъчно, според степента на своето разбиране. | ||
| + | |||
| + | Често хората се запитват: Не сме ли намерили още правия път? Не сме ли познали Бога? – И правия път сте намерили, и Бога сте познали, но отчасти. И растенията, и животните са при условията на човека, но те ги използуват според степента на своето развитие и разбиране. Голяма е разликата между растението и животното; голяма е разликата между животното и човека, между човека и ангела, между ангела и херувима или серафима. Всяко живо същество има свое разбиране, от което се ръководи. | ||
| + | |||
| + | Живейте според своето вътрешно разбиране, за да бъдете доволни от себе си. Измените ли на себе си, нето вие ще бъдете доволни, нито ближните ви. Тази е причината, дето някои хора не са доволни от мислите, чувствата и от постъпките си. Вие се проявявате като добър човек, само външно, но вътрешно не сте добър, нямате нужното съдържание. Външно живеете добре, но вътрешният ви живот не е в съгласие с външния. Спрете вниманието си върху вътрешната страна на живота като нещо съществено и неизменно. Външният живот е израз на вътрешния живот на човека. Изправянето на външния живот зависи от вътрешния. Затова е нужно правилно разбиране на живота и на разумната природа. | ||
| + | |||
| + | От какво се нуждае сегашният човек? – От знание и светлина, от сила и богатство, от свобода и простор. Всичко това ще му се даде, но постепенно. В една легенда за създаването на първия човек се казва, че първоначално Бог създал само трупа му, без ръце и крака, без очи и уши, само със съзнание, че има живот в себе си, а не може да работи, да вижда, да чува, да ходи. За да го извади от това тежко положение, Бог изпратил два ангела на доброто и ги поставил на мястото на краката, да ходи с тях и да му напомнят постоянно за доброто. После извикал два ангела на справедливостта, на правдата и ги поставил на мястото на ръцете, да работи с тях и да му напомнят за правдата. На мястото на очите му поставил два ангела на истината, да му обръщат внимание върху реалността в живота. На мястото на ушите поставил други два ангела – на мъдростта, които да му дават светлина и знание, да разбира вътрешния смисъл на нещата. Най-после дошъл ангелът на любовта и пожелал да изпълни някаква служба в човешкия живот. Бог му казал, че всички служби са заети, няма за него място на земята. Той настоявал да му се даде някаква служба; искал да помогне по някакъв начин на човека. Тогава Бог го назначил на служба, - да учи човека да говори. | ||
| + | |||
| + | Слушайте любовта, която, отначало на създаването ви досега, ви учи да говорите. Слушайте любовта, която постоянно ви възпитава; показва ви как да говорите и с какви думи да си служите. Тя ще ви научи да говорите хубаво. Слушайте всичко, каквото ви казват краката. Слушайте всичко, каквото ви казват ръцете. Слушайте всичко, каквото ви казват очите, ушите, носът. Слушайте още, каквото ви казват езикът и устата, чрез които се проявява любовта. | ||
| − | + | Божият Дух носи всички блага на живота. | |
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| + | *) Марка, гл.1. | ||
| − | + | 5. Утринно Слово от Учителя, държано на 20 октомври, 1935 г. 5 ч. с. София. — Изгревът. | |
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | 5. Утринно Слово | + | |
Текуща версия към 11:19, 10 август 2011
Утринни слова - Пета година (1935 - 1936)
Степени на разбиране
Мнозина четат Свещените книги, Библията. Ако ги запитат, защо четат тези книги, едни ще отговорят, че търсят правия път, други – истината. Какво представя истината? Какво определение можете да дадете за нея? Ще кажете, че лесно се говори истината. Опитайте се да кажете на някого истината, да видите лесно ли се говори. Опитайте се да опишете човека, да видите лесно ли се изчерпва това понятие. Ще кажете, че човек се ражда малък, като дете, което расте, става юноша, възрастен и най-после остарява. Фазите, през които минава той, представляват ли същинския човек? Истинския човек не е нито в детската възраст, нито в юношеството, нито в старостта. Той не е нито в раждането, нито в смъртта. Къде е тогава? – Някъде. Никой не може да каже, че е видял човека. Той не е нито в очите, нито в устата, нито в носа. Да мислите, че сте видели човека, това е все едно, че сте видели къщата му. Значи, понятията човек, вяра, истина са отвлечени, не могат да се конкретизират.
Какво представя вярата? Мъчно може да се определи понятието вяра, но тя се проявява в мъчнотиите на живота. Ако при всички изпитания и мъчнотии човек е смел и решителен, не се колебае, не се съмнява, той има вяра. Най-малкото колебание в живота му показва, че вярата му не е силна. Каква вяра е тази, която те заставя да се качиш на дърво при срещата си с мечка? Докато не те е срещнала мечката, ти си в молитва, уповаваш на Бога, вярваш, че ще те избави от нея. Щом я срещнеш, всичко забравяш и се покатерваш на дървото. И при това положение, пак се молиш и вярваш в Бога, но нито молитвата ти е силна, нито вярата. Докато не си срещнал мечката, мислил си, че си създаден по образ и подобие на Бога. Щом срещнеш мечката, всичко забравяш. И тогава, ти, висшето същество, създадено по образ и подобие на Бога, се плашиш от нисшето. То те заставя да се качиш на дървото и оттам да гледаш. Защо бягаш от мечката? Не можеш ли да и заповядаш да се отбие от пътя ти? За да разбира нещата, човек се нуждае от светлина.
Какво представя светлината? И това е едно понятие, което мъчно се определя. Казваме, че светлината разкрива света, но тя не е светът. А какво е светът, и това понятие не е обяснено. Светът се проявява чрез светлината, но какво е светът, какво е светлината, не е ясно. От понятието светлина са произлезли много думи. Светлината е външна проявя на човешкия ум. Дето има мисъл, има и светлина; дето мисълта отсъствува, там и светлината отсъствува. – На какво се дължи мисълта? – На живота. Значи, дето има живот, има мисъл; дето има мисъл, има светлина; дето има светлина, там се разкрива външният свят.
Често се говори за светски и за духовни хора. Каква е разликата между светския и духовния човек? Светският човек е подобен на дете. Каквото види, иска да го пипне. Духовният е като възрастния; той изследва нещата с мисълта си, а не с пипане. Той ходи с виждане, а не с пипане. Който пипа предметите, все ще ги опетни. Защо светският човек пипа нещата? За да разбере, реални ли са, или не. Духовният не пипа, защото е намерил Бога, познава Го и гледа на всичко, като на отражение на реалността. За светския човек, който не е намерил Бога, всичко, което може да пипне, е реално. За духовния, реален е само Бог. Всичко останало е отражение на Бога, на великата реалност в света. – Как намира човек Бога? – По различни пътища. Много са пътищата, които водят към Бога, много са и начините за познаването Му.
В търсене на методи и пътища за познаване на Бога, религиозните се разделили в своето верую, като създали и различни религии: православни и протестанти или евангелисти и др. Последните гледат на православните като на езичници, като на хора от Стария Завет, които си служат с кадене, палене на свещи, курбани и т.н. Те проповядват вяра в Господа Исуса Христа, като спасител на човечеството. След това се яви друго верую, баптисти, които изповядват кръщението, като съзнателен акт. Затова те кръщават човека, когато стане на 33 години, а не като малко дете. После се явиха съботяните, които пазят съботата. В това отношение те са старозаветници. Най-после се явиха петдесетниците, които проповядват слизането на Духа върху човека. Онзи, върху когото слиза Духът, започва да говори на особен език. Така става смешение на езиците. Всички говорят, викат, пророкуват. Ако влезете в събранието на петдесетниците, дето всеки е пророк, ще се чудите, в кого да вярвате. Изобщо, всички секти, всички религии имат нещо хубаво и право, но още не са намерили абсолютната истина. Ще дойде ден, когато всички хора ще имат едно верую, както съществува Един Вечен, Истинен Бог. Днес всички хора търсят истината, поради което се създават различни възгледи, различни вярвания и убеждения.
Кое е отличителното качество на истината? – Свободата. Който намери истината, той е външно и вътрешно свободен. Чрез свободата се изявява външният и вътрешният живот на човека. Животът се изявява чрез любовта. Любовта пък е път за познание на Бога. Дойде ли до любовта, човек едва може да надзърне в Божествения свят, да види Бога. Който придобие любовта, той е свободен от противоречията. В любовта противоречия не съществуват, но, вън от нея, те са необходими. Без тях животът се обезсмисля. Ако вървиш по земята и куцаш, това показва, че кракът те боли. Ако с болния крак се качиш на аероплан, ще минеш за здрав човек, защото няма да движиш крака си. Има ли някакво противоречие в това? Обаче, ако кракът ти е здрав, ти няма да куцаш и на физическия, и в Божествения свят.
Някои уподобяват мисленето с хвъркането, затова казват: Който мисли, хвърчи високо. Обаче, не всеки, който мисли, хвърчи. Например, болният мисли много, без да хвърчи. Здравият мисли малко и високо хвърчи. Той има здрави, положителни мисли. Болният има много мисли, но повечето от тях са неустойчиви, лесно се разлагат и гният. Ето защо, мисълта трябва постоянно да се чисти, да се освобождава от всичко неустойчиво и гнило.
Представете си, че вие обичате една своя приятелка, храните към нея добри, положителни мисли и чувства. След време срещате друга мома, която ви става приятна, и забравяте първата. Не само че я забравяте, но тя ви става неприятна. Щом си помислите за нея, изпитвате неприятно чувство. В случая, първата ви приятелка представя неустойчивата мисъл, която гние и се разлага; втората ви приятелка е здравата, устойчивата мисъл, към която се стремите. Обаче, друг човек среща вашата първа мисъл, възприема я с радост; за него тя е здрава, положителна мисъл. Това показва, че нещата са относителни. Ние живеем в относителен свят, поради което някои мисли за известни хор а са добри, а за други – лоши. Всеки трябва да познава себе си, да разбира, кое е полезно за него, и кое не е полезно.
Слушате да се говори, че човек трябва да бъде сериозен. Други казват, че трябва да бъде весел, засмян. Кога и при какви случаи той трябва да бъде строг и кога – весел? Ако си проповедник, ще бъдеш строг, не ти е позволено да проповядваш и да се смееш. Ако си слушател, пак ще бъдеш сериозен, ще внимаваш какво се говори. Обаче, проповедникът има право да развесели слушателите, да каже нещо весело. Кога трябва да говори весели работи? – Когато мисълта му стане тежка, мъчна за възприемане. Човекът може да се смее, когато седне пред трапеза, пълна с ядене. Ако трапезата е празна, няма защо да се смее. Човекът се смее още и при контрастите в живота. Ако видиш дете, което облякло дрехите на дядо си, взело неговата тояга и си въобразява, че е старец, ти непременно ще се засмееш. То мисли, че е като дядо си, а в същност не е. Ако дядото започне да говори на детски език, и той става смешен. Нито детето може да стане като дядо си, нито дядото като внучето си.
Следователно, човек трябва да знае, кога да се смее и кога да бъде сериозен; също така той трябва да знае, кога да предизвика смеха на хората. Не стават ли нещата навреме, всякога се създават противоречия. Един беден човек отива в дома на богатия си съсед да иска пари на заем. За да го предразположи, той не пристъпва направо към въпроса, но заобикаля, говори за едно, за друго, докато най-после богаташът го предизвика да се изкаже. Бедният казва, че е дошъл да иска пари на заем. Богатият отговаря: Не мога да ти услужа, не ми внушаваш доверие. Обаче, има едно условие, при което можа да ти услужа: ако дадеш дъщеря си на моя син. Той се влюбил в нея и не може да намери спокойствие. Сега бедният отговаря: Не мога да дам дъщеря си, защото синът ти не ми внушава доверие. Ето едно противоречие, което трябва да се разреши. Как ще го разрешите вие? В края на краищата, дал ли е богатият пари на бедния си съсед, и бедният дал ли е дъщеря си на богатия син? Ако разрешите правилно този въпрос, ще придобиете нова светлина в ума си.
Мнозина искат да знаят, дали са добри хора, или не. Всеки иска да знае, какво мнение имат окръжаващите за него. Един отговор може да се даде на този въпрос: Майсторът, Който те е направил, е добър, но дали ти си добър, не зная; трябва да те изпитам. – Възможно ли е майсторът грънчар да бъде добър, а грънците да не са добри. – Възможно е. Грънците са добре направени, добре опечени, но глината може да бъде от различни качества. Има чиста, бяла глина – каолин, но има и нечиста, неустойчива глина. Всичките грънци не са направени от една и съща глина. Качеството на човека зависи от качеството на преобладаващите в него мисли, чувства и постъпки. Мислите представляват неговия умствен свят, светът на духа; чувствата представляват духовния свят – светът на сърцето, а постъпките – светът на неговата душа. Значи, външната страна на човека се определя от неговите мисли, вътрешната – от неговите чувства, а самият човек – от неговите постъпки, т.е. от неговата душа. Постъпките са жители на човешката душа.
Като знаете, че мислите, чувствата и постъпките представят външния и вътрешния живот на човека, трябва да бъдете внимателни, да не допущате нечисти, дисхармонични мисли и чувства в себе си. Всяка дисхармония нарушава вътрешния мир на човека. Има музиканти, които не допущат нито един фалшив или нечист тон до ухото си. Чуят ли такъв тон, те махат с ръка и излизат вън. Махането с ръка пресича вълната на нечистите тонове. За предпочитане е човек да маха с ръка, за да се освободи от нечистите мисли, отколкото да мърда езика си и да изказва груби, обидни думи. Така трябва да постъпват и религиозните. Някой религиозен се разгневи и изказва обидни, горчиви думи. Вместо да трови себе си и окръжаващите, по-добре да махне с ръка и да излезе навън. И религиозният, и светският трябва да знаят силата на думите и да ги прилагат на място. Те се залавят с велики работи, а пропущат обикновените. Религиозният описва онзи свят, без той сам да го е видял. Ученият описва живота на слънцето, без да е ходил там. Ще кажете, че те знаят тези неща по чувство, по вътрешен път. Човекът може да вижда нещата и пак да не ги знае; може да ги чувства и пак да не ги знае; може да ги мисли и пак да не ги знае; може да постъпва добре и пак да не ги знае.
И тъй не можеш да познаваш живота, докато не си придобил любовта; не можеш да имаш знание, докато не си придобил светлината; не можеш да имаш светлина и знание, докато не си мъдър; не можеш да бъдеш свободен, да имаш широта, докато истината не е в тебе. Вън от истината никаква свобода не съществува. Направиш ли най-малката погрешка, ти постепенно губиш свободата си. Без любов, без мъдрост и без истина, човек губи всичко, което е придобил. И тогава, ако питате, кой е истинският човек, отговарям: Истински човек е този, който носи образа на любовта, на мъдростта и на истината. Това значи човек с тежест, със съдържание. Мислите определят съдържанието на човека, а по стъпките му – неговата цена, неговия устой.
Днес малко хора минават за истински човеци. Те се отдалечават от правия път на живота и желаят неща, които не им са нужни. Всеки се оплаква, че хората не го разбират, че Бог не приема молитвата му и т.н. и т.н. Едно е нужно на човека: да се моли искрено и от сърце, без да очаква бърз отговор; да разбира хората и да ги изучава, като предметно учение, без да очаква те да го разберат; да изучава всичко, което Бог е създал без да се запитва, защо светът е създаден така, а те иначе; да обича хората, без да очаква те да го обичат. Някой иска всички да го обичат, да вървят след него. Той не подозира, какво нещастие ще го сполети, ако всички живи същества го обикнат и тръгнат след него.
Един млад момък, окултен ученик, искал да приложи знанието си в живота, да оживява нещата. В него се родило желание, да има поне едно детенце, да се разговаря с него, да го учи, да създаде велик човек. Понеже не искал да се жени, той решил да приложи своето знание – от житно зрънце да създаде дете. Той взел едно чувалче с жито, отворил го и започнал да произнася магически формули, за да оживи житните зрънца. Понеже криел в себе си горещо желание да има деца, житните зрънца се превърнали на деца. В първия момент той се зарадвал, но после се видял в чудо, как да се справи с тях. Те тръгнали след него и започнали да викат за хляб. Как да нахрани толкова деца? Отде да намери хляб за всички? Като видял, че не може да се справи с тях, той взел една тояга и започнал да ги удря, докато избил всички. Само едно от децата успяло да се скрие зад вратата и да запази живота си. Като го видял бащата, то започнало да му се моли: Татко не ме убивай! Остави поне мен да живея. Той изпълнил молбата му и останал само с едно дете.
Какво показва това? – Че човек трябва да остави само едно желание в сърцето си, него да отхрани и отгледа. Важно е, какво трябва да бъде това желание: едно желание, съществено, което да има предимство над другите. Това желание трябва да се подчинява на разумната воля на човека, той да го управлява. Всички останали желания не трябва да се изхвърлят, но да се възпитават, да се съгласуват със същественото.
Казвате: Човекът трябва да бъде съвършен, да служи на Бога. – Това не е лесна работа. Да бъдеш съвършен, това значи да знаеш как да мислиш, да чувстваш и да постъпваш. Това е велико нещо, което не се придобива отвън. Има един начин, по който човек може да мисли, да чувства и да постъпва правилно. Той се заключава в познаването на Бога. – Можем ли да познаем Бога абсолютно? – Не можете да Го познаете абсолютно, но отчасти. Достатъчно е само да зърнете образа Му, за да започнете да мислите, да чувствате и да действате правилно. – Ще имаме ли противоречия тогава? – Ще имате, но ще се справяте лесно с тях. При сегашните условия на живота, няма човек в света, мъж или жена, учен или прост, вярващ или невярващ, който да бъде свободен от противоречия. За човека на земята те са необходимост, те са неизбежен път. Всеки разрешава противоречията си по-лесно или по-мъчно, според степента на своето разбиране.
Често хората се запитват: Не сме ли намерили още правия път? Не сме ли познали Бога? – И правия път сте намерили, и Бога сте познали, но отчасти. И растенията, и животните са при условията на човека, но те ги използуват според степента на своето развитие и разбиране. Голяма е разликата между растението и животното; голяма е разликата между животното и човека, между човека и ангела, между ангела и херувима или серафима. Всяко живо същество има свое разбиране, от което се ръководи.
Живейте според своето вътрешно разбиране, за да бъдете доволни от себе си. Измените ли на себе си, нето вие ще бъдете доволни, нито ближните ви. Тази е причината, дето някои хора не са доволни от мислите, чувствата и от постъпките си. Вие се проявявате като добър човек, само външно, но вътрешно не сте добър, нямате нужното съдържание. Външно живеете добре, но вътрешният ви живот не е в съгласие с външния. Спрете вниманието си върху вътрешната страна на живота като нещо съществено и неизменно. Външният живот е израз на вътрешния живот на човека. Изправянето на външния живот зависи от вътрешния. Затова е нужно правилно разбиране на живота и на разумната природа.
От какво се нуждае сегашният човек? – От знание и светлина, от сила и богатство, от свобода и простор. Всичко това ще му се даде, но постепенно. В една легенда за създаването на първия човек се казва, че първоначално Бог създал само трупа му, без ръце и крака, без очи и уши, само със съзнание, че има живот в себе си, а не може да работи, да вижда, да чува, да ходи. За да го извади от това тежко положение, Бог изпратил два ангела на доброто и ги поставил на мястото на краката, да ходи с тях и да му напомнят постоянно за доброто. После извикал два ангела на справедливостта, на правдата и ги поставил на мястото на ръцете, да работи с тях и да му напомнят за правдата. На мястото на очите му поставил два ангела на истината, да му обръщат внимание върху реалността в живота. На мястото на ушите поставил други два ангела – на мъдростта, които да му дават светлина и знание, да разбира вътрешния смисъл на нещата. Най-после дошъл ангелът на любовта и пожелал да изпълни някаква служба в човешкия живот. Бог му казал, че всички служби са заети, няма за него място на земята. Той настоявал да му се даде някаква служба; искал да помогне по някакъв начин на човека. Тогава Бог го назначил на служба, - да учи човека да говори.
Слушайте любовта, която, отначало на създаването ви досега, ви учи да говорите. Слушайте любовта, която постоянно ви възпитава; показва ви как да говорите и с какви думи да си служите. Тя ще ви научи да говорите хубаво. Слушайте всичко, каквото ви казват краката. Слушайте всичко, каквото ви казват ръцете. Слушайте всичко, каквото ви казват очите, ушите, носът. Слушайте още, каквото ви казват езикът и устата, чрез които се проявява любовта.
Божият Дух носи всички блага на живота.
- ) Марка, гл.1.
5. Утринно Слово от Учителя, държано на 20 октомври, 1935 г. 5 ч. с. София. — Изгревът.