Разлика между версии на „Вяра-1936“

Текуща версия към 13:22, 8 август 2011

Съборно слово

КНИГА: Да им дам живот - Жануа

Работна среда на електронния архив

Вяра

5 часа сутринта

Добрата молитва

„В начало бе Словото”

Ще прочета десета глава от Евангелието на Йоан. „Духът Божий”

Ще говоря върху десети стих от прочетената глава: „Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби, а аз дойдох, за да им дам живот и за да ме познаят.”

За да се разберат нещата, те трябва да влязат в съзнанието на човека, тъй както храната не е храна, ако се приема само външно. Докато храната се приема само външно, тя още не е храна, не ползва човека. Сега някой може да каже, че това знае или онова знае. Какво ли не знае този човек? Той мисли, че всичко знае. Знанието не идва така лесно. За да знае човек, той първо трябва да бъде мъдър. Знанието е достояние на мъдрите хора. А пък онези, които не знаят, те трябва да вярват. Всичкото противоречие в света произтича оттам, дето хората мислят, че всичко знаят, а не знаят. Че не знаят се вижда от това, че каквото знаят, трябва да могат да го направят, а те не могат да го направят. Това, което мислиш, че знаеш, а не можеш да го направиш, не е знание. Вследствие на това ние казваме, че има една крива основа, на която хората са стъпили. Някой казва: „Аз така съм се учил.” Може да си се учил така, но това още нищо не значи. Ти можеш да знаеш много неща, но това, което знаеш, трябва да излиза от твоята душа. Знанието трябва да произтича от човешката душа. Знанието не е достояние само на един човек, нито е определено само за един ден, то е определено за цялата вечност. Човек трябва да се учи през цялата вечност. Има нещо красиво в знанието, но без вяра знанието не може да се реализира. И Писанието не казва: „което знаеш”, но „в което вярваш”. А човек трябва да вярва в Онзи, Който знае всичко и Който е направил всичко. Много неща има в света, от които сегашните хора се смущават. Защо се смущават? Защото те търсят тия неща чрез знанието. В света победата не идва от силата. Силата е необходима само, за да се пази онзи ред и порядък, който Бог е определил, който Бог е поставил. А редът и порядъкът се пазят от Божията Любов.

Всички казват, че трябва да имаме сила. Не, не е така. После хората разискват, кой е прав и кой е крив. Това са човешки работи. Има един велик закон в света. Бог обръща внимание само на онези хора, които вярват и които възприемат Неговата Мъдрост.

Казано е в стиха: „Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби.” А онзи, който иде да донесе истината, свободата в света, той всякога дава от себе си. Аз не виждам, защо хората трябва да спорят помежду си. Това е едно помрачаване на човешкото съзнание. Това може да се продължи пет, десет, петнадесет, двадесет години, но от това, което знаеш, ти нищо не можеш да придобиеш, нищо не можеш да постигнеш. Ти искаш да знаеш прав ли си или не. И това нищо не значи. Прав е онзи, в когото Бог живее. Крив е онзи, у когото Бог не живее. Казвате: „Не съм ли аз прав?” - Щом питаш, не си ли прав, въпросът е предрешен. Ти трябва да съзнаваш в душата си, че си прав.

В прочетената глава Христос казва: „Ако не вярвате в мене, в делата, които аз правя, вярвайте в Писанието.” Та рекох, силата на човека е в неговата вяра. От вярата и знанието на човека се определя и неговата сила. Има един закон, който определя каква е вярата на човека. Казано е защо Христос правеше големи работи. Сам Христос казваше за себе си: „Всякога Отец ме е слушал, защото аз изпълнявам Неговата воля.” Христос имаше вяра. Според онова, което Бог ще даде, ти ще познаеш, докъде си достигнал.

Та рекох, при сегашния живот човек трябва да се самоопредели. Самоопределението не седи само в една посока. То е един Божествен път, в който ти трябва да ходиш. Невидимият свят, разумните същества, ангелите или Божиите служители, те ще те оправят. И сега в живота е така. Сегашният живот именно, зависи от това, което тебе ти преподават. Ти сам какво можеш да знаеш? Знанието е на степени: иде една категория, втора, трета, както в училищата. В първоначалното училище е едно, после по-нагоре, по-нагоре и колкото се качваш по-нагоре, ти все ще придобиваш по-голямо знание. Не мисли, че можеш да се учиш отвсякъде, можеш да научиш нещата от всякъде, но и в Писанието е казано: „Ти можеш да научиш всичко от Бога.” Бог е разпределил нещата. Той е разпределил всички работи. И ако ти мислиш, че оттук ще научиш нещо, оттам ще научиш нещо, ти си в погрешка. Всеки може да предаде нещата дотолкова, доколкото е научил. Няма по-хубаво нещо в живота от това, да предаваш нещата така, както са. Аз наричам предаване отвътре: онова, което слушаш отвътре, да го предадеш без никакво изопачаване. Защо? - Защото ти си в един свят, който Бог е създал, не си господар. И ако ти се дава някакво благо, то се дава по единствената причина, че носиш Божията истина в себе си. Щом се откажеш от тази истина, всичко се скъсва.

Рекох, животът носи Божественото в себе си. И крадецът е онзи, който идва да заблуди. Животът е пълен с лъжливи мисли. Докато ти намериш Божествената мисъл, много време ще мине. В живота има една Божествена свобода. Тази свобода не е като онази, при която насила заставят войника да се бие на бойното поле. Ти сам трябва да разбереш нещата. Много неща могат да ти се кажат, но кои от тях ще приемеш, това зависи от онова, което ти си разбрал.

И тъй, Христос сам определя: „Всеки, който идва и краде, коли, той погубва живота. А всеки, който идва и жертва живота си, той носи Божествената истина.” И принципът е турен: „Аз, казва Христос, не дойдох да служа на себе си, аз дойдох да предам Божията истина.” Рекох, сега вие трябва да се радвате на едно: на познаване на истината. Защо? - Защото тя е единствената придобивка. Свободата зависи от онова познание, което човек има и го прилага. В това седи свободата. Не е въпрос за една свобода, която днес е една, а утре друга. Някой казва, че се е просветил. Вие трябва да имате право разбиране за просвещението. Мнозина се спират върху въпроса за просвещението или върху други въпроси и казват, че не разбират. Не, че не разбират, но те искат всичко изведнъж да разберат. Всичко не може да се разбере изведнъж. Важно е ние да имаме вечната Любов. Вие опитвали ли сте, какво нещо е вечната Любов? Рекох, ние употребяваме такъв език за нещата, какъвто всъщност не е, т.е. не ги изразява в тяхната същина. Някой казва, че вярва. Щом вярва, той трябва да търпи. Да търпи, това значи да носи без да се смущава. Щом вярваш, Бог ще те избави от всички несгоди в живота. Ако е дошло времето, ще те избави, пък ако не е дошло времето още, пак ще те избави.

Сега вие мислите, че и Христос като се е молил, ни глас, ни услишание на молитвата Му. Не, Христос казваше: „Господи, аз зная, че Ти ме опитваш, но аз вярвам. Аз вярвам, че ще ме избавиш, но как ще ме избавиш, това не зная.” Сега и вие искате да знаете по кой път Бог ще ви избави. Не, ти вярвай, че Бог ще те избави, а по кой път ще стане това, не е важно. Това можеш и да не знаеш. И страданието ти няма да се продължи много. Цял ден няма да страдаш, ще страдаш само няколко часа. Сега няма какво да ви разправям за страданието. Страданието, това е чистене, нищо повече. Без страдания животът не може да се разбере. Страданието е едно велико дело. В него ти ще намериш пътя.

Та рекох, за да се разбере истината, за да се разбере животът, за да олекне на човека, той трябва да си тури една нова основа. Дотогава, докато човек се смущава от хората, той е на крив път. Докато се смущавате, вие не сте на прав път. Рекох, че не трябва да се смущавате, това е друг въпрос вече. Само мъдрите хора не се смущават. Докато се смущаваш, ще знаеш, че има нещо, което трябва да намериш. Не е престъпление да се смущава човек, но той трябва да знае, че още не е дошъл до положението да се научи, как да не се смущава. Като разправям това на една сестра, тя казва, че това учение било много трудно. Когато казвате, че едно учение е много трудно, това показва, че вие сте разбрали само външната страна на това учение. Божественото учение ни най-малко не е трудно.

И тъй, всеки се стреми да добие живота. Животът, от сега нататък, трябва да се добива. Той трябва да си го представя, не какъв трябва да бъде сега, нито какъв трябва да бъде утре, но какъв трябва да бъде в старини, когато остарее. Важно е какъв ще бъде животът утре, като изгубиш силата си. Казвате: „Докато съм млад, няма какво да мисля.” Друг казва: „Докато съм млад, ще мисля.” Който мисли, че е млад, той мяза на един млад кон, който носи голям товар. Какво ще постигне човек, като дойде до местоназначението? Ще ти дадат малко зобчица. Казват за някого: „Той трябва да стане професор.” Хубаво, като стане професор, какво ще спечели? - Нищо няма да спечели. Всичко седи в онази Божествена придобивка, която можеш да имаш. Всичко седи в онова съзнание в себе си, щото всичко, каквото си придобил, да не го изгубиш. В това седи силата на човека. А така, ако днес придобиеш едно нещо, а утре го изгубиш, това не е Божествено знание.

Понякога вие се уморявате да чакате и казвате: „Как ще се търпи?” Как ще се търпи? - Търпението седи в очакването на онова, което има да придобиеш. И след като го придобиеш, да съзнаеш, че си придобил нещо. Там е силата на човека. Христос казва: „Аз дойдох да им дам живот.” Всичко е в живота. Следователно не се заблуждавайте с временни работи. Това не значи, че животът, който сега имате, е лош. И в този живот се крие Божественото, което е съществено. Другите работи, те са опаковките, обвивката, която служи на онова, което си придобил. Само от придобитото човек може да се ползва.

„Крадецът не идва, освен да открадне, да заколи и да погуби.” Това е само външната страна. Понеже крадецът нищо не е създал, той знае само да яде и да пие - нищо повече. Онова, дълбокото начало, което дава сила на човека, то е в изпълнение волята Божия, не във външната мисъл да изпълняваш тази воля, но тя седи в съзнанието на човека, че той изпълнява волята Божия и че служи на Бога, както кракът, който служи на човека, е свързан с цялото, така той служи и на Бога. Не един ден да служи, а друг ден да не служи. Той трябва даром да служи.

Сега човек трябва да отличава временния от истинския или от Божествения живот. И временният живот си има своето предназначение, както и истинският живот. Вие искате да знаете, какво е предназначението на истинския живот. Има неща, които за да знаете, дълго време трябва да чакате. За пример искате да знаете, можете ли да вдигнете една голяма тежест. Ти не си носил земята на гърба си, да знаеш, какво нещо е тежест. Ти имаш понятие за една малка тежест от десет - двадесет килограма. Това не е онази голяма тежест, от която трябва да се учиш. Вие трябва да знаете, има много работи в съзнанието ви, които трябва да опитате. Само по този начин ще се доберете до истинския живот. Вземете за пример Христос, Който минаваше за Син Божий, и Него Бог остави да страда. Защо? - Не знаем, но и Той трябваше да страда. Защо трябваше да страда? - Така е било определено. Някой кон трябва да носи товар. Защо? Друг нямаше ли, който да носи товара? Този кон е натоварен и той трябва да изнесе товара на определеното място. Най-умният човек, Христос, дойде да помогне на хората. Не е въпрос само да се помогне на човека, но така трябва да му се помогне, че той да влезе в пътя на Истината.

Великият закон изисква така да помогнеш на човека, че да направиш с него връзка. Нали сте виждали някои хора, как искат да знаят, какво нещо е любовта. Любовта е най-важното нещо. Един момък може да обича една мома, втора, трета, но той не ги обича еднакво. На една мома той може да дава подаръци, а на друга - нищо. Когато обичаш някого, ти много няма да му даваш. Казвате: „Изобилно да дадеш." Не, изобилното даване е залъгване. Когато майката тръгва някъде из града, тя ще даде на децата си това - онова, да ги залъже. А на разумните си деца тя ще каже: „Слушайте, мама, аз отивам в града, вие ще знаете това." Тя ще им разправи всичко и те ще я разберат.

Сега вие искате да знаете защо не ви е дадено онова, което сте очаквали. - Че вие не сте чакали колкото трябва. Ако сега ви се даде това, което очаквате, вие няма да го използвате. Всички неща трябва да се използват. Вие не сте използвали сегашния живот, както трябва. Казвате: „Като се преродя втори път, какво ще бъде?" - Какво ще бъде? Или какъв ще бъдеш? - Ти ще бъдеш пак такъв, какъвто си сега. За да не бъдеш такъв, какъвто си сега, трябва да се измени формата ти, съзнанието ти. И ако с това изменение ти растеш, прогресираш, имаш добри условия, ти ще можеш да очакваш добри резултати в живота си. Ако пък това не стане, тогава ще намериш пътя си. Ти трябва да намериш пътя си. Този живот, в който сега живееш, ти трябва да намериш онези Божествени условия, които Бог ти е дал. Не е въпрос да бъдеш недоволен. Нека дойде недоволството, но в тебе трябва да дойде и доволството от живота.

Условията, при които сега живеете, вие сте недоволни от тях и казвате: „Какво съм придобил?” Че какво искате да придобиете? В какво седи придобивката на живота? Богатият, ученият, силният, които умират, са на крив път. Който е умрял и оживял, той е на прав път. Така седи истината. Казвате: „Може ли човек да не умира?” -Това е друг въпрос. Важно е, като умреш, можеш ли да оживееш? Не, че сегашният човек е безсмъртен, но вътрешното придобиване на живота се определя с безсмъртието. Колко е трудно човек да се запознае с Божествените методи, по които Божият Дух го води. Понякога човек иска да научи нещо, но в това си стремление той не учи това, което му е необходимо, но учи това, което не му е потребно.

Христос казва: „Аз дойдох да дам живот.” Животът е единственото нещо, към което всеки се стреми. За пример, виждате един човек, който е в мъртво състояние. Обаче, щом влезе в него Божественият живот, той веднага оживява и разбира, че е на правия път. Един ден, както ям пъпеш, една млада сестра идва при мене и ми иска един резен от пъпеша. Аз ѝ обещах един резен. Внезапно тя трябваше да отиде някъде, извикаха я нещо. В това време дойде друга сестра и аз дадох целия пъпеш на нея. След това дойде първата сестра и ме попита: „Ами за мене пъпеш?” - „Дадох го на друга сестра.” - „Че ти ще ме накараш да изгубя вярата си в тебе.” - „Щом е така, иди на бакалницата да купиш един пъпеш.” Тя отива на бакалницата, но там няма пъпеши. Не се мина половин час, един брат ми носи един пъпеш. „Ела сега да ти дам един резен, който ти обещах. Понеже твоята вяра се основава на онова, което ти давам, ето ти един резен.” Значи, ако не ти дам този резен, работата няма да върви.

Та рекох, не губете вярата си в Бога! Сега аз ви говоря на един разбран език, не губете вярата си. Знайте, че нещата не стават според вас, но според Бога. В Бога нещата не могат да не стават, щом те са определени. Ако вие очаквате това, което Бог е предвидил, да се измени според вашата воля, вие се лъжете. Вие сами трябва да проверите, дали сте придобили това, което Бог ви е определил. Бог определя нещата, преди вие още да сте съществували. Той е начертал плана за всеки човек отделно. Но вие не можете да вярвате в това, докато не получите нещо от Него. Ако не получите нищо от Бога, ще кажете като тази сестра: „Ще ме накараш да изгубя вярата си в тебе.” И действително, животът седи в онова, което Бог ни дава. Хиляди блага има, които Бог всеки ден ни дава и в които ние трябва да вярваме. Що се отнася до условията, вие не трябва да мислите, нито да желаете да имате по-добри условия от тия, които ви са дадени. Добрите условия зависят от разбирането на човека. Щом разбираш, условията са добри. Щом не разбираш, условията са лоши. Каквото и да дадеш на здравия човек, той всякога може да го използва. На болния човек и най-добрата храна да дадеш, той не може да я използва. Смисълът на нещата седи в онова, което в даден случай можеш да използваш. Тъй щото, ако очаквате да се подобри вашето положение, вашия живот, вие сте на крив път. Трябва да се подобри нещо, но това подобряване се отнася до вашето съзнание, до вашето разбиране. Вие чакате да се подобри живота ви, но животът не може да се подобри отвън. Животът е подобрен, а вие трябва само да го разбирате.

„Крадецът не идва, освен да заблуди.” Често ме запитват, защо някои работи стават така, а не по друг начин. Защо работите стават така, както не трябва? Как трябваше да станат работите? Защо не питате, защо трябва да се измени формата на малкото дете? Защо малкото дете трябва да измени своята форма и да придобие друга форма? Мнозина искат работите да стават така, както вие желаете. Че това не е Божествена мярка на нещата. Йов казва: „Господ дава, Господ взима.” Онези от вас, които не разсъждават като Йов, те мязат на онзи богат човек, който оставил на съхранение някои свои скъпоценности у една бедна вдовица. След години той идва и си ги взима. Други пък мязат на бедната вдовица [жена], която се оплаква на мъжа си, че богатият дошъл да си вземе скъпоценностите. Мъжът ѝ казва: „Ние трябва да благодарим и на това, дето ги остави досега при нас. Негови са тези скъпоценности и той има право да си ги вземе, когато пожелае.” Нищо в света не е наше. Ако мислим обратното, ние се лъжем. Казвате: „Това дете е мое.” Не, това дете не е твое, то е оставено временно само при тебе. Парите ти се изгубват. И те не са твои. Утре ще умре и мъжът ти, и жената ти, и децата ти, приятелите ти и ти ще останеш съвършено сам. Животът на Земята е едно училище, в което ти само ще се учиш. Животът не е на Земята, животът е на друго място. Не може точно да се каже, где е животът, но може да се каже, че животът продължава да се развива, да се разширява.

Та рекох, сега ще започнете с вярата, ще преповтаряте нещата. Като преповтаряте, онова, което придобиете, то е заради вас. Вие ще бъдете в положението на рибаря. За рибаря не е важно, колко риба е влязла във въдицата му, но колко от тази риба той е успял да улови. Това, което е вън от мрежата му, той ще го остави настрана, но ще задържи онова, което е влязло в мрежата вътре. Това, което е влязло у вас, то е Божието благо заради вас. Рекох, всичко е възможно за онзи, който вярва. Ето защо той непреривно трябва да вярва. Всеки момент от живота носи по едно благо. Вследствие на това човек никога не трябва да се обезсърчава. Който разбира Божественото учение, той никога не трябва да се обезсърчава.

Някои искат да се примирят. Примирението в света става само за умните хора. Какво ще се примиряват обикновените хора? Преди всичко обикновеният човек няма Божествено разбиране за нещата. Без Божествено разбиране, нещата в живота са безсмислени. Ако ти чакаш онова благо, което Бог ти е определил, да дойде по някакъв външен път, ти си в крива посока. Това благо ще дойде отвътре. Че това е реалното, това е същественото в света. Всичките блага, които идват в света, те именно донасят Божествените блага. Те са Божественото.

Но едно трябва да се знае: Всяко нещо в живота се добива чрез вярата. Мнозина казват: „Е, гола вяра.” - Не, вярата всякога е облечена. Да мислите, че вярата е гола, това е неразбиране на нещата. Ние сме заменили вярата с несъщественото в живота. Не, вярата представя соковете на плодовете. Соковете на плодовете образуват вярата. Вярвайте, без да мислите, че вярата е гола. Голата вяра е човешка вяра, а облечената вяра е вярата в Бога. Защото Бог живее във всеки един човек дотолкова, доколкото той вярва в Бога. В това отношение всеки човек се различава по степента на вярата, която има в себе си. И ние се учим от вярата на другите хора. Значи ние вървим по пътя на онези, които вярват. Някой казва, че няма нужда от другите хора, няма какво да се учи от тях. Нямаш нужда ли? Каже ли някой, че няма нужда от другите, неговата работа е свършена. Всички хора, които имат вяра, те съставят едно цяло.

Христос казва: „Аз дойдох в света, за да дам живот на хората, и да го имат преизобилно.” Това трябва да знаят всички млади, както и всички стари. Аз няма да ви казвам, че сте стари. Стар е онзи, който не разбира. И млад е онзи, който не разбира. Младият трябва да вярва, а старият да разбира. Погрешката на стария седи в това, дето мисли, че всичко знае. И на младия, и на стария Погрешката е в знанието им. Всички - и млади, и стари трябва да вярват, нищо повече. Силата на човека е в неговата вяра. А онези, които трябва да се застъпват за човека, те са отвътре. Други се застъпват за човека. Когато хората уреждат живота си на Земята, не го уреждат те. Други същества се застъпват за тях. Това са същества, които са завършили своето развитие. Те ще кажат на човека: „Така ще направиш, иначе ще направиш, ще вярваш.” Ако кажеш, че всичко знаеш, сам ще закъсаш.

Някои ме питаха колко време ще говоря. Казах им, че ще говоря 10-15 минути. Както виждате, тези минути отдавна минаха. Силата на човека седи във вярата. Та и на вас рекох: Вярвайте в това, в което и аз вярвам. - „Ама отде да го знаем?” - Ще го опитате. Всяко нещо ще го опитате. Вярата седи в опита. Ще вярвате, докато дойдете до онова положение, да знаете истината. А вие можете да знаете истината само когато сте я придобили. Не е въпрос за цялата истина, но поне дотолкова, доколкото сте я придобили в даден случай. Вие сте добили толкова от истината, колкото ви е потребна за дадения случай.

Сега, явява се друг въпрос. Като слушате да ви се говори, казвате: „Тази е дълбока работа.” Ще кажете, че ще я оставите за второ прераждане. Във второто прераждане ще кажете, че ще я оставите за третото прераждане и т.н. Така ще отлагате за десето, за стотно и повече прераждания, но не е въпрос до отлагането. Не е лошо да вярва, да мисли човек, че ако не придобие нещо днес, утре ще го придобие. Ако не го придобие в този живот, в друг ще го придобие. Вие очаквате в дадения случай да придобиете нещо, без да можете да придобиете. Такова нещо няма в света. Благото, което Бог ти е дал, ти трябва да го понесеш. Като вярваш в Бога, като носиш това благо, ти ще се научиш. Не мислете, че хората могат заради вас да носят благата. Не, всеки сам ще си носи своето благо. Законът е такъв. И всеки сам ще си носи своето страдание. Няма да носиш страданието на целия свят. Всеки сам ще носи своето благо и всеки сам ще носи своето страдание. Тогава какво трябва да правите? Като знаете в какво седи благото, носете благото си. Щом се отказвате да носите благото си, ще носите страданието си.

Законът е такъв. Ще носиш твоите блага, които Бог ти е дал. Вие ще се движите и като погледнете към Бога, няма да се запитвате какви са тези блага и защо ви са дадени. Запитвате ли се, това говори за неразбиране на живота. Това, което Бог ти е дал, то може да стане толкова голямо, колкото искаш и толкова малко, колкото искаш. Нещата се увеличават и смаляват според човешката лакомия. Ти бъди благодарен на това, което ти е дадено. Казвате, че човек не трябва да бъде глупав. Глупав човек е онзи, който не вярва.

Христос казва: „Аз дойдох да им дам живот.” Христос, Който беше богат, раздаде всичко, за да изпълни волята Божия. Всички вие трябва да изпълните Волята Божия. Казвате: „Аз много съм служил на Господа." Какво служене е това? Щом губиш мира си, ти не служиш на Бога. Всичко, което човек върши всеки ден, това е един вътрешен закон, това е един временен закон, който ще предаде на човека това, което той търси. Защото няма по-хубаво нещо от това да се научи човек да разбира Божиите пътища.

Рекох, сега ще вървите по стъпките на Христа. Някой казва: „Че аз какво мога да дам?” - Можеш да дадеш. И на тебе е дадено, и ти трябва да дадеш. И после, от онова, което ти дават, ти ще знаеш доколко си изпълнил волята Божия. Ако ти дадат повече, това значи, че си извършил волята Божия. Ако ти дадат по-малко, значи по-малко си извършил волята Божия, т.е. не си извършил волята Божия както трябва. Мнозина казват, че хората не живеят както трябва. Това е друго заблуждение. Ако хората наистина живеят добре, това Господ го знае. Ако Бог, Който знае нещата, ги изчаква, изтърпява, защо ти да не можеш да ги изчакваш? - „Ама, мене ми дотегна да чакам.” Вие трябва да се научите да чакате. Сега, днес или утре, или друг някакъв живот, или след много години, вие трябва да чакате, докато дойде едно благо. Когато дойде благото, тогава е определено да дойде. За това време е определено. Бъдете благодарни на онова, което идва във вашия живот и ще видите, че няма да се разочаровате. Човек трябва да вярва и при най-лошите условия. - „Ама, без работа ли ще бъдем?” - Не, ще работите и ще видите, че законът на вярата работи всякога. Този закон работи много добре. Този закон е работил и в миналото, работи и в настоящето, ще работи и в бъдещето. Той работи и между християни и между нехристияни. Изобщо, Божиите пътища не могат да се изопачават. Защо? Защото светът се ръководи от разумни същества, които са завършили своето развитие. Те ни учат. Те не могат да учат хората на такива пътища, от които те сами ще пострадат. Христос казва: „Пазете се от лъжливите мисли. Пазете се от лъжливите желания. Приемайте Божественото, което носи благата.”

Когато се говори нещо, някой казва, че това се говори за него. За него или за друг някой, или за когото и да се говори, законът е все същия. Не е въпрос за кого се говори. На когото и да се говори, той трябва да знае, че е длъжен да изпълни Божия закон, да изпълни волята Божия. „Ама, крив ли съм, че не мога да изпълня закона?” - Крив ли си или не, ти сам знаеш това. Никой не знае, ти крив ли си. Ти сам трябва да разбираш и да съзнаваш в себе си крив ли си или си прав. Каже ли ти Духът нещо, цял свят да те осъжда, ти трябва да изпълниш това, което Духът ти е казал.

И тъй, Христос казва: „Аз дойдох да им дам онзи истински живот, който носи Божиите блага.”

Отче наш

Първа съборна беседа от Учителя, държана на 19 август 1936г., София, Изгрев