Разлика между версии на „Разбрано добро и неразбрано зло“

Текуща версия към 07:59, 8 август 2011

Беседи

Утринни слова - Втора година (1932-1933)

Сеятелят, том 2

Разбрано добро и неразбрано зло

Размишление

Прочетете от книгите на Стария Завет следните глави и стихове: Битие 5:6–7; Изход 9:10; Второзаконие 2:2; Притчи 15:16; Псалом 104:2; Еклисиаст 5:6; Исайя 66:3; Данаил 12:5.

Мъчно е човек да ходи прав. – Кога? – Когато е куц. Това се отнася и за младия, и за стария. Както и да говорите на куция да ходи прав, той все ще накуцва. Каквито правила и да му дадете, той не може да ги изпълни, и навреме не може да стигне. Гладният човек не може да бъде весел. Каквото и да му се говори, той всякога е сериозен. Болният всякога почива. Глупавият всякога се натъква на мъчнотии. Силният всякога вдига скандали. Умрелият всякога се примирява. Единственият човек, който всякога се радва, е новороденият. Питате: „Какво значение имат тези мисли за нас?“ То е все едно, като ви донеса добре сготвена супа, да ме питате защо ви е тя. Какъв отговор ще ви дам? Ще ви кажа: Ще ядете супата – нищо повече. Друг е въпросът, ако не искате супа, а искате друго ядене. Тогава имате право да ме питате защо ви е тази супа. Казвам: Има еднакви правила в живота, които дават различни резултати. И обратно: има различни правила, които дават еднакви резултати. Как ще си обясните това? Ще кажете, че не го разбирате. Тогава аз ще ви кажа следното: когато не разбираш злото, то си отива; когато разбираш доброто, то си остава. Значи неразбраното зло си отива и казва: „Няма да остана при тези невежи и глупави хора“. И неразбраното добро си отива. И то казва: „Не оставам при хора, които не ме разбират“. Обаче разбраното добро остава при вас. И разбраното зло също остава. Това означава мисълта: Различни неща дават еднакви резултати. Разбраното зло и разбраното добро остават при човека. Неразбраното зло и неразбраното добро го напущат. Ако слушаш злото, то ще остане при тебе, но ще запали къщата ти; ако слушаш доброто, и то ще остане при тебе, но ще съгради къщата ти. Ето как две еднакви неща дават различни резултати.

Ти слушаш и доброто, и злото, но резултатите на това слушане са различни. Какво ще кажете за светията, който се отегчава от живота между хората и отива в гората, където очаква Бог да го нахрани? Какъвто светия да е бил, той ще изгуби светийството си. Истинският светия ще остане между хората, да ги учи и да им помага. В гората и планината, далеч от хората, светия не се става. Който мисли, че само с молитви ще се спаси, той е на крив път. – „Молитвата не спасява ли?“ – Спасява, но трябва да знаеш що е молитва и как да се молиш. Наблюдавайте как се развива човек и как се нареждат работите му. От детинство до 33-годишна възраст човек постепенно се изкачва до зенита на своя живот. До това време, каквото пожелае, става: работите му се нареждат, както той иска. От 33 години нагоре слънцето на неговия живот постепенно слиза надолу и работите му вече не стават, както той иска. – „Ама хората ме приемат добре.“ – Това става по тяхно желание, а не по твое. Ако мислиш, че този добър прием е по твое желание, ти се лъжеш. Защо домакинята храни кокошките си по няколко пъти на ден? Мислите ли, че тя прави това от милосърдие, от любов към животните? – Не, тя има свои съображения за това. И, в края на краищата, тя постъпва с кокошките така, както те нито са мислили, нито са желали. Друг е въпросът, ако домакинята храни кокошките си отвреме-навреме, колкото да не умрат от глад. Тогава ще стане това, което те искат. Обаче видите ли, че домакинята ги храни и по три–четири пъти на ден редовно обикаля курниците, ще знаете, че тя е намислила нещо особено, а именно – да опита месцето им. Следователно, ако човек мисли, че като се храни много, ще стане, както той е очаквал, че работите му ще вървят добре, той сам се лъже. Това са относителни неща, с които човек се самоизлъгва. Като разсъждавате така, ще дойдете до заключението, че и невидимият свят не постъпва, както искат хората. Наистина, невидимият свят не може да угоди на всички хора. Мнозина се питат защо хората не се разбират. – Много просто, интересите им се преплитат. Все едно, че едната половина от човечеството е направена от захар или от сол, а другата половина – от устойчиво вещество, което не се подава на влиянието на водата. И тогава едните ще се молят за дъжд, да си полеят градините и лозята им, а другите ще се чудят къде да се скрият от дъжда, да не се разтворят в него и да изчезнат. Едните ще се радват, другите ще скърбят. Могат ли тези хора да се разбират? Ето защо, когато се казва, че едни хора издържат на страдания и мъчнотии, а други не издържат, дохождаме до заключението, че първите са направени от печена глина, която издържа и на най-силния огън, а другите са направени от захар или от сол и не издържат даже и на водата.

Казват за някого: „Стопил се горкият човек!“ – От какво се стопил? – Ако е направен от захар или от сол, ще се стопи и от водата, и от огъня. Ако е направен от глина, от нищо не може да се стопи. – Какво трябва да прави във време на дъжд онзи, който е направен от захар или от сол? – Той трябва да си направи един калъп, в който да се скрие. Щом завали дъжд, ще се скрие в калъпа: като престане дъждът и слънцето изгрее, той ще излезе от калъпа. Онзи, който е направен от глина, не се нуждае от никакъв калъп. Ако той е принуден да се скрие от дъжда, това ще бъде най-голямото нещастие за него. Тъй щото, по какъвто и да е начин всеки трябва да разреши задачите за своя живот. Един съзнава, че е млад, друг съзнава, че е стар. Каква полза от това? Не е достатъчно само да съзнаваш, че си млад или стар. Важно е и младият, и старият да решат задачите си правилно. Задачата на младия е да тръгне от полите на планината и да стигне до върха ѝ; задачата на стария е да слезе от върха на планината и да спре в полите ѝ. – Какво са научили двамата? – Младият е научил какво нещо е върхът на планината, а старият – какво нещо са полите на планината. Значи старият слиза там, откъдето младият започва. Старият мисли, че много знае. И тъй, в края на живота си старият знае толкова, колкото младият в началото на своя живот. Младият и старият си приличат; те еднакво разбират живота. От сутрин до вечер старият мисли само за ядене. Като го гледат колко много яде, всички казват: „Нека яде човекът, да се наяде, да не отиде на онзи свят с отворени очи за ядене“. Щом стане от сън, старият започва да изрежда какво му се яде: Той казва: „Яде ми се печена гъска или мисирка, солена риба, качамак, полят с прясно масло и отгоре със сирене, или яхния от охлюви“. Той знае имената на всички яденета и ги прехвърля през ума си. И детето, като стария, мисли само за ядене. И то си избира какво му се яде и каквото не обича да яде, слага настрана. Щом детето започне да плаче, майката веднага го пита: „Какво искаш, мама?“ – „Искам да ям.“ Тя веднага му донася сготвена чорбичка. Докато е малко, детето се задоволява с кашици и чорбички. Щом порасне, то иска вече друго ядене. Майката се чуди какво да му сготви, да го задоволи. И в религиозния живот хората вървят по два определени пътя: по пътя на младия и по пътя на стария. Значи религиозните хора са и като младите, и като старите – все са деца. Има нещо, което и едните, и другите не знаят. Кажеш им нещо или им дадеш едно правило. Те го изпълнят, но нито го разбират, нито знаят дали точно са го изпълнили. Затова често хората питат как трябва да се молят, накъде да се обръщат във време на молитва. Едни се обръщат на изток, други се обръщат на запад, трети – на север, а четвърти – на юг. Един легне на гърба си, друг – на корема си и така се молят. Всеки мисли, че по какъвто начин и да се моли, все ще постигне нещо. И досега между християните се води спор, кой е правилният начин за кръстене. Православните се кръстят по един начин, католиците – по друг начин, евангелистите пък не се кръстят. Богословите се мъчат да разрешат този въпрос, но и досега още не са го разрешили.

Как се кръсти човек, като се качва на планината? Как се кръсти, като слиза от планината? В първия случай се кръсти по един начин, във втория случай – по друг начин. Казват: И като се качва на планината, и като слиза, той е сериозен, благочестив. – Какви са линиите на благочестието? Един ден виждам една млада сестра върви пред мене, но толкова наведена, като че търси нещо. Всъщност, тя се навела, за да покаже, че нищо не я интересува. Тя мисли, че изглежда благочестива. Обаче така наведена, тя дава вид, че е много натоварена. Линията на тялото ѝ съвсем не изразява благочестие. Ако бях художник, от линиите на нейната фигура щях да представя друго нещо, а не това, за което тя се мисли. Тя казва: „Аз живея добре, благочестива съм“. – Щом мисли така, без да иска тя се опетнява. Някой слага ръцете си на корема, скръсти ги и мисли, че представлява благочестив, смирен човек. Той не знае какво означава това държане на ръцете. Да сложиш ръцете си на корема, това означава, че вярваш само в своето благоутробие. Какво може да се очаква от такъв човек? Ако искаш да познаеш в какво вярва човек, дръж го няколко дни гладен. Като го нахраниш и ти благодари, той е благороден човек. Ако не ти благодари, не е благороден. Видиш ли, че гладният се настройва против тебе, знай, че и като го нахраниш, няма да ти благодари. Обаче това са положения, които не разрешават истинските въпроси в живота. Докато живее в своята личност, човек мъчно може да мисли и решава правилно своите задачи. Тази е причината, където се натъква на неща, които отвличат неговото внимание. Като наблюдавам хората, виждам колко време губят, когато се готвят за бал, вечеринка, концерт или за седянка, каквито стават по селата. Ще се чеше и разчесва, ако е гражданин. Ще си връзва кърпата по един или друг начин; ще се облича и съблича, докато най-после се хареса и тогава вече излиза. Някога ще изгуби половин или един час да се оглежда в огледалото и като се хареса, ще се усмихне самодоволно и ще тръгне. Не е лошо това, но както човек обръща внимание на външността си, така трябва да обръща внимание и на своята вътрешност, на своето духовно състояние.

Какво прави духовният човек? – Преди да е станал духовен, той се оглеждал с часове пред огледалото, докарвал се, щом стане духовен, хвърля огледалото настрана, не иска да знае за външността си. Ако светският човек види на лицето си едно петно, взима мерки да го махне. Духовният, обаче, не иска да знае за това петно. Всъщност, и той трябва да се погрижи да го махне. – Защо? – Това петно не е нищо друго, освен резултат на някаква негова погрешка. Ще намери погрешката си, ще я изправи, а с нея заедно ще махне и петното. Срещаш един религиозен човек, облякъл се в черни дрехи, ако е жена – с черна рокля, с кърпа на глава, спусната до очите, не можеш да я видиш, тръгнала на черква. – Това не е израз на истински религиозен човек. То е само външен израз, който няма нищо общо с вътрешното състояние. Външно някои хора се освободили от черните си забрадки, но вътрешно още се държат за тях. Първото нещо, което се изисква от човека, е да има светли мисли и чувства. Ти си неразположен духом – това е една задача; криво ти е – това е една задача; страдаш – това е една задача; тъмно, мрачно ти е – това е една задача. Мъчно ти е нещо, но коя е причината за това, не знаеш. Вчера видях едно малко котенце, изгубено. То беше вързано с червена панделка на врата. Гледам го, добре изхранено. Вижда се, че където е било, добре са го гледали. Дойде една сестра и посегна да го хване за главата, но то избяга. Казах ѝ: Не го хващай за главата. Ако искаш да се спре пред тебе, прекарай си ръката по гърба му, до опашката. Тя го извика, прекара ръката си по гърба му и то веднага спря пред нея и започна да се умилква, да мяучи. После се изправи на краката си, като маймунка. Щом го засегна по опашката, то започва да мисли и се спря. Казвам: Не стискайте опашката на животното, но само я погладете. Това му причинява приятност. По същия начин и в нашия живот трябва да се засегне процесът на мисълта. Процесите на живота трябва да минат през мисълта ни, за да стане и самият живот за нас ясен, разбран. В нашия живот има много произволни процеси, на които не знаем смисъла. Затова, именно, ние се плашим. Естествено, когато човек се намери в тъмнина, започва да се плаши като децата. Когато детето остане само̀ в тъмна стая, то мисли, че има нещо страшно, и започва да плаче. Щом внесете свещ в стаята, то престава да плаче. Сега може да ме запитате: „Защо светът е създаден така?“ – Не зная дали светът е така създаден от Бога, или хората сами го създадоха и не го разбраха. Човешкият живот е създаден от самите хора. Коя е причината, където снаха и свекърва не могат да живеят заедно? Ще кажете, че има ред причини за това. Обаче аз зная само една единствена причина – синът – нищо повече. Значи има три величини: снахата, свекървата и синът. Приемете тези величини в ума си и намерете мястото на всяка една от тях. Къде стои снахата, къде стои свекървата и къде – синът във вашия ум? Като се каже „зет“, подразбира се, че той не е в своя дом, но в къщата на тъща си, там е напечен. Щом се каже „снаха“, подразбира се, че тя е в дома на свекървата, и там е напечена. Казвате: „Имаме снаха и зет“. Това подразбира две различни понятия и две различни обстановки. Едновременно човек не може да вземе две положения: ако си снаха, заемаш едно място; ако си зет, заемаш друго място. Като снаха, службата ти е една; като зет, службата ти е друга. Ако си свекър или свекърва, положението и службата ти ще бъдат съвсем други. Свекървата и тъщата не са едно и също нещо. Като разглеждам тези отношения между хората, вие казвате: „Защо се спираме на тези прости работи?“ Питам: Има ли по-прост процес от яденето? Седнеш да ядеш, започваш да мляскаш, да кривиш устата си. След като си мляскал и дъвкал половин час, усещаш се разположен и започваш да мислиш. След това взимаш перото и започваш да пишеш; после свириш, играеш. Докато дъвчеш, нищо не можеш да направиш. Не зная как хората днес дъвчат – правилно или неправилно.

Когато искам да видя дали някой човек може да ми услужи нещо, влизам в една, втора, трета гостилница и гледам кой как яде. Като намеря човек, който яде по правилата, които аз познавам, зная, че той е готов да ми услужи. Ще изгубя един час за наблюдение, но поне ще разбера нещо. Моето време никога не отива напразно. Аз няма да ви кажа нещо по науката и правилата при храненето. Вие сами ще си правите наблюдения. Това е една от великите тайни, която не се разкрива. Когато човек яде, той е разположен, погълнат в себе си и лесно можеш да го наблюдаваш. Тогава той прави хубави движения, хубави линии на лицето. Художник си, искаш да нарисуваш един човек, но не можеш. Вземи тогава само един момент от него – когато той яде – и ще познаеш какъв е. Като си криви устата, в него ще видиш всичките положения на животните – от най-страшните до най-безопасните – тревопасните. Като се нахрани и успокои, на лицето му се отпечатва особена линия, в която ще прочетеш неговото състояние – какви чувства и сили надделяват в него. Това става несъзнателно. Вие не знаете това и по-добре, че не го знаете. Аз не искам да ви обръщам внимание на тези неща, за да не ви направя нещастни. Те не са за разправяне. Един ден наблюдавах една млада мома, около 25–30-годишна, добре облечена, външно красива, благородна, възпитана. Трябва да е свършила поне един факултет. Обърна ми внимание и я проследих къде ще влезе. Тя влезе в една колбасница и поиска салам. В това време очите ѝ се отвориха като на котка и в един момент лицето ѝ се измени – красотата ѝ изчезна. Тя взе салама, сложи го в чантичката си и след малко придоби първото си изражение. Това беше цяла картина. Казвам: Мъчно е човек да се поправи, докато не започне да се наблюдава сам вътрешно. Само така той ще знае как да регулира енергиите си. Често човек се изпитва по този начин. Някой минава за много добър пред себе си – мисли, че се познава. Един ден дойде неговият приятел да му иска пет хиляди лева на заем, с условие, че след няколко дни ще му ги върне. Той веднага му услужва, но минава седмица и приятелят не му връща парите. Той започва да се тревожи и казва: „Излъга ме този човек!“ В него става цял преврат. Той почва да гледа приятеля си накриво, не е вече господар на себе си. Ако му разправят подобен случай, той ще каже: „Простете му!“ Но щом се касае до него, той казва: „Тъй ли, цяла година съм работил за тези пари. Други ли трябва да ги изядат?“ Когато някой дойде да ми иска пет хиляди лева, аз спазвам следното правило – давам му пет лева, на хилядата по един лев. Колкото пъти съм прилагал това правило, никога не съм се смущавал. Когато не съм спазвал правилото и съм давал пет хиляди лева, всякога съм се смущавал. Като съм правил своите математически изчисления, дошъл съм до следното заключение: когато даваш едно на хиляда, дяволът не те изкушава. Ако пък искам да му дам пет хиляди лева, например, трябва да имам на разположение голяма сума, та като давам по един лев на хилядата, да се съберат пет хиляди лева. Значи, ако имам сто хиляди лева, ще дам сто лева. На един милион мога да дам хиляда лева. Следователно, ако на пет милиона дам пет хиляди лева, те няма да ми се отразят. Ако нямаш такъв запас от пари и дадеш пет хиляди лева на заем, цяла нощ няма да спиш, ще се хвърляш като риба и ще кажеш: „Отидоха ми парите!“ Дадеш ли пет хиляди лева при пет милиона, няма да се смущаваш. Човек трябва да мисли в началото. Щом дойде при мене един приятел да ми иска пет хиляди лева, ще му предложа да посети хиляда души приятели и от всеки да вземе по пет лева. На този човек казвам: В миналото ти си бил проповедник, не си изпълнявал волята Божия, както трябва. Сега ще отидеш при хиляда души да им проповядваш. Ще изгубиш цял месец, докато събереш пет хиляди лева. – Човещина ли е това? – Човещина е. Ще посетиш хиляда души и всеки ще ти даде по пет лева. Иначе, ако дам на този човек пет хиляди лева, без да имам пет милиона лева в себе си, невидимият свят ще каже, че не съм постъпил умно, и ще ме държи отговорен. Затова ще му дам само пет лева, ще му напиша препоръчително писмо до свой приятел. Той ще го изпрати до друг някой и така ще обиколи хиляда души, от които ще получи пет хиляди лева. Като посети хилядата души, на всички ще разказва за своите приятели. И невидимият свят спазва това правило. Някога вие искате едно добро от Господа, но минават години, докато ви го даде. Той ще ви накара да ходите от къща на къща, да хлопате тук-там, докато най-после се реализира това, което искате. В това правило няма изключение. Съществата от невидимия свят не са глупави. Ако им поискаш пет хиляди лева, те ще ти дадат пет лева и ще те накарат да обиколиш хиляда души, докато разбереш каква е идеята. Като слушам хората, а също и вас, какво желаете, виждам, че всичко това се дължи на вашето тщеславие. Един иска да стане виден лекар, да се прочуе между хората; друг иска да стане голям учен, да познава всички закони, да пророчества какво предстои да стане в света. Вие не подозирате, че това голямо знание носи големи нещастия и неприятности. Един от старите пророци – Йеремия, като знаел всичко, което щяло да стане, пожелал да му се вземе тази дарба. Обаче щом пожелал това, той се натъкнал на големи противоречия. Не е лесно да виждаш всичко. Даже и като пророк, ако влезеш между хората и виждаш какви са те в действителност, и ти ще се уплашиш. Помнете: В живота има една последователност. Затова не бързайте да получите нещата преждевременно. Вие още не сте извървели този път. Казваш: „Толкова години как се моля за нещо и още не съм го получил“. – Чакай, има време, докато го получиш. Ти си обиколил само 500 къщи, посетил си 500 души, и си получил 2,500 лева. Има да посещаваш още 500 души, докато събереш 5,000 лв. Аз ви давам този пример, за да ви покажа, че трябва да се дочака времето, определено за известна придобивка. В миналото ти не си учил, както трябва. Ако и сега не учиш, ще знаеш, че нищо няма да ти се даде. Животът показва на човека какво му липсва. Например, ти си нетърпелив, не можеш да издържаш на изпитания и страдания. Ако можеш да издържиш тежестите върху себе си, както издържат гредите, ти си търпелив човек. Какво правят с гредите, които се чупят и огъват под тежестта? – Изхвърлят ги и ги заместват с нови. Истински търпелив е онзи, който може да издържа и на небето, и на земята. Той се ползва от уважението и почитанието и на невидимите същества, и на хората. Казваш: „Дотегна ми живота на земята, искам да отида на онзи свят“. – Това е детинска работа. Ти мислиш, че на онзи свят ще те разхождат по цели дни, ще ти свирят и пеят, без да работиш. Кой как мине край тебе, ще те погали и ще ти се радва. – Отчасти е така. Онзи свят е рай, но за децата, които имат нужда от забавления. Обаче има един рай за мъдреците, в който ти не си достоен да пристъпиш. И земята е още място на забавления. Когато учените и мъдреците от онзи свят се уморят, те слизат на земята, между хората, да се забавляват и почиват. След това пак се връщат в своя свят. Като видите тези мъдреци, вие искате от тях да ви кажат няколко мъдри, хубави думи. Те задоволяват желанието ви, кажат ви няколко хубави думи, да ви зарадват, и си заминават. Вие мислите, че като отидете на небето, всичко ще научите. – Не, там ще научите само това, което е трябвало да направите на земята. Ще ви кажат: „Това трябваше да направите, онова трябваше да направите“. Щом разберете какво се иска от вас, ще пожелаете да слезете на земята, да свършите това, което не сте изпълнили. Като слезете на земята, ще знаете вече какво се иска от вас и ще продължите работата си. Сега ще ви дам един съвет. Като дойдеш втори път на земята, не заставяй майка си да се събужда по десет пъти през нощта. Като те сложи в люлката и дойде веднъж през нощта при тебе, благодари ѝ. Ако дойде два–три пъти по своя воля, още повече ще ѝ благодариш. Ако изискваш повече от три пъти да дойде при тебе, и светица да е майка ти, отношенията помежду ви ще се развалят. Баща ти ще вземе пръчицата и ще те нашари. Не зная дали има някой между вас, който да не е бит от майка си и баща си. Аз бих желал да видя поне един, който да не е бит от родителите си. Аз търся такъв човек. Чудо ще бъде, ако срещна човек, който не е бит от майка си и баща си. Който ми покаже такъв човек, ще ми направи голяма услуга. За себе си аз казвам: Не бих искал майка ми да идва повече от три пъти при мене. Сегашните ви страдания се дължат на това, именно, че сте будили майка си и баща си повече от десет пъти през нощта. Затова сега работите ви не вървят добре. Някога майката казва: „Какво иска това дете, защо кряска толкова? Да не е болно? Какво иска от мене?“ Някога майката вдига ръце от такова дете. Когато майките започват да вдигат ръце от своите деца, нека знаят тези деца, че добро не ги очаква в бъдеще. Като забележат поведението му от другия свят, наказват това дете със смъртта на майка му. Щом майката замине за онзи свят, тя започва оттам да прилага правилата върху детето. Тогава идват вече неговите страдания на земята.

Другояче казано: Ако искате да бъдете щастливи, не събуждайте майка си повече от три пъти през нощта. Вашата майка, това е вашето висше съзнание, вашата душа. Ако постоянно си играете с нея, вашето висше съзнание няма да ви посещава на физическия свят. Дълго време ще плачете и страдате, докато омилостивите майка си да ви посети. Тази майка аз наричам свещената майка, която иска да ни научи как да живеем в съгласие с Бога. Днес вие сте нещастни по единствената причина, че живеете, както си искате; мислите, както си искате. – Не, вашето мислене не е право. Вие мислите, че сте прави, а при това страдате. Казвам: Вслушвайте се в гласа на вашето висше съзнание, което ви ръководи. Не искайте това, което не е полезно за вас. – „Кое не е полезно за нас?“ – Онова, което след време ще ви причини страдания, ще внесе тъмнина във вашето съзнание. Ако мислите, че вашият живот е истински, защо сте недоволни тогава? Бог ви е дал толкова блага и пак сте недоволни. Ако невидимият свят ви лишава някога от известни блага и удоволствия, то е по единствената причина, че те не са ви нужни. Искаш да бъдеш богат, да разполагаш с големи средства. – Това не е за тебе. Искаш да бъдеш много учен – и това не е за тебе. В бъдеще можеш да постигнеш това, но засега не ти е нужно. Ако искаш да бъдеш учен, учи; ако искаш да бъдеш богат, работи; ако искаш да бъдеш силен, прави упражнения. Често хората си създават нещастия със силата си. Ако си стар, казваш: „От мене нищо не може да стане“. Ако си млад и силен, казваш: „Аз всичко мога да направя“. Казвам: Нито слабият трябва да се обезсърчава, нито силният да се надценява. Толкова пъти съм ви питал и пак ви питам: Какво сте приложили в живота си? И как ще приложите това, което не знаете? Аз съм ви обяснявал значението на различните линии по лицето, но кой от вас ги е рисувал и изучавал? Вие искате да знаете завършените резултати, но кой от вас е намерил носа си с пергел? По линиите на носа аз познавам какъв е вашият ум. Всяка линия има известна стойност. От значение е дали е дълга един, два или повече сантиметра. Като погледна човека в устата виждам възможностите и желанията, които се крият в него. Една уста е разкривена, друга – права, гладка. Това са все възможности, скрити в човека. По широчината на носа, дали е тесен или широк, съдя за чувствата. За ушите пък гледам, дали са кръгли или малко елипсовидни. Гледам на какво разстояние са поставени очите едно от друго. Важно е накъде е отправен погледът – нагоре или надолу; дали е разсеян или прав, установен. Всички тези неща са строго определени; те имат своето дълбоко, вътрешно значение. Бог е създал човека по строго определени геометрични мерки и правила. Дълго време Той е правил изчисления и пресмятания, докато най-после създал една разумна форма, отговаряща на геометричните правила. Който си позволи да измени Божиите линии, Божите закони, животът му не може да се развива правилно. Много отворените очи събират много впечатления. Такъв човек не е свободен; той обича разнообразието, като децата. Ако очите са малки, човек възприема малко впечатления, които оставят дълбоки следи в него. Човек с големи очи е много тщеславен; със средно големи очи е суеверен, а с малки очи е хитър и лукав. Между големите и малките очи ще потърсиш средното, което ще те спаси. Иначе ще се натъкнеш на големи противоречия. Ако искаш да се избавиш от тях, ще образуваш един триъгълник, за да се освободиш от тези линии. Това значи да намериш онази опорна точка, от която ще започнеш да се изкачваш нагоре. Щом се издигнеш до известна височина, ти ще бъдеш вън от всякаква опасност.

Докато страните на твоя триъгълник не станат равни на основата му, ти си на опасен път. Щом станат равни на основата, ти си постигнал известно равновесие и си вън от всякаква опасност. Така ще се движиш по перпендикуляра или височината на триъгълника, че страните му да се развиват правилно. Иначе ти ще изпаднеш в крайно тщеславие, суеверие и хитрост. Щом страните на триъгълника ти са равни, ти си в безопасно положение, ти си господар на себе си. Докато е на земята, човек все ще се натъкне на една лукава мисъл, на едно тщеславно чувство, но ще бъде господар и на тях. Ако не се справиш с лукавата мисъл и тщеславното чувство, те ще влязат в дома ти, ще ядат и пият, а ти ще плащаш. Ако си силен, ще се качиш на върха, т.е. ще се справиш с тези мисли и чувства и ще бъдеш свободен. Що е перпендикулярът? – Права линия. – Що е правата линия? – Линия с голямо напрежение от двете страни. Който върви по права линия, изпитва голямо съпротивление от двете си страни, поради което не може да се обърне нито към едната, нито към другата страна. – Коя линия е крива? – Която няма никакво съпротивление отстрани. Когато минава през големи мъчнотии, човек върви по права линия. Щом няма мъчнотии и препятствия, той върви по крива линия. Това значи да вървиш по пътя на най-малките съпротивления. Който няма никакви препятствия, той се отклонява ту надясно, ту наляво. Такъв човек не може да стане нито гений, нито светия. Където са най-големите съпротивления и мъчнотии, там се раждат геният и светията. Под „тесния път“ разбираме пътя на правата линия, където външните условия са крайно неблагоприятни. При правата линия не можеш да кръшкаш на никъде. Ако намериш кривата линия, тогава е лесно. Обаче, ако си в правата линия, можеш да излезеш навън само по радиуса, за което се изисква и най-късото време. Сега ще се върна към първата мисъл: за разбраното добро и неразбраното зло. Желая да не разбирате злото, а да разбирате доброто. Добре, че не разбирате. – Кое? – Злото. Ако кажете, че малко сте разбрали, желая да разберете доброто. Като мислиш, че не си разбрал нещо, кажи си: „Не разбрах злото“. Щом не си разбрал злото, на прав път си. Щом не си разбрал доброто, на крив път си. Ако си разбрал нещо, кажи си: „Аз разбрах или доброто, или злото“. Някой умен не може да разбере нещо и казва: „Радвам се, че не разбрах тази работа“. – Значи ти не си разбрал злото. – „Разбрах тази работа, затова се радвам.“ – Значи ти си разбрал доброто. Ето защо, вие трябва да имате две радости за вашето неразбиране, а една радост за вашето разбиране. Това е практическа философия, която трябва да прилагате всеки ден. Някой може в началото на часа да не разбере нещо, но в края на часа той ще разбере нещо. Следния час се повтаря същото. Този е положителният път. Ако стане обратното: отначало да разбереш, а на края да не разбереш, ти си загазил. Правилно е: в началото да не разбираш, а в края да разбираш. Това е сегашният път. Ако изпаднеш в обратното положение, ти ще се коригираш. – Как? – В началото няма да разбираш, а в края ще разбереш. Без упражнения нищо не се постига. Постоянно ще правим корекция – в един крайно разумен свят и в друг свят, крайно користолюбив.

С други думи казано: Има един свят крайно добър и друг – крайно лош. В единия свят искат да разбират доброто, а да не разбират злото; в другия свят искат да разбират злото, а да не разбират доброто. И ако ти живееш съобразно лошия свят, ще разбираш злото, а няма да разбираш доброто. Ако се водиш по правилата на добрия свят, ще приложиш следното: като ти говорят за злото, няма да го разбираш; като ти говорят за доброто, ще го разбираш. Казваш: „Малко понадзърнах, разбрах нещо, но всичко не съм разбрал“. – Остави неразбирането в началото, а малкото разбиране – на края.

Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния, вечния Бог на живота.

Утринно Слово от Учителя, държано на 25 декември 1932 г., София, Изгрев.