Разлика между версии на „Важността на черния дроб“

Текуща версия към 06:41, 8 август 2011

Утринни слова - Шеста година (1936-1937)

Той създава, том 1

Важността на черния дроб

Често четете молитви, но не ги четете, както трябва. – Защо? – Не сте в хармония със себе си. Молитвите трябва да се знаят добре и да се изговарят добре. Иначе те не дават своя резултат.

Всички хора изпущат нещо предвид. Ако седяха на едно място и не растяха, въпросите щяха да се решават лесно. Но понеже са в постоянно движение и растене, те попадат в нови области, за които се иска будно съзнание. Ако не са будни, те ще се натъкват на противоречия. Всички растат, и вие растете. Всеки ден се местите, всеки момент отношенията ви се изменят, поради което не можете да разчитате на това, което е било, нито на мястото, в което сте били. Много естествено. Малкото дете се задоволява с малко храна. Стане ли 20-годишен момък, по никой начин не може да се задоволява с храната, която приемал като дете. Момъкът не се задоволява и с дрешките, които носел в детинството си. Може ли да носите на ръце тоя момък, да го целувате и прегръщате, да си играете с него като с дете? Някога и вие искате да се отнасят с вас като с дете. Преди 20 години това е било възможно, но сега? Днес това е невъзможно. Да мислите, че с 20-годишния момък ще се отнасяте като с дете, това е заблуждение. Такива заблуждения съществуват и в религията. Едно време, когато Моисей проповядвал, условията били съвсем други от днешните. След две–три хиляди години и ние ще се чудим на сегашните си разбирания.

Мнозина от вас вярват в другия свят, но на какво се основава вярата ви? Днес сте здрави, имате едно разбиране; ако се разболеете, ще имате друго разбиране. Богати сте, имате едно разбиране; обеднеете, имате друго разбиране. Изкуство е разбиранията ви да не се менят. При всички условия на живота да имате едно и също разбиране. Това значи да бъдете в центъра на кръга. Докато се движите по окръжността, всякога ще се изменяте. Докато се движите по радиусите, също ще се изменяте. Попаднете ли в центъра, при всички условия на живота ще бъдете еднакви, неизменни. Сега, каквото и да ви говоря, вие свеждате всичко към вашия живот. И това е естествено. Вие сте потопени в тоя живот, натъквате се на ред отношения, които имате към себе си и към окръжаващите.

Ще ви занимая малко с пеенето и музиката. Днес всички хора пеят, но в далечното минало не е било така. Музикалното чувство не е било толкова развито. Може ли да кажете, че волът пее? Той мучи, но така изказва чувствата си. За него мученето е песен. Толкова знае, толкова пее. Конят цвили – по своему пее. Кучето лае – и то пее. Пеенето на животните е особен вид оперно пеене. Думата „оперен, оперно“ е чужда. Всяка дума има свое специфично ударение. Щом променим ударението, изменя се и значението на думата. Например, казваме о̀перен и опѐрен – една и съща дума, с две различни значения. Това показва, че ударението на думите е от голямо значение за смисъла им. Ето защо, когато чужди думи влизат в български език, например, те изменят не само ударението си, но и смисъла. Не можеш да почувстваш смисъла на думата, ако не познаваш добре съответния език. Като изучавате геометрия, и там срещате чужди думи. Например, казвате „тангента“. Тя е права, която се допира до окръжността в една точка. Кръгът, който чертаем, е в покой, в статично положение. Обаче в природата кръгът е в постоянно движение. Каквото е отношението на тангентата към кръга, такова е отношението и между хората. Един човек има само една допирна точка с някого. Това показва, че отношението му към тоя човек е външно. Каквото е отношението му, толкова се засяга и неговото съзнание. В тоя смисъл всяко приятно и неприятно чувство е тангента към окръжността. С други думи казано: Това чувство засяга само една точка от съзнанието на човека. Който разбира това, лесно ще се справя с живота. Той знае колко време да задържа приятните и неприятните чувства в себе си и какво място да им даде. Представете си, че някой ви обиди. Вие веднага се настройвате и се запитвате защо ви обижда. Търсите причината в себе си, но не я намирате. Най-после казвате,че той няма право да ви обижда. Така е, от човешко гледище той няма право да ви обижда. Обаче има друга някаква причина, която ви засяга. Тя се крие в черния ви дроб. Обидата, която преживявате, се отразява на черния дроб, като горчиво чувство, с което не можете лесно да се справите. Черният дроб е орган, който извършва специфична служба при храносмилането. Ако тоя орган не работи добре, организмът страда. Видите ли, че лицето на човека пожълтява или почернява, търсете причината за това в черния дроб.

Доброто или лошото състояние на черния дроб се отразява и върху чувствата на човека. Също така и чувствата се отразяват върху здравословното състояние на черния дроб. Ако той не работи добре, човек е нервен, лесно се сърди и гневи. Някой казва: „Не мога да се побера в кожата си“. – Черният дроб е виновен. Мъжът се кара с жена си – черният дроб е виновен. Щом се подобри състоянието на черния дроб, и чувствата на човека се изменят. Той е разположен, весел, готов да те прегърне и целуне. – Как си позволява да целува? – Черният дроб е виновен за това. Мъжът и жената са разположени, добре се разбират. Каже ли някой, че не му се яде, че няма апетит, вината е пак в черния дроб. Ако религиозният стане песимист и вярата му в Бога се намали, пак черният дроб у виновен. Малък орган е черният дроб по отношение на целия организъм, но играе важна роля. Той има грамадно влияние върху психиката на човека. Който не разбира това, гледа лицето си, чуди се на промените, които стават с него, без да подозира, че това има отношение към друг свят, невидим за него. Далеч е тоя свят, но въпреки това има връзка с физичното тяло на човека.

И тъй, чрез чувствата си човек е свързан с астралния свят, т.е. със своето астрално тяло, наречено още духовно тяло. Астралният свят се състои от две области: низша и висша – според чувствата, които също биват низши и висши. По състояние астралният свят е течен, подобен на водата. Там съществата живеят, както рибите във водата. Тук рибите минават за глупави същества, но в астралния свят не е така. Там те са интелигентни същества. На земята човек живее и с умственото, и с причинното си тяло; те са свързани с по-високи светове от физичния и астралния. Значи човек живее с четири тела: физично, астрално, умствено и причинно. Всяко тяло извършва специална служба. Всяко тяло е съставено от специфична материя. А всеки орган на физичното тяло е свързан с един от четирите свята. Черният дроб, например, е свързан с астралния, т.е. с духовния свят или със света на чувствата. Той регулира низшите чувства на човека. Той поглъща отровите на организма и ги трансформира. Ако се разстрои, отровите се разнасят по целия организъм и човек умира. Между черния дроб и жлъчката съществува тясна връзка. Ако тая връзка се наруши, човешкият живот е в опасност. Каже ли някой, че животът му се е обезсмислил и желае да се самоубие, черният дроб е виновен за това. Ако работите му не вървят добре, пак черният дроб е виновен. Понеже черният дроб е свързан със същества от низшия астрален свят, те започват да влияят на човека и му нашепват друга философия. Те му казват: „Не мисли много. Тегли си един куршум и ще се освободиш от страданията“. Тия същества са пролетариите в живота, които търсят лек начин за преживяване. Като не могат да се справят с беднотията, те се обезсърчават и започват да внушават на хората как да се освободят от живота. Тия същества са силни, но неорганизирани. Като не разбират живота, те са готови да убият всеки, който се изпречи на пътя им. Те гледат на богатите като на изедници и се настройват срещу тях.

Казвам: Пазете се от низшите чувства в себе си, които разстройват черния дроб и тровят организма. Тия чувства са неорганизирани, затова причиняват вреда на човека. Няма по-опасни хора от неорганизираните. Дето минат, те всичко рушат. Добрите и благородни хора са организирани. Те съграждат и творят. Ето защо, щом попаднете в едно мъчително състояние на духа, ще знаете, че сте в областта на неорганизираната материя. Попаднеш ли в тая област, ти не можеш да разсъждаваш правилно. Много естествено. Как ще се смееш, когато те бият? – Трябва да търпиш! – Ако съм силен, ще търпя, но не съм силен. Само силният, организираният човек може да търпи. Обаче слабият, неорганизираният не може да търпи. Организираният човек знае какво ще стане, затова търпи. Неорганизираният не знае какво ще стане и не може да търпи. В организираната и в неорганизираната материя съзнанието се проявява съвършено различно.

Като говорим за здравословното състояние на черния дроб, имам предвид светиите – хора с организирани висши чувства. В това отношение англичаните могат да се похвалят с организирани чувства, с добре развит черен дроб. Затова казваме, че англичаните са хладнокръвни. Те са силни главно в психичния си живот.

Един английски лорд отишъл заедно със слугата си на обяд в гостилницата на хотела, където нощувал. Лордът седнал от едната страна на масата, а слугата – от другата страна. Поръчали си по една порция и започнали да ядат. При свършване на първата порция, слугата паднал от стола си и умрял – дошъл му някакъв припадък. Лордът погледнал към слугата си, но продължил да яде. Като се нахранил, извикал келнера да прегледа сметката. Последният направил сметката и я подал на лорда. Той погледнал изчисленията и казал: „Има една грешка. Слугата ми изяде само една порция. След нея му прилоша и умря“. Като платил сметката, лордът станал от стола си, да види какво се е случило със слугата му. Като се убедим, че е умрял, казал: „Бог го е повикал на друга работа“. Ще кажете, че това е безчувствие. Не е безчувствен лордът, но той гледа философски на живота. Знае, че като свърши работата си на земята, човек заминава за другия свят.

Какво прави българинът, когато умре някой? Мъжът се отнасял лошо с жена си, карал се с нея, биел я, но като умре тя, той започва да плаче, вижда добрите ѝ черти. Вика няколко свещеници да я опеят, прави ѝ панихиди на третия, на деветия ден. Прави ѝ 40 дни, шест месеца, година, иска да се примири с нея. ѝ Защо прави това? – Да я омилостиви, да не се оплаче на Господа от него. Така постъпва и жената, като изгуби мъжа си, с когото не е живяла добре. – Защо не са живели добре? – Черният дроб е виновен. Някои казват: „Кой е ходил на оня свят и се е върнал, та да знае какво има там?“ - Това е философията на черния дроб. Това е философията на неорганизирания свят. Това са безверниците, които са умни, но не са будни. Вярващите са будни, но не са много умни. Обаче няма безверници в абсолютен смисъл на думата. И най-големият безверник вярва в нещо.

Преди две седмици дойде при мене една госпожа, искала да ме види, да провери нещо. Слушала да се говорят за мене и добри, и лоши неща, натъкнала се на противоречия, които сама искала да разреши. Казах ѝ, че съм зает, но тя настояваше, искаше да ѝ дам само пет минути на разположение. Това ѝ било достатъчно, да разбере много неща. Приех я, да видя какво иска. Още с влизането си в стаята тя ми каза: „Моля ви да ме извините. Аз съм крайна безверница, не вярвам нито в Бога, нито в това, което проповядвате“. Погледнах я, не ѝ възразих, но казах: „За пръв път виждам човек с толкова силна вяра като твоята“. - „Да – отговори тя, – аз вярвам само в парите.“ – Добре е, че имаш вяра в парите, но те са средство, а не цел. Те са резултат на организирания човешки ум. Ако трябва да правиш избор, кое би предпочела: да имаш пари, или един добре организиран ум? Добре е да има човек и двете, но ако трябва да правиш избор, кое ще предпочетеш? – „Разбира се, че ще избера ума.“ – Прав е изборът ти, защото умът е господар в живота, а парите са слуги на тоя господар. Като знаеш това, сложи на първо място ума, а на последно – парите. Ти си влюбена в парите, т.е. в слугата, а си пренебрегнала господаря.

Някой казва: „Аз не се нуждая от пари“. – Ти разсъждаваш криво. Щом отричаш парите, ти отричаш и ума. Не отричай това, което сам си създал. Ще възразиш: „Казано е да не служиш едновременно на двама богове“. – Наистина, ти ще служиш само на един Бог, на един господар. Кой те е карал да гледаш на парите като на Бог. Ако си направиш една кола, трябва ли да я отречеш? Колата ти е потребна, но не мисли, че тя може всичко да направи за тебе. Не считай, че тя е необходимост. И без кола можеш, но щом си я направил, не я отричай. Следователно, докато гледаш на парите като на твои добри слуги, те са на място. Слагаш ги в джоба си и отиваш на гарата. Казваш им: „Идете при оня, който продава билети, и ми купете един“. Парите изпълняват заповедта ти. Купуват билет и ти го донасят. С тоя билет ти се качваш на влака и пътуваш. Ако не успееш да си купиш билет, пак можеш да се качиш на влака, но ще платиш глоба. В тоя случай парите, т.е. слугите ти, ще спасят положението. Те ще излязат от джоба ти и ще купят билет. Казваш: „Не искам много пари. Достатъчно е да мога да преживявам скромно“. – Няма защо да искаш малко или много пари. Ти сам ще създадеш парите. Колкото ти трябват, толкова ще си създадеш. Ако искаш нещо от Господа, не искай пари. Искай един отличен, добре организиран ум. Той ще създаде всичко, от което се нуждаеш. Умът ще организира черния дроб. Радвай се, че имаш организиран черен дроб. Той е най-добрият слуга на сърцето. Разстрои ли се черният дроб и престане ли да работи, човешкият живот се свършва.

Помнете: Разстройството на черния дроб причинява различни болести. Например, неврастенията се дължи също на разстройството на черния дроб. Ще кажете, че англичаните са хора на въздържанието, поради което не страдат от разстройство на черния дроб. Не е само това. Англичаните са оригинални. Те имат особени навици, придобити още в далечното минало. Един англичанин седи във влака. Срещу него седи един господин, на когото палтото започнало да дими от хвърлената върху него цигара. Англичанинът се замислил как да каже това на непознатия господин. За да го заговори, трябвало да го познава. Най-после, като видял, че палтото на непознатия вече гори, той се обърнал към съседа си, с когото се познавал, и го запитал: „Моля, познавате ли господина, който седи до вас?“ – „Познавам го.“ – „Тогава, запознайте ме с него, за да му кажа нещо.“ Като го запознал, той му казал: „Господине, палтото ви гори.“ Ако българин беше видял това щеше да започне да вика, да уплаши хората. Не, запази присъствие на духа и кажи: „Господине, палтото ви гори“. Той ще изгаси палтото си и ще ви благодари.

Като сравнявам българина с англичанина, намирам голяма разлика в характерите им. При това англичанинът е по-цивилизован от българина. Той не е толкова бърз. Преди да предприеме една работа, англичанинът я разтака много. Той обмисля един план за работата, втори, трети, докато най-после пристъпва към реализирането ѝ. Обаче една отрицателна черта на англичанина е гордостта. Ако мислите и чувствата му не са организирани, гордостта му е опасна. Един англичанин отишъл в Италия и се установил в един хотел. В съседната стая имало един италианец. Един ден англичанинът чул, че италианецът се разхождал нервно в стаята си, сядал, ставал и решил да види какво прави. Влязъл вътре тихо и видял, че италианецът стои прав, с револвер в ръка, и мисли нещо. Слага револвера до слепите си очи и го сваля. Слага го до сърцето си и пак го сваля. Разхожда се, после спира на едно място и пак тръгва. Англичанинът го запитал: „Господине, какво правите? Искате да се самоубиете ли? Коя е причината за това?“ – „Имам да давам голяма сума, не мога да я изплатя. Реших да се самоубия, но ми се живее.“ – „Ето, вземи 25 хиляди английски лири и живей. Достатъчна ли ти е тая сума?“ – „Достатъчна е.“ – „Дай револвера на мен. Като реши да направи нещо, човек трябва да има достойнство, да го изпълни. Аз ще ти покажа как може човек да се самоубие.“ Той сложил револвера на слепите си очи и гръмнал. Това значи неорганизирани мисли и чувства.

Много хора са постъпвали като тоя англичанин. Без да мислят много, теглят си куршума. Такива неща са писани в книгите, в романите, защото стават и в живота. Няма нещо, което да е писано в романите и да не е станало в живота. Може да има разлика само в начина, в хората, но фактите са едни и същи. Ако искате да оправите работите си, не мислете, че куршумът ще ви помогне. С куршум нищо не се постига. Спасението ви е в черния дроб. Организирайте черния си дроб и работите ви ще се оправят. Много начини има, по които човек познава, ще се оправят ли работите му, или не. Бог не е оставил човека в тъмнина, дал му е възможност сам да се справя, да не се лута от едно място на друго. Достатъчно е да се вглъби в себе си, за да провери как ще се наредят работите му. Без да се допитва от някого отвън, той сам ще разбере. Затова се иска здраве. Ако човек е здрав, и работите му се нареждат добре; той усеща в себе си вътрешен мир и разположение. Ако работите му почнат да се развалят, той губи мира и разположението си. Вътрешният начин за проверяване на нещата наричат интуиция. По интуитивен път човек може да знае какво ще му се случи в живота, кога ще умре и т.н. Оня, който няма интуиция, нищо не знае. Той живее от ден за ден и гледа на всичко като на случайност.

Като ученици, първата ви работа е да учите, да придобиете онова знание, което Бог е определил за вас. Знанието, което иде от Бога, нарежда и оправя всички работи. Ако това не става, никакво знание нямаш. Знание, което обърква работите и създава противоречия, не е истинско. Когато работите с числата, вие мислите, че знаете нещо. Казвате: 5х1=5, 5х2=10, 5х3=15, 5х4=20, 5х5=25. Това не е достатъчно. Трябва да знаете вътрешните сили, които се съдържат в числата. Някои числа съдържат низши сили, а други – висши. Някои окултисти казват, че шесторката е число на илюзии. Според мене числото шест показва пътя на слизането и възлизането. Числото шест е образувано от 2х3. Значи имате два триъгълника: единият е с върха надолу, а другият – с върха нагоре. Първият триъгълник показва стремежът на човека към центъра на земята. Силите на този човек са неорганизирани. Вторият триъгълник показва, че стремежът на човека е насочен към центъра на слънцето. Енергиите в него са организирани. Той има отношение към духовния свят. Човек, на когото върхът на триъгълника му е насочен надолу, е лишен от благородство и интелигентност. Той постоянно се натъква на противоречия. С такъв човек не се живее лесно. Той не е лош, но не е организиран. Той не вижда нещата ясно. Той е груб, недодялан. Ако веднъж се ръкуваш с такъв човек, втори път няма да искаш да се ръкуваш. – Защо? – Груба, корава е неговата ръка, а твоята е мека, деликатна. Той ще те стисне със своята груба ръка, че ще помниш това ръкуване.

Всеки човек, всеки народ има нещо неорганизирано в себе си, върху което трябва да работи. Американците, например, са много тънки в иронията си. Така могат да иронизират, никой да не подозира, че е подигран. Германците са външно свободни, а всъщност навсякъде действа германският ботуш. В Германия няма свобода. Под формата на дисциплина там всички са длъжни да се подчиняват. Че си имал мнение, там никой не иска да знае. Като седнат да пият, там всеки сам си плаща. Българите постъпват точно обратно: всички пият, един плаща. Така те проявяват благородството си. Който плаща за другите, има организиран черен дроб. И който си плаща сам, пак има организиран дроб.

Какво се иска от вас? – Да гледате оптимистично на живота, не само на думи, но и на дела. Каквото и да ви се случи в живота, отправете ума си към Бога. Знайте, че има една реалност, една велика разумност в света, която оправя всички работи. Ние живеем в разумен свят, където Бог управлява. На косъм да виси животът ви, да знаете, че сте в реалния свят, където Бог е господар. За да се свърже с Бога, от човека се иска две неща: Да слуша Господа и да Му служи. Който слуша Господа и Му служи, никога не пита защо работите се нареждат по тоя или оня начин. Ще възприемеш нещо и после ще го приложиш. Ако бързаш да постигнеш нещо изведнъж, сам ще си причиниш пакост. Виждаш една бомба. Не бързай да я чоплиш, да я опитваш. Ще я вземеш внимателно в ръката си, ще я занесеш на открито и ще се опиташ да я изпразниш. В Божествения свят не е позволено да чоплите нещата. Там се иска вяра, а не суеверие. – „Защо ни е потребна вяра?“ – Без вяра не можеш да угодиш на Господа. Ще вярваш, за да се наредят работите добре. – „Защо ми е нужна вяра?“ – За да живееш. Без вяра няма живот. – „Нашите деди и прадеди са вярвали, и ние вярваме.“ – Оставете вярата на дедите си. Важно е каква е вашата вяра. Може ли да дадете на приятеля си десет хиляди лева на заем без никаква полица? Може ли да повярвате само на неговата честна дума? Ако вярваш без никакво съмнение, твоят приятел ще ти върне парите навреме; усъмниш ли се в него, парите ще закъснеят.

Вярата е Божествен закон. Щом вярваш, ти вярваш на Бога. Той няма да остави да бъде поруган. Ще срещнеш светски хора, които не принадлежат към никаква черква, към никакво религиозно общество, но постъпват благородно. Те са готови на всякакви жертви и услуги. Казвате: „Той не е от нашите“. – От нашите е, нищо повече. Аз гледам челото, черепа му и намирам, че е от нашите. Щом има една светла мисъл, той е от нашите. Щом има едно добро чувство и една благородна постъпка, от нашите е. Ако не мисли, не чувства и не постъпва добре, не е от нашите. Той е човек с неорганизиран черен дроб. Който не е готов на никаква услуга, той е болен човек, черният му дроб е разстроен. Той няма общение с Бога. Неговият телефон е развален, звънецът му е счупен, не звъни. Той е затворен в стаята си, изолиран от света. Щом се оправи черният дроб, човек влиза в общение с Бога. Това означава стихът: „Преди да попросите нещо в мое име, аз ще ви се изявя“. И тъй, работете за организиране на своя черен дроб. Това, което сте направили досега, е добро, но още има да работите. Всеки знае от какво се нуждае. Докато сте разположени, вие сте готови да правите добро, да услужвате на хората. Щом изгубите разположението си, казвате: „Не вярвам вече нито на хората, нито на себе си. Правя добро, намирам зло“. Оттук е произлязла поговорката: „Направи добро, да намериш зло“. Такова нещо в света не съществува. Невъзможно е да правиш добро и да ти се отговори със зло. Изправете черния си дроб, за да оправите мисълта си. Вие мислите криво, гневите се, защото черният ви дроб е разстроен. Като се разгневиш, обърни се към Господа с молба, да ти даде повече знание и светлина, да оправиш черния си дроб. – „Не мога да търпя хората.“ – Черният дроб е виновен. – „Не ми вървят работите добре.“ – Черният дроб е виновен. – „Не мога да уча.“ – Черният дроб е виновен. Разстройството на черния дроб се отразява върху умствените способности и чувствата на човека, както и върху духовните му прояви. Под „черен дроб“ разбирам дейността на низшия свят в човека. Низшите чувства влияят на черния дроб, както термитите, които изяждат всичко.

Казвате: „Да оправим черния си дроб“. – Ще го оправите, но трябва да знаете как се оправя. Лесно се казва, да направя това или онова, но като започнеш да правиш, виждаш, че не можеш. За всяка работа се иска знание. Искаш да пееш – не е голямо изкуство, но знание е нужно. Кой от вас би могъл да изпее „Цвете мило, цвете красно“, но така, че да трогне слушателите си? Добрият певец и с най-простата песен може да трогне публиката. Всеки може да пее, но при условие умът, сърцето и душата му да вземат участие в пеенето. Това значи да просветне човек. Това се отнася към добрия певец, който пее с любов и съзнание. Като пее, той усеща под лъжичката си топлина, която се предава и на слушателите. Те слушат в захлас и се забравят. Това пеене произвежда сълзи в очите на оня, който слуша. Не усещаш ли тая топлина в себе си, ти ще пееш като обикновен човек, без любов и съзнание. Мнозина се стесняват да пеят. – Защо? – Черният им дроб не е организиран. Добро чувство е стеснението, но то говори за неорганизираност на чувствата. Който е организирал чувствата и мислите си, той е организирал и черния си дроб. Той е готов да се примири с всички хора. Кажеш ли, че не можеш да се примириш с хората, ти не си организирал черния си дроб. Това не значи, че трябва да се обиждате и нападате. Всеки има да изправя нещо в себе си. Разстроен е черният дроб на някого – това значи, че кракът му е изкълчен. Не може да се примири с хората, т.е. не може да ходи. Не го критикувай, не питай, защо не може да ходи; помогни му да си оправи крака. Дръпни го оттук-оттам и той ще проходи.

Почни да мислиш и чувстваш добре, и черният ти дроб ще се оправи. Все едно, че си го потеглил оттук-оттам. Всяко нещо може да се оправи, но затова се иска известна подбуда. Срещате един недоволник, песимист; той напада всички хора, гневи се, вдига шум. – Защо? – Черният му дроб е разстроен. Аз зная какво иска той. Пари няма, задлъжнял на бакалина, на фурнаджията, не може да си плати. Изваждам кесията си и му давам известна сума. Щом види парите, състоянието му веднага се изменя: от песимист става голям оптимист, всичко лошо забравя. Дай на човека нещо реално и той веднага става добър. Отиваш в митницата да освободиш стоката си. Обаче един от чиновниците, крайно строг човек, не пуща стоката. Имаш всички права, но тоя се заловил за един параграф и ти препятства. Изваждаш кесията си, показваш му една звонкова монета и той веднага отстъпва. – „Не е добре да подкупваш човека.“ – Щом служи на човешки закон, може да го подкупиш. Едно куче те лае и казва: „Не можеш да минеш оттук“. Ти изваждаш парче хляб от джоба си и то веднага отстъпва. Щом можеш да го подкупиш, направи това.

Много хора се представят за праведни, искат да се налагат на другите. Казвам: „Извади едно парче хляб, да подкупиш кучето“. Праведният веднага ще каже: „Мини оттук, пътят е свободен“. – „Не е ли престъпно да подкупвам?“ – Всяко нещо, направено навреме, е позволено. Отиваш на гарата, искаш да пътуваш по важна работа. Изведнъж излиза един човек и те спира. „Оттук не можеш да минеш.“ Изваждаш кесията, даваш му нещо и той веднага отстъпва: „Пътят е свободен, можеш да минеш“. – Право ли постъпваш? – Право постъпвам. Когато не живееш за Бога, всички неща са криви. Щом живееш за Бога, всички неща са прави. Правото се определя от правите мисли, чувства и действия на човека. Външно можеш да направиш нещо хубаво, добро, а пък да причиниш пакост на човека. Например, занесеш едно вкусно, добре приготвено ядене на свой приятел, но забравяш, че той страда от стомах. Като вижда яденето, той пожелава да си хапне. Наяде се добре, но цяла нощ се превива от болки в стомаха. Може да му занесеш едно горчиво лекарство, което да му помогне. В тоя случай горчивото лекарство е по-добро за него от вкусното и сладко ядене. Горчивото лекарство действа вътрешно добре.

Като се натъквате на противоречия, казвате: „Защо Бог създаде света така?“ – По-добър свят от сегашния никъде не може да намерите, но вие още не го разбирате и оценявате. Знаете ли какво струва картината на изгряващото слънце? Опитвали ли сте цената на водата, когато сте жадни? Знаете ли колко струва това велико благо? Наблюдавали ли сте, когато цветята цъфтят, да разберете смисъла на цъфтенето? Ако разбирате смисъла на нещата, ще видите какво благо се крие в тях. Казваш: „Аз съм финансов чиновник, не ме интересуват тия работи. – Аз нямам нищо общо със слънцето, което изгрява, с цветята, които цъфтят.“ Така е, сметките на твоите тефтери са важни, но ти се лишаваш от енергията на слънцето, от живота. Ще дойде ден, когато сам ще се убедиш в това. Какво струват вашите тефтери, ако левът, франкът и лирата спаднат? Някъде спада левът, франкът се повдига; после спада франкът, лирата се повдига. Значи благото се мести. Един ден е на едно място, на другия ден отива на друго място. И това не е лошо. В бъдеще лошото ще принесе добро на човека. В света действа законът на поляризирането – Божественият закон. Той гласи: „Две нещастия едно след друго не идат; и две добрини една след друга не идат“. След нещастието иде радост, а след радостта – скръб. Това е резултат на двата свята в живота: низшият и висшият. Сутрин слънцето изгрява, а вечер залязва. Същото става и със слънцето на вашия живот: днес изгрява, на другия ден залязва; после пак изгрява и пак залязва. Слънцето има свой път на движение. Никой не може да го отклони от пътя му. Следователно не мислете, че благото, което днес ви е дадено, всякога може да тече. След плодородните години идват неплодородни. – „Какво трябва да правим тогава?“ – От изобилието на плодородните години да отделите за неплодородните. Той отдели от изобилието на плодородните години, за да посрещне седемте неплодородни. Защо човек трябва да прави добро? – За да благоприятства на плодородието. – Защо трябва да бъде добър? – Добрите хора са плодородните години, а лошите – неплодородните. От доброто, което правите, вие пълните хамбара си с жито, че като дойдат гладните години, да си помагате. Ако си лош, ще отидеш при добрия, ще вземеш от неговото изобилие. В бъдеще, когато дойдат твоите плодородни години, ти ще станеш добър и ще се отплатиш. Тоя закон действа навсякъде в света: зло за зло, добро за добро; любов за любов, омраза за омраза. Всички неща в живота се редуват. Ще мислите право, за да изправите живота си. Иначе мисълта е безпредметна. Ако пееш и не знаеш защо пееш, и пеенето е безпредметно. В пеенето се крие магическа сила. С пеенето човек може да поправи пътя си. То отваря железни врати. Ако изпееш една песен с любов, и най-твърдият и жесток човек ще те приеме. Светът ще се обърне с главата надолу, но той ще те приеме. Искаш да отидеш някъде, но пътят ти е затворен. – Помоли се на Бога от сърце и пътят ти ще се отвори. Ако не се отвори, молитвата ти не е от сърце. Разумност се иска от вас. Не е въпрос какво сте разбрали. Важно е какво сте приложили. Аз се радвам на онова, което прилагате не външно, а вътрешно. – „Аз живея добре.“ – Не се съмнявам, но приложение се иска от всички. Приложение, без насилие, доброволно. Кое заставя милионерът да влезе в една бедна къща и да подкрепи ония, които нямат хляб и мръзнат от студ? – Любовта му. Той прави това доброволно, без никакво външно насилие. Божественото в него го подтиква и той изпълнява.

Сега, във всички хора трябва да заработи Божественото. Ако не пееш, Божественото не иде. Ще се молиш, без да чуват близките ти. Ако молитвата ти се приеме, ще имаш такава опитност, за която заслужава да се живее. Не се ли приеме молитвата ти, ще продължаваш да се молиш. Казано е в Писанието: „В молитвата ще постоянстваш“. Тя е непреривен процес. Молиш се, викаш на една станция, на друга, но отникъде отговор.. Значи, молитвата ти не се приема. Ти викаш: „ало, ало“, но телефонът не работи, не получаваш отговор. – Защо? – Сам си затворил станцията и нямаш никакво съобщение. Отвори станцията и започни да говориш. Веднага ще чуеш, че някой говори на телефона.

Коя мисъл остана в главата ви от днешната лекция? Ще кажете, че основната мисъл е за черния дроб. Питате се как е възможно черният дроб да изпълнява толкова важна служба и на физичния, и в психичния живот на човека. Важен уд е черният дроб. Той има отношение даже и към вярата. Да вярваш в Бога, това значи да имаш организиран черен дроб. Да вярваш в Бога, това значи да имаш организиран ум, организирано сърце и организирана душа. Под „вяра в Бога“ се разбира едно Божествено състояние, при което човек се чувства силен да постигне всичко, каквото желае. Малко ще искаш, но каквото поискаш, ще го постигнеш. Ще искаш само един обяд и ще го получиш. Ще искаш да се подслониш някъде само за един ден. На другия ден пак ще търсиш подслон. При абсолютната вяра човек не може да се осигури за цял живот. Един ден ще преживееш, както трябва, това е достатъчно. Идният ден не е твой, за него не можеш да мислиш. Всеки ден ще имаш по-хубава къща от предишната. Значи в 365 дена ще минеш през 365 къщи, една от друга по-хубави. Последния ден ще излезеш от последната къща, като вземеш със себе си всичкия си материал – нищо няма да оставиш на земята. Най-после и ти ще отидеш някъде. Това показва, че човек не трябва да мисли за осигуряване. Щом се е родил, той вече е осигурен.

В една баптистка черква, в Америка някъде, проповядвал знаменитият Спържен. Един ден се събрали 12 души от най-богатите членове на черквата, заедно със Спържен, да обмислят въпроса, как да доставят една голяма сума, която им трябвала за благотворителна цел. Един от тях казал: „Да пуснем подписка между членовете. Богати са те, лесно ще съберем сумата“. Друг казал: „Да се помолим на Господа, да ни научи как да намерим тая сума“. Най-после Спържен се обадил: „Братя, да не изкушаваме Господа. Ето, аз пръв давам една голяма сума. Брат Джон също може да даде известна сума. Всички присъстващи сме богати, разполагаме с много пари. Следователно цялата сума можем да дадем ние, няма защо да изкушаваме Господа. След това пак можем да се помолим, но вече да благодарим, че имахме възможност да изпълним Божията воля. Няма защо да искаме от хората. Който има, той трябва да дава“. Това подразбира изпълнение на Божията воля.

И тъй, изучавайте науките като път, по който ще намерите и познаете Бога. По тоя път Бог иска да повдигне хората. Казвате, че това или онова не ви е потребно. – Всичко е потребно. Ще изучавате и физиология, и анатомия. Вие се нуждаете от всички науки, за да може във всеки даден момент да се ползвате от тях. Има една Божествена наука, която е съществувала милиони години преди създаването на света. Тя е създала небето и земята, както и цялата вселена. Божествената наука разрешава всички въпроси.

И тъй, работете за развиване на абсолютната вяра, с която всичко се постига. – „Кога ще се постигне?“ – Когато му дойде времето. Не определяйте срок. Това, което е нужно на човека, ще дойде на своето време. Ако не дойде навреме, причината е в самия него. Щом се махне причината, работите се нареждат добре. Това е опитността на вековете. Това е опитността на всички напреднали души. Те са проверили тоя закон. И вие трябва да го проверите. Само така ще разберете, че вярата е сила, чрез която всичко се постига. Тя е потребна за организиране на черния дроб.

Утринно Слово, държано от Учителя на 4 октомври 1936 г., София, Изгрев.

Книги:

• Важността на черния дроб

Аз го създадох (Утринни Слова (1936–1937). Стара Загора, 2003) 35 беседи от 27 септември 1936 г. до 19 септември 1937 г.

• Важността на черния дроб

Той създава (София, 1998) 15 беседи от 27 септември 1936 г. до 14 март 1937 г.

Начало: 05:00