Разлика между версии на „Степени на разбиране“

Версия от 22:12, 6 август 2011

Утринни слова - Пета година (1935 - 1936)

Трите родословия, том 1

Степени на разбиране

Трите родословия - София, 1943 г.

Мнозина чегатъ Свещенитй книги, Биб¬лията. Ако ги запитатъ, защо четатъ тйзи кни" ги, едни ще отговорятъ, че търсятъ правия- пжть, други — истината. Какво представя истината? Какво опредйление можете да да¬дете за нея? Ще кажете, че лесно се говори истината. Опитайте се да кажете на нйкого истината, да видите лесно ли се говори. Опи¬тайте се да опишете човйка, да видите лесно ли се изчерпва това понятие. Ще кажете, че човйкъ се ражда малъкъ, като дете, което расте, става юноша, възрастенъ и най-после остарява. Фазитй, презъ които минава той, представятъ ли същинския човйкъ? Истин- скиятъ човйкъ не е нито въ детската въз- расть, нито въ юношеството, нито въ старо стьта. Той не е нито въ раждането, нито въ смъртьта. Къде е тогава? — Нйкжде. Никой не може да каже, че е видйлъ човЬка. Той не е нито въ очитй, нито въ устата, нито въ носа. Да мислите, че сте видйли човйка, това е все едно, че сте видйли кжщата му. Значи, понятията човйкъ, вйра, истина сж от- влйчени, не могатъ да се конкретизиратъ. Марка, гл 1.

83 Какво представя вйрата? Мжчно може да се определи понятието вйра, но тя се проявява въ мъчнотиитй на живота. Ако при всички изпитания и мъчнотии човйкъ е смйлъ и решителенъ, не се колебае, не се съмнява, той има вйра. Най малкото колебание въ жи¬вота му показва, че вйрата му не е силна. Каква вйра е тази, която те заставя да се качвашъ на дърво при срйщата си съ мечка? Докато не те е срещнала мечката, ти си въ молитва, уповавашъ на Бога, вйрвашъ, че ще те избави отъ нея. Щомъ я срещнешъ, всичко забравяшъ и се покатервашъ на дър¬вото. И при това положение, пакъ се молишъ и вйрвашъ въ Бога, но нито молитвата ти е силна, нито вйрата. Докато не си срещналъ мечката, мислйлъ си, че си създаденъ по об¬разъ и подобие на Бога. Щомъ срещнешъ мечката, всичко забравяшъ. И тогава, ти, вис¬шето същество, създадено по образъ и по¬добие на Бога, се плашишъ отъ йисшето. То те заставя да се качишъ на дървото и от¬тамъ да гледашъ. Защо бйгашъ отъ мечката? Не можеш ь ли да й заповйдашъ да се отбие отъ пътя ти? За да разбира нйщата, човйкъ се нуждае отъ свйтлина. Какво представя свйтлината? И това е едно понятие, което мъчно се опредйля. Каз¬ваме, че свйтлината разкрива свйта, но тя не е свйтътъ. А какво е свйтътъ, и това поня¬тие не е обяснено. Свйтътъ се проявява чреЗъ свйтлината, но какво е свйтътъ, какво

84 е свйтлината, не е ясно. Отъ понятието свйт¬лина сж произлйчли много думи. Свйтлината е външна проява на човйшкия умъ. Дето има мисъль, има и свйтлина; дето мисъльта отсжт- ствува, тамъ и свйтлината отсжтствува. — На какво се дължи мисъльта? — На живота. Значи, дето има животъ, има мисъль; дето има ми¬съль, има свйтлина; дето има свйтлина, тамъ се разкрива външниятъ свйтъ. Често се говори за свйтски и за духовни хора. Каква е разликата между свйтския и духовния човйкъ? Свйтскиятъ човйкъ е по- добенъ на дете. Каквото ВИДИ, иска да го пипне. Духовниятъ е като възрастния; той изследва нйщата съ мисъльта си, а не съ пипане. Той ходи съ виждане, а не съ пипане. Който пипа предметитй, все ще ги опетни. Защо свйтски¬ятъ човйкъ пипа нйщата? — За да разбере, реални ли сж, или не. Духовниятъ не пипа, защото е намйрилъ Бога, познава Го и гледа на всичко, като на отражение ьа реалностьта. За свйтския човйкъ, който не е намйрилъ Бога, всичко, което може да пипне, е реално. За духовния, реаленъ е само Богъ. Всичко останало е отражение на Бога, на великата реалность въ свйта. —■ Какъ намира човйкъ Бога? — По различни пжтища. Много сж пж- тищата, които водятъ къмъ Бога, много сж и начинитй за познаването Му. Въ търсене на методи и пжтища за по¬знаване на Бога, религиознитй се раздйдили въ своето вйрую, като създали и различни

85 религии:православни и протестанти или еван¬гелисти и др. Последнитй гледатъ на православ¬ните като па езичници, като на хора отъ Ста¬рия Заветь, които си служатъ съ кадене, палене на свещи, курбани и т. н. Те пропо- ведватъ вера въ Господа Исуса Христа, като спаситель на човечеството. Следъ това се яви друго верую, баптисти, които изповед- ватъ кръщението, като съзнателенъ актъ. За¬това те кръщаватъ човека, когато стане на 33 години, а не като малко дете. После се явиха сжботяните, които пазятъ сжботата. Въ това отношение тй сж. старозаветници. Най- после се явиха петдесетниците, които пропо- ведватъ слизането на Духа върху човека. Онзи, върху когото слиза Духътъ, започва да говори на особенъ езикъ. Така става смеше- ние\ на езиците. Всички говорятъ, викатъ, про- рокуватъ. Ако влезете въ събранието на пет¬десетниците, дето всеки е пророкъ, ще се чудите, въ кого да вервате. Изобщо, всички секти, всички религии иматъ нещо хубаво и прав<^, но още не сж намерили абсолютната истийр. Ще дойде день, когато всички хора ще иматъ едно верую, както сжществува Единъ Веченъ, Истиненъ Богъ. Днесъ всички хора търсятъ истината, поради което се съз- даватъ различни възгледи, различни вервания и убеждения. Кое е отличителното качество на исти¬ната? — Свободата. Който намери истината, той е външно и вжтрешно свободенъ. Чрезъ

86 свободата се изявява външниятъ и вжтрешни- ятъ животъ на човйка. Животътъ се изявява чрезъ любовьта. Любовьта пъкъ е пжть за познаване на Бога. Дойде ли до любовьта, човйкъ едва може да назърне въ Божестве¬ния свйтъ, да види Бога. Който придобие лю¬бовьта, той е свободен ь отъ противоречията. Въ любовьта противоречия не сжществуватъ, но, вънъ отъ нея, тй сж необходими. Безъ тйхъ животътъ се обезсмисля. Ако вървишъ по земята и куцаш ь, това показва, че ква- кътъ те боли. Ако съ болния кракъ се ка- чишъ на аеропланъ, ще минешъ за здравъ човйкъ, защото нйма да движишъ крака «ри. Има ли нйкакво противоречие въ това? ОЙа- че, ако кракътъ ти е здравъ, ти нйма да ку¬цаш ь и на физическия, и въ Божествейия свйтъ. Нйкои уподобяватъ мисленето съ х^ър- кането, затова казватъ: Който мисли, хвърчи високо. Обаче, не вейки, който мисли, хвт/рчи. Напримйръ, болниятъ мисли много, без^ да хвърчи. Здравиятъ мисли малко и високо хвърчи. Той пча здрави, положителни гниели. Болниятъ има много мисли, но повечегй» отъ тйхъ сж неустойчиви, лесно се разлагатъ и гниятъ. Ето защо, мисъльта трйбва постоянно да се ЧИСТИ, да се освобождава отъ всичко неустойчиво и гнило. Представете си, че вие обичате една своя приятелка, храните къмъ нея добри, по¬ложителни мисли и чувства. Следъ време срй-

87 адате друга мома, която ви става приятна, и забравяте първата. Не само че я забравяте, но тя ви става неприятна. Щомъ си помисли¬те за нея, изпитвате неприятно чувство. Въ .случая, първата ви приятелка представя не¬устойчивата мисъль, която гние и се разлага; .втората ви приятелка е здравата, устойчивата мисъль, къмъ която се стремите. Обаче, другъ човйкъ срйща вашата първа мисъль, възприе¬ма я съ радость; за него тя е здрава, поло¬жителна мисъль. Това показва, че нйщата сж. относителни. Ние живйемъ въ относителенъ свйтъ, поради което нйкои мисли за известни хора сж добри, а за други — лоши. Вейки трйбва да познава себе си, да разбира, кое е полезно за него, и кое не е полезно. Слушате да се говори, че човйкъ трйбва да бжде сериозенъ. Други казватъ, че трйбва да бжде веселъ, засмйнъ. Кога и при какви случаи той трйбва да бжде строгъ и кога — веселъ? Ако си проповйдпикъ, ще бждешъ строгъ, не ти е позволено да проповйдвашъ и да се смйешъ. Ако си слушатель, пакъ ще бждешъ сериозенъ, ще внимавашъ какво се говори. Обаче, проповйдникътъ има право да развесели слушателитй, да каже нйщо весе¬ло. Кога трйбва да говори весели работи? — Когато мисъльта му стане тежка, мжчна за възприемане. Човйкъ може да се смйе, ко¬гато седне предъ трапеза, пълна съ ядене. Ако трапезата е праздна, нйма защо да се смйе. Човйкъ се смйе още и при контра-

88 — стигЬ въ живота. Ако видишъ дете, което об* лйкло дрехитй на дйдо си, взело неговата тояга и си въобразява, че е старецъ, ти не¬пременно ще се засмйешъ. То мисли, че е като дйдо си, а въ сжщность не е. Ако дЬдото започне да говори на детски езикъ, и Уой става смЪшенъ, Ни го детето може да ст^не като дйдо си, нито дйдото като внучето 4и. Следователно, човйкъ требва да зна|р, кога да се смйе и кога да бжде сериозенъ; сжщо така той требва да знае, кога да пр» дизвиква смйхъ на хората. Не ставатъ ли нй\ щата навреме, всйкога се създаватъ противо! речия. Единъ беденъ човйкъ отива въ дома на богатия си съседъ да иска пари на заемъ.| За да го предразположи, той не пристжпва направо къмъ въпроса, но заобикаля, гово ри за едно, за друго, докато най-после бо- гаташътъ го предизвиква да се изкаже. Ьед- ниятъ казва, че е дошълъ да иска пари на заемъ. Богатиятъ отговаря: Не мога да ти услужа, не ми внушавашъ довйрие. Обаче, има едно условие, при което мога да ти услу¬жа: ако дадешъ дъщеря си на моя сииъ. Той се влюбилъ въ нея и ие може да намери спокойствие. Сега бедниятъ отговаря: Не мо¬га да дамъ дъщеря си, защото синътъ ти не ми внушава довйрие. Ето едно противоречие, което трйбва да се разреши. Какъ ще го раз¬решите вие? Въ края на краищата, далъ ли* е богатиятъ пари на бедния си съседъ, и бедниятъ далъ ли е дъщеря си на богатскиш

89 синъ? Ако разрешите правилно този въпросъ, ще придобиете нова свйтлина въ ума си. Мнозина искатъ да знаятъ, дали сж до- бри хора, или не. ВсЬки иска да знае, какво мнение иматъ окржжаващитй за него. Единъ отговоръ може да се даде. на този въпросъ: Майсторътъ, Който те е направилъ, е доб ьръ, но дали ти си добъръ, не зная; трЬбва да те изпитамъ.—Възможно ли е майсторьтъ грън- чарь да бжде добъръ, а грънцитЬ да не сж добри. — Възможно е. ГрънцитЬ сж добре направени, добре опечени, но глината може да бжде отъ различни качества. Има чиста, бела глина — каолинъ, но има и нечиста, не- устойчива глина Всичкитй грънци не сж на- правени отъ една и сжща глина. Качеството на човека зависи отъ качеството на преобла- даващите въ него мисли, чувства и постжпки^ Мислите представятъ неговия умственъ светъ, светътъ на духа; чувствата представятъ ду- ховния светъ — светътъ на сърдцето, а по- стжпките — светътъ на неговата душа. Значи, външната страна на човека се определя отъ неговите мисли, вжтрешната — отъ неговите чувства, а самиятъ човекъ — отъ неговите постжпки, т. е. отъ неговата душа. Постжп- китЬ <-ж жители на човешката душа. Като знаете, че мислите, чувствата и по- стжпките представятъ външния и вжтрешния животъ на човека, требва да бждете внима- телни, да не допущате нечисти, дисхармонични мисли и чувства въ себе си. Всека дисхар-

'>0 мония нарушава вжтрешния миръ на човйка. Има музиканти, които не допущатъ нито единъ фалшив ь или нечистъ тонъ до ухото си. Чуятъ ли такъвъ тонъ, тй махатъ съ ржка и изли- затъ вънъ. Махането съ ржка пресича въл- нитй на нечиститй тонове За предпочитане е човйкъ да маха съ ржка, за да се освободи отъ нечиститй МИСЛИ, отколкото да мърда езика си и да изказва груби, обидни думи. Така трйбва да постжпватъ и религиознитй. Нйкой религиозенъ се разгнйви и изказва обидни, горчиви думи. Вмйсто да трови себе си и окржжаващитй, по-добре да махне съ ржка и да излйзе вънъ. И религиозниятъ, и свйтскиятъ трйбва да знаятъ силата на ду- митй и да ги прилагатъ на мйсто. Тй се зала- вятъ съ велики работи, а пропущатъ обик- новенитй. Религиозниятъ описва онзи свйтъ, "безъ той самъ да го е видйлъ. Учениятъ описва живота на слънцето, безъ да е хо- дилъ тамъ. Ще кажете, че тЬ знаятъ тйзи нй- ща по чувство, по вжтрешенъ пжть. Човйкъ може да вижда нйщата и пакъ да не ги знае; може да ги чувствува и пакъ да не ги знае; може да ги мисли и пакъ да не ги знае; мо¬же да постжпва добре и пакъ да не ги знае. И тъй, не можешъ да познавашъ живота, докато не си придобилъ любовьта; не можешъ да имашъ знание, докато не си придобилъ свйтлината; не можешъ да имашъ свйтлина и знание, докато не си мждъръ; не можешъ да бждешъ свободенъ, да имашъ ширата, докато

91 истината не е въ тебе. Вънъ отъ истината никаква свобода не сжществува. Направишъ , ли най-малката погрешка, ти постепенно гу- бишъ свободата си. Безъ любовь, безъ мж,- дрость и безъ истина, чов-Ькъ губи всичко, което е придобилъ. И тогава, ако питате, кой е истинскиятъ човЪкъ, отговарямъ: Истински чов&къ е този, който носи образа на любовьта, на мж.дростьта и на истината Това значи чо- в&къ съ тежесть, съ съдържание. МислитЪ опред^лятъ съдържанието на човека, а по стжпкитй му — неговата цена, неговия устой. Днесъ малко хора минаватъ за истински човеци. ТЬ се отдалечаватъ отъ правия пжть «а живота и желаятъ н^ща, които не имъ сж. нуждни. Вейки се оплаква, че хората не го разбиратъ, че Богъ не приема молитвата му и т. н. Едно е нуждно на човЪка: да се моли искрено и отъ сърдце, безъ да очаква бръзъ отговоръ; да разбира хората и да ги изучава, като предметно учение, безъ да очаква тЬ да го разбератъ; да изучава всичко, което Богъ е създалъ, безъ да се запитва, защо свЪтътъ ■е създаденъ така, а не иначе; да обича хо- рата, безъ да очаква тЪ да го обичатъ. НЪкой иска всички да го обичатъ, да вървятъ следъ него. Той не подозира, какво нещастие ще го сполети, ако всички живи сжщества го обик- натъ и тръгнатъ следъ него. Единъ младъ момъкъ, окултенъ ученикъ, дскалъ да приложи знанието си въ живота, да оживява нЪщата. Въ него се родило жела-

92 ние, да има поне едно детенце, да се разго¬варя съ него, да го учи, да създаде великъ човйкъ. Понеже не искалъ да се жени, той решилъ да приложи своето знание — отъ жит¬но зрънце да създаде дете. Той взелъ едно чувалче съ жито, отворилъ го и започналъ да произнася магически формули, за да оживи житнитй зрънца. Понеже криелъ въ себе си горещо желание да има деца, житнитй зрънца се превърнали на деца. Въ първия моментъ той се зарадвалъ, но после се видйлъ въ чу¬до, какъ да се справи съ тйхъ. Тй тръгнали следъ него и започнали да викать за хлйбъ. Какъ да нахрани толкова деца? Отде да на- мйри хлйбъ за ВСИЧКИ? Като видйлъ, че не може да се справи съ тйхъ, той взелъ една тояга и започналъ да ги удря, докато из- билъ всички. Само едно отъ децата успйло да се скрие задъ вратата и да запази живота си. Като го видйлъ бащата, то започнало да му се моли: Татко, не ме убивай! Остави по¬не мене да живйя. Той изпълнилъ молбата му и останалъ само съ едно дете. Какво показва това? — Че човйкъ трйбва да остави само едно желание въ сърдцето си, него да отхрани и отгледа. Важно е, какво трйбва да бжде това желание: едно желание, съществено, което да има предимство надъ другитй. Това желание трйбва да се под¬чинява на разумната воля на човйка, той да го управлява. Всички останали желания не трйбва да се изхвърлятъ, но да се възпи-

93 таватъ, да се съгласуватъ съ сжщественото. Казвате: ЧовЪкъ требва да бжде съвър- шенъ, да служи на Бога. — Това не е лесна работа. Да бждешъ съвършенъ, това значи да знаешъ, какъ да мислишъ, да чувствувашъ и да постжпвашъ. Това е велико н-Ьщо, което не се придобива отвънъ. Има единъ начинъ, по който чов-Ькъ може да мисли, да чувствува и да постжпва правилно. Той се заключава въ познаването на Бога. — Можемъ ли да познаемъ Бога абсолютно? — Не можете да Го познаете абсолютно, но отчасти. Доста¬тъчно е само да зърнете образа Му, за да започнете да мислите, да чувствувате и да действувате правилно. — Ще имаме ли проти¬воречия тогава? — Ще имате, но ще се спра¬вяте лесно съ т-Ьхъ. При сегашнитЬ усло¬вия на живота, нЪма човЪкъ въ свЪта, мжжъ или жена, ученъ или простъ, вЪрващъ или невЪрващъ, който да бжде свободенъ отъ противоречия. За човЪка на земята тЪ сж необходимость, гЬ сж неизбЪженъ пжть. Вей¬ки разрешава противоречията си по-лесно, или по-мжчно, споредъ степеньта на своето разбиране. Често хората се запитватъ: Не сме ли намерили още правия пжть? Не сме ли по¬знали Бога? —■ И правия пжть сте намерили, и Бога сте познали, но отчасти. И растенията, и животнитЪ сж при условията на чов-Ька, но тЪ ги използуватъ споредъ степеньта на свое¬

94 то развитие и разбиране. Голйма е разлика I и между растението и животното; голйма е раз¬ликата между животното и човйка, между чо¬вйка и ангела, между ангела и херувима или серафима. Всйко живо същество Има свое разбиране, отъ което се ръководи. Живййте споредъ своето вътрешно раз¬биране, за да бъдете доволни отъ себе си. Изчйните ли на себе си, нито вие ще бъдете доволни, нито ближнитй ви. Тази е причината, дето нйкои хора не съ доволни отъ мисли- тй, чувствата и отъ постъпкитй си. Вие се проявявате като добъръ човйкъ, само външ¬но, но вътрешно не сте добъръ, нймате нужд- ното съдържание. Външно живйете добре, но вътрешниятъ ви животъ не е въ съгласие съ външния. Спрете вниманието си върху въ¬трешната страна на живота, като нйщо съще¬ствено и неизмйнно. Външниятъ животъ е изразъ на вътрешния животъ на човйка. Из¬правянето на външния животъ зависи отъ вътрешния. Затова е нуждно правилно разби¬ране на живота и на разумната природа. Отъ какво се нуждае сегашниятъ човйкъ? — Отъ знание и свйтлина, отъ сила и богат¬ство, отъ свобода и просторъ. Всичко това ще му се даде, но постепенно. Въ една ле¬генда за създаването на първия човйкъ се каз¬ва, че първоначално Богъ създал-Ь само трупа Му, безъ ръце и крака, безъ очи и уши, само съ съзнание, че има животъ въ себе си, а не

95 може да работи, да вижда, да чува, да ходи. За да го извади отъ това тежко положение, Богъ изпратилъ два ангела на доброто и ги поставилъ на м&стото на краката, да ходи съ т-Ьхъ и да му напомнятъ постоянно за до брото. После извикалъ два ангела на справед- ливостьта, на правдата и ги поставилъ на мй- стото на ржцетЬ, да работи съ тЪхъ и да му напомнятъ за правдата. На мЬстото на очитЬ поставилъ два ангела на истината, да му об- ръщатъ внимание върху реалностьта въ жи¬вота. На м&стото на ушитЬ поставилъ други два ангела — на мждростьтс), които да му да- ватъ светлина и знание, да разбира вътреш¬ния смисълъ на н-Ьщата. Най-после дошълъ ангелъть на любовьта и пожелалъ да изпълни нйкаква служба въ човешкия животъ. Богъ му казалъ, че всички служби сж заети, нЪма за» него м&сто на земята. Той настоявалъ да му се даде н-Ькаква служба; искалъ да помогне по н&какъвъ начинъ на човЬка. Тогава Богъ го назначилъ на служба, — да учи човйка да го¬вори. Слушайте любовьта, която, отначало на създаването ви досега, ви учи да говорите. Слу¬шайте любовьта, която постоянно ви възпи¬тава; показва ви, какъ да говорите и съ какви думи да си служите. Тя ще ви научи да го¬ворите хубаво. Слушайте всичко, каквото ви казватъ краката. Слушайте всичко, каквото ви каззатъ ржцетй. Слушайте всичко, каквото

96 ви казватъ очитй, ушитй, носътъ. Слушайте още, каквото ви казватъ езикътъ и устата, чрезъ които се проявява любовьта. — Божиятъ Духъ носи всичкитй блага на живота.

5. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 20 октомврий, 1955 г. 5 ч. с. София. — Изгрйвъ.