Разлика между версии на „Герои“

Текуща версия към 20:43, 6 август 2011

Утринни слова - Пета година (1935 - 1936)

Трите родословия - Жануа

Герои

3 ноември 1935 г., 5 ч сутринта.

(Небето покрито. Времето меко, не е студено.)

Нарядът:

„Добрата молитва“

91-ви псалом

„Отче наш“

„Молитвата на Царството“

15-а глава от Марка

„В начало бе Словото“

В тази глава има две неща. Ако се разгледа от едно светско гледище, или от вътрешно. Непостигнати желания или неизпълнени идеали. Имате един човек, Който дошъл и очаква едно, а Го сполетява друго. Че Го сполетяват, се вижда, че в страданията Си не е очаквал това. Той идва със светли мисли и идеали, че хората ще приемат Неговото учение. А вижда едно от най-големите разочарования, които човек може да срещне в живота си. И то не един обикновен човек, но един, Който се нарича Син Божий. Той се вижда изоставен от всички.

И при всичкото това разочарование, хората вървят всякога по същия път и всички все очакват да се постигнат техните желания. Някоя тяхна светла идея мечтаят. Не забравяйте, че всички ви очаква такъв край. Вие казвате: „Не ми говори за това, то е за Христа. За нас по-другояче ще бъде.“ Все същото ще бъде. Не може с вас да не се случи същото. Те, когато сте на кръста, няма да ви се присмиват. А на Христа, когато беше на кръста, Му се присмиваха. Той седя три деня в гроба. Ти, като влезеш в земята, ще седиш като един герой, ще те тъпчат. Колкото и да се молите, няма да ви извадят из земята. Даже и вашите близки, които са ви обичали, ще проронят няколко сълзи, ще кажат: „Това заслужаваше.“ Нищо повече.

Има една драма в света. По някой път хората искат да направят път на Истината. Пътят на Истината е драма и трагедия, комедия не може да бъде. В живота може да има драма и трагедия и комедия. Но когато кажеш: път на Истината и живота, там не може да има комедия. Дотогава, докато ти умираш и се раждаш, и трагедия, и драма, и комедия може да има. Когато престанеш да умираш, трагедията, комедията и драмата ще изчезнат.

Хубаво, какво трябва да научи човек? Защото, постижението каквото и да е, всяко постижение на Земята, всяко желание, всеки идеал, постигнат на Земята, е равносилен със смъртта. Който идеал и да постигнеш... Кой е постигнал нещо на Земята, че да бъде щастлив? То е най-голямата смърт, която може да те сполети. Ако постиженията на Земята е наш идеал, всичко е изгубено. Защото представете си, че всичките хора, че всеки иска да стане цар на Земята. Ако всички станете царе, какво ще бъде? Вие ще имате, по възможност, най-голямото постижение. Ако това не вярвате, станете пчелари, за да видите тия, най-видните същества – пчели – царицата, вътре тя снася яйцата, ще видите как тя избива своите деца. Ако рече едно от нейните деца да стане царица, веднага го убива, нищо повече. Тъй го хване и на общо основание го убива. По някой път има едно изключение, не прави така. Царицата по някой път се реши да напусне кошера, споразумяват се, казва: „Да нямаме голям спор.“ Ако са две царици, старата царица с всички поданици, колкото има, ще си излезе навън из кошера. Или старата, или новата царица трябва да излезе. Другояче, ако една не излезе от кошера, една от тях трябва да плати с живота си.

Казвам: Във вътрешния живот, сега, влизате в една фаза в живота и трябва да наблюдавате. Онова щастливо зърно в хамбара, колкото и щастливо да е, което пожелае да се прослави, да излезе вън, в света, непременно трябва да умре. И ако то не умре, ако не пострада, то не може да расте, не може да има живот в себе си. И на Земята страданията са хиляди пъти по-добре, отколкото задоволствата, които имате. Най-малко два пъти са по-добре страданията, отколкото някое щастие. Ако вие сте щастлив, богат човек, всички ви завиждат, материално ще ви завиждат. Ще се явят около вас мнозина, които ще ви ограбват. Ако сте бедняк, сполети ви нещастие, ще се явят някои да ви съжаляват. Тогава къде е разрешението на въпроса? Човек разрешава една голяма задача. Има едно естество и само чрез страданията човек може да се избави от него. И най-голямото богатство в света е скрито под мантията на страданието.

И действително, никой в света, няма друг човек в света, който да е страдал като Христа. В историята нямаме друг такъв пример, който е умрял така на кръста позорно и след 2000 години да има такъв успех както Христа. И ако някои правят възражение, съвременните християни още не са възприели християнството, но на езически дух служат. Със старите разбирания живеят. В човека има едно старо разбиране и се забелязва в човека едно същество на голяма гордост.

Когато първият човек се постави на едно изпитание в райската градина, Бог го предупреди – тъй както е казано, то е за децата. Научно не е обяснено защо и за какво Бог казва така. Че Бог му казва просто така: „От плодовете на всички дървета ще ядеш, но от туй дърво няма да ядеш. Защото, в който ден ядеш, ще умреш. И ще изгубиш всичко.“ Свършва се въпросът и човек се поставя на едно изпитание. Когато дойде змията, онзи, ученият адепт, каза: „Не сте разбрали заповедта, така не е искал да каже Той. Вие сте много прости, деца сте. Той ви каза, че в който ден ядете, като Него ще станете.“ Обърна се заповедта. И тогава хората, без да проверят, го послушаха. Те се обезвериха в Бога и повярваха в другия, който нищо не беше направил за тях. Господ направи райската градина, всичко им даде, а онзи, който дойде да ги излъже, без да е направил нещо за тях, щом им каза първата реч, че ще бъдат като Бога, бяха готови да ядат. Кое се случи сега?

Вие, запример, все роптаете, защо Ева яла. Че, няма някой от вас, който да не е ял. По три пъти на ден ядете. Сутрин ядете по един плод, на обяд и вечер ядете по един плод от забраненото дърво. Някой – по два пъти, но най-малко по един плод на ден ядете и се чудите защо са тия нещастия в света. Ама представете си един ден поне да не ядете от туй дърво – да не допуснете никаква отрицателна мисъл в ума си спрямо някого и да не възроптаете за нищо. Като един ангел – да не мине лоша мисъл в ума ви. Един ден поне да не мине. Някои минават за последователи на Христа. Тази добрина и животните имат. И животните са тъй добри. Като го нахраниш, и животното е добро. Но бутни го – хапане има, ритане има, мушкане има.

Сега, не мислете, че с този характер, който човек има... Тъй, както е сега човек, по никой начин не може да влезе в Царството Божие. При Бога не може да иде. Ти може да идеш да живееш при Бога, но да идеш при Бога, не може. В Бога може да живееш, но при Него да идеш, не можеш. Че, ако ти не можеш да търпиш брата си, който е цар, искаш да го снемеш от трона, как ще идеш при Бога? В Царството Божие хората не са еднакви. Вътре ще забележиш, че има едно грамадно различие – и по знание, и по сила. Тук, на Земята, за да снемеш някого, трябва да направиш един комплот. И ако речеш в Невидимия свят да направиш един комплот, ти сам трябва да се състезаваш, както Давид с Голиат се състезаваха. Вместо да се бият всичките хора, двама души ще се бият. И който надвие, неговата страна се смята за победител. Но туй няма да разреши въпроса.

Във вас, във вашия ум седи мисълта: „Защо такива страдания?“ Аз ще ви запитам: Защо ви е миенето? Сутрин като станете, защо се миете? Най-после, може да ви попитам: Защо ви е яденето? Че, не яжте. Какво има? Ами всичките ви дългове защо стават? Често казвате: „От борчове не може да се освободим.“ От какво произтичат борчовете? От ядене. Престанете да ядете и няма да имате никакви борчове. Защо ви са борчовете? Искате да имате къща, да се подслоните. Защо идат борчовете? Защото искате да имате къща. Понеже искате знание да добиете, ще идете в някой университет, колегия, ще заборчлеете. Казвате: „Ако не идем в университет, учени няма да станем.“ Привидно е така. Но знанието човек го има, той го носи със себе си. Питам: Кой е онзи, който досега е ял, че не е умрял? И кой е онзи, който досега градил къщи и пак не е умрял? Кой е онзи, който ходил в университета и пак не е умрял?

Сега, някой път лошото в религиите е там, че плаши хората. Без страх! Не е страхът, който разрешава въпроса. Страхът, то е най-голямата смърт. Това да не правиш, онова да не правиш. И човек казва: „Какво да правя сега?“ И Моисей нарежда, като вземете неговите заповеди. Аз харесвам само първата заповед на Моисея: „да възлюбиш“ – положителна е. Другите заповеди са все в отрицателен смисъл. Да не убиеш, да не крадеш, всичко това. Какво трябва да прави човек? На две плочи бяха написани заповедите. На едната плоча беше Божият закон, а на другата – човешкият закон: Не кради, не убий. А на другата – Божественият закон: Да възлюбиш Господа Бога своего с всичкото си сърце. Да имаш един ден, който да осветиш. Да почиташ баща си и майка си. Подразбира Бога, да почиташ себе си.

Казвам сега: Ако вие сравните вашето верую, което сега имате, ако сравните сегашните ваши вярвания с онова, което трябва да имате, с което трябва да се освободите – без страдания не може да се освободите. Всички искате да минете в света, да се подигнете, велики да станете и без страдания да живеете. И тогава страданията идат в света по два начина: едните ще се наложат, другите доброволно ще ги приемете. Петър искаше да убеди Христа, че няма защо да страда тук. Казва Му: „Аз с тебе ще дойда, ще напуснем еврейския народ, ще идем на друго място, няма какво да ни гонят тук. Някъде ще ни приемат по-добре.“ Но Христос не прие това, казва: „Ти не ми говориш по Бога, ти търсиш своето удоволствие. Ти, Петре, не мислиш по Бога.“ Казва му Петър: „Какво ще стане с нас, ако Тебе разпънат, да не бъде зле?“ Взе Го настрана и Му каза: „Ще се компрометираш. После, Ти минаваш за Месия. Ако Те хванат и Те набият и Те разпънат, с нас какво ще стане? Ние, които Те следваме, какво ще направим?“ – „Я се махни – казва Христос – оттук, ти не мислиш право.“

Сега вие се спирате върху апостол Петър. Всеки ден вие се приближавате при Христа, казвате: „Господи, Ти пострада заради нас. Пък какво искаш от нас този кръст?“ И като се молите, молите да не дойде голямата беля до главата ви. Какво ще ви каже Христос? – „И Аз се молих, и Мене не послушаха; и за вас да се помоля, пак няма да Ме послушат. Тази беля ще дойде до главата ви. Аз се молих за Себе Си: ако е възможно, да мине тази чаша, да стане нещо, но не мина. И за вас да помоля, пак същото ще бъде. Мене не послушаха, и за вас ще бъде същото. Тази работа може да се поотложи малко само.“ Тъй ще ви каже Христос. Какво ще правите тогава? Вие тогава ще се разсърдите, ще кажете: „Тъй ли? Не вярвам вече.“ И пак ще те разпънат тебе [и ще] казват: „Тук един безверник.“ И на кръста като умреш, ще кажат: „Ето един верующ! Един Син Божий!“ И стотникът, като умря Христос, каза... (той не беше свещеник, но един римлянин, неверник, езичник), стотникът каза: „Наистина този човек е праведен! Наистина Този беше Син Божия.“ И Писанието казва, че се били в гърдите някои, като са се връщали, разкайвали са се. Но този стотник се е замислил и казва: „Този човек тъй, както геройски умря“ – римляните, като видеха геройски да умре някой, казваха: „Не е както обикновените хора. Той герой е, този човек!“

По някой път и вие се молите, като не ви послуша Христос, вие се обезверявате. Христос казва: „Ще дойде смъртта. И Мен не послушаха, и за вас ще дойде.“ Като дойде часът, трябва да минете през този изпит. И тогава какво ви очаква? Да бъдете герои, понеже, като умрете, да възкръснете. Това ви оставям сега. Имате два живота, които се различават. Онези, които разбраха, знаеха Христа преди смъртта; а онези, които Го видяха след смъртта, имаше едно различие в техните възгледи.

Та казвам: Ако вие някой път искате да знаете дали ще умрете или не, да ви дам един опит, да видите дали ще умрете или не. Ако може един ден да прекарате, без да мине една лоша мисъл през ума ви, от сутринта, откато изгрее Слънцето, докато залезе. Ако мине най-малката лоша мисъл, кандидати сте вече. Който и да ви каже, и целият свят да ви казват, всички ще бъдат лъжливи пророци. Казват: ами като умрете, хората ще ви погребат, ковчег ще ви вземат, 12 владици, много попове ще ви опеят, всичко туй. Ако си някой окултист, братята ще дойдат, ще държат надгробни речи: „Той беше отличен брат“ и т.н. Всичко туй е хубаво. То е неразбиране. Човек трябва да умре и да възкръсне, за да разбере смисъла на страданието. Сега отчасти разбираме страданието.

Та казвам сега: Сега вас ви трябва да придобиете една черта на геройство. Трябва да знаете, че имате едно сражение, имате да воювате. Една война ще водите. Там учениците Христови разбираха и взеха два ножа, казват: „Достатъчни са.“ Апостол Петър, като дойде, извади ножа и отсече ухото на едного. Казва Христос: Тази работа с нож няма да стане. Защото, като се браним ние, които не искаме да умираме, ще накараме другите хора да умират. Това не е разрешение на въпроса. Защото ти, който не искаш да умираш, като се браниш [от] противника си, ще го убиеш. Равносилно е тогава. Христос казва: Не се разрешава този въпрос с биене. Ние не искаме да умираме. Ние не приемаме смъртта. Тогава и другите ще минат по този път. И те ще минат по Божия път. Човек трябва да мине от смъртта към живота. От смърт в живот. Ако убиеш някого, ти отиваш от живот в смърт. Пък по този начин придобиване на живота няма.

Сега, аз не ви препоръчвам едно пасивно търпение. Човек трябва да бъде деятелен, трябва да работи, да издържа. Търпеливият човек бил пасивен, казва, няма какво. Христос на кръста имаше една борба, най-голямото сражение Христос имаше на кръста. Една вътрешна, духовна борба. И там Той победи. На физическото поле [от]стъпи, но вътре в Себе Си води една война и победи. Всичките лоши мисли, които имаше, всичките изкушения, целия ад, който Го нападаше, Той изхвърли вън от Себе Си и не остави никого вътре. Той като взе камшика в храма, видя, че прекатури парите, но пак си продаваха в храма. Христос като взе този камшик вътре, не остави никого, нито един – изпъди ги, нито помен не остана вътре в Него от тях. Нищо не остана от старото в Него! Като вземеш камшика в себе си, всички неканени гости ще ги изхвърлиш във външния свят! Той не ги изби, но ги изпъди. Казва: „Домът Ми ще се нарече Дом за молитва, не за продан, не бакалница, бакалия няма да има. Дом разбойнически няма да бъде.“

Сега, като гледам, всички вие имате един надпис, надписът на някои е на гърбовете: „Голям нещастник, 5 пари нямам.“ Гледам, на гърба на някого – 3 дена не е ял. Гледам на друг – не може да търпи, много сприхав, кибритлия. То са надписи, казва: „Да не буташ, кибритлия съм. Ако цъкнеш, запалвам се.“ Всичките тия надписи, които са написани от всички прераждания на човека, човек трябва да ги снеме от себе си, тъй както змията снема кожата си. Да снемем всичките подозрения. Какво ли няма в човека вътре. Някой път ние усещаме Божественото в нас. То е живо, то не може да умре. Казвам: Предстои ни една от най-големите битки, които трябва да извършим за свобода или смърт. То е свобода. Какво ще ми разправят за свобода? Като дойдеш в себе си – свобода или смърт! Ако предпочетеш свободата, ще приемеш смъртта; ако откажеш смъртта, ще изгубиш свободата, нищо повече! Вие искате да придобиете свободата си без смъртта. Свобода или смърт. Значи, ако приемем свободата, ако приемеш свободата, ще приемеш смъртта. Ако се откажеш от свободата, смъртта ще дойде. Ако се откажеш от смъртта, ще изгубиш свободата си.

Казвам сега: Вие, старите, учите младите, не им говорите истината. Като дойдете там, ще им кажете: „Трябва да се упражнявате, битка, голямо сражение ще имате.“ И в религията говорят на хората и ще турят залъгвания. Ще дадеш малко подаяние и ще се освободиш. Казвам: Не е така. Като дойде да се освободиш, трябва да дадеш живота си. Нищо повече! Живота си, който имаш, трябва да го дадеш. И като те хванат в тази война, никак няма да се задоволят. Имаме там, в Иова, Иов наполовина страда. Казват: страдующият Иов. Той наполовина страда. Той не можа да изкара войната докрай. Иов имаше синове и дъщери, те измряха, майката и бащата останаха. Като дойде щастието, пак ги народиха. Христос не беше женен. Иов имаше синове и дъщери, и жена имаше, тя и жена му не умря. Жена му казва: „Кажи лоша дума, една хула против Бога, да умреш.“ Иов не каза това. Христос, нямаше кой да умре заради Него. За Иова имаше кой да умре – синовете и дъщерите му, добитъкът му. Христос трябваше сам да умре, нищо повече!

Сега вие, женените, временно има кой да ви замести – вашите синове и дъщери. Вие ще останете и пак ще ги народите. Но за неженените – кръстът. Женените наполовина ще разрешат въпроса, казват: „Ние не можахме да постигнем – синовете и дъщерите ни.“ Неженените – няма кой. Или ще постигнат, или няма да постигнат. Едно от двете!

Сега ще направя едно разграничение. Жененият, то е човешкото естество у човека. Нежененият – това е Божественото естество. С човешкото може наполовина да разрешиш страданията. Като дойдеш до Божественото, ти трябва да се освободиш, там трябва да жертвуваш. Туй Учение е съгласно... Христос казва: „Ако не ядете плътта и не пиете [кръвта] Ми“. Човешкото у нас трябва да стане жертва, нищо повече.

Всички недоволства, които имате в света, тази сръдня, всички противоречия, които всеки ден идат до главата ви, не е нищо друго освен – човешкото взима надмощие. И Божественото е потиснато. То господствува над нас, а Божественото е потиснато. То е като едно малко дете, няма да стане. Човешкото властвува, често аз гледам навсякъде, евангелистите казват: „На кое ли място ще бъда?“

Като дойдоха двама от учениците Христови – те мислеха, че Христос ще стане цар, – и майка им казва: „Имай предвид нашите синове. Те са способни за управление. Единият отляво, а другият отдясно да бъдат. Имай ги предвид в Царството Си.“ Христос я попита: „Синовете ти ще може ли да пият чашата, която Аз пия, и кръщението, с което се Аз кръщавам?“ – „Може, герои са, може да пият чашата, те отдавна са пили чаши. Пък и може да се кръстят, кой ли не се е кръщавал? Като бръкнеш във водата, кръщаваш се.“ Христос казва: „Чашата, която Аз пия, вие ще пиете, и кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите, но отляво и отдясно на Мене е за онзи, за когото е дадено.“ Тъй казва Христос на майката. Като я погледнал, казва: „Жено, жено, не знаеш какво искаш за своите синове. Те ще минат през туй, през което Аз минавам. След като минат, като възкръснат, тогава ще им дадат служба.“ Ако Христос постъпваше по човешки, можеше да каже на майката: „Ще видим, ще имам предвид Вашите синове“, да я позалъже малко. Той казва, че ще пият чашата и ще се кръстят с кръщението, „но отдясно и отляво да дам, не е Моя работа“.

Та казвам: Няма по-сладко [от това] да умре човек, когато разбира какво нещо е смъртта! Няма по-сладко [от това] да умреш, защото в смъртта човек добива своята свобода. Няма нищо по-горчиво от да се родиш. Но понеже ние не разбираме, като се ражда човек, се радваме. Но детето, като се роди, то заплаква. То веднага, още като приеме първата вдишка, кресне. Казва: „Има да ми страда главата.“ А старият, като умре, не плаче вече. Който се ражда на Земята, плаче, че ще страда, а който умира, не плаче, понеже счита се щастлив. Казва: „Свършиха се всичките страдания!“ Дотогава, докато човек се ражда, дотогава, докато човек умира, той не е свободен. Като умреш, ти тогава си свободен. Най-голямата илюзия, в която ние седим – ние чакаме тъй да се домогнем, да станем видни светии. Да вярват хората в нас. Този да вярва, онзи да вярва. Онези, които вярваха в Христа, като Го хванаха, всички се разбягаха като пилци. Казва: Свърши се вече.

Всичките земни работи, на които вие разчитате, всички ще се разбягат и ще ви оставят. Даже най-преданите, като Петра, онези, които ви обичат, казва Господ, и той ще се отрече от тебе три пъти. Нищо повече! И след туй ще очакваш новия живот, когато Христос излезе от гроба и влезе в оня свят. Там им показа и всички разбраха пътя! И оттам насетне тези, апостолите, всичките тези мъченици, те с радост всички отиваха да умрат. Отива човекът да умре и пее. Той всред пламъците пее, всички мъченици с радост отиваха на кладата, не рони сълзи. Че, ти, като дойдат страданията, не може да гориш – какъв герой си? Дошъл някой, 4 реда сълзи потекли и окултист, разбира. Четири реда сълзи потекли, гладен бил, два дена не ял хляб. Гладен бил. Казвам: Чакай, Христос пости 40 дена, а ти 40 дена не си постил. След 40 дена като постиш, аз съм готов да ти дам най-хубавия обяд! Като постиш 40 дена...

Та, един ирландски герой пости 80 дена и даде свобода на Ирландия. Това като влезе в другия свят, англичаните казаха: „Даваме ви свобода!“ И тъй, както сте сега, тъй, както ви гледам, в първото сражение, аз ви виждам, че с тия ваши вярвания, които имате, палтата ви ще се намерят в хоризонтално положение. Нищо не се постига, ще се изгуби сражението.

Някой казва: „Аз съм търпелив човек.“ Не е въпрос за търпение. Ще дойде, ти сам ще останеш на кръста, ще те заплюват, ще кажат: „Ехе, слез!“ Ама да има някой. Ни баща ти, ни майка ти е там, ни приятели, никой. Ще кажат: „Я слез, да видим, ти си дошъл да оправиш света.“ Какво ще правиш отгоре? Слушай, отдолу се смеят, какво ще правиш тогава? И във вас ще дойде разочарованието. Като дойде да умирате, някой път и на вас ще дойде, ще започнете да се съмнявате.

Казват за Толстой, когато умирал, казал: „Тъмно е.“ Не е така светло. Няма никой около тебе – какво ще правиш? Не е така светло. Ще минеш през една зона, никой няма около тебе, тъмно е. Ще минете един момент на най-голямо изпитание, ще бъдете големи герои. Като дойдете там, няма да има никой около теб, ще останеш сам, никакъв брат, ни Учител, всички ще се изгубят.

Вие казвате: „Като умираме, Учителят ще бъде при нас.“ Лъжете се. Лъжете се вие. Христос казваше: „Отец е в Мене и Аз в Него.“ Но като Го туриха на кръста, казва: „Защо си Ме оставил?“ Няма Го, значи! Онзи, Който беше в Него, Го няма. И казва: „Защо си Ме оставил?“ Така е. И след туй римляните... След туй Христос се опретна, каза: „Неразбрана е тази работа. Тази работа е неразрешена. Каквото и да става, поставям Духа Си да бъде тъй, както Ти си определил.“ Един въпрос неразрешен. Казва: „Този въпрос не го разрешавам.“ Нищо повече. Има един въпрос в света, който няма да го разрешите. Ще останете сами, никой няма да има при вас тогаз. Понеже, както ви виждам, вие сте с раници, все големи войници. Някои от вас сте офицери, подпоручици, някои – подполковници, полковници, има даже и генерал-лейтенант. Отивате на война, куршуми има! И няма да се върнете.

И тъй, на вас ви казвам: Които отивате, юначество се изисква. Най-напред, ако приемете смъртта, животът ще дойде. Ако се откажете от смъртта, ще изгубите свободата си. Най-голямото разочарование в света, което не го искате, ще дойде. Туй да го знаете. Но ако приемете туй разочарование, ако приемете най-голямото разочарование – смъртта, след туй ви очаква най-голямото благо Божие – Божията Любов, вечният живот, дето човек се освобождава от туй робство, в което сега е поставен.

Тази глава, която ви прочетох, там Христос мълчеше. Казват: „Ти ли си?“ – „Безполезно е да казвам кой съм.“ – „Ти цар ли си юдейски?“ – „Ти казваш. Ако Аз бях цар юдейски, нямаше да Ме предават, но понеже не съм цар, има нещо, за което те искат да Ме обвинят.“

Сега примерът е: готви ви се един прием такъв, какъвто не сте виждали. Не се лъжете. Може да ви залъгват, трябва да бъдете герои. Там ще останете сам. И като останете сам, няма никой около вас, вие ще се освободите от всички заблуждения. Сега вие, като има един, все се надявате. Но един ден, като останете сами, няма да има никой при вас, ще минете, ще знаете, че минавате от смъртта към живота. Ще почувствуваш онова, Божественото в себе си, на което трябва да разчиташ.

И казвам ви сега: Разчитайте на онова, Божественото! И се гответе! След година, 2, 3, 4, 5, 10, за вас най-много след 120 години, все ще дойде да се изправите пред този изпит. Да не би да умре някой от вас мърцина. Само тогава Христос казва: „Не се допирай до Мене, защото не съм възлязъл до Отца Си.“ След възкресението Си казва, че не е отишъл при Отца Си. Казва: „Отивам при Отца Моего и Отца вашего.“ Човек като умре, ще отиде пред Лицето на Бога. Само тогава ще видиш Лицето на Бога! Учениците казват: „Кога ще видим Лицето Ти?“ Тогава ще бъдете задоволени. За да видиш туй Лице, трябва като Христа да минеш през кръста, през най-голямото страдание и след туй ще кажеш: „Отивам при Отца моего и Отца вашего.“ Сега, при туй състояние, не може да идете. Сега може само да надзъртаме, отдалеч може да Го видим като една обетована земя.

Та, за да се явите пред Лицето на Бога, трябва да бъдете такива герои, че да сте се сражавали със смъртта и да сте приели живота. Тогава ще разберете какво нещо е свободата. Човек не може да бъде свободен, който не е дал едно сражение на смъртта. Да приемем смъртта, за да приемем живота. Да пожертвуваме своето човешко естество, всички свои човешки желания, които са временни, за да приемем в себе си живота, за да дойде животът в Божественото естество, да възприемем Неговия Дух. Това е приемането на Духа вътре. Всички, които повярваха тъй, приеха Духа. Които повярваха в туй Учение, приеха Духа и оживяха в Божественото естество. И всички, които се изпитваха така, отиваха и с радост умираха. Това е първото учение на християните: с радост умираха, за да получат живота.

6.25 ч сутринта

Песента „Аз смея да кажа“

Да имаме едно малко размишление (5–6 минути).

(На поляната – упражнения. Времето беше доста хладно, но всички, в дълбоко вътрешно изживяване, хубаво се стоплихме от упражненията. Учителят направи с нас и други свободни упражнения с ръцете и стъпки напред и назад.)

7-о неделно утринно слово, държано от Учителя на 3.XI.1935 г., 5 ч сутринта, София – Изгрев