Разлика между версии на „Чувство на сигурност“

Текуща версия към 20:51, 30 юли 2011

Беседи

Младежки окултен клас - ПЕТНАДЕСЕТА ГОДИНА (1934-1935)

КНИГА: Господар и слуга - т.1

ЧУВСТВО НА СИГУРНОСТ

"Отче наш"

Чете се темата: „Зависимите условия на човешката сила".

Пишете върху темата: „Старите и новите методи на самовъзпитание".

Какво разбирате от този квадрат с неговите букви:

Н.С.В.П., Н.С.Х.Я., Н.С.З.К., Н.С.Б.?

Всинца вие трябва да имате едно чувство на сигурност. Аз наблюдавам – на хората им трябва едно чувство на сигурност. В човека има едно чувство на сигурност, което определя нещата. Кой е сигурен в нещо? Щом има колебание малко, мислиш по един начин, по друг начин; постъпваш по един начин, постъпваш по друг начин, правиш опит. Казва се изобщо: "Търси се път". Човек, който търси път, не е сигурен човек. Човек, който иска да бъде добър човек, той не е сигурен човек. Това са пътища. Искаш да бъдеш силен. Защо? Не искаш да бъдеш слаб, защото, ако си слаб, всеки ще те мачка. Пък, ако си силен, никой няма да те мачка. Всеки иска да бъде богат. Защо? Ако си богат, ще имаш много удобства, ако си сиромах, ще имаш много неволи. Искаш да бъдеш учен. Защо? Понеже ще избегнеш много неволи.

Сега казваме: Човек, който иска да се самовъзпитава, трябва да дойде до едно прозрение – той трябва да развива в себе си чувство на сигурност. Много пъти казваме, че имаме вяра. Но и ти като говориш за вяра, пак не си сигурен. Той говори за любовта, пише за любовта; като пише любовни писма, че като четеш, да ти настръхне косата от любов. Но той е пак несигурен. Каква е тази любов, че той сам не е сигурен. Той пише писмото, но казва: "Дали аз като пиша това писмо, [ще устоя] при най-големите противоречия, които могат да се проявят в живота?" Онзи, който има това чувство на сигурност, той не се колебае. Казва: "Тази работа ще се уреди". Казвам: На вярата сега трябва да се предаде едно качество на сигурност. Някой казва: "Сигурен ли си?" – В какво си сигурен? "Сигурен ли си, че ще [ти] дадат пари?" – Сигурността не седи в парите. Утре парите изчезнат, сигурността изчезн[е]. Поставиш своята сигурност в знанието, ударят те някъде в главата – изгубиш своята сигурност; поставиш своята сигурност в силата, утре изгубиш своята сила – то е нещо, което се губи. В човека съществува това чувство на сигурност. То не се губи. Каквито и да са условията, нищо не може да го засегне. В човека всякога има туй чувство на сигурност – ни сиромашия, ни болести, ни каквото и да е противоречие не може да го засегне.

[Някой, каквото и] да [му] дойде вътре, може да чувствува, но туй чувство нищо не може да го засегне. Тия хора, [които го имат], някой път ги наричаме, че са постоянни. Запример, някой иска да бъде добър, но няма сигурност. Той, като дойде [да] се намери на зор някъде, казва: "Не си струва човек да бъде добър". Някъде е казано, че не може само с добро, [трябва] и лошо. Тъй е, но дойде лошото, казва: "Не си струва да бъда лош". Значи, ни в доброто е сигурно, ни в злото е сигурно. Казва: "Не си струва, създадох си беля със своята постъпка". Те доброто свързват с известна мекушавост – считат, че добрият човек е мекушав. Каквото му кажеш, го прави. Казва: "Добър човек – кендехал*". Аз под думата "добър човек" разбирам този, който има чувство на сигурност. Той знае, той има чувство на сигурност, него не можеш да разколебаеш. Та казвам: Всяка една добродетел, която не се управлява от чувството на сигурност, е слаба. Дали е добродетел, дали е знание, дали е любов, каквото и да е, то е един [компас], който определя посоката на движението. Ако имаш компас в мъглата, няма да се безпокоиш. Запример, какво е туй чувство: загубиш се в мъглата, нямаш компас, в мъглата какво ще правиш? Казваш: "Зная четири точки". Къде ще ги намериш в мъглата? Къде е изток, къде е север, къде е юг, къде е запад, няма да знаеш. Извадиш компаса, той не се бои от мъглата, веднага казва: "Тук е изток, тук е север, тук е юг, тук е запад". Компасът веднага показва. Този компас учен ли е? Не е учен, но зад компаса седи един, който разбира. Но някой път вие може да кажете: "Какво има в един компас?" Щом имаш един компас, с тебе има едно същество, което ти показва чрез компаса; туй същество е, което се движи. Мислите ли, че като се тури една магнетична стрелка и се движи в една посока, че тя не е разумна? Аз приемам с вас едно: че е неразумна. Добре. Но неразумните неща показват разумност.

Как да ви докажа сега? Ето на: . Туй, което написах, разумно ли е или не? То, неразумното, разумно[то] го пише. Само по себе си това не е разумно, няма съзнание в себе си. Тази буква, дали аз я пиша или не, тя не иска да знае, неразумна е. Нито ми благодари, че съм я написал. Ако взема да извлека пак по закона – това буква ли е? Но разумното го прави. То, само по себе си не е разумно, но разумното го прави. Какво показва туй? Неразумното може да го турят в един кладенец: изгуби се кофата, ще я завържат, ще пуснат въжето, то влиза в кладенеца с ченгела да извади кофата. Неразумното слиза, да се прояви разумното. Там, дето има движение, пак има разумна сила – силата, която е в действие. Запример, аз сега тъй казвам:

Разумното е в туй движение, в тази точка. Учителят пише точката на буквата ./ В туй движение, в този път на движение е разумното. То ще дойде до крайния предел. /Учителят пише нагоре./ Завивам сега. /Прави извивката на буквата ./ Сега, в туй движение е разумното. Казвам: Този предел се прекъсва. /Написа буквата./ Къде е разумното? Движението се [е] спряло. Разумното е в движението. Къде е сега разумното? Разумното в дадения случай се проектира в друго движение на разумното.

Вие сега казвате, че сте направили една глупава постъпка. Не е глупава постъпката. В тази, глупавата постъпка, ще се яви твоята разумност. Ако не направиш глупава постъпка, умен не можеш да бъдеш. Ако ти не направиш една глупост, умен не можеш да бъдеш. То е нова философия. Ако ти не можеш да направиш една квадратна глупост, ти умен човек не можеш да бъдеш. Ако направиш една квадратна глупост, ти си от големите умни. Ако направиш една квадратна глупост, ти си вече в пътя на разумността. Човек повишава в квадрат, знае да смята. Ако си такъв прост, невежа, как ще повишиш глупостта в квадрат? Щом кажат, че някой направил квадратна глупост, значи умен е човекът, знае да смята. Човек, който може да повиши глупостта в квадрат, аз го считам много умен човек.Ние считаме всички ония неща глупави, които нямат резултат. Запример, някой път има лоши последствия. Допуснете, че един човек носи шише с вода, удря шишето, [то] пада. Казва: "Глупак, счупи шишето". Но след време на туй счупено шише израства едно от най-хубавите цветя, което струва може би сто пъти повече, отколкото счупеното шише и разлятата вода. Де е глупавата постъпка? Постъпката е глупава, счупиш шишето, но от туй, счупеното шише и от разлятата вода изникват най-хубавите цветя. Ще забележите, че [във] вашия живот, при най-големите глупости, които сте направили, след това се придобиват много хубави работи. Ти, като направиш някоя голяма глупост, казваш: "Голям глупак съм". След туй дойде една възвишена мисъл, нещо хубаво, ти мислиш, че си много умен. Щом помислиш, че си много умен, ще направиш някоя глупост. Като помислиш, че си много глупав, ще направиш нещо умно. Ту глупав, ту умен, ту глупав, ту умен, пишеш си.

Сега, вашите разсъждения какви са? Ще кажете: "Туй не го разбираме". Защото сте глупави. Ами защо сте глупави? Само глупавият може да слуша. Като слуша, той поумнява. Умният, като речеш да му кажеш нещо, той казва: "Аз го зная". Той става глупав.

Да ви приведа онзи анекдот за турчина, който не знаел български. Идва един турчин и иска да сплаши българите, казва: "Да не говорите по български пред мене, че аз разбирам. Ако някой се опита да каже нещо лошо по български пред мене, бой ще яде на сермия". Сплашил ги той, че знае много добре български. Страхуват се селяните, говорят с него на турски. Един българин не знаел турски, пък видял, че му се запалила чалмата от чибука и казва: "Ага, чалмата гори!" – "И него зная". -"Ага, запали се дрехата от чалмата". – "И него зная". Най-после му казват на турски, че се запалила дрехата и чалмата. Казва: "Така кажи. Защо не кажете, че чалмата гори". Иска вода да гаси. Той знае български, но като му кажат на турски, че чалмата гори, тогава разбира. Защото, щом знаеш, че си направил една погрешка, трябва да знаеш как да я изправиш. Казваш: "Грешка направих, аз го зная". Ти не знаеш да я поправиш. Ти казваш ,че знаеш български, но не знаеш езика. Затова мнозина казват: "Човек да познава себе си". – Като учен или като глупав? – /"Като глупав"./ – А като много учени, във вас има такова привидно външно благоприличие – уж че сте скромни, че нищо не знаете, а вътре като турчина казвате: "Аз всичко зная". Но щом ви се запали чалмата, на турски трябва да ви кажат. Трябва да усетите болка, да разберете. Казват ви на български, че чалмата гори. Вие казвате, че разбирате тия работи. Разбираш, ама не постъпваш добре. Казваш: "Аз това го зная", но това не е знание.

Казвам: Десният горен ъгъл на квадрата [Н.С.В.П.], този ъгъл представлява винопиеца. В другия ъгъл [Н.С.Х.Я.] – най-силният хлебоядец. В Н.С.З.К. – най-силният землекопач и в Н.С.Б. – най-силният борец". Всеки, хванал по един ъгъл, казва: "Като мене винопийца няма, толкоз вино пия". Сега, да се направи сравнението. В какво седи то? Воденицата мели много жито, изкарва много брашно. Казва: "Отлична воденица, брашно мели". Питам: Какво се ползва воденицата като мели брашното? Ако вие мелите нещата като воденица за брашно, какво ще се ползувате? Нищо не се ползувате.Около вас хората се ползуват, но воденицата, камъните какво се ползуват? Само имате глупавото шестлавие, че много брашно сте смлели. Бихте ли предпочели да бъдете една воденица да мелите брашно само? Ами [това] на какво мяза? Ами като воденица – седнете, че повтаряте десет, петнадесет години вашето нещастие, че как сте пострадали, че сиромашия. Воденицата върви. Питам: След като разправите всичките неща – колко сте нещастни, че баща ви, майка ви – какво сте добили най-после? От вашето нещастие други ще се ползуват. Вие мелите във воденицата, но вие сами в дадения случай нищо не се ползувате. Следователно, не се спирайте върху целия процес на вашите глупости. След като направиш една глупост, продължи движението. Защото в глупостта ще намерите разумността. Глупостта ще изкарате докрай. Щом започнеш една глупава работа и я напуснеш, ти не си умен човек. Изкарай тази работа докрай. Да ви кажа една глупава работа. Представете си, че вие сте млад, срещнете една княжеска дъщеря, много красива и веднага запали ви се чергата, искате да й напишете едно писмо. Да допуснем, това са неща, големи изключения в природата. Нали в науката има такива големи изключения? Аз ги турям за научни изключения. Седиш сега, речеш да пишеш, поколебаеш се: "Да пиша или да не пиша". После казваш: "Ще напиша, но дали ще отговори, как ще погледне?" Колебаеш се. Аз вземам царската дъщеря като символ. Искаш да направиш една работа, колебаещ се, какъв ще бъде резултатът. Казваш: "Дали ще отговори или няма да отговори? Ами ако не ми отговори?"

Ще напишеш второ писмо. Ако не отговори, ще напишеш трето, четвърто. Най-после ще ти пишат едно писмо: "Ти си нахалник, ти си най-големият простак". Отговарят ви. Нали е да се отговори на писмото? Че какво лошо има като ви кажат и простак? То е ваша идея. "Про-стак". "Стак" значи стока на английски. Казва: "Ти имаш стока, искаш да продаваш, аз не мога да ти купя стоката, ти имащ стока, но аз имам доста накупена". Тя не може да купи стоката. Тя любезно казва: "Ти имаш достатъчно стока, ще извиняваш, не мога да купя стоката. Някой път, когато има нужда, ще имам пред вид, ще купя стоката". "Ти си голям простак, нахалник". "На-хал". Какъв му е халът? Де е лошото в "нахалник"? Какво означава "хал"? Какъв му е халът, значи, какво му е положението. Халът му е добър. Сега някои от вас ще кажат: "Така лесно се тълкуват работите, но ти страдал ли си? Ти страдал ли си като кокошка – да ти отрежат главата? Вчера на един заек напълниха задницата със сачми и досега заекът едва се тьтри". И казва: "За тебе поне има закон да те зашити, а за този заек – няма дума да обелят заради него".

Казва: "Аз много страдам". Що е страданието? Сега, по някой път вие искате да знаете защо са страданията. Страданието, то е едно глупаво положение. Ти страдаш, защото си глупав. Щастлив си, защото си умен. Не можеш да бъдеш умен, докато не бъдеш глупав. Питам тогава: Как ще провериш думата, която кажеш на един човек: "Аз ви обичам"? Самата дума умна ли е? Ти даваш един скъпоценен камък, за да изразиш своята любов, своето високо уважение към него. Но камъкът взема ли участие в това, което ти искаш да направиш? Безразлично му е. Той не взема никакво участие. Следователно, нещастието в живота седи в туй, че тия букви не вземат участие с мене. И реалността в живота аз разбирам: когато твоята глупост се превърне в разумност. Глупостта да се превърне в разумност, да престане глупостта. Сега ние започваме всичките неща с глупости. Ти казваш, че обичаш някого, нали? Защо? Какви са съображенията, че го обичаш. Ти почиташ някой високопоставен човек. Защо? – Имаш съображения. Сега аз ви навеждам: при сегашните условия трябва да знаеш – когато се запознаваш с глупавия, ще се свържеш и с един разумен. Неизбежно е. И най-умните хора в света правят глупави работи. Но зад всяка глупост има една голяма разумност. Идеята на глупавите работи [е, че] човек може да направи глупост. Имате един човек, който подарява на бедните, дава всичкото си имане. Казват: "Голям простак, не знае да помага, изложи се на големи страдания". Може тази постъпка да е глупава за него, но тя ще има добри резултати. Може да ви наведа много примери. С туй не искам да ви насърча да правите глупости, глупави работи, ни най-малко. Когато не искам да направя глупост, тогава ще я направя. Щом искате да бъдете умни, не може да бъдете. Щом не искаш да бъдеш умен, тогава ще бъдеш умен. Туй, което не искате, то ще дойде на главата ви. Когато не искаш глупостта, тя иде. Отподире идва разумността. Разумността, която очакваш, тя отпосле ще дойде да ти помогне. Тя ще дойде да ти услужи. Казва: "Ти направи една глупава постъпка". Разумността ще използува всичко. Туй, което другите хора считат за глупаво, туй, разумното ще ти покаже: от глупавите постъпки какво може да излезе.

Една глупава постъпка ще я турят на работа. То е един камък на стъпало. Вие от глупостите ще направите стъпала на една хубава стълба. Ще кажете: "Как направи тия стъпала?" – "Те са всичките мои глупави постъпки". Ти [по тях] ще се качиш нагоре. То е един закон. Започнете с неща, в които няма съзнание. Тази азбука, тя не е разумна. Но зад неразумното в света, което няма съзнание, седи разумното. Туй, неразумното, човек може да го използува. Следователно, в живота ви, каквото и да ви се случи в даден случай: случи ви се неприятна мисъл, случи ви се едно неприятно чувство, каквото и да е в дадения момент, каквото и да ви се случи – разумно ли е или не е разумно? Ако не е разумно, ще знаете, че то е условие за вашето възкачване. То е пътят, по който разумното иска да ви изведе някъде. Така трябва да разсъждавате. Аз под думата "неразумно", "глупаво" много нещо свързвам.

Не искам друго да изброявам, понеже ако река да ви изброявам, ще се образува съвсем друг резултат. Тогава вие ще си извадите заключението.

Ако аз ви кажа:"Бъди добър!" – "Не мога да бъда добър, докато не съм лош". Но щом ти казвам: "Бъди добър!" – аз разбирам: ти си започнал с лошото, върви нагоре, не се спирай там. Под тия думи разбирам, че ти си започнал с лошавината, но работи! Лошавината е условие да се прояви доброто. "Аз искам да бъда добър, не искам да бъда лош". – Сега, щом искаш да бъдеш добър, върви в това движение. Как би се поправило лошото в света? И досега искат някои хора да поправят лошото в света. Как се поправя? Да ви дам един пример. Представете си, че вие имате мътна вода с разни утайки. Трябва да се прекара през няколко филтри: един, два, три, четири, пет, някой път може да трябват десет филтри, докато всичките чужди вещества се отделят. Лошото не е във водата, но водата има свойство да разтваря известни вещества и да ги носи със себе си. Те, и други наноси -за растенията, и за други животни, за други същества причиняват голяма полза. Ако ние искаме да се ползуваме, трябва непременно да филтрираме нещата.

Та казвам: Ако така не мислите, как ще организирате себе си? Един човек си свил веждите, образува се права линия и гледа надолу. Защо си свил веждите? – Защото на физическото поле има неприятности. Мисли, че хората не го уважават. Пари няма, къща няма, това няма, онова няма, свил вежди. То са факти. Какво трябва да прави сега? Идете тогава при растенията и научете се. Щом посееш едно растение, то ни най-малко няма да се оплаква, че го извадили из хамбара, от хубавото място, от хубавите [условия].

Щом го турят в почвата, не мисли, че го изоставили, че си е изгубило условията, но тук изведнъж пусне две коренчета, после един стрък нагоре. При най-лошите условия работи. Като излезе от хамбара, казват: "Просто е, не знае". След време то ще даде един клас от 50-60 зрънца, от които вие се ползувате. В дадения случай, при вашите лоши условия, вие не можете ли да постъпите като житното зърно? Ако вие не можете да постъпите като него, питам: Де е вашата разумност? Вие ще кажете: "Да имам богат чичо, да ми даде пари". Житното зърно търси ли някой чичо да му даде пари? Чичо му е там. Хване чичото, всичко хване, корени пуща. Вие чакате какво провидението е отредило за вас. Ще кажете: "Тук на ръката, хиромантистите ще кажат, каква съдба имам". Хиромантистите казват големи[те] глупости, през които е минал човек. После казват и заложбите, които са скрити в него. Хиромантистите, когато разглеждат какво е писано на ръката, виждат, че има по-малко добродетели, има повече глупости. Казва: "Възвишен ум има". Той има възвишен ум, но много глупости прави. Казва: "Ти много благородно сърце имаш". В какво седи туй, благородното сърце? – "Дълъг живот ще имаш, много кокошки ще ядеш. Здравословно си добре". Казвам сега: Не вземайте това за едно противоречие. Казвам: Науките са в прогрес, понеже в човешката ръка човек може да опита много работи, той едва сега е започнал да пише [по нея]. Вземете някоя ръка, има едва три линии. Някоя има четири линии, някоя пет, някоя стотина. Може сто линии да има, но като чете [тези] линии, трябва да ги съпостави. Цяла геометрия е пътят, по който вървят линиите. Има линии постоянни, има линии на човешката ръка, които се местят. Мести се животът, мести се и линията. Сега ние отиваме в една отвлечена област. Вие влизате в стълкновение с един стар живот вътре във вас. Ти казваш на себе си: "Аз не искам да страдам". – Как, кажи ми. Щом ти не искаш да страдаш, много право мислиш, но трябва да намериш пътя, по който да излезеш от тези страдания. Че не искаш да страдаш, много право мислиш. Ако само мислиш, че не искаш да страдаш, много право мислиш. Ако само мислиш, че не искаш да страдаш, то не е достатъчно. Казваш: "Аз искам да бъда много добър човек". – Трябва да намериш пътя. Ти сам не можеш да бъдеш добър. – "Аз искам да бъда умен човек". – Но ти трябва да намериш пътя, за да бъдеш умен.

Та сега, забележете, в съвременните народи има едно самовъзпитание. За бъдеше, когато учителите откриват буквите на децата, ще знаят с кои букви да започват, защото буквите възпитават човека. Ако ти си неразположен духом, нали така, започни тогава да пишеш така: /Учителят пише/

Казваш: "Това ми останало на мене, учения човек, който зная да смятам". То е едно временно положение. Че онзи математик който изчислява, ако не знае да чертае, той трябва да знае да чертае, за да направи известни изчисления. Той не може да направи известни изчисления, ако не направи известни чертежи. Изчислявате нещо, но трябва да имате известни данни. Запример, светнало се някъде, вие не знаете къде се е светнало. Може да изчислите колко е далече това място, колко е далече облакът, но трябва да имате данни. Значи, ако си извадиш часовника и видиш след светването [след] колко минути е гръмнало, като знаеш колко път изминава звукът за една секунда, може да изчислиш [колко е далече това място]. Колко път изминава звукът [в секунда] – /"340 метра в секунда"./ – Следователно, може да знаеш колко далеч е това пространство.

После, трябва да изучавате звука, човешките думи. Човешките думи влияят на човека. [Ако] трябва да произнасяте известни думи, не бързайте. Трябва да произнесете една дума така, че тя да произведе ефект, да й дадете съответни трептения.На една дума може да й дадете много силни трептения, може да й дадете [и] много слаби трептения. На една ваша мисъл може да й дадете силен подтик, може да й дадете и слаб подтик или някъде може да [я] реформирате. От незнание човек при най-добрите условия може да направи погрешки. Искаш да направиш нещо, спираш.

Да допуснем, че единственият крак на котвата е по-малък, липсва известна естетика. На какво се дължи това? – То се дължи на вашата мисъл. Аз като дойда тук, по някой път не мога да пиша от вашите мисли, които са постоянно неспокойни. Те действуват на моята ръка. Понеже съм човек на свободата, оставям ръката свободна. Мислите на хората действуват, влияят. Щом съм сам, по-другояче пиша. Защо хората влияят? Като речеш да пишеш на дъската, трепери [ти] ръката, не можеш да пишеш. Като си сам, можеш да се изразяваш; като не си сам, пред хората не можеш да се изразяваш. Кажеш нещо глупаво, след това кажеш нещо разумно. Казва тъй: "Не съм много учен човек, но четох нещо". Ако си между учени, ще кажеш: "Аз не съм учен човек, прост човек съм , но научих нещо, което е важно". Тия учени хора не искат да знаят, какво си научил. На тия учени хора ако кажеш: "Има много умни хора, които са свършили четири факултета, [но] не знаят това, че разумното започва от глупавото". Ти не можеш да бъдеш умен, докато не си бил глупав. Всичките глупави хора имат стремеж. То е закон в природата: от неразумното към разумното. Възходящо движение. Следователно, аз ви казвам, за да се насърчите. Насърчението да работи. Ти може да кажеш: "Аз съм много глупав човек". Радвай се, че си глупав, защото в тебе има съзнание, че си глупав. Има един подтик да вървиш, понеже в света съществува един Божествен подтик към слабите. Глупавият човек е слаб човек. Бог е винаги на страната на слабите. Този, глупавия, Бог ще го подтикне, ще каже: "Не се спирайте на това". Защото глупостта винаги ще произведе един страх, едно недоволство. В глупостта, при страха, винаги ще усетиш едно недоволство, някакво страдание, някакво лишение от нещо. Ще дойде друго чувство на самоувереност. Казва: "Не бой се, всичко това ще се превърне на добро".

Та казвам сега: Има някои неща, които вие трябва да приложите, за да се измени сегашният ви живот. Например, вие чакате да станете учени, да се подобри съдбата ви. То е механически начин. Вие вярвате, че някога ще дойде щастието отнякъде. Всеки е роден за щастие. Но този път, по който ние очакваме щастието, то никога няма да дойде. Щастието ще дойде по друг път, дето ти не си чакал. Щастието може да доде само тогава, когато ти се откажеш от себе си. Дотогава, докато мислиш да бъдеш щастлив, ти сам разваляш своето щастие. Ами че, ако майката, посяла един орех, каже на своите деца – тези деца са толкоз любопитни – ще го отравят, ще го заравят и ще го изхабят. Човек е много любопитен. Майката не трябва да казва къде е заровен орехът. Дойде щастието – отравяш, да видиш как ще поникне. Отравяш, заравяш. Не отравяй да видиш! Как ще дойде твоето щастие? Легни да спиш, да усетиш, че щастието [е] дошло. Щом гледаш корените на щастието, то няма да дойде.

Вие сега имате една философия. Казвате: "Да има човек на какво да се облегне". На какво човек трябва да се облегне в света? Временно можеш да се облегнеш на нещо. Можеш да се облягаш на своето щастие, можеш да се облягаш на своето богатство, можеш да се облягаш на своята сила – това са условия. Но ако искаш да постигнеш онова, непостижимото, ти трябва да имаш чувство на самоувереност. Под "чувство на самоувереност" разбираме, че това чувство на самоувереност в човека е Божествено. Има нещо, което не може да се мени. Не го тълкувай. Има неща, които не могат да се менят в света. Те са постоянни. Това е чувството на самоувереност. Постоянни неща са, на които можеш всякога да разчиташ. Те нито се повишават, нито се понижават. Те са като високите върхове, които всякога като погледнеш, може да ги видиш, може да ги постигнеш. С това аз и не искам да изменя вашия живот. Не. В сегашния живот да имате търпение, онова, което се гради, да се довърши. Във вас вървят два процеса. Не разваляй Божествения процес, който върви в тебе. Има и друг процес във вас, който едновременно върви. Не спъвайте във вас Божествения процес с вашите мисли! Ти казваш: "Някой [път] човек трябва да се прояви". Прояви се както искаш, но само за едно кратко време, за една секунда, после престани. Туй, което направите, за добро или зло, ще ви се върне. Аз ще ви приведа един пример. Един американец ми разправяше своята опитност. Той следвал в една колегия в Америка. Една от студентките, съученичка, негова колежка, влюбила се в него. Този момък, като честен й казва: "Слушай, аз не съм толкова добър. Ти с мене няма да бъдеш щастлива, ти ще си намериш по-добър" и т.н. Той като й говорил тя си поплакала. Отива той и се записва в университета. Щом като постъпил в университета, той се влюбил в дъщерята на ректора на университета. Тогава тя му казала същите думи, които той казал на онази мома. "Аз не съм за тебе, ти с мене няма да бъдеш щастлив, ти ще си намериш по-добра". Казва му точно това, което той казал на първата. Каквото той изповяда на момата, че той не е за нея, и тази мома му изповяда, че тя не е за него. Вие ще кажете: "Кажи защо е така?" – Защото не може да бъде другояче. Кое сега [е] по-хубаво да кажем на другите? Къде е лошото? Той казва, че не е за нея и другата му казва, че тя не [е] за него. Иде обратният процес. Та, кой за кого е тогава? Аз оставям тия процеси, те са временни. Тия процеси се предават вътре във вас. Външният живот не е нищо друго освен отражение на вътрешния – в човека, което става. Ако човек не разбира външното, как ще разбира вътрешното? Или, ако не разбира себе си, как ще разбере отвън?

Външното е глупавото, вътрешното е разумното. Тогава, трябва да започне един процес на разумното в света. Двата процеса вървят, посрещат се и си помагат. Неразумното, това са условията в света за разумното. Направил си една погрешка, тя е условие в тебе да се прояви разумното. Защото, ако ти не беше направил погрешка, разумното в тебе нямаше да се прояви. Но туй психологически е направената погрешка, тя не е погрешка, но условие да се прояви разумното. Ти си изгубил десет, но ти ще спечелиш двеста. Като спечелиш, ще кажеш: "Хубаво, че се случи тази опитност". Ние всякога при загубите казваме: "Защо да ни се случи?" – Ако не беше се случило това, разумното не щеше да дойде. Може да ви се види малко чудно, много примери може да ви наведа и да ви обясня това, което ви смущава. Но се спирам, аз не ви насърчавам да правите погрешки. Има известни погрешки, които като станат, не може да ги избегнете. Те ще станат.

Отиваш в някоя гостилница, слагат ти яденето, вкусно е, но след като ядеш, заболи те коремът. Свиване, повръщане яденето назад. Казваш: "Що ми трябваше да ходя в гостилницата". Благодарение на туй повръщане, ти ще добиеш една опитност. Туй, което казвам, аз искам да го проверите, да добиете една опитност.Наблюдавайте се, проверете. Някои от вас искате да бъдете много умни. Аз съм забелязал, че някой като дойде при мене, иска да се покаже много умен. Покажете най-първо вашата глупост. Защото аз зная – всеки, който иска да се покаже най-първо умен, ще покаже своята умност, после своята глупост. Най-първо покажи своята глупост, после покажи, колко си умен. Ти най-първо показваш колко си учен, после показваш колко си глупав. Ще обърнеш нещата. Аз не казвам да бъдете глупави, но като дойдеш някъде, покажи глупостта си. Ами някога, нали, когато се запознавате с някого, вие стиснете ръката. После казвате: "Демагнетизирах се". Втори път не искаш да се ръкуваш. Ти първо кажи: "Не искам да се ръкувам". След време се ръкувай. Ти първо се ръкуваш – да се покажеш, че си любезен, после започваш да се оттегляш, че си се демагнетизирал. Дръж тази идея в ума си. Демагнетизирането е умният начин. Или другояче казано: започни с малкото.

При мене, като дойде някой, казвам: "Аз бих желал да бъда глупав като него". Хората въздишат. Цели романи пишат. Някой богат човек, като мине покрай овчаря, казва: "Бих желал да бъда един овчар, да се освободя от тия неразбрани неща. Бих желал да бъда един овчар, да нося своята тояжка, да имам много спокойствие; надул си кавала, ходи спокоен". Богатият се пържи в своето масло. Той иска да бъде като овчаря. Вие като срещнете някого, казвате: "Той е глупав, не искам да бъда като него". След това ти направиш една глупост. Вие сте показали своята глупост, [а] мислите, че той е глупав. Аз бих желал да бъда като него.

В България американците, които идваха тук, не можеха да научат български по единствената причина, че не искат да бъдат глупави. В едно отношение гледам българинът [е по-]умен. Той като иде в чужбина, той много глупаво говори на френски, на английски, поправят го, най-после научи. А пък англичанинът и американецът – той иска да го научи добре, а тогава да говори. Докато го научи, той седи 5-10 години и пак не знае езика. Българинът, когото поправят веднъж, дваж, три, четири, пет пъти, най-после научи. Хубава черта е това. А пък в едно отношение американците са глупави, в някои отношения българите са умни. Глупавите умни стават, американците, които са умни, стават глупави. Американците, които са толкова умни, които са културни, имат нещо много неестествено. Като идеш на вечеря при един американец, той ще ти даде една голяма чаша кафе или чай топъл, след туй ще ти даде голямо парче студено да ядеш. Една рязка промяна. Няма американец, който при този начин на хранене да не страда от диспепсия. Какво нещо е диспепсията? – Крайно свиване на капилярните съдове. Капилярните съдове са в едно ненормално състояние, стомахът не може да смила, набират се такива сокове отровни. Диспепсия да не те хваща. Около тебе се събират всичките отрицателни мисли, ти ще бъдеш песимист. Ти имаш растройство на стомаха. Казва: "Той е песимист". – Стомахът е малко разстроен. От какво произтича? Пил топло, после студено. Топлото, това е разумното. Най-първо вие искате идеалната любов в света, казвате: "Искам идеална любов". Пиеш една чаша от идеалната любов: хубав чай или кафе, след това изядеш такъв един голям парцал ледено, не е като българското 10-20 грама, но едно парче от 150-200 грама. След това – простудил се стомахът, усеща се неразположен. То е един навик, един обичай. Сега аз превеждам. В психическо отношение вие правите същото: вие изведнъж се разгорещявате, след това се изстудявате. Вие, като идете на баня, правите сьщата глупост: като идете, най-първо се миете на топлия душ, след това -накрая, за да се калите, идете на студения душ. То е американско възпитание: най-първо топлата чаша, после студеното. Един стар брат искал да си направи удоволствие. Отива на баня, казва: "Много добре ми беше, постоплих се, пък рекох да се разхладя, пуснах студения душ". Казвам: "Ти си направил една глупост. Най-първо [си] направил много умно – на топлото, но що си пуснал студената вода отгоре – то е голяма глупост. Ти, най-първо като идеш в банята, пусни студения душ, после топлото ще бъде по на място , отколкото първо топлото и после студеното". Затова, първо започнете с вашите студени чувства, след туй с вашите топли чувства. Не започвайте с топлите и после със студените да свършите. Не започвайте с вашите добри постъпки и не свършвайте с лошите. Започнете с вашите лоши постъпки и свършете с добрите. Това е естественият процес в природата и във вашата мисъл.

Някой път се сприятелявате с някого, после казвате: "Аз съжалявам". Ти, след като си приятел с някого, в края се покажеш студен. В началото се покажи студен, този процес аз считам по-естествен. Вие трябва да имате това като едно правило в себе си. Туй, което става отвън, ние трябва да бъдем целесъобразни със себе си. Човек не трябва да роптае против себе си. Има нещо в човека, което прави погрешки. Какво ще правиш, не можеш да го отделиш. Има нещо в тебе, което прави погрешки. Майката роди едно дете, което прави погрешки. Какво прави майката? Тя не го хвърля някъде. Детето направи погрешка, тя я изправи; направи втора, трета, четвърта, тя се поправя. Две-три години децата все правят погрешки, майката постоянно чисти. Казвам: Има нещо в тебе, което прави погрешки. Не можеш да му кажеш: "Не прави тия погрешки". И да му кажеш, то пак ще ги направи. Ти, умното същество, ще поправяш тия погрешки. Ще кажеш: "Това дете ще поумнее". Втори път направи, ти пак поправяш. Няма да се минат две-три години, ще поумнее това дете. Тури тази мисъл: "Ще се оправи". Направете опит. Вие може цял живот да прекарате в безпокойствие. Казва: "Нищо не разбрах от живота". – Нищо не си разбрал, понеже не си започнал тъй, както трябва. Животът има смисъл. Гладуваш. Кажи: "Ще гладувам малко". Ще дойде един хубав обяд. Пострадал си. След страданието ще дойде нещо много хубаво.

Казвам: за десет деня да правите глупости. Като лягате, да направите една глупост, пък като станете – да поправите глупостта си. За десет деня, като лягате, да направите една глупост, пък като ставате, да поправите глупостта си. Защото всякога, когато човек ляга, ще направи една глупост. Ти лягаш, не си доволен от юргана, не си доволен от пружината. Случило ти се някъде нещо, че не си доволен, и цяла нощ се обръщаш на едната и на другата страна. Пък дървеници има, не си ги изчистил, пък бълхи се явили. Ти като лягаш, да кажеш: "Гладен лягам, пари нямам тази вечер, закъсах". Ти започваш да мислиш насън какво ще правиш. Като лягаш, казваш: "Дано да сънувам нещо много хубаво". Кажи: "Дано да сънувам някоя глупост тази вечер". Да ви приведа един пример. Идва при мен един българин иманяр. 25 години се занимавал да търси пари, всички заровени съкровища знае. Само по един знак не знае. Знае всички знаци, още един не знае и като го намери него – ще отрови богатството. Той чул за мене, че зная, и дошъл да му кажа последния знак. Идва при мене и започва отдалече да ми разправя. Казвам му: "Ти 25 години се занимаваш с иманярство, ако беше насадил лозе и го [беше] обработвал толкова години, сега щеше да имаш 200 000 лева". Казва: "Един съсед ми развали работата". – Как ти развали? – "Сънувам една вечер, че идва при мене един ходжа и иска да ми покаже мястото, дето е заровено съкровището. Та, на другия ден като стана, да го разкопая. Тръгнах с него и вече наближавам мястото, иде един мой съсед, който имаше да взема хиляда лева от мене. Той ме хвана и казва: "Дай ми парите! Кажи, кога ще ми дадеш парите?" – 'Остави ме! Този човек ме води да ми открие едно богатство". – " Не ме интересува, аз искам да ми дадеш хилядата лева." Сборичкахме се, ходжата си отиде и не дойде вече". Казва ми: "Кажи ми мястото". Какво да му кажа сега? Какво бихте му казали вие? Ходжата ще дойде пак.

БОЖИЯТ ДУХ НОСИ ВСИЧКИТЕ БЛАГА НА ЖИВОТА.

2. Лекция на Младежкия окултен клас, държана от Учителя на 2.Х.1935 год., петък, 5 ч. с, София – Изгрев

38

• кендехал (тур.) – смирен, хрисим човек
• бой ще яде на сермия (тур.) – ще яде бой до спукване