Разлика между версии на „Ценности на Любовта“

Текуща версия към 09:06, 30 юли 2011

Рилски беседи - 1938

КНИГА: Двигатели в живота

Ценности на любовта

Размишление.

Човек дава цена на следните три неща: на живота, който има, на знанието, което придобива и на свободата, която му е дадена. Човек едва сега започва да оценява живота, който има. Да оценяваш живота, това значи, да го разработваш. Животът представя материал, който всеки човек трябва да разработи, както домакинята изработва вълната. Тя я изпира, изприда, тъче и после шие от нея различни дрехи. Не я ли обработва, тя няма с какво да се облече. Съвременните хора се обличат, понеже заедно работят и си помагат едни на други. Обаче, в духовно отношение човек сам трябва да обработи вълната, сам да я изпреде и изтъче, сам да си ушие дрехата.

Днес голяма част от хората се намират в първата фаза на живота си, мислят само за ядене и пиене и казват: Човек трябва да си поживее. Това ще му остане. Какво разбирате под думите „да си поживее човек"? Ако си поживее и изгуби здравето си, какъв смисъл има този живот? По какво се отличава болният от здравия? Болният всякога има нужда от помощта на близките си; здравият не се нуждае от тяхната помощ. Болният иска да му помагат; здравият иска да помага. Болният е слаб като детето, което всякога се нуждае от помощта на майка си. Ако не знае, как да кърми детето си, тя всякога ще го излага на страдания. Ако през време на бременността си майката се тревожи, това ще се отрази вредно върху живота на малкото дете.

Ще кажете, че това се отнася само за бременната майка. – Не, това се отнася за всеки човек. Всички хора са бременни с новия, с Божествения живот. Ако постоянно се тревожат, те внасят дисхармония в новия живот, с който са бременни. Да се тревожи човек, това не значи, че е лош, но той още не е организирал силите на своя организъм. Каква е разликата между лошия и добрия човек? Някой мисли, че е много добър, а друг мисли, че е лош човек. Лошият човек е мързелив, хитър. Той гледа да мине с най-малко мъчнотии и разходи. Той обича да използва труда на другите хора. Добрият човек е работлив, не се ползва от чуждия труд, нито пък си служи с насилие. Той не нарушава великите закони на природата и на Битието.

Понеже съществуват два вида хора в света, добри и лоши, различаваме и два възгледа върху живота: Едни хора поддържат възгледа, че без насилие не може да се живее. Да прилага човек насилието, това не значи, че той е силен. Силен човек е само онзи, който прилага законите на живота, на знанието и на свободата. Силният човек работи с мисълта си. Без никакви оръжия той може да се справи с най-добре и модерно въоръжен войник. Достатъчно е да концентрира мисълта си към този войник, за да може да стопи пушката му, и куршумите му да изгърмят, без да причинят някаква вреда. Силна е човешката мисъл! Тя може да действа на хиляди километри разстояние, когато куршумите достигат на един-два километра. Като знае силата на своята мисъл, човек трябва да я упражнява в живота си. При това, от човека зависи, дали ще прилага мисълта си за добро или за зло. Ако с мисълта си човек воюва със злото, с греха, той е на прав път. Не е достатъчно човек само да се произнася, кой как живее, добре или лошо но той трябва да изправя своите погрешки и слабости, главно със силата на своята мисъл. Не бързайте да се произнасяте, че някой човек е крадец, или престъпник, но първо мислете върху кражбата и престъпленията на хората и тогава кажете мнението си. Може ли да се нарече крадец онзи, които къса плодове от собствената си градина? А кой може да нарече собствени дървета тия, за растенето на които светлината, топлината, влагата, въздухът и почвата са взели голямо участие?

Един цар решил да изпита министрите си, да види, с каква разумност и с какво сърце разполагат. За тази цел той разделил царството си на десет големи области и на всеки министър дал по една област да управлява, а той сам заминал за странство. Няколко години след това той се върнал в царството си, но преоблечен, във вид на беден, окъсан просяк и посетил всички свои министри. Като влязъл в една от градините на своите министри да си откъсне един плод, веднага дошли слугите на министъра и го изпъдили на улицата, под предлог, че крадец е влязъл вътре. И десетте министри се отнесли към него по същия начин. Те го нарекли крадец, престъпник и му подписали присъдата – да бъде изпъден вън от пределите на царството им.

Като изучава природата, човек се натъква на два порядъка: човешки и Божествен. В човешкия порядък има падане и ставане, скърби и радости. Той е порядък на вечни промени. В този порядък нещата постоянно се рушат и съграждат. Божественият порядък, обаче, е порядък на вечна хармония и единство. Там няма резки промени. Дойде ли до този порядък, човек правилно се развива. Там процесите се извършват, както в природата. Там работи Висша разумност. Посадите ли семето в земята, то покълва, расте, цъфти и плод дава. Тези процеси се извършват правилно, без никакви спънки и противодействия, вследствие на което всичко е красиво и хармонично. Следователно, когато работите на човека не вървят добре, той живее в човешкия порядък. Вървят ли работите му добре, той живее в Божествения порядък, в света на Вечната хармония и красота. Като съзнава това, човек трябва да воюва за възстановяване на Божествения порядък в света.

Щом е дошъл на земята, човек все трябва да воюва с някого. – С кого ще воюва? – Със злото. За да воюва със злото, човек трябва да разбира естеството му, да знае, как да се бори с него. Едно от свойствата на злото е това, че като се допре човек до него, губи част от живота си, както топлото тяло губи част от топлината си, като се допре до някое студено тяло. Следователно, както студеното тяло взима от топлото, без да дава нещо от себе си, така и злото всякога взима, без да дава. И личният живот на човека се отличава със същото свойство: взима, но не дава. Наистина, човек, който живее изключително за своята личност, казва: Аз да взема, че каквото ще да става. Дойде ли до този живот човек трябва да работи върху себе си да подчини личността си на Божественото. Не я ли подчини злото ще се вмъкне в него и ще го разруши.

Синът на една вдовица се оженил за една млада, красива мома. Свекървата не обичала снаха си и постоянно търсела случаи да й напакости. Да я бие, не се решавала, защото снахата била силна здрава жена. Свекървата често си говорила: Защо родих и отгледах този син, да го дам в ръцете на тази чужда жена да му заповядва? Един ден тя намислила да отрови снаха си да се освободи от нея. За тази цел тя омесила прясна питка със сирене, турила в нея малко отрова и я опекла добре. Тя занесла питката на снаха си и й казала: Дъще, омесих една прясна питка със сирене. Хапни си от нея, да придобиеш сила. Днес много работи, трябва да се подкрепиш. Понеже снахата имала още малко работа, взела питката и я турила настрана. В това време един просяк похлопал на вратата и поискал малко хляб. Снахата веднага излязла и дала питката на просяка като си помислила: Ще дам питката на този беден човек. Аз всякога мога да си направя такава питка, а той не може. Просякът турил питката в торбата и продължил пътя си. На пътя някъде го срещнал един пътник които умирал от глад, понеже идвал от далечен път. Той спрял просяка и го запитал: Можеш ли да ми дадеш парче хляб? Умирам от глад. Просякът веднага извадил питката от торбата си и му казал: Заповядай, хапни си сладко и бъди благодарен! Пътникът изял питката, но с това заедно намерил смъртта си. Какво излязло на края? Пътникът не бил друг някой, освен синът на лошата свекърва. Значи, иска ли човек да направи зло на някого, той го прави на себе си.

Сега, като знаете свойствата на греха и на злото, не се плашете от тях, но ги изучавайте. Не е достатъчно да знаете само едно от свойствата на греха и на злото, но трябва да знаете всичките им свойства. Чрез злото и греха човек се отдалечава от своя идеал, от Бога. В първо време злото се стреми да го убеди, че той може да направи всичко, че той е всесилен , докато помрачат ума му. Щом умът на човека се помрачи, лесно е вече да се отдалечи от Бога. Като го върже добре, злото отива при човека и му казва: Познаваш ли кой съм? Знай, че ти не си никаква сила. Аз съм твоят Бог, на когото трябва да се подчиняваш. Каквото ти заповядвам, ще ме слушаш. Като се види в това положение, човек казва: Няма какво да се прави, заповед е това. Ще изпълнявам всичко, каквото ми се казва.

Съвременните хора често изпадат в ноктите на злото и на греха и се чудят, защо е допуснато злото в света. Те се натъкват на противоречието, как може злото да се промъкне в света, щом всичко е създадено от Бога. Наистина, всеки подтик е от Бога, но начинът на реализирането му не е Божествен. Подтикът в човека да яде иде от Бога, но каква храна да употребява и как да се храни, това човек решава. Човек сам се е заел да отглежда кокошки, агнета и като пожелае да си хапне кокоше или агнешко месо, изважда ножа и ги коли. После ги готви по различни начини, с различни приправки. Кой е научил човека да коли домашните птици и овце и да ги готви? Той сам е дошъл до това изкуство. Бог никога не е учил човека, как да коли и как да готви. Човек не трябва да търси начини да се оправдава, но той трябва да има ясна представа за нещата, за произхода им, за причините, които ги предизвикват. Какво представя грехът? – Грехът е едно верую, през което е минало цялото човечество. Грехът е създаден от разумни същества, които са живели в далечното минало. Те са оставили своето влияние на следващите поколения, вследствие на което ние виждаме греха и в нашите времена. Днес всички хора грешат. Ние казваме, че човек греши по атавизъм. Да, не е лесно човек да се бори със своите атавистични склонности.

Един виден мисионер-християнин отишъл на един остров във Великия океан, между човекоядци, да им проповядва Христовото учение, да ги обърне към Христа. След няколко годишна усилена дейност, той успял да обърне много от тях към Христа – в правия път. Случило се по това време, че една от новите християнки, 80 годишна жена, заболяла сериозно. Като помислила, че няма да живее повече, тя извикала един свещеник у дома си, да я изповяда. Обаче, тя не се изповядала, но му казала: Отче, ще те моля да ми доставиш една малка ръчичка на някое дете. Мисля, че като изям тази ръчичка, съвършено ще се излекувам. Какво показва това? – Това показва, че макар и обърната към Христа, тя не може да се откаже от детската ръчица, т. е. от канибализма. Не само тази канибалистка се е върнала към своето минало верую, но и всеки човек, въпреки убеждението си, че е християнин и не яде месо, все пак ще прояви своето старо верую. Щом се види в някакво затруднение, той казва: Ако се намери отнякъде една детска ръчица, аз непременно ще оздравея, и работите ми ще се наредят.

И тъй, да се връщате към канибализма, това не е никакъв морал, никакво ново учение. Истински морал е този, който издържа през всички епохи. Запример, ако днес някой мъж се осмели да обича и друга жена, освен своята, считат го за неморален човек. Какво ще кажете, когато един брат обича четирите си сестри? И те са жени. Има ли право този човек да обича тия четири моми? Чий закон е любовта: на Бога, или на човека? Казано е в Писанието, че двоеумният човек е непостоянен в своите пътища. Тогава може да се каже, че и двусърдечният човек е двоеумен в постъпките си. Когато говорим за мъже и жени, ние разбираме двата принципа: мъжки и женски. Следователно, когато се казва, че човек не трябва да има две жени или двама мъже, разбираме, че не трябва да има два ума и две сърца. Работите на всеки човек, който има два ума или две сърца, са винаги объркани. Всеки човек, който има два ума или две сърца, се раздвоява. Раздвои ли се, той се отдалечава от Бога, защото умът му се помрачава, а сърцето му се разколебава.

Мнозина се стесняват да говорят за любовта. Няма защо да се стесняват. В любовта няма никакъв грях. Казано е в Писанието: „Бог е Любов". Любовта е от Бога. Всяка любов, която повдига човека, иде от Бога. Любовта се проявява в даване и във взимане. Когато в любовта си човек дава, и в даването си се повдига, тази любов е Божествена. Ако някой е обичан от някого и е заставен да взима, и тази любов е Божествена, но ако и двамата се повдигат. Има случаи в живота, когато човек може да бъде спасен не само от ближния си, но и от дърво, камък, животно. В дадения случай той взима нещо от камъка или от дървото, както от човека.

Двама млади американци отишли да видят Ниагарския водопад. Те влезли в един хотел да си починат, дето пийнали повече, отколкото трябва. Като се развеселили, те се качили на една лодка, да се поразходят по горното течение на водопада. По невнимание те закарали лодката доста близо до падащата вода и незабелязано се спуснали по течението й. От силната вода лодката им се разбила, но те могли щастливо да се спасят: единият от тях стъпил върху една от дъските на лодката и се оста-вил на водата, да го отнесе на спасителния бряг. Вторият, обаче, скочил върху една голяма канара и останал там, докато му дойде помощ отвън. Хората, които били в хотела и около водопада, се събрали на съвет да обмислят, как да им помогнат. Значи, първият получил нещо от дъската, а вторият – от канарата.

Тъй щото, когато говорите за живота, за любовта, разглеждайте ги принципално. Разглеждате ли нещата от лично становище, вие сте в областта на временното. Разглеждате ли ги принципално, вие сте в областта на вечното. Ако един светия дойде в дома ви и обикне дъщеря ви, мислите ли, че той ще й напакости? – Не, той ще я повдигне, ще внесе в ума й нова мисъл, ново разбиране. Добрият, светият човек не може да причинява пакости на хората. Той може само да раздвижи съзнанието на човека, да го пробуди, за да види ясно, че е попаднал в крив път. Понякога човек се срамува от себе си. – Защо? – Срещнал е на пътя си някой светия, който със свещта си е осветил живота му. От този момент той вижда ясно, че не живее добре и се срамува от постъпките си. Ако светията дойде със свещта си и посочи погрешките на дадена култура, престъпление ли върши той? Някой художник си въобразява, че е гениален. Той излага картината си на изложба и мисли, че всички хора ще се възхитят. Обаче, един прост човек гледа картината и казва на художника : Има нещо, което дразни окото ми. Не ми се харесва нещо в картината. Ако художникът е разумен, ще се вслуша в забележката на простия човек и ще види, че той наистина е бил прав. Човек трябва да носи велик морал в себе си, да бъде снизходителен към всички хора, както е снизходителен към себе си. И ученият, и простият имат право да дават мнението си. Разумният ще ги изслуша и ще отдаде правото на единия от тях.

Като ученици, вие трябва да бъдете снизходителни едни към други, да не се съдите. Нябкой върви по планината и се удари в един камък. Трябва ли да го съдите за това? Погрешката не е в камъка, нито в този, който се е ударил. Камъкът е на мястото си, а този, който върви по планината, той трябва да внимава, къде стъпва. Като види някой камък, той трябва да повдигне малко крака си, да прескочи камъка или да го заобиколи. Когато някои хора от източните народи отиват на Запад, силно тропат с краката си – отдалеч се чуват. – Защо вървят толкова шумно? – Защото техните улици не са павирани. Когато западните хора отиват на Изток, спъват се на много места. – Защо? – Понеже не са привикнали да вървят по непавирани улици. Тъй щото, ако търсите някаква погрешка в самите хора, вие няма да я намерите. Погрешката е в павираните и непавираните улици, а не в самите хора. В далечното минало улиците не са били павирани, както са днес.

Съвременните хора се натъкват на противоречия, вследствие на което често се спъват в живота си. В това отношение противоречията им не са нищо друго, освен камъни по улиците на техния минал живот. Значи, те се блъскат в камъните, т. е. във възгледите на своето минало. Срещате един човек с добро, с широко сърце. Когато срещне на пътя си мъж или жена, той се усмихва, но веднага се натъква на своите стари възгледи и започва да свива устата си, да приема строго изражение. –Защо? – Много дал на хората и се страхува да не го обвинят в нещо лошо. Какво лошо има в това, че някой извор дал много вода? Щом водата е чиста, нека тече, колкото може повече. Ако изворът има малко вода, малко дава; ако има много вода, много дава. Има ли някакво престъпление в това?

И тъй, що се отнася до любовта, бъдете искрени в нея. Любовта изисква от човека искреност и чистота. Тя не търпи никакви примеси, никакви петна върху себе си. Не петнете любовта. Видите ли, че някой млад човек говори с жената на своя познат, приятел или брат, не хвърляйте никакво петно върху тях. Ама той я погледнал особено мило. На криво ли трябва да я гледа? Знаете ли, че всяка постъпка, всеки поглед на човека се фотографира от невидимия свят? Там държат сметка за всеки крив поглед на човека. Дали човек е отворил много очите си, или ги е затворил, там се държи сметка и за това. Срещате вечер някой човек със силна светлина. Вие веднага затваряте очите си. – Защо? – Силна е светлината на този човек. Срещате друг някой с малка свещица, а вън е тъмно. Какво ще направите? – Ще отворите очите си широко. Няма нищо престъпно в това, че някой много отворил или затворил очите си. Понякога казват на човека да отваря очите си на четири. Значи, той трябва да бъде внимателен, да се предпазва.

Всички трябва да знаете, че в любовта няма престъпление. Любовта повдига хората. Това, което ги съсипва и унищожава, е безлюбието. Дето съществува безлюбие, там всякакви престъпления стават. Дето е любовта, там цари радост и веселие. Виждате, как някой грижливо чисти, глади, храни коня си. – Защо? – Защото го обича. Ще кажете, че този човек обича коня си и се грижи за него, а не се грижи за децата и за жена си. – Не, щом обича коня си, той непременно обича и децата си, и жена си. Щом храни коня си добре, той ще храни и децата си добре. И обратно: щом обича децата си и ги храни добре, той ще се грижи и за коня си и ще го обича. Прави ли човек разлика в любовта си, той не изявява истинската любов. Истинската любов не прави разлика между съществата. Кое застави Христа да слезе на земята, да вземе греховете на хората върху себе си и да ги спаси? Любовта, която живееше в Него. Христос трябваше да се нагърби с велико търпение, за да освободи хората от греховете им, в които бяха потънали.

Каква е задачата на съвременния човек? Да помогне на себе си, да се издигне, а по този начин да помогне и на цялото човечество. Като издига себе си, човек помага и на ближните си. И обратно: като помага на ближния си, човек повдига и себе си. Видите ли, че някой човек помага на бедни семейства, не му пречете. – Ама той е женен, има деца и жена, за тях трябва да се грижи. – Нищо от това. Грижи ли се за чуждите деца, той непременно се грижи и за своя дом. – Ама те не заслужават. – Не, всеки човек има право да се ползва от Божиите блага. Какво ще кажете за себе си? Вие заслужавате ли да ви грее слънцето на планината? Заслужавате ли да се радвате на красотата около вас? Щом сте дошли тук, вие заслужавате това благо, но и другите хора го заслужават. Бог не прави разлика между душите. Мнозина се стремят към придобиване на богатства като блага на живота. Не, богатството не е благо, но условие. Човек може да бъде убит за богатството си. Богатството не е благо, но и сиромашията не е нещастие. Те са условия. За предпочитане е някога човек да бъде сиромах, а не богат. Като сиромах, той ще бъде без раница на гърба си и свободно ще се движи по всички планински върхове. Сиромахът се оплаква, че няма скъпи дрехи като богатия. Какво ще кажат тогава птиците и живот-ните, които през целия си живот носят само една дреха? Едно трябва да знаете: истинска дреха е онази, която е изтъкана от красиви и светли мисли и чувства. Всеки човек трябва да си изтъче такава дреха, именно, и с нея да се облече.

Един баща изиратил сина си в странство да учи. Които се връщали от чужбина, отивали при баща му и казвали: Твоят син не учи, живее разпуснато. Ще се оправи, всичко е до време. – Ама той краде, лъже. – Ще се оправи, всичко е до време. В писмата до сина си, обаче, той пишел: Синко, кой как дойде от странство, все те препоръчва. Аз вярвам, че човек ще станеш. Гледай да оправдаеш вярата ми, човек да станеш. Като краде и лъже, човек се учи да мисли. Чрез кражбата и лъжата човек развива мисълта си, но този метод на работа е отживял времето си, заради което днес се преследва. Днес кражбата и лъжата се считат за големи престъпления.

Някога живял един голям лъжец. Един ден султанът го извикал при себе си и му казал: Кажи ми една лъжа. – Вече не се занимавам с лъжи, но като искаш, не мога да ти откажа. Обаче, за да те излъжа, трябват ми такъми, инструменти, които струват триста лири. Ако ми дадеш триста лири, ще отида да търся тия такъми и ще се върна да ти кажа една лъжа. Султанът му дал триста лири да купи такъми за лъжата. Лъжецът взел парите и заминал за Цариград. След известно време той се върнал при султана и му казал: Не можах да намеря никакви такъми. Султанът го погледнал с недоверие. Тогава той казал: Тази е последната лъжа, с която си послужих. Не, лъжата не се нуждае от никакви такъми.

Съвременните хора искат да се освободят от лъжата и от кражбата, за да заживеят добре. За да живеят добре те се нуждаят от знание. Като алхимици, те трябва да превърнат лъжата в истина, кражбата в благодеяние. Всички престъпления, които човек е извършил в миналото си днес трябва да ги изправи. Ако някога е бил крадец, днес трябва да дава; ако някога си е служил с лъжата, днес трябва да говори изключително истината. Ако е говорил лошо за хората, днес ще говори добро. Тъй щото, не се осъждайте, но изправяйте погрешките си. Като видя, че някой човек греши, аз не го обвинявам, но казвам: Ти си добър художник, но си направил една погрешка в картината си, която непременно трябва да изправиш.

Един виден гръцки художник нарисувал един хубав потрет, в естествена големина. Един обущар посетил изложбата, за да види този портрет, именно, и намерил една малка погрешка, главно в обущата. Той обърнал внимание на художника за направената от него погрешка. Художникът веднага взел четката и изправил погрешката си. Обущарят се насърчил от това и започнал да прави бележки на художника върху устата, носа, веждите на портрета. Обаче, художникът му казал: Тези забележки нямат място. Що се отнася до забележката върху обущата, ти имаше право понеже си добър обущар, но други бележки не можеш да правиш.

Като ученици, поставете си задача, да създадете в себе си права мисъл. Върху какъвто въпрос да разсъждавате, винаги съпоставяйте нещата. Поставете пред себе си и доброто, и злото, и тогава се произнасяйте. Вие искате да решавате въпросите без оглед на злото. – Не, в сегашния порядък на света доброто и злото са преплетени. Те не могат едно без друго. Отхвърлите ли злото, доброто не може да се прояви. Злото е огънят в живота. В 1875 г. в Чикаго една крава ритнала една запалена свещ, от която се запалил целият град. Голямо зло е причинил този пожар. След това Чикаго бил отново построен, обаче, по-кра-сив, отколкото е бил по-рано. Във време на пожара един богаташ срещнал един работник и му казал: Давам ти 250,000 лева, ако влезеш в къщата ми и извадиш навън касата ми. Работникът погледнал към огнените вълни, които обхващали къщата на богаташа, и казал: И по-голяма сума не може да ме накара да вляза в къщата ти. – Защо не искал да влезе в къщата? – Голямо зло е огънят. Има, обаче, случаи, когато огънят е полезен.

Същото може да се каже и за злото. Злото е сила, която, употребена на място, носи голямо благо за човека. Не знае ли как да я употреби, тя е нещастие. Който не може разумно да използва злото, той казва: Злото трябва да се махне. – Не, ще туриш злото на работа. Дойде ли злото при тебе, ще го туриш на гърба на доброто. Ще дадеш гемовете в ръцете на доброто, ще възседнеш злото и ще тръгнеш на работа. Ако не туриш върху коня си седлото и гемовете на доброто, той ще те понесе, дето не желаеш. Едно време хората мислеха, че като започнат да хвърчат из въздуха, светът ще се оправи. Като започнаха да хвърчат, те видяха, че не излезе, както са очаквали. Светът не само че не се оправи, но с хвъркането заедно дойде и злото. Днес те се чудят, как да се избавят от това зло. Едно трябва да знаят хората: само любовта може да оправи света. Следователно, без любов светът не може да се оправи. Без мъдрост знание не може да се придобие. Без истина свобода не може да се реализира. И тъй, когато ви посети някоя мисъл, някое чувство, или някакво желание, не бързайте да ги реализирате. Чакайте известно време, да чуете гласа на доброто в себе си. Този глас ще ви каже, какво да правите. В човешкия живот има две течения: едното течение е на доброто, на истината, а второто – на злото, на лъжата. Съществата, които са свързани с първото течение, всякога говорят истината. Човек трябва да се вслушва в думите и съветите на тия същества. Второто течение е свързано със същества, които всякога си служат с лъжата. Не се свързвайте с второто течение, за да не страдате. Едно време Бог изпращаше пророци до израилските царе, да им кажат, че това, което вършат, не е право. Като изпълняваха волята Божия, пророците излагаха живота си на смърт. Въпреки това, те изпълняваха волята Божия. Тъй щото, каже ли ви Бог да отидете някъде, вие трябва да изпълните волята Му. Не ви ли праща Господ, не отивайте нито при царете, нито при обикновените хора да им говорите.

Сега, да се върнем към основната мисъл. Когато искате да съдите някого, съдете го, но за основа на съдбата поставете любовта, знанието и свободата. Правда и любов са двете начала на живота. Казано е в Писанието: „Не съдете, за да не бъдете съдени". Значи, който съди другите, той съди себе си. Да съдиш другите, това значи, да изправяш себе си. Само Бог има право да съди, защото Той съди с любов.

„И слово Господне биде към Йона и рече: Стани, иди в големия град Ниневия и проповядвай против него, защото нечестието им възлезе към мене". И стана Йона, та побягна от лицето на Господа в Тарсис. Но Господ повдигна голям вятър и стана голя-ма буря в морето. Корабът бедстваше да се разруши. Пътниците се уплашиха и викнаха всеки към своя Бог. Те рекоха: Да хвърлим жребие помежду си да познаем, кой е причина за това зло. Хвърлиха жребие, и жребието падна върху Йона. – Какво да направим, за да се успокои морето? – Хвърлете ме в морето, и бурята ще престане. Бог беше определил една голяма риба да погълне Йона и да прекара в корема й три дни и три нощи. Моли се той три дни и три нощи, докато заповяда Господ на рибата да го изхвърли на брега. Стана Йона и отиде в Ниневия да проповядва Словото Господне. Всички повярваха в Бога, облякоха се във вретище, разкаяха се и се отказаха от лошия си живот. Като видя това, Бог отмени думата си и ги помилва. Наскърби се душата на Йона и каза: За това, Господи, бягах в Тарсис. Зная, че си милостив, дълготърпелив и ще се смилиш над грешниците, но аз ще стана за смях пред тях. Излезе Йона от града и отиде на края някъде, дето си направи колибка. Там си посади той една тиква, да му прави сянка, да го пази от силното слънце. Скоро израстна тази тиква и го пазеше от слънцето. Една сутрин той видя тиквата изсъхнала, червей беше я поразил. И започна пак да негодува против Господа. Тогава Бог му проговори : „Ти пожали тиквата, за която не си се трудил. Аз не трябваше ли да пожаля големия град Ниневия, в който има хиляди хора, които не различават десницата от левицата си?

„Не съдете, за да не бъдете съдени". С други думи казано: Съдете, както Бог съди. Носете страданията си, както Христос носеше своите. Христос можа да измоли Господа да изпрати легион ангели да Му помогнат, но Той понесе своя кръст с велико търпение. По-голям герой е онзи, който търпи, отколкото онзи, който заповядва и си служи с насилие. Христос си каза: По-добре аз да умра, но хиляди други да се спасят, отколкото аз да живея, а хиляди души да страдат. Той избра най-добрия метод. По-добре е хиляди да благуват, а един да страда, отколкото хиляди да страдат, а един да благува. Турете в ума си мисълта: по-добре е хиляди добри мисли да се реализират, отколкото една лоша.

Като казвам, че не трябва да се съдите, нито да се критикувате, имам предвид да превърнете това изкуство в художество. Щом виждате погрешките, кривото в човека, вие сте добри художници. Следователно, кажете ли, че очите на някого са свити, пожелайте му да придобие повече светлина, да се отворят. Кажете ли на някого, че е тесногръд, вие трябва да му помогнете да се разшири. Кажете ли за някого, че е песимист, безверник, помогнете му да изправи носа си. Каквито дефекти да имате, не се смущавайте. – Ама от мене нищо няма да излезе. – Ако носиш този ум, наистина, от тебе нищо няма да излезе, но ако измениш мисълта си, от тебе човек ще стане. Ти си дошъл на земята да се учиш, човек да станеш.

Като наблюдавам съвременните хора, виждам, че те са добри художници, но грешката им седи само в едно: Те коригират чуждите картини, а със своите не се занимават. – Не, поправяйте първо своите картини, а после чуждите. Ще дойде някой да ви се оплаква, че няма пари, че три деня не е ял. Трябва ли да го морализирате, че няма хляб в торбата си, защото е мързелив и не работи? – Не, не го морализирайте, но му кажете да благодари на Бога за това, понеже ще изтънее, линия ще придобие. Днес хората много се страхуват от затлъстяване. Двама германци, добри приятели, се срещнали в Америка, след 20 годишна раздяла. Те пожелали да се целунат, но не могли да се приближат един до друг – коремите им пречели. За да се освободи от тлъстините си, човек трябва да има естествени мисли, чувства и желания. Всичко пресилено, всичко неестествено води към затлъстяване.

Искате ли да дойдете до естествения живот, дръжте в ума си само добри мисли. Като срещнете някой човек, колкото да е лош, намерете в него една добра черта и постоянно я дръжте в ума си. Мнозина искат да им се покажат отрицателните черти и погрешките им. Ако е за погрешки, всеки знае, къде и кога греши. Той ги знае по-добре от всички. Пък и съседите знаят погрешките му. Ако питате мене, аз бих посочил добрите ви черти и ще кажа, как да работите, за да ги развивате. Правете същото и със себе си. Всеки ден намирайте по една добра черта в себе си и работете върху нея. „Колко по-добър е човек от овца!" Добър човек е онзи, който се ръководи от Божията Любов. Добър човек е онзи, който се ръководи от Божията Мъдрост. Добър човек е онзи, който се ръководи от Божията Истина.

„Колко по-добър е човек от овца!"

27 юли, 5 ч. с.

• Матей, 12 гл.