Разлика между версии на „Наближило е Царството Божие“

Версия от 14:51, 26 юли 2011

Съборно слово

КНИГА: Да им дам живот - Жануа

Работна среда на електронния архив

1930

Наближило е Царството Божие

Ще прочета часть отъ десета глава отъ Евангелието на Лука. Ще взема само думитЪ: „Наближило е Царството Божие."

Това е високиятъ идеалъ, съ който Божествениятъ свЪтъ може да се открие. Най-красивото, най-възвишеното въ свЪта, това е Царството Божие, което човЪшката душа очаква. Царството Божие е изразъ на вжтрЪшния животъ. Докато Царството Божие не се въдвори, не може да има свобода на Земята. Наука и култура, това сж само условия за Царството Божие. И когато Царството Божие се въдвори на Земята въ своята пълнота, тогава ние ще очакваме една култура, една наука, едно сближение, едно опознаване, за което съврЪ-меннитЪ поети, писатели пишатъ. Опознаването не е едини-ченъ актъ, както нЪкой казва: да се запознаемъ. Познаването е единъ непрЪривенъ актъ въ природата. Да познаваме Бога, за това не се изисква само единъ моментъ, за това се изисква цЪлата вЪчность, за да може да се познае Бога въ Неговата пълнота. И да познаешъ единъ човЪкъ, пакъ се изисква цЪлата вЪчность, не мислете, че [е] лесно да познавашъ човЪка.

Та Христосъ, като ги праща, казва: „Наближило е Царството Божие." Сега съврЪменниятъ животъ, който е животъ на дЪйствията, на заблужденията, на съврЪменното забавление, съврЪменнитЪ хора мислятъ, че всичко е въ дЪтинство-то въ тия залъгалки, това което сега имате. Ако това бЪше единъ актъ на Земята, дЪцата нЪмаше да остаряватъ, но понеже тЪ остаряватъ, показва, че това, което дЪцата интересува въ ранната възрасть, послЪ тЪ го захвърлятъ, тЪ захвърлятъ своитЪ играчки, казватъ: „Това е празна работа." Значи иматъ единъ по-високъ идеалъ. И въ съврЪменнитЪ наши възгледи има нЪщо дЪтинско, това което задоволявало дЪцата въ тЪхната възрастъ, послЪ не остава. Това не е само една история, това е само едно твърдение. Хората искатъ да бждатъ млади, но на Земята човЪкъ не може да бжде младъ, това е едно разбиране. ЧовЪкъ на Земята старъ може да бжде, но никога младъ. Младостьта е нЪщо прЪходно. Когато се рад-вашъ, ти си младъ, щомъ почнешъ да скърбишъ, ти си старъ човЪкъ. И тъй радостьта и веселието придружаватъ младость-та. Но младостьта е качество на Божествения свЪтъ. Младъ може да бжде само този човЪкъ, въ който Божествената Лю-бовь постоянно пулсира, а онзи човЪкъ, въ който Божественото не пулсира, той е старъ.

Подъ думата „старъ" разбирамъ хора, които сж изгубили смисъла на живота, тЪ казватъ: „ОстарЪхме вече, нЪма какво да работимъ." За насъ въ този смисълъ нЪма какво да изучаваме старостьта. По тази наука всички сте учени, свършили сте съ по два диплома. НЪма какво да се спори, да ви разправямъ за недоволството, по това сте свършили четири факултета. НЪма какво да говоримъ и за подозрЪнието, за вашия критически умъ - петь факултета сте свършили. Понеже върху тия работи сте завършили, нЪма какво да учите, вие сте дошли до крайния прЪдЪлъ.

Единъ американски писатель, като отишълъ на едно събрание и слЪдъ като говорилъ много, попиталъ единъ свой приятель: „Кажи ми какво да правя сега?" Той му казалъ: „Остава само да си идешъ дома." Той въ събранието, слЪдъ като свършилъ рЪчьта между всички списатели, поети, художници, пита какво да направи още. Остава ти едно - да се вър-нешъ дома. Та, ако съврЪменнитЪ хора питатъ: „Какво да правимъ още?" Остава само едно: да се върнатъ дома.

Та рекохъ, ние сме дошли до онзи прЪдЪлъ на разбирането на живота, въ който се намиралъ единъ отъ знатнитЪ мжже на Египетъ, който минавалъ своето посвещение при Хермесъ Хрисмагистъръ, като минавалъ прЪзъ единъ голЪмъ изпитъ, прЪкарали го да прЪмине прЪзъ пирамидата. Сега нЪма да ви разправямъ по-нататъкъ, но слЪдъ като прЪми-налъ четири свои изпитания, дошълъ до едно мЪсто, дЪто се намиралъ въ единъ затворенъ замъкъ и при всичкото свое знание, което ималъ, не могълъ да мине по-нататъкъ, казва: „Излъга ме моя учитель, изпрати ме тукъ да умра, азъ виж-дамъ нему му трЪбва моя животъ, но азъ по-добрЪ ще разбия главата си, отколкото да остана въ това подземие и да се откажа отъ своето учение." И въ своето отчаяние, той си блъскалъ главата въ вратата и тя се отворила. Та рекохъ, докато вие не си блъскате главата на Божествената врата, тази врата нЪма да се отвори. Това е единъ психологически мо-ментъ, когато дойдатъ най-голЪмитЪ страдания и терзания, човЪкъ счита, че нЪщата сж безизходни и непостижими, тогава може да се познае, че има една разумность, която урежда нЪщата. НепостижимитЪ нЪща ставатъ постижими, той вижда висшата разумность. Защото, ако въ живота нЪмаше тази разумность, никакво постижение не би имало. Защото Божествената разумность отъ по-висшето слиза къмъ по-нис-шето и се свързва. Има двЪ течения: едно отъ Божествения свЪтъ слиза и прави цЪлъ единъ кржгъ. Ние се занимаваме съ проучаване на хората, но когато тЪ се свържатъ, ще има едно сближение между всички хора, ще има едно сливане между всички. И нуждитЪ, и страданията на всичкитЪ хора ще бждатъ задоволени и тЪхнитЪ копнежи постоянно ще се ре-ализиратъ.

Сега не се стремете да реализирате всичко. Хубостьта на живота седи въ даденъ случай въ малкото, което човЪкъ може да реализира. Вземете запримЪръ тази цЪлата мЪст-ность, тя е една книга написана. Азъ, като гледамъ на плани-нитЪ тукъ, за мене планинитЪ иматъ другъ съвсЪмъ другъ смисълъ. Другъ човЪкъ, ако мине, той ще види съвсЪмъ друго. Азъ, като гледамъ канаритЪ и на тЪхъ е написано всичко, което е било. Въ тЪзи канари сж живЪли сжщества прЪди милиони и миларди години съ свои идеи и разбирания и всич-китЪ имъ планове сж написани тамъ, който разбира. Така е за ученика, за посветения. За невЪжия, той изучава само ко-рицитЪ на книгитЪ. Обикновениятъ ученъ човЪкъ изучава какъ е написана книгата, а посвЪтениятъ човЪкъ учи съдържанието на тази книга.

Когато ние започнемъ да изучаваме вжтрЪшния сми-сълъ на хората, друго ще разбираме. Много пжти вие казвате: „Азъ обичамъ нЪкого." Като кажете: азъ обичамъ нЪкого, знаете ли какво нЪщо е обичьта? Любовьта това е една велика, Божествена книга, то не е само единъ актъ. Ти да люби-шъ, това показва, че ти влизашъ въ връзка съ цЪлия космически свЪтъ. И когато двама хора се любятъ на Земята, цЪло-то небе и ангелитЪ и цЪлиятъ Невидимъ свЪтъ знае за това. А тукъ на Земята, когато се обичатъ двама, тЪ ще се скриятъ на тъмно, да не ги знае никой, защо? Понеже този свЪтъ е грЪшенъ, свЪтъ на разбойници, а тЪзи, влюбенитЪ хора сж намЪрили едно богатство и се криятъ никой да не ги знае. Ако хората бЪха добри, тЪ прЪспокойно щЪха да излЪзатъ свободно, всЪки да ги види. Та вие трЪбва да имате едно ново, едно възвишено понятие за любовьта. Да обичашъ нЪкого, това е най-хубавото, което човЪкъ може да направи. Да мислишъ право, това е най-хубавото, което човЪкъ може да направи. И да направишъ една добра постжпка, това е най-хубавото, което човЪкъ може да направи.

Та казва сега Христосъ: „Наближило е Царството Божие." Значи този великъ идеалъ се явява на Земята. Той е наближилъ, наближава на Земята и за бждаще ще дойде, ще бжде постижимъ. Не само вие сте поканени, но всички разумни души, които сж минали прЪди васъ и сж работили за това, тЪ идатъ отвсЪкждЪ, и отъ Земята и отгорЪ и отдолу и единъ день вие ще се озовете между тЪхъ. И сега това небе, което мълчи, единъ день ще започне и то да говори. Сега небето говори съ дъждъ, съ градъ, съ гърмотевици, но не разбирате езика му, а единъ день всички тия гърмотевици ще се прЪвърнатъ на една хубава, звучна рЪчь. ВЪтърътъ и дъждътъ, който слиза сега долу, понЪкой пжть така прониква земята, че прави порои, но единъ день това ще се прЪвърне въ едно велико благословение. Всички тия бури и вЪтрове на земята единъ день ще измЪнятъ този ходъ и хората, като приематъ тЪхнитЪ благословения, ще бждатъ блажени. Но докато дойде това време, трЪбва да стане едно вжтрЪшно промЪнение въ съзнанието на хората, а тази промЪна така лесно нЪма да стане.

То като онзи художникъ, който работи своята картина, постоянно гледа модела си. (Художникътъ) отъ кждЪ черпи своитЪ модели? Той гледа отъ канаритЪ, той [гледа] тия канари, рисува съ своята четка и пакъ гледа, постоянно нанася и гледа и тъй откопирва канарата, докато образува цЪлата картина. Сега всички вие имате единъ идеалъ въ себе си, който трЪбва да го въплотите, защото художникъ е само онзи, който може да въплоти своя идеалъ на книга, на платно; списатель е само онзи, който може да изложи своитЪ идеи на книга, великъ, краснорЪчивъ човЪкъ е само онзи, който може да изложи своитЪ идеи навънъ. Ако той само мисли и не изнесе идеитЪ си, той не е краснорЪчивъ човЪкъ. Азъ поз-навамъ единъ младъ евангелски проповЪдникъ, прЪди години ми казваше: „Много знание имамъ отъ Библията." Обаче, слЪдъ като започна да говори, въ двЪ години изчерпи всичкото си знание и вече не знаеше за какво да говори. Азъ на-ричамъ „мъртавъ животъ" живота на щернитЪ, той се изчерпва, а онзи, Божествениятъ животъ е неизчерпаемъ. Това сж живитЪ извори на живота. Понеже ние влизаме като съграждани на мисъльта на по-напрЪдналитЪ наши братя, ние започваме да черпимъ отъ тЪхната опитность.

Та рекохъ, животътъ трЪбва да се реализира не по единъ механически начинъ, не само да казваме: „Азъ вЪрва-мъ въ Бога." Може би въ миналото е имало нужда отъ това, имало нужда да вЪрвашъ въ Бога, тогава имало смисълъ да се вЪрва въ Бога. Когато азъ съмъ гладенъ, аз бихъ желалъ да видя твоята вЪра, колко ти вЪрвашъ въ Бога. Като дойда въ дома ти, какъ ще ме приемешъ. Ако азъ, слЪдъ като съмъ гладенъ, ти ми отворишъ Библията, започнешъ да четешъ какъ Господь направилъ свЪта и ме държишъ гладенъ, отъ това азъ нищо нЪма да се ползувамъ.

Тогава вие ще замязате на онзи евангелски провЪдникъ, който ималъ обичай, слЪдъ като проповЪдвалъ прЪзъ седмицата, отивалъ да намЪри нЪкой бЪденъ, за да го нахрани. Единъ день той намЪрилъ едно малко дЪте, завежда го въ дома си, като дошълъ нЪкой при него, трЪбвало да чете Отче нашъ и послЪ да се нахрани. Той казалъ това на дЪтето, ка-залъ: „Азъ имамъ едно правило, да прочетешъ Отче нашъ." И дЪтето казва: „Отче нашъ, Който си на небесата", дЪтето мълчи. Казва: „Продължавай, защото иначе нЪма да ядешъ." ДЪтето го запитало: „Право ли е, че Богъ е нашъ баща?" -„Тъй е, нашъ баща е." - „Тогава, ти си мой братъ." Едва тогава въ главата на този проповЪдникъ влиза една нова идея, че не сж само икономическитЪ отношения между хората. Тогава се отваря неговото сърце не само да нахрани малкото дЪте, но и разбира, че други отношения трЪбва да има.

Докато ти считашъ единъ човЪкъ по-ниско отъ тебе, ти не го обичашъ. Ти трЪбва да го поставишъ на сжщата равнина въ душата си, не външно, не да го облечешъ или да го направишъ князъ или царь, но въ сърцето си, въ душата си да го държишъ дЪто си и ти, дЪто Богъ те е поставилъ. Та, нашитЪ отношения трЪбва да бждатъ такива не само къмъ хората, но къмъ растенията, къмъ животнитЪ, това е мисъль-та: „Наближило е Царството Божие". Пакъ ви казвамъ: сега се изискватъ хора силни. За нашия вЪкъ сж потрЪбни творци. Едно врЪме имаше нужда отъ дЪца, сега има нужда отъ хора работни, не отъ хора философи, да питатъ кой ще уреди Царството Божие. Наближило е Царството Божие, то ще дойде както идатъ топлитЪ вълни и студенитЪ вълни, то иде. Какъ ще дойде? - Както пролЪтьта или както лЪтото, или есеньта, или зимата. Това не е наша работа. Земята, като се върти, то ще дойде. Какъ ще стане сближението на наро-дитЪ, то не е наша работа, тЪзи народи идатъ и се сближа-ватъ, иде врЪмето, Земята се върти. „Ама, много упорити сж тЪ." - Богъ има начини и за това. Всички тия народи, които сж часть на цЪлото, Богъ си има една пещь за тЪхъ, като ги тури вжтрЪ и като ги извади навънъ, всички тЪзи народи: и германци, и англичани, и французи ще замязатъ на скжпоцЪн-ни камъни и Богъ ще ги тури на една корона, тЪ ще възприе-матъ тази идея и ще заживЪятъ по новия начинъ.

Подъ думата „огънь" разбирамъ, това е Божествената Любовь! Докато Божествената Любовь не ги озари, всички нЪща сж непостижими, невъзможни, но като влЪзатъ въ тази пещь хората, тЪ ще разбератъ. Само Любовьта е, която може да осмисли живота. И слЪдъ това умътъ има една основа, върху която той гради. А, единствената основа въ свЪта, на която можемъ да градимъ, това е Божествената Любовь. Култура, братство, всичко, каквото може да има, се дължи само на тази велика Божествена Любовь.

„Наближило е Царството Божие", всички, които така разбиратъ Царството Божие, не трЪбва да се смущаватъ. Азъ се чудя нЪкой пжть, хората все за любовь говорятъ, но като видятъ двама души, че се обичатъ, тЪ се смущаватъ. Всички говорятъ, че трЪбва да бждемъ богати, като видятъ нЪкой богатъ, казватъ: „Христосъ е казалъ, че богатитЪ нЪма да влЪзатъ въ Царството Божие." БогатитЪ, които сж крали, нЪма да влЪзатъ въ Царството Божие, а които сж живЪли честно, ще влЪзатъ. Та, Авраамъ бЪше богатъ, но богатитЪ, които сж крали, тЪ сж камили, които трЪбва да разтоваримъ. И онЪ-зи богати, които сж осиромашЪли, и като бЪдни нЪма да влЪзатъ въ Царството Божие, докато не забогатЪятъ.

Ако ме слуша единъ свещеникъ, той ще каже: „Това право ли е съ църквата?" Ако ме слуша единъ държавникъ и той ще каже: „Това право ли е съ държавата?" Та рекохъ, какъвъ авторитетъ сте вие, съ каква мЪрка трЪбва да мЪримъ? Съ вашитЪ работи ли трЪбва да се нареждатъ БожиитЪ работи? Когато Богъ уреждаше свЪта, вие кждЪ бЪхте? Попове нЪмаше тогава, държавници имаше ли? Вие благодарение на Царството Божие станахте и попове, и свещеници, и държавници. Идатъ тогава и ученитЪ хора и тЪ говорятъ за фи-лософиитЪ. Рекохъ, когато Богъ създаваше свЪта, вие философи и поети, кждЪ бЪхте? Вие станахте поети и философи слЪдъ като се създаде свЪта, кждЪ бЪхте по-напрЪдъ? Вие дойдохте отпослЪ, а искате да разрЪшите единъ въпросъ прЪди васъ. Любовьта въ свЪта не се разрЪшава съ философия. Тя се възприема като единъ общъ принципъ, който всички трЪбва да възприематъ. Онзи, който само човърка съ лю-бовьта, намира нейнитЪ постжпки несъобразни, иска да ги корегира, той създава цЪлъ адъ въ себе си. Щомъ се опи-ташъ да корегирашъ любовьта, ти създавашъ адъ въ себе си. ПрЪстани да я корегирашъ. Усъмнишъ ли се най-малко, всич-китЪ тия дяволи около тебе ще се наредятъ. Възприеми я и ще дойде Царството Божие. Вие питате, кой създаде дяво-литЪ? Вие ги създадохте. Колкото дяволи има на Земята, все хората ги създадоха.

Та наближило е сега Царството Божие. Искамъ да ви внеса въ новата мисъль на приложението. Ние много вЪрва-ме, правовЪрни сж всичкитЪ хора, но да се приложи сега трЪбва Любовьта. Пъкъ това е едно отъ най-мжчнитЪ изкуства. Да приложишъ Любовьта въ нейната пълнота и красота, това е най-мжчното изкуство. Който го придобие, той ще бжде възнаграденъ. Той е постигналъ най-хубавото изкуство, което душата му може да постигне и за което душата му може да бжде щастлива. Та рекохъ сега, азъ прЪпоржчвамъ на всинца ви да се опитате да приложите любовьта. Азъ на-ричамъ хора съвършени да може да се радвашъ, кждЪто и да си. ЗапримЪръ като минешъ покрай единъ изворъ, да се рад-вашъ, като гледашъ, че тази вода тече и душата ти да трепери, че [водата] тече. Като видишъ,че едно дърво напъпило, да се радвашъ; като видишъ, че една птичка хвърчи, пакъ да се радвашъ; като видишъ и облацитЪ да се движатъ, пакъ тебе да ти стане приятно; че едно камъче се търкаля, да се радвашъ. При всЪко едно движение, ти все да се радвашъ, въ това движение да видишъ, че има една вжтрЪшна сила, която оживява нЪщата. ТЪзи, мъртвитЪ прЪдмети тя постоянно ги оживява.

Сега всичко това наоколо, което виждате, то сж все символи. ТЪзи, мъртвитЪ канари, това сж мъртвитЪ мисли и чувства, които нЪматъ приложение. Когато нашата мисъль оживЪе и тЪ ще оживЪятъ, има приложение. Когато нашитЪ чувства оживЪятъ, когато постжпкитЪ ни оживЪятъ, всичко ще оживЪе. Не както сега да се зараждатъ горчивитЪ чувства, които създаватъ неизброимитЪ страдания, защото Царството Божие има за цЪлъ да прЪмахне всичкитЪ страдания и да направи всичкитЪ хора богати и доволни. Богати въ лю-бовь, богати въ мисъль, богати въ свобода. И когато дой-датъ тЪзи, общитЪ принципи, тогава ние ще разбираме тази природа, която сега е затворена и затова ние сме дошли, ние сме излЪзли въ природата да прочетемъ тази написана Божия книга. Като се върнемъ дома си, въ този малкия, дребенъ животъ, азъ наричамъ дребенъ животъ, когато човЪкъ излЪ-зе отъ дома си и влЪзе въ училището. Нали той тамъ прЪтър-пЪва всичкитЪ несгоди въ училището, защото той тамъ трЪбва да учи онзи обширенъ животъ, който отпослЪ трЪбва да жи-вЪе. И понеже прЪдъ васъ седи единъ обширенъ животъ и вие трЪбва да учите. Господь ви е пратилъ на Земята не само да се разхождате, но и да научите, да свършите онази велика работа, която ви е дадена. Ако не сега, за бждеще ви прЪдстои това. Ако не тази година, слЪдъ сто или хиляда години, все има една работа, която трЪбва да свършите, а ние казваме: ВсЪки день си има своя животъ.

Сега всички хора трЪбва да държатъ идеята: „Наближило е Царството Божие." Или да изразя на съврЪмененъ езикъ, всички хора търсятъ свобода, всЪки човЪкъ иска да бжде сво-боденъ и това е едно право. Но въ свободата да бждемъ разумни. Защото свободата само чрЪзъ разумностьта може да се крЪпи, а самата разумность може да се крЪпи само чрЪзъ любовьта. Разумни трЪбва да бждемъ, но трЪбва да обичаме. СлЪдователно, любовьта, обичьта е основа на разумностьта, а разумностьта е основа на свободата, а свободата е основа на живота, който трЪбва да се даде на Земята. СлЪдователно тия нЪща ги прЪплитайте, както искате и всЪки день отваряйте сърцата си, както цвЪта отваря своята чашка на Слънцето и възприемайте новото, което Богъ внася въ вашия умъ, за да може да израсте, защото въ растенето е животътъ.

Та рекохъ, въ вашитЪ бъчви да имате по-малко оцетъ. Колкото оцетъ имате, изхарчете го и да напълните бъчвитъ си съ пръсно вино. Колкото ракия имате, раздайте я и турете пръсна вода. Колкото стари дрехи имате, раздайте ги, колкото консерви имате, раздайте ги и насадете пръсни плодове, насадете нивитъ си и градинитъ си навсЪкждЪ, това е новата култура и тогава вие ще бждете свободни по цълата земя. Така ще се въдвори Царството Божие. Тогава всички хора ще могатъ да се сближаватъ и това ще бжде единъ ве-ликъ день. И скоро ще бжде, нъма да се минатъ повече отъ два Божествени дни, тогава два пжти Слънцето ще изгръе и ще залъзе.

Тогава, наближило е Царството Божие!

„Богъ е Любовъ" Добрата молитва

БесЪда, държана на 10.УШ.1930 год, въ салона на бивака при Второ езеро

Рила