Разлика между версии на „В начало бе Словото 1941“

Текуща версия към 06:22, 6 юли 2011

Неделни беседи

Неделни беседи - 1941 г.,1941

Възпитанието (1940–1941) Том II

В начало бе Словото

„Отче наш“

„Благост“

Ще прочета само няколко стиха от първата глава от евангелието на Йоана – от първи до шести стих. /1/ В начало бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. /2/ То в начало бе у Бога. /3/ Всичко чрез него стана, и което е станало, нищо без него не стана. /4/ В него бе живот, и животът бе виделината на человеците. /5/ И виделината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе. /6/ Имаше человек, проводен от Бога, името му Йоан.

„Духът Божи“

Ще се спра само върху думите: „В начало бе Словото.“ Един предмет може да се изкаже по много начини, но всичките са еднакво достъпни за човешкия ум. Може да ви обясня предмета философски, и да разберете много малко. Философията е една анатомическа суха наука, само сухи кости. Или може да ви изясня физиологически, ще има, и мускули ще има. Или може и психически. Това са все понятия. Вие искате да идете в някоя гостилница да ядете. Имате едно вътрешно желание да ядете. Вашето желание може да бъде задоволено временно, след туй да се изкажете, че сте били в тази гостилница и първоначално яденето е било много вкусно, но след един час ще усетите, че нещо в стомаха ви се превива. Има нещо – не знаете причината. Казвате: „Яденето беше хубаво.“ Сега в света се говори, че всички са честни, имат доброто желание. По някой път храната, туй, което сготвят, не подхожда. Сега това е предисловие.

Сега временно ви виждам, ще ви помогна, ще ви помогна да си извадите вашите раници, понеже ви турям на моя автомобил, който е широк, и ще ви носи. Искам да си извадите раниците, понеже и тъй, и тъй плащам разноските, вие, като държите раниците на гърба си, нищо няма да се ползвате. Като ви заведа, пак ще си вземете раниците. Но най-малко половин час или един час имам предвид да направя една екскурзия – не повече от час.

Животът има смисъл, когато има любов в него. Любовта има смисъл, когато излиза от Бога. Животът без любов е страдание, мъчение. Любовта без Бога е любов на дележ – кой повече, кой по-малко – постоянно спорят. Щом любовта излиза от Бога, от този вечния извор, всичките хора са доволни. Сега искам да не разглеждате живота без любов, нито – любовта без Бога. Като казвам нещо, може да ви го докажа. Вие сте чудни. Моите аргументи са така силни, че може в три секунди да ви докажа нещо. Вие не знаете дали аз съм силен, или не. С два удара ви поваля на земята, и ще ви докажа силата си. Може половин, един и десет часа да ви доказвам силата си, и пак да не мога да ви убедя, но с два удара вие ще знаете, че аз съм силен. Ако взема един камък и ударя камъка с ръка без чук, и камъкът се разтроши, няма ли да докажа, че съм силен човек.

Та по някой път вие искате да ви се доказват нещата. Доказателствата са опасна работа. Всеки, който иска да му се докаже, седи на линията и казва: „Докажи.“ Казвам: „Отстрани се малко.“ Казва: „Не съм ли свободен?“ Казвам: „Ти си свободен да стоиш, но и тренът е свободен да се движи по линията. Две свободи като се срещнат в една точка, става катастрофа. Едната свобода трябва да отстъпи на другата. Всяка свобода трябва да се тури на своето място. Ти си свободен извън релсите, а в релсите е свободен тренът.“ Някой казва, че е свободен. Свободен си в пътя, в който те е турила природата да се движиш. В този път никой не трябва да се мести. Извън тоя път, който живееш, ти не си свободен, но трябва да се съобразяваш със свободата на другите.

„В начало бе Словото.“ Видимият свят е една трета вероятен, т.е. във всичкия свят една трета е постижима. В духовния свят две трети са постижими, а в божествения свят три трети са постижими. Аз така разсъждавам. Някой желае нещо на физическия свят. Една трета е постижима, 25 процента, това е законът, 75 процента, това са неща извън възможностите. Когато някои, като дойдат, и мислят, че на земята всичко е постижимо, туй е неразбиране.

Някой иска да бъде красив. За кого искаш да бъдеш красив? Тя красотата не е за самия тебе, тя е за хората. Ти искаш да бъдеш красив за хората, те да се ползват, ти няма да се ползваш. Красотата на вас може да ви донесе само нещастие. Може двама красиви хора да се оженят, ако искаш цял живот вкъщи да има спорове за красотата. Защо той обърнал внимание на еди-кого си, ти на еди-кого си. Сега аз не съм против красотата, нито искам да засягам семейния живот на хората, но зная какво е възпитателното средство на красотата. То е една разменна монета. Като ти турят красотата, ти ще платиш скъпо за тази красота. Ти се заблуждаваш, мислиш, че като си красив, може да постигнеш нещо. Като остарееш, къде отиде твоята красота? Красотата на младата мома къде отиде? Красивите ѝ очи, хубавите ѝ линии къде отидоха? Сега се набразди лицето. Устата беше свободна, червеничка, сега се свила, притиснати устни, посинели, почернели; очите – хлътнали; малко прегърбена е. Казва: „Стройна мома беше.“ Сега – като стара баба, с бастонче, лицето ѝ набръчкано, че не иска да се оглежда вече. Хората, като остареят, не искат да се оглеждат – минават за умни. Не, от страх не се оглеждат. Някой е набожен от страх; някой обича от страх. Оставете вашия страх настрана. Страхът е намясто, моите почитания за страха. Страха го дръжте отвън – като слуга. По-добър слуга от страха няма. Ако ме попитате кой е най-добрият слуга, ще ви кажа, че страхът е най-добрият слуга. Но страхът е и най-лошият господар. Ако го туриш за господар, по-лош господар от страха няма. Две крайности. Следователно, ако вие направите страха за ваш господар да ви господарува, той ще ви доведе всичките нещастия, които съществуват в Битието. Ако ме попитате от какво произтичат вашите страдания, ще ви кажа – от страха. Защото страхът ви е господар. Ако ме попитате защо не ви върви, ще ви кажа – понеже нямате страха за слуга. Само страхът може да ти служи тъй, че да ти тръгнат работите. Той е много предпазлив, дето няма опасност никаква. Казва: „Тук, господарю, има опасност.“ Мястото, дето те прекарва страхът, косъм няма да падне от главата ти.

Сега ако не сте съгласни с мене в туй отношение, проверете в книгите на природата. Аз говоря за онова, което е вътре в природата. Не създавам една нова теория. Аз се базирам или се основавам на онези факти, които съществуват. Тези същества, които имат кости, какво има в костите, има ли мисъл? Костите поддържат тялото, да може човек да ходи изправен. Всичките тия кости се свързват с мускулите и после мускулите са свързани с нервната система и трите системи – костна, мускулна и нервна, свързани в едно, с тях действа човешката разумност, която употребява тялото като един инструмент за постижение на онова, което човек е желал. Та всякога в даден случай човек трябва да знае кое е верно и кое не е верно. Всяко нещо, което изстудява сърцето, то не е верно; всяко нещо, което намалява силата, то не е верно. Туй няма какво да го доказвам. На себе си никога не съм доказвал тия работи. Казвам ви – щом съм се опитвал да ги доказвам, мракът е ставал по-голям. Щом река да разсъждавам за тях, мракът става по-голям. Като престана да разсъждавам, нещата стават естествени.

Някои философи питат какво нещо е любовта. Никога не философствам какво нещо е любовта. Чел съм за любовта, но върху любовта не съм философствал. Най-много съм говорил за любовта без философия. Какво ще философствам при този философ. Като дойде любовта, аз при нея се поставям като ученик – да уча от нея, няма какво да философствам, да показвам, че съм някакъв мъдрец. Казвам, ако вземете моя възглед, може да го опитате. Не че не сте го опитвали, но нямате постижения. Вие имате философия, имате едно верую, но питам, кой от вас, ако го повикат в другия свят, или кой от вас знае след сто години къде ще бъде. Не знаете къде ще идете и чакате. Казвате: „Каквото даде Господ.“ Че какво ще даде Господ? Какво ще даде Господ? Ако сееш жито, ще израсте, но ако не сееш, бодили ще израстат. Казваш: „Каквото даде Господ.“ Ти сееш нещо в ума си – онова, което Господ не е вложил в твоя ум.

Отиват двама млади, които са посветили живота си на чист живот, в пустинята при един мъдрец. Младият момък и младата мома бягат от света, от себе си и учили 4–5 години при този мъдрец. Този мъдрец им казва: „Вие при мене ще бъдете винаги чисти, но ще бъдете безполезни – нито на себе си, нито на другите ще бъдете полезни. Вие сте празни. Житното зърно, което седи в хамбара хиляди години, няма да изгуби от своята тежест, но и нищо няма да придобие, няма да бъде свободно. Както виждам, може да се зародят някакви отношения между вас, ще се борите – дали тъй трябва да бъде, или инак да бъде.“

Един богат човек искал да се къпе в студената вода. Казва: „Да вляза ли във водата, или не? Ако вляза, ще изстина“ – разсъждава. Отказва се да се къпе. Иде един, на който лекарят препоръчал да се къпе. Съблича се, гмурка се във водата 4–5 пъти и оздравява човекът. Богатият седял при тази река и философствал, да се окъпе или не, да влезе или не. Щом идеш при реката, влез, нищо повече. Не философствай – влез – дали си богат, или сиромах – влез. Всеки, който влезе в реката, печели. Аз считам тази живата река, то е животът, в който всеки може да влезе. Щастлив или нещастен, трябва да влезе. Ако си нещастен, влез в реката – ще бъдеш щастлив, ще станеш щастлив. Ако си щастлив, не влизай в реката – ще станеш нещастен. Всички вие, които сте нещастни, според тази теория не сте влезли в реката. Идете, пъхнете се вътре. Какво има? Някой казва: „Гарантирам.“ Каква гаранция искаш? По-голяма гаранция от тази, която природата дала, няма. Чудно е, когато някой иска от мене гаранция. Казва: „Говориш ли ти истината, или ме заблуждаваш?“ Казвам, влез в реката, не философствай. Аз, който ти говоря, съм в реката. Влез при мене, ще знаеш. Ако ти седиш на брега, пък аз – в реката, няма да се разберем. Ние сме на две мнения. Ако изляза при тебе, и аз ще мисля като тебе. Влез, намокри дрехите си. Ако не искаш да намокриш дрехите си, съблечи ги. Срам те е да останеш гол, но не те е срам да кажеш една бяла лъжа. Че аз предпочитам десет пъти да се съблека гол, отколкото да кажа най-малката бяла лъжа.

Какво има в бялата лъжа? Няма нищо. Тя е един капитал. Вие на лъжата не поставяйте една цена, която тя няма. Всеки човек, който е съградил своя живот върху белите лъжи и черните лъжи, той се е самоосъдил на вечно заточение. Лъжата сама по себе си, то е единствената нереалност. Ти си в един свят нереален. Всичко онова, което мислиш да постигнеш, то е илюзорно, то е непостижимо. Сега се заражда в нашия ум идеята, какъв е изходният път. Влез в реката вътре. Като влезеш в реката, гледай слънцето да не изгрява, да не е сутрин, но слънцето да бъде на зенита горе, перпендикулярно. Тогава влез във водата, няма опасност. Най-безопасното време в този живот е на обед. Като влезеш, тия слънчеви лъчи внасят знание, което никой в света не може да ти го даде. Чудни са хората. Има неща, които аз не може да ги предам, защото, за да се предадат, трябва да има любов във вас и трябва да има любов в мене. Ако вие нямате любов към мене и ако аз нямам любов към вас, никакво знание не може да ви предам, нито вие може да приемете. Иде някой при мене, и той нищо не може да ми предаде, ако няма любов. Единственото нещо, което ни измъчва, е, че като нямаме любов към Бога, нямаме връзка. Следователно Бог не може да ни помогне. Без любов Бог не може да помогне никому.

Защо стават тия войни, избивания? То е от безлюбие. Ако ние и всичките хора бихме имали любов към Бога, тия въпроси на войната щяхме да ги разрешим по друг начин. Не че този начин не е добър. За Бога всичко е добро в света. И сега се върши Волята Божия, но тази воля спъва самите нас. За нас е пакостно – за божествения свят е праволинейно. Вие казвате: „Защо е тази война?“ Питам, ами защо е войната вътре във вас. Вие не обичате някого. Защо не го обичате? Казвате: „Защо е тази война?“ Ти като не обичаш някого, то е война. В тази война – с туй неразположение, омразата, която имаш към някого – всеки ден измират милиони клетки, не тъй десет–двайсет хиляди, но пет–шест милиона клетки измират. Знаеш колко мъчно те се възобновяват. Ние сами създаваме своето нещастие.

Всички философи са писали книги. Казва: „Трябва да се каже истината.“ Истината трябва да се каже с любов. Истината без любов не е истина. Мъдростта без любов, не е мъдрост. Когато мъдростта и любовта присъстват в истината, то е истина. А пък когато истината и мъдростта присъстват в любовта, то е любов. Тъй седи въпросът. Това са максими. Ако имате друга максима, вие сте изгубени хора. Който и да е, той е загубен. Другояче разсъждаваме, но правата философия на живота е тази.

„В начало бе Словото.“ Вие не искате вашето положение – плашите се да се не измени. Като приемете известни възгледи, ще се измени вашият живот. Но каквото и да възприемете, какъвто и да е вашият възглед, пак ще остареете, изменението ще дойде. Казвате: „От много мисъл остаряваме.“ Ами кучетата защо остаряват? Какви социални въпроси разрешават? Цял ден мислят за зъзнене, за ядене. И то е недоволно като стария човек, че положението му е лошо. Сега не искам да ви натрапвам нещата. Вие казвате: „Да не е някаква лъжа това?“ В мене лъжата е абсолютно изключена. То е едно нещо, което е изключено. В моето съзнание лъжата е изключена. Тя седи на 900 милиона километра надалеч. По някой път приемам лъжата, като дойде при мене, разговарям се с нея, като че не е лъжа, но аз зная, че лъжата – каквото и да ми говори – зная, че е лъжа. И белите, и черните лъжи ги зная. Сега не поддържам лъжата, казвам на нея, учтив съм, казвам: „Доста си умна, ти си много умна. Без да имаш някакъв капитал, печелиш, без пари пак печелиш. Много си умна, че замотаваш хората.“ Любовта не замотава хората. Лъжата няма любов и замотава хората. Знание няма, и замотава хората. Сила няма, и без сила ги замотава. Доста умна е. Казва: „Не искаш ли да приемеш моите теории?“ Казвам: „Една теория, която се поддържа от двама души, тя е верна. Ако аз приема твоята теория, ти трябва да приемеш моята. Аз ще поддържам моята, и ти ще поддържаш твоята. Ти ще носиш последствията.“

Аз зная, лъжата е винаги недоволна от себе си. На лъжата ѝ треперят дрехите. Като седи, се въздържа, но ѝ треперят дрехите – да не я хванат. Накъдето ходи, все треска от страх има. Сега не искам да ѝ правите преводи, да не идете да ѝ разправяте. То е една държавна тайна. Обидно е да се каже на лъжата, че лъже. Дошъл един малък дявол при по-големия, който го е научил да лъже, и започнал да го лъже. Казва: „Слушай, ти мене да ме не лъжеш, ти от мене се учи да лъжеш. На мене ще говориш истината, пък другите ще лъжеш.“ В лъжата животът се съкращава. Всичките нещастия в света са резултат на нескончаеми лъжи, които са съществували милиони години. Все от лъжи страдаме. Заменете лъжата с истината, и ще се продължи животът ви. Казвате: „Горчива е истината.“ По-сладко нещо от истината в света няма. Плодовете на лъжата са най-горчиви. Казва: „Горчива е истината.“ Според моите схващания по-сладко от истината няма. Когато дойде истината във вас, вие ще се чувствате на физическото поле силни и мощни, доволни. Не че ще се спре вашето развитие. Защото в закона на любовта е онзи вечният живот. Знаете какво значи. Някой казва: „Какъв ще бъде краят?“ Вечността край няма. Край на нещата няма. Една идея има начало, което е завършено, и след всеки край имате ново начало, и след всяко начало – край. Те са схващания – да се разберат. Единственото нещо, което нас ни радва, е вечното в душата. В духа имаме едно временно понятие. Дотогава, докато мислиш, че са безкрайни, се радваш – и в момента, ако помислиш, че са крайни, ставаш нещастен. Да помислиш, че вечността има край, то е лъжа. Да помислиш, че Бог има слабостите на човека, то е лъжа. Казваш: „Как може да обичам всичките хора?“ Тогава не мислиш право. Всичко в света е единно. Само Бог е едно. Всичкото е едно и едното е всичко. Всичко участва в единия и единият участва във всичко. Във всичките хора Бог присъства по един начин. Той е във всичките на земята и на небето. Навсякъде – във всичко, което съществува в света, и той присъства. Той е единия, когото можеш да обичаш, пък който не може да обича, той ще остане по-последен. Да обичате единия, който праща хората на земята да се раждат, единия, който примирява всичките – и на бойното поле ги примирява. Туй ви казвам, ако искате да имате една права философия. Бог примирява изостаналите листа, примирява и обработва плодовете, всичко той примирява и урежда в края на краищата. Това е Бог, че като съберете резултатите на всичките същества, изправя всичките техни погрешки и ги прави като скъпоценни камъни, облича ги. И тогава ще познаете, че той е най-мъдрият, най-силният от всичките. Той е, който примирява всичките противоречия в живота на когото и да е. Всички други са носители на Бога. То е новата идея, която хората трябва да имат в ума си. Някои дойдат до нея и казват: „Той за мене ли ще мисли.“ Единият е само който мисли. Той мисли и за най-дребното, и за най-малкото същество. Няма същество, за което Бог да не мисли. Затуй той е Бог. Понеже ние не можем да мислим като него, затова ние не сме богове. Ние може да бъдем такива богове.

Всеки един човек, който е силен, той минава за един Бог. Но аз считам Бог онзи, който е съвършен в любовта си. Аз считам Бог онзи, който е съвършен в мъдростта си, и считам Бог, който е съвършен в своята сила. Бог е, който е съвършен в безграничната своя сила, с която разполага и прониква навсякъде. Няма нещо, което той да не може да направи. Не онова, което ние мислим. Като се отнесем към него, той има предвид и нашето, но той ще направи не тъй, както ние мислим. Ние някой път искаме нашият враг да го сразим, да го премахнем. В Божия ум седи идеята, най-големият ти враг един ден да го превърне и да ти го направи най-големия ти приятел, да те обича, че и ти да си доволен, и ти да мислиш добре за него. Ти мислиш да го смачкаш, да го застреляш. Той мисли да ти го направи приятел. Вие, ако знаете това, няма да го приемете. Един американски професор е казал: „Някои хора за десет хиляди години не искам да ги срещна, дори и в другия свят. – Казва – понеже Господ е направил света, след десет хиляди години все ще се поотвори сърцето ми малко.“

„В начало бе Словото, и Словото бе у Бога.“ В начало бе животът. В начало бе животът в любовта. В началото Бог беше в любовта, и любовта беше у Бога. Животът, то е нашият живот тук, на земята. Когато говорим за любовта, че Бог е любов, то са онези напреднали същества, които са завършили своята еволюция, които са изпратени в целия Космос. Когато говорим за Бога, това е онова безгранично незнайно същество, от което всичко произтича.

Казвам сега, на всинца ви препоръчвам да влезете в реката на живота. Не искайте да излезете. Вие по някой път искате да умрете. Аз препоръчвам една смърт: да умреш от любов. Като умреш, да пееш – като мъчениците. Като те горят, да пееш. Като те мушкат, да пееш. То е любов. Да плачеш, то не е умиране.

Новите хора в новите времена по какво ще се отличават? Някоя жена се задомила за едно Божие благословение, за един мъж, от който плаче. Щом я бие, тя да пее. Той бие, тя пее; той бие, тя пее. След като я набие хубаво, да хване да го целуне, да каже: „Колко са благословени ръцете ти, като тебе никога не съм срещала такова същество.“ Кой от вас е постъпвал така? Правил ли е някой така от вас? Сега се обръщам към жените, понеже считам първите герои в света. Един български свещеник ми казваше: „Аз уважавам жените в едно нещо, че имат смелостта да раждат. Аз като поп не зная как бих родил, мене ме е страх. Като ида в другия свят, за да стана по-сръчен, ще искам да ме направят жена, да добия по-голямо мъжество. Не се харесвам, имам един страх, който не може да го изкарам.“ Той нищо не говореше за прераждането, казваше: „Като ида при Господа, ще искам да ме направи жена, че да родя едно дете, и да стана смел.“

Ако вие не можете да носите едно страдание с любов, де е вашият ум, де е вашето сърце, къде е вашата воля, къде е вашата сила? Сега страха поставете отвън, любовта дръжте вътре. Тъмнината дръжте отвън, светлината дръжте отвътре. Топлината дръжте отвътре, студа дръжте отвън. Това са закони сега. По някой път някои питат: „Като умрем, къде ще идем?“ Аз правя едно сравнение. Когато се стопли едно парче лед, къде отива? Представете си, че този лед има съзнание. След като се стопи ледът, къде отива? В кой свят влиза? Той ще стане на вода, става подвижен, започва да тече. Най-първо, беше твърд, неподвижен, стопява се, става на вода. Водата, като се изпари, къде отива? Къде отива парата във въздуха? След като се изстуди парата, става на капки. Като се измрази водата, става на лед. Вие значи сега сте лед. После ще станете на вода, и ще станете на пара. После пак ще се превърнете на вода, пак на лед. Някои философстват за прераждането и питат какво нещо е прераждането. Прероди значи преработи, който се върти, от вода става пара, от пара на вода, от вода на лед. Казвам какво нещо е прераждането. Казва: „То не е съгласно с учението на Христа.“ Ако водата става на лед и става на пара – става северния и южния полюс, водата става на лед, но дълбокото в земята, дето има няколко хиляди градуса топлина, никога на лед не става. Има места, дето става водата на лед, но има места, дето водата никога не става на лед. Има места, дето водата става на пара, има места, дето на съвсем друго става. Като се изважда тази пара от едно място, тя ще иде на друго.

Казвам, ние не можем да излезем из божествения свят. Ние се страхуваме за нищо и никакво. Казва: „Аз, като умра, къде ще ида?“ При Бога ще идеш. Отдето си излязъл, там ще идеш. Капката ще се върне в реката; реката ще се върне в морето. Ти, като умреш, не вярваш, че ще се върнеш при Бога. Казваш: „Страх ме е.“ Значи не те е било страх, като си излязъл, пък те е страх да се върнеш при него.

Казвам, сега трябва да се освободим и да се оставим от всички онези детински възгледи отвън, да ги имаме във филм, понеже нашият живот, както е сега, е красив. Този живот, който сега живеете, е отличен. В невидимия свят, като идете, мнозина ще искат да им дадете вашия филм на живота ви, да го видят. Интересуват се. Целият филм в живота ви в света – от детинство, той е интересен, той е много красив, но чисто разгледан. Че някой се къпал в банята, какво има, че е гол? Че някъде те бият, какво лошо има? Че някъде ти отрязват главата, какво лошо има? Някъде ти откъснали ръка или крак, какво лошо? След това ти турят главата, турят ти и откъснатите части – какво лошо? Съберат се частите, какво лошо? Че то е начин за размишление. Казвам, животът като едно цяло е ценен, ценен филм е, но в живота отделните събития като отделни от цялото – те са безсмислени. Всички ние съставяме един филм на онзи божествен свят. Бог иска да се изяви. Ние представяме отделни области на проявлението на божествения живот. Да бъдем благодарни, че сме се удостоили, че Бог иска по кой начин да се прояви чрез нас. Някой ще каже: „Трябва ли да воюваме?“ Трябва да воюваме. „Трябва ли да убиваме?“ Ако можеш да оживяваш, убивай. Ако убиеш един човек и можеш да го оживиш, убий го. Запример отрежеш главата на един човек, извадиш мозъка, изчистиш го, туриш мозъка в главата, и той започне да мисли – можеш да го убиеш. Сърцето не струва, калпаво е, извади го, изчисти го – човекът оживее и ти каже: „Много ти благодаря.“ Такова убиване нали е хубаво. Да има сега някой да накълца главите на хората, да ги изчисти. Туй прави невидимият свят – очистя.

В начало бе Словото, което ще смъкне всичките глави, ще ги очисти и ще ги постави на мястото им. „В начало бе Словото.“ Ще извади всичките сърца, ще ги очисти и ще ги постави на мястото. Ще очисти ръцете, краката, стомаха, ще създаде едно тяло на хората, в което бъдещите поколения ще живеят и ще славят Бога, тъй както никой път не е ставало.

Две неща. Под думата биене разбирам това, което расте, което се движи, което се разширява, което дава плод. Когато говори човек лъжата, има известни факти, на които трябва да се обърне внимание. Мнозина са ми разправяли. Мене ми разправяше един гимназист от Варна. Казва: „Аз винаги, когато ще кажа една бяла лъжа, или ще си прехапя езика, или ще се плъзна да падна. Туй безуклонно ставаше.“ Защо човек си прехапва езика, като каже една бяла лъжа? На мнозина съм казвал, като отиват на екскурзия, ако не искат да падат, да мислят хубаво. Щом допуснеш една дисхармонична мисъл, непременно ще стане нещо.

Казвам, в живота не допущайте противоречиви неща в ума си. Щом допуснете лъжа, има падане, има прехапване на езика.

„Добрата молитва“

Двадесет и осма неделна беседа 27 април 1941 г., неделя, 10 часа София – Изгрев