Разлика между версии на „Да не оскудее твоята вяра“

Текуща версия към 06:11, 6 юли 2011

Неделни беседи

Неделни беседи - 1941 г., 1941 г.

Като роди дете (1940–1941)

Да не оскудее твоята вяра

Отче наш.

Ще се развеселя.

Ще прочета само няколко стиха от двайсет и втората глава на Лука от 24 ст., (Прочете Учителя от 24 до 30-тия).

(24) Стана още и препирня помежду им кого от тях ще имат за по-голям. (25) А той им рече: Царете на народите господаруват над тях, и тези които ги владеят наричат се благодетели. (26) А вие не така; но най-големия изпомежду ви да бъде както най-малкия, и който началствува, както оногоз който слугува. (27) Защото кой е по-голям, който седи на трапезата ли, или който слугува? не този ли който седи? Но аз помежду вас съм като един който слугува. (28) А вие сте онези които устояхте с мене наедно в моите напасти. (29) За това аз вам завещавам царството както Отец ми завеща на мене, (30) за да ядете и да пиете на трапезата ми в царството мое, и да седнете на престоли да съдите дванадесетте племена Израилеви.

Дотук върви добре работата.

Прочете 31 стих.

(31) И рече Господ: Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска за да ви отсее като жито;

Само Христос знаеше туй сеене.

Прочете още 32, 33 и 34 стих.

(32) но аз се молих за тебе да не оскудее твоята вяра; и ти когато се обърнеш утвърди братята си. (33) И Петър му рече: Господи, готов съм с тебе наедно и в тъмница и на смърт да ида. (34) А той му рече: Казвам ти, Петре: Петелът днес няма да пее преди да се отречеш ти триж че ме не познаваш.

Духът Божи.

Има една наука трудна в света: То е да накараш големия малък да стане, или началствуващият да слугува. Трудна работа е то. Може би си има свои причини, понеже човек има едно Божествено произхождение; като един царски син, знае, че баща му е цар, той да слугува; казва: Как тъй баща ми е цар, как аз царски син да слугувам? От Бога съм излязъл, Който направил света, пък аз да слугувам. Не може да го понеса. Този син, който така мисли, той не разбира баща си. Значи Баща му създал света – работи, пък синът не иска да работи върху това, което Бащата е създал. Какво има, ако един художник, разглежда неговата картина, ще разгледа картината, как нарисувал главата. Всяка част в дадения случай е интересна, понеже показва гениалността на художника. Как рисува пръстите. Ако нарисувал добре главата, пък нарисувал карикатурно пръстите, той е сбъркал много. Ако гениално нарисувал пръстите, карикатурно нарисувал главата, този художник не е на себе си, липсва му нещо. Сега аз не го обвинявам, защото според съвременните научни наблюдения, всичките художници не са еднакво развити. Има художници, у които способността за цвят е силно развита, следователно, техните картини са издържани в цвят. Но има художници, у които формата е слабо развита. Те може да рисуват планини, пейзажи, но като дойде до човешки образ, няма ги там. Рече да нарисува един нос – не може. Тогава се поставя в положението на онзи американски милионер, на когото осакатили носа и той си направил един изкуствен нос. Отишъл в Италия, избрал един от най-видните художници да го рисува. И след като го рисувал доста време, художникът не могъл да нарисува носа му. Отиде единия ден, бутне носа малко, на другия ден по другояче поставя, и художникът не могъл да го изрисува. Казва: Господине, ти си първият човек, чийто нос не мога да нарисувам. Казва: Там е работата. Как ще нарисуваш една лъжа? То няма никаква същина в себе си. Няма с какво да се занимава. Истината съдържа най-красивия свят. Лъжата седи в безсмислието на нещата. Туй, което няма никаква реалност, и карикатура не е, по-долу от карикатура.

Сега считайте, че ви говоря по отделно. На всеки едного по отделно говоря, не колективно. Защото ако ви говоря колективно, ще мязате на едно стадо. Отделно искам да ви говоря, като хора, които разумяват, разбират. Не мислете, че когато се говори, че е насочено против вас. Според мене човек не трябва да лъже. Защо? Защото ти, докато не научиш истината, не може да научиш да лъжеш. Ти като се научиш на истината, тогава ще знаеш майсторски да лъжеш. Като не знаеш истината, никаква лъжа не може да кажеш. Следователно, всеки ще те хване в лъжата. Тава са разсъждения. Че как ще лъже сега? В тъмнината каква картина ще нарисуваш? Казва: Как да не мога да лъжа? – Че не можеш. В тъмнината какво художествено изложение може да направиш? Щом имаш светлина, светлината – това е истината. В светлината можеш да рисуваш. Отнемат ли я, ще нарисуваш неща, които не са верни по отношение на цялото. Най-първо вие се чудите за противоречията, които съществуват в живота. Че целия органически живот е пълен се с противоречия. Че каква нужда имаме ние от комарите? Каква нужда имаме от жабите? Каква нужда имаме от змиите? Каква нужда имаме от плъховете, от мишките? Каква нужда имаме от тия червейчетата, които ходят по дърветата на всякъде? Каква нужда имаме от микробите, които образуват всичките болести? Каква нужда имаме от холерните бацили? Комарите – това са една комарска култура в миналото, която приложила правилата на комарската култура, която донесла ред противоречия. Изминала тази култура и комарите са останали като хронология. Комарите не можели да разрешат главния въпрос. После дошла културата на жабите. И те не могли нищо да разрешат. Всички тия животни – това са култури, да оправят света. Не мислете, че така са били. Жабите какви философи са имали, каква книжнина, какви библиотеки, музиканти са били. Жабите и днес имат басове, сопрани, тенори, алти. Аз съм слушал като пеят хорово. После артисти са, че като пеят, подвижват се. Вие казвате, че нас не ни интересуват жабите. Ами какво ви интересува? Ябълки ли ще ядете или месо? Ако ядеш месо, какво ще стане? Ти ще осакатиш зъбите, част от месото започва да гние, ще мирише устата. Тия месоядните животни по скоро осакатят зъбите. После някои доказват, че месоядните били по-умни. Съгласен съм, че месоядните са по-умни, но в друго отношение са по-глупави. Ако останеше нас месоядните животни да ни помагат, какво щеше да бъде с нас? Онези, които орат на нивата, месоядни ли са или тревопасни? Тревопасни са. Сега ни най-малко не искам да ви кажа, да не ядете месо. Вие може да ядете месо, то е ваша работа. Вие може да ядете, каквото и да е. Но когато ядете месо, трябва да правите договор с тия животни, понеже един ден ще дойде едно заявление, че толкоз месо сте изяли от тях и трябва да плащате. Непременно ще платите. Ще ви кажат, че има счетоводство в природата и ще ви питат, на кое основание сте яли месо? Трябва научно да го доказвате. После ще ви докажат, че и трева трябва да ядете, ябълки. Ще докажете, коя беше причината, че ядохте месо. Ще кажете, че месото е по-хубаво, по-силно. Ако е за сила, по-силни от тревопасните животни няма. По-силен от слона има ли? Той може да се бори с всичките.

Храната в едно отношение е опасна. Един народ след като видите каква храна яде, вие ще знаете какво е неговото бъдаще. Ако разгледате една религия с какви форми си служи, ще знаете, каква е религията. Ако вземете стария завет, тогава ще видите, какво са правили евреите с жертвоприношенията. За всичките грехове, животните трябвало да плащат. Съгреши някой евреин, ще хване някоя овца, ще я заколи, ще му се простят греховете. Който е по-беден, ще вземе гургулица, гълъбче, ще го заколи. Които са по-богати ще заколят някой вол. После свещеникът с кръвта ще наръсят, казва: Да се простят греховете на хората. Господ казва: Кой ви е казал тия работи да ги пренасяте в жертва? Аз искам ли тия работи от вас? Защо ходите да лъжете в мое име? Туй не го създадох аз. Каква нужда има да ме лъжете с месото, което съм създал, да го пренасяте в жертва? Казват: Жертва пренасяме на Господа. Други казват: Аз съм го хранил с хляб. – Че то е развращение. Хлябът, житото хранят света, ти не го храниш. Ти си измъчвал житото под хремъла. Господ ще те вика един ден и ще те пита, защо си млял това жито, защо не го вари?

Ние съвремените хора искаме да бъдем свободни, да правим каквото си искаме, без да бъдем отговорни. Държавата държи индивида отговорен за едно престъпление. Много хубаво. Ако направи най-малкото престъпление, в затвора ще иде. Ако извърши убийство – 15–20 години затвор. Щом дойде един народ да прави престъпления във време на война, никой не наказва народите. Сега освен, че не ги наказват тези, които вършат престъпления във време на война, но ги награждават. Откъде е този морал? Личният морал е един, общественият е друг. Туй значи, че личността е напреднала, личността е отишла по-напред от народа. Аз считам една личност в един народ като човешката глава. Телото е по-голямо от главата, но главата е много по-умна, по-развита. Всичките мисли се раждат в главата, не в телото. Телото е останало много назад. Изискват се хиляди години, докато телото дойде до положението на човек, да се диференцира, да може тия идеи, които са вложени вътре, да ги развие. Сега аз не се спирам да казвам, кое е право, или кое не е. От законите на природата, всичко, което се върши е право. Вие сега, като изядете една ябълка, считате, че за нищо не сте отговорни. Има в природата един закон, всичките хора се държат отговорни само за едно нещо. Ако изядете една ябълка без любов към Бога, към природата, ти си отговорен. Аз нямам нищо против войната. Ако една война се прави от любов, ще подпиша с двете ръце. Аз съм за една война, която се прави от любов. Да идат хората да умрат от любов, нищо не е изгубено. Той ще иде да се освободи, по-скоро ще иде в Царството Божие. Когато хората отиват на бойното поле неподготвени, умират и отиват в другия свят, те са емигранти и ги изпъждат от едно место. Те ще идат в оня свят, че пак ще ги връщат на земята.

Това са ред разсъждения, не искам вие да вярвате, но разсъждавайте. Всяко нещо, което в света се върши без Любовь е престъпление. Новият закон е това. Всяко нещо, което се върши без Любовь е престъпление. Всяко нещо, което се върши с Любовь е законност. Това подържам в света. Ако един ден народите турят това за основа, Царството Божие ще дойде на земята.

Сега ще се спра, минавам от мисълта на друг въпрос. Англичаните и германците в своите езици се отличават по едно нещо: в английски има една тенденция да съкращават думите, две, три думи ги съкращават. В германски е точно обратното: увеличават, удължават думите си. Дълги думи по 20,30 букви и по 40 букви има. Ще кажете: Какво има от това? Когато един народ се смалява, той остарява. Когато един човек се разширява, той се подмладява. Някой път някои съкращават идеите си. Не искат да живеят един живот на любовта. Ако ние разширяваме своите идеи, ако разширяваме знанието, добродетелта, ако разширяваме нашата любов, всичко това ни подмладява. Но когато ние започнем да съкращаваме любовта оттук, оттам, вече в природата започва нашето остаряване. Такъв човек е на остаряване. Това са изводи сега.

Казвам: В света нас ни интересува най-важното: човешките души. Това са елементи, от които човек е създаден. Всяка душа е един необходим елемент. Аз говоря за душите, не за телата, като същественото на онова Божественото начало, което за бъдаще има условие да вземе каквато и да е форма. Един уд може да вземе каквато и да е форма. Ето какво разбирам.Тази душа винаги ще вземе форма, която приляга, която обича. Ако някой си гледа телото и не го обича, прави прегрешение. Добри хора са онези, които обичат телото си. Като погледнеш главата си, да я обичаш. Като погледнеш телото си, да го обичаш. Като погледнеш ръцете си, пръстите си, да ги обичаш. Всичко ще обичаш. В този случай ще бъдеш в състояние да поправиш погрешката. То ще бъде един дисонанс. Един музикант много лесно може да поправи един дисонанс. Но дисонансът се явява вътре в самата музика. Ако няма музика, дисонансът е друго.

Казвам: При сегашните условия ние искаме да се подигнем, да имаме един щастлив живот. Питат някой път хората: ще живеят или не? Ако ме попитат комарите: Ще имаме ли бъдеще? – Казвам: Нямате бъдаще. – Какво трябва да правим? – Трябва да напуснете комарството. Ако ме попитат жабите: Ще имаме ли бъдаще? – Казвам: Нямате бъдаще. – Какво трябва да правим? – Ще напуснете жабешството. – Как? – За вас Царството Божие не е създадено. Защото в свещените книги никъде не се говори за комарите и жабите. За хората, за ангелите се говори. Една нисша мисъл, едно нисшо чувство, една нисша постъпка нямат бъдаще. Защото според мене и според всички, които са идвали, всяка една мисъл тя е една жива същина. Тя е форма на едно разумно същество, което пребъдва в света. Всяко едно чувство, формата на туй чувството е формата на туй разумно същество. То пребъдва в тебе. Всяко същество има същата форма. Следователно, вие функционирате с три величини. Аз ги наричам три елемента. Първият е Любовта. Има хора в света, които са Образ на Любовта. Има хора, които са Образ на Божията Мъдрост. Има хора, които са Образ на Божията Истина. Ако тия хора, които представят Любовта, ти не ги обичаш, ти нямаш бъдаще. Защо евреите страдаха? – Нямаше пророк, когото да не гонеха да го утрепат. Като дойде Христос, и Него утрепаха. Христос им казва: Вие като народ няма да ме видите отсега нататък, нямате бъдаще. Туй е верно не само за евреите, но за всеки народ. Всеки народ, който гони избранниците, които Бог е пратил, няма успех. Всеки човек, който гони своите хубави мисли, всеки човек, който гони своите хубави чувства, всеки човек, който гони своите хубави постъпки, той няма бъдаще. Законът е такъв. Това е религия. Трябва да се научите как да живеете. Ако живеете според сегашния морал, той не издържа критика. То е хубавото за времето. Новото човечество изисква един нов морал. Новото човечество изисква – както сега мислят, да има 5, 6 милиарда хора на земята. Тя, земята трябва един ден да се освободи от тия хора. Пет, шест милиарда са много. За бъдаще на земята ще останат около един милиард . Земята има условия за един милиард хора да живеят царски. Тези, които сега са дошли, то е залъгване. Те са дошли да подготвят земята. Те са като работници. Като я подготвят, ще останат един милиард, другите ще идат в други светове да работят. Един ден, за всички от вас, които работите, ще има една земя, дето ще бъдете щастливи. На земята, колкото хора има те да бъдат щастливи, то е невъзможно. Да проповядвам на жабите, че ще бъдат щастливи, никога няма да бъде. Да проповядвам на комарите, че ще бъдат щастливи, няма да бъде. Да проповядвам на дърветата, че ще бъдат щастливи, когато има сечене, няма да бъде.

Основното нещо, което хората са пренебрегнали, то е онази нишка, която свързва човешката душа със същината на Бога, който го е пратил в света. През хиляди години Той е подкрепял тия хора, те са Го забравили и са станали много самостоятелни. Казват: Няма Господ. – Като умреш, ще познаеш, къде е Господ. Питат някои: Къде е Господ? – Като умреш, Господ ще каже: Вземете всичко, което съм му дал и го доведете при мене. Ще каже: Сега познаваш ли ме ти? – Как ще се явиш там? Ще се явиш с всичките си дрипели, които си създал от памти века без никаква същина. Или ще се явиш като едно същество, което обхванато от проказа от главата до петите. Тогава идеш при Бога. Питат: Какво бъдаще има един човек, който е обхванат от проказа? Сега доказват и казват: Да докажем нещата. Два вида доказателства има. Какво може да докаже слабият? Ако двама пехливани се борят, единият е силен, и другият е слаб. Слабият ще докаже, че ще го победят; силният ще докаже, че ще победи. Питам: Кое доказателство е по-хубаво – на победения или на победителя? Всеки, който умира е слаб; всеки, който живее, е силен. Всеки, който е глупав, е слаб; всеки, който е умен, е силен. Всеки, който е сиромах – аз говоря сега за глупавия сиромах, защото два вида сиромаси има – е слаб. Богатството не е земно качество. На земята богат човек, както разбират, е криво. Богат значи един човек, който носи Велики Божествени Блага в себе си. Сиромах значи, който има това богатство на Божественото богатия. Сега всичко туй стана една объркана работа. Сиромахът, той е счетоводител, той оправя работата. Богатият носи богатството. Богат човек значи, в който Бог живее. Сиромах човек – в който Силата Божия живее. Следователно, сиромахът като дойде, това което го спасява, то е работата. Богатият какво трябва да прави? Богатите хора трябва да бъдат хора на науката, на изкуствата, на религията, на всичко хубаво в света. Трябва да дават тон, да покажат голяма щедрост, понеже разполагат със средства. Аз виждам всичките богаташи пред мене и им казвам: От вас зависи бъдащето на света. Всички от вас казвате: Бог в мене живее. – Радвам се. Срещам религиозните хора, които казват: Господ живее в мене, мене Господ ми говори. Казват: Ето хора, които ще оправят света. Казват, че Господ живее в тях, пък ходят да просят пари. Вие ще идете в банката, ще дадете чека си, ще ви платят. Не се позволява на един човек, в когото Бог живее, да проси. Туй е срамота. Има две неща: В Името на Бога ще просим и ще мислим, че светът с пари ще се оправи. – И със сила няма да се оправи. Там е работата. Светът ще се оправи, когато Бог дойде, както е казано: Бог ще дойде и ще се засели в нас. То е любовта. Когато любовта ще се засели, тогава всичките хора ще имат най-добрите условия да работят.

Като ви гледам, вие сте пратени да помогнете да се оправи светът. Вие очаквате някой да дойде да оправи света, пък вие да останете да живеете на готово. Вие сте от големите хора, които малки трябва да останат. Майката, която е голяма, разибира този закон; тя шета, става малка и помага на това малкото същество. То и заповядва. Да знаеш, че тук едно същество заповядва. Само че майката и бащата винаги не запазват това състояние. Детето само две три години заповядва на баща си. Има деца, които са много умни, през целия живот бащата има слабост към тях. Майката, която обича детето, през целия живот му помага. Има деца, които са умни, никога не изискват това, което не могат да направят. Никога детето не иска туй, което е в ущърб на майката. Те са добрите деца. Има и такива синове. Те са Божествените деца в света, които Бог изпраща на добрите майки и бащи. Ние всички започваме добре, но не може да издържим на този напор, който иде в света.

Христос казва на Петра: „ Моля се да не оскудее вярата ти“. Петър казва: „Господи, ако и всички да се отрекат, аз няма да се отрека“. Кое е онова, което накара Петра да се отрече? – Заякът, жабата, комарът. Културата на комара, културата на жабата, културата на заяка накараха Петра да се отрече и да каже: Не го познавам. Като го погледна Христос, казва: Нали ти казах, че дяволът поиска да ви пресее. Дойде съзнанието на Петър в този момент и стана един преврат. Петър ясно мислеше, че само със сила светът ще се оправи. Много смел беше. Той носеше един нож и като дойде един от слугите, той извади ножа и отряза ухото на слугата. Христос казва: Не си се научил още да се биеш. Залепи ухото и казва: Така не се воюва. Петър не знаеше, как да воюва с любовта. Първите християни воюваха с любов, мъченици станаха. Това е воюване с любов. Те със своята мисъл победиха света. Мисълта е коята побеждава. В една война побеждава оня народ, който има силна мисъл. Ако един народ иска неговата победа да бъде устойчива, Божествена, непременно трябва да побеждава с мисъл, придружена с Любов. Всяка мисъл, която не е придружена с Любовь, тя не е устойчива. Казвам: Този преврат коренно трябва да дойде във вас. Трябва да знаем като Петра. Ние се намираме в една култура, дето, докато петелът пропее, ние три пъти ще се отречем от Христа. Колко хора не са осакатени при сегашните условия? Казват: Вярвах в Бога, но сега вече тия заблужденя не искам да ги подържам. – Че има заблуждения, има. Но телото е създадено по законите на любовта. Човешкото сърце е създадено по законите на любовта. Човешкият мозък е създаден по законите на любовта. Всичко в човека – от петите до главата и космите, са създадени по законите на Любовта. По някой път вие сте изпитвали ония моменти, когато изпитвате онова щастие. Докато любовта е в човека, готов е да се жертвува. Щом изгуби любовта, става малодушен. Силните хора са хора на любовта. Безсилните са хора на безлюбието. Когато любовта не е в тях, всички проповядват. Войникът е силен от любов към народа си. Бащата е силен от любов към децата си. Ако той изгуби тази любов, той не е силен.

До тогава сме силни, докато обичаме Бога. Щом не обичаме Бога, ще дойде втората любов, третата любов. Тогава силата съответствува на онзи предмет, който ние обичаме. Понеже разглеждаме живота за бъдаще, какви трябва да бъдем. Вие няма да остареете и на 120 години да станете, ще си заминете. Вие отивате в един свят дето не го знаете. Колцина от вас знаят къде отивате? Казват: Младото поколение, което остава след нас. Учените хора доказват, че земята след 500, 600 милиона години ще загасне, животът ще се намали. Един ден всички трябва да напуснете земята. Един ден земята ще бъде като месечината, ще има студ на повърхността от 150 градуса. Питам тогава: Тия хора как ще живеят на земята? При 150 градуса студ живели ли сте? Нищо не може да расте. Няма да има плодове. Няма да има какво да правите тогава. Казвате: Да му мислят онези, в тия времена, които ще бъдат. – Че вие ще бъдете пак същите хора. Онези същества, които населиха месечината, около сто хиляди има там, понеже тя е 50 пъти по-малка от земята. Там има десет хиляди души, които живеят под кората на месечината. Не искам сега това да го вярвате. Аз го зная това, че има 100 , 150 хиляди хора, които живеят там. Много учени са, живеят под кората, имат градини, плодни дървета, всичко туй. Използуват слънчевата светлина, вкарват я под кората и излизат навън, понеже имат много хубава обстановка за изследване на небето, понеже то е всякога ясно, никаква пара няма. После свободни са от микроби. Микроби няма там. На месечината живеят колкото искат. То е хубаво това за месечината, но ние тук на земята, кои сме. Ако един човек от земята се пренесе на месечината със своето устройство, който тежи 60, 70 килограма, той ще тежи само 250 грама. Ако вие се пренесете на Слънцето, ще тежите 16 тона – все същото тело. Сега туй може да ви се вижда смешно. Ще ви приведа един факт, който учените хора съобщават. Сегашните учени хора намерили, че материята на Сириус е толкова тежка, че 3–4 кубически сантиметра е достатъчно да счупи един камион. Само четири кубически сантиметра от тази материя могат да счупят най-силния камион. Ако вие на Слънцето ще тежите 16 тона, тогава вие трябва за да живеете там, да имате 16 тона и вътрешно напрежение, за да се уравновесят 16 хиляди килограма, ще ги носите, ще си играете с тях. Трябва външното налягане и вътрешното напрежение да са еднакви. В живота ние се подигаме в човешката еволюция, толкоз напрежението отвътре става по-голямо, условията стават по-трудни. Всички, които проповядват религията, проповядват, че като стане човек набожен, ще му тръгне напред. До колкото аз зная, всичката статистика показва, че законът работи. Във Варна имаше един богат бакалин в Балък пазар, на един ъгъл. Много богат човек, но се заинтересува за евангелизма и започва да чете Евангелието. От този момент започва всичко да му върви назад, назад и изгубва всичкото човекът. Казва: Как ме благослови Господ, че всичкото, което спечелих с лъжа, се отиде. Като идваха турците от Дели ормана лъжех ги, сега започнах да им говоря истината, да продавам без лъжа. Той турил новия живот. Казва:Сега печеля по закона на истината. Което спечелих с лъжа, отиде всичкото.

В Америка един американец чул един глас в себе си, който му казал да иде и да проповядва Евангелието. Казва: Да ида да проповядвам Евангелието, да ми се смеят хората. Отива в Австралия, става търговец, милионер става. Минават се години, дохожда една криза, задига всичкото богатство. Тогава му дошло на ума да проповядва евангелието и тогава след 20 години отива да проповядва. Сега някои от вас казвате: Да имаме пари да проповядваме; автомобил да имаме, да проповядваме; да сме облечени хубаво, да проповядваме. Хубаво нещо са дрехите, но преди всичко трябва да имаш нещо в ума си, да имате нещо в сърцето си и да имаш нещо в телото си. Тялото трябва да просветне, не трябва да бъде телото мършаво. Не съм аз от тези, които поддържат светии, които трябва да бъдат жълти. Аз поддържам, светията трябва да бъде висок шест стъпки по 30 см, правят 180 см. Той трябва да бъде като Джон Хол, в Америка най-високият човек, един епископ. Два метра висок, който говорил много бързо, 250 думи в минута. Като го слушаш, толкоз бързо говори, че само трима души стенографи могли да му стенографират. Той и още двама други, малко по-низки от него, отиват в Лондон. След като обиколили целия град, чуват, че някой сказчик, щял да говори за американците, за техните обичаи, тяхната култура. Заинтересовали се и те отиват на сказката. Сказчикът започнал да говори и описва американците, че те са низки хора, дребни хора. Става единият от тях, който бил висок близо два метра и казва: Господа, аз съм американец. След него става и другият, и той близо два метра. Най-после става Джон Хол, два метра висок, казва: И аз съм американец. Всичката публика започва да се смее и сказчикът излиза през задната врата. Джон Хол имал една благородна черта в характера си. Този епископ по някой път искал да помага. През седмицата искал да помогне на някоя вдовица. Ще вземе книгата, ще иде при някоя бедна вдовица, той остава да и гледа детето, даде и пари, тя да се разходи. Тя се върне вечерта, чете и забавлява детето. Той бил ергенин, неженен. Влюбва се в него една богата милионерка, която му предлага ръката си, парите и сърцето си – всичко. Той и казва: Парите дайте на бедните, ръката на онзи, който те обича, а пък на Бога сърцето.

Като дойде новата култура, трябва да имаме едно богато тело за да има, какво да раздаваме. Сърцето си ще дадем на Бога, пък ръката ще бъде за служене на новото в света. Аз проповядвам едно Учение и благото на държавите, ако служат, това е. Всяка една държава за бъдаще, която не приложи закона като основа, и Мъдростта като основа, и Справедливостта като основа, тази държава няма бъдаще. Който и да е народ, всеки народ, който приложи Любовта за основа, Мъдростта, Истината и Справедливостта, той има бъдаще. Този закон навсякъде работи. И за всеки един от вас,който приложи този закон, има бъдеще. Българският народ, пък и всеки българин трябва да го приложи. Всеки англичанин, всеки французин, всеки русин – да не остане нито едно същество в света, което да не приложи този закон. Тогава ще имаме една култура съвсем друга. Някои искат да се изменят съвсем. В съвременния свят, всички не ще умрем, но всички ще се изменим. Сега не искам да се отдалечаваме, да влизаме в една зона, която не разрешава въпросите.

Социалните въпроси са резултат на онзи Божествен закон, който функционира в света. Когато един народ спазва Божия закон, Бог му благоприятствува.В еврейския народ имаме потвърждение на този закон. Докато евреите изпълняваха Божия закон, Бог им благоприятствуваше. Щом се отдалечаваха от този закон, всичките нещастия идат. То е, не само за евреите, но и за всичките народи е така. Съгласен съм да се изгони от света, но кое? И аз съм съгласен за гонене. Да се изгони неправдата. Аз съм съгласен да се изгони безлюбието; аз съм съгласен да се изгони глупоста; съгласен съм да се изгони насилието. Всичките ония отрицателни черти, които спъват цялото човечеството. Всички ние трябва да се отречем от него. Всеки от нас да приеме любовта, тъй както той я разбира. Ще кажете, че не знаете как. Вие както искате да ви обичат, така ще обичате. Синът знае, как да го обича баща му. Синът знае, как трябва да го обича. Бащата знае, как да обича, понеже и той бил син. Другарката знае, как трябва да я обича нейния другар, мъжът знае. Както те знаят, така да приложат този закон. Само че ние искаме това разрешение за нас, не го прилагаме за другите. Ние сме хора, които постоянно опетняваме Божественото. Бог постоянно ни изпитва. Ние седим и го отричаме. Господ седи до тебе и ти го отричаш. Казваш: Господи, къде си ти? – Ще го видиш. Когато дойде смъртта, ангелът ще дойде. Два ангела са, които вървят заедно: единият е с черно лице, другият е със светло. И двамата слугуват много добре. Като дойде ангелът на смъртта, той показва черното си лице – вика те Господ. Казваш: Къде е Господ? – Той иска да ти се покаже сега. Извади ножа, натисне те, извади душата.

Ще приведа един анекдот. Един беден човек се молил на Господа, понеже работите не му вървяли, молил се да му помогне Господ да му даде едно изкуство, да си изкара прехраната. Дошъл архангел Михаил и му казва: Лесно ще прекараш. Щом ме видиш при краката на един болен, той ще умре; щом ме видиш при главата му, той ще оздравее. Започнали да го викат при болните и той се прочул, на всякъде, предсказвал. Тръгнали му работите. Оттам насетне и апартаменти имал, и автомобили имал, и удобства имал, и дрехи имал – всичко. Но един ден вижда, че ангелът застанал при краката му. Той си обърнал главата – там. Той отишъл пак при краката му, той наново се обърнал. Три четири деня се въртял така. Казвам: Като си без любов, като дойде архангел Михаил, ще се въртиш. Може ангелът да се премести при главата, само като приемеш любовта за основа. Всички ония, които служат на Любовта, архангел Михаил е при главата. Всички, които служат на безлюбието, архангел Михаил застанал при краката. Щом застане при краката, трябва да знаете, че въпросите се разрешават без Любов. Щом застане при главата, има служение. Всички хора в съвремения свят трябва да се решим да служим с Любов. Всеки, който може да служи – да служи. Служение има навсякъде. Възлюблената домакиня да направи щастлив своя другар. Възлюбленият домакин да направи щастлива своята другарка. Да се направят хората щастливи. Още като се зададе твоята възлюблена, да ти трепне сърцето. Намислил ли си да кажеш нещо някому, като се зададе възлюблената, нищо няма да кажеш. Навсякъде да се приложи Любовта. И съдии, и свещеници, и адвокати, всички да имат едно доверие и не само доверие, но и онзи, който началствува в света, да началствува с Любовь. Никой не може да началствува без Любов. И силен не може да бъдеш без Любов. Няма никаква друга философия. Ще приложите и ще опитате Божията Любов. Любовта, както е вътре във вас ще опитате. Бог казва: „Опитайте ме и вижте, че съм благ.“ Вие още не сте опитали Бог. Вие опитвате малките работи. Опитайте Го в ония големите работи. Стойте на обещанията, които вие сте дали. Вие обещавате едно и после се изменяте. Аз съм слушал младите моми да казват: Господи, дай ми един възлюблен. Господ и даде и тя забрави Господа, започне да се облича, да ходи по жур фикси, по представления, по концерти, на опери. Народи деца и започват да умират. Едно умре, друго умре. Най-после и възлюбленият умре. Ти на възлюбления си ще кажеш: Аз имам Един Възлюблен на Когото съм обещала да живея по Любов. Ако и ти искаш да Му служиш с Любов, може да се съединим и двамата да живеем. Ако не искаш, не искам да се съединя с тебе. Аз ако бях жена, на децата ще кажа: Ако сте готови да служите на Бога с Любов – елате; ще стана бременна с тебе, ще те нося; но ако не искаш да служиш, такъв син или такава дъщеря не искам. Ако имаш един слуга, пак кажи: Ако си готов от любов да ми служиш, не за пари – ела. Ти с любов ще ми служиш, пък и аз с любов ще се отнасям с тебе. Няма да се пазарим, няма да се лъжем.

Казвам : Колко е просто това учение. Култура се иска сега. Еволюцията ще стане – ще минем от едно състояние в друго; ще минем от един живот в друг. Милиони години са минали, откак се е създала културата на комарите и жабите, и де сме ние?

Нещо утешително на вас ще ви кажа. Едно време вие слушахте Христа преди две хиляди години. Всички вие, които ме слушате, слушахте Го, когато проповядваше една беседа, в която казваше: „Ако не се отречете от себе си, ако не се отречете от баща си, майката, брата, сестра си, вие не може да станете мои ученици.“ Казахте: Трудно е туй учение. После слушахте друга беседа, дето казваше: „Ако не ядете плътта и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си.“ Казвате: Как може да бъде това – и Го напуснахте. Виждам, че всички туй не сте разбрали. Аз ви казвам тъй: Всеки, който иска да се подигне в света, да служи на Любовта, да служи на Бога. Какво по лесно? Не ви казвам да се отречете от себе си. Да обичаш себе си, че да не се измъчваш с ядене. Ти като ядеш много, ти се измъчваш. Ще работиш с Любов, да се радваш от това. Като художник работиш – да се радваш. Има музиканти, които по 8 часа свирят. Много е 8 часа. На един гениален музикант достатъчно е 1 час. 8 часа е много. Един час стига. То е пресилено 8 часа.

Ония дарби, които Бог е вложил във вас, проявете ги. Кой за каквото е роден, да го прояви. Но проявете вашите дарби с любов. Искаш да станеш богат – стани с Любовь. Искаш да станеш учен – стани с Любовь. Искаш да станеш силен – стани с Любовь. Искаш да станеш художник – стани с Любовь. Искаш да станеш майка – стани с Любовь. Искаш да станеш баща – стани с Любовь. Искаш да станеш брат, сестра – стани с Любовь. Любовта навсякъде да бъде. И слуга да си, и благородник да си. Тия ангели, които идат от небето да ни служат, са по-горе от нас. Не е унижение. Ние, съвремените хора считаме, че богатият, който има пари, седи по-горе от сиромаха. В какво един богат човек седи по-горе от един сиромах? Ако прекарате богатия през реката, ще се удави. Ако прекарате сиромаха през реката, той ще преплава. Ако натоварите едно магаре с 70–80 кила вълна и го прекарате през реката, ще се удави, ще потъне някъде. Ако го прекарате ненатоварено, ще преплава реката. Сиромахът аз го наричам ненатоварен. Сега думата магаре е обидна. Магаре, значи магхахарец. Маг – значи великият мъдрец на земята. Хахарец значи земя. Големият мъдрец на земята е Магаре, маг-хахарец.

Искам да станете весели. Аз се радвам, че вие се усмихвате – Господ говори. Щом човек се усмихне, щом човек те обича – Господ говори чрез него. Всеки, който те обича, радвайте се. Един човек да ви обича, то е велико нещо – Бог те обича. Ако обичаш някого, всички трябва да се радвате. Радвайте се, че има Един, Който ви обича, понеже любовта е от Бога. Защо да се не радваме? На най-голямото благо в света не се радвате. Щом те обича някой, Бог те е възлюбил. Когато не те обича, то е лошото. Щом те обича, ти имаш бъдаще. Щом се усмихваш, значи имаш бъдаще. Ако съм много сериозен, е друго. Понеже весело гледам, имате бъдаще. Казвам ви: Радвайте се на Любовта. В днешния ден слънцето се усмихва. То казва: Имате бъдаще. Дърветата – виждам – се усмихват и те казват: Имате бъдаще. Всичко наоколо казва: Имате бъдаще. И аз виждам и ви казвам: Имате бъдаще. Сега всички вие имате бъдеще. Като се върнете в дома си, турете в ума си: Служене на Бога с Любов, служене на Бога с Обич.

Спирам се върху пречистването на съзнанието. Чисто съзнание трябва да имате. Ще обясня. Снощи слязох долу и един приятел дойде и казва: Заоблачи се, стана мрачно, започна да гърми. Казвам: Ще се поправи. След туй дойде голямата буря. Бурята, то е човешката мисъл; гръмотевиците, то е съзнанието, че е говорил. Тези облаци показват нашето неразбиране. Дойде гърмежът, вятърът,след туй падна влага и днешният ден е хубав.

Та казвам: Във вашия живот ще дойдат гърмежи, ще дойде малко буря, облаци ще имате, които ще изчезнат, и тогава вие ще станете хора като днешния ден.

Добрата молитва.

18 беcеда, дъpжана на 16.02.1941 г., Неделя, 10 ч.c. Изгpев