Разлика между версии на „Връзвайте и развързвайте!“

Текуща версия към 06:56, 5 юли 2011

Неделни беседи

Неделни беседи - 1940 г., 1940 г.

Път на зазоряване (1939–1940)

Връзвайте и развързвайте!

„Отче наш“

„В начало бе Словото“

Ще прочета само един стих от 18-а глава от Евангелието на Матея – 18-и стих. „Истина ви казвам, каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето, и каквото развържете на земята, развързано ще бъде и на небето.“

„Духът Божи“

Думите, които ви прочетох, са взети из великата книга на битието. Туй е един малък превод, Библията. Библията е книга на живота. Аз я наричам Велика книга на Любовта, на битието. Жалко е, че при сегашните условия на живота, когато се учим, страдаме, и когато изучаваме религията, страдаме. На Земята, все е страдание. То е безсмислено. Живеем на Земята, страдаме. Недоволни сме. Живеем в духовния свят, в религия, за Бога мислим и пак сме недоволни. Изучаваме науката и пак сме недоволни. Лошо е недоволството. Човешката душа трябва да се избави постепенно от него. Трябва преподаватели. Навсякъде ние срещаме хора, които не преподават както трябва.

Първите преподаватели в света са майките и бащите. Преподават на децата само туй, което трябва. Още по-стари преподаватели са двамата влюбени. Те са по-стари от майката и бащата на Земята. По отношение на духовния свят, влюбените са първите, защото бащата и майката са първите на Земята, а влюбените са в духовния свят и те оттам не са предали тъй както трябва, защото влюбените не предават любовта както трябва.

Влюбените най-първо започват с любовта, после започват политика [да] внасят в любовта, показват се тъй както не са. Влюбеният ще покаже, че е недоволен, прави гримаси, уж че мисли нещо, пък той нищо не мисли. Уж се показва, че има благородство, а пък това го няма на главата. Но да се покаже, че е такъв.

Сега аз ви говоря за един живот, а вие мислите, че ви представям едно представление на сцената и казвате: „Туй е представление на сцената, като нашия [живот].“ То е друг въпрос. Онзи, който го е писал, той го е писал заради вас. Не го е писал за развлечение. Аз наричам най-хубавото учение развлечението. Ако човек учи за развлечение, то е хубаво. Ако учи, че се страхува, по-добре е развлечението да е приятно, като че на шега става работата.

Някои искат да знаят какво значи да вържеш. Да вържеш не е много проста работа. Ако ти свържат ръцете и краката, какво ще остане от тебе? Ще усетиш, че си вързан. Какво значи отвързване? Като снемат въжето от краката или като ти вържат краката, то е обвързване. Какво искаш? Каква философия повече от това? Като си вързан, ще си седиш на едно място; и да искаш, не можеш да се мърдаш. На Земята като си вързан, същото нещо и в небето като си вързан, същото ще бъде.

Сега вие си правите заключението според една логика, на Земята която съществува. Вие считате, че в Земята е робство, а на небето е свобода. Относително е така. Свободният на Земята е свободен на небето, свободният на небето е свободен на Земята. Но несвободният на Земята е несвободен на небето и несвободният на небето е несвободен на Земята. Може да ме попитате защо е така. Защото не може да бъде другояче. Ако ви попитат защо човек е гол – защото не е облечен. Защо не се облякъл – защото го мързи. Да се облече дрехата, няма никаква мъчнотия. Той ходи гол, но дрехи има колкото иска. Защо е гол? Защото човекът иска да направи баня на слънце. Съблякъл дрехите, да го грее слънцето. Нали така правят?

Сега ние имаме едно понятие за гол. Ако на английски преведете „гол“, съвсем друго значение има. На български значи едно, на английски значи съвсем друго. На английски „гол“ значи човек, който има предназначение, някаква велика идея, а българинът взел думата „гол“ и я съблякъл, пък англичанинът я облякъл. На български като кажеш „гол“, ще мислиш „без дрехи“. А на английски като кажеш, този човек идеал има, много добре е облечен. Казвам, на български значи голите, без дрехи, а на английски голите хора са идеално облечени. Не грозни. Като кажем, че хората са голи, трябва да имат идеал. Голите идеал имат. Защото човек не може да постигне идеала си, докато не стане гол. Българинът е прав. Казва: не може да облечеш новите дрехи, докато не идеш на баня и не съблечеш старите дрехи и после ще облечеш новите. Той е практичен. Българинът казва: за да имаш идеал, баня ти трябва тебе, че тогава ще дойде идеалът. Англичанинът не туря баня. Тъй щото, българският идеал иде. Англичаните чуваш да казват, понеже той е практичен в живота, казва: пари трябват за баня. Българинът [казва]: пари-не пари, през баня трябва да мине човекът. По-умен е българинът в туй отношение. По-умен е в какво отношение? Българите имат една черта много сметкаджийска. За малка работа, за пет пари разваля пазарлъка.

Във Варненско, към Дервент, зимно време един търговец среща един българин, вози една кола със слама. Казва: „Къде отивате?“ – „Във Варна.“ – „Защо?“ – „Отивам да продавам сламата.“ Казва: „Колкото ти струва сламата, ще ти платя за нея, но ще ме заведеш ти с каруцата, аз ще ти платя за сламата.“ – „Ами сламата?“ – „Плащам за сламата.“ „После – казва – де ще намеря сламата?“ В ума му седи сламата като нещо по-важно. То е една психология. Българинът има друга една психология. Често във Варненско, може би само варненци са криви, някой селянин тридесет километра ще измине, за да продаде един килограм масло. Тридесет километра ще пътува, понеже два лева и половина е там. Два лева златни, то са близо седемдесет лева, то не е малко. Ще тръгне тридесет километра, ще пътува за едно кило и тридесет километра назад, шестдесет километра, понеже двадесет пари щял да вземе повече и [че] той ще съдере цървулите, които струват два лева, хич не му иде на ума.

Да вържем своите слабости. Всеки трябва да върже своята глупост, всеки трябва да върже своята слабост. Слабостите трябва да се вържат. Щом ги вържем на Земята, ще бъдат вързани и горе, а пък да развържем своите добри страни, своите способности, своите благородни чувства и като ги развържем тук, на Земята, да бъдат развързани и горе – тъй го тълкувам аз. Някои тълкуватели нека да го тълкуват както те искат. Но в паметниците на природата така съм го намерил, мой превод е това.

„Което вържете на Земята.“ Езикът ти е лош – свържи го да не говори. Като дойде време, развържеш го, че като говориш, никой да не може да те спре. Аз наричам оратор, като се изправиш пред вратата, като кряскаш, да заглушиш целия водопад, той е оратор вече. И действително, ако човек знае да говори, щом започне да говори пред Ниагара, и Ниагара ще се спре да го слуша. Ако водопадът може да те слуша, ти си отличен оратор. Сега лекарите забраняват да не смущаваме болните, понеже били много чувствителни. Прави са лекарите, понеже техният двойник е излязъл. Те са станали болни по единствената причина, за да бъдат нормални. Болните хора ги наричат нормални. В небето те са нормални. Туй, което е нормално на небето, анормално е на Земята, и туй, което е анормално на Земята, е нормално на небето. Болният като стане болен, той е много чувствителен. Тогава е много по-съобразителен. Казва: „Другите хора страдат“, започва да мисли хубаво. Казвам: не си здрав. Когато започне да мисли хубаво и да постъпва хубаво, лекарите го считат анормален. И когато той стане по-кекав, че не мисли право, че не чувствува право, че не постъпва право, тогава казва, станал здрав.

Гледам ви сега, умът на тия хора. Всички вие, като ви заболи кракът, зарадвайте се. Започваш да мислиш, започваш да оценяваш крака. Преди да те е заболял кракът, тласкаш го, удряш го навсякъде. Като заболее кракът, станеш внимателен. Викаш лекар за свидетел. Дойде един лекар да те лекува. Аз, ако бях лекар, като дойда при тебе, най-първо ще кажа така: „Да не злоупотребяваш с крака си, да дадеш свобода на този крак, да го развържеш, много си го вързал.“ Тъй трябва да му проповядва лекарят, а той казва: „Първото нещо, ще ти дам един мехлем, че го намажи. Като го намажеш, поразтрий го.“ Разтривките не са нищо друго освен милувки. Ще кажеш: „Моля ти се, научи ме. Ще ме извиниш.“ Ще го намажеш, ще го поразтриеш. Ако му говориш, този крак, погледнеш, оздравял. Щом се примири с тебе, казва: „Господарю, аз съм готов да ти работя.“ А щом заповядаш, казва: „Не слугувам, не се мърдам. Не слугувам на господар, който не знае да господарува“ и ти казваш: „Кракът ме боли.“ Обхода нямаш към крака. „Окото ме боли.“ Обхода нямаш към окото. „Ухото ме боли.“ Обхода нямаш към ухото. „Сърцето ме боли.“ Обхода нямаш към сърцето. „Мускулите те болят“, косите ти падат – нямаш обхода към тях. И сега хората току бръснат брадата. Англичаните всяка сутрин като станат, брадата бръснат. Хубаво е.

Един анекдот има. В Ню Йорк, в една от семинариите, един, който отишъл да изучава богословие, оставил брадата. Американците рядко си оставят брада. Някои големи идеалисти си оставят бради. Един угледен, млад момък си оставил много хубава брада, като го срещат, мислели, че е професорът и всичките му се покланят, поздравляват го. Един ден обръснал брадата, но не се огледал. Срещат го професорите и никой не го поздравлява. Казват: „Не ви познаваме кой сте.“ – „Ама аз съм Кенери.“ – „Къде ти е брадата? Нямаш я.“ Брадата, това е една характерна черта.

Брадата не е само космите, но долната част и тежко на онзи човек, който няма брада. Българите казват: Брада имал. Като имаш брада, и небето ще те слуша, и Господ ще те слуша. Като нямаш брада, никой не те слуша. Казвате да си оставим брада. Щом си оставиш брада, човек ставаш. Щом си захвърлиш брадата, човек не ще станеш. Брадата, това не са космите. Космите са проявление на брадата. Колкото по-добре е сформирована челюстта, толкова по-добре. Характерът на човека на Земята зависи от неговата брада. Каквото и да ми казва някой човек, че е добър, гледам брадата му. Щом брадата е хубава, добър е; щом брадата не е хубава, не е добър. Онези, които нямате брада, ще турите малко кал.

При съвременното възпитание, мнозина възпитатели говорят за душата, в която не вярват. Говорят и за духа, в който не вярват. Говорят за човешкия ум, и в него едва вярват. Непонятна работа е. Когато говорят за сърцето, тури си ръката на сърцето, вижда, че бие, но всичко туй не е систематизирано в човека. Човек като стане, трябва да мисли за волята. Сутрин трябва да хване брадата си, да я измие хубаво, да има кърпа, да избърше брадичката. Ако вас не ви върви и в търговия, и в любов, и в наука, и в религия, брадата е причината, помнете го. Ако светът можеше да съществува другояче, Бог би го направил. Той го е направил и ние учим това, което не е.

Съвременната наука е дала да разделят челото на три отдела: горен, среден и долен отдел. Интересно е едно съвпадение. В горната част са положени всичките способности на човека, същинските способности. В долната част, над веждите, са турени седем способности: форма, величина, тежест, цвят, порядък, изчисление. А отдолу се намира езикът. Седем способности, да говориш е умствена способност. Отдолу под окото е турен езикът. Когато окото е изпъкнало, речта е развита. Речта се намира зад зрителния нерв. Цял един физиологически процес е. Онези, които се занимават с анатомия, знаят къде се намира центърът на очите. В средната част на челото има четири способности: тон, време, местонахождение и памет – туй е духовният свят. В Божествения свят имаме веселие. Веселостта е способност, която принадлежи към Божествения свят. Да бъде човек весел не е качество на физическия свят. Ако искаш да бъдеш весел, невъзможно е на Земята. Може ред и порядък да имаш, с цветя може да се облечеш, но да бъдеш разположен духом, то е качество на духа. След туй иде причинността, философията, че всяко нещо си има своя причина, и най-после има една проницателност, да проникваш в бъдещето, което Бог е създал, той е Божественият свят. Събрал ги е от едната страна, това са четиринадесет способности.

Тези способности имат още подразделения, понеже три подразделения има всяка способност. Няма да ви разправям това. Сега онзи, в когото редът не е развит, живее в безпорядък. Онзи, в когото изчисленията не са развити, той живее, не прави сметка, харчи. Той не разбира цвета. Той не разбира от светлината, от цветята, не го интересуват цветовете. Цветът не е развит в него. Някой казва: „Тежко е да се носи, тежест има.“ Всяко нещо като вземеш на ръката, ти трябва да го оцениш колко е тежко. Мене ми разправяше един бакалин, като го тегли с грамовете, като отреже едно парче сирене точно, като го премери с ръката си и после като го тури на грамовете, почти точно излиза, един грам горе, един грам долу. Така точно реже. В този човек е развита тежестта. Пък някои хора нямат понятие за туй колко е голям предметът.

Сега, най-първо трябва да развиваме всичките тия способности. Ти не може да имаш понятие за големината на нещо, ако съответният център не е развит. Колко хиляди години взема на учените хора, докато се убедят, че Слънцето не е така малко. Гърците са мислили, дори и най-учените гърци са мислили, че Слънцето е голямо колкото Атина, едва ли е било голямо колкото Атина, така са мислили. Сегашните хора мислят, че Слънцето е един милион и половина пъти по-голямо от Земята. Защо го е турила природата на такова голямо разстояние? Големите работи природата ги прави малки, за да бъдат достъпни за нашия малък ум. Ако имаме ума на един ангел, или на един светия, или на един адепт или на един махатма, или на един Буда, или ума на един Христос... Вие често нали казвате: „Аз искам да бъда като Христа.“ Да бъдеш като Христа, трябва да имаш Неговия ум, във всяко едно отношение, не само в едно отношение.

Та казвам: Благата, които Бог ни е дал, ние оставяме, че като идем в небето. Имаме едно понятие на съвременните религиозни учени хора. Религиозните хора мислят, че като идат в небето, всичко изведнъж ще се даде. Всичко е дадено вече. Всеки, който е тръгнал в небето, според възможностите, които имал, му е дадено. Някому са дадени пет таланта, а някому – два, а някому – един. Всеки, който дошъл на Земята, започнал работа, а този, който имал един талант, заровил го някъде. Казват: „Нека поядем и попием малко, че в друго някое съществувание ние ще се проявим.“ Най-амбициозните хора са хората с един талант. Срещате едно куче, като дигнало опашка, казва: „Ти разбираш ли кой съм аз?“ Но достатъчно е един камък по гърба.

И ние сме един от тези герои – като дойде някоя мъчнотия, един камък като дойде, блъсне някъде и ние подвием опашка. Като дойде едно нещастие... Нещастията в света са едно представление. Не мислете за себе си туй, което не е. Туй, което не си направил, не мисли, че си направил. Не преценявай нещата, не мисли, че онова, което си направил, не търпи никаква критика, че ти си най-гениалният, най-добрият, като тебе няма други. В един смисъл като тебе няма друг като тебе такъв, че и като мене няма – то е така, вярно е, но в един смисъл. Ние мислим, че Бог вложил всичкото внимание в нас, другите не ги е направил като нас. То е погрешно схващане. Бог, Който създал хората, във всичките е вложил гениалност, най-хубавото, което Той взел, го е вложил във всеки човек. Бог казал: „Ето, направих един човек и вложих всичките способности, които съм дал.“ Ти слезеш на Земята и започнеш да обвиняваш Господа и казваш: „Нищо не ми е дал Господ. Другите хора как ги е направил богати?“ То е заблуждение. Богатството е вътре в твоя ум.

Сега не е въпросът за съвременната култура. Критиката е хубаво нещо. Трябва да знае човек как да критикува. Хирургията е наука. Човек трябва да има един отличен ум, когато е хирург, да знае къде да я приложи. Кракът е болен и всеки може да претрие с един трион крака на човека, но това не е хирургия. Всеки може да направи един абсцес, един процес. Хирургът, ако например носът е развален, вземе ножа, отреже отнякъде и поправи носа. Може да поправи окото, може да поправи брадата, ухото – туй е вече хирург. За в бъдеще хирургията ще бъде една наука. Сега зъболекари има, които правят изкуствени зъби, а за в бъдеще зъболекарите ще култивират зъбите както растенията. Някой зъб заболее, ще идеш при зъболекаря, ще го извади от своята градина – има едно вещество, при което зъбите растат – и ще ти посади нов зъб, ще бъдеш здрав. Казвате: „Колко хиляди години трябват за това?“ Сега има такива култури, само че много рядко ги има.

Имаше един лекар, преди две хиляди години, когато срещна една майка, разплакана, че детето ѝ умряло, като я погледна, смили се. Той казва на детето да стане и то стана. Казвате: само Христос може да направи това. Да, само Христос може да го направи, само онзи може да го направи, който има любов към Бога и към когото Бог има любов.

Вярата в Бога за мене е двойна. Не само да признаваш, че ти вярваш в Бога, не само да съзнаваш, че Бог те обича, но и ти да Го обичаш. И тогава аз турям една диагноза тъй. Бог не може да има вяра в нас. Бог се нарича по отношение на нас верен, спрямо нашата истина. Верен се нарича спрямо един човек. Аз какъв трябва да бъда? Аз трябва да имам вяра в Бога. Вяра във верния, към Този, Който е към мене верен на истината. Аз трябва да имам вяра в Него и никога да не изменям своята вяра. Сега, това са максими. Ако ти нямаш вяра в Бога, към Онзи, Който е верен в тебе, от Когото зависи твоята съдба... Защото в Бога живеем и се движим; една необходимост е Бог. Ако ние мислим, че в света можем да живеем без Него, че можем да станем добри без Него, че може да станем хубави без Него, че любов да добием, че щастие, че богатство, това е едно от великите заблуждения, които съществуват в света и с хиляди години хората плащат със своя живот, със своите заблуждения, че могат да бъдат щастливи без Бога. От осем хиляди години Земята е покрита само с гробища. Всичките войни стават, че можем да живеем без Бога, искаме да уредим света.

Писанието казва: Трябва да има една война. Що е войната? Аз съм за войната. Да воюваме. Не да убиваш и да си убиван. Убий. „У-бий“ какво значи? „Би“ значи „да бъде“, значи да направиш нещо както трябва. „Уби“ значи да направиш нещата както трябва, не да ги спреш, в техния процес. Имаш един трън – няма да го убиеш, но ще го вземеш, ще го присадиш и ще туриш хубава фиданка върху него и след няколко години ще дава сладки плодове. Това е убиване. Който не знае, казва: „Да се махне този трън. Той няма място.“ Не е позволено. Искате да изгоните лошите хора от света. Ако изгониш лошите хора, ще изгоните и добрите. Та, сега всички казват: „Да ги изтрепаме, да се махнат от света.“

Има един народ в света, който криво разбира волята Божия. Това са евреите. Като влязоха в Ханаанската земя, очистиха всички грешници, клаха, клаха. Днес има ли народ в света, който да е по-щастлив от евреите? Жесток народ. След като ги изкарат, че прекарат отгоре дикани, да ги върхат. То е разбиране, криво разбиране.

Днешното християнство, и то разбира тъй. Това са дикани. Тия християнски народи, германци, французи, руси, американци, всичките минават за християни и какво правят сега? Те държат своето достойнство по-горе от правото на Бога. Бог ги създаде като народи да живеят, а те защищават своята чест, избиват се едни други и казват, че „ние имаме чест“. Да, англичаните, германците може да се победят. Германците да признаят своите погрешки. Англичаните да признаят своите погрешки. Французите и русите да признаят своите погрешки. Всеки може да победи. Но нека да признаят своите погрешки, да ги коригират. Туй е Божествената воля: да са готови да признаят погрешките и да ги коригират. Това е Божественото учение, което иде в света. Един народ, един човек, който не може да коригира своите погрешки, той няма бъдеще. Тъй е писано в новата култура, която иде: Всеки, който не поправя своите погрешки, няма бъдеще. Писано е: Всеки, който не прилага Божията любов, няма бъдеще; всеки, който не прилага Божията истина, няма бъдеще; [всеки, който не прилага] Божията мъдрост, няма бъдеще.

Сега аз ви говоря за неща, за да разсъждавате. Човек, за да бъде носител на любовта, се изисква голямо знание. По кой начин можеш да изявиш сега любовта в света? Казваме: да се обичат народите. По кой начин може да се обичат? Ще започнем отгоре. Най-първо ние сме започнали отгоре, отгоре решихме да слезем на Земята и слязохме. Сега от Земята ще решим да се качим на небето. Хората на Земята трябва да решат да направят най-хубавото, което те знаят. Когото и да е днес може да го опиташ до каква степен на щастие е достигнал. Ако вземете вие една торба от три килограма злато от една каса и я турите в София, насред пътя, колко хора има, каква пропорция има, които, като намерят тази торба, да я върнат? Пише във вестниците: този който намерил торбата, да я върне. Колко души има, които биха върнали тази торба? Все ще се намерят някои честни хора.

Един, който правил изследване в англичаните, които минават за доста честни, учтиви и справедливи. Те като англичани имат хубави черти. Този направил изследване в целия Лондон: от всичките семейства имало само двеста и петдесет семейства щастливи, три хиляди – средна хубост, а другите – Господ да им е на помощ. Аз наричам, в Лондон има само двеста и петдесет души честни, три хиляди тук и там, а пък другите!

Та, по някой път вие трябва да направите една маневра, да видите колко сте честни. Намерите някой голям скъпоценен камък, но имате голяма нужда – ще го върнете ли? Какво ще направите? Какво мисли човек, това става с него. Туй, което човек постоянно мисли, то става. Затуй трябва да се даде добра насока. Трябва да дадем добра насока на мислите. Ние сами не знаем как да се самовъзпитаваме. Като станеш сутрин, не знаеш какво да кажеш на тялото си. Като станеш, не знаеш какво да кажеш на сърцето си. Като станеш сутрин, не знаеш какво да кажеш на ума си. На тялото казваш: „Туй хилаво тяло, защо ли ми го дадоха?“ Значи нищо не струва. „Пък туй хилавото сърце, пък този неспособният ум.“ С туй внушение тялото нищо не струва, сърцето нищо не струва и умът нищо не струва. Искаш да придобиеш нещо в света! То е една крива философия. То е безбожие. Като станеш, първото нещо: ще благодариш за тялото, което ти е дал.

Казвате: „Де е Господ?“ В твоята ръка. Господ е написал съдбата в човешката ръка. Не само че е написал. Ако някой не вярва, аз може да му чета по ръката и да му кажа какво ще стане. Ако е безверник, написано е на ръката, ако е верующ, написано е на ръката, ако обича, написано е на ръката. Ако не обича, написано е на ръката. Ако обича правдата, написано е на ръката. Ако е честен, написано е на ръката. Ако е учен, написано е на ръката, ако е невежа, написано е на ръката. Всички потънкости са написани, няма нищо скрито-покрито. Погледна ръката, коригирам. Много дългове. Всичките погрешки са дългове, които трябва да се изправят.

Някой казва: „Какъв късмет имам!“ Най-първо късметът е, [че] ти трябва да бъдеш благороден; втория късмет е, че ти трябва да бъдеш справедлив; третият късмет е, че ти трябва да бъдеш човек на науката, да обичаш хубавото в природата. Всичките ти отношения към хората трябва да бъдат благородни и справедливи, да не изкривяваш никога. Палецът ти показва, че трябва да служиш на Бога. Ако иска един мъж да повика жена си и каквото е писано на лявата му ръка, Господ казва... Когато някой иска да се жени за вас. Сега за вас не говоря. Вие се абстрахирайте от тези работи. Когато някой мъж иска да се жени, Господ му казва: „Ще намериш една жена, на която съдбата да мяза на твоята лява ръка. Каквото е писано на лявата ти ръка, такава трябва да намериш.“ А когато една мома иска да намери своя другар, трябва да погледне дясната ръка, какво е писано на дясната ръка и такъв да намери. Тия двете ръце се събират заедно и както те се спогаждат, и двамата ще се спогаждат. Ако момата носи качествата на лявата ръка на момъка, и ако момъкът носи качествата на дясната ръка на момата, ще живеят по Божественому.

В Божествения свят, каквото вържете на Земята, ще бъде вързано и на небето. На Земята каквото е вързано, ще бъде вързано и на небето. Казва: „Където са двама или трима, събрани в Мое име.“ Някой казва, какво значи аз да ви кажа. Аз съм много обективен. Двамата са двете ръце, а третия е моят ум. Казвате: „Какво да направим, да вържем ли този или да го освободим?“ Главата казва: „Развържете го.“ Те казват: „Развържете го“ и го развързват. Този човек стане развързан. Двама или трима каквото попросят, ще го имат. Като каже главата: „Вържете“, връзват. Като каже: „Вържете лошия човек“, връзват го. Не го развързвайте.

Сега да ви приведа един анекдот. Един лъв, като излязъл, искал да се разходи един ден, напуснал своята възлюблена, подигнал опашка и той се хваща и в един капан и с двата крака. Минава една овца, той искал да го освободи. Казва: „И да искам, не мога да го направя. Не зная как е направен капанът.“ Минава един заек, и той казва: „Не мога.“ Минава един вол, и той казва: „Не мога. Ръцете ми не са за този занаят.“ Най-после минава човекът и лъвът казва: „Понеже си направен по образ и подобие на Бога, направи ми едно добро.“ Човекът казва: „Зная ти характера, ако те пусна от капана, ще се нахвърлиш отгоре ми.“ Казва: „Бъди уверен, ще ти бъда признателен. Никога няма да ти направя зло.“ Турил човекът крака на капана, натиснал го. Освободил се лъвът и тръгнали двамата. Казва: „Много ти благодаря, ще ти бъда признателен.“ Като повървели до пладне, казва: „Поогладнях, направи ми едно добро, но не ме ползува, като съм свободен от капана. Не можеш ли да ми дадеш от твоето месце?“ Човекът казал: „Нека тогава да срещнем трима души и да ги попитаме има ли признателност за направеното добро. Ако няма, тогава може да ме изядеш.“ Тръгнали и намерили едно старо куче, питали го: „Има ли признателност за направеното добро?“ – „Няма. Аз като бях младо куче, работех на господаря си, но като остарях, натири ме господарят, няма признателност.“ Срещат в една ливада един стар кон, питат го: „Има ли признателност за направеното добро?“ – „Каква ти признателност. Аз като бях млад кон, господарят заради мене се грижеше, но като остарях, натири ме, хич не се грижи.“ Най-после срещнали лисицата, искали и нейното мнение. Съдбата на човека се решава. Питат лисицата: „Има ли признателност за направеното добро?“ Тя казва: „Не разбирам какво говорите. Този въпрос така не се разрешава. Трябва да идем на това място, както е била тази работа, да видя, да си съставя мнение.“ Лъвът и човекът тръгват. Тя казва: „Не може да си дам мнението, тази работа е сериозна. Нека да видя работата, как беше този капан. Я отвори капана. Как лъвът си беше турил краката в капана? Я си тури краката, я пусни капана.“ Пуснали капана и лъвът се хваща пак. И казва тогава на човека: „Глупако, да си вървиш по пътя.“ Онзи, който създал този анекдот от древността, има един недостатък, който от древността останал с хиляди години – хванат в капана, не го пущат, не го освобождават. Каква ще бъде гаранцията, ако го освободят?

Та казвам: Най-първо трябва да се развиват човешките способности, трябва да се развиват човешките чувства. Всички ние страдаме от недоразвити способности и от недоразвити чувства. Когато една способност е развита, тя се справя с големите мъчнотии на живота. Когато едно чувство е развито и то се справя с най-големите мъчнотии в живота. Способност, която не може да се справи с мъчнотиите, не е доразвита. Чувство, което не може да се справи с мъчнотиите, не е доразвито. Всичкото седи в недоразвитото чувствувание. Всичките мъчнотии в света са [...] да покажат до каква степен лошите способности са развити и лошите чувства. Целият свят е едно училище, в което ние постоянно се възпитаваме. Един човек живее петдесет–шестдесет години в училището, заминава от този свят, отива в другия. При домашните, за да му поправят погрешките. Какво е учил на Земята. После казва: не може така. Пак ще се върнете, пак ще идеш да учиш, ще дойдеш веднъж, два пъти, три пъти, петнадесет пъти. Трябва философия, окултна философия има.

Казвате: колко пъти човек се е прераждал? Безброй. Всичките окултисти казват, че има седемстотин седемдесет и седем прераждания кардинални, дванадесет Божествени, а седемстотин седемдесет и седем кардинални, дето велики работи върши. А дванайсет прераждания, където двете сродни души се явяват. Някой казва: „Дали тази е моята сродна душа?“ Тия, сродните души, в цялото развитие на човешката еволюция, дванадесет пъти се срещат на Земята и като се срещнат, цяла една еволюция образуват на Земята. Понеже всичките хора напреднали не са дошли на Земята, сега живеят хора, дето сродните им души ги няма и хората на Земята са вдовци. Земята е пълна с вдовци и вдовици. Майките са нещастни, понеже са измрели децата. Жените са нещастни, понеже техните възлюблени ги няма. Мъжете са нещастни, понеже възлюблените им ги няма. Онова, което трябва да живее в нас, го няма. Не че то не е в света, но в живота не взема участие с нас.

Ние се намираме в един свят самотен и живеем неразбрано. Тогава се проповядва философия: човек трябва да бъде силен, трябва да бъде умен, трябва това и онова. Това е една крива философия. Ако Бог в твоята душа не може да се прояви, ако Бог в твоя ум не може да се прояви, ако Бог в твоята воля не може да се прояви, ако Бог в твоето тяло не може да се прояви, от тебе нищо не става. Или другояче казано: Щом се прояви Бог, тогава ще дойде твоята възлюблена на Земята, една сродна душа, един ангел ще дойде и ти тогава няма да имаш никакво обезсърчение в живота. Всичко ще става тъй, само като хлопнеш и ще стане, не при сегашното хлопване. Аз съм наблюдавал майките, наблюдава детето върви някъде [...] без да говори, само като мръдне с устните си и майката казва: „Дайте едно кило череши.“ Децата магически казват. Някои деца искат, но майката казва: „Не може.“ Онова дете само с очите каже и майката го прави.

Казвам: Вие се съмнявате във вашата възлюблена. Вие се съмнявате не всякога, но някой път мислите, че Господ ви е забравил, че Той спрямо другите е по-благосклонен. Всичко туй е едно петно. Единствен в света, Който не забравя, то е Бог. Има едно съвършено Същество, Което никога не забравя. Когато се мъчат хората, когато страдат, когато правят зло, каквото и да правят, туй Същество мисли за тях, да ги извади, да ги подигне, да превърне всичките погрешки, да се осъзнаят. И един ден като се осъзнаят, всичко ще превърне за добро. Че сега не става, причината е в тях самите, че те не съзнават.

Някой казва: „Че, аз не съм толкоз лош човек.“ Аз не мисля, че си лош. Казвам: Бог те е направил – как може да бъдеш лош? Ти не цениш онова, което Бог ти е дал. Ако ти не изпълняваш волята Божия, казваш: „Отде да го зная? Не съм чул гласа.“ Казвам: Гласа на майка си не чуваш ли? Казва, че не е чул гласа на Бога. Чрез гласа на майка ти Господ ти говори. Тя казва: „Синко, не прави това“, а той иска да ме убеди, че не чул гласа, гласа на майка си, на баща си, на брата, на сестра си, на хиляди хора и казва, че „не съм го чул“. Туй е тази сляпата събота, както я наричат в света. То е онзи свят на безлюбие. Мислим, ако се спрем да направим добро, ще изгубим предназначението на нашия живот, ще станем роби на хората. Не, съвременните хора са роби. Как ще се избавим от това робство? Христос е разрешил въпроса: праведните трябва да бъдат изядени от грешните. Ама как ще го разберете? Буквално ще разберете: Словото на праведните трябва да бъде възприето от грешните, те да се хранят от словото на праведните и светът ще се оправи. Когато лошите хора, грешните хора в света, възприемат словото на праведните хора и го приложат, светът ще се оправи. Христос казва: „Това да ви не съблазнява. Думите, които Аз ви говоря, ако те пребъдват във вас.“

Казвам: Думите на всичките добри хора, от който и народ да са, навсякъде трябва да [се] възприемат. Чрез добрите хора в света Бог говори, а чрез лошите хора Бог възприема злото и работи. Бог едновременно работи и в добрите, и в лошите хора. Добрите дават, а лошите оценяват. Следователно, ако лошите хора започнат да оценяват Божията любов, светът е на изправяне. [...] Те да започнат да чувствуват. Трябва да се даде нещо на света. Само с думи тази работа не става.

Преди години ходих в Сливен. Викат ме в едно семейство да гледам една жена на четиридесет и пет години с изтощен организъм, викат ме да я лекувам. Казвам: „Не може да я лекувам.“ Казват: „Как, помогни ни.“ Казвам: „Нямам време, не може да я лекувам.“ Казват: „Направи това, покажи си човещината.“ Рекох: „Нямам материал. Може да го направя, ама ако взема от някого материал.“ Гледаме, единият седи до мене, здравеняк. Казвам: „Ти готов ли си нещо да дадеш за баба си?“ Той е женен за нейната дъщеря. Казва: „Колко искаш. Кръв ли искаш от мене? Готов съм.“ Казвам: „Щом е готов, ще услужи.“ Той казва: „Готов съм, обичам я, много добра жена е, благородна е. Толкоз добро ми е направила. Каквото искаш от мене, ще дам.“ Аз го свързвам с баба му, както аз зная. И да ви кажа, туй което не е, в което няма да вярвате. Свързвам неговата лява ръка с дясната ръка на баба му. Говоря за туй, което не е. Прекарвам ръката през неговата ръка, през едната страна три пъти и през страната на бабата три пъти. На другия ден бабата стана бодра, а той казва: „Усещам се малко немощен.“ Казвам: „Няма нищо, баба ти е по-добре. Трябва да се намери някой и ще се уравновеси. Понеже показа едно самоотричане, една готовност, хайде от мене един подарък.“ Ще ви кажа туй, което не е. Изваждам от джоба си една ябълка и като изяде ябълката, на другия ден казва: „Добре съм.“ Свързаха лявата ръка на зетя с дясната ръка на бабата, той извади една ябълка от джоба си, каза: „Изяж я“ и двамата оздравяха.

Сега аз ви привеждам факти, които са верни. Ония плодове, които ги ядем от дърветата, ако ти си извършил волята Божия, ако имаш любов в душата си, ако имаш любов към ближните си, към всички, отвориш и нещо от себе си дадеш, тогава тия плодове като изядеш, веднага [ще] те благослови. Бог е в този плод. Ако нищо не си дал и ядеш плода, и той нищо няма да ти даде. Във всинца ви най-първо трябва да се яви желание.

Сега, не че нямате желание. Виждам, имате много желания. Няма нещо, което съм казал, че да не са готови да изпълнят. Казвам: Хубаво е, няма по-хубаво нещо от да се изпълни волята Божия в света, да се върши волята Божия. Срещнеш едно цвете, казваш: „Как да върша волята Божия?“ Аз като срещна едно изсъхнало цвете, някой път се спирам, нося чашка, много пъти съм ходил, четири–пет пъти да полея цветята. Ходя около тях, погладя ги, и те се ползуват, и аз се ползувам. Някой път, турено е на едно място да не ги гледат. Услуги трябва да се правят. Мина покрай един извор, кал има, взема, че го очистя. Водата, която извира отвътре, да го чистя. Спирам се при някое дърво, забит гвоздей, извадя гвоздея. Навсякъде човек трябва да бъде готов да прави добро, да знае, че светът е свещено училище, дето Бог се проявява. Бог иска да знае какви учени сме ние.

Ние, когато дойдохме на Изгрева, как започна възпитанието? Всичките по старият навик, кой как мине, хвърля книги. Никой не ги дига. Казват: „Да имаме слуги, да чистят.“ Казват ми: „Господин Учителю, хвърлени книги.“ Ида аз, взема книгите. Кой я е хвърлил? Казвам: „Не зная.“ Взема книгите на туй място, на друго място, на четири–пет места взема книгите. Казва: „Кои са ги хвърлили, да им се каже.“ Аз вземам книгите, събирам ги. Казвам: Не търсете кой ги е хвърлил. Той видял книгата, дигнал тази книга. Считайте, туй, което аз правя, е право. Ти не питай кой направил това, но и ти прави като мене. След четири–пет години този пример го взеха и сега, като минават, и те правят така.

Тук, преди години дойдоха две млади сестри. Казват: „Учителю, ела да видиш какво са направили на поляната, дето играем. Туй място е свято, само костилки нахвърлили от праскови.“ Казвам: „Къде са?“ Започвам да ги събирам, пак показвам. Аз се поусмихнах (туй е един действителен пример), казвам на двете сестри: „Днес ще ви създам една работа. За всяка костилка, която съберете, по едно левче ще ви дам. Колкото ще дигнете, ще ги четете. Не зная колко време ще ви вземе. Правя един опит с вас, на всяка костилка по едно левче.“ И за четири–пет минути едната събрала двадесет и една, а другата събрала петнадесет. На едната платих двадесет и един лев, а на другата петнадесет лева, те се поусмихнаха. Казват: „Учителю, утре дали ще има такива?“ Казвам: „Много малко ви дадох. Ако двадесет праскови бих сял в една градина, след една година не по едно левче, но по няколко хиляди лева ще вземете.“ – „Ние – казват – разбрахме.“ Казвам: „Туй го дръжте за себе си. Аз няма да ви казвам имената, аз правя този опит, да има какво да говоря, понеже някой [път] като няма какво да говоря, че правя опити с вас.“

Та казвам: Срещнете една погрешка – дигнете я от Земята; едно листче – дигнете го. Много пъти в едно листче ще намерите смисъл. Един евангелист едно време взел Библията, от света се обърнал към Бога и мислил, че Библията ще му помогне, взел да я чете и като я чел, тръгнало му всичко назад, оголял, изгубил всичко. Казва: „Тази книга откогато дойде, всичко ми тръгна назад.“ Взема Библията, че я хвърля, да се освободи от нея. Като горяла книгата, изскочило едно листче, едно малко парче. Той го дигнал и искал пак да го хвърли в огъня, да не би да направи една пакост и на него чете „Бог е Любов“. Влязла тази мисъл у него, казва, „и оттам насетне просветна ми всичко и всичко ми тръгна. „Бог е Любов“ видях, че не съм приложил. Като видях, че Бог е добър, [реших, че] ще бъда добър спрямо всичките хора. И каквото изгубих, се повърна. Благодарение, че изгорих една Библия и туй малкото парче, което изскочи от огъня, ме спаси.“ Бог е Любов. Любовта пак възстанови Библията.

Като четете свещената книга, великата книга, не може да се гори. Аз ви казвам, изваждам малкото парче, което останало, да го приложите. Приложете „Бог е Любов“ във вашия ум, приложете „Бог е Любов“ във вашето сърце, приложете „Бог е Любов“ във вашето тяло. Казвам: Туй е щастието, туй е благото на бъдещето, което иде в света. Вярвайте, няма нещо невъзможно. Всичко в света с любов се справя.

Не бързайте. Не туряйте да определяте времето. Искайте нещата от невидимия свят. Не туряйте по човешки. Искайте да стане туй нещо. Колко години ще вземе, не му мислете. Може да вземе цял живот. Може да вземе половин живот, може да вземе десет години, три, две, една година може да вземе, може да вземе десет месеца, пет месеца, един месец, може седмица, може един ден, а може още като кажеш, да стане. Но казвам: Не туряйте граница на Божиите блага, понеже не разбирате дълбоката наука на живота. Искате нещо. Христос казва: „Хлопайте, искайте, търсете.“ И каквото вържете.

Вържете вашия неестествен страх и развържете вашето милосърдие. Колко е мъчно да обичаш един човек. Не само да го обичаш, да имаш разположение. Като го видиш, да се зарадваш, като че Бог се проявява. Като виждаш майка си, баща си, да ти стане радостно. Когото и да срещнеш, в целия свят да виждаш Бога. Това е новото учение на любовта. Всичко заради любовта да вършим в света. Пеенето за любов да става. Като воюваме, всичко от любов да става, то е право, каквото и да е. Казвам: Бъдете последователи на учението на любовта. Правете всичко от любов. Изпълнявайте волята Божия, търсете царството Божие и прославете името Божие и изпълнете Неговата воля и това да бъде вашето благо.

„Благословен Бог наш“

„Добрата молитва“

Благодарим на Бога за телата, които ни е дал, за сърцето, което ни е дал, за ума, който ни е дал, за всичките блага, които ни е дал. За днешния ден, който ни е дал.

24-а неделна беседа, държана от Учителя на 24.III.1940 г., 10 ч. сутринта, София – Изгрев.*

• На 17.III.1940 г. по каталога на Елена Андреева няма беседа. (Бел. на координатора Вергилий Кръстев.)