Разлика между версии на „Окултна страна на живота“

Текуща версия към 14:57, 24 юни 2011

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Беседи

Книги с беседи

Младежки окултен клас - ВТОРА ГОДИНА (1922-1923)

Допирни точки в природата, том 1

ОКУЛТНА СТРАНА НА ЖИВОТА

13-та лекция от Учителя, държана на 10 януари 1923 г., София.

Fir-für-fen

Tau-bi-aumen

Тайна молитва Размишление

Всяка мисъл или всяка дума може да се задържи в ума или в съзнанието на човека само тогава, когато е добре разбрана. Например, какво разбирате под думата жажда? Жаждата означава известно вътрешно състояние. Жаждата не е страдание, както някои мислят, защото като се утоли с вода, човек изпитва приятно чувство. Значи жаждата подразбира подготвителен процес за някакво приятно чувство. Какво разби­рате под думата глад? Гладът отнася ли се до самия човек, думата глад съдържа ли някаква конкретна идея? И гладът означава известно вътрешно състояние. Когато кажем, че в някоя страна има глад, това значи, че жито няма в тази страна. Гладувам и глад са две различни понятия. Има ли някакво отношение между жаждата и глада?

Тъй щото всяка дума, всяка права мисъл има свои физически отражения. Мисълта върви в линии, които са вълнооб­разни, както светлинните лъчи. Тия линии изглеждат прави, така се проектират в плоскостта, обаче всяка мисъл претърпява неколкократно пречупване в зависимост от сре­дите, през които минава. Колкото е по-голяма разликата в гъстотата на средите, през които мисълта минава, толкова по-големи са ъглите, които се образуват при пречупването на мисълта. Следователно при пречупване на мислите се образуват различни ъгли – остри, прави и тъпи. При създаването на човешката ръка също така са образувани ъгли. Това показва, че силите, които са образували човешката ръка, са претърпели известни пречупвания. При измерване дължината на ръката е забелязано, че крадците, т.е. ония, които обичат да пипат, имат винаги по-дълги ръце от честните, от добрите хора. Как ще си обясните този факт? Много просто: в желанието си да пипнат нещо, да бръкнат в някой чужд джоб, те постоянно проектират мисълта си в това направление и по този начин хранят клетките на ръката си повече, отколкото другите удове. Те имат желание да удължат ръцете си, да станат по-дълги, лесно да си служат с тях и ръцете им наистина се удължават. Ако в продължение на ред поколения хората проектират мисълта си в известна посока с цел да видоизменят своя организъм в дадено направление, те ще постигнат желанието си.

Миналата лекция говорих върху съзнанието, но не можахте да го разберете добре. Как мислите, какво ще стане със съзнанието на един Ангел, ако се проектира към Земята? (– Ще се пречупи, понеже минава от по-рядка в по-гъста среда.) Окултистите казват, че растенията са деца на Ангелите. Доколко е вярно това твърдение, не е важно. Питам обаче през каква среда трябва да е минало съзнанието на растенията, за да са се обърнали с главата надолу? Дали това съзнание е минало през центъра на Земята или през друг някакъв център? (– Не е минало през центъра на Земята). Каква форма щяха да имат растенията и в какво положение щяха да се намират, ако бяха минали през центъра на Земята? Ако означим съзнанието на растенията с правата АВ, съзнанието на животните ще върви в перпендикулярна посока на АВ, а именно в посока mn. Съзнанието на човека пък ще върви в посока nd – нагоре. Оттук се вижда, че между растенията и хората има известно подобие – и едните, и другите се движат по един път, но в две различни посоки. Животните пък представляват преходна фаза, която съдейства за повди­гане на човешкото съзнание.

Човек трябва да учи, да дойде до причините на нещата, да разбира защо съзнанието на растенията вър­ви в права посока надолу към Земята и защо съзнанието на хората върви в права посока нагоре към центъра на Слънцето. Според някои окултисти растенията са деца на Ангелите, а животните – деца на Архангелите. Като се проследи развитието на човешкото съзнание, вижда се, че то е минало през центъра на Земята и продължава да се движи нагоре по направление към центъра на Слънцето. Значи растенията се движат от посока А към В, хората се движат от посока С към D. Правата СD показва посоката на движението на човешкото съзнание, когато е слизало в материята.

Сега, когато човек еволюира, неговото съзнание се движи в обратна посока – от D към С, към центъра на Слънцето, към Първичния център, по който някога се е движило. От двете посоки, по които се движи съзнанието на растенията и на хората, се образува кръстът, който е в постоянно дви­жение. Между рас­тенията и хората има известно отношение: главите на растенията са забити в Земята, главите на хората са свободни; растенията се подпират на главите си, а хората – на краката. Понеже съзнанията на растенията и на хората се движат в диаметрално противоположни посоки, те имат съвър­шено различни разбирания. Разликата в разбиранията им се заключава в следното: растенията не познават какво нещо е грях, престъпление, срам, те вършат всичко открито; хората познават греха, престъпленията, те вършат нещата тайно. Човек е придобил тези неща от времето, когато е минавал през центъра на Земята. Едва сега той се връща към първоначалното си положение, едва сега съзнанието му се отправя към центъра на Слънцето. В движението си нагоре той се подлага на чистене, за да освободи съзнанието си от всички утайки на своето минало. Едва сега човек започва да изучава великите мистерии на Живота. Съзнанието на растенията пък едва сега минава през центъра на Земята, затова е свободно от онези качества, които човек е придобил в миналото си.

Каквото и да се говори за съзнанието, както и да се обяснява, все ще останат някои неща неразбрани. Докато сте ученици, все ще има някои неясни за вас въпроси. Казвате: "Защо не може и не трябва да разберем всички въпроси?" Ще ви отговоря със следния пример: представете си, че имате един голям хамбар, пълен с жито. Човешкото съзнание иска да изследва какво количество жито има в хамбара – това значи всичкото жито да се изяде. Като се изяде житото, следната година няма да има, какво да се посади на нивата. Какво печели човек при това положение? Нищо не печели. Щом е така, на човека не остава нищо друго, освен да се откаже от желанието си да изследва всичкото жито. Колкото и да е любознателен, нека остави някои въпроси неизследвани. В негов интерес е да остави част от житото неизследвано. Човек все трябва да остави нещо неизследвано в живота си, за да му послужи като основа на бъдещия му живот. Така постъпва и Природата: тя крие много тайни в себе си, които постепенно, по малко открива на онези, които искрено желаят да учат.

Сега ще ви дам един пример – сами да направите сравнение, за да видите как хората ценят нещата. Представете си две общества, които имат различни разбирания и различни изисквания: едното общество се стреми към големи работи и тях цени, другото общество пък цени малките работи. Пред тези общества се явяват двама атлети: първият носи на гърба си тежест от двеста килограма, вторият носи един скъпоценен камък от петстотин грама тежест. Като се явят пред тези общества, първото ще ръкопляска на първия атлет, него ще признае за герой, а на втория ще се смее. Второто общество ще признае за герой втория атлет, на него ще ръкопляска, но и на първия ще отдаде нужното внимание. Защо? Защото, като се стреми към малките работи, второто общество може да цени и разбира и големите работи. Първото общество пренебрегва малките работи. Героят, който носи двеста килограма на гърба си, е физически силен човек, той е развил своята мускулна сила. Вторият герой, който носи тежест от петстотин грама, е умствено силен човек, той е развил своите умствени способности. Скъпоценният камък, който тежи само петстотин грама, представлява знанието, което този човек е складирал в главата си. Тъй щото, първият герой носи тежест на гърба си, а вторият – в главата си. И затова, като казвам, че Природата е скрила своите тайни и по малко ги разкрива, имам предвид човешката глава, в която се крият големи богатства. Тези богатства се откриват по малко, постепенно и то само за разумните, за добрите и прилежните хора, които обичат да работят.

И тъй, всички учени хора са атлети, които носят в главата си скъпоценен камък от петстотин грама тежест. Те искат да знаят как е създаден светът и работят в това направление. Първоначално светът е бил създаден от едно малко житно зрънце, което и мравка е могла да носи. Днес обаче светът е станал толкова голям, че и Ангелите не могат да го носят. В течение на вековете от това житно зърно са могли да произлязат цели светове. Това показва, че е станало размножаване на живата материя, която се съдържа в житното зърно. Всяко нещо съдържа освен жива материя, способна да се развива, още и груба, инертна материя, която представлява спящи, паднали същества. Те чакат времето си да се събудят, да започнат да се развиват. Следователно една от задачите на всеки човек е да събуди тази инертна материя в себе си, да я обработи, да я организира, да стане годна за съзнателен Живот. Тази инертна материя се среща и в най-малките песъчинки, които хората подритват без да знаят, че в тях се крият същества, които чакат часа на своето пробуждане. Те казват: "Едно време и ние ритахме като вас, но сега се учим да не ритаме."

Това са ред философски разсъждения, които ще ви помогнат дотолкова, доколкото можете да ги приложите в живота си. Знанието на човека, колкото и малко да е, се цени в зависимост от това, доколко може да се приложи в сегашния преходен живот, който той минава. Ако знанието на човека е в състояние да извърши нещо разумно за него, да го повдигне поне един милиметър по-високо от обикновеното му положение, е на мястото си. През всеки период на живота си човек складира в подсъзнанието си по мал­ко знания, които, събрани заедно, представляват онова истинско, положително Знание, към което всеки се стреми. В развитието си човешкото съзнание минава през разни фази, вследствие на което цени нещата различно. В една от своите фази на развитие човек ще цени онзи атлет, който носи на гърба си двеста килограма тежест; в друга фаза на развитие той ще цени онзи атлет, който носи в главата си скъпоценен камък, тежък петстотин грама. В трета фаза на развитие той ще цени житното зърно. Въз основа на това различие ние познаваме няколко вида съзнания в Природата: съзнание на минералите, на растенията, на животните и на хората. На тези четири категории съзнания отговарят други четири вида съзнания от невидимия свят. Казано е, например, че растенията са деца на Ангелите. Сега се явява въпросът защо Ангелите трябва да вземат формата на растенията? Това е един неизвестен въпрос – х. След това се явява въпросът защо Бог е направил човека от пръст, не можа ли да го направи от друго нещо? Това е второ неизвестно – y. Значи имате едно уравнение с две неизвестни. Трябва да намерите начин как да решите това уравнение.

Ангелите се свързват със съзнанието на растенията, за да им помогнат да развият добродетели. Растенията са лишени от добродетели, затова са обърнати с главата надолу. Слънчевата енергия действа главно върху крайниците им – техните добродетели – и помага за развитието им. Хората пък, понеже имат донякъде развити добродетели, са поставени с главата нагоре, да развият в себе си повече мисъл. Слънче­вата енергия доставя на човека онези материали, които са необходими за съграждане на Причинното тяло – основата на неговата мисъл. Човешката мисъл се съгражда от образи, които Причинното тяло създава; мисъл без образ не съществува. Следователно човек не може да мисли, ако няма в съзнанието си никакъв образ. Образите за нещата се крият в Причинния свят. Затова именно човешката глава трябва да бъде изложена на слънчевата енергия. Изложена на слънчевите лъчи, в човешката глава се развиват такива центрове, които са необходими за съграждане на Причинното тяло. Слязъл на физичес­кия свят, човек се явява с добре развито Физическо тяло. Днес то служи като база, върху която се развиват другите тела: Астрално, Ментално и Причинно. И наистина, виждаме, че във физическо отношение човек е пригоден за живота на Земята. Хиляди години е работено в това направление, за да може човек самостоятелно да расте и да се развива, да изпол­зва условията на физическия свят.

И тъй, в човека първо се е създало физическото тяло, за да послужи като основа за съграждане на останалите тела. У някои хора физическото тяло е напълно завършено, затова те могат да минат в Астралния свят и да започнат строежа на Астралното си тяло. У други хора физическото тяло не е още напълно развито, вследствие на което те дълго време още трябва да прекарват на физическия свят, докато напълно завършат строежа на физическото си тяло. Тъй щото, физическото тяло представлява основа за Астралното, Астралното представлява основа за Менталното, Менталното – за Причинното и т.н. Едно трябва да знаете: всяко тяло трябва да бъде така усъвършенствано, че да може свободно да расте и да се развива в съответния за него свят. Като знаете това, не трябва да си правите илюзии, че можете да постигнете всичко това в един живот. На детето е позволено да си играе, да живее в илюзии, но на инженера, който строи шосета, не е позволено да си играе, нито да си прави илюзии за нещата. Той трябва да разбира нуждите на хората. Понеже вие строите пътища, по които ще минават Божествени тренове, не ви е позволено нито в морално, нито във физическо отношение да си играете, да постъпвате както намирате за добре. Когато питате защо не можете да живеете както искате, ще си отговорите: "Ние сме инженери на Божиите пътища, затова не можем, пък и не ни е позволено да живеем както искаме."

Всеки Божествен път извършва определена работа. Веднъж сте инженери – за интересите на хиляди хора вие трябва да строите пътища, по които те ще минават, по всички правила на новата наука. Това значи морал. Като прилагате този морал, вие не можете да живеете както искате, но ще работите както Бог иска. Не работите ли както Бог иска, веднага кармата ще дойде. Строг и неумолим е кармическият закон! Дошъл на Земята, всеки човек е работник, инженер, който строи пътища. Той е държавен работник, на когото се плаща редовно. От него не се иска нищо друго, освен да бъде съвестен, добре да изпълнява службата си. И в Писанието е казано: "Прави правете Божиите пътища!" Не мислете, че като ученици не сте отговорни за работата си. Именно като ученици вие носите по-голяма отговорност, отколкото, ако не бяхте ученици. Вие строите вашия бъдещ живот, вашия бъдещ морал. Вашият морал трябва да се отличава от този на другите хора. Пътищата, по които съвременните хора вървят, са железни. Какъв е резултатът от тия железни пътища? Резултатът е такъв, че от сто души, които вървят по тези пътища, седемдесет и пет на сто умират, а само двадесет и пет на сто оцеляват. Божествените пътища, които днес строите, трябва да се отличават със съвършено друг морал. Новият морал, който можете да прилагате като начинаещи ученици в Школата, трябва да има друг процент, а именно – седемдесет и пет на сто да минават пътищата благополучно, а само двадесет и пет на сто да не издържат. Колкото повече напредвате, процентът на издържалите трябва да се увеличава, да бъде сто на сто, да няма нито едно изключение. Такъв е Божественият морал. В Божиите пътища няма жертви, няма погрешки, там всичко върви гладко, хармонично. Като извървите един Божествен път от тридесет години, нито един пътник не трябва да пострада – това значи Божествен морал.

Дръжте в ума си идеята: пътят, по който вървите, трябва да бъде толкова правилен, толкова хармоничен, че нито един човек да не пострада, нито една жертва да не погълне. С други думи казано, когато говорите, мислите, чувствате или действате, нито в една ваша дума или мисъл, нито в едно ваше чувство или действие да няма най-малък фалш – всичко да е точно на своето място. Думите, мислите, чувствата и действията представляват Божествени пътища, които човек трябва да знае как да проправя. Когато строи една къща, инженерът трябва да бъде честен, добросъвестен и да каже на домакина, на когото строи: "Ще ти направя една къща от толкова и толкова хиляди тухли, керемиди, летви, греди, дъски – преброй ги и ще се увериш в думите ми." Домакинът проверява и вижда, че инженерът говори истината. Ще възразите, че е невъзможно в готова къща да се броят керемидите, тухлите, гредите. Възможно е. Всяко нещо, вързано на Земята, вързано е и на Небето. И в Духовния свят има инженери, предприемачи, които строят, правят изчисления, проверяват нещата. Затова е казано, че няма нищо скрито-покрито в света. В Духовния свят инженерите разполагат с особени увеличителни лещи, които поставят пред готовата къща и гледат. Всички тухли, керемиди, греди, гвоздеи се представят в увеличен вид и могат свободно, безпрепятствено да се броят както в някоя незавършена къща. Щом направят изчислението, отстраняват лещата и гледат на къщата с обикновено око. В Духовния свят всяка дума, всяка мисъл, всяко чувство може лесно да се провери истинно ли е или не. Там най-малката дисхармония, най-малкият фалш е налице.

Когато се говори за промяна в съзнанието, тази промяна лесно може да стане с децата, а не със самите родители. Например, майка музикантка и баща с наклонност да краде раждат син. Ако синът вземе външната форма на родителите си, а в съзнанието си вложи свое съдържание и свой смисъл, по съзнание той ще седи по-високо от родителите си. Обаче, ако синът вземе своя форма, а съдържанието на съзнанието – от родителите си, от една страна той ще бъде музикант, а от друга – крадец. Като свири и пее, той ще обира хората. Следователно, когато детето запази своята външна форма, а вземе от родителите си съдържанието и смисъла на тяхното съзнание, то носи техни пороци и добродетели. Ако запази свое съдържание и свой смисъл, а вземе външната форма на родителите си, то ще наследи техните външни черти. В първия случай детето е наследило нещо вътрешно от родителите си, във втория случай детето външно, по кръв, по форма само прилича на родителите си, а по съдържание и смисъл е чуждо за тях. И тъй, ако искате да се освободите от някаква фамилна, родова слабост, вие трябва да вземете само формата на тази слабост, но не и нейното съдържание и смисъл. Например, бащата обича да пие; и синът може да пие, но не вино както баща си, а вода. Щом вземете формата на някоя слабост от родителите си, изпразнете тази форма и вложете в нея свое съдържание и свой смисъл.

Ясен ли ви е този въпрос сега? Или ще кажете, че е толкова ясен, колкото и по-рано. Според мене едни работи ви станаха ясни, а други се замъглиха. Такава е човешката философия: две изтъчеш, три разтъчеш. Ако всички въпроси ви станат ясни, няма какво да учите. Дали харесвате тази философия, или не я харесвате, не е важно. И философията има свои методи. Например, съвременните естественици твърдят, че броят на елементите в Природата е строго определен, те нито се намаляват, нито растат. Това е модерно схващане във философията. Всъщност не е така, всяка година се придава по един нов елемент в Природата. Този елемент иде отвън някъде и влиза в Космоса. Външно, във физическия свят, това не е констатирано в промените на човешкото съзнание. Всеки момент в човешкото съзнание се влива нещо ново. Като разре­шават известен въпрос, някои философи казват: "Ние бяхме разрешили въпроса добре, но в съзнанието ни влезе нов елемент х, който развали работата." Те правят изчисление и намират, че х е равен, например, на единица. Тъкмо разрешат въпроса, на другия ден още един нов елемент – y влиза в съзнанието им и разваля работата. Изчисляват на какво е равен у и намират, че е равен, например, на две. После влезе нов елемент в съзнанието, който постоянно го изменя, а от това и материята се диференцира.

В съвременната химия се говори за атомите на еле­ментите – например, за атома на златото, като считат, че във всички случаи този атом запазва едни и същи свойства. В действителност не е така. Атомът на златото в минералното царство се различава от атома на златото в растенията, последният се различава от атома на златото в животните, най-после атомът на златото в животните се различава от този в кръвта на хората. Имаме четири вида атоми на златото – с различни свойства и различни прояви. Колкото по-нагоре се отива, толкова повече се изменят свойствата на един и същ елемент. Съвременните химици казват, че един от най-леките газове е водородът. Те не вземат предвид гъстотата на първичната материя, от която е създаден светът. Тази първична еманация е хиляди пъти по-лека, по-чиста, по-фина от материята на водорода. Затова, когато се говори за състоянието на материята, всякога трябва да се изхожда от нейното първично състояние. От тази материя зависи проявата на нашето съзна­ние. От материята зависят действащите сили в целия Космос. Тъй щото всеки ден, всяка минута, всеки момент в Живота се внася нещо ново. Ако за момент само приемем, че това втичане на новото престава, с Космоса всичко е свършено. Колкото малко да е, новото внася радост, подтик, тласък у всички живи същества. Какво представлява новото, това е неизвестно. То ще остане неизвестно за всякога, за всички времена. Защо? Защото новото иде всеки момент. Никой учен, никой светия, никой Ангел даже не знае какво носи бъдещето в себе си. Причината за това е, че първоначалната, Божествената сила е безгранична и непостижима. Докато не се е проявила, тя е безгранична и непостижима; щом се прояви, тя става постижима. Стремете се към проявеното съзнание, като пазите правилото да не изяждате всичкото жито в хамбара.

Сега ще ви задам въпроса: трябва ли всичко да опитвате? Ще отговоря със следния пример: представете си, че седите на единия край на една чувствителна плоскост, поставена на една подпорка, а на другия край на плоскостта е закачена една кошница с ябълки, която по тегло е равна на вашето. Значи имате нещо подобно на везни, които се намират в равновесие. По едно време дохожда един философ при вас и казва: "Защо не вземеш една кука и не извадиш няколко ябълки от кошницата да ги опиташ?" Вие виждате една кука близо до вас, вземате я и с нея посягате към кошницата, изваждате няколко ябълки и ги опитвате. В този момент равновесието се нарушава, плоскостта се наклонява към точка В, дето седите вие, и се образува един полукръг от D до Д. Това нарушаване на равновесието е причина за известно нещастие, на което се натъквате. Който разбира закона за равновесието, той трябва да се мести, постепенно да отива към с; същевременно и кошницата трябва да се мести. Когато тежестта се намалява, раменете на лоста трябва да се скъсяват, за да се запази равновесие. Иначе наруши ли се равновесието, вие ще се намерите на земята. Защо идат нещастията в света? Защото опитвате ябълките, без да познавате закона на равновесието. Този закон е свързан с правилното движение в Живота. Точката А представлява мястото на вашия идеал. Опасен е този идеал, ако искате да го достигнете с кука; идеал с кука не се достига. Ще отидете на мястото, дето е той, и там ще си вземете от него. – "Искам да бутна този кош, да си взема няколко ябълки." – Не, отдалеч ще гледаш коша и няма да буташ, докато не намериш правилен начин как да решиш задачата. И тъй, за да не изгубите равновесието в живота си, не бутайте коша с ябълките, докато не сте намерили правилен начин как да го бутнете и как да си извадите няколко ябълки.

Желая ви да разсъждавате правилно, да придобиете такова Знание, което всякога можете да приложите в живота си и посредством което всякога можете да градите. Без това Знание никакъв морал не можете да създадете в себе си.

Тайна молитва

Fir-für-fen

Tau-bi-aumen

13-та лекция от Учителя, държана на 10 януари 1923 г., София.