Разлика между версии на „Жената самарянка“

Текуща версия към 06:26, 22 юни 2011

Неделни беседи

Неделни беседи - 1939 г., 1939 г.

Любовта дава живот (1938–1939)

Жената самарянка

Добрата молитва.

Бог е Любов.

Ще прочета част от 4-тата глава от Евангелието на Йоана до 30 стих.

Духът Божи.

Ще бъде предметът ми „Жената самарянка“. Една жена, която е имала 5 мъже и този, който имала не [ѝ] е бил мъж. Разговаря се за един философски въпрос: Как трябва да се покланят хората на Бога. Да приведем тази странна мисъл в сегашния свят, в 20 век. [Казано:] Как трябва да живеем ние като хора. В природата има[, тъй наречените,] цяла история за живота. Всичките същества, които са били създадени до сега, са живели. Човек е най-последното същество и той прави един опит да живее. Култура са имали минералите. Култура са имали растенията. Култура са имали рибите. Култура са имали птиците. Култура са имали млекопитаещите и сега култура имат и човеците. Онези, които не са запознати с органическото царство мислят, че животните са много глупави. Мислят, че и растенията са много глупави. Това е една самоизмама. В растенията има такава психология, такова дълбоко разбиране само, че те не го проявяват, те нямат туй чувство. Растенията са като ата. Те живеят като малките деца, нямат туй тщеславие, което възрастните имат да говорят за тях. Тщеславието не е лоша работа. Христос казва на едно място: „Търсете не от човеците, но от Бога. Търсете слава, която не изгасва, търсете огън, който не изгасва.“ Търсете светлина, която не изгасва. Търсете живот, който не изгасва. Търсете сила, която не изчезва. Търсете една мисъл, която не се изгубва. Казвам: Да преведем нещата. Светът, сам по себе си, е разумен. Тази неразумност произтича от един факт, че ние искаме сами да обгърнем, да схване света като цялост, да го разберем. Туй е невъзможно. Човек никога не може да разбере цялото, понеже цялото не се вмества в частите, а частта се вмества в цялото, следователно има едно различие между растенията. Растенията имат закон на признателност. Преди години един мой приятел, познат ми разправяше следната опитност, която той имал в Борисовата градина. След като се уморил, спира се пред едно дърво и си допира гърба на стеблото на едно ябълчно дърво. Подпира се и гледа, и както седял, и гледал дали има плодове, като че ли ябълката му казва: „Ти можеш ли да ми направиш една услуга.“ Той помислил, че ще иска да ѝ донесе вода, понеже било лятно време, суша. Чул в себе си един глас, който казал: „Моля ти се, има нещо в дънера, забито в стеблото ми, направи ми услуга да ме освободиш от туй мъчение, което имам.“ И какво било неговото учудване, когато видял, че стеблото при дънера било увито с тел. Взема клещи, подвива телта и освобождава дървото. Някой ще каже, че това е илюзия. Що е илюзия? „Ил“ на английски значи да употребиш нещо зле. „Ю“ значи ти да употребиш. Илюзия значи нещо, което зле употребяваш. Като не разбираш нещо, то е илюзия. Следователно всичките неразбрани работи, какъвто и философски смисъл да са, те са илюзии, значи зле употребени.

Та казвам: Ние съвременните хора в 20 век трябва да имаме една просветена идея, понеже цялото битие съставя нещо цяло. Всеки един човек, той е цял един малък свят в себе си. Той има около 30 милиарда души, които образуват тялото му. Молекулите, атомите, които съставят тялото почти са безбройни. И в туй тяло, в човешкото тяло, приблизително, сега има апарат да се съобщава човек с всичките системи на вселената, с всички материални системи. И не само с тях, но да се съобщава с духовния свят, да се съобщава и с Божествения свят. Понеже хората са изгубили туй знание за съобщение, тях им се струва, че всяко нещо, с което те може да се съобщят, че то не съществува в света. И действително, всяко нещо, което не го виждаме, то не съществува, понеже нещата са реални само, ако нашето съзнание схваща тия предмети. Там дето съзнанието е будно, считаме, че нещата са реални. Има четири степени на съзнанието. Има подсъзнание, дето казват, че съзнанието не взема участие. Подсъзнанието обгръща целокупната природа и живота. Съзнанието обгръща органическата природа. Самосъзнанието обгръща човека. Свръхсъзнанието обгръща целия космос, висшите същества, които са над нас. Следователно когато някой човек каже: невъзможно е, разбираме, невъзможното за мравите е възможно за човека. Невъзможното за млекопитаещите е възможно за човека. Невъзможното за човека е възможно за онези същества, които са малко по-напред. Аз наричам напреднали същества тия, на които съзнанието е пробудено и разбират законите на природата. Цялата природа е създадена като училище, човек има право да се ползува и той ще се ползува дотолкоз, доколкото има знание. Четири неща трябва да го препоръчат: Той трябва да има силна воля, но воля благородна. Той трябва да има едно сърце, но чисто като кристал. Той трябва да има един ум, светъл като слънцето. Той трябва да има един дух, мощен като Бога и едно с Бога. Следователно при такива само условия човек може да използува онова, което е вложено вътре в природата. Ние трябва да разгледаме живота малко от друго гледище. Човек живее не за себе си. На първо място той трябва да живее за своя дом. Домът живее за обществото. Обществото – за народа. Народът – за човечеството и човечеството живее за кого? Някой ще каже: за Бога. Думата Бог е неразбрана. Цялото човечество живее за Божествения свят. Съществува един свят, който е образ на всички други светове. Най-хубавият и най-красивият, от дето произтичат всичките сили в природата. Всичко туй, което съществува в тази видимата природа, излиза от там и всичките тия същества имат голяма обич към хората. За тях и най-малките същества, които живеят на земята, представят обект за размишление, за разсъждение. По някой път слизат на земята да си поиграят малко. Когато видят някоя малка буболечица, разглеждат я под микроскопа. Те вземат някой път и човека и го разглеждат със своя микроскоп, с всички негови желания и ги задоволяват. Като заминат тия същества, вие наричате това са щастливите часове на техния живот, нещо много щастливо им се случило. То е посещението на тия същества, които невидимо присъствали в дома.

Аз не се спирам върху неверието на хората. За мен е, когато някой човек не вярва, аз зная, че той е в тъмнина, а когато каже, че вярва, той е в светлина. Когато някой каже, че не вярва, разбирам – тъмнина има. Казвам: Има право. Когато ми казва, че вярва, има светлина и пак казвам: Прав е. И като вярва и като не вярва, е прав. Но аз обяснявам вярата, защото има светлина, а не вярва, защото има тъмнина. Когато някой каже: „Обичам.“ – разбирам, че има светлина. Когато каже: „Не обичам.“ – има тъмнина. Следователно мнозина от вас искате да обичате и казвате: „Не мога да обичам.“ Отмахни тъмнината и ще дойде любовта. Щом премахнеш светлината, ще изчезне от тебе, не че любовта ще изчезне. Както сега съществуват топовете. Като завъртиш ключа на някоя електрическа инсталация, веднага лампите светват. Като го завъртиш пак, угасват. Така и човек, според своите мисли, в себе си той запалва онази Божествена светлина. Божественият живот, като завъртиш ключа изчезва. Като влезеш в смъртта, ти пак ще живееш. Само че, животът ти в смъртта ще бъде вечно мъчение, а животът ти в любовта ще бъде вечно блаженство. По това се различават. Някой казва: „Да умра, да не живея.“ Като умреш, ще дойдеш в ада. Що е адът? Адът, това са най-лошите условия, при който някои хора се намират. За да излезеш от ада, трябва да завъртиш ключа. Този ключ на любовта, като завъртиш, ще влезеш, както сегашните хора влизат в някой асансьор. Ако идете в Америка има 40–50 етажа, като се качиш, завъртиш ключа и се качиш на асансьора, за няколко минути ще идеш. Другояче ако се качиш, по стълбите, ще ти се завие главата. Кои няма тази опитност да се е качвал по стълбите на някое високо здание.

Живот без любов, това е най-голямото мъчение, което може да сполети човека. Живот без знание, без мъдрост, това е най-голямото мъчение, което може да сполети човека и живот без истина, то е най-голямото робство, което може да сполети човека. Следователно вас ви се проповядва – всичките хора трябва да имат една идея. Ние има да се борим с един голям неприятел в света. Най-големият неприятел, това е смъртта. Смъртта, това са ред същества, нисши, ненапреднали в умствено отношение, които използват хората. Хората, които днес умират, те ги колят, както вие колите кокошките. Тия същества образуваха войната в 1914 година. Близо 6 милиона станаха жертва. Това не е идеен живот на европейската култура. Шест милиона хора се пренесоха в жертва на войната. Измряха повече от 25 милиона хора. Сега, за в бъдеще, хората пак се тласкат към друга една война. Някой път вие питате:„Ще има ли война?“ Този път, по който хората вървят, с тия свои разбирания, война ще има. Не само временно да уредим своите интереси, но казвам: Ако хората приемат три принципа, война няма да има. Ако приемат любовта като основа, ако приемат мъдростта като основа, ако приемат истината като основа, тогава ако приемат за резултат живота, който излиза от любовта. Ако приемат знанието и светлината, като резултат на мъдростта, ако приемат свободата и простора на живота, която произтича от истината, тогава война няма да има, тогава Царството Божие ще дойде на земята. Сега казваме: този въпрос не е за нас. Ние не можем да караме човечеството, понеже в света съществува един абсолютен закон: Никой никого не може да насили. Не си правете илюзии, че може да насилите някой човек, да му наложите вашите възгледи, То е невъзможно, понеже Бог създаде света, никой не може да изнасили Бога. Ще бъде смешно, ако една частица, ако един орган, един малък човек, малък свят да застави Бога да ходи по неговия път, да измени своя път. Не. Не. В света, в края на краищата, всичките хора ще трябва да се съобразяват с Бога. Искат, не искат, един ден ще се съгласят с онази Божествена Мъдрост, която е неизбежна. В тази Мъдрост влиза нашето благо. В тази Мъдрост влиза животът, когото ние търсим. В тази Мъдрост влиза знанието, което ние искаме, в тази Мъдрост влиза свободата, която ние търсим Понеже животът сега, ако е вечен, то е страдание. Ще дойде смъртта, ще ви лиши от вашето тяло. Питам, как ще живеете? Сега не може само с любовта. Ако вие, тия трите добродетели: Любов, Мъдрост и Истина, ако не ги съедините в един свят, вие не можете да разберете какво нещо е Бог. Бога ще го разбереш чрез любовта, но чрез живота, който е излязъл от любовта. Бога ще го разбереш чрез мъдростта, но чрез знанието, което излиза от мъдростта. Мъдростта не знаем каква е. Тя е един принцип. Любовта, сама по себе си, не може да се определи. Любовта се разбира чрез живота. Истината сама по себе си е неразбрана. Казва някой: „Това е един факт.“ фактът е един резултат. За истината може да се спори, понеже тя е един вечен процес. Онази вечна сила, която освобождава не само хората, но освобождава цялата вселена. Във вселената съществува едно зло. От какво съществува това зло? Съвременният свят е механизиран. Звездите на небето са механизирани, не се организирани още. Всички се движат много хармонично, но този свят не е организиран. Най-първо трябва да се организират тия, великите светове. Нашата земя не е организирана. Слънцето не е организирано. Всичките планети не са организирани. Далечните слънце не се организирани. Седи един велик план на същества, които имат един великолепен ум да организират тия слънца. Вие ще кажете: „Какво ни интересува нас?“ Трябва да ви интересува. Вие ще разсъждавате тъй: Ако ония клетки кажат: „Какво ни интересува нас човешката глава, ние да си ядем и пием.“Не, не. Стомахът трябва да изучава законите на ума, да бъде в съгласие с ума. Дипломатически отношения трябва да има. Да бъде много учтив и нежен към главата, ако не, ще се намери в трудно положение. Следователно организирането започва със стомаха. Това е физическият свят. Когато говорим за всички материални светове във вселената, разбираме ние човешкия стомах. Казвате: „Какво е състоянието на материалния свят?“ Такова, каквото е на твоя стомах. „Какво е състоянието на духовния свят?“ Такова каквото е състоянието на твоите дробове. Дробовете съставят духовния свят. Духовната страна са силите, които действат, динамичното, което действа във вселената да организира света, да минава от едно състояние в друго. А пък онова, което осмисля живота, то е вече любовта. То е главата. Човешката глава представя Божествения свят, бъдещето, към което се стремим. Тепърва трябва човешката глава да се измени. Вече имаме план, каква трябва да бъде човешката глава. Може да се определи, каква трябва да бъде големината на главата. Природата е определила, колко дълга трябва да бъде. Мерки имаме, какъв трябва да бъде Божественият човек. Сега като се измерва, има голяма дисхармония. Голяма дисхармония има в ръцете. В някои хора ръцете са много дълги. Защо са дълги? Те отговарят на един физиологичен закон. Тия хора били маймуни по гората. Като протягали ръцете си да късат плодове, ръцете се проточили. Като влезли между хората, мислят да бръкнат ту в някой джоб, там постоянно препращат кръв в ръцете си и следователно техните ръце са станали по-дълги. Това са научни данни, които изваждат учените хора, че в крадците ръцете са по-дълги. В убийците ръцете са по-къси и по-дебели. Това са научни работи. Туй, за което човек мисли, то се продължава. Тогава същият закон: Човек мисли – продължава се неговият нос. Като чувства, неговият нос се разширява. Законът може да се проучи, как са се образували ръцете, как са станали дълги. Защо на някои са валчести и т.н. Има си причини за това. То е един резултат, той да ви не спъва вас. Тази стомашната система, дихателната система и мозъчните системи. Мозъкът сформирал челото, дробовете са сформирали носа. Стомахът е сформирал устата. Тогава вие трябва да имате съвсем други понятия. Тия клетки, които живеят в стомаха не са толкова прости, те разбират химия. Като турите храната, те правят храносмилането, знаят как да постъпят, отделят сокове, изваждат. Ако се оставяше на човека, никога нямаше да може да се справи. Тези много учени клетки са.

Ще ви приведе един факт: Един учен човек дава един пример за нравите на паяците. Разправя за любовните работи на паяците. Дамите, паячки били толкоз взискателни, че като дойде онзи кавалер, искат най-учтиво да се обходи кавалерът – паяк. Ако този кавалер направи най-малката погрешка, тя се нахвърля и го разкъсва на парчета, Той наблюдавал това. Каква етикеция, какви покланяния! „Моето сърце говори, че ви обичам!“ Този учен човек наблюдавал. Аз съм правил опити някой път. Пускал съм в моята стая някой път големи паяци, най-големите паяци, които съществуват в България. Хване някоя муха, той тича, изпращам една мисъл, понеже зная езика на паяците. Казвам: „Пусни мухата, аз съм свидетел.“ Той заеме едно положение. Казвам: „Пусни мухата!“ Той я отпусне малко и после пак иска да я хване. Казвам: „Слушай, сега ще те изхвърля от стаята. Ако ме послушаш, главата ти няма да страда, но ако не ме послушаш, ще видиш.“ Тук има един закон. Поседи, поседи, започне да се движи и казва: „Този дявол до си върви.“ Тези неща, които аз говоря са проверени, пък имам и други примери да ви приведа. Че в природата има и още. По-нисшите животни разбират и много разбират. Те нямат тази интелигентност, която човек има, но дето разбират, разбират много добре въпросите. Седи един паяк на края на своята паяжина. Направил си паяжината и седи. Той седи, аз не му развалям паяжината, наблюдавам. По едно време хвана една мравя, но тази мравя направи някакви конвулсии. С тези конвулсии даде сигнал, че е хваната. На еди кое си място е хваната от паяка. Аз седя и наблюдавам, не взимам участие. Хвана той мравята и влезе в дупката. Не се мина и 5 минути и дойде една голяма мравя, започна да обикаля паяжината и да къса нишките една след друга. Скъса всичките нишки една след друга, влезе в дупката на паяка, след това излезе навън, задигнала мравята и се завърна. Това са мои наблюдения. Дали ще вярвате, това за мене е безразлично. Ако вярвате, добре. Ако допущате съмнението, ще проверите. Тези паяци съществуват вътре във вас, Паякът не е само вън, но вътре в човешката мисъл. Мрави има в човешките чувства. Всичките тия животни не са отвън. Ние тепърва има да се справим с всичките паяци, с всичките мухи, които са вътре. Няма животно в света, което да не съществува в човека и да не проявява своите качества. Ако някой път проявите някое качество, на което се учудвате, то се дължи на тия животни, понеже много от клетките са от рода на крокодилите, на тигрите, от рода на змиите. Та няма същество, което да съществува отвън и което да не живее в някоя клетка вътре. Туй е, целият животински свят е вътре. Вие ще кажете: „Как така? Как може, нали всичко съществува в Бога?“ Някои мислят, че това е унижение. Казват: „Тогава не е ли унижение, всички ние живеем в Бога? Всички същества, растения, животни, неорганическата материя и ние, всичките хора живеем в Бога. Не е ли едно унижение за него, от нашето гледище?“ Не, Бог си има едно занимание в себе си. Той ни учи. Всички Негови синове ни учи. Той все ни преподава много умни уроци и всеки ден преподава на всичките ученици. Казвам: Радвайте се, че имате един много умен баща, който ви възпитава. Радвайте се, че имате един баща, който мисли заради вас. И при най-лошите условия, при които вие се намирате, когато всички може да престанат да мислят заради вас, Той все ще си мисли, че някои са Неговите възлюбени синове и ще каже: „Я дайте да го намерим.“ И като идете все ще заколи едно теле за вас.

Казвам: ако всичките хора се решат да живеят така. Сегашните хора искат да живеят самостоятелно. Своята самостоятелност вече сме изучили. Ние сме станали повече самостоятелни отколкото трябва. Някой казва, че е свободен. Всеки човек, който греши е свободен. „Аз съм слаб човек.“ Всеки човек, който греши е силен човек. Само силните грешат. Казвате: „Аз съм глупав човек.“ Само учените грешат. Какво ще греши глупавият? Ученият, той греши. Ще направи погрешки, ще ги заобиколи логически, ще вкара лъжата, по един логически начин Навсякъде най-видните проповедници, чрез логиката вливат лъжата и турят мантията на истината, мантията на любовта и мантията на знанието. Обаче, ние другояче гледаме. Когато влезе при нас един човек, ние му събличаме мантията на неговата любов да видим отвътре какво има, под мантията. Когато дойде един човек, той носи една мантия. Ще извадим мантията да видим естеството какво е, какво има в него Божествено, златен ли е, или не е златен. На човешкото сърце и там ще снемем мантията.

Казвам: Ние се намираме пред едно голямо изпитание в невидимия свят. Англичаните имат една дума, която казват: „Горе ръцете!“ Когато ще оберат някого, казват: „Дигни си ръцете!“ Защо разбойниците казват: „Горе ръцете!“ а не казват „Долу ръцете!“? Защото, ако туриш всичкото оръжие долу, ще бръкнеш, а като кажеш: „Горе ръцете!“, значи Божественото е горе, на Божествения свят се държа. Аз ще се държа за физическия свят. Казвам: ние сега намираме, че съществуват големи противоречия в света. Противоречията произтичат от онзи факт, че ние не използваме силите, които Бог ни е дал. Аз и друг път съм казвал, ако християнския свят, тия верующи, тия стотици милиони християни, ако те имаха вяра в Христа, ако биха концентрирали своята мисъл, те биха преобразили целия свят. Вие не можете да си представите каква е съединителната нишка. Ако вие сте слаб, вашата слабост се дължи на разединението на вашия мозък. Във вашия мозък има цяла борба. Туй искате, онова искате. Много работи искате и влизате в конфликт със себе си. Ако влезете във вашия сърдечен живот, във вашия душевен живот и там сте в борба със себе си, всевъзможни желания имате, борба имате. Като влезете във физическото поле, пак сте в борба. Един човек, който е в борба в ума си. един човек, който е в борба в душата си, един човек, който е в борба в тялото си, може ли да бъде силен човек? Не може да бъде. Единството трябва да се образува в ума. Всичко трябва да се тури в ред и порядък. Човек трябва да знае, че той е пратен да мисли. Знаете ли какво нещо е мисълта? Най-мощното нещо в света – то е човешката мисъл. По-мощно нещо от мисълта на човека не познавам на земята. И по-ценно от човешките желания, ако ги разберем, по-ценно на земята няма. По-сладко няма от човешките постъпки. Следователно всяка една хубава постъпка, то е най-сладкото нещо, което може да опиташ. Това са сладките плодове на дърветата. Ценността, това е съдържанието на този плод вътре. Ние сега всички искаме животът да бъде много добър. Прави сме да го искаме. Но де е нашето призвание? Да признаем, че онази велика мисъл, онази великата мисъл, във всичките хора, в умствения свят, е еднаква, ние не можем да го разделим. Не мислете, че вашият ум и умът на вашите братя е различен. Умът е единен. Вие може да мислите различно, но в ума на всичките хора има единство, само че, органите чрез които действа умът не са еднакво развити. По това хората се различават. Ако развиете човешкия мозък както трябва, във всичките хора ще се прояви туй Божествено начало. Сега всяка една религия в света, всяка една наука има за цел да създаде упражнения на човешкия мозък, да образува ония органи, чрез които ние можем да приемем Божественото Начало в нас, да станем силни и крепки в света.

Та казва Христос, че иде час, когато истинските поклонници ще се поклонят на Бога. Да се поклониш какво значи? Какво значи? Кланяне какво значи? Но в природата има клон, клон значи да си част. Ти не може да се покланяш, ако не си част, ако не участваш в цялото, ако не участваш в Божествения живот. Ако можеш да се присъединиш съзнателно към онова Божественото съзнание, тогава Божествената Мъдрост, Божествената Любов и Божествената Истина ще потекат и веднага ще се почувстваш свободен. Тогава Божественото тебе ще те обгърне и ти ще имаш тил зад себе си. Сега ти отхвърляш Бога от ума си, ти отхвърляш Бога от сърцето си, от тялото си, усещаш се като празна бъчва, която само вдига шум. Де ще намериш щастието? Ние търсим щастието там, дето не може да го намери никой. Та ви казвам, най-първо вие сте цял един свят. Потърсете онова Божественото начало. Вие го имате в себе си. Някои сте доста напреднали. 4-то отделение сте свършили и в прогимназията на духовния свят влизате. Тук сте свършили университет, но в духовния свят, 4 отделения сте свършили. И казвам: Тепърва трябва да се организирате. Материалният свят е организиран. Почти е дошъл до края на своето организиране. Сега остава да се организира звездното пространство, да се организират всички звезди, органически да се образува една връзка между живите същества. Запример, между онези, които живеят на слънцето и нас сега няма съобщение. Във вестниците новини няма. Във вестниците новини от месечината няма. Нашите учени хора мислят, че месечината е пуста. От тяхно гледище са прави, но в света няма пусти светове и в най-изоставените звезди все има живи същества, поне глупави. Хора не живеят, но по-хубаво живеят. Месечината не е една пуста планета. Тя е един свят много хубав за живеене. Хората на месечината не може да се карат, понеже имат 150 градуса студ. Как ще се карат при 150 градуса студ? Под думата „месечина“ ние разбираме религиозните разбирания на хората. Това е месечината. Самият живот е слънцето. Нашето разбиране за живота, това е една месечина, но животът се поддържа от слънцето, а се пречиства от луната. Луната има влияние върху живота само да го пречисти. В слънчевата система земята се е намирала в много благоприятно състояние на съществуване, вследствие на това Бог създаде луната и всичките нечистотии на земята се изчистват чрез месечината. Благодарете, че е така. Вие казвате, че тя нямала влияние. Тя има влияние. Има хора лунатици. Месечината оказва влияние върху религиозните вярвания на хората. Сега това ви го давам като факт. Върху фактите не може да се спори. Аз не искам да ви го доказвам това. Върху истината може да се разисква, но тъй както месечината съществува, тя има своя органическа функция вътре в слънчевата система и ако разбираме законите на месечината, ще знаем по-добре. Много болести може да се лекуват чрез лъчите на месечината. И тогава [между] месечината трябва да стане и нас да турите в среброто. Среброто е свързано с месечината. Следователно вие ако искате да се лекувате, може да турите във водата среброто и тогава да прекарате лъчите на месечината през среброто и така да се лекувате. Туй изисква знание. Вие може да направите опит, който няма никакъв резултат. Всяко нещо трябва да има свои условия. Идете в някоя лаборатория, ще видите някой химик като прави опити: знае, нагорещява елементите да ги съедини. Не е така лесна работа да правиш един опит. Един американски химик, който изнамерил едно взривно вещество, искал да покаже на студентите експлозивността му, но забелязал, че ще стане голяма експлозия и казал на студентите: „Бягайте вън!“ Всички заедно с него излизат и след 5 минути става взрива вътре. Една малка частица употребил, но взривът бил така ужасен, че всичко било разрушено. Често и ние, съвременните хора сме дошли до положението дето произвеждаме в себе си такива взривове. Много хора умират по единствената причина, че са произвели един взрив. Запалят малка частица, пукне се сърцето, взрив стане. Някой път стане взрив в дробовете. Някой път стане взрив в мозъка. Това са взривове. Затуй ви казвам: Човек трябва да има едно знание, Божествено знание, да бъде тих и спокоен, да се не вълнува. Да се вълнува, но трябва да има голямо самообладание, за да бъде здрав. Не може да имаш самообладание, ако нямаш любов. На всичките хора днес трябва да се проповядва любовта, като една сила, която трябва да се тури като възпитателен метод. Децата как трябва да се възпитават? За в бъдеще младите поколения как трябва да се възпита6ат?Тъй както се говори за любовта, това не е никаква любов. Виждаме от тази любов излизат най-лошите работи.

Казва Христос: „Иде час и сега е, когато истинските поклонници ще се поклонят в дух и истина.“ Писанието казва: „Любовта е плод на духа.“ Ако служим по дух, любовта ще бъде основа. Жертвоприношението, което пренасяме на Бога ще бъде любов. Някои мислят, като се служи по дух, е без любов. Но любовта е плод на Божествения дух. Следователно, като служим в дух, ще имаме любов, която се ражда на Божественото дърво и ние като ядем от тия плодове, ще бъдем живи.

Казвам, сега практически вас какво ви спъва. Вие искате да знаете, какво религията е направила. Оставете философията, [това] са човешки работи. Можеш ли днес да влезеш в общение с Бога? Можеш ли днес да проявиш любовта? Може. Може ли днес да придобиете вечния живот? Може. Вие може да обиколите целия свят и ще знаете толкоз, колкото сега знаете. За да се образува диаманта трябва голямо налягане, 6–7–8–10 хиляди градуса, да се слеят пред въглена съвсем и тогава може да се направи един диамант. Казвам: Трябва любовта, този Божествен огън в човешката душа не само да гори, но трябва да се слее. Сливането аз го считам закон за пречистване. Ако човек може съвършено да се пречисти, мислите ли, че тогава в света ще се плашите? Вие се плашите, че в света не се обичате. Мислите ли, че ако Бог живее във вас, хората няма да ви обичат? Може ли хората да не обичат слънцето? Не може. Защото слънцето грее. Ако Бог живее във вас, вие ще бъдете обичани, както слънцето, понеже дето ходите от вас ще излиза Божественият живот. Новото в света кое е? Христос проповядва едно учение и всичките хора трябва да бъдат носители на този Божествен дух или да изявяват Божията любов, но не да доказваме. Сега няма нужда от доказателство в света. Истината седи в опита. Приложение трябва на принципите. [С] онова което знаете, [отивате] една стъпка напред. Човек като изучи стълбицата на музиката трябва ли да спре? След като изучи няколко песни, трябва ли да спре? Не. Има песни в музиката, които музикантите трябва да ги научат. Има песни в музиката, като изпееш една такава песен, тъй както трябва и хлябът ще дойде. Има песни, които като изпееш, ако си болен, веднага ще оздравееш. Има песни, които като изпееш, като не разбираш един предмет, веднага ще го разбереш. Ние сега искаме този свят да го поправим без песни, без мисъл. Искаме всичко да ни дойде наготово. Имаме механически схващания. Да дойде Христос от небето с ангелите си, да ни вземе, да ни облекат в бели дрехи, да ни турят венци на главите. Младата булка на която турят венец на главата, какво я ангажират. С венеца, който турят на главата казват: „Готова ли си да дадеш живот на умрелите?“ И много умрели ще дойдат да се преродят. Тя казва: „Готова съм.“ И за туй турят скъсани цветя. Тя казва: „На всички цветя ще дам живот.“ От вас се изисква днес герои хора, на онази светлата, Божествената светла мисъл. След това днес изискват свети сърца, в които Божественото, Бог живее. Днес изисква света свобода, която да живее в човешкото тяло, [където човек ходи], да счита, усеща цялото тяло свободно, от него да излиза туй Божествено качество. Казвам: Няма кой нас да ни освободи. Едно време чакаха да ги освободи Русия. Турците ги владееха и Русия ги освободи. Сега чакат пак някой да ги освободи. Толкоз години и още не са освободени. Германците не са освободени, славяните, русите не са освободени, англичаните не са освободени, няма народ в света, който да е освободен. Всички се въоръжават, за да пазят своята свобода. Аз ги хваля, че се въоръжават. Но хората на новото учение трябва да въоръжат своя ум с най-дългобойните оръжия, да въоръжат своето сърце и да въоръжат своята воля. Не мислете, без въоръжение ще мине. Борците трябва да бъдат спретнати. На света трябва да се каже в какво седи благото. Всички тия народи, които живеят, искат свобода. Само, че те не знаят как да я добият. Всички се сдружават, мислят, искат да намерят начин, но не могат още. Техните трудности, мъчнотията, ето къде седи, аз ще ви приведа онзи пример, който съм ви привеждал. Два примера може да ви приведа: Един млад българин искал да научи един занаят. Разглеждал много занаяти и решил, че най-хубавият занаят е да прави гърнета. Този занаят му допаднал. Отива при един български майстор и казва: „Приемаш ли ме за ученик?“ Три години седял да прави грънци. Един ден казва на своя господар: „Ще бъдеш добър да ме произведеш калфа, искам да се оженя, да правя сам грънци.“ Казва му: „Много добре, синко.“ Отделил се, направил пещ според както неговия господар го научил, направил грънците, изпекъл ги в пещта, но след като извадил, всичките грънци се напукали. Отива при господаря си и му казва: „Защо ми се напукаха всичките грънци?“ – „Ела да служиш и ще ти кажа как да не се пукат грънците.“ Той мислил, че е голямо изкуство. Най-после напълнили грънците, опекли се и учителят като изваждал всяко гърне и духвал в него, за да не се пука. Извади друго, духне. Брей, казва, само за едно „ху“ три години трябваше да служа. Днес на днешните хора, на всичките им трябва само едно „ху“. Ако всички кажат „ху“, божественото мислене, тази любов, в туй гърне, в този порядък няма да се пука.

Казвам: Радвайте се на едно: бъдещето, което иде за човечеството е добро. Иде една епоха, която никога не е била. Светла епоха. Ще мине човечеството през известни мъчнотии, но след туй ще дойде туй, което те са очаквали – Царството Божие на земята. Всички тогава ще живеят радостни и весели, под своите маслинови плодни дървета. Никой няма да ви смущава. Сега понеже туй е близо, всички трябва да се заемем да се приготвим. По старите методи казвате да се разкаете. Не е въпрос за разкаяние, не е въпрос и за жертва. Да се жертваме, това са го правили хората. Сега е въпрос да възкресим мъртвите от гробовете. Мъртвите хора трябва да оживеят. Сега Апостол Павел казва: „Че ако раздам целия си имот и ако пожертвам тялото си без любов, нищо не съм направил.“ Сега законът иска всяко дело, всяка постъпка, всяка една мисъл, която минава през нашия мозък, трябва да бъде плод на любовта. Всяко едно чувство, което минава през нашето сърце, трябва да бъде плод на любовта. Всяка една постъпка, която минава през нашето тяло, трябва да бъде плод на любовта. Тогава всички ние ще имаме благословението на Бога, който ни благославя. Всички да работим заради Него и бъдещето е на човечеството и всички един ден – не един ден, но сега ще бъде. Когато дойдат страданията да не ви е страх.

Иде час и сега е, когато истинските поклонници ще се поклонят в дух и истина.

Тайна молитва.

Седемнайста неделна беседа, държана от учителя на 12 февруари 1939 г., 10 ч. пр.обяд. София – Изгрев