Разлика между версии на „Човек и природа 2“

Текуща версия към 20:44, 18 юни 2011

Утринни слова - Четвърта година (1934-1935)

Ценната дума, том 2

Човек и природа

Размишление.

1 глава от Йеремия.

Всички хора говорят за разбиране на нещата, но те могат да бъдат разбрани, само когато се опитат. Никой не може да разбере вкуса на хляба, докато не го опита. Външно може да изглежда вкусен, близките ти могат да го препоръчват, но докато ти сам не го опиташ, не можеш да имаш ясна представа за неговия вкус.

Защо е нужно да опитва човек нещата? - За да не изпадне в заблуждение, в лъжа, в отричане на неща, които съществуват. За пример, ако сам не е проверил, дали някой е свършил възложената му работа, може да се заблуди, или да го излъжат. Човек трябва или сам да опитва нещата, или да се ползва от опитността на хората, но в никой случай да не вади заключения, или да се произнася за неща, които не познава. Ако дава мнението си, без да е проверил нещо, той изгубва доверието на хората, пък и сам за себе си губи основа. При това положение човек обърква понятията си, както някои ученици смесват понятията кръг и окръжност. Всъщност, лесно е да се разбере, какво нещо е кръг и какво - окръжност. Кръгът представлява нещо, в което може да се постави някакво съдържание, а в окръжността не може да се постави нищо. Кръгът се уподобява на шише с дъно, в което може да се сипе нещо, без да изтече; окръжността е шише без дъно. Каквото сипете в окръжността, непременно ще изтече навън. Както ученикът може да обърка понятията за кръга и окръжността, така всеки може да обърка понятията си в живота. За пример, някой казва за себе си, че е християнин. - Защо е християнин? - Защото вярва в Христос. - Това не е достатъчно. Истински християнин е онзи, който е роден от баща и майка християни, който носи учението на Христос в кръвта си.

Сегашните християни не разглеждат само въпроса, кой е истински християнин, но те се спират още и върху това, коя вяра е най-права. Според мене, този въпрос се решава с опит. Както се опитва степента на сладостта на захарта, така се опитва и правотата на едно верую. Взимаш три бучки захар от три различни качества и ги слагаш в еднакво големи чаши, пълни с вода. В която чаша водата е най-сладка, тази захар е първокачествена, т.е. първа по сладост. Страданията в живота имат за цел да изпитат силата и правотата на човешкото верую. За пример, поставят различните вярвания на едно и също изпитание и гледат, кое от тях ще устои, без да се разколебае. Щом едно верую не се разколебава и от най-големите изпитания, то е право и истинско. Ако няколко души вярващи се заблудят в една гора и прекарат в нея няколко дни без хляб, този, който не се разколебае във вярата си и се надява, че хлябът ще дойде отнякъде, е истински вярващ. Неговата вяра е най- силна. Той вярва, че и от небето може да падне хляб, когато другите знаят само един начин за получаване на хляба. Не може ли да дойде по този начин, те са осъдени на глад.

Един англичанин разправя една своя опитност за чудния начин, по който получили хляб. Той прекарал няколко дни с една група индуси в една гъста, мъчнопроходима гора. В това време хлябът им се свършил. Един от индусите ги запитал: Какъв хляб искате, европейски или нашенски? Англичанинът казал, че искат европейски хляб. - Добре, след един час ще имате топъл европейски хляб. Наистина, след един час пред тях стоял топъл, бял европейски хляб. Как и откъде е дошъл този хляб, англичанинът не разбрал. Без фурна, без брашно и работници, хлябът стоял пред тях. Те яли и благодарили на Бога за чудото, което видели. На запитванията, откъде дойде хлябът, индусът мълчал, не казал нито дума за обяснение.

Някои хора вярват в чудеса, а някои не вярват и искат обяснения. Те не вярват и в предсказанията. Не е важно, в какво вярват хората и в какво не вярват. Важно е дали предсказанията се сбъдват. Представете си, че днес имате голям студ, 35 градуса под нулата. Водата е замръзнала, няма капка вода за пиене. Казвам: Не се безпокойте, утре ще имате вода. - Как ще стане това? - Не е важно, как ще стане - ще имате вода за пиене. На другия ден идва отнякъде топла вълна, над 30 градуса, стопява целия сняг и лед и водата започва да тече. Чудите се, как става това. Не е важно, как става; важен е фактът.

Следователно, ако вярващият прилага своето верую в живота си, ще види, че стават чудеса. По този начин ще избегне много погрешки в живота си. Чудеса съществуват за безверниците, за невежите; обаче, за истински вярващите, за учените не съществуват чудеса. Те знаят, че всичко, което става в природата и в живота, се подчинява на разумни закони. За пример, двама вярващи се карат помежду си и с години се сърдят, не могат да се помирят. Който знае отношенията им, не може да вярва, че един ден те ще се примирят. Обаче, една топла вълна мине през сърцата им, стопли ги, разшири ги и те си подават ръка за примирие. Чудо ли е това? За онзи, който не знае законите, е чудо; за онзи, който разбира Божиите закони, няма никакво чудо. Следвайте по тези закони, за да не правите погрешки, защото понякога и малките погрешки спъват човека. Какво представляват погрешките? Малките погрешки са малките междини, които майсторът е оставил при постройката. Като строи, той пропусне една малка междина. Аз виждам това, обръщам му внимание на междината, да я изправи. - Няма нищо - казва той - с маджун ще я запълня. - Да, но маджунът не държи. В скоро време той пада и междината става по-голяма. Дъските трябва да бъдат добре споени отвътре.

Законът за междините съществува и в човешкия живот. Животът на хората е пълен с междини, т.е. с празни пространства: някъде един милиметър, някъде два, някъде три и повече. Природата не търпи празни пространства. Като види някъде междина, веднага я заварява. Тя има особен род спойки, с които заварява междините, но ги прилага в крайни случаи. Изобщо, тя обича нещата отначало още да бъдат добре, здраво споени, без никакви междини. Законът за спояването не е механически. Когато споява нещата, природата ги прави приблизително естествени. Ще кажете, че и човек присажда нещата. Правят се опити в това отношение, но още не са постигнати големи резултати. Това спояване е повече механическо, отколкото органическо. Можете ли да наречете органическо спояване поставянето на изкуствен крак на човека? Този човек има крак, но изкуствен, нищо не чувствува с него.

Органическата и механическа спойка се различава така, както се различават истинското и фиктивно спасяване на човека. Всички проповедници, учени говорят на хората за спасяване, но и до днес те още не са спасени. Фиктивно е тяхното спасяване. То е все едно, да дадеш на човека хляб, нарисуван на картина и да му кажеш, че може да се нахрани с него. Иска ли да се нахрани, човек трябва да носи в ръцете си истински хляб, а не книжен. Книжният хляб ще го нахрани толкова, колкото една философска книга в ръката на детето, може да го направи философ. Или, ако му дадете една художествена картина и очаквате да чуете неговото мнение за тази картина. Само мъдрецът може да се ползва от философската книга и само художникът - от красивата картина.

На какво се дължи правилното развитие на човека? - На малко нещо. Не се изисква много нещо от човека, за да се развива правилно. Не се изисква много нещо от човека, за да бъде здрав. Достатъчно е да знае, как да се ползва от светлината, от чистия въздух, от водата и от елементите на хляба, за да бъде здрав. Той има всичко наготово, нищо не му остава, освен да приеме с радост и благодарност това, което му е дадено. Радостта и благодарността са методи, чрез които човек може да се ползва правилно от благата на живота. В духовно отношение здравето на човека зависи от доброто състояние на ума, на сърцето и на волята му. Чистите мисли укрепват ума, чистите чувства укрепват сърцето, а чистите и благородни постъпки укрепват волята.

"Да се не убоиш от лицето ми, защото аз съм с тебе, за да те избавя, говори Господ". (- 8 ст.). - От този стих се вижда, че когато Бог е с човека, всичките му работи вървят добре.

Пророкът се намирал пред големи мъчнотии, мнозина въставали против него, но понеже Бог бил на негова страна, работите му вървели добре. Не мислете, че ако Бог е с вас, всичко ще се нареди добре. Ще имате мъчнотии, изпитания и страдания, но въпреки това, ще успеете, няма да ви погубят. Човек е ралото на своята земя. За да я изоре, ще впрегне воловете си и ще отиде на нивата: воловете напред, той назад и нивата ще се разоре. Само така човек ще разбере, че е онал земята си и с радост ще яде плодовете и. На всеки човек е даден къс земя - неговото тяло, което трябва да обработва. - Какво е твоето верую? - Това не е важно. - Искам да зная. - Моето верую е като твоето. В каквото вярваш ти, в това вярвам и аз. - Откъде знаеш, в какво вярвам? - Зная. За пример, аз зная, че ти вярваш в доброкачествения хляб, в чистия въздух, в чистата вода, в светлината, в добрите хора и т.н. - Прав си, във всичко това вярвам. - И аз вярвам в същото. Щом е така, ние сме братя и няма причини да се различаваме и да не се разбираме. - Вярваш ли в Бога? - Вярвам във всичко, което Той прави. - Можеш ли и ти да вършиш всичко, каквото Бог прави? - Мога. Защо човек да не прави добро? Защо да не мисли за красиви и възвишени работи? Защо да не помага на страдащите? Бог прави това и аз мога да го направя. Нали е казано, че човек е създаден по образ и подобие Божие? Докато човек се държи за Бога и прави това, което Той прави, приятел е с Него. Докато кракът ми се държи за мене и прави това, което аз желая, ние сме приятели. Аз вървя в правия път и той върви с мене заедно. Рече ли да се отдалечи от мене и да заживее самостоятелно, смъртта му е подписана. Същото се отнася до ръката ми, както и до всичките удове на моя организъм. Докато ръката ми е в съгласие с мене и изпълнява моята воля, тя е в правия път. Откаже ли се от мене, тя влиза в противоречие и в скоро време изсъхва.

И тъй, правият път подразбира изпълняване на Божията воля. Истинското знание подразбира да се ползваш от него във всеки даден момент. Какъв смисъл има високата служба, която заемате като учен, ако не можете да се справите с мъчнотиите в живота си? Случайно сте изпаднали в една планина, прекарвате там два-три дни гладен, а не можете отникъде да си доставите хляб. Искате да се върнете назад, пак не можете - условията не позволяват. При това положение, вие отричате и Бога, и знанието, и силата. Обаче, така не се разрешават въпросите. Ще признаете, че имате много още да учите и ще се впрегнете на работа. Какво верую е това, което не може да ви избави от изпитанията и мъчнотиите?

Какво представляват мъчнотиите? Те са дебели въжета, с които връзват човека. Стои един човек вързан с въже и се чуди, какво да прави. Поглежда натук-натам, вижда една малка игла на дрехата си и казва: Защо ми е тази игла? Тя не може да ми помогне. Да имах поне ножици, положението ми щеше да бъде добро, но сега и аз не зная, какво да правя. Минава покрай него един добър човек, вижда мъчнотията му и казва: Какво правиш? - Вързан съм, помогни ми да се избавя. - Не ми е позволено. Мога, обаче, да ти дам един съвет: на дрехата си имаш една игла. Вземи иглата и късай въжето нишка по нишка. То е съставено от хиляди нишки, но след два-три дни ти можеш да скъсаш въжето.

Сега и на вас казвам: Мъчнотиите представляват въжета, съставени от множество малки мъчнотии. Извадете иглата си - сложете ума си на работа и нишка след нишка, разрешавайте мъчнотиите си една след друга. Няма да усетите, как ще се освободите от голямото дебело въже. - На какво се дължат мъчнотиите? - На човешкото безлюбие. Където е безлюбието, там има големи мъчнотии. Дойде ли любовта, мъчнотиите се намаляват и противоречията изчезват. Малките мъчнотии и противоречия се решават лесно.

Като слушате да се проповядва така, някои казват: Добре е да върви човек, добре е да се обичат хората, но хляб трябва. Казвам: Когато се обичат, хората не могат да бъдат гладни. Безлюбието е причина на сиромашията, на глада, на недоразуменията. Гладът идва да научи човека, как да живее. Като не разбира това, той мисли, че само до него идват мъчнотиите и започва да се оплаква и да роптае. Оплакването показва, доколко човек е тщеславен. Като се оплаква, той прилича на пътник в гората, който върви шумно, тропа с краката си, да наплаши разбойниците, да не го нападнат. С това той иска да ги предупреди, да не вървят след него, но да вземат друго направление. Не се оплаквайте, нито роптайте, но се справяйте с мъчнотиите си. С тщеславие нищо не се постига. Дойде ли ви някакво изпитание, премълчавайте. - Защо еди-кой си да се отнася с мене така? - Няма защо да се оплаквате. Ако не можете да му простите, като дойде при вас, дайте му един добър урок. По-добре е огънят да се прояви само между две дървета, отколкото да запали цяла гора и да избухне пожар. Един цар решил да изпита министрите си, да разбере, доколко са справедливи. За тази цел, той предал управлението си на десетте министри и заминал за друга държава. Той се преоблякъл като просяк и посетил един след друг своите министри. Първият го изхокал и му дал едни скъсани обувки; вторият му дал най-старите си, скъсани дрехи; третият - парче сух хляб и т.н. Те изпращали слугите си, да изгонят просяка от двора им, като го поучавали, че който не работи, нищо не му се дава. Десет години странствал царят и като се върнал в царството си, поканил министрите си на угощение, да им изкаже благодарността си за доброто управление. Преди да седнат на местата си, царят сложил на стола на всеки министър онази вещ, която той дал на просяка. При вида на познатите вещи, министрите се ужасили, разбрали грешката си, но било вече късно - царят ги изпитал и познал, какво се крие в сърцата им. Ще дойде ден, когато Христос ще покани всички хора на угощение и на стола на всекиго ще сложи точно това, което той е пожертвувал за Бога и за своите ближни.

Помнете: истинското служене подразбира изпълняване на Божията воля и то точно така, както Той изисква. Ще кажете, че не знаете, какво изисква Бог от вас. Това не е вярно. Ако господарят ви даде хиляда лева, да ги дадете на някой беден човек, а вие задържите сто лева за себе си, това не е точно изпълняване на волята Божия. Не знаете ли, че трябва да предадете цялата сума на бедния? Вие знаете това, но мислите и за себе си. Докато мисли за себе си, човек не е още в правия път, той не може да изпълнява Божията воля. Само онзи изпълнява Божията воля, който не мисли за себе си. Щом не мисли за себе си, други ще мислят за него. Това е закон. - Кой се грижи за малкото дете? - Майката. Следователно, докато детето уповава на майка си, тя има грижа за него. В който ден то стане самостоятелно и започне да мисли за себе си, майка му го изоставя. Тя казва: Ти си вече голям, сам можеш да се грижиш за себе си. Същото виждаме и в живота на малките птиченца. Докато са малки и без крилца, майката ги храни. Щом израснат крилцата им, майката ги напуска. Те хвръкват и започват сами да се хранят. На същото основание казвам: Докато човек уповава на Бога, той се намира под Неговите грижи.Стане ли самостоятелен, Бог го изоставя. Ако не разбира този закон, той казва: Защо Бог ме изостави? Не сте изоставени, но вече сами можете да се храните.

И тъй, когато се молите и не получавате отговор на молитвите си, причината е или в незнанието ви да се молите, или във възрастта, до която сте достигнали. Вие сте възрастни и самостоятелни, можете сами да се храните и да се грижите за себе си. Някои веднага получават отговор на молитвата си, а други не получават. На първите всички са готови да услужват; по отношение на вторите, сърцата са затворени. - Защо? - Има някаква причина. Една майка има няколко деца. На едно от тях тя е готова да услужва всякога и при всички условия; към другите, обаче, е затворена. - Защо? - Първото дете всякога разчита и уповава на майка си, а останалите не уповават на нея, не се отнасят с нужното доверие. Така се е създала поговорката: "Бог дава, но в кошара не вкарва". За да дава Бог, нужни са условия. Спазва ли тези условия, човек всякога ще се ползва от Божието благословение.

И тъй, не питайте, защо идват противоречията в живота ви, но знайте, че докато кракът уповава на тялото, всякога ще бъде здрав и нахранен. Пожелае ли да се отдели, той скоро ще изсъхне. При това, левият и десният крак трябва взаимно да си помагат, да носят тежестта на тялото. Остане ли цялата работа само на единия крак положението и на другия се влошава. И в края на краищата, цялото тяло изнемогва. Ето защо, видите ли, че някой страда, повдигнете товара му само за един момент. Кажете му, че положението му ще се подобри. Той ще се окуражи и ще продължи пътя си. Важно е за човека, при какви трудни моменти в живота си да не се чувствува сам, но да знае, че и на другия край на света има някой, който мисли за него.

Двама българи следвали в Америка. - Единият от тях бил голям реалист. Той вярвал, че нещата на физическия свят се уреждат по материален начин, без участието на някаква духовна причина. Другият пък бил мистик, вярвал в участието на духовното, на Разумното начало в света. Трябвало първият да отиде в Ню Йорк, там да държи изпитите си. По едно време той писал на другаря си, че издържал изпитите си, но му трябват сто долара, да плати дълговете си. Нямал познати, от които да поиска и не знаел, как да излезе от затруднението. Приятелят му веднага отговорил: Надявам се, че докато получиш писмото ми, ти навярно ще си уредил работите си. Ако не можеш да наредиш работите си, пиши ми, веднага ще изпратя нужната сума. В същото време той приготвил сто долара, та ако по друг начин не може да му се помогне, да му изпрати парите. След две седмици приятелят му писал от Ню Йорк: Благодаря за грижите и вниманието ти към мен. Не стана нужда да ми пращаш пари. Работата ми се нареди, платих дълговете си и свободно мога да се върна в България. Откъде са дошли стоте долара, той не пише, важно е, че оправил сметките си. Благодарете, че реалното се крие в незнайното, а нереалното - в това, което знаете. Значи, човек всякога може да се съмнява в това, което знае, но никога в това, което не знае. Изобщо, най-малкото съмнение разваля нещата. Искате ли да успеете в нещо, не се съмнявайте. Дръжте в ума си положителни мисли и в сърцето си положителни чувства, за да имате всякога успех.

Ще знаете сега, че силата на човека се заключава в изпълняване на Божията воля. Това значи: Бог да присъства във вас и вие - в Него. В умствения свят, този закон се превежда с думите: Словото да бъде във вас и вие - в Него. На физическия свят пак казваме: Хлябът да бъде всякога в човека и човек - в хляба. Това са важни мисли, които трябва да държите постоянно в ума си: Бог във вас и вие в Него. Словото в ума и в сърцето ви и вие в Него. Хлябът във вас и вие в него. В това се заключава вътрешният смисъл на живота. Това подразбира будно съзнание, в което нещата стават без прекъсване. Това значи, да бъдем постоянно с Господа и Той в нас, със своята пълнота и целокупност. Това означават думите, които Христос е казал: "Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христос, Когото си изпратил".

Желая ви сега да отидете при Бога и Той да дойде при вас; да изпълнявате волята Му и Той да изпълнява волята си чрез вас.

Проявеният Дух в Любовта, проявеният Дух в Мъдростта, проявеният Дух в Истината носи всичките блага на живота, на Единния, Вечния Бог, извор на всички блага, в Когото всичко се обединява.

34. Утринно Слово от Учителя, държано на 23 юни 1935 г.

София. – Изгрев.