Разлика между версии на „Четирите елемента“

Текуща версия към 20:43, 18 юни 2011

Утринни слова - Четвърта година (1934-1935)

Ценната дума, том 2

Четирите елемента

Размишление.

Ще прочета 60 глава от Исая.

Бог създаде четири важни елемента: земята, водата, въздуха и светлината. Земята създаде, за да бъдат хората добри; водата - за да бъдат чисти, въздухът - да мислят право и светлината - да вървят в правия път.

"Стани, свети, защото светлината ти дойде и славата Господня изгря на тебе". (- 1 ст.). - Така започва пророкът, откъдето се вижда, че той е напреднала душа. Оттук вадим заключението: напреднала душа е тази, която е добра и чиста, която мисли и ходи в правия път.

В живота на човека има много неща, от които той трябва постепенно да се освобождава. След време непотребните неща ще окапят така, както окапват листата на дърветата и зелената черупка на ореха. След зелената черупка трябва да се махне твърдата, за да се дойде до ядката. Ценното за ореха е ядката, а за човека - животът, със своите области - физически, духовен и Божествен. Човек не може да се домогне до живота, ако не проявява доброто в себе си, т.е. ако не ходи в пътя на доброто. Той не може да се добере до целокупния живот, ако не е минал и през водата - да стане чист, през въздуха - да мисли право и през светлината - да следва правия път. Като минава през светлината, човек се учи да чете, да разбира елементите на светлината. Светлината пише всичко, което Бог е създал. Който не може да чете писаното от светлината, остава невежа. Може ли да чете, той става учен и разбира, защо Бог е създал земята, водата, въздуха и светлината. Днес много хора ходят по земята, но не са добри; пият вода, но не са чисти; дишат въздух, но не мислят право; възприемат светлината, но не ходят в правия път. След всичко това те се запитват: Защо Бог създаде света? Който се осмели да зададе този въпрос, заминава за онзи свят. Там го посрещат по два начина: или като бедния Лазар, когото въведоха в лоното на Аврама, да се весели и да се учи, защо е създаден светът, или като богатия, когото въведоха в ада, да разбере, защо е създаден светът и да изправи живота си. - Защо трябва да слезе човек в ада? - Да опита мъчението. Чрез мъчението и страданието човек намира пътя към доброто.

Следователно, човек страда, за да влезе в пътя на доброто, да стане чист, да мисли право и да следва правия път - пътят на любовта. Щом мине през страданието, човек се освобождава от юлара си, от копитата и рогата и заспива спокойно, от нищо несмущаван. Като спи, човек не се нуждае от външни покривки, както добре узрелият орех не се нуждае от зелената си обвивка. Когато трябва да направи някакво посещение, орехът хвърля и втората си черупка и се явява само с това, от което може да расте и да влезе в новия живот. - Защо става така? - Защото повоите и пелените са временни пособия. Като излезе от тях, човек започва самостоятелен живот: сам се движи, сам се храни, сам задоволява нуждите си.

Време е вече да дойде човек до онова вътрешно освобождаване. За да познае, доколко се е освободил, човек трябва да знае положително, дали е добър, чист, с права мисъл и с определен път към любовта. Ако си добър, разполагаш със земята; ако си чист, разполагаш с водата; ако мислиш право, разполагаш с въздуха; ако възприемаш светлината, тръгнал си вече в правия път. Може ли тогава да се нарече сиромах онзи, който разполага със земята? Земята, с всички ниви, лозя, пасбища, говеда, е предназначена за добрите хора, които един ден ще я наследят. Болният и лошият човек не могат да работят. Може да работи само добрият, чистият, мислещият и онзи, който ходи в правия път.

Казано е в Писанието: "Блажени кротките, защото те ще наследят земята". Идва вече времето, когато кротките ще наследят земята и ще управляват. Кроткият е силен човек. Той носи запалена главня в ръката си, от която всички животни бягат. Няма животно, което да не се страхува от запалена главня. Достатъчно е да я доближиш до козината му, за да се запали и да изгори. Добрият човек е силен; чистият човек е силен; който мисли право, е силен; който ходи в правия път, също е силен. Изгуби ли едно от тези качества, човек започва да отслабва. Докато е свързан с Бога, той не може да бъде слаб. - На кого ще прилича малкото слонче? - На баща си. Като порасне, то ще стане голям слон и ще бъде силен като баща си. - На кого ще прилича малката мравка? - На майка си и на баща си. На слабото животно малките са слаби, а на силното - силни. - Какъв ще бъде роденият от Бога? - Силен. Човек трябва да се роди от Бога, а не само да вярва в Него. Вярата е само път към любовта, а любовта - връзка с Онзи, Който те е родил. Служенето пък е необходимо за придобиване на сила. Силен е онзи, който служи на Бога. - Къде е Той? - И вън от човека, и вътре в него. Обаче, ако човек Го търси само вън от себе си, ще намери земята, водата, въздуха и светлината, без да разбере техния дълбок смисъл и тяхното предназначение. - Съществува ли Бог? - Щом ядеш хляб, пиеш вода, дишаш въздух и възприемаш светлината, Бог съществува. Той е в тези четири елемента, които постоянно приемате. Ако не вярваш в тези елементи, как ще вярваш в невидимото? - И без тях може. - Не може без тях. Ако не ядеш хляб, гладен ще умреш; ако не пиеш вода, ще изсъхнеш; ако не дишаш, ще се задушиш; ако не възприемаш светлината, ще ослепееш, ще станеш нещастен.

Едно се иска от човека: да възлюби Бога и да Му служи с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила. - Къде ще Го намерим? - Навсякъде. Където и да отидете, в която държава и да влезете, навсякъде ще Го намерите. Всички хора ще ви познават и ще ви приемат като свой брат. Достатъчно е да отворите устата си и да им проговорите, за да ви разберат. Приятен и сладък е говорът на любещия човек. Той говори на език, познат на всички хора. Много естествено. Който люби Бога, той е добър, чист, право мисли и ходи в пътя на любовта. Вярващият не знае, какво нещо е безверието; добрият не знае, какво нещо е злото; който мисли право, не познава заблуждението; който ходи в правия път, не познава кривите пътища.

Мнозина се съмняват в доброто, в чистотата, в правата мисъл и в светлината, затова не вярват, че могат да бъдат приети навсякъде. Не се съмнявайте в доброто. Много синове и дъщери има Бог на земята. Ако един не ви приеме, друг ще ви приеме. Не мислете за това, но мислете, какво вие носите в себе си. Няма човек в света, който да не обича доброто, чистотата, правата мисъл и светлината и да не ги търси. Ако някъде не ви приемат, това показва, че не сте развили онова, което е нужно, за да носите в себе си доброто, чистотата, светлината и правата мисъл. Щом придобиете тези елементи, всеки ще отвори вратата си за вас. - Можеш ли да отидеш при Бога, ако не Го обичаш? - Не може. - Можеш ли да отидеш при ближния си без любов към него? - Не може. Значи, Син Божи може да бъде само онзи, който носи любовта в себе си. Където отиде той, всички го познават. Кой не познава доброкачествения хляб? Достатъчно е да мине през стомаха му, за да се произнесе за него, добър ли е, или лош.

Съвременните хора се намират пред един вътрешен изпит, да познаят Божиите дела. Не е важно, дали хората са добри, чисти, дали мислят право и следват правия път. Това е въпрос, който всеки ще разреши за себе си. За мене е важно да разбера, дали това, което Бог е създал, е добро, чисто, светло. Бог създаде земята, следователно, тя е добра. Той създаде водата, следователно, тя е чиста. Той създаде въздуха, следователно, направи го насител на своите прави мисли. Той създаде и светлината, като пътеводител на човека в правия път.

Изучавайте великите Божии дела и знайте, че всеки момент сте под наблюдаване, под зоркото око на вашия Създател. Той мълчи, гледа и като види, че постъпвате добре, тогава проговаря. Мълчанието Му показва, че вие имате страдания. Щом проговори, страданието ви се сменя с радост. Не става ли същото и в домовете? Когато добрите и разумни родители мълчат, децата се скриват, знаят, че са виновни. Тогава идват страданията. Бащата заповядва на един от слугите си да ги накаже. Щом децата получат наказанието и изправят погрешката си, майката и бащата стават весели и започват да им говорят. Тогава настава радост в целия дом. - Кой е пътят за освобождаване? - Най-лесният път е да се обърне човек към своя Баща и да изпълни волята Му. Тогава тоягата се слага на земята, Бащата започва да говори и радостта идва. Докато човек служи на непослушанието, тоягата се вдига и слага върху гърба му, т.е. страданията го посещават.

Религиозните проповядват, че Бог е навсякъде, а въпреки това, сами се страхуват. Излязат ли вечер вън, плашат се от тъмнината. Праведният, обаче, не се страхува от тъмнината, защото сам носи светлина в себе си. Добрият не се страхува от злото, защото носи доброто в себе си. Ето защо, ходете в доброто и мислете, че цялата земя е на ваше разположение. В такъв случай, трябва ли да плачете, че нямате къщи, ниви и лозя? Ако една къща изгубите, втора ще дойде. Ако втора изгубите, трета ще дойде и т.н. Никой не може да вземе къщата или нивата ви - всички къщи и ниви са ваши.

Един светия се заселил накрая на един град, където си направил чифлик. В свободното си време работел в чифлика и в скоро време го превърнал в рай. Един богаташ пожелал да притежава този чифлик и с насилие го взел от светията, който се отдръпнал настрана и наблюдавал, какво ще стане. Десет години господарувал богатият, но видял и патил. Наскоро жена му, децата му се разболели сериозно. Той викал лекари, изразходвал стотици хиляди лева около тях, но те не ставали от леглата си. Най-после той потърсил светията и го запитал: Какво стана, че работите ми не вървят? Останах сам, всички боледуват в семейството ми. Не видях никаква полза от този чифлик. Светията, който десет години търпял неправдата на богатия човек, сега проговорил: Братко, помниш ли по какъв начин взе чифлика? Ти го получи чрез неправда и насилие. През всичкото време аз мълчах, а ти страдаше. Сега вече говоря, защото е дошло време да изправиш погрешката си. Аз мога да излекувам и жена ти, и децата ти, с условие, че ти ще ми отстъпиш чифлика, защото го взе насила и ще останеш при мене да работим заедно. Богатият, който бил вече последен сиромах, приел предложението на светията и работите му се оправили.

Странно е положението на съвременните хора, които се считат за Синове Божии, а очакват на помощта на другите. Те ходят да се молят тук и там, да дойде някой да им помогне. Ако се нуждаят, защо не тръгнат те да помагат на другите? Ако чуят, че някой е болен, нека отидат да му попеят и посвирят; ако някой си гради къща и не знае, как да я направи, нека му покажат; ако някой има нива и лозе, а не знае, как да оре и да копае, нека отидат при него и го научат. Който се мисли за Син Божи, трябва да познава всички занаяти. Някой седи на едномясто с часове и се моли, дано отнякъде му дойде хляб. Казва, че има много приятели и се надява, да му помогне някой. Той се моли на църквата, на приятелите си, но никакъв отговор няма на молитвата си. - Защо? - Сърцата им са затворени за него. Той е сбъркал адреса, моли се там, където не трябва. По-добре да се обърне към Господа, на Него да се моли. Бог ще отвори сърцата на приятелите му и те ще донесат, каквото му е нужно. Покланяй се само на Господа. Той е в сила да отвори сърцата на всички, които могат да ти дадат нещо.

Една българска поговорка казва: "Преклонената главичка остра сабя не сече". Някои разбират криво тази поговорка и мислят, че като се кланя човек на силния на деня, главата му не пада от тялото. Вярно е това, но кой е силният, който има право да сече глава или да не я сече? Това право принадлежи само на Бога. Следователно, който се покланя на Господа, главата му не пада от раменете; който се покланя на Господа, ръката му никой не може да отсече; който се покланя на Господа, той нито ослепява, нито оглушава, никога не се оплаква от болки в този или онзи уд. Докато те боли глава, сърце, дробове или стомах, ще знаеш, че този уд не служи на Господа. След това, колкото лекари и да викаш, никой не може да ти помогне. В края на краищата, ще те изпратят на онзи свят, Господ да те лекува. - Защо умират хората? - За да отидат при Бога, Той да ги лекува. Като оздравеят, те отново слизат на земята, за да проявят добротата и чистотата си, да мислят право и да вървят в правия път. Само при това положение те могат да изпълняват волята Божия.

И тъй, ако искате да знаете, дали сте на правия път, вижте, имате ли страдания и мъчнотии, с които не можете да се справите. Ако имате такива страдания, не сте още в правия път. Ако се справяте лесно с мъчнотиите и страданията си, вие сте в правия път и изпълнявате волята Божия. - Можем ли да видим Бога? - Щом имате хляб и вода на трапезата, вие Го виждате вече. Щом дишате свободно и възприемате светлината правилно, вие Го виждате. Който изпълнява волята Божия съзнателно и с любов, той заслужава да яде хляб, да пие вода, да диша чистия въздух и да възприема светлината. Като приема всички блага с благодарност, той вижда красотата на света и душата му се изпълва с радост. Това подразбира връзка с Първата Причина на нещата.

Стремете се към вътрешно разбиране на живота, към вътрешна връзка с душите. Имате ли тази връзка, вие ще гледате на всички хора като на ваши братя. Където отидете, в който дом влезете, всички ще ви приемат като свой брат. - Защо? - Защото сте добър, чист, мислите право и ходите в пътя на любовта. Кой няма да приеме богатия човек в дома си? Той идва с пълна торба, да дава, а не да взима. Дойде ли просяк в дома ви, ще го приемете само до вратата, ще му дадете парче хляб и ще го изпратите. Той няма право да влезе в къщата ви. - Казано е, че човек трябва да проси. - От кого? - Да проси от Господа, а не от хората. Вярващият трябва да вярва, да работи и да проси само от Онзи, Който го е създал. Той ще благослови хляба и водата му. Той ще изправи мисълта му, ще изчисти неговия път. Яжте от хляба, който земята дава. Пийте от живата вода, която чисти. Приложете правата мисъл, която освобождава от ограниченията. Влезте в правия път, за да приемете любовта. Защо сте дошли на земята? Да разберете, че сте чада Божии, да приемете Неговото знание, да разберете, че Той е добър, чист, всякога мисли право и посочва правия път на всички, които желаят да бъдат като Него. - Можем ли да станем добри, чисти, със свободна и права мисъл? - От човека зависи да постигне всичко, което желае. Той може да бъде дотолкова добър и чист, доколкото съзнава своята доброта и чистота. Той може да мисли право и да върви в правия път дотолкова, доколкото съзнава това. Какво мислят хората за него, това да не го смущава. Ако си здрав и добър, болният ще каже мнението си за тебе. Щом го посетиш и той стане от леглото си, ти наистина си добър човек. Ако си чист и посетиш нечистия, последният взима от водата, която му даваш, окъпва се, става чист. Ако мисълта ти е права, ще помогнеш на онзи, който се е заблудил, да излезе от трудното си положение. Не се самоосъждайте, не казвайте, че не сте чисти и добри, но се стремете към възвишени и светли мисли, към чисти чувства и прави постъпки. Ако съзнанието ви се помрачава, ще знаете, че имате известни пукнатини, през които влизат понякога прах, нечистотии. Запълни тези празнини. Ако стомната ти е счупена и водата изтича навън, трябва ли да си служиш с нея? Хвърли счупената стомна и си купи нова. Всички стари вярвания, всички стари възгледи, които имат свойствата на счупената стомна, трябва да се изхвърлят и да се заместят с нови, здрави, които държат мирото чисто и свежо. Новите възгледи представляват мирото на мировареца, което никога не се разваля.

Пророкът казва: "И твоите люде ще бъдат праведни, ще наследят земята вечно, вейка на насаждането ми, дело на ръцете ми, за да се прославям". (- 21 ст.).

"Малкият ще стане тисяща, а малочисленият - силен народ. Аз, Господ, ще ускоря това според времето му". (- 22 ст.). - Това е говорил пророкът преди повече от 2500 години. Трябва ли да чакате още 2500 години, за да се приготвите за деня Господен? Тези, които разбират законите, не трябва да чакат; онези, които не ги разбират, могат да чакат още 2500 години. Времето е дошло вече, не трябва да чакате. Който е готов, ще наследи земята. Който не е готов, още много ще чака, ще страда и ще се оплаква. Престанете да плачете. Живейте и се веселете с Бога, за да наследите земята, водата, въздуха и светлината и да се ползвате разумно от тях. Благодарете, че сте дошли на земята, да изпълните волята Божия и да видите, колко велик и благ е Господ.

Сегашните хора живеят в страх. Те се страхуват от болести, от глад, от сиромашия, от земетресения, от смърт. Само грешните, непослушните, глухите се страхуват. Праведните, обаче, от нищо не се страхуват. Земетресенията, бурите, гладът, сиромашията, смъртта нямат отношение към тях. За праведните, които чуват и виждат, е лекият и тих зефир, който едва полъхва; за тях е меката, приятна слънчева топлина и светлина.

Сега казвам на всички: Бъдете добри, бъдете чисти; мислете право и вървете в правия път - пътят на любовта, за да изучавате Божиите пътища и да имате Божието благословение.

Проявеният Дух в Любовта, проявеният Дух в Мъдростта, проявеният Дух в Истината носи всичките блага на живота, на Единния, Вечния Бог, извор на всички блага, в Когото всичко се обединява.

28. Утринно Слово от Учителя, държано на 5 май 1935 г.

София. – Изгрев.