Разлика между версии на „Прав и крив път“

Текуща версия към 20:28, 18 юни 2011

Общ Окултен Клас -ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГОДИНА (1934–1935)

КНИГА: Ако говоря, том ІІ

ПРАВ И КРИВ ПЪТ

„Добрата молитва"

Имате ли някаква тема зададена?

Каква беше темата, върху която говорих миналия път?

Аз си представям, че сте били на морския бряг. Каквото сте писали, морските вълни са го заличили, трябва отново да се пише. Малко хора има, които живеят с настоящето. Повечето от хората живеят със своето минало, с миналите възпоменания, със своите религиозни вярвания, как са живели едно време светиите, героите. За тях говорят. Пък за нас бъдещите поколения, те за нас ще говорят. Не зная с какво ще се похвали бъдещото поколение, със сегашните изобретения, фабрики, със своите топове, с големите здания. Но това са съвсем външни неща. Такива големи здания са оставили египтяните, техните пирамиди. Имаме една представа за египетската култура. Всички минали култури все са оставили следи. Асирийците оставили нещо, вавилонците оставили, предпотопните хора оставили.

Задава се днес въпросът, какво нещо е животът? Съвременната наука иска да определи какво нещо е животът, но не може да определи, не може съвременният човек да има една ясна представа за живота. Запример вие искате да бъдете здрави, вие искате да бъдете щастливи, вие искате да бъдете силни, вие искате да имате обществено положение. По-напредналите хора мислят, след като умрат, къде ще идат. Смъртта я разбират като едно състояние, което трябва да претърпят. Има много състояния, които ние не може да си представим. Младият никога не може да си представи какво е състоянието на стария, че той отива в същата посока и той остарява – това не го вижда. После, здравият върви по един път и приготовлява условията на болестта - не вижда това. Усеща някой път малка болка в ухото, някой път на носа се появява някоя фуска*, казва: „Няма нищо." И най-малката фуска е признак, че има условия за болезнено състояние. Може да мине месец, два, година, десет - ще се яви някоя болест. Или в живота се явява една мрачна мисъл или едно мрачно чувство. То е пак признак на едно болезнено състояние, което предстои за бъдеще.

Някой българин, като иде в Америка, хваща го носталгия за България - не за хората, но за всичката окръжаваща среда. Не може да се справи с новите условия, при които се намира, че му се иска да се върне. Носталгия имат не само българите. Има една статистика, която показва, че много студенти, като отидат в чужда страна, не са свършили нито колегия, нито университет, по причина на носталгията. Иде в някой град, хваща го носталгия, върне се в дома. И мнозина така са се завръщали.

И вас по някой път ви хваща носталгия. Искате да влезете в духовния свят, хване ви носталгия и казвате: „Я да се върнем пак в нашето отечество." Вследствие на носталгията вие не може да свършите това нещо. Обичате само това място, дето сте живели. Там, като погледнете къщата, вече сте ориентирани, като че тя представлява целия свят. Казвате: „Не ми трябва да ходя по света, да се скитам." Но представете си, че стане война и цялото село изгори, всички хора се пръснат, изгонят ви, никой не може да се върне, и вие също, в селото. Какво ще правите с тази носталгия? Не може да се върнете.

Ловците намират, че и зайците даже са култивирани. Има един прогрес в съвременните зайци - съвременните зайци станали по-умни от едновремешните. Сега статистиката какво говори? По какво именно съвременните зайци са станали по-умни от едновремешните? Статистиката говори, че като извадят един заек от леговището му, този заек след десет-петнайсет минути пак ще се върне на същото място. Тогава ловците седят и го чакат. Те знаят, че заекът ще се върне след десет-петнайсет минути. Копоят* го изкара, а ловците седят и чакат с пушката. След двайсет минути заекът от носталгия се върне на същото място. Сегашните зайци, като ги вдигнат от тяхното място, като вдигнат дърмите**, десет, петнайсет, двайсет километра бягат далече. Цял ден да чакате, няма да се върне. Те са дошли до това състояние, да знаят, че ако се върнат на същото място, очаква ги смърт; ако напуснат своето отечество, ще спасят кожата си.

Та казвам, понеже условията на живота са станали така лоши, всеки един от вас го очаква смърт, ако се върне на същото място, отдето е излязъл. Зайците вече прогресираха, хората ще пъкнат. Зайците се убедиха, че е опасно пак да се връщаш на същото място. Сега да преведем. Трябва да имате една ясна представа и за живота, и за всяко явление - животът трябва да се разбира, всяко явление трябва да се разбира.

В живота има три страни. Там, дето има живот, има деятелност, има една външна страна, движение има. Там, дето има живот, има не само движение, и разширение, широта има. Там, дето има живот, има и мисъл. Всяко явление е признак на живот. Изгряването на слънцето е признак на живот. Но туй явление е от един свят много по-висок. Да кажем, вечерно време вървите в тъмната нощ. Вие виждате. Но носите свещ - свещта е причина да виждате. Но зад тази свещ съвременните хора не може да видят дали има някой кон, някой вол, някое дърво или птица. Предполагат, че този, който носи свещта, е един човек. То е така, но преди да се прояви човекът, рибите на опашките си носеха свещи, рибите в устата носеха своите свещи. След рибите някои насекоми носеха своите свещи. Светулките преди човека имаха свещи. По какво се отличава светулката? Светне, после загаси, светне, после загаси. Светулката, като върви, защо загасва? Когато светлината се появява и изчезва, това значи, че светулките си говорят. Светулките със светене говорят на други светулки. Другите светулки, като видят светулката, знаят какво прави. За всяко замижаване и за всяко светване другите светулки знаят какво им се говори. Ние, хората, не знаем.

Ако се спра да говоря по-надълго за светулките и рибите, нищо няма да ви ползва. Имало е причини, за да имат тия свещи. Но да дойдем до човека. В далечното пространство вие виждате тия тела, които светят. Там, дето има светлина, има живот. Там, дето има движение, има живот. Там, дето има разширение, има живот. Някой път вие усещате известна теснота. Значи вашият живот щом се разширява, идва живот.

Изгряването на слънцето е далечно явление, което вас лично не ви ползва. Може сега да спорите, че има живот на слънцето или че няма живот. То е друг въпрос. Спорът произтича от вашето незнание, той не разрешава въпроса. Между умните хора няма спор, има разискване, но спор никога няма. Между глупавите хора има всякога спор. Между глупавите хора, които не разбират смисъла на нещата, всякога има състезание, спор има, болести, има недоразумения. Питате: „Защо е така в живота?" Да питаме защо е такъв животът, в такъв въпрос няма никаква философия. За живота аз имам една хубава цигулка.

Намирам една много хубава цигулка. Аз я оценявам, давам й доста голяма цена в дадения случай. Ако я вземе един виртуоз, който знае да свири, ще извади нещо хубаво. Ако я вземе друг, който не знае да свири, ако свири един обикновен цигулар, едва ли ще струва сто лева. Даже аз не бих дал сто лева. Ако свири един първокласен виртуоз, ще струва петдесет-шейсет хиляди лева. Според свиреца ще бъде и нейната цена. Питам: разбирането в цигулката ли е? Той трябва да знае да свири. Един човек трябва да знае да свири и да разбира живота. Ако не знае, животът няма смисъл, ако знае, повдига се цената на живота.

Казвате: „Животът е така създаден." Ние го създаваме с нашите разбирания. Запример вие като слушате толкова години, че говоря за Бога, но колцина има, които заради Бога, за Този Господ, за Който вие живеете, сте готови да пожертвате всичко? Привидно казвате, че сте готови. Ако дойде дебелият край, ако дойде едно гонение, както мъчениците са ги гонили, колцина от вас ще са готови да страдат за Господа? Този човек, който умира за една идея, той има идея, има разбиране. Да умира човек не е лошо нещо, но докато се убеди той, че трябва да умре, мъчнотията е там. Мре ли се за една идея, смъртта не е страшна. Докато се убеди човек само е ужасно - как да остави, да напусне дома. Изхвърлят ви от вашия дом, носталгията идва.

Да умрете, значи да дойде онзи ловец. Кучето отподире, той седи с пушката и дебне. Защо трябва да ви гонят? Заекът се пита: „Какво зло съм направил на този, който ме гони?" Този ловец наскоро се оженил за млада жена, която иска да има кюрк* от заешка кожа. Следователно заради любовта към жена си ловецът тръгне с пушката да гони зайците. Заекът казва: „Защо ме гониш?" „Ожених се, жена ми иска кюрк от заешка кожа." Иде с пушката - дан! дан! - десет-двайсет зайци убие и занесе на кюркчията кожите. Тази почтена жена тръгне със заешкия кюрк, казва: „Това са заешки кожи. Аз имам един възлюбен, който ходи с пушката. От любов го направи и аз го нося заради любовта на мъжа си."

Сега на тази дошло наум да носи кюрк от заешки кожи, на някоя от почтените дами дошло наум за лисичи кожи. Погледнете - мъжът взел пушката, и той дири не зайци, но лисици. На една лисица тегли куршума, на втора. Лисиците питат: „Защо ни биеш?" „Ожених се. Моята почтена любяща иска лисичи кожи." Тя тръгне с лисичите кожи. Аз съм виждал дами, които носят такива кожи. Казват: „Моят възлюбен я уби." Сега не ви привеждам измислени неща. Това са модерни неща, носят ги дамите по гърбовете си. Сега ги носят, без да са накарали възлюблените им да ги убиват. Някоя млада мома иска лисичи кожи. Бащата казва: „За ловец не ме бива, да ударя някоя лисица и да донеса кожата." Но той плаща на други. Ако е възлюблен, той убива лисиците, ако е баща, той кара другите хора да убиват лисиците.

Къде е причината за убиването на зайците и лисиците? Туй не е съществената причина. Някой отива да бие зайци, причината не е неговата възлюблена. Причината е, че този човек иска заешко месо. Хубаво, но този, който убива лисици, месото не яде, нали? Този господин, който иска да убива лисици, той се нуждае от пари. Търговска работа. Може да я продаде за четирийсет, петдесет, сто лева. Като убие петдесет лисици, по сто лева, и продаде кожите, правят десет хиляди лева. Но да се убият сто лисици не е лесна работа. Това са общи обяснения. Вие в живота гоните и зайци, и лисици. Когато се занимавате с търговия, вие гоните лисици, когато се занимавате с ядене, вие гоните зайци. Преведете си сами това, което ви казвам.

Казвате: „Аз като умра, искам да зная какво ще бъде моето положение на другия свят." Аз съм слушал всички проповедници какво казват по този въпрос. Вие в оня свят ще бъдете облечени в бели дрехи, тъй както мене сте виждали по някой път. Вие в оня свят ще бъдете в бели дрехи, препасани с един копринен може би пояс, или златен. Обуща няма да имате, боси ще ходите, но краката ви ще бъдат отлични, хубави, чисти. Ноктите ви - като диаманти, зъбите ви ще бъдат като порцелан, като бисери. Хубаво, аз съм виждал дами, облечени в бели дрехи и с бисерни зъби. Ето, казвам, ангел слязъл от другия свят.

Има три фази на живота. Има една фаза физическа, в която хората се подвизават. Има една духовна фаза, която аз свързвам с разширението на човека. Точката А аз наричам принцип на живота. Тази точка е една разумна причина. Малка е тя, но от нея изхождат силовите линии, в които нещата се проявяват. Малка е точката, но тя е разумна, дава подтик за разширение и за проявление. В туй движение, този радиус, който излиза от центъра, по някой път го наричат радииране или може да се нарече закон за оформяне.

Всеки един принцип, който се поляризира, то е едната страна. Тук имате вече една философия. За да се разбере една философия, трябва да мисли човек. Вие се намирате в едно обикновено състояние, много малко мислите. Малко мислите, понеже се занимавате с дрехи, с ядене, с чистене вашите къщи, с обществено положение, с речено-казано, кой ще се жени, кой какво е казал, коя родила дете, кой умрял. Туй са все външни страни, но вие главно с това се занимавате. Това е външната страна на живота, това е физическата страна на живота. Всичко туй, с което сега се занимавате, то е физическата страна на живота. Не сте си дояли, малко сте яли, много сте спали, не сте добре обути, не сте вчесани, нямате креват, нямате пари, нямате обществено положение. Това е все физическият свят. Когото и да погледна от вас, вие всички сте погълнати с проявления на физическия свят. Говорите за духовност, за Божествено, но физическият свят представлява голяма преграда, за да се издигнете до тези светове, и затова нямате ясно понятие за никой от тези светове. Някой път се спирате и казвате: „Дали има Господ или не? Като умрем, къде ще идем? Тук, тук да си поживеем." Може да живеете, но онзи ловец ще дойде и ще ви извади от вашето леговище. И ако вие се върнете на същото място, вас ви очаква смърт. Няма някой от вас, когото да не вдигнат - на този ловец ще му чуете гласа. Може би след една година, две, пет, шест и вие ще паднете в категорията или на зайците, или на лисиците. Зайците, това са добрите хора в света, лисиците са лошите хора в света. Но и едните, и другите ги гонят.

Има някои религиозно хора, които имат лисичи характер, други имат заешки характер. Заекът има две страни. Вие не сте изучавали хубавата, добрата, страна на заека. Голямо въображение има той. Голям филантроп е заекът, големи идеи има. Ушите му са големи. Заекът станал причина за идването на магарето. Едно време заекът е кредитирал магарето, затова то е станало по-голямо. Магарето е взело доста от заека. Заекът е професор на магарето, разбирате ли? И там е нещастието, че професора го гонят с пушка, а ученика, който се е учил при заека, го бият всеки ден. Защо днес се смеят на магарето? Понеже се е учило при заека и филантроп станало. По какво се отличава магарето от заека? Че магарето се научило да реве. Хубаво е. Когато Христос дойде на земята, не избра кон да се качи, но се качи на едно магаре и влезе в Йерусалим. Вие не разбирате дълбоката причина за това, че магарето е емблем на четвъртото посвещение в света. Всеки човек, който трябва да се посвети в някоя тайна, трябва да се качи на едно магаре и да влезе някъде. Или другояче казано, всеки един от вас, който минава през четвъртото посвещение, ще му смачкат фасона, тъй както на магарето. То, дето влезе, реве. Няма церемонии, вземат дървото и го напердашат. Вие виждате ли как се отнасят с магарето? Трябва да идете във Варненско, да видите как се отнасят варненските магарещари.

Ако вас ви нарекат „магаре", вие се обиждате. Право е да се обиждате. Човек всякога се обижда, когато не заслужава този епитет. Вие даже ще се обидите, ако някой ви каже, че вие сте доктор по медицина, или ако някой ви каже, че вие сте астроном, то е пак обида. Значи турят ви някой епитет, който не може да цените. Вие трябва да заслужите епитета. Да се каже на един човек, че е магаре, то е титла, то е четвъртото посвещение. Всеки, който не е минал през четвъртото посвещение, не може да носи името магаре. Вие, ако тръгнете от този свят на оня свят с магаре, ще влезете в рая. Ако сте с кон, ще ви върнат. С магаре ще влезете - райските врати ще ви отворят. Ако идете без магаре, въпрос е, дали ще ви погледнат. Какво ще кажете на туй сега?

Ще ви преведа сега. Ако вие от този свят за другия идете по пътя на унижението, може би ще влезете, но ако вие идете с вашите превзети възгледи, че баща ви бил такъв, че майка ви, че вашите деди, вашият род, че били светии, тази работа не минава. Светиите във вас трябва да бъдат. Дядо ви, баща ви, майка ви, всички трябва да са влезли във вас. Не отвън трябва да ги носите, а в себе си, като украшение. Ако баща ви не може да стане един диамант на вашата глава, ако майка ви не може да стане една огърлица на вашата шия, другият свят няма никакъв смисъл. В оня свят хората се събират на едно място, а на този свят се разпръсват. Идеята става отвлечена.

Сега вие по някой път питате дали сте прогресирали. Какво разбирате под думата прогрес? За да има прогрес, трябва да има движение, за да има прогрес, трябва да има в известен смисъл разширение. Когато вие се движите в движението по права линия, то е животът на физическия свят. В движението с разширение вие имате духовния живот. В движението по права линия и в разширението на човешката мисъл - това е смисълът. Точката, това е най-високото в живота. Туй положение, разширението, което се направи, то е духовното. Духовното, то е крайният предел. Имате емблемата тогава. Тук се образува буквата "л". Но както виждате, единият крак на тази буква представлява радиусът на един Божествен център. Вие като обичате, това е буквата „л" с един стремеж към кого? Към физическия свят. Любовта винаги се проявява. Най-първо вие не можете да обичате по-висшето от себе си. Виждате, че в това има един контраст. Питам: Бог, Който създаде света, когато обикна, и светът по-велик ли е от Него, или по-малък?

Аз ви казвам, вие не може да обичате по-големия от вас. Всякога ще обичате по-малкото. Сега вие ще кажете: „А детето обича майка си, по-голямо ли е то?" Но то е една лъжлива идея. Бог като създаде света, по-големият кого обичаше? Той обичаше човека, по-малкия. Следователно вие, за да обичате хората, трябва да бъдете по-големи. Някой път искате да обичате, някой път - да ви обичат. За да обичате, вие трябва да сте по-големи, за да ви обичат, вие трябва да бъдете по-малки. Вие нямате ясна представа за любовта. Хората спят, когато говорят за любовта. Имат детински разбирания, казват: „Трябва да се обичаме." За да ви обичат, трябва да бъдете малък, а за да обичате, трябва да бъдете голям. За да бъдете голям, трябва да имате първата идея на Бога. Бог, като създаде света, обикна малкото. Той обичаше създаденото от Себе Си. Вие като искате да ви обичат, то е втората идея. То е положението на малкото. В него вече се заражда идеята да обича онова, което го е създало, или да обича онзи, който му е дал условия да се прояви и да живее. Всякога може да обича онзи човек, който ви дава условия да живеете.

Да ви дам един малък пример. Има един човек, когото не обичате, не може да го търпите и казвате: „Този човек ми е неприятен, антипатичен ми е." Вашето положение може да се измени при дадени условия. Как? Представете си, един човек ви хваща за гушата, ще ви удуши. Вие губите съзнание, в този момент дойде този, когото не обичате, хване за ръката този, който ви души. Вие се съживявате, освободи ви от този човек. От този момент се измени вашето разположение към него. вие го считате за спасител и изчезне вашето неразположение. Защо? Той ви предаде своята идея за любовта. Вие когото не обичате, той проявява любовта. Вие виждате, че за този човек сте били в едно заблуждение, че е антипатичен. Оттам насетне вие не можете да имате неразположение към него: „Ако не беше той, аз нямаше да имам условия за живот." Ако вие сте антипатичен някому, дръжте положението, да му направите една услуга. Кога? Когато го душат. Трябва да се притечете на помощ, да дадете живот.

Сега, като ви разправям тези неща, каква е моята цел или какво имам предвид, кажете ми? Как схващате вие? Аз толкоз години говоря за семейния живот във всичките положения. Някои разбрали тъй, че трябва да вярвате в едно нещо, някои са го разбрали тъй, че не трябва да вярвате в друго нещо. Не, аз не съм учил това. Някои са ме разбрали, че трябва да се женят, други - че не трябва да се женят. Въпроса за женитбата не съм засягал. За мене женитбата е една земя неизвестна, то е човеческо явление, което и хората не знаят. Няма същество на земята, което да не е женено. Следователно всичките същества, които са слезли от небето, са излезли женени, нищо повече. Всичките същества, които са излезли преди вечността, излезнаха женени, и тогава дойдоха тук, на земята. Всеки от вас е женен.

Сега е чудно, че му хрумнало някому да се жени. Ако речете сега да се жените, вие сте закъснели. Вие сте се оженили отдавна за сродната си душа, на ваш език казано. Не мислете, че вашето женене е женене. Вашето женене, това е насилие, нищо повече. Вашето женене е все едно когато вие се качите на магарето, натоварено с кожи, и магарето върви, какво ще прави. Този ездач и магарето са женени. Като дойдат тия оженените, магарето иде в дома, другият е господар. Той не смее да каже, че е оженен за магарето. Ще му кажете „добиче". Има много хора, които са женени, и не смеят да кажат, че са женени. Оженил се той за някоя циганка, за грозотия. Отидат някъде, туря я в другата стая. Той минава, че не е женен, казва: „Слугиня ми е, тя ми прислужва." Тя е магарето долу. Как тъй той да се е оженил за такава грозна жена?

Аз превеждам. По някой път вие се страхувате да изповядате вашите убеждения, защо? Защото са цигански. Не се женете за тях. Не се женете за това, за което не сте женен. Не се развеждайте от това, за което сте женен. Нищо повече. Вие ще кажете: „Ние имаме известни възгледи." Оставете вашите възгледи. Туй, което хората са учили досега, го напуснете. Напуснете тия заблуждения, от които са се учили вашите деди и прадеди. Защо дедите и прадедите ви и вие всички сте живели в заблуждение? Хората, откакто са излезли от рая, всички са в пътя на заблуждението. Тези идеи са временни. Аз може да ви обичам - вие сте ми слуга, плащам ви, докато сте здрав. Утре, като се разболеете, казвам: „Върви си, мен болен слуга не ми трябва." Вие сте женен, обичате жена си, докато е млада. Остарее ли, казвате: „Мене такава грозотия не ми трябва, да си вървиш." Жената прави същото. Какво ще ми разправяте?

Изследвал съм света, имам своя статистика. На десет милиона мъже и жени има един честен мъж и една честна жена. Това е моята статистика. На сто милиона верующи мъже и жени по един се намира, който да обича Бога. От осем хиляди години колко милиарда хора са измрели, и Писанието казва в Откровението, че едва има 144 000, които любят Бога. Те са онези, които ходят с агнето. Агнето в дадения случай е изявяването на Бога. Бог като се изявява - това е светът на агнето. 144 000 хора. Защо са толкова малко, сега няма да спирам да обяснявам. На сто милиона, след като се завърти това колело, ще се намери едва един, който да обича Бога с всичкото си сърце.

Изчислено е, че са пуснати в обръщение или че цялата човешка раса има шейсет милиарда души. Ако вземете пропорционално, на сто милиона души се падат по един любящ мъж и една любяща жена. Направете сметка колко ще има, които любят Бога. В завъртането на тия шейсет милиарда, на сто милиона се падат шестстотин. Хиляда пъти като се завърти, ще имате шестстотин хиляди. Тогава пропорционално колко пъти се е завъртяло шейсет милиона, за да имате 144 000? Какво завъртане има? Ако на хиляда завъртания по на един оборот - едно завъртане е когато всички се преродят - има условие за цялата човешка раса, представете си, че в хиляда години цялата човешка раса може да се превъплъти на земята, хиляда пъти тя се е превъплътила. 144 000 каква пропорция ще представлява, колко обръщания ще има? На петстотин обръщания колко пъти ще имаме? Ще имаме триста. На двеста и петдесет? Сто и петдесет приблизително.

За Бога трябва да имате една ясна представа. Вие трябва да чувствате Бога в себе си, трябва да чувствате Неговото присъствие, Неговото разширение и Неговото движение във вас. Във физическия свят първо да видите посоката, проявлението на Бога. Всичките материални условия, които Бог ви дава, то е проявление на Бога във физическия свят. Всичките възможности, които ви дава да чувствате нещата, да ги опитвате, то е духовният свят. Всичките условия, дадената светлина, в която вие може да мислите, то е най-високото положение, до което сте дошли. То е пак проявление на Бога. Първо вие отвън имате нещо, какво може да владеете? На физическия свят тялото, което имате, то е външната страна, физическата страна, но така, както функционира вашият организъм, това понятие също е духовно. Онази сила, с която вие всичко може да направите, тя е пак от Бога. То е пак от Бога.

Божественото, това е главата на човека. Духовното, това са гърдите на човека, физическото, това е стомахът на човека. Яденето е физическо, обличането е духовно, мисленето е Божествено. Следователно няма да оставите физическото да изпъкне, да станете като бременна жена с изпъкнало благоутробие. Това значи, че сте бременен на физическото поле. Някои хора са станали бременни, някои жени са пуснали гърди и те са станали бременни в духовния свят. На някои хора главата е голяма - бременни са в Божествения свят. Пропорционално трябва да бъде развит човек. Колко трябва да бъде кръстът по отношение другите части на тялото? Вие нямате художествена мярка. Някой път ще се спра върху мерките, какъв размер трябва да има всеки човек. Сега няма да се спирам върху това положение. Всяка външна мярка се дължи на едно пробуждане, на едно разширение, на една мисъл. Какъв е вашият организъм? Три неща влияят, физическият свят влияе. Духовният свят влияе. Там е силата. Мисълта е в Божествения свят.

Та за да имате каквото и да е убеждение, вие трябва да имате вяра, трябва да бъдете в състояние да направите нещата. Щом може да ги направите, вие вече функционирате, вие сте на физическото поле. Щом може да ги опитате, вие сте на духовния свят. Щом може да мислите, да имате ясна представа, вие сте в Божествения свят. Мисълта за вас е много отдалечена. Казвате: „С мисъл работа не става." Всички работи за духовния свят са точно обратно. Нещата там са обратни. Духовният свят и Божественият свят се отличават диаметрално по своите проявления. На земята скъпите работи много скоро може да ги платите. Големите работи са скъпи на земята, малките работи са евтини. Всеки от вас може да има малките работи. В духовния свят е точно обратното - малките работи много са скъпи, милиони струват; големите работи може с един лев да ги вземете. Тук на земята един диамант, който струва петдесет милиона, или най-големият диамант струва седемстотин милиона, той има седемстотин и петдесет карата, в духовния свят такъв диамант може да го вземете с един лев. Евтини са големите работи. В духовния свят се плаща много скъпо за превоза и като вземете една работа, която е много голяма, трябва да плащате за превоз много скъпо. Ако един диамант струва един лев, за превоз ще платите може би четиристотин милиона. В духовния свят няма с какво да го пренесете, там няма превозни средства. Никога не може да намерите там един кон, затова вземат само дребните работи - кой каквото вземе, сам да го носи. Тук на земята избират големите работи, понеже има кой да ги носи.

Запример искате да ви обичат. Опитайте тогава идеята на Бога. Защо искате хората да ви обичат? До идеята за хората елате, след като сте обичали Бога. Най-първо съзнайте любовта на Бога, тогава елате до идеята другите хора да ви обичат. Или вие искате другите хора да ви обичат. Най-първо съзнайте идеята, с която Бог обича хората, тогава проявете любовта, тъй както Бог я проявява. Защото когато аз обичам Господа, Той се представя в Своето величие, не тъй както Го представят. Когато аз искам да обичам Господа, Той ще ми се представи в такава малка форма, че като Го видя, аз вземам да се съмнявам дали е този Господ, или не, дали заслужава да Го обичам, или не, дали да си губя времето с Него, или не. Във вас постоянно се явява едно съмнение, дали да Го обичаме, или не, не ви хваща окото. Погледнете наоколо, светът е голям. Погледнете Господа, вижда ви се малък.

Когато искате да усетите Божията любов, която Той проявява, вие ще Го видите в Неговото величие. Тогава е страшен. Когато искате вие да обичате Бога, вие трябва да изгубите голямото, трябва да Го видите в малкото. Господ Сам ви опитва, Той ви само поглежда. Казвате: „Аз Го мислех за Господ, Той съвсем закъсал." Някои хора с тази идея са се обезверили и мислят, че няма никакъв Господ. Това становище е отвън, хората са го наредили така. Питам, трябва ли да вярвате в това? По какво са познали учените хора, че има Господ в света? Кой учен човек е доказал, че има Господ в света? Че как ще ми докажат? Казвате: „Ако нямаше Господ, слънце нямаше да има." Ако на един сляп човек му разказвате за светлината, за доказателство му обяснявате светлината, световете, но всъщност доказвате ли му какво представляват те? Имате един сляп човек, глух, обонянието му не функционира, има само осезание, как ще му докажете, че има Господ в света? Как ще докажете на един глист, че има Господ? Вие убеждавали ли сте един глист за съществуването на Бога? И аз може всичко да зная, но досега не съм могъл да убедя нито един глист да повярва в Бога. Казвате: „Не си губи времето с нас да ни убеждаваш, че има Господ. Покажи ни как да излезем от това несносно положение, остави се с този Господ. Не виждаш ли на какъв хал се намираме! Ние искаме да прогресираме в този свят." Каквото и да говоря, глистът си седи в земята. Най-после, като дойде да умре, ще излезе отвън. Като умре, едва погледне, че има Господ, после пак заспи.

Какво става в нашия ум? Вие не може да турите вашата философия на разположение на Бога. Ако вие не може да турите на разположение вашето сърце, аз говоря за онова истинското верую, питам, тогава каква религия имате вие? Аз на себе си лесно проповядвам. В мене има една философия. Каква? Аз вярвам в три неща. Аз вярвам, че трябва да туря на разположение на Бога тялото си да служи на Бога, после трябва да туря сърцето си да служи на Бога, трябва да туря ума си да служи на Бога. Защото аз не искам да бъда един дървеняк като тебе. Ти философстваш, но за мене си един дървеняк. Аз съзнавам, че имам тяло, имам сърце и ум, а пък ти, който философстваш само, нямаш нито ум, нито сърце, нито тяло. Той няма никакво съществувание, а на мене дава ум, как аз да си наредя живота. Казвам, няма да философстваш, аз тази работа по-добре я зная от тебе. Аз да ти кажа как ти може да се облечеш. Ти си дървен философ. После как да се облечеш хубаво, как да имаш пари, да имаш един ум, да си направиш едно сърце. Ти сега се влияеш от твоята дървена философия, какво ще ми говориш. Долу вашите дървени философии. Тия дървени философии, облечете ги в плът, дайте им сърце, дайте им ум, тогава ги изнесете навън.

Не вярвайте в това, което не може да направите. Не вярвайте в това, което не чувствате, не вярвайте в това, което не мислите. Това, което вие може да помислите, това, което може да почувствате и да направите, това е реалността. Да, мога да ви покажа реалността. Нека дойде един болен, аз само ще положа ръката си върху него и той ще оздравее. Ама не после да дойде да ме изпитва още десет пъти. Щом оздравее веднъж, да не идва повече да опитва още десет пъти пак да го лекувам. След като оздравее, ще започне да философства, че природата го излекувала, че това е закон и тъй нататък. Как става лекуването? Щом съм във връзка с Бога, всичко мога да направя. Аз вярвам в Бога защо? Защото имам тяло, защото имам сърце, защото имам ум. Нищо повече. Вие ще дойдете сега да ми кажете: „Аз всеки ден се разговарям с Господа." Как се разговаря? С такива долапи, с каквито вие си служите, не може да вярвате в Господа. Главата ми е побеляла знаете ли от какво? Докато се освободя от човешките долапи. Зор съм видял от онова колебание в човека, дали да направя нещо, или да не го направя, че какво ще кажат хората, ако е така или иначе, този да залъжа, онзи да залъжа оттук-оттам. Докато се освободя от всички тия работи, главата ми е побеляла.

Някой ден ще ме видите със златна коса, някой ден с черна коса, някой ден ще си хвърля брадата, ще ви се представя като млад момък.

Сега вие се чудите. Тя, като ме срещне, ще хвърли око на мене. Аз ще я потупам по рамото и ще й кажа: „На крив път си тръгнала. Ти си се влюбила в мене, на крив път си." Всеки, който се влюби в мене, на крив път е. Аз не искам да се влюбвате в никого. Влюбването в когото и да е е на крив път. Ако твоето влюбване те отдалечава от великата цел на живота, влюбването не е на място. Ето каква е моята идея. Аз искам да бъда непознат на хората. Няма какво да ме обичате. Гледам, някой пъшка. Побутна го, оздравее. Той казва: „Какво стана, че оздравях, не зная." Гледам, някой пари няма, иска да се самоубие. Оставя му една торба със злато и си замина. Дето мина, правя добро, никой не ме знае. Мене ми е приятно, връщам се весел, радостен, като ги гледам, че всички тези хора, на които съм помагал, са радостни. На тях давам, но не искам да ме знаят кой съм. Аз се радвам на тяхното положение.

Ако вие обичате Бога, какво искате повече? Ако вие не можете да обичате Онзи, Който ви е дал всичко, как ще обичате онези отвън, които нищо не са ви дали? Сега вие казвате, вие не сте дошли до истинската любов. Често една сестра ми казва: „Учителю, аз искам специално да се разговарям с теб." Казвам: „С глупави работи не искам да се занимавам." Таман река да й кажа нещо, тя започне пак: бъра-бъра-бъра. Ето един дървен философ. Мислете, не говорете.

Сега не е въпросът за вашите стари възгледи, а за новото положение. Вие вече минавате от една форма в друга форма, настават в света нови положения. Вие отивате на училище. Отношенията ви няма да бъдат като при майка ви, при баща ви, при братята ви, при сестрите ви. Положението ще бъде съвсем друго В училището съвсем ще се измени редът на нещата. По-лошо ли ще бъде? Много по-добре. Вие влизате вече в едно Божествено училище. Вие ще се научите на ред и порядък. Не само да отричате, трябва да се учите. Туй самоотричане ще се прояви чрез всичко. Аз говоря за подмладяването. Подмладяването във вас не може да стане.

Подмладяването може да стане само при известно условие. При права мисъл, при едно право чувство, при една права постъпка или съзнанието, че владеете нещо физическо, че вие владеете нещо духовно, че владеете нещо Божествено, при това положение може да стане подмладяването. Туй подмладяване не мислете, че може да стане изведнъж. Подмладяването може да стане постепенно. Човек може в една година да се подмлади. Може с десет години да се подмлади, с двайсет, трийсет, четирийсет години, но ако е във връзка с разумни, светли същества. Ако го оставят, пак може да се върне назад. Писанието казва: „Онези, които очакват Господа, които обичат Господа, тяхната сила ще се поднови, онези, които вървят по Божия път, ще се подмладят.“ Питам, вие тук, които ме слушате, подмладявате ли се, или остарявате? Ако остареете, вървите по кривия път, ако се подмладявате, вървите по правия път. Казвате: „Едно време беше любовта." Едно време било. Едно време хората ви уважаваха, защото имахте пари. Сега сте останали без пари и хората не ви уважават. Вие сте при реалността, кой няма да ви почита? Почитта не е за вас. Вие не трябва да разчитате на вашите пари. Ако вие имахте необходимата сила във вашата ръка, болните хора нямаше ли да ви уважават, слепите хора нямаше ли да ви уважават, куците нямаше ли да ви уважават, неврастениците нямаше ли да ви уважават? Навсякъде щяха да ви уважават.

Искам да се обърна към вас и да ви попитам колко души от вас има готови да тръгнат в новия път? За втория път на един лист напишете. Темата ще бъде „Колко души от вас има, които искат да тръгнат в новия път". Аз ще ви дам една програма по новото разбиране. Досега вие сте разбирали, че за да влезете в новия път, вие трябва да напуснете стария път. Има едно криво разбиране. Ще вървите в Божествения път, без да напускате кривия път. Защото сега хората вървят в кривия път, но не напускат правия път. Вие сега вървите в кривия път, но не напускате правия път. Сега обърнете - да вървите в правия път, и да не напускате кривия път. Аз обръщам нещата. Досега вие сте вървели в кривия път и не сте напуснали правия път. Туй, което сега ви казвам, е да вървите в правия път и да не напускате кривия път. Какво се е изменило? Движението само е изменено. Ще спрете движението в кривия път и ще вървите в правия път. Сега се държите за правия път, а вървите в кривия път. И защо нямате резултати? Аз така определям. Малко хора има, които вървят в правия път. Много има, които вървят в кривия път.

Казвам, тези духовните, те се държат за правия път. Аз не искам да се държите за правия път, дръжте се за кривия път. Разбирайте го, както искате. Вие не може да не се държите за кривия път. Вие мислите, че като тръгнете в правия път, няма да ядете. Ще ядете - то е кривият път. Ще се обличате - то е кривият път. Пари ще имате, къща ще имате, деца ще имате, то е все - ще се държите за кривия път. Но вървете, движете се в правия път, нищо повече. Не че грехът е в яденето. Грехът не е в носенето на дрехи, грехът не е в имането на пари и тъй нататък. Грехът на хората седи в това, че те не вървят в правия път, а се държат за правия път. Не зная дали тази мисъл е ясна.

Следващия път искам да ми кажете колко души има, които са готови след осем хиляди години да тръгнете в новия път. Вие ще кажете: „Не сме ли тръгнали досега?" Досега вие вървите в кривия път със заблуждението, че вървите в правия път. И като вървите, вие мислите, че не се държите за света. Вие за света се държите. Дръжте се за света. Но казвам, като се държите за този свят, Бог ви изпитва с това. Мислите ли, че - аз съм богатият човек, - като дойдете и вземете от мен една торба със злато, ще считам, че сте извършили престъпление? От гледището не Бога това не се счита за престъпление. Богатият ви е направил услуга. Вие като магарето пренасяте един товар от едно място на друго и ще ви се плати за това. От човешко гледище, като вземете парите, правите едно престъпление. Вземам чисто материалния свят. Какво престъпление има, че сте взели една торба злато? Вие златото няма да го изядете. Какво престъпление има в това, че сте взели четири-пет ябълки и сте ги изяли?

Вие ще ми направите едно възражение: защо Господ забрани да се яде от дървото в рая? Това дърво, от което Бог забрани на човека да яде, други се хранеха от него, понеже то не беше забранено за тях. Човек яде от друга храна, но Господ казва: „Тази храна не е за тебе." Човекът престъпи Божията заповед. Стават какви ли не престъпления на земята. И майката определи яденето за едно дете, дойде друго, изяде го. Тя вземе пръчицата и го набие. Следователно не вземайте за себе си това, което не е определено за вас. Не се стремете да реализирате това, което не е за вас.

Сега веруюто ви: трябва да имате любов към Бога. За Христа говорите. Колко християни има? Колко от вас има, които са готови да пожертват живота си за Христа? Колко от вас сте готови да вдигнете кръста си, да Го последвате? Казано е: „Няма нито един, който да е напуснал всичко заради Господа и да не е приел стократно в бъдещия живот вечен." Какви ли не противоречиви възгледи има за християнското учение. Някой иска да се откаже от света, някой иска да се отказва от жена си. Казвам: „Върви по Бога, но се дръж за жена си." Жената дойде и се оплаква от мъжа. Казвам: „Върви по Бога, но се дръж за мъжа си." Казва: „Аз искам да се освободя от него." „Ти от невидимия свят си излязла с един мъж и от него никога не можеш да се освободиш." Дойде един мъж, и на него казвам: „Ти от невидимия свят си излязъл с една жена и от нея никога не може да се освободиш." Не се стремете да се освободите от вашите жени. Не се стремете да се освободите от вашите мъже, ами речете: „Както Господ дал." Мъжът какъвто и да е, по Бога ще вървите, него ще държите.

Сега идеята каква е? Онези, които се държат за света, и онези, които се движат към Бога, не живеят ли? Какво е отношението на Бога към всичките хора? Какво е отношението на Бога към праведните и грешните? От моето гледище на грешните турили топли стаи, нагорещили ги, постоянно бани, триене, бани, по петнайсет бани на ден. Чистите деца нямат такъв огън, те не се нуждаят от бани. Там вече имате един свят на светлина, те само ходят, разхождат се, гърлото не е засъхнало.

Те са иносказателни работи, които мъчно може да ги разберете. Питате: „Какво нещо е туй, християнството?" Най-първо християнството е да почувствате любов към Бога, и после християнството седи в това, да почувствате любовта на Бога. Да почувствате Божията любов към себе си и своята любов към Бога, това е християнството. Ако вие може да почувствате Божията любов към вас и вашата любов към Бога - това е християнството. Ако вие не можете да почувствате любовта на Бога към вас и ако не може да почувствате вашата любов към Бога, вие не сте християни, не сте човек, не сте нищо. Това е сила, това е тайна, това е мощното в човека. В дадения случай да чувствате присъствието на Бога, когато вие се намирате в голямо противоречие, обезсърчение, обезсмисляне в живота, изоставяне, но в туй изоставяне вътре в себе си да почувствате Бога, това е силата. Това е нещо прекрасно.

А-то е любовта на Бога, която излиза към радиуса В. Туй В, това съм аз, който в даден случай чувствам любовта на Бога.

Периферията на един кръг всякога показва любовта на човека към Бога. Радиусът, който излиза от центъра на една окръжност, представлява Божията любов към мене. Движението по периферията представлява моята любов към Бога. Защото винаги в съвременната наука има едно радиално движение и обратното, което отива към центъра. Има едновременно две сили - едната, която притегля, другата, която отблъсква. Едната, която иде от центъра, другата, която иде от периферията.

Тази сила, която излиза от периферията, това сме ние с нашата любов към Бога, перифериална любов. Божията любов е централна любов, научно казано.

Следователно едновременно вие трябва да притежавате и централната любов и перифериалната любов.

„Отче наш"

Тридесет и шеста лекция на Общия окултен клас

12 юни 1935 г., сряда, 5 часа

София - Изгрев

• фуска (диал.) - мехурче по кожата, флюска, пъпка

• копой (тур.) - ловджийско куче

• вдигам дърмите (разг.) - махам се, обирам си крушите, тръгвам си

• кюрк (тур.) - дълга горна дреха, подплатена с кожи, шуба, дълъг кожух