Разлика между версии на „Стар и нов порядък 2“

Текуща версия към 11:46, 15 юни 2011

Общ Окултен Клас- ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГОДИНА (1934–1935)

КНИГА: Ако говоря, том І

СТАР И НОВ ПОРЯДЪК

Учителя чете заглавието на разработената тема: "Истинските методи на обичането".

Мислете върху обичта. (Една буболечка кацна върху листовете с темите - и тази буболечка разрешава въпроса на обичта. Един брат прочете няколко листа с темата "Истински методи за обичане".)

Трябва разсъждаване. Вие вървите все по стария начин за разсъждаване. По този начин ще получите стари изводи. Например вие казвате, че няма Бог. Това е стар метод. Съществува едно правило, че не можеш да докажеш това, което не съществува, а пък щом съществува, няма какво да го доказваш. За да изследваш един предмет, който е близо, ще употребиш един метод, ще го смалиш, а пък ако е много далеч, ще трябва да го увеличиш.

Най-първо, съществува ли обич в света? Щом приемете това, как ще го докажем? Можем ли да докажем съществуването на светлината? Тя сама се доказва. Има методи за използване на светлината. В какво количество може да я възприемеш? Ако приемеш с очите си повече светлина, отколкото трябва, това може да ти причини известна пертурбация в нервната система, защото очите не са приспособени на силната светлина.

Пишете сега върху темата "Новият начин на мислене". Новият начин на мислене е, че ние трябва да любим. Но тук самият израз трябва да се поправи. Самата дума "трябва" е вече стар начин. При новия начин думата "трябва" трябва да се замени с друга дума. Може да се замени с думата "да" или направо да се каже: "Любе" От тези три израза - "трябва да любиш", "да любиш" и "любе" - кой от тези три израза ще произведе резултат? Човекът със старото мислене мисли, че трябва да обича, но същевременно съзнанието му е разделено и казва: "Не може да се обича." Разделено е съзнанието му вътре. Не може да накарате един човек да обича това, което е противно на неговото естество.

Сегашните учени казват "положително и отрицателно електричество". Това нищо не значи. Аз разглеждам така този въпрос: има електричество механическо, органическо и психическо. По какво се отличават те? Механическото електричество върви по прави линии, органическото върви по криви линии, а психическото върви спирално. Всякога щом впрегнете една психическа енергия на работа, понеже тя съдържа в себе си и механическия процес, то винаги електричеството иска да се освободи от този кръг на движение и търси правата линия. Щом електричеството не иска да върви по кривата линия, то иска да върви по механическия път, то е най-лесният път. По някой път започвате с най-възвишеното, с психичното. Една мисъл, за да може да се организира, трябва да бъде силна. Неорганизираната мисъл е слаба. Тя е силна отвън, но отвътре е слаба и не може да издържа.

Старото мислене се отличава със следното: когато човек мисли по старому, той се безпокои. Там, дето има безпокойство, там е старото мислене, а пък там, дето няма безпокойство, а има светлина, там е новото мислене. Да кажем, че мислиш за богатство и се безпокоиш. Например безпокои те, че не си богат. Тогава ти вървиш по стария начин на мислене. Когато не се безпокоиш, ти вървиш по новия начин на мислене. Християнин си, и ако се безпокоиш, ти вървиш по стария начин. Всякога, когато имаш безпокойство, това е един стар начин. Или нямаш търпение и казваш: "Трябва да бъда търпелив." По какво се отличава търпението? Някой ти казва някоя дума и ти не си премълчиш и отговориш. Ти му отговориш, но със своя отговор ти усещаш едно безпокойство в себе си. Това показва, че ти вървиш по стария закон. А пък щом отговориш и усещаш спокойствие, това показва, че си постъпил по новия начин на мислене. Не отговаряй на глупавия според глупостта му. Отговаряй на глупавия разумно, за да познае той, че е глупав. Аз не искам да цитирам. Не отговаряй на безумния според безумието му. Изразът: "Отговаряй на безумния според безумието му и на умния според ума му" - това твърдение според мене е старо. Не вземай ролята на глупавия, значи не му отговаряй със същата негова мярка. Той се занимава с известни глупави въпроси. Не влизай да разискваш глупави въпроси, каквито той разисква.

Например някой пита не може ли светът да се създаде и без грях. Как ще го обясните? Вие говорите за развитие. Взимам един топ от сто метра плат навит и го развивам. След като сме го развили, станало ли е това платно по-учено? Развито е платното, но не е станало по-учено ни най-малко. И като го навия това платно, станало ли е по-просто? Не. Вие казвате: "Човек трябва да се развие." Трябва да разбирате смисъла на думата "развитие". Думата "развитие" сама по себе си няма сила. Ти казваш: "Трябва да се развия, да стана по-умен." Но като станеш по-умен, ставаш по-лош в някои случаи. Или казваш: "Аз трябва да уредя живота си, да стана учен човек." Но като станеш адвокат, ще бъдеш грешен отвътре, а отвън праведен. Като станеш християнин и изучаваш Библията на пръсти, ти ще правиш повече грехове, отколкото по-рано. Ще направиш едно прегрешение и ще намериш един стих да се оправдаеш. Дали ще можеш да се оправдаеш, то е друг въпрос. И когато се оправдаваш, и когато не се оправдаваш, то и двете неща спадат към една и съща категория. Нито когато човек се осъжда, е лошо, нито когато човек се оправдава, е добро. Щом някой казва: "Не искам да ям", аз подразбирам, че е ял. Някой казва: "Искам да ям", аз подразбирам, че не е ял.

Най-първото е - трябва да мислите. Ако не мислите, въпросът е свършен. Но и в мисълта може да направите една погрешка. Сега, в какво седи погрешката? Не се доближавай до огъня и не си туряй пръста в огъня, нищо повече. Това е едно от правилата. Стой далеч от огъня. Двама хора не могат да живеят по единствената причина, че са много близо. Ако вие бяхте разхвърляни по цяла България, ако бяхте разхвърляни по четирите краища на България, и ако ви се говореше по радиото, не щеше да има помежду вас никакъв спор. Но понеже сте събрани тук, както сте, то има всички условия за противоречия. Макар да има недоволство, но не го изказват. А пък онези, които са доволни, тяхното доволство седи на косъм и утре може да се развали. Да кажем, че влезеш в един салон и усещаш една неприятна миризма. После, когато се говори, трябва да се изхвърли личният език с изразите: "Ние... ние... ние... аз... аз... аз..." Турете малко настрани тези думи "аз", "ние". Турете настрани и следните прилагателни: "отличен човек", "много добър", "като него няма". Това е мода. украшение. Това са панделки. Но защо ти са панделки?

Да кажем, че вие имате в себе си въпроса, дали сте добри, или лоши, и не знаете. Какво подразбирате под израза, че сте добър или лош? Ти казваш: "Аз съм много добър човек." Претегля те, тежиш петдесет килограма. Казваш: "Станал съм лош." Пак те претегля. Тежиш пак петдесет килограма. Ти искаш да изтъкнеш, че нещо е дошло в тебе. Ти сънуваш, че насън си убил и казваш: "Аз съм убиец, убих един човек насън." Как го уби насън. Сега има някои неща, които не са реални. Вие говорите някой път за добродетели, които са насън. Казваш: "Това съм направил, онова съм направил." И после казваш: "Насън го направих."

Сега всички, които сте в училището, искате да се измените. Казвате, че трябва да се измените. Хубаво, в какво седи понятието Бог - в това, което се изменя ли, или в това, което не се изменя? Вие имате една философия, че трябва да се измените. Тогава вие по кой път ще вървите? Ти ще кажеш: "Аз съм невежа." Но невежеството е едно изменение. Казваш: "Станал съм много учен." Пак си се изменил. Станал си невежа, понеже си занемарил свещените книги, занемарил си четенето им. И после си възстановил първоначалното, значи премахнал си невежеството. Ти казваш: "Станал съм учен човек." Ти не говориш истината. Ти си възстановил твоето нормално състояние. Няма да кажеш, че си станал учен човек, но да кажеш: "Освободих се от невежеството, освободих се от мързела, който имах." За някого се казва: много учен станал, четири факултета свършил. Никакви четири факултета не е свършил. Казват за някого: "Той е създал нова теория за създаването на света." Един учен напоследък твърди, че един атом първоначално се пръснал и образувал вселената.

Вие казвате: "Понаучих се нещо." Какво си научил? Ти казваш: "Да обичаме." Бог обича. Имаш ли понятие как Бог обича? Ти, като говориш, да обичаш, както Бог обича. Имаш ли понятие, как Бог обича? Аз казвам, да греем като слънцето. Имаме един пример, ако кажа на хората: "Така да греете, като слънцето." Виждаме слънцето, имаме вече за слънцето едно понятие.

Вие казвате: "Ние не сме толкова добри, ние сме останали много назад." Това е стар начин на мислене. Или казва: "Еди-кой си народ е станал по-културен." Това е стар начин на мислене. Нима римляните, германците, англичаните, шведите, египтяните, асирийците, евреите не бяха културни? И казват: "В бъдеще ще бъдем по-културни." Ние, съвременните народи, с какво седим по-високо от другите? Сега въпросът е, кои християни бяха по-добри, първите християни или сегашните. Като мислим по старому, ще кажем, че първите християни бяха по-добри. Логически го доказват така: първите плодове, които узряват, са най-хубавите, а пък последните не са толкова добри. Казват: "Сегашните християни са последните плодове. Те не могат да узреят както трябва." Това е старото мислене. Те правят една погрешка. Във физическия свят са прави, за физическия свят заключението е много право. Но тази аналогия не издържа. В духовния свят законите са съвсем други. Някои говорят за известни положения, за известен морал. Аз ще цитирам сега какво е разбирал един от апостолите на християнството.

Сега искам да мислите. Един държи една реч и един от слушателите казва: "Речта беше толкова хубава, че аз плаках." Друг слушател казва: "Речта беше толкова лоша, че аз никак не се интересувах." Нито едното, нито другото е вярно. Ако си плакал, ти си плакал за себе си. Не те е накарала речта да плачеш, но ти имаш някоя причина в себе си.

Там, дето има закон, там има старо мислене. Там, гдето има скърби и страдания, там има закон. Там, дето има смущения, там има закон. Там, дето има недоразбиране на някои работи, там има закон. Да се освободиш от условията на закона, то не е така лесна работа. Жената може да се освободи от клещите на закона само при смъртта на мъжа. И мъжът може да се освободи от клещите на закона само при смъртта на жената. Вие, като питате човек трябва ли да се жени или не, вие имате една съвсем стара идея. Вие казвате: "Трябва ли човек да се жени?" Аз сега не съдя женитбата. Някой казва: "Трябва ли да стана слуга, или не?" Щом станеш слуга, ти имаш вече известен договор с господаря си за една година. Ти си слуга, господарят казва: "Ти това ще свършиш." Слугата казва: "Аз искам толкова да ми платиш." За една година ти си жена на този господар. Господарят е мъжът, слугата е жена. Дойде краят на годината, и ако ти отърва, ще бъдеш жена, а пък ако не ти отърва, ще излезеш от този господар. Някои жени казват: "Не мога да търпя мъжа си, нямам сила да го търпя." Някои мъже казват: "Нямам сила да търпя жена си, тя се натрапва." Питам: "Слугата трябва ли да се върти постоянно около господаря си? Не. На нивата ще работи, а пък сегиз-тогиз ще идва при господаря си. Слугата няма да се занимава с господаря си, къде ходи той. Слугата гледа да изпълни честно длъжността си. Този порядък на нещата, сегашният, дали хората трябва да се женят, или не, този въпрос абсолютно не ме интересува, понеже той спада към един свят на безпорядък и безправие.

Сега вие казвате: "А ние, които се оженихме?" Много хубаво сте направили, че се оженихте, но за една година. Като умреш ти и жена ти, ще бъдете свободни. Жена ви и вие ще умрете и ще се освободите. Господ, за да отучи хората от един лош навик, тури смъртта. Толкова дебелоглави бяха хората, да разберат истината, че се внесе смъртта. Толкова дебелоглави са хората, та не слушат, и тогава Бог внесе смъртта. Тя разрешава въпроса. Бог казва на мъжа: "Тази жена не ти трябва." Той казва: "Без нея не мога." Хубаво, и като я вземе, след това смъртта дойде и тя плаче за него. Всеки мъж, като умре, става ангел за нея. А по някой път жената казва: "Много добре стана, че той си замина." Че ако той е ходел с други жени. по-добре стана, че Господ го взе. Я вижте сините петна по тялото й. Няма жена, която да не е правила престъпления. Насън я прегръща някой мъж. Насън прегръщаш някоя чужда жена. Това, което насън става, и в действителния живот става. Това, което в действителния живот става, и насън става. Моите разсъждения са такива. Един беше деветнайсет години вегетарианец и насън ял кокошка, и после събужда се и плюе. Той казва: "Чудя се на ума си, как ядох насън кокошка?" Тогава и в действителния живот може да ядеш кокошка. Това показва слабостта на известни навици, които сме придобили. Те имат някой път надмощие над нашата воля. Аз гледам някой път как се натрапват някои мисли. Една мисъл ти се натрапва като муха. Отпъдиш я, тя пак се натрапи. Защо те преследва тази мисъл? Седиш и мислиш: "Дали моето дете е живо? Дали син ми ще свърши училището, или не?" Натрапва ти се тази мисъл. Защо ти се натрапва мисълта, дали ще свърши детето ти училище, или не? Че ти си заинтересован материално и не можеш да решиш правилно въпроса. Син ти може да свърши, но дали син ти ще ти донесе това, което ти очакваш, то е друг въпрос.

Някой казва: "Аз съм верующ." Никога не мога да ви докажа как трябва да живеете. Аз трябва да ви покажа как това да стане метод. Някой може да каже: "Дайте ми един метод за любовта." Аз ще му кажа: "Тръгни след мене. Цял ден ще вървиш след мене, и ще научиш метода. И каквото правя аз, и ти го прави. Ако ти отърва, прави го, ако не ти отърва, не го прави." Някой казва: "Ние трябва да обичаме, както Бог обича." Тогава аз ще тръгна подир Бога и каквото прави Той, и аз ще го правя, ще внимавам какво прави Господ. Вие не смеете да отидете при един свят човек, казвате: "Той е свят човек, при него човек не може да се допре, като него друг няма." Аз разбирам следното: вие не искате да живеете като него. Вие казвате: "Той е много свят човек." Туряте си една преграда, понеже не искате да живеете в неговата святост. Вие го виждате облечен в много проста дреха, не като някой цар, на главата си няма корона.

Доброто в света седи в това. Като възприемеш доброто, то трябва да внесе нов елемент в тебе. Доброто поддържа мира. Това, което поддържа мира в човека, то е добро. Това, което отнема мира в човека, то е зло. Така седи истината. Това, което поддържа топлината на човека, това, което поддържа мекотата на характера му, това, което поддържа неговата топла мисъл, това е любовта. За да обичаш, трябва да имаш тази топлина. Тя е най-приятната топлина. После трябва да имаш тази приятната мекота. После трябва да имаш красота. Това е любовта. Това са три неща, които вървят заедно. Топлина, мекота и красота, това е любовта. Тя върви с тези три неща. Ще си пипаш кожата и ще видиш, че имаш приятна топлина. Да не е много суха кожата и да не е много влажна. Има една мекота, която е приятна.

Сега практическото приложение. Любовта трябва да бъде един метод за лекуване. Вие трябва да разберете любовта като един метод за лекуване във вашия живот. Имате едно кораво чувство, неразположен сте, гледате мрачно, песимист сте. Приложете любовта като един метод за промяна на вашето състояние. Във вашата нервна система липсва нещо. На онзи гладния човек какво ще му кажеш? Ще му кажеш: "Липсва ти нещо." Дай му да яде и, като яде. той ще се задоволи. Дай му подходяща храна за душата. Ще ядеш. Питаш: "Как ще ям?" Вие не мислете как ще ядете. Турците казват: "Който много знае, много тегли." Някой път аз наблюдавам. След като ви говоря, вие седите и казвате: "Това не се отнася до мен." Вие казвате: "Нещо ново да дойде." Какво е това ново? Казвате: "Да дойде Христовата любов." И чакате тая любов. По кой начин ще дойде Христовата любов? Христос чакаше ли Баща Му да дойде отнякъде? Той казва: "Аз живея в Отца и Отец живее в Мене, и изпълнявам Неговата воля." Че ако вие чакате Христа отвън, вие нямате понятие за Христа. Вие ще кажете: "Аз съм в Христа и Христос е в мене, нищо повече."

Една сестра ми разправя следното: "Срещнах се с един съботянин, който започна по старому, попита ме: "Имаш ли Духа?" Аз казах: "Не зная дали имам." Попита ме: "Разбирате ли вие Писанието?" Казах му: "Чела съм малко." "Но съботата пазите ли?"

Ето какво представлява съботата. Шест дена като се занимавал Бог със света и с хората, и видял колко лоши ще бъдат хората, в седмия ден си починал от всички човешки неразбории. Ти, за да имаш един съботен ден, трябва да се освободиш от всички неразбории в света, от жена си, от децата си, от професията си, от потеклото си и да се помислиш, не какъвто си в потеклото си, и да се помислиш такъв, какъвто си в себе си.

Любовта трябва да я изучавате в душата си. Тя не е нещо, което може да разберете с ума си. Вие се приближавате до някой човек. Лъхне ви нещо, приятен ви е някой човек. Тази приятност се дължи на нещо. Или някой човек, като се приближите до него, ви е неприятно. Аз ще ви дам едно сравнение. Представете си, че имате една чешма със желязна чучурка. Имате друга чешма със златна чучурка. Имате трета чешма със сребърна. Представете си, че при златния чучур тече мътна вода, а през железния - чиста вода. Питам, откъде ще пиете вода? От железния чучур. Допуснете сега друго сравнение, че през златния чучур тече чиста вода, както и от сребърния, и от железния. Откъде ще пиете? От златния чучур. Не е външният чучур, който определя качеството на водата. Важно е водата, но ако тази вода минава през златен чучур, още по-добре.

Та всяка една ваша мисъл може да бъде един чучур за една добродетел. В много случаи мисълта е проводник за една добродетел. Добродетелта седи по-високо, отколкото чучурът. Вие имате известна идея, но при тази добродетел. Добродетелта е важното. А пък самата добродетел е носителка на нещо по-дълбоко. Нещо по-дълбоко има в нея. Тя носи живот – онзи истинския живот, който търсите. Ти казваш: "Аз трябва да бъда добър." Щом тази доброта влезе във вас и вие сте в съгласие с нея, тя ще внесе живот.

Но има нещо още по-дълбоко от живота, но не искам да говоря за него сега. Не казвай "добър" или "лош" живот. Те са нашите мисли, наши чувства. Има едно външно оцапване. Има някои хора, които могат да ти направят пакост, без да искат. Някой ти каже нещо, и после съжалява и казва: "Не трябваше да ти кажа тази дума." Например подигравателно може да ти каже: "Много си праведен." То е една малка подигравка. Или ти казва: "Ти си много умен." В дадения случай как трябва да похвалите някой човек? Срещали ли сте досега праведни хора? Да бъде образец, мярка. Праведен човек е онзи, когото като срещнеш, урежда се онова, което те е безпокоило. Който и да е човек, като го срещнеш, и се уреждат много твои работи, аз такъв човек го считам праведен. Или имаш лошо разположение, вървиш с този, с онзи. Четеш философски книги, но все си неразположен. Обаче срещнеш някой човек и лошото ти разположение се сменя, и в тебе се заражда едно хубаво, красиво чувство. Казвам, този човек е носител на любовта. Този човек разбира по-добре от тебе любовта. Може да не му знаете името на този човек, но този човек, при когото се сменя вашето вътрешно отрицателно състояние, този човек е една Божествена мярка. Така трябва да разсъждавате.

Вие сега търсите историята на някои светии. Тези светии, за които е много писано, те не са за вас. Вие можете ли да бъдете приятел с един цар? Те са големите светии, те не са за вас. Големите светии, те са за хора много напреднали, а пък за вас трябват малки светии. Аз ви препоръчвам на всинца ви да се занимавате с малките светии, от първото посвещение.

Казаха ми: "Учителят го каза това иронически." В мене няма ирония. На женитбата трябва да се даде един друг превод. На английски казват "married". На български казват: "Оженил се." Щом си се оженил, свършена е твоята работа - трябва да го вършееш сега. Писанието казва: "Първоначално направи Бог човека мъжки и женски пол по Свой образ и подобие." И не казва, че ги е оженил. Там се казва: "Това, което Бог е съчетал." Значи тези, които Бог е турил да вършат Неговата воля. Значи съчетание има между душите.

Та искам да отличавате Божествения ред на нещата. Не го смесвайте с временния ред на нещата. Женитбата е едно временно учреждение. Оженил си се, ти си слуга. Или праведен ставаш на земята – то е същото положение. Или светия ставащ на земята, то е същото положение. Или силен ставаш, то е същото положение. За някого казват: "Много учен човек е той." Той не е още такъв, какъвто е бил. Далеч е още той от онова, както аз го зная по-рано. За някого казват: "Той е много учен човек, четири факултета е свършил." Аз казвам: "Но той не е свършил дванайсет факултета. Трябват му още осем факултета."

Сега, някои идват при мене и ми казват: "Много съм неразположен." Казвам: "В какво седи неразположението ти?" Аз го виждам, в какво седи неразположението му. Неразположението му седи в това, че той не е ял както трябва. Той казва: "Дотегна ми да ям сух хляб." Или казва: "Дотегна ми да имам работа с прости хора." Или ми казва: "Дотегна ми да имам работа с невежи хора, с груби хора, с несправедливи хора." Трябва да правиш превод на нещата. Как ще преведете думите "оженил се"? Дайте ми един превод, понеже не съм запознат с българския. Житото след като ожънете, вие го вършеете. А пък мъжа като ожените, вършее го жена му. Като го потупва малко, вършее го. Какво лошо има в това, че мъжът потупва малко жената? Казват: "Много хубаво бие тъпанът, намясто удря." Где седи сега лошото, че натупал някой жена си? Писанието казва: "Когото Бог обича, бие го." Правете в себе си преводи.

Вие седите всички и се занимавате с външния живот. Целият Изгрев е заприличал на едно вестникарско бюро. Някой казва: "Представете си, еди-кой си брат се оженил. Той е от специалния клас – оженил се." Хубаво. Че всички хора, които Бог ги е създал, са все от специалния клас. Няма някой, който да не е от специалния клас.

Сега знаете ли защо аз се смея? Когато аз се смея, това е повръщане на това, което аз съм ял. Аз се смея, за да се освободя от нещо много неестествено. Когато разисквам тези въпроси, за мене е цяло мъчение. Аз искам да ви освободя. Вие не можете да влезете в Царството Божие, докато не се освободите от стария порядък на нещата. Да мислите по новия начин, а не по стария. Вие казвате: "Ще се оженим, ще имаме деца и прочее." Хубаво, но това е старо нещо. Ти си го правил много пъти. Ти си го правил веднъж, дваж. много пъти, хиляди пъти си го правил. Мине сега на нещо ново. Кое е сега новото? Да не се жениш. Какво трябва да правиш?

Аз зная, в Русе имаше една мома млада между баптистите и методистите. Баща е я изгонил. Един млад момък отиде да й помага. Най-после беше заставен да се ожени за нея. Тя ни най-малко не уреди въпроса, както и той. Той отишъл за Христа и ни най-малко нямаше да се ожени за нея. Тя, ако искаше да се ожени, да беше останала при баща си. Тази мома, която е напуснала баща си и дома си и станала християнка, не трябваше да се жени. Или вие ще излезете от едно робство и ще влезете в друго. Окултисти, методисти, баптисти, това е все каша. Тези каши са хубави, но оставете ги. Без каша!

Вие ще кажете: "Ти не си бил в нашето положение." Сега в какво седи вашето положение? Ако аз съм във вашето положение, лесно ще разреша въпроса. Ако баща ми е беден и един банкер го е оплел, и има да му дава сто хиляди лева, и банкерът го дава под съд за лихвите, аз, която съм мома много красива, като отида при него, ще му запаля юргана от четири страни и той ще почне да ми говори за любов. Аз ще му кажа: "Дълг има баща ми към тебе." Той ще каже: "Лесна работа е." Той ще освободи бащата, и след като освободи бащата, ще освободи и себе си. После ще заведа банкера при баща си и ще му кажа: "Ще слугуваш на баща ми." Аз ще чета първата лекция на този банкер. Има и други методи за разрешение. Това е само един метод. Като дойде падежът за плащане, ще го приспим и ще отложим полицата.

Не знаете в кой ден ще ви повика Син человечески да дадете отчет за делата си. Син человечески ще ви повика един ден да дадете отчет за онова, което сте направили. Не знаете кой ден. И трябва да дадете отчет.

Но да оставим това сега. Щях да ви дам едно упражнение и трябва да ви говоря още. но ще остане за втори и трети път.

"Отче наш"

06:35 часа

Трета лекция на Общия окултен клас 10 октомври 1934 г., сряда, 5 часа София - Изгрев