от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене
 
(Не са показани 4 междинни версии от двама потребители)
Ред 13: Ред 13:
 
== СЪЗВУЧНО ДВИЖЕНИЕ ==
 
== СЪЗВУЧНО ДВИЖЕНИЕ ==
  
„Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бжде благословено името Му!"
+
„Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!"
 +
 
 
Размишление.
 
Размишление.
За следния пжть пишете върху темата : „Най-лесниятъ въпросъ въ живота".
 
Изпейте упражненията: „Духътъ Божи" и „Блага дума на устата".
 
Сега ще ви задамъ въпроса: Съ какво е по-важно да се занимава човекъ — съ себе си, или съ хората ? Съ себе си. Некой хора се занимаватъ само съ единия си пръстъ. Единиятъ пръстъ още не представя целия човекъ. Други пъкъ се занимаватъ само съ ухото си, или съ окото си, или съ ржката си, или съ врата си и т. н. Всичко това сж само части отъ целото, но не и целия човекъ. Да се занимавашъ съ себе си, азъ раз- бирамъ да се занимавашъ съ целокупния човекъ.
 
Като наблюдавате проявите въ природата, виждате, че прави линии въ нея не сж- ществуватъ. Въ природата сжществуватъ главно криви и счупени линии. Тъй както хората си представятъ правата линия, такава права линия въ природата не сжществува, обаче, тя е основа на всички останали линии. Правата линия е най-кжсото разстояние между две точки. Следователно, тя е невидима, и съ
 
  
+
За следния път пишете върху темата : „Най-лесният въпрос в живота".
84
+
 
най-силенъ микроскопъ не може да се види_ Пжтьтъ, разстоянието между два атома, или между два йона е толкова малко, че е равно почти на точка. НЪкои си го представятъ като малка, светла, права линийка.
+
Изпейте упражненията: „Духът Божи" и „Блага дума на устата".
Съвременната физика се занимава съ светлината, съ топлината и съ редъ още отдели. Какъ се образува топлината? — Чрезъ триене на телата. — Какъ се образува светлината? — При горение на телата. Ако за образуването на топлината е нужно две тела да се триятъ, или да се търкатъ, защо тогава казвате, че е лошо, когато двама души на физическия или на духовния светъ се търкатъ въ отношенията си? Какво лошо има въ търкането? Когато два предмета се търкатъ и между техъ се образува топлина, това показва, че между техъ по-рано е сжще- ствувалъ студъ. Щомъ се образува топлина, всички се радватъ. Както се радвате за образуваната топлина при търкането на два предмета, така требва да се радвате и за търкането между двама души. Не е лошо, че двама души се търкатъ, но лошо е, когато при това търкане не се образува топлина и светлина. Всеко търкане, което произвежда топлина и светлина, е добро. Въ природата сжществува постоянно търкане. Въ български езикъ е станало смешение между думите търкане и триене. Търкането е процесъ, който не произвежда нито топлина, ни го светлина- Въ този смисълъ, търкането е произво- ленъ процесъ. Триенето, обаче, произвежда и топлина, и светлина. И наистина, когото
+
 
 +
Сега ще ви задам въпроса: С какво е по-важно да се занимава човек — със себе си, или с хората? Със себе си. Някой хора се занимават само с единия си пръст. Единият пръст още не представя целия човек. Други пък се занимават само с ухото си, или с окото си, или с ръката си, или с врата си и т. н. Всичко това са само части от цялото, но не и целия човек. Да се занимаваш със себе си, аз разбирам да се занимаваш с целокупния човек.
 +
 
 +
Като наблюдавате проявите в природата, виждате, че прави линии в нея не съществуват. В природата съществуват главно криви и счупени линии. Тъй както хората си представят правата линия, такава права линия в природата не съществува, обаче, тя е основа на всички останали линии. Правата линия е най-късото разстояние между две точки. Следователно, тя е невидима, и с най-силен микроскоп не може да се види. Пътят, разстоянието между два атома, или между два йона е толкова малко, че е равно почти на точка. Някои си го представят като малка, светла, права линийка.
 +
 
 +
Съвременната физика се занимава със светлината, с топлината и с ред още отдели. Как се образува топлината? — Чрез триене на телата. — Как се образува светлината? — При горене на телата. Ако за образуването на топлината е нужно две тела да се трият, или да се търкат, защо тогава казвате, че е лошо, когато двама души на физическия или на духовния свят се търкат в отношенията си? Какво лошо има в търкането? Когато два предмета се търкат и между тях се образува топлина, това показва, че между тях по-рано е съществувал студ. Щом се образува топлина, всички се радват. Както се радвате за образуваната топлина при търкането на два предмета, така трябва да се радвате и за търкането между двама души. Не е лошо, че двама души се търкат, но лошо е, когато при това търкане не се образува топлина и светлина. Всяко търкане, което произвежда топлина и светлина, е добро. В природата съществува постоянно търкане. В български език е станало смешение между думите търкане и триене. Търкането е процес, който не произвежда нито топлина, нито светлина. В този смисъл, търкането е произволен процес. Триенето, обаче, произвежда и топлина, и светлина. И наистина, когото търкат, боледува; когото трият, оздравява.
 +
 
 +
Представете си, че правата линия АВ изразява известно ваше състояние. В тази линия се съдържат условия за проява на вашето състояние. От средата на тази линия надолу слиза перпендикуляр, който се опира в точка С, която представя дадено желание. Това желание указва известен напор, или налягане върху състоянието, изразено с правата АВ. Търкане ли предизвиква това напрежение, или триене?
 +
 
 +
<center>[[Картинка:Tchetiritekraga_4.PNG‎|250px]]</center>
 +
 
 +
Когато напрежението е нагоре, както става в природата, например, при образуване на топлината, имаме процес на триене, т. е. на сближаване между две тела. Триенето може да става между две, три, четири и повече частици, но важното е, че тези частици се движат в успоредни посоки, но в две противоположни направления. Това движение е правилно, и при него еднакво се засягат всички частици на движещите се тела. Триенето между частиците на телата става постепенно, при което образуваната топлина толкова се увеличава, че телата, или едното от тях, което е способно да гори, се запалва. При това положение имаме процес горене. Триене се извършва и между клетките на растенията. Те трябва много пъти да се трият, докато се образува между тях нужната топлина. Триенето трябва да става деликатно, внимателно, и то така, че да не става претриване. Претриването подразбира търкане, а триенето е правилен, съзнателен процес, който върви в паралел с растенето.
 +
 
 +
Тъй щото, дойдете ли до понятията, вие трябва да ги различавате в психическо отношение, според резултатите, които те произвеждат. И думите в речта се подчиняват на известни психологически закони. Следователно, ако една дума е граматически правилно поставена, логически правилно изказана, а не е съгласна с Божествените закони, тя е в състояние да наруши мира на човека, вследствие на което той изгубва своята топлина и светлина. Всяка дума, която не е съгласна с Божествените закони, произвежда мрак, тъмнина в съзнанието на човека.
 +
 
 +
Сега, аз говоря върху практически въпроси, които всеки момент можете да опитате. Всички сте забелязали, например, какви пресичания стават в мисълта на човека. Започвате да говорите нещо, но без да мислите много, кажете някоя дума не на място, и веднага мисълта ви се прекъсва. Защо? Станало е някакво нарушаване в Божествения свят. Когато съзнанието на човека е будно, той всякога ще нарежда своята мисъл, своята реч според Божествените закони. Тогава, нито мисълта му ще се прекъсва, нито говорът му ше бъде дисхармоничен. При това положение, човек може да изпадне в друга крайност и да каже: С чужди мисли не искам да се занимавам, даже и да са Божествени. И това е добре. Какво по-хубаво от това, да бъде човек самостоятелен, т. е. да бъде свободен? Но той трябва да знае, кои мисли са чужди, и кои — негови. Всички мисли, които произвеждат търкане, са чужди. Всички ония мисли, които произвеждат в човека светлина и топлина, са Божествени, т. е. негови. Като казвам, че са негови имам пред вид Божественото в човека. Топлината пък трябва да се превърне в светлина. Светлината трябва да се превърне в чувство, а чувството — в мисъл. Това показва, че триенето трябва постепенно да се усилва, за да се превръща във все по-високи процеси: триенето произвежда топлина ; топлината — светлина ; светлината - чувствуване, а чувствуването — мислене. След мисълта има още по-високи прояви. Важно е, че процесите трябва да бъдат непреривни. Всеки процес приготвя материали, с които, човек може да работи.
 +
 
 +
И тъй, ще знаете, че топлината, светлината, чувствата, мислите са условия, материали, с които човек трябва да работи, както алхимикът работи в своята лаборатория, а домакинята — в своята кухня. Според мене, и домакинята е ученичка. В това отношение, домът е научна лаборатория. Мъжът и жената са студенти, които следват висша наука в домашната лаборатория, т. е. в дома. Като стане от леглото си, първата работа на жената е да запали огъня в камината и да тури на него тенджера с вода, т. е. колба или реторта, в която последователно ще прибавя елементите, нужни за известна реакция. Елементите, с които извършва алхимическите процеси са: лук, чесън, сол, черен и червен пипер, боб, картофи, домати и т. н. Тя нарязва лука на дребно, туря го в тенджерата, прибавя към него една-две лъжици масло и започва да мери, да размерва, колко вода трябва, колко зеленчук и т. н. После, следи за огъня, като ту го усилва, ту го отслабва. След два-три часа реакцията е свършена, и домакинята си въздъхва спокойно, като казва : Приготвих обеда!
 +
 
 +
Като говоря по този начин, вие се смеете. Няма нищо смешно в това. Днес жените готвят механически, не знаят, колко сериозна и важна работа е готвенето. Те не са изучили още свойствата на лука, не знаят, защо го турят в яденето. Ако запитате съвременната домакиня, защо туря лук в яденето, тя ще каже, че го туря за вкус. Това не е наука. Лукът има съвсем друго предназначение; той е елемент с определени свойства, необходими за организъма. Маслото също така има своето предназначение в готвенето, а не само затова, че яденето трябвало да бъде мазничко. И водата има свое дълбоко предназначение в готвенето, което всяка домакиня трябва да изучи. Ако разбирахте свойствата на водата, вие бихте могли да лекувате с нея всички болести. Има болести, които могат да се лекуват само с една капка вода, други — с две капки, трети — с три или с повече капки. Ако вземете десет капки вода, те произвеждат съвсем друг резултат. Всичко това е строго определено в природата, но човек трябва да познава тази наука. Водата, с която ще се лекувате, трябва да бъде абсолютно чиста. Това може да се изпита с езика. Значи, езикът на човека трябва да бъде толкова чувствителен, че да различава качествата на водата. За тази цел, човек трябва да прави опити, да ходи по планините, да пие вода от чисти извори и после да сравнява различните води, да изработи тънък усет на различаване. Човек не трябва да се обленява, но да прави опити, изследвания. Той трябва винаги да пие чиста вода. Ако пие нечиста вода, той греши против себе си. Ако днес, утре пие нечиста вода, няма да забележи, как ще поквари съзнанието си. Не, чистота се изисква от човека. Той трябва да търси начини за пречистване на водата. Дали ще я прецежда през камък, дали ще я пречиства със стипца, или по друг някакъв начин, не е важно, но нечиста вода по никой начин не трябва да пие. Това значи умен човек.
  
+
Казвате: Нали Бог всичко може да направи? И да пиеме нечиста вода, Той пак може да ни запази от болести. Казано е в Писанието: „Не изкушавайте Господа!'" Защо трябва да пиете нечиста вода, когато Бог е изпратил на земята чиста вода, като я прекарал през ред дезинфектори ? Водата, която иде от далечни места на пространството, минава през светлина, през топлина, през електричество, като същевременно се озонира и магнетизира; след това тя минава през ред земни пластове, дето се филтрира, и тъй пречистена, дохожда до човека. След всичко това, трябва ли човек да пие нечиста вода? Не, той трябва да пие само такава вода, каквато природата му е предложила, със свойства, каквито тя й е създала. Не пие ли такава вода, той непременно ще боледува. Казвате: Де ще намерим такава вода? Ние нямаме време да търсим, нямаме благоприятни условия. — За окултния ученик всякога има време, всякога условията са благоприятни. Щом тръгне за вода, той трябва да знае, де има вода и след колко време може да намери. В движението си, водата се подчинява на известни природни закони, тя не тече произволно: някога се управлява от електричеството, някога — от магнетизъма. И ще видите, че на места водата отива на големи дълбочини, а някъде тече на плитки места. С мисълта си, човек може да намери, де има чиста вода и да я изтегли на повърхнината. Искате да направя този опит. Не, за другите не правя опити. За себе си правя опита, когато пожелая, но щом съм с други, и жаден да съм, нося жаждата, но опитът не показвам. Защо? Всеки сам трябва да дойде до това положение. Ако някой успее да ме види сам, когато правя този опит, то е друг въпрос, той печели, но иначе, съзнателно никога няма да направя този опит пред хората. Той е духовен опит, който изисква специални условия. Това е наука, това е изкуство, което може да се предаде само на онзи, който искрено е доказал, че обича това изкуство и е готов с любов и безкористие да му служи. Ако дойда при вас да ме научите да готвя боб, вие трябва да предадете изкуството си, само след като се уверите, че наистина аз обичам боба. Готвачът може да предаде изкуството си само на онзи, който истински го цени. Музикантът има особени парчета, които свири само за себе си и на никого не ги съобщава. Художникът рисува особени картини само за себе си, които на никого не показва. Няма човек в света, който да не е скрил от другите нещо красиво в себе си. И така трябва да бъде! В красивото, което човек понякога крие и от себе си, се съдържат всички възможности за постижения.
85
+
търкатъ, боледува; когото триятъ, оздравява.
+
Представете си, че правата линия АВ изразява известно ваше състояние. Въ тази линия се съдържатъ условия за проява на вашето състояние. Отъ средата на тази линия надолу слиза перпендикуляръ, който се опира въ точка С, която представя дадено желание. Това желание указва известенъ напоръ, или налагане върху състоянието, изразено съ правата АВ. Търкане ли предизвиква това напрежение, или триене? Когато напрежението е
+
нагоре, както става въ природата, напримЪръ, при образуване на топлината, имаме процесъ на триене, т. е. на сближаване между две тЪла. Триенето може да става между две, три, четири и повече частици, но важното е, че гкзи частици се движатъ въ успоредни посоки, но въ две противоположни направления. Това движение е правилно, и при него еднакво се засЬгатъ всички частици на движещигЬ се тЪла. Триенето между частицитЪ на ткпата става постепенно, при което образуваната топлина толкова се увеличава, че гЬлата, или едното отъ тЪхъ, което е способно да гори, се запалва. При това положение имаме про-
+
  
+
И тъй, когато казвате, че Бог всичко може да направи, това е вярно. Въпросът е, обаче, какво вие можете да направите. — Ама заради мене Бог всичко може да направи. — Това е тщестлавие, с което искате да покажете, че Бог особено благоволи към вас и е готов специално да ви слугува. Не, в мене този въпрос е поставен другояче. Аз си казвам: Слушай, приятелю, ти трябва да се впрегнеш на работа и да спужиш на Бога! Аз зная, какво Бог, моят Баща, може да направи за мене, но важно е да се изпитам сам, да видя, какво аз мога да направя за Господа. Бог всичко ми е дал даром, но важно е, какво аз мога да направя за Него.
86
+
цесъ горение. Триене се извършва и между клеткит4 на растенията. Те требва много пжти да се триятъ, докато се образува между тЪхъ нужната топлина. Триенето требва да става деликатно, внимателно, и то така, че да» не става претриване. Претриването подразбира търкане, а триенето е правиленъ, съ- знателенъ процесъ, който върви въ паралелъ съ растенето.
+
Тъй щото, дойдете ли до понятията, вие требва да ги различавате въ психическо отношение, споредъ резултатите, които те произвеждатъ. И думите въ речьта се подчиняватъ на известни психологически закони. Следователно, ако една дума е граматически правилно поставена, логически правилно изказана, а не е съгласна съ Божествените закони, тя е въ състояние да наруши мира на човека, вследствие на което той изгубва своята топлина и светлина. Все- ка дума, която не е съгласна сь Божествените закони, произвежда мракъ, тъмнина въ съзнанието на човека.
+
Сега, азъ говоря върху практически въпроси, които всеки моментъ можете да опитате. Всички сте забелязали, напримеръ, какви пресичания ставатъ въ мисъльта на човека. Започвате да говорите нещо, но безъ да мислите много, кажете некоя дума не на место, и веднага мисъльта ви се прекжсва. Защо? Станало е некакво нарушаване въ Божествения светъ. Когато съзнанието на човека е будно, той всекога ще нарежда своята мисъль, своята речь споредъ Боже-
+
  
+
И тъй, търкането трябва да се превърне в триене. В какво трябва да се превърне топлината? В приятно, красиво чувство. В какво трябва да се превърне светлината? В светла, красива мисъл. Като знаете това, при всяка среща с човека, вие трябва да си зададете въпроса, защо сте се срещнали, какво трябва да дадете на този човек, и какво той трябза да ви даде. Иначе, тази среща би била безпредметна. Всяка среща с човека предвижда известни допирни точки с него. Представете си, че вие следвате в странство, и по един специален куриер получавате от баща си писмо. Този човек дохожда при вас и ви пита, вие ли сте сина на еди-кого си. Вие го посрещате любезно, разговаряте се с него, и между вас се създава връзка. Тогава вие написвате на баща си писмо и го изпращате по същия куриер. Чрез тези писма, между сина и бащата, се образуват отношения на триене: двете писма са в успередна посока, противоположни едно на друго, но хармонични. Тези отношения вървят по един вътрешен закон на съзнанието. Ако човек знае, на кое място в съзнанието е поставена всяка негова мисъл, или всяка негова проява, той се е домогнал до известна философия. Например, можете ли да кажете, на кое място в съзнанието седи доброто? Ако е за теория, много нещо можете да кажете, но важно е да кажете това, което сте опитали. Добрият човек има един белег на устните си, по който се познава неговата добрина. Също такъв белег има и в съзнанието си, но трябва да се знае мястото на този белег. У някои хора този белег на устните отсъства.
87
+
ственитй закони. Тогава, нито мисъльта му ще се прекжсва, нито говорътъ му ше бжде дисхармониченъ. При това положение, човйкъ може да изпадне въ друга крайность и да каже: Съ чужди мисли не искамъ да се занимавамъ, даже и да сж Божествени. И това е добре. Какво по-хубаво отъ това, да бжде човйкъ самостоятеленъ, т. е. дз бжде свободенъ? Но той трйбва да знае, кои мисли сж чужди, и кои — негови. Всички мисли, които произвеждатъ търкане, сж чужди. Всички ония мисли, които произвеждатъ въ човйка свйтлина и топлина, сж Божествени, т. е. негови. Като казвамъ, че сж негови„ имамъ предъ видъ Божественото въ човйка. Топлината пъкъ трйбва да се превърне въ свйтлина. Свйтлината трйбва да се превърне въ чувство, а чувството — въ мисъль. Това показва, че триенето трйбва постепенно да се усилва, за да се превръща въ все по-високи процеси: триенето произвежда, шина ; топлината — свйтлина ; свйтлината ' ^увству- ване, а чувствуването — мислене. Следъ мисъльта има още по-високи прояви. Важно е, че процеситй трйбва да бждатъ непреривни. Вейки процесъ приготвя материали, съ които, човйкъ може да работи.
+
И тъй, ще знаете, че топлината, свйтлината, чувствата, мислитй сж условия, материали, съ които човйкъ трйбва да работи, както алхимикътъ работи въ своята лаборатория, а домакинята — въ своята кухня. Спо- редъ мене, и домакинята е ученичка. Въ това отношение, домътъ е научна лаборатория.
+
  
+
Сега, ако продължавам да говоря по този въпрос, ще се объркате, защото вие слагате всичко на лична почва. Личното пък представя физическата страна на въпроса. Докато живеете по физически начин, постъпките ви никога няма да бъдат свързани. Също така и мислите, и чувствата ви няма да бъдат свързани. Въпреки това, вие се стремите към съвършенство. Има хора, обаче, в мислите, в чувствата и в постъпките на които има единство, те са свързани в нещо цяло, стройно и хармонично. Движенията им също така са пластични, хармонични. Това говори за здрав човек. Само здравият се отличава с такава пластичност и хармония в движенията. Всички кости, всички мускули в него са в движение. В това движение има красота. И наистина, красотата се проявява чрез движения. Който иска да бъде външно красив, той ще изгуби и тази красота, която има. Красотата се създава сама по себе си, по известни вътрешни закони, а не по желанията на човека. Колкото и да желае да стане красив, ако не работи върху себе си, човек никоги няма да стане красив. Колкото повече мислите и се безпокоите за някои неща, толкова по-лесно ще ги изгубите. Например, научите едно стихотворение наизуст, но веднага ви мине мисълта: ами, ако го забравя? Щом се усъмните в паметта си, ще забравите стихотворението. Вие не трябва да се съмнявате в паметта си, ако не искате да я губите. Паметливият човек никога не се съмнява в паметта си. Напротив, той всякога уповава на нея.
86
+
Мжжътъ и жената сж студенти, които след- ватъ висша наука въ домашната лаборатория, т. е. въ дома. Като стане отъ леглото си, първата работа на жената е да запали огъня въ камината и да тури на него тенджера съ вода, т. е. колба или реторта, въ която последователно ще прибавя елементите, нужни за известна реакция. Елементите, съ които извършва алхимическите процеси сж: лукъ, чесънъ, соль, черенъ и червенъ пиперъ, бобъ, картофи, домати и т. н. Тя нарязва лу- ка на дребно, туря го въ тенджерата, прибавя къмъ него една-две лъжици масло и започва да мери, да разм^рва, колко вода требва, колко зеленчукъ и т. н. После, следи за огъня, като ту го усилва, ту го отслабва. Следъ два-три часа реакцията е свършена, и домакинята си въздъхва спокойно, като казва : Приготвихъ обеда !
+
Като говоря по този начинъ, вие се смеете. Нема нищо смешно въ това. Днесъ жените готвятъ механически, не знаятъ, колко сериозна и важна работа е готвенето. Те не сж изучили още свойствата на лука, не знаятъ, защо го турятъ въ яденето. Яко запитате съвременната домакиня, защо туря лукъ въ яденето, тя ще каже, че го туря за вкусъ. Това не е наука. Лукътъ има съв- семъ друго предназначение; той е елементъ съ определени свойства, необходими за организъма. Маслото сжщо така има своето предназначение въ готвенето, а не само затова, че яденето требвало да бжде мазничко. И водата мма свое дълбоко предназначение въ готве
+
  
+
От толкова години насам вие следвате Школата, слушате, какво ви се преподава, но не прилагате. Словото, което ви се предава, трябва да се подложи на опит, ако искате да се ползвате от него. Иначе, ше слушате, без да разбирате. Да се утешава само човек, това още не е наука. Да се говори на болния, че ще оздравее, без да се забелязва някакво подобрение, това са празни думи само, които не помагат. Като отида при болния, няма да говоря нищо за болестта му, но ще извадя от джоба си едно малко шишенце с течност, ще взема от нея с върха на една игла и ще туря иглата на езика на болния, като го накарам да глътне тази малка капчица от течността. На втория ден ще топна два пъти с иглата в същата течност и ще я мазна на езика на болния. На третия ден ще топна иглата три пъти в течността, и така ще правя в продължение на десет деня. На десетия ден болният ще стане от леглото си и ще бъде напълно здрав. До това време няма да го слушам да разправя, че това или онова не може да направи. Най-лесно се лекува болният по вътрешен път, а не външно, като му се говори, или като се утешава.
89
+
нето, което всЬка домакиня требва да изучи. Яко разбирахте свойствата на водата, вие бихте могли да лекувате съ нея всички болести. Има болести, които могатъ да се лЪ- куватъ само съ една капка вода, други — съ две капки, трети — съ три или съ повече капки. Яко вземете десеть капки вода, тЬ произвеждатъ съвсемъ другъ резултатъ. Всичко това е строго определено въ природата, но човекъ требва да познава тази наука. Водата, съ която ще се лекувате, требва да бжде абсолютно чиста. Това може да се изпита съ езика. Значи, езикътъ на човека требва да бжде толкова чувствителенъ, че да различава качествата на водата. За тази цель, човекъ требва да прави опити, да ходи по планините, да пие вода отъ чисти извори и после да сравнява различните води, да изработи тънъкъ усетъ на различаване. Човекъ не требва да се обленява, но да прави опити, изследвания. Той требва винаги да пие чиста вода. Яко пие нечиста вода, той греши противъ себе си. Яко днесъ, утре пие нечиста вода, нема да забележи, какъ ще поквари съзнанието си. Не, чистота се изисква отъ човека. Той требва да търси начини за пречистване на водата. Дали ще я прецежда презъ камъкъ, дали ще я пречиства съ стипца, или по другъ некакъвъ начинъ, не е важно, но нечиста вода по никой начинъ не требва да пие. Това значи уменъ човекъ.
+
Казвате: Нали Богъ всичко може да направи? И да пиеме нечиста вода, Той пакъ може да ни запази отъ болести. Казано
+
  
+
Като слушате, че ви се говори така, мислите, че всичко сте разбрали. Ако сте разбрали всичко, тогава трябва да знаете, защо човек в раменете и в бедрата, т. е. в таза е по-широк, отколкото в кръста? Отдавна е трябвало да си отговорите на този въпрос. Ако досега не сте си отговорили, много сте закъснели. Ако речете да се справяте по този въпрос със сегашната анатомия, тя няма да ви задоволи. Тя е останала назад от новите обяснения по този въпрос. Затова, ако искате да се домогнете до положителни знания, вие трябва да потърсите нови начини за изучаване на себе си, на своя организъм. Ако искате да си отговорите положително на този въпрос, ще наблюдавате хора с различни рамене, ще изучавате характера им и, след дълги наблюдения, ще извадите известни научни заключения.
90
+
е въ Писанието: „Не изкушавайте Господа!'" Защо трйбва да пиете нечиста вода, когато Богъ е изпратилъ на земята чиста вода, като я прекаралъ презъ редъ дезинфектори ? Водата, която иде отъ далечни мйста на пространството, минава презъ свйтлина, презъ топлина, презъ електричество, като сжщевременно се озонира и магнетизира; следъ това тя минава презъ редъ земни пластове, дето се филтрира, и тъй пречистена, дохожда до човйка. Следъ всичко това, трйбва ли човйкъ да пие нечиста вода? Не, той трйбва да пие само такава вода, каквато природата му е предложила, съ свойства, каквито тя й е създала. Не пие ли такава вода, той непременно ще боледува. Казвате: Де ще намеримъ такава вода? Ние нй- маме време да търсимъ, нймаме благоприятни условия. — За окултния ученикъ всйкога има време, всйкога условията сж благоприятни. Щомъ тръгне за вода, той трйбва да знае, де има вода и следъ колко време може да намйри. Въ движението си, водата се подчинява на известни природни закони, тя не тече произволно: нйкога се управлява отъ електричеството, нйкога — отъ магнетизъма. И ще видите, че на мйста водага отива на голйми дълбочини, а нйкжде тече на ПЛИТКИ мйста. Съ мисъльта си, човйкъ може да намйри, де има чиста вода и да я изтегли на повърхнината. Искате да направя този опитъ. Не, за другитй не правя ОПИТИ. За себе си правя опита, когато пожелая, но щомъ съмъ съ други, и жаденъ да съмъ, нося жаждата, но опитътъ не показвамъ. Защо? Вейки самъ
+
  
+
Например, първо ще изучавате характера на около сто души, които имат рамене, с форма А; после ще изучавате характера на други сто души, които имат рамене с форма В и най-после — още на сто души, които имат рамене, с форма С.  
91
+
требва да дойде до това положение. Яко нЪ- кой успЪе да ме види самъ, когато правя този опитъ, то е другъ въпросъ, той печели, но иначе, съзнателно никога нЪма да направя този опитъ предъ хората. Той е духовенъ опитъ, който изисква специални условия. Това е наука, това е изкуство, което може да се предаде само на онзи, който искрено е до- казалъ, че обича това изкуство и е готовъ съ любовь и безкористие да му служи. Яко дойда при васъ да ме научите да готвя бобъ, вие трЪбва да предадете изкуството си, само следь като се уверите, че наистина азъ оби- чамъ боба. Готвачътъ може да предаде изкуството си само на онз^, който истински го цени. Музикантътъ има особени парчета, които свири само за себе си и на никого не ги съобщава. Художникътъ рисува особени картини само за себе си, които на никого не показва. НЪма човЬкъ въ свЪта, който да не е скрилъ отъ другитЬ нЪщо красиво въ себе си. И така требва да бжде! Въ красивото, което човекъ понякога крие и отъ себе си, се съдържатъ всички възможности за постижения.
+
И тъй, когато казвате, че Богъ всичко може да направи, това е вЪрно. Въпросътъ е, обаче, какво вие можете да направите. — Яма заради мене Богъ всичко може да направи. — Това е щестлавие, съ което искате да покажете, че Богъ особено благоволи къмъ васъ и е готовъ специално да ви слугува. Не, въ мене този въпросъ е поставенъ другояче. Язъ си казвамъ: Слушай, прияте
+
  
+
<center>[[Картинка:Tchetirite_kraga_4_1.PNG‎|250px]]</center>
'92
+
лю, ти трйбва да се впрегнешъ на работа и да спужишъ на Бога! Язъ зная, какво Богъ, моятъ Баща, може да направи за мене, но важно е да се изпитамъ самъ, да видя, какво азъ мога да направя за Господа. Богъ всичко ми е далъ даромъ, но важно е, какво азъ мога да направя за Него.
+
И тъй, търкането требва да се превърне въ триене. Въ какво требва да се превърне топлината? Въ приятно, красиво чувство. Въ какво требва да се превърне светлината ? Въ светла, красива мисъль. Като знаете това, при вейка среща съ човека, вие трйбва да си зададете въпроса, защо сте се срещнали, какво требва да дадете на този човйкъ, и какво той трйбза да ви даде. Иначе, тази среща би била безпредметна. Вейка среща съ човйка предвижда известни допирни точки съ него. Представете си, че вие следвате въ странство, и по единъ спе- циаленъ куриеръ получавате отъ баща си писмо. Този човекъ дохожда при васъ и ви пита, вие ли сте сина на еди-кого си Вие го посрйщате любезно, разговаряте се съ него, и между васъ се създава връзка. Тогава вие написвате на баща си писмо и го изпращате по сжщия куриеръ. Чрезъ тези писма, между сина и бащата, се образуватъ отношения на триене: двеге писма сж въ успередна посока, противоположни едно на друго, но хармонични. Тези отношения вървятъ по единъ вж- трешенъ законъ на съзнанието. Яко човекъ знае, на кое место въ съзнанието е поставена вейка негова мисъль, или всека негова проява,
+
  
+
Правете тези наблюдения през свободното си време, когато нямате работа. Вместо да се търкате помежду си, по-добре правете научни наблюдения. Има случаи, когато човек трябва да е с широки рамене. Широки рамене имат повече мъжете, отколкото жените. Жените имат кръгли рамене. Мъжът е широк в раменете, тесен в бедрата, а жената — обратно - тясна в раменете, широка в бедрата. Оттук вадим следния закон: мъжът е силен в духовния свят, а жената — във физическия. И наистина, ако дадете на мъжа много работа в духовния свят, той ще издържи; ако същата работа дадете на жената, тя няма да издържи. Обратно: ако на жената дадете много работа на физическия свят, тя ще издържи; ако същата работа дадете на мъжа, той няма да издържи. Аз вадя това заключение от формата на раменете и бедрата на човека, без да взимам във внимание, какво знаете по този въпрос. Според вас е точно обратно: мъжът е силен на физическия свят, а жената — в духовния. Защо вашите знания и моите изводи не се съвпадат, върху това няма да се спирам.
^ 93
+
той се е домогналъ до известна философия. На- примЪръ, можете ли да кажете, на кое мЪ- сто въ съзнанието седи доброто? Ако е за теория, много нЪщо можете да кажете, но важно е да кажете това, което сте опитали. Добриятъ човекъ има единъ белегъ на уст- нитЬ си, по който се познава неговата добрина. Сжщо такъвъ белегъ има и въ съзнанието си, но требва да се знае м-Ьстото на този белегъ. У нЪкои хора този белегъ на ;устнитЪ отсжтствува.
+
Сега, ако продължавамъ да говоря по този въпросъ, ще се объркате, защото вие слагате всичко на лична почва. Личното пъкъ представя физическата страна на въпроса. Докато живеете по физически начинъ, по- стжпкитЪ ви никога нъма да бждатъ свързани. Сжщо така и мислитЪ, и чувствата ви н-Ь- ма да бждатъ свързани. Въпр-Ьки това, вие се стремите къмъ съвършенство. Има хора, обаче, въ мислигЬ, въ чувствата и въ постжпкигЪ на които има единство, тй сж свързани въ нйщо цЪло, стройно и хармонично. Движенията имъ сжщо така сж пластични, хармонични. Това говори за здравъ човЪкъ. Само здра- виятъ се отличава съ такава пластичность и хармония въ движенията. Всички кости, всички мускули въ него сж въ движение. Въ това движение има красота. И наистина, красотата се проявява чрезъ движения. Който иска да бжде външно красивъ, той ще изгуби и тази красота, която има. Красотата се създава сама по себе си, по известни вж- трешни закони, а не по желанията на човека.
+
  
+
Представете си, че главата на един човек е дълга от 17 — 21 см., а мозъкът му има 15 см. широчина и 17 см. височина. Какво показва това? Колкото по-широк е мозъкът на човека, толкова по-голяма е неговата издържливост на физическия свят. Широчината на мозъка отговаря на широчината на бедрата в жената Дължината на мозъка отговаря на раменете в мъжа. Значи, мъжете са дългоглави, а жените — широкоглави. Хора с широки рамене са мъже, безразлично дали са в женска, или в мъжка форма. Жена с широки рамене е повече мъж, отколкото жена. Мъж с широки бедра е повече жена, отколкото мъж. Така седи въпросът, когато се произнасяме за него според законите на природата, а не според формата на нещата. Това е наука. Природните закони ще ни служат за мярка на нещата, и всяко нещо, което е вън от тази мярка, е отклонение от нея. По степента на отклонението ще съдим и за причините на това отклонение от закона.
94
+
Колкото и да желае да стане красивъ, ако не работи върху себе си, човйкъ никоги нйма да стане красивъ Колкото повече ма елите и се безпокоите за нйкои нйща, толкова по-лесно ще ги изгубите Напримйръ, научите едно стихотворение наизустъ, но веднага ви мине мисъльта . ами, ако го забравя 3 Щомъ се усъмните въ паметьта си, ще забравите стихотворението. Вие не трйбва да се съмнявате въ паметьта си, ако не искате да я губите Паметливиятъ човйкъ никога не се съмнчва въ паметьта си Напротивъ, той всйкога уповава на нея.
+
Отъ толкова ГОДИНИ насамъ вие следва те Школата, слушате, какво ви се преподава, но не прилагате. Словото, коего ви се предава, трйбва да се подложи на опитъ, ако искате да се ползувате отъ него. Иначе, ше слушате, безъ да разбирате. Да се утешава само човйкъ, това още не е наука. Да се говори на болния, че ще оздравйе, безъ да се забелйзва нйкакво подобрение, това сж празни думи само, които не помагатъ. Като отида при болния, нйма да говоря нищо за болестьта му, но ще извадя отъ джоба си едно малко шишенце съ течность, ще взема отъ нея съ върха на една игла и ще туря иглата на езика на болния, като го накарамъ да глътне тази малка капчица отъ течностьта. На втория день ще топна два пж- ти съ иглата въ сжщата течность и ще я мазна на езика на болния. На третия день ще топна иглата три пжти въ течностьта, и така ще правя въ продължение на десеть
+
  
+
Вие трябва да изучавате и носа си. Например, някои хора имат малка гърбавина на носа си. Коя е причината за тази гърбавина? Като изучава характера си, човек ще се домогне до причината на тази малка гърбавина върху носа. Всяка форма на носа, всяко най-малко отклонение от нормата, указва влияние върху характера на човека. Нос, който е малко увиснал надолу, говори за човек с песимистичен характер. Този човек не се интересува от онова, което става около него. Кой какво казал, какво направил, това той не чува и не вижда. Нос, който е малко вирнат нагоре, говори за любопитен човек. Този човек иска да знае всичко, каквото става около него. Всичко външно привлича вниманието му. Неговите прозорци са отворени, и той приема много впечатления отвън. Когато ноздрите на носа у някой човек са много отворени, той е особено чувствителен към любовта. Щом стане дума за любов, ноздрите му започват да трептят. Когато ноздрите са стеснени, този човек не чува даже, че около него се говори за любов. Всички хора наоколо му горят от любов, а той не иска да знае даже. Когато носът при гърбавината е широк, такъв човек има хубави възприятия. Не е лошо човек да възприема отвън впечатления. Добре би било, ако всяка частица от тялото на човека бъде тъй чувствителна, че да възприема красиви впечатления от небето, от земята, от растенията, от животните и т. н. Човек трябва да бъде проводник на Божиите блага, безразлично отде идат те, дали от небето, или от земята. Каквото минава през пространството, трябва да се предава чрез човека. Той ще задържа за себе си онова, което е нужно за него, и след като си услужи, ще го пусне пак да тече. Не може и не трябва да се спира Божествената енергия. Тя непрестанно трябва да тече. Така става със здравия човек. Здрав човек е онзи, през когото Божествените енергии текат правилно.
95
+
деня. На десетия день болниятъ ще стане отъ леглото си и ще бжде напълно здравъ. До това време нйма да го слушамъ да разправя, че това или онова не може да направи. Най-лесно се лйкува болниятъ по вжтрешенъ пжть, а не външно, като му се говори, или като се утешава.
+
Като слушате, че ви се говори така, мислите, че всичко сте разбрали. Яко сте разбрали всичко, тогава трйбва да знаете, защо човйкъ въ раменетй и въ бедрата, т. е. въ таза е по-широкъ, отколкото въ кръста? Отдавна е трйбвало да си отговорите на този въпросъ Яко досега не сте си отговорили, много сте закъснйли. Яко речете да се справяте по този въпросъ съ сегашната анатомия, тя нйма да ви задоволи. Тя е останала назадъ отъ новитй обяснения по този въпросъ. Затова, ако искате да се до- мо[ нете до положителни знания, вие трйбва да потърсите нови начини за изучаване на себе си, на своя организъмъ. Яко искате да си отговорите положително на този въпросъ, ще наблюдавате хора съ различни рамене, ще изучавате характера имъ и, следъ дълги наблюдения, ще извадите известни научни заключения.
+
Напримйръ, първо ще изучавате характера на около сто души, които иматъ рамене, съ форма А; после ще изучавате характера на други сто души, които иматъ рамене съ форма В и най-после — още на сто души, които иматъ рамене, съ форма С. (стр. 96) Правете тйзи наблюдения презъ свободното си вре
+
  
+
Да се върнем към въпроса за търкането и триенето. Търкането трябва да се превърне в триене. За да се преустанови триенето, то трябва да се превърне в топлина. Ако искате да получите светлина, трябва да продължавате триенето дотогава, докато образуваната топлина стане толкова голяма, че едно от телата се запалва и почва да свети. Горенето, светлината създава разположение на духа. Ако тази светлина продължава да се развива, тя създава приятни чувства; значи, чувствуване се явява. Когато горенето е пълно, светлината е приятна, и в този род чувства няма дим, няма пушек. И най-после, приятните, красивите чувства трябва да се превърнат в мисъл. Щом мисълта дойде, явява се истинският човек, който разполага с условията на живота и може вече да гради. Този човек може да се нарече алхимик, защото знае, де се намира елексира на живота, може да го получи и да се ползва от него. Той знае, колко капки са нужни на човека от този елексир, за да добие безсмъртието.
96
+
ме, когато нЪмате работа. Вместо да се търкате помежду си, по-добре правете научни наблюдения. Има случаи, когато чов-Ькъ требва да е съ широки рамене. Широки рамене иматъ повече мжжетЬ, отколкото женитЪ. Женит-Ь иматъ кржгли рамене. Мжжътъ е широкъ въ раменетЪ, т-Ьсенъ въ бедрата, а жената — обратно ■ гЪсна въ раменет-Ь, широка въ бедрата. Оттукъ вадимъ следния законъ: мжжътъ е силенъ въ духовния свЪтъ, а жената — въ физическия. И наистина, ако дадете на мжжа много работа въ духовния св^тъ, той
+
ще издържи; ако сжщата работа дадете на жената, тя нЪма да издържи. Обратно: ако на жената дадете много работа на физическия свйтъ, тя ще издържи; ако сжщата работа дадете на мжжа, той нйма да издържи. Азъ вадя това заключение отъ формата на раменет-^ и бедрата на човЪка, безъ да взи- мамъ въ внимание, какво знаете по този въпросъ. Споредъ васъ е точно обратно: мжжътъ е силенъ на физическия свЪтъ, а жената — въ духовния Защо вашитЪ знания и
+
  
+
От Божествено гледище, каквото човек преживява в съзнанието си, било колебания, съмнения, мрак, всичко това са уроци за него, предвидени от невидимия свят; всички изпитания и страдания, които човек минава, също така са неизбежни уроци за него. Всяка грешка, която човек прави, се дължи на неправилни възприятия. Ако възприятията в него са правилни, щом се натъкне на някакво отрицателно състояние, той веднага ще влезе в своята лаборатория, ще капне няколко капчици върху състоянието си, и то веднага ще се измени. Някой се оплаква, че е сиромах, че сиромашията го нападнала. Що е сиромашията? Сиромашията не е нищо друго, освен положение, в което човек желае това-онова, и ако в даден момент не може да го постигне, той започва да мисли, че е сиромах. Хората мислят, че нямат условия да учат, да се развиват, че нямат пари, че не са здрави и т. н. Като мислят по този начин, те започват да вярват, че е така, и казват, че са сиромаси. Всички хора трябва да разберат, че причината за сиромашията се крие в тяхното съзнание. Елементите, които им са нужни в дадения момент, отсъстват от тяхното съзнание, т. е. от лабораторията на тяхното съзнание. Какво трябва да направят тогава? Те трябва да заемат тези елементи от лабораторията на друго съзнание и, като си свършат работата с тях, да ги върнат назад. Човек трябва да знае, че не е роден нито сиромах, нито богат. Човек се ражда с всички възможности в себе си да бъде богат. Това не се отнася за обикновения човек. Обикновеният човек не се ражда с всички възможности на гения, но той се ражда с такива възможности, с които, при формата, която му е дадена, може правилно да расте и да се развива. В съзнанието на обикновения човек има ред възможности и условия, при които той може да прогресира.
97
+
моитй изводи не се съвпадатъ, върху това нйма да се спирамъ.
+
Представете си, че главата на единъ човйкъ е дълга отъ 17 — 21 см., а мозъкътъ му има 15 см. широчина и 17 см. височина. Какво показва това? Колкото по-широкъ е мозъкътъ на човйка, толкова по-голйма е неговата издържливость на физическия свйтъ. Широчината на мозъка отговаря на широчината на бедрата въ жената Дължината на мозъка отговаря на раменетй въ мжжа. Значи, мжжетй сж дългоглави, а женитй — ши- рокоглави. Хора съ широки рамене сж мж- же, безразлично дали сж въ женска, или въ мжжка форма. Жена съ широки рамене е повече мжжъ, отколкото жена. Мжжъ съ широки бедра е повече жена, отколкото мжжъ. Така седи въпросътъ, когато се произнасяме за него споредъ законитй на природата, а не споредъ формата на нйщата. Това е наука. Природнитй закони ще ни служатъ за мйрка на нйщата, и всйко нйщо, което е вънъ отъ тачи мйрка, е отклонение отъ нея. По степень' а на отклонението ще сждимъ и за причинитй на това отклонение отъ закона.
+
Бие трйбва да изучавате и носа си. Напримйръ, нйкои хора иматъ малка гърбави- на на носа си. Коя е причината за тази гър- бавина ? Като изучава характера си, човйкъ ще се домогне до причината на тази малка гърбавина върху носа. Вейка форма на носа, всйко най-малко отклонение отъ нормата, указва влияние върху характера на човйка,
+
7
+
  
+
В този смисъл, питам: какво нещо е водата? — Условие. — За какво ? — За разтварянето на твърдите тела, и по този начин да ги прави годни за възприемане. — Какво нещо е въздухът? — Условие. — За какво? — За горенето, за подържане на живота. Без въздух нито горенето може да става, нито животът може да се подържа. И тогава, вие можете да направите аналогия между водата и чувствата от една страна, и между въздуха и мислите на човека от друга страна, и по този начин да се домогнете до един алхимически начин на работа. Някой заболява от ревматизъм и започва да търси лекари да го лекуват. И това е добре, но преди да се обърне към лекарите, нека се върне към миналото на своя живот и проследи причините на заболяването си. Той ще види, че когато дядо му бил на 60 години, заболял от ревматизъм ; после, ще види, че когато баба му била на 50 години, и тя заболяла от същия ревматизъм. И най-после, знае, че и майка му, когато била на 45 години, заболяла от същата болест. И днес, според линията, по която той върви, мъжка или женска, на същата възраст наследява същата болест. Като намерите причината на вашия ревматизъм, по обратен път ще се върнете към онова време, когато баба ви, например, е заболяла, и ще търсите причината за нейното заболяване. Ще видите, че причината се крие в някакви неправилни мисли или чувства, които ще гледате, чрез внушение, да отстраните от вашето подсъзнание. Щом се освободите от тия мисли и чувства, и ревматизмът ще изчезне.
98
+
Носъ, който е малко увисналъ надолу, говори за човйкъ съ песимистиченъ характеръ. Този човйкъ не се интересува отъ онова, което става около него. Кой какво казалъ, какво направилъ, това той не чува и не вижда. Носъ, който е малко вирнатъ нагоре, говори за любопитенъ човйкъ. Този човйкъ иска да знае всичко, каквото става около него. Всичко външно привлича вниманието му. Негови- тй прозорци сж отворени, и той приема много впечатления отвънъ. Когато ноздритй на носа у нйкой човйкъ сж много отворени, той е особено чувствителенъ къмъ любовьта. Щомъ стане дума за любовь, ноздритй му за- почватъ да трептятъ. Когато ноздритй сж стйснени, този човйкъ не чува даже, че около него се говори за любовь. Всички хора наоколо му горятъ отъ любовь, а той не иска да знае даже. Когато носътъ при гърбавината е широкъ, такъвъ човйкъ има хубави възприятия. Не е лошо човйкъ да възприема отвънъ впечатления. Добре би било, ако вейка частица отъ тйлото на човйка бжде тъй чувствителна, че да възприема красиви впечатления отъ небето, отъ земяга, отъ растенията, отъ жи- вотнитй и т. н. Човйкъ трйбва да бжде про- водникъ на Божиитй блага, безразлично отде идатъ тй, дали отъ небето, или отъ земята. Каквото минава презъ пространството, трйбва да се предава чрезъ човйка. Той ще задържа зе себе си онова, което е нужно за него, и следъ като си услужи, ще го пусне пакъ да тече. Не може и не трйбва да се спира Божествената енергия. Тя непре-
+
  
+
Когато се лекувате, вие трябва да употребявате някой магически формули, и то през времето, когато луната се празни. Например, някой страда от ставен ревматизъм. Нека направи следния опит: да вземе половин килограм сол, на бучки, морска или каменна, и в един съд с чиста изворна вода да туря всеки ден по една бучка от тази сол. Ще стане рано, преди изгрева на слънцето, ще тури бучката сол във водата и ще каже: Както солта се разтопява във водата, така да се разтопи, т. е. да изчезне моя ставен ревматизъм. Ако не мине веднага, ще прави този опит цели две седмици, докато луната се празни. Ако и след това ревматизмът не си отиде, нека направи същия опит при залязване на слънцето, или вечер при луна. Като прави опита, ще гледа никой да го не вижда и на никого да не разправя, докато не получи резултат. Някой може да употреби четвърт килограм сол, и болестта му да мине; друг може да употреби половин килограм; трети — един или два килограма. Важно е човек да постоянства, докато оздравее.
99
+
сганно требва да тече. Така става съ здравия човекъ. Здравъ човекъ е онзи, презъ когото Божествените енергии текатъ правилно.
+
Да се върнемъ къмъ въпроса за търкането и триенето. Търкането требва да се превърне въ триене. За да се преустанови триенето, то требва да се превърне въ топлина. Яко искате да получите светлина, требва да продължавате триенето дотогава, докато образуваната топлина стане толкова голяма, че едно отъ тела!а се запалва и почва да све- ти. Горението, светлината създава разположение на духа. Яко тази светлина продължава да се развива, тя създава приятни чувства; значи, чуаствуване се явява. Когато горението е пълно, светлината е приятна, и въ този родъ чувства нема димъ, нема пушекъ И най-после, приятните, красивите чувства требва да се превърнатъ въ мисъль. Щомъ мисъльта дойде, явява се истинскиятъ човекъ, който разполага съ условията на живота и може вече да гради. Този човекъ може да се нарече алхимикъ, защото знае, де се намира елексира на живота, може да го получи и да се ползува отъ него. Той знае, колко капки сж нужни на човъка отъ този еле- ксиръ, за да добие безсмъртието.
+
Отъ Божествено гледище, каквото човекъ преживява въ съзнанието си, било колебания, съмнения, мракъ, всичко това сж уроци за него, предвидени отъ невидимия светъ; всички изпитания и страдания, които човекъ минава, сжщо така сж неизбежни уроци за него. Всека грешка, която човекъ
+
  
+
Ще кажете, че това са заблуждения, суеверия. Питам: когато лекарят прегледа болния и му препоръча да употребява на всеки два часа, например, по пет капки от някакво лекарство, това не е ли суеверие? Болният вземе шишенцето и внимателно сипва капка по капка в лъжица, гледа да не сипе една капка повече. Когато взима лекарства, болният свещенодейства, а когато му се препоръчва един окултен метод, това било заблуждение или суеверие. Не е заблуждение това, но този метод е мъчен за приложение. Знаете ли, каква точност, какво постоянство се изисква от болния, за да приложи този метод? Знаете ли, как се топи един килограм сол? Вяра, усилие се иска за това. Ако човек един път закъснее с една минута от определеното време, опитът му пропада, и отново трябва да го започне.
100
+
прави, се дължи на неправилни възприятия. Ако възприятията въ него сж правилни, щомъ се натъкне на нйкакво отрицателно състояние, той веднага ще влйзе въ своята лаборатория, ще капне нЪколко капчици върху състоянието си, и то веднага ще се измЪни. НЪкой се оплаква, че е сиромахъ, че сиромашията го нападнала. Що е сиромашията? Сиромашията не е нищо друго, освенъ положение, въ което човекъ желае това-онова, и ако въ даденъ моментъ не може да го постигне, той започва да мисли, че е сиромахъ. Хората мислятъ, че н-Ьматъ условия да учатъ, да се развиватъ, че шЬматъ пари, че не сж зцрави и т. н. Като мислятъ по този начинъ, т-Ь започватъ да верватъ, че е така, и каз- ватъ, че сж сиромаси. Всички хора трЪбва да разбератъ, че причината за сиромашията се крие въ гЬхното съзнание. Елементит-Ь, които имъ сж нужни въ дадения моментъ, отстжтствуватъ отъ т-Ьхното съзнание, т. е. отъ лабораторията на тяхното съзнание. Какво требва да направятъ тогава? "ГЬ требва да заематъ тЬзи елементи отъ лабораторията на друго съзнание и, като си свършатъ работата съ гЬхъ, да ги върнагъ назадъ. Човекъ требва да знае, че не е роденъ нито сиромахъ, нито богатъ. Човекъ се ражда съ всички възможности въ себе си да бжде богатъ. Това не се отнася за обикновения човекъ. Обикновениятъ човЪкъ не се ражда съ всички възможности на гения, но той се ражда съ такива възможности, съ които, при формата, която му е дадена, може правилно да
+
  
+
Същият метод се отнася и до развиване на известни добродетели в човека. Да живееш добре, това е цяла алхимия. Колко години трябва да работи човек върху себе си, за да развие някой добри качества! Богатство са добрите качества, т. е. добродетелите в човека, заради които заслужава да работи. Какво по-хубаво от това, да бъде човек милосърден, добър, кротък, въздържан? Милостивият човек не може да бъде сиромах. Въздържаният човек не може да бъде слаб. Казват за някого, че е нетърпелив човек. — Как познавате търпеливия и как нетърпеливия човек? Ако някой, като гледа, как убиват човека, може да издържа, търпение ли е това? Ако някой гледа пред очите му да убиват човека, и той се застъпва за него, нетърпение ли е това? Търпеливият човек се познава в моменти когато му взимат онова, което той обича и за което се е приготвил. Например, някой човек работил цял ден, уморил се и, като се върнал дома си, навечерял се и легнал да спи. Тъкмо заспива, дохожда един негов приятел, сяда до леглото му и започва да му разправя някаква дълга история. Ако може да го изслуша, без да се раздразни, този човек е търпелив. Или, представете си, че някой е гладен и сяда да яде; в това време отвън дохожда един негов познат и започва да яде от яденето му. Ако първият остане спокоен и отстъпи яденето си на своя познат, той е търпелив човек.
101
+
расте и да се развива. Въ съзнанието на обикновения човекъ има редъ възможности и условия, при които той може да прогресира.
+
Въ този смисълъ, питамъ: какво нЪщо е водата ? — Условие. — За какво ? — За разтварянето на твърдитк гкпа, и по този начинъ да ги прави годни за възприемане. — Какво н-Ъщо е въздухътъ ? Условие. — За какво? — За горението, за подържане на живота. Безъ въздухъ нито горението може да става, нито животътъ може да се подържа. И тогава, вие можете да направите аналогия между водата и чувствата отъ една страна, и между въздуха и мислитк на човека отъ друга страна, и по този начинъ да се домогнете до единъ алхимически начинъ на работа. Н"Ькой заболява отъ ревматизъмъ и започва да търси лЪкари да го лЪкуватъ. И това е добре, но преди да се обърне къмъ лекарите, нека се върне къмъ миналото на своя животъ и проследи причините на заболяването си. Той ще види, че когато дЬдо му билъ на 60 години, заболЪлъ отъ ревматизъмъ ; после, ще види, че когато баба му била на 50 години, и тя заболяла отъ сж- щия ревматизъмъ. И най-после, знае, че и майка му, когато била на 45 години, заболЪ- ла отъ сжщата болесть. И днесъ, споредъ линията, по която той върви, мжжка или женска, на сжщата възрасть наследява сжщата болесть. Като намЪрите причината на вашия ревматизъмъ, по обратенъ пжть ще се върнете къмъ онова време, когато баба ви, на- (ПримЪръ, е заболяла, и ще търсите причи
+
  
+
Само умният човек може да бъде търпелив. Той е над обикновените условия в живота. Много са случаите в ежедневния живот, при които може да се изпита търпението на човека. Търпеливият е предвидлив. Когато иска да се освободи от слушането на някаква дълга история, от казано-речено, от оплаквания, той излиза няколко минути по-рано от времето, когато гостът ще дойде, и отива да се разходи. Търпеливият човек е способен на жертви. При такъв човек се готви да дойде един негов познат, с цел да го подкупи с нещо. Първият знае, че тази среща ще бъде в 10 ч. в. За да не се натъква на неприятности, предпочита да харчи средства, да замине някъде, но да се освободи от предстоящата среща. Той си купува билет и заминава за странство. Оттук вадя заключение: хора, които обичат да пътуват често, бягат от своите познати, не искат да се срещнат с тях, да не би да ги подкупят. Който не пътува често в странство, той е свободен вече от тези изкушения, няма защо да го подкупват.
102
+
ната за нейното заболяване. Ще видите, че причината се крие въ нЪкакви неправилни мисли или чувства, които ще гледате, чрезъ внушение, да отстраните отъ вашето подсъзнание. Щомъ се освободите отъ тия мисли и чувства, и ревматизъмътъ ще изчезне.
+
Когато се лекувате, вие требва да употребявате некой магически формули, и то презъ времето, когато луната се празни. Напримеръ, н^кой страда отъ ставенъ ревма- тизъмъ. Нека направи следния опитъ: да вземе половинъ килограмъ соль, на бучки, морска или каменна, и въ единъ сждъ съ чиста изворна вода да туря всеки день по една бучка отъ тази соль. Ще стане рано, преди изгревъ на слънцето, ще тури бучката соль въ водата и ще каже: Както сольта се разтопява въ водата, така да се разтопи, т. е. да изчезне моя ставенъ ревматизъмъ. Лко не мине веднага, ще прави този опитъ цели две седмици, докато луната се празни. Ако и следъ това ревматизъмътъ не си отиде, нека направи сжщия опитъ при залезване на слънцето, или вечерь при луна. Като прави опита, ще гледа никой да го не вижда и на никого да не разправя, докато не получи ре- зултатъ. Некой може да употреби четвъртъ килограмъ соль, и болестьта му да мине; другъ може да употреби половинъ килограмъ; трети — единъ или два килограма. Важно е човекъ да постоянствува, докато оздравее.
+
Ще кажете, че това сж заблуждения, суеверия. Питамъ: когато лекарьтъ прегледа болния и му препоржча да употребява на
+
  
+
Окултният ученик трябва да работи, да размишлява, да развива в себе си ония качества, с които да решава задачите на своя живот. Дойде му едно страдание — той трябва да мисли върху него ден, два, три, докато се свърже с невидимия свят и се справи с това страдание. Иначе, той ще събира една след друга неразрешени задачи, и животът му ще свърши пак с неразрешени задачи. Не, има задачи в живота на ученика, които той непременно трябва да реши. Ама не съм търпелив. — Ще решиш задачата на търпението. — Не съм милосърден. — Ще развиеш милосърдието си. — Нямам любов. — Ще работиш, докато развиеш любовта в себе си. Това са задачи, които ученикът непременно трябва да разреши. Щом ги разреши, той ще се домогне до онези принципи, до онези сили, които действат в духовния свят, както и в човешкото съзнание.
103
+
всЬки два часа, напримеръ, по петь капки отъ никакво лекарство, това не е ли суеверие? Болниятъ вземе шишенцето и внимателно сипва капка по капка въ лъжица, гледа да не сипе една капка повече. Когато взима лекарства, болниятъ свещенодействува, а когато му се препоржчва единъ окултенъ ме- тодъ, това било заблуждение или суеверие. Не е заблуждение това, но този методъ е мж- ченъ за приложение. Знаете ли, каква то- чность, какво постоянство се изисква отъ болния, за да приложи този методъ? Знаете ли, какъ се топи единъ килограмъ ссль? Вера, усилие се иска за това. Лко човекъ единъ пжть закъснее съ една минута отъ определеното време, опитътъ му пропада, и отново требва да го започне.
+
Сжщиятъ методъ се отнася и до развиване на известни добродетели въ човека. Да живеешъ добре, това е цела алхимия. Колко години требва да работи човекъ върху себе си, за да развие некой добри качества! Богатство сж добрите качества, т. е. добродетелите въ човека, заради които заслужава да работи Какво по-хубаво отъ това, да бжде човекъ милосърденъ. добъръ, кротъкъ, въздър- жанъ? Милостивиятъ човекъ не може да бжде сиромахъ. Въздържаниятъ човекъ не може да бжде слабъ. Казватъ за некого, че е нетърпеливъ човекъ. — Какъ познавате търпеливия и какъ — нетърпеливия човекъ? Лко некой, като гледа, какъ убиватъ човека, може да издържа, търпение ли е това ? Лко некой гледа предъ очите му да убиватъ чо-
+
  
+
Като ученици, вие навлизате в област, в която мъчно се работи, но достатъчно е да имате желание да постигнете нещо, за да преодолеете всички мъчнотии. При това, всяко желание е постижимо, ако се прилагат за него Божествени методи. Човек може да има много желания, не само едно, но тия желания са свързани едно за друго, като халки на някоя верига. Така са свързани и удовете в човешкия организъм. Първата халка в човешия организъм е главата. Следователно, за да реализира едно свое желание, или една своя мисъл, човек трябва да прекара през ума, или през сърцето си всички мисли и желания, свързани с главната мисъл, която предстои за реализиране. Всяка мисъл представя кръг от възможности. Тия кръгове трябва да се свържат в едно цяло с кръга на главната мисъл. И когато между всички кръгове има единство, тогава само главната мисъл ще може да се реализира. Тъй щото, реализирането на една мисъл, или на едно желание, представя от себе си дълъг процес на свързване. Какво се свързва при този процес? Кръгове се свързват.
102
+
ната за нейното заболяване. Ще видите, че причината се крие въ нЪкакви неправилни мисли или чувства, които ще гледате, чрезъ внушение, да отстраните отъ вашето подсъзнание. Щомъ се освободите отъ тия мисли и чувства, и ревматизъмътъ ще изчезне.
+
Когато се лекувате, вие требва да употребявате н^кои магически формули, и то презъ времето, когато луната се празни. На- примеръ, некой страда отъ ставенъ ревматизъмъ. Нека направи следния опитъ: да вземе половинъ килограмъ соль, на бучки, морска или каменна, и въ единъ сждъ съ чиста изворна вода да туря всеки день по една бучка отъ тази соль. Ще стане рано, преди изгревъ на слънцето, ще тури бучката соль въ водата и ще каже: Както сольта се разтопява въ водата, така да се разтопи, т. е. да изчезне моя ставенъ ревматизъмъ. Яко не мине веднага, ще прави този опитъ цели две седмици, докато луната се празни. Яко и следъ това ревматизъмътъ не си отиде, нека направи сжщия опитъ при залезване на слънцето, или вечерь при луна. Като прави опита, ще гледа никой да го не вижда и на никого да не разправя, докато не получи ре- зултатъ. Некой може да употреби четвъртъ килограмъ соль, и болестьта му да мине; доугъ може да употреби половинъ килограмъ; трети — единъ или два килограма. Важно е човекъ да постоянствува, докато оздравее.
+
Ще кажете, че това сж заблуждения, суеверия. Питамъ: когато лекарьтъ прегледа болния и му препоржча да употребява на
+
  
+
И тъй, не се обезсърдчавайте, когато не можете да постигнете някое свое желание. Могат да минат две, три, пет, десет години, вие постоянствайте. Някога може да мине цял живот, и пак да не реализирате желанието си. Едно трябва да знаете: кога и да е желанията ви ще се реализират. Ако по един начин не успеете, опитайте втори, трети и т. н. За реализиране на мислите, съществува следния закон: в десет години дадена мисъл се реализира в положителна степен, т. е. тогава тя се посажда, израства и приема известна форма. През другите десет години тя се реализира в отрицателна степен, т. е. дава плод. Следните десет години отново се посажда, после пак дава плод и т. н. Ние казваме, че мисълта се е реализирала, само след като видим нейния плод. Обаче, плодове дават само положителните мисли. Затова, именно, в Писанието е казано, че човек трябва да расте и да се развива правилно, да приеме Божествена форма и тогава да даде плодове, които да отговарят на Божествения свят. Това значи Божественият Дух да работи в човека, за да даде условия на „дървото на живота" да расте и да се развива в него, да даде своите плодове.
103
+
всЪки два часа, напримеръ, по петь капки отъ никакво лекарство, това не е ли суеверие? Болниятъ вземе шишенцето и внимателно сипва капка по капка въ лъжица, гледа да не сипе една капка повече. Когато взима лекарства, болниятъ свещенодействува, а когато му се препоржчва единъ окултенъ методъ, това било заблуждение или суеверие. Не е заблуждение това, но този методъ е мж- ченъ за приложение. Знаете ли, каква то- чность, какво постоянство се изисква отъ болния, за да приложи този методъ ? Знаете ли, какъ се топи единъ килограмъ соль? Вера, усилие се иска за това. Лко човекъ единъ пжть закъснее съ една минута отъ определеното време, опитътъ му пропада, и отново требва да го започне.
+
Сжщиятъ методъ се отнася и до развиване на известни добродетели въ човека. Да живеешъ добре, това е цела алхимия. Колко години требва да работи човекъ върху себе си, за да развие некой добри качества! Богатство сж добрите качества, т. е. добродетелите въ човека, заради които заслужава да работи Какво по-хубаво отъ това, да бжде човекъ милосърденъ. добъръ, кротъкъ, въздър- жанъ? Милостивиятъ човекъ не може да бжде сиромахъ. Въздържаниятъ човекъ не може да бжде слабъ. Казватъ за некого, че е нетърпеливъ човекъ. — Какъ познавате търпеливия и какъ — нетърпеливия човекъ? Лко некой, като гледа, какъ убиватъ човека, може да издържа, търпение ли е това ? Лко некой гледа предъ очите му да убиватъ чо-
+
  
+
„Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!"
104
+
вйкъ, и той се застжпва за него, нетърпение ли е това ? Търпеливкятъ човекъ се познава въ моменти, когато му взиматъ онова, което той обича, или за което се е приготвилъ. На- примЪръ, некой човекъ работилъ ц"Ьлъ день, уморилъ се и, като се върналь дома си, на- вечерялъ се и легналъ да спи. Тъкмо заспива, дохожда единъ ьеговъ приятель, сЪда до леглото му и започва да му разправя н1зка- ква дълга история. Ако може да го изслуша, безъ да се раздразни, този човекъ е търпе- ливъ. Или, представете си, че некой е гладенъ и сЪда да яде; въ това време отвънъ дохожда единъ неговъ познатъ и започва да яде отъ яденето му. Ако първиятъ остане спокоенъ и отстжпи яденето си на своя познатъ, той е търпеливъ човекъ.
+
Само умниятъ човекъ може да бжде търпеливъ. Той е надъ обикновените условия въ живота. Много сж случаите въ ежедневния живогъ, при които може да се изпита търпението на човека. Търпеливиятъ е предвидливъ. Когато иска да се освободи отъ слушането на некаква дълга история, отъ казано-речено, отъ оплаквания, той излиза неколко минути по-рано отъ времето, когато гостътъ ще дойде, и отива да се разходи. Търпеливиятъ човекъ е спо- собенъ на жертви. При такъвъ човекъ се готви да дойде единъ неговъ познатъ, съ цель да го подкупи съ нещо. Първиятъ знае, че тази среща ще бжде въ 10 ч. в. За да не се натъква на неприятности, предпочита да харчи средства, да замине некжде, но да
+
  
 
105
 
се освободи отъ предстоящата ср^ща. Той си купува билетъ и заминава за странство. От- тукъ вадя заключение- хора, които обичатъ да пжтуватъ често, бЪгать отъ своитЪ познати, не искатъ да се срещнатъ съ гйхъ, да не би да ги подкупятъ Който не пжтува често въ странство, той е свободенъ вече отъ т~Ьзи изкушения, н-Ьма защо да го подкупватъ.
 
Окултниятъ ученикъ требва да работи, да размишлява, да развива въ себе си ония качества, съ които да решава задачитЪ на своя животь. Дойде му едно страдание — той требва да мисли върху него день, два, три, докато се свърже съ невидимия св^тъ и се справи съ това страдание. Иначе, той ще събира една следъ друга неразрешени задачи, и животътъ му ще свърши пакъ съ неразрешени задачи. Не, има задачи въ живота на ученика, които той непременно требва да реши. — Яма не съмъ търпеливъ. — Ще ре- шишъ задачата на търпението. — Не съмъ милосърденъ. — Ще развиешъ милосърдието си. — Н^мамъ любовь — Ще работишъ, докато развиешъ любовьта въ себе си Това сж задачи, които ученикътъ непременно требва да разреши. Щомъ ги разреши, той ще се домогне до он^зи принципи, до он"Ьзи сили, които действуватъ въ духовния свЪтъ, както и въ човешкото съзнание.
 
Като ученици, вие навлизате въ область, въ която мжчно се работи, но достатъчно е да имате желание да постигнете нЪщо, за да преодолеете всички мжчнотии. При това, всЪ- ко желание е постижимо, ако се прилагатъ
 
  
+
36. Лекция от Учителя, държана на
106
+
за него Божествени методи. Човекъ може да има много желания, не само едно, но тия желания сж свързани едно за друго, като халки на н^коя верига. Така сж свързани и удовегЪ въ човешкия организъмъ. Първата халка въ човешия организъмъ е главата. Следователно, за да реализира едно свое желание, или една своя мисъль, човекъ требва да прекара презъ ума, или презъ сърцето си всички мисли и желания, свързани съ главната мисъль, която предстои на реализиране. ВсЬка мисъль представя кржгъ отъ възможности. Тия кржгове требва да се свържатъ въ едно ц-кпо съ кржга на главната мисъль. И когато между всички кржгове има единство, тогава само главната мисъль ще може да се реализира. Тъй щото, реализирането на една мисъль, или на едно желание, представя отъ себе си дълъгъ процесъ на свързване. Какво се свързва при този процесъ? Кржгове се свързватъ.
+
И тъй, не се обезсърдчавайте, когато не можете да постигнете н"Ькое свое желание. Могатъ да минатъ две, три, петь, десеть години, вие псстоянствувайте. Некота може да мине цйлъ животъ, и пакъ да не реализирате желанието си. Едно требва да знаете: кога и да е желанията ви ще се реализиратъ. Яко по единъ начинъ не успеете, опитайте втори, трети и т. н. За реализиране на мислите, сжществува следния законъ: въ десеть години дадена мисъль се реализира въ положителна степень, т. е. тогава тя се посажда, израства и приема известна форма. Презъ другите десеть години тя се реализира въ от
+
  
 
107
 
рицателна степень, т. е. дава плодъ. Следните лесеть години отново се посажда, после пакъ дава плодъ и т. н. Ние казваме, че мисъльта се е реализирала, само следъ като видимъ нейния плодъ. Обаче, плодове даватъ само положителните мисли. Затова, именно, въ Писанието е казано, че човекъ требва да расте и да се развива правилно, да приеме Божествена форма и тогава да даде плодове, които да отговарятъ на Божествения светъ. Това значи Божествениятъ Духъ да работи въ човека, за да даде условия на „дървото на живота" да расте и да се развива въ него, да даде своите плодове.
 
„Богъ царувв на небето. Богъ царува въ живота. Да бжде благословено името Му!"
 
*
 
36. Лекция отъ Учителя, държана на
 
 
1 юний, 1927 г. София.
 
1 юний, 1927 г. София.

Текуща версия към 12:06, 13 юни 2011

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Беседи

Книги с беседи

Общ Окултен Клас

Работна среда на електронния архив

КНИГА: Четирите кръга

СЪЗВУЧНО ДВИЖЕНИЕ

„Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!"

Размишление.

За следния път пишете върху темата : „Най-лесният въпрос в живота".

Изпейте упражненията: „Духът Божи" и „Блага дума на устата".

Сега ще ви задам въпроса: С какво е по-важно да се занимава човек — със себе си, или с хората? Със себе си. Някой хора се занимават само с единия си пръст. Единият пръст още не представя целия човек. Други пък се занимават само с ухото си, или с окото си, или с ръката си, или с врата си и т. н. Всичко това са само части от цялото, но не и целия човек. Да се занимаваш със себе си, аз разбирам да се занимаваш с целокупния човек.

Като наблюдавате проявите в природата, виждате, че прави линии в нея не съществуват. В природата съществуват главно криви и счупени линии. Тъй както хората си представят правата линия, такава права линия в природата не съществува, обаче, тя е основа на всички останали линии. Правата линия е най-късото разстояние между две точки. Следователно, тя е невидима, и с най-силен микроскоп не може да се види. Пътят, разстоянието между два атома, или между два йона е толкова малко, че е равно почти на точка. Някои си го представят като малка, светла, права линийка.

Съвременната физика се занимава със светлината, с топлината и с ред още отдели. Как се образува топлината? — Чрез триене на телата. — Как се образува светлината? — При горене на телата. Ако за образуването на топлината е нужно две тела да се трият, или да се търкат, защо тогава казвате, че е лошо, когато двама души на физическия или на духовния свят се търкат в отношенията си? Какво лошо има в търкането? Когато два предмета се търкат и между тях се образува топлина, това показва, че между тях по-рано е съществувал студ. Щом се образува топлина, всички се радват. Както се радвате за образуваната топлина при търкането на два предмета, така трябва да се радвате и за търкането между двама души. Не е лошо, че двама души се търкат, но лошо е, когато при това търкане не се образува топлина и светлина. Всяко търкане, което произвежда топлина и светлина, е добро. В природата съществува постоянно търкане. В български език е станало смешение между думите търкане и триене. Търкането е процес, който не произвежда нито топлина, нито светлина. В този смисъл, търкането е произволен процес. Триенето, обаче, произвежда и топлина, и светлина. И наистина, когото търкат, боледува; когото трият, оздравява.

Представете си, че правата линия АВ изразява известно ваше състояние. В тази линия се съдържат условия за проява на вашето състояние. От средата на тази линия надолу слиза перпендикуляр, който се опира в точка С, която представя дадено желание. Това желание указва известен напор, или налягане върху състоянието, изразено с правата АВ. Търкане ли предизвиква това напрежение, или триене?

Tchetiritekraga 4.PNG

Когато напрежението е нагоре, както става в природата, например, при образуване на топлината, имаме процес на триене, т. е. на сближаване между две тела. Триенето може да става между две, три, четири и повече частици, но важното е, че тези частици се движат в успоредни посоки, но в две противоположни направления. Това движение е правилно, и при него еднакво се засягат всички частици на движещите се тела. Триенето между частиците на телата става постепенно, при което образуваната топлина толкова се увеличава, че телата, или едното от тях, което е способно да гори, се запалва. При това положение имаме процес горене. Триене се извършва и между клетките на растенията. Те трябва много пъти да се трият, докато се образува между тях нужната топлина. Триенето трябва да става деликатно, внимателно, и то така, че да не става претриване. Претриването подразбира търкане, а триенето е правилен, съзнателен процес, който върви в паралел с растенето.

Тъй щото, дойдете ли до понятията, вие трябва да ги различавате в психическо отношение, според резултатите, които те произвеждат. И думите в речта се подчиняват на известни психологически закони. Следователно, ако една дума е граматически правилно поставена, логически правилно изказана, а не е съгласна с Божествените закони, тя е в състояние да наруши мира на човека, вследствие на което той изгубва своята топлина и светлина. Всяка дума, която не е съгласна с Божествените закони, произвежда мрак, тъмнина в съзнанието на човека.

Сега, аз говоря върху практически въпроси, които всеки момент можете да опитате. Всички сте забелязали, например, какви пресичания стават в мисълта на човека. Започвате да говорите нещо, но без да мислите много, кажете някоя дума не на място, и веднага мисълта ви се прекъсва. Защо? Станало е някакво нарушаване в Божествения свят. Когато съзнанието на човека е будно, той всякога ще нарежда своята мисъл, своята реч според Божествените закони. Тогава, нито мисълта му ще се прекъсва, нито говорът му ше бъде дисхармоничен. При това положение, човек може да изпадне в друга крайност и да каже: С чужди мисли не искам да се занимавам, даже и да са Божествени. И това е добре. Какво по-хубаво от това, да бъде човек самостоятелен, т. е. да бъде свободен? Но той трябва да знае, кои мисли са чужди, и кои — негови. Всички мисли, които произвеждат търкане, са чужди. Всички ония мисли, които произвеждат в човека светлина и топлина, са Божествени, т. е. негови. Като казвам, че са негови имам пред вид Божественото в човека. Топлината пък трябва да се превърне в светлина. Светлината трябва да се превърне в чувство, а чувството — в мисъл. Това показва, че триенето трябва постепенно да се усилва, за да се превръща във все по-високи процеси: триенето произвежда топлина ; топлината — светлина ; светлината - чувствуване, а чувствуването — мислене. След мисълта има още по-високи прояви. Важно е, че процесите трябва да бъдат непреривни. Всеки процес приготвя материали, с които, човек може да работи.

И тъй, ще знаете, че топлината, светлината, чувствата, мислите са условия, материали, с които човек трябва да работи, както алхимикът работи в своята лаборатория, а домакинята — в своята кухня. Според мене, и домакинята е ученичка. В това отношение, домът е научна лаборатория. Мъжът и жената са студенти, които следват висша наука в домашната лаборатория, т. е. в дома. Като стане от леглото си, първата работа на жената е да запали огъня в камината и да тури на него тенджера с вода, т. е. колба или реторта, в която последователно ще прибавя елементите, нужни за известна реакция. Елементите, с които извършва алхимическите процеси са: лук, чесън, сол, черен и червен пипер, боб, картофи, домати и т. н. Тя нарязва лука на дребно, туря го в тенджерата, прибавя към него една-две лъжици масло и започва да мери, да размерва, колко вода трябва, колко зеленчук и т. н. После, следи за огъня, като ту го усилва, ту го отслабва. След два-три часа реакцията е свършена, и домакинята си въздъхва спокойно, като казва : Приготвих обеда!

Като говоря по този начин, вие се смеете. Няма нищо смешно в това. Днес жените готвят механически, не знаят, колко сериозна и важна работа е готвенето. Те не са изучили още свойствата на лука, не знаят, защо го турят в яденето. Ако запитате съвременната домакиня, защо туря лук в яденето, тя ще каже, че го туря за вкус. Това не е наука. Лукът има съвсем друго предназначение; той е елемент с определени свойства, необходими за организъма. Маслото също така има своето предназначение в готвенето, а не само затова, че яденето трябвало да бъде мазничко. И водата има свое дълбоко предназначение в готвенето, което всяка домакиня трябва да изучи. Ако разбирахте свойствата на водата, вие бихте могли да лекувате с нея всички болести. Има болести, които могат да се лекуват само с една капка вода, други — с две капки, трети — с три или с повече капки. Ако вземете десет капки вода, те произвеждат съвсем друг резултат. Всичко това е строго определено в природата, но човек трябва да познава тази наука. Водата, с която ще се лекувате, трябва да бъде абсолютно чиста. Това може да се изпита с езика. Значи, езикът на човека трябва да бъде толкова чувствителен, че да различава качествата на водата. За тази цел, човек трябва да прави опити, да ходи по планините, да пие вода от чисти извори и после да сравнява различните води, да изработи тънък усет на различаване. Човек не трябва да се обленява, но да прави опити, изследвания. Той трябва винаги да пие чиста вода. Ако пие нечиста вода, той греши против себе си. Ако днес, утре пие нечиста вода, няма да забележи, как ще поквари съзнанието си. Не, чистота се изисква от човека. Той трябва да търси начини за пречистване на водата. Дали ще я прецежда през камък, дали ще я пречиства със стипца, или по друг някакъв начин, не е важно, но нечиста вода по никой начин не трябва да пие. Това значи умен човек.

Казвате: Нали Бог всичко може да направи? И да пиеме нечиста вода, Той пак може да ни запази от болести. Казано е в Писанието: „Не изкушавайте Господа!'" Защо трябва да пиете нечиста вода, когато Бог е изпратил на земята чиста вода, като я прекарал през ред дезинфектори ? Водата, която иде от далечни места на пространството, минава през светлина, през топлина, през електричество, като същевременно се озонира и магнетизира; след това тя минава през ред земни пластове, дето се филтрира, и тъй пречистена, дохожда до човека. След всичко това, трябва ли човек да пие нечиста вода? Не, той трябва да пие само такава вода, каквато природата му е предложила, със свойства, каквито тя й е създала. Не пие ли такава вода, той непременно ще боледува. Казвате: Де ще намерим такава вода? Ние нямаме време да търсим, нямаме благоприятни условия. — За окултния ученик всякога има време, всякога условията са благоприятни. Щом тръгне за вода, той трябва да знае, де има вода и след колко време може да намери. В движението си, водата се подчинява на известни природни закони, тя не тече произволно: някога се управлява от електричеството, някога — от магнетизъма. И ще видите, че на места водата отива на големи дълбочини, а някъде тече на плитки места. С мисълта си, човек може да намери, де има чиста вода и да я изтегли на повърхнината. Искате да направя този опит. Не, за другите не правя опити. За себе си правя опита, когато пожелая, но щом съм с други, и жаден да съм, нося жаждата, но опитът не показвам. Защо? Всеки сам трябва да дойде до това положение. Ако някой успее да ме види сам, когато правя този опит, то е друг въпрос, той печели, но иначе, съзнателно никога няма да направя този опит пред хората. Той е духовен опит, който изисква специални условия. Това е наука, това е изкуство, което може да се предаде само на онзи, който искрено е доказал, че обича това изкуство и е готов с любов и безкористие да му служи. Ако дойда при вас да ме научите да готвя боб, вие трябва да предадете изкуството си, само след като се уверите, че наистина аз обичам боба. Готвачът може да предаде изкуството си само на онзи, който истински го цени. Музикантът има особени парчета, които свири само за себе си и на никого не ги съобщава. Художникът рисува особени картини само за себе си, които на никого не показва. Няма човек в света, който да не е скрил от другите нещо красиво в себе си. И така трябва да бъде! В красивото, което човек понякога крие и от себе си, се съдържат всички възможности за постижения.

И тъй, когато казвате, че Бог всичко може да направи, това е вярно. Въпросът е, обаче, какво вие можете да направите. — Ама заради мене Бог всичко може да направи. — Това е тщестлавие, с което искате да покажете, че Бог особено благоволи към вас и е готов специално да ви слугува. Не, в мене този въпрос е поставен другояче. Аз си казвам: Слушай, приятелю, ти трябва да се впрегнеш на работа и да спужиш на Бога! Аз зная, какво Бог, моят Баща, може да направи за мене, но важно е да се изпитам сам, да видя, какво аз мога да направя за Господа. Бог всичко ми е дал даром, но важно е, какво аз мога да направя за Него.

И тъй, търкането трябва да се превърне в триене. В какво трябва да се превърне топлината? В приятно, красиво чувство. В какво трябва да се превърне светлината? В светла, красива мисъл. Като знаете това, при всяка среща с човека, вие трябва да си зададете въпроса, защо сте се срещнали, какво трябва да дадете на този човек, и какво той трябза да ви даде. Иначе, тази среща би била безпредметна. Всяка среща с човека предвижда известни допирни точки с него. Представете си, че вие следвате в странство, и по един специален куриер получавате от баща си писмо. Този човек дохожда при вас и ви пита, вие ли сте сина на еди-кого си. Вие го посрещате любезно, разговаряте се с него, и между вас се създава връзка. Тогава вие написвате на баща си писмо и го изпращате по същия куриер. Чрез тези писма, между сина и бащата, се образуват отношения на триене: двете писма са в успередна посока, противоположни едно на друго, но хармонични. Тези отношения вървят по един вътрешен закон на съзнанието. Ако човек знае, на кое място в съзнанието е поставена всяка негова мисъл, или всяка негова проява, той се е домогнал до известна философия. Например, можете ли да кажете, на кое място в съзнанието седи доброто? Ако е за теория, много нещо можете да кажете, но важно е да кажете това, което сте опитали. Добрият човек има един белег на устните си, по който се познава неговата добрина. Също такъв белег има и в съзнанието си, но трябва да се знае мястото на този белег. У някои хора този белег на устните отсъства.

Сега, ако продължавам да говоря по този въпрос, ще се объркате, защото вие слагате всичко на лична почва. Личното пък представя физическата страна на въпроса. Докато живеете по физически начин, постъпките ви никога няма да бъдат свързани. Също така и мислите, и чувствата ви няма да бъдат свързани. Въпреки това, вие се стремите към съвършенство. Има хора, обаче, в мислите, в чувствата и в постъпките на които има единство, те са свързани в нещо цяло, стройно и хармонично. Движенията им също така са пластични, хармонични. Това говори за здрав човек. Само здравият се отличава с такава пластичност и хармония в движенията. Всички кости, всички мускули в него са в движение. В това движение има красота. И наистина, красотата се проявява чрез движения. Който иска да бъде външно красив, той ще изгуби и тази красота, която има. Красотата се създава сама по себе си, по известни вътрешни закони, а не по желанията на човека. Колкото и да желае да стане красив, ако не работи върху себе си, човек никоги няма да стане красив. Колкото повече мислите и се безпокоите за някои неща, толкова по-лесно ще ги изгубите. Например, научите едно стихотворение наизуст, но веднага ви мине мисълта: ами, ако го забравя? Щом се усъмните в паметта си, ще забравите стихотворението. Вие не трябва да се съмнявате в паметта си, ако не искате да я губите. Паметливият човек никога не се съмнява в паметта си. Напротив, той всякога уповава на нея.

От толкова години насам вие следвате Школата, слушате, какво ви се преподава, но не прилагате. Словото, което ви се предава, трябва да се подложи на опит, ако искате да се ползвате от него. Иначе, ше слушате, без да разбирате. Да се утешава само човек, това още не е наука. Да се говори на болния, че ще оздравее, без да се забелязва някакво подобрение, това са празни думи само, които не помагат. Като отида при болния, няма да говоря нищо за болестта му, но ще извадя от джоба си едно малко шишенце с течност, ще взема от нея с върха на една игла и ще туря иглата на езика на болния, като го накарам да глътне тази малка капчица от течността. На втория ден ще топна два пъти с иглата в същата течност и ще я мазна на езика на болния. На третия ден ще топна иглата три пъти в течността, и така ще правя в продължение на десет деня. На десетия ден болният ще стане от леглото си и ще бъде напълно здрав. До това време няма да го слушам да разправя, че това или онова не може да направи. Най-лесно се лекува болният по вътрешен път, а не външно, като му се говори, или като се утешава.

Като слушате, че ви се говори така, мислите, че всичко сте разбрали. Ако сте разбрали всичко, тогава трябва да знаете, защо човек в раменете и в бедрата, т. е. в таза е по-широк, отколкото в кръста? Отдавна е трябвало да си отговорите на този въпрос. Ако досега не сте си отговорили, много сте закъснели. Ако речете да се справяте по този въпрос със сегашната анатомия, тя няма да ви задоволи. Тя е останала назад от новите обяснения по този въпрос. Затова, ако искате да се домогнете до положителни знания, вие трябва да потърсите нови начини за изучаване на себе си, на своя организъм. Ако искате да си отговорите положително на този въпрос, ще наблюдавате хора с различни рамене, ще изучавате характера им и, след дълги наблюдения, ще извадите известни научни заключения.

Например, първо ще изучавате характера на около сто души, които имат рамене, с форма А; после ще изучавате характера на други сто души, които имат рамене с форма В и най-после — още на сто души, които имат рамене, с форма С.

Tchetirite kraga 4 1.PNG

Правете тези наблюдения през свободното си време, когато нямате работа. Вместо да се търкате помежду си, по-добре правете научни наблюдения. Има случаи, когато човек трябва да е с широки рамене. Широки рамене имат повече мъжете, отколкото жените. Жените имат кръгли рамене. Мъжът е широк в раменете, тесен в бедрата, а жената — обратно - тясна в раменете, широка в бедрата. Оттук вадим следния закон: мъжът е силен в духовния свят, а жената — във физическия. И наистина, ако дадете на мъжа много работа в духовния свят, той ще издържи; ако същата работа дадете на жената, тя няма да издържи. Обратно: ако на жената дадете много работа на физическия свят, тя ще издържи; ако същата работа дадете на мъжа, той няма да издържи. Аз вадя това заключение от формата на раменете и бедрата на човека, без да взимам във внимание, какво знаете по този въпрос. Според вас е точно обратно: мъжът е силен на физическия свят, а жената — в духовния. Защо вашите знания и моите изводи не се съвпадат, върху това няма да се спирам.

Представете си, че главата на един човек е дълга от 17 — 21 см., а мозъкът му има 15 см. широчина и 17 см. височина. Какво показва това? Колкото по-широк е мозъкът на човека, толкова по-голяма е неговата издържливост на физическия свят. Широчината на мозъка отговаря на широчината на бедрата в жената Дължината на мозъка отговаря на раменете в мъжа. Значи, мъжете са дългоглави, а жените — широкоглави. Хора с широки рамене са мъже, безразлично дали са в женска, или в мъжка форма. Жена с широки рамене е повече мъж, отколкото жена. Мъж с широки бедра е повече жена, отколкото мъж. Така седи въпросът, когато се произнасяме за него според законите на природата, а не според формата на нещата. Това е наука. Природните закони ще ни служат за мярка на нещата, и всяко нещо, което е вън от тази мярка, е отклонение от нея. По степента на отклонението ще съдим и за причините на това отклонение от закона.

Вие трябва да изучавате и носа си. Например, някои хора имат малка гърбавина на носа си. Коя е причината за тази гърбавина? Като изучава характера си, човек ще се домогне до причината на тази малка гърбавина върху носа. Всяка форма на носа, всяко най-малко отклонение от нормата, указва влияние върху характера на човека. Нос, който е малко увиснал надолу, говори за човек с песимистичен характер. Този човек не се интересува от онова, което става около него. Кой какво казал, какво направил, това той не чува и не вижда. Нос, който е малко вирнат нагоре, говори за любопитен човек. Този човек иска да знае всичко, каквото става около него. Всичко външно привлича вниманието му. Неговите прозорци са отворени, и той приема много впечатления отвън. Когато ноздрите на носа у някой човек са много отворени, той е особено чувствителен към любовта. Щом стане дума за любов, ноздрите му започват да трептят. Когато ноздрите са стеснени, този човек не чува даже, че около него се говори за любов. Всички хора наоколо му горят от любов, а той не иска да знае даже. Когато носът при гърбавината е широк, такъв човек има хубави възприятия. Не е лошо човек да възприема отвън впечатления. Добре би било, ако всяка частица от тялото на човека бъде тъй чувствителна, че да възприема красиви впечатления от небето, от земята, от растенията, от животните и т. н. Човек трябва да бъде проводник на Божиите блага, безразлично отде идат те, дали от небето, или от земята. Каквото минава през пространството, трябва да се предава чрез човека. Той ще задържа за себе си онова, което е нужно за него, и след като си услужи, ще го пусне пак да тече. Не може и не трябва да се спира Божествената енергия. Тя непрестанно трябва да тече. Така става със здравия човек. Здрав човек е онзи, през когото Божествените енергии текат правилно.

Да се върнем към въпроса за търкането и триенето. Търкането трябва да се превърне в триене. За да се преустанови триенето, то трябва да се превърне в топлина. Ако искате да получите светлина, трябва да продължавате триенето дотогава, докато образуваната топлина стане толкова голяма, че едно от телата се запалва и почва да свети. Горенето, светлината създава разположение на духа. Ако тази светлина продължава да се развива, тя създава приятни чувства; значи, чувствуване се явява. Когато горенето е пълно, светлината е приятна, и в този род чувства няма дим, няма пушек. И най-после, приятните, красивите чувства трябва да се превърнат в мисъл. Щом мисълта дойде, явява се истинският човек, който разполага с условията на живота и може вече да гради. Този човек може да се нарече алхимик, защото знае, де се намира елексира на живота, може да го получи и да се ползва от него. Той знае, колко капки са нужни на човека от този елексир, за да добие безсмъртието.

От Божествено гледище, каквото човек преживява в съзнанието си, било колебания, съмнения, мрак, всичко това са уроци за него, предвидени от невидимия свят; всички изпитания и страдания, които човек минава, също така са неизбежни уроци за него. Всяка грешка, която човек прави, се дължи на неправилни възприятия. Ако възприятията в него са правилни, щом се натъкне на някакво отрицателно състояние, той веднага ще влезе в своята лаборатория, ще капне няколко капчици върху състоянието си, и то веднага ще се измени. Някой се оплаква, че е сиромах, че сиромашията го нападнала. Що е сиромашията? Сиромашията не е нищо друго, освен положение, в което човек желае това-онова, и ако в даден момент не може да го постигне, той започва да мисли, че е сиромах. Хората мислят, че нямат условия да учат, да се развиват, че нямат пари, че не са здрави и т. н. Като мислят по този начин, те започват да вярват, че е така, и казват, че са сиромаси. Всички хора трябва да разберат, че причината за сиромашията се крие в тяхното съзнание. Елементите, които им са нужни в дадения момент, отсъстват от тяхното съзнание, т. е. от лабораторията на тяхното съзнание. Какво трябва да направят тогава? Те трябва да заемат тези елементи от лабораторията на друго съзнание и, като си свършат работата с тях, да ги върнат назад. Човек трябва да знае, че не е роден нито сиромах, нито богат. Човек се ражда с всички възможности в себе си да бъде богат. Това не се отнася за обикновения човек. Обикновеният човек не се ражда с всички възможности на гения, но той се ражда с такива възможности, с които, при формата, която му е дадена, може правилно да расте и да се развива. В съзнанието на обикновения човек има ред възможности и условия, при които той може да прогресира.

В този смисъл, питам: какво нещо е водата? — Условие. — За какво ? — За разтварянето на твърдите тела, и по този начин да ги прави годни за възприемане. — Какво нещо е въздухът? — Условие. — За какво? — За горенето, за подържане на живота. Без въздух нито горенето може да става, нито животът може да се подържа. И тогава, вие можете да направите аналогия между водата и чувствата от една страна, и между въздуха и мислите на човека от друга страна, и по този начин да се домогнете до един алхимически начин на работа. Някой заболява от ревматизъм и започва да търси лекари да го лекуват. И това е добре, но преди да се обърне към лекарите, нека се върне към миналото на своя живот и проследи причините на заболяването си. Той ще види, че когато дядо му бил на 60 години, заболял от ревматизъм ; после, ще види, че когато баба му била на 50 години, и тя заболяла от същия ревматизъм. И най-после, знае, че и майка му, когато била на 45 години, заболяла от същата болест. И днес, според линията, по която той върви, мъжка или женска, на същата възраст наследява същата болест. Като намерите причината на вашия ревматизъм, по обратен път ще се върнете към онова време, когато баба ви, например, е заболяла, и ще търсите причината за нейното заболяване. Ще видите, че причината се крие в някакви неправилни мисли или чувства, които ще гледате, чрез внушение, да отстраните от вашето подсъзнание. Щом се освободите от тия мисли и чувства, и ревматизмът ще изчезне.

Когато се лекувате, вие трябва да употребявате някой магически формули, и то през времето, когато луната се празни. Например, някой страда от ставен ревматизъм. Нека направи следния опит: да вземе половин килограм сол, на бучки, морска или каменна, и в един съд с чиста изворна вода да туря всеки ден по една бучка от тази сол. Ще стане рано, преди изгрева на слънцето, ще тури бучката сол във водата и ще каже: Както солта се разтопява във водата, така да се разтопи, т. е. да изчезне моя ставен ревматизъм. Ако не мине веднага, ще прави този опит цели две седмици, докато луната се празни. Ако и след това ревматизмът не си отиде, нека направи същия опит при залязване на слънцето, или вечер при луна. Като прави опита, ще гледа никой да го не вижда и на никого да не разправя, докато не получи резултат. Някой може да употреби четвърт килограм сол, и болестта му да мине; друг може да употреби половин килограм; трети — един или два килограма. Важно е човек да постоянства, докато оздравее.

Ще кажете, че това са заблуждения, суеверия. Питам: когато лекарят прегледа болния и му препоръча да употребява на всеки два часа, например, по пет капки от някакво лекарство, това не е ли суеверие? Болният вземе шишенцето и внимателно сипва капка по капка в лъжица, гледа да не сипе една капка повече. Когато взима лекарства, болният свещенодейства, а когато му се препоръчва един окултен метод, това било заблуждение или суеверие. Не е заблуждение това, но този метод е мъчен за приложение. Знаете ли, каква точност, какво постоянство се изисква от болния, за да приложи този метод? Знаете ли, как се топи един килограм сол? Вяра, усилие се иска за това. Ако човек един път закъснее с една минута от определеното време, опитът му пропада, и отново трябва да го започне.

Същият метод се отнася и до развиване на известни добродетели в човека. Да живееш добре, това е цяла алхимия. Колко години трябва да работи човек върху себе си, за да развие някой добри качества! Богатство са добрите качества, т. е. добродетелите в човека, заради които заслужава да работи. Какво по-хубаво от това, да бъде човек милосърден, добър, кротък, въздържан? Милостивият човек не може да бъде сиромах. Въздържаният човек не може да бъде слаб. Казват за някого, че е нетърпелив човек. — Как познавате търпеливия и как — нетърпеливия човек? Ако някой, като гледа, как убиват човека, може да издържа, търпение ли е това? Ако някой гледа пред очите му да убиват човека, и той се застъпва за него, нетърпение ли е това? Търпеливият човек се познава в моменти когато му взимат онова, което той обича и за което се е приготвил. Например, някой човек работил цял ден, уморил се и, като се върнал дома си, навечерял се и легнал да спи. Тъкмо заспива, дохожда един негов приятел, сяда до леглото му и започва да му разправя някаква дълга история. Ако може да го изслуша, без да се раздразни, този човек е търпелив. Или, представете си, че някой е гладен и сяда да яде; в това време отвън дохожда един негов познат и започва да яде от яденето му. Ако първият остане спокоен и отстъпи яденето си на своя познат, той е търпелив човек.

Само умният човек може да бъде търпелив. Той е над обикновените условия в живота. Много са случаите в ежедневния живот, при които може да се изпита търпението на човека. Търпеливият е предвидлив. Когато иска да се освободи от слушането на някаква дълга история, от казано-речено, от оплаквания, той излиза няколко минути по-рано от времето, когато гостът ще дойде, и отива да се разходи. Търпеливият човек е способен на жертви. При такъв човек се готви да дойде един негов познат, с цел да го подкупи с нещо. Първият знае, че тази среща ще бъде в 10 ч. в. За да не се натъква на неприятности, предпочита да харчи средства, да замине някъде, но да се освободи от предстоящата среща. Той си купува билет и заминава за странство. Оттук вадя заключение: хора, които обичат да пътуват често, бягат от своите познати, не искат да се срещнат с тях, да не би да ги подкупят. Който не пътува често в странство, той е свободен вече от тези изкушения, няма защо да го подкупват.

Окултният ученик трябва да работи, да размишлява, да развива в себе си ония качества, с които да решава задачите на своя живот. Дойде му едно страдание — той трябва да мисли върху него ден, два, три, докато се свърже с невидимия свят и се справи с това страдание. Иначе, той ще събира една след друга неразрешени задачи, и животът му ще свърши пак с неразрешени задачи. Не, има задачи в живота на ученика, които той непременно трябва да реши. Ама не съм търпелив. — Ще решиш задачата на търпението. — Не съм милосърден. — Ще развиеш милосърдието си. — Нямам любов. — Ще работиш, докато развиеш любовта в себе си. Това са задачи, които ученикът непременно трябва да разреши. Щом ги разреши, той ще се домогне до онези принципи, до онези сили, които действат в духовния свят, както и в човешкото съзнание.

Като ученици, вие навлизате в област, в която мъчно се работи, но достатъчно е да имате желание да постигнете нещо, за да преодолеете всички мъчнотии. При това, всяко желание е постижимо, ако се прилагат за него Божествени методи. Човек може да има много желания, не само едно, но тия желания са свързани едно за друго, като халки на някоя верига. Така са свързани и удовете в човешкия организъм. Първата халка в човешия организъм е главата. Следователно, за да реализира едно свое желание, или една своя мисъл, човек трябва да прекара през ума, или през сърцето си всички мисли и желания, свързани с главната мисъл, която предстои за реализиране. Всяка мисъл представя кръг от възможности. Тия кръгове трябва да се свържат в едно цяло с кръга на главната мисъл. И когато между всички кръгове има единство, тогава само главната мисъл ще може да се реализира. Тъй щото, реализирането на една мисъл, или на едно желание, представя от себе си дълъг процес на свързване. Какво се свързва при този процес? Кръгове се свързват.

И тъй, не се обезсърдчавайте, когато не можете да постигнете някое свое желание. Могат да минат две, три, пет, десет години, вие постоянствайте. Някога може да мине цял живот, и пак да не реализирате желанието си. Едно трябва да знаете: кога и да е желанията ви ще се реализират. Ако по един начин не успеете, опитайте втори, трети и т. н. За реализиране на мислите, съществува следния закон: в десет години дадена мисъл се реализира в положителна степен, т. е. тогава тя се посажда, израства и приема известна форма. През другите десет години тя се реализира в отрицателна степен, т. е. дава плод. Следните десет години отново се посажда, после пак дава плод и т. н. Ние казваме, че мисълта се е реализирала, само след като видим нейния плод. Обаче, плодове дават само положителните мисли. Затова, именно, в Писанието е казано, че човек трябва да расте и да се развива правилно, да приеме Божествена форма и тогава да даде плодове, които да отговарят на Божествения свят. Това значи Божественият Дух да работи в човека, за да даде условия на „дървото на живота" да расте и да се развива в него, да даде своите плодове.

„Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!"


36. Лекция от Учителя, държана на

1 юний, 1927 г. София.