Разлика между версии на „Проводници на Божественото“

Текуща версия към 17:02, 11 юни 2011

Младежки окултен клас - ТРИНАДЕСЕТА ГОДИНА (1933-1934)

КНИГА: Перпендикулярно отношение

ПРОВОДНИЦИ НА БОЖЕСТВЕНОТО

„Отче наш"

Ще прочета от 6 глава от Йоана, само 45 стих. Писано е в пророците: „Всички ще бъдат научени от Бога". „И всеки, който слуша и се научи от Отца, иде при мене".

Трябва да идвате сутринта малко по-рано. Ще свършим точно в 6 часа.

Тази рисунка, този квадрат (фиг. 1), представлява една истина, една положителна истина. Каква истина представлява? (Че две по две страните са равни.) Вярно ли е нарисувана? Квадратът толкоз голям ли е? Какво подразбирате под думата квадрат? (Една фигура, която има четири равни страни и четири прави ъгли.) В квадрата тези ъгли какви са? В този ъгъл могат да се съберат милиони други квадратчета. Той има четири действуващи динамични точки. Това е едно място, в което не могат да се съберат повече динамични точки, а само 4 динамични, безпространствени точки. Едно динамично съдържание. Това пространство, в което те действуват се нарича квадрат. В един квадрат кои са действуващите сили? Кое е дало повод да се прояви квадратът в умствения свят? Това е все същият въпрос. Кое е дало повод, кое ви дава повод вие да искате да живеете? Кое ви дава повод, че искате да ядете? Кое ви дава повод, че искате да дишате. Казва някой: „Трябва да се живее." Сега какво трябва да подразбирате под думите, че човек трябва да живее? В най-обикновения смисъл, за да се разреши един въпрос, той трябва да се разгледа от много страни, от много точки. Най-малко от четири страни трябва да се разгледа. Представете си, че вие сте едно същество на физическия свят и във вас има желание да се движите. Желанието ви представя едно условие на физическия свят да се движите. Но представете си, че сте вързани, краката и ръцете ви са вързани. Имате желание да се движите, но не можете. Кой е поставил въжето? (Чужда воля.) Какво пък е заставило тази чужда воля да те върже? Да му дойде на ума да те върже. Тази чужда воля ти си я предизвикал да те върже. Как? Ти си имал едно кило вълна, направил си от нея въже и го държиш вкъщи. После ти си работил на нивата и си забогатял. И едно същество, нито е прело въжето, нито е работило на нивата, на това същество му хрумва идеята, иска да влезе в твоя труд, намира въжето и гърнето с придобитото богатство, взема гърнето, а тебе те оставя вързан. В дадения случай кой е виноват? Вързаният ли е виноват или който те е вързал. Разбойникът ли е виноват или когото обират? (Обраният, понеже е предизвикал тези условия.) Какво трябваше да направи той? Да допуснем пак на същото основание - някой ви занимава с бъдещия живот, че има бъдещ живот, но може ли да има бъдещ живот, ако няма настоящ живот? И може ли да има настоящ живот, ако няма бъдещ живот? Кой от вас е виждал бъдещия живот? Но настоящето вижда ли се? Сега настоящият живот в какво седи, философски казано? (Мъчение.) Какво нещо е мъчението? (Безизходно положение.) Мъчение има онзи, който е прел. Работливият човек е орал с ралото. Дошъл някой и му взел парите. Де е мъчението? Че са турили въже около вас. Какво мъчение може да има в това. Или че ти взели парите, какво мъчение може да има в това? Той се е освободил физически. Представете си, че турят на гърба ви 50 - 60 килограма камъни, но представете си, че това е едно богатство, злато е. Богатство е, но си вързан. Това богатство ви измъчва. Ако аз ви взема богатството, нали ви давам едно условие, да не се мъчите. Освобождавам ви. Без да искам, ви освобождавам. Нямам ни най-малко намерение да ви освободя. Но каква е идеята да ви освободя?

По какво стечение на обстоятелствата вземам този товар от гърба ви. Сега на физическото поле как се вземат камъни? С ръце. Е, добре. Представи си, че на твоя духовен гръб има някакъв товар. В духовния свят как се снемат тези камъни? (Мислено.) Представи си това, което е нищо. Ти имаш едно лошо състояние, обезсмислил се е животът ти. Мислиш да отидеш да се удавиш някъде. След като си мислил, мислил, искаш да се удавиш. От къде е дошла тази идея да се давиш. Казваш: „Едно време като риба във водата много добре ми беше. Я да отида да се гмурна във водата. Може да намеря живота и нея." Този, който отива да се дави, отива по атавизъм да живее като риба вътре във водата. Това положение хората го наричат „удавил се".

Сега на въпроса. Ти искаш да се давиш, в тебе е залегнало едно чувство. Имаш някакво недоволство. Каквото и да е то, х, не го знаем. Но имаш един хикс и този хикс е във втора степен или в трета степен. Това неизвестно е степенувано. Има нещо, от което ти си недоволен. Идва някой човек при тебе, ти си неразположен, искаш да отидеш да се давиш и искаш да станеш риба, нищо повече. Но като отиваш да станеш риба, освен че не ставаш риба, но се удавиш. Значи удавянето е, че не си могъл да се превърнеш в риба. Несполучливо е извършен опитът. Това е давенето. Отиваш при реката, но един човек ти пришепва една дума и ти се отказваш да се давиш. Каква е тази дума? X - неизвестна е. Отива при X реката, при водата. X Р В. - Тази неизвестна дума каква е? На този неизвестен X не му знаем причините, поради които той е недоволен от нещо. Иска да стане риба, не може да стане и се дави. Някой му казва една дума и той не иска да стане риба. Какво може да е казал онзи, че не иска да се дави. Аз ще ви преведа сега. Представете си, че той е професор в един съвременен университет и отива професорът да се дави в реката. Дойде някой и му каже нещо, професорът се откаже и се връща при катедрата си. Какво му е казал той? Представете си, че той е един проповедник, отива да се дави. Казва му някой една дума и той се отказва да се дави. Какво е казал онзи на проповедника? Или представете си, че този, който иска да се дави, е инженер. На инженера като му кажат една дума, той се отказва и се връща. Представете си, че той е един войник, генерал и нему му казват една дума и той се връща, отказва се да се дави. Какви са тези магически думи, изказани на професора, проповедника, инженера, генерала? Кой е начинът, по който могат да се открият думите?

Ще ви кажа думата. Представете си, че един млад момък е гладувал 7-8 дена и никой не му дава да яде.

Той отива да се дави, но едва върви, пъпли с последни сили. Отива той, но някой му казва една дума и той се отказва да се дави и се връща. Какво му е казал, от него да почнем. Казал му е така: „За тебе има малко хляб, той е в торбата." Онзи му казва: „Така ли!" И младият момък сяда и почва да яде, не се дави. Какво е казал онзи на професора, за хляб ли му е казал? Той не се нуждае от хляб. Проповедникът и той не е за хляб. Инженерът и той не е за хляб. Генералът и той не е за хляб. Сега това са въпросите, които вие ежедневно разрешавате. Някой път отивате да се давите за много малко нещо. Някой път отивате да се давите като професора, като проповедника, като инженера, като генерала. Казва някой: „Не ми се живее вече. Мене ми е дотегнало вече." Дотегнало му е да живее. Това са пак несполуките, които съществуват. Каква дума сега му е казал онзи. Професорът е бил уволнен. Казват му: „Ще си върнеш длъжността, увеличава ти се заплатата." Досега е бил третостепенен, а сега става първостепенен. И се връща професорът. Проповедникът е един обикновен проповедник и сега му дават хубаво място, първокласно, и инженерът е бил третостепенен, става първостепенен. Генералът е изгубил едно сражение и той сега става пълен генерал. Мислите ли сега, че този професор е разрешил всичките въпроси, като се е върнал в катедрата си? - Не ги е разрешил. Не е разрешил същественото този професор. Какво ще кажете сега. Този професор, който само с една дума, която му е казана, не се дави, каква е била тази дума? Как трябва да кажете тази дума на професора. Ако ви пратят при този професор да му кажете една дума, за да не се дави, как ще му я кажете? Може да му кажеш, че ще му се върне службата, но това са няколко думи. А една дума трябва да му кажеш. Мислите ли, че само по един начин може да се върне този професор назад. И по този начин може да се върне. Ще ви приведа един пример. При един голям безверник, безбожник, който не вярвал, отишли двама души да го убеждават. Той казал: „Ти си диване, глупак, идиот. Какво ще ме убеждаваш? Свършил съм четири факултета. Да се махаш." Онзи си взема дърмите. Идва другият да го убеждава. Казва: „Остави го на мене." Пита го: „Ти вярваш ли?" Почва да го бие, налага го и онзи казва: „Вярвам. И в Евангелието и във всичко вярвам." Бие го онзи. Но убеждение ли е това? Защото с бой може да те накарат да вярваш, но с бой може да те накарат и да се обезвериш. Да допуснем, че идва някой безверник след това. Безверникът почва да бие верующия и му казва: „Ти вярваш ли?" Онзи казва: „Не вярвам."

Та сега всички вие сте дошли в областта, дето има двама проповедници, които проповядват. Единият проповядва за Господа, а другият отхвърля. Ако ти имаш една отлична глава, поставена на тялото, на хората ли трябва да разчиташ или на главата си трябва да разчиташ. Ако ти имаш една отлична глава, турена на раменете ти, глава, която може да мисли и да работи, на главата си ли трябва да разчиташ или на хората отвън. Как мислите вие? Представете си, че някой казва: „На хората трябва да разчитам." Но представете си, че тези хора са без глави. Ти си единственият човек с глава. Питам: Ти, човекът с глава, трябва ли да разчиташ на хората? Основната идея е: всякога разчитай на главата си, която е на раменете ти. Нищо повече. И тогаз, когато се казва, че ние живеем и съществуваме в Бога, разчиташ на това, в което ти живееш. Това, в което ти живееш, на него може винаги да разчиташ. Никога не разчитай на онова, в което ти не живееш. Ти не го знаеш какво е. Ти искаш да живееш. Какво разбираш под това? Аз съм много реалист.

Представете си, че тук имаме едно малко езеро (фиг. 2). Това езеро е пълно с вода. Но представете си, че в това езеро имате желание да направите нещо. Езерото желае да се прояви. Това е един канал, от който водата излиза навън. Защо трябва да изтича тази вода? Законът е такъв, че от езерото ако не изтича нещо, то и не може да се влее в него. Ти трябва да живееш. Животът ти е изтичане на нещо от тебе. Трябва да изтича нещо от тебе, за да се втича нещо в тебе. Ако ти не се проявиш в света, ако нямаш желание да се проявиш, да дадеш нещо от себе си, ти не можеш да живееш. Това е кръгът, от който ние изтичаме. Това е общият живот. Това е Божественото - Бог. Всеки един човек е едно изтичане на Бога. Следователно всеки един от вас трябва да се прояви, понеже това е Волята на Бога.

Допуснете сега, че тази река не иска да тече. Какво ще стане с кръга? Когато един човек не иска да живее, когато казва: „Не искам да живея, значи той не иска да тече." Било ли е време някой път да не искаш да живееш? (Не е било време.) Някой път да ти е дошла мисъл, да ти е хрумнала мисъл за това? (Не, не.) Кому е идвала тази мисъл?

Правата идея е тази, че трябва да се живее. Животът е непреривен. Тази река може да измени своето направление. Но там, дето има едно езеро, има и една река. Там, дето има една река, ще има и едно езеро. Езерото показва реката, а реката показва езерото. Основната причина, която подбужда всички хора към живота, е една и съща. Всеки човек всякога трябва да бъде проводник. Носете идеята, че трябва да бъдете проводници на Божественото, но не на човешкото. Какво мислят хората, то е второстепенно. Но всеки един човек трябва да бъде проводник на онова, което е вложено в него и което трябва да изтича навън. В това изтичане животът се осмисля.

Сега втория път ще развиете тази тема. Аз развих половината от темата. Втория път вие ще развиете другата половина. Вие вижте къде ви е погрешката. Вие туряте във вашия автомобил повече души, отколкото можете да носите. Турете 4-5 души, а пък следующия път другите. В автомобила да има място за всекиго. Щом някой е без място, той ще гледа да те измести и ти ще останеш без място. Носете документ, който никога не отслабва. Казвате: „Побеля ми главата." Една идея на свят струва много повече, отколкото много идеи, които никъде не може да туриш на работа. Дръжте настоящето, никакво бъдеще. Вие имате много чекове да изтегляте, но по много банки има да се лутате.

„Отче наш"

28 лекция от Учителя, държана на 27 април 1934 г., София, Изгрев.