Разлика между версии на „Вътрешно послушание“

Текуща версия към 20:23, 7 юни 2011

Беседи

Утринни слова - Втора година (1932-1933)

Дреха на живота, том 3

Вътрешно послушание

Размишление.

Ще прочета 17 гл. от Йоана.

Едно правило гласи: Никога не можеш да говориш за онова, което не знаеш; не можеш да видиш онова, което не съществува. Това е истината в живота. За да разбере истината, човек трябва да бъде чист. Има много начини, по които чистотата се изявява. Тя е нещо вътрешно, но си има и външно проявление. Искаш шишето ти да бъде чисто. Как ще го изчистиш? – Ще налееш чиста вода в него, докато съвършено го изчистиш, тя няма никаква миризма. Колкото повече го миеш, водата трябва да бъде все по-чиста.

Какво се иска от човека? – Да води чист живот и да не се цапа. Водата може да е чиста, но ако шишето не е чисто, тя придобива известна миризма. Това става и с вас. Колко пъти съзнанието ви се помрачава! Някога си добре настроен, като цигулката на добрия цигулар. Като засвири той, приятно ти е да слушаш. Обаче, вземе ли цигулката неопитният цигулар, той я разгласява, и свиренето излиза нечисто. – Защо? – Между тоновете няма хармонично съотношение. Първият цигулар е голям, опитен. Вторият може да е по-малък, по-неопитен, но между двамата трябва да има известно отношение. Същото става и с мислите, и чувствата на човека. Една голяма и една малка мисъл могат да си съответствуват; също едно голямо и едно малко чувство могат да си съответствуват. Обаче, влезе ли една нехармонична мисъл или нехармонично чувство между тях, съответствието се нарушава – нещо материално се е вмъкнало между тях. Една дума може да измени настроението на човека. То е все едно, в шишето с чиста вода да внесеш малко кал. Ще ти кажат да задържиш водата, докато калта се утаи и после да я прелееш в друго шише. Чиста ли е тази вода? Може ли да се пие? Колкото и да се утаи калта, водата няма да бъде чиста. Най-голямата тиня в живота е грехът. В нея нищо не вирее, нищо не расте. Каквото попадне в нея, всичко се разваля, гние и умира.

Кое е контрастът на греха? – Доброто. То е среда, в която всичко расте и живее. Да направиш добро, значи, да влезеш в онази среда, в която всичко възраства и оживява. И вятърът помага за растенето. Христос казва; „Вятърът вее, дето ще, и гласът му чуваш, но не знаеш, отде иде.“ Къде се чува гласът на вятъра? – Дето има противоречия. Като среща листа по пътя си, той ги вдига из въздуха. Там се чува неговият глас. Ако вятърът се движи по гладка повърхност, без да среща противодействия, тогава няма да се чува никакъв шум. Защо духа вятърът? – За да събуди заспалите същества, главно растенията. Както майката събужда децата си, така и вятърът – растенията. Вятърът има отношение към умствения свят. Когато той задуха, човек започва да мисли, събужда се от дълбок сън. Ако не се събудиш и не мислиш, ще изпаднеш в илюзиите на живота, като в хипноза. Например, представяш си, че твой приятел ти дава сто хиляди лева. Ти започваш да мечтаеш: Ще си направя една къща, ще я наредя добре – приятно да ми е. Минава известно време, но парите не идват. В дадения случай, печелиш ли нещо? Можеш да си въобразяваш, че някой ти дава сто килограма жито. Представяш си, как ще дадеш няколко килограма жито на една, на втора бедна вдовица и се радваш, че им даваш нещо. Всъщност, даде ли жито на тези вдовици? Къде са те? Знаеш ли имената на тези вдовици? Къде живеят те? Ти не знаеш нито имената им, нито къде живеят. Знаеш само, че си дал нещо на една-две вдовици.

Целият живот на хората се заключава в неопределени неща. От сутрин до вечер те мислят само за непостижими работи. Говори се за любов, за добро, за правда, за всичко, но корените на тези неща са толкова слаби, че най-малкото повяване на вятъра така го заличава, заглажда, като написаното на хартия. Така се заличават и у нас най-хубавите неща, от които остава само един далечен спомен.

Сега ви оставям три неща, които трябва да държите в ума си: Пазете се от калта, която унищожава всичко. Пазете се от праха, който разваля всичко. Пазете се от нечистата вода, която оцапва всичко. Как става това, няма да обяснявам. Всички сте минавали през страдания и несгоди. Молите се на Бога и се чудите, защо не ви отговаря. Много просто. И най-добрата майка няма да приеме детето си в стаята, ако е влязло в дълбоката кал и се е оцапало. Даже и в двора си няма да го пусне. Ще възразите: Тогава защо бащата прие блудния си син в своя дом? Знаете ли на колко извори се е къпал този син, докато стигне при баща си? Като се явил при него, той бил съвършено чист, нямал никаква кал на себе си – чист бил вече. Че нямал кал на себе си, се вижда по разкаянието на неговата душа. Той казал: Татко, аз направих неща, които не трябваше да правя. Наруших правилните отношения между тебе и мене, и сега не мога да се нарека твой син. Искам да ме приемаш като един от последните си слуги. Искам да бъда твой роб. Готов съм вече само да давам, да изпълня твоята воля, да ти работя.

И тъй, различавайте двете състояния – кога сте при баща си и кога сте вън от него. Различавайте, кога се проявявате като малкия син и кога – като големия. Малкият син пожелал да бъде самостоятелен, да отиде в странство, да научи живота. Дотегнало му да работи на баща си. Поискал от баща си своя дял, да бъде свободен. Всеки от вас, който мисли като малкия син, е тръгнал вече за странство. Като се върне оттам окъсан, гладен, осиромашал, казва: Свърши се моята работа, никой не ми обръща внимание, ще се върна при баща си. Не мога да се ползувам даже и от това, което дават на свинете. Свинята прибират в кочината, дето я хранят, а на свинопасеца казват: Върви си, бъди свободен. Страшно е това, което става в човешката душа. Що се отнася до външното положение на свинопасеца, не е толкова опасно. Външното е интересно, а вътрешното е страшно.

Мнозина решават въпросите на двамата братя. Щом се намерят в противоречие, като това на блудния син, те казват че то може да се реши и по друг начин. Например, блудният син могъл да разреши своето противоречие и чрез самоубийство, но той избрал друг път – пътят на доброто. Той си казал: Да се хвърля във водата, рибите ще изядат и онзи малък капитал, който ми е останал. Светът ми изяде всичко, нищо не ми остана. Ако се хвърля от канара, камъните ще ми вземат всичко. Ако се обеся, въжето ще ми вземе останалия капитал. Блудният син решил да се върне при баща си поне с малкия капитал, който му останал. Послушание е това. Той казал на баща си: Не искам вече да бъда господар. Готов съм да те слушам; каквото ми кажеш, ще изпълня. Докато имах пари, аз бях господар. Но сега, като изгубих всичко, станах слуга; разбрах, какво представя слугуването. Блудният син бил в калта на живота, дето всичко се губи. Като излязъл оттам, измил се и се върнал с малкото, което останало в него – послушанието.

Човек не трябва да спира съзнанието си върху онова, което е загубил. Загубеното е загубено; то може да се намери, но има неща, които и като се намерят, нищо не ни ползуват. Защо ти е дреха, изядена от молци? Тя е надупчена вече, не може да се носи. Може да я закърпиш, но такава дреха не ти трябва. Обувките ти са скъсани. Защо ти са тези обувки? Може да намериш някъде хляб, но той е мухлясал, развален. Защо ти е такъв хляб? Ние се спираме върху някои мними добродетели, но те са извехтели, стари, днес нищо не струват. Питате: Доброто може ли да се развали? – Не, доброто никога не се разваля, нито се губи. Щом кажеш, че си изгубил доброто, то не с било в тебе. Ако кажеш, че си изгубил любовта си, тя никога не е била в тебе. Кажеш ли, че си изгубил свободата, истината никога не е била в тебе.

Христос дойде на земята, да покаже на хората пътя към обединението и връщането към Отца. Той се обърна към Отца си с думите: „Отче, свърших Твоята работа“. Значи, синът може да бъде пратен от бащата в света, да изпълни Неговата воля. Христос дойде на земята и изпълни волята на Отца си, след което се върна при Него. Той прояви онова вътрешно послушание, което всички хора трябва да проявят. То трябва да бъде свещено. Аз не говоря за обикновеното послушание, а за онова вътрешно послушание, от което зависи целият живот на човека. Докато проявява това послушание, човек е на правия път, който води към Бога. Някога този път се помрачава и настъпва колебание в човека. На земята тези колебания стават често. Даже и най-напредналите същества минават прел големи помрачавания. И Христос мина през такива колебания и помрачавания. Той отиде на планината да се моли да се освободи от този мрак.

Сегашните хора разрешават въпросите външно. Те искат да имат всичко, за да се справят с мъчнотиите си. – Човек може да има всичко, и в душата му да е мрак и тъмнина. Той може и нищо да няма, а в душата му да е светлина. Може да си цар и само с махане на ръката да се изпълнят желанията ти, а може да махаш с ръката си, колкото искаш, и никой да не те слуша.

Има нещо в света, което е абсолютно свободно и независимо. Това ние наричаме първите лъчи на любовта, които озаряват човешката душа. На мистичен език това се изявява чрез стиха: „Само чистите по сърце ще видят Бога.“ Да видиш лицето на Бога, значи, да бъдеш доволен. Всички растения които виждат лицето на слънцето, се развиват добре и дават хубави цветове и плодове. Който не вижда лицето на слънцето, от него нищо не става.

Казвам: От всички се иска истинско послушание. Питате: Защо трябва да слушаме? – Аз не отговарям на този въпрос. Всъщност, човешката душа слуша само това, което е добро, което иде от Бога. Не можеш да живееш в дом, дето доброто не царува. Влезеш ли в такъв дом, ти ще получиш много удари. Всички болести и страдания са все удари, нанесени в този дом на калта. Страдаш, това е удар. Не си разрешил един въпрос, и това е удар. Още при първия удар, умният напуща мястото и бяга. Неразумният казва: Нека ме ударят още един път. – Това не е юначество. Има Един юнак в света, Когото никой не може да удари. Той е верен на всички. Който е попаднал под Неговите удари, всякога ще ги помни. Не са малки тези удари. Скъпо се плаща влизането в този дом на калта. Раните, получени от ударите там, не се забравят лесно. Казваш: Раната ми не е заздравяла още. – За предпочитане е раната да не заздравее скоро, отколкото да е неизцелима.

Има един дом, в който като влезеш, ако си сляп, проглеждаш; ако си глух, прочуваш; ако си сакат, прохождаш; ако си гладен, ще се нахраниш; ако си болен, ще оздравееш; ако си невежа, учен ще станеш. Този дом е мястото на Божието благословение. Оттам идат накитите на душата. То е истинското място. Значи, в дома на калта отнимат всичко на човека: дрехите, обувките, накитите му. После му нанасят удар след удар, не остава място неударено. В дома на Божието благословение измиват раните, излекуват ги. После го окъпят, облекат и турят накитите. Така, човек придобива първото си състояние на радост и веселие, на мир и свобода.

Желая ви да влезете в дома на Божието благословение. Този е пътят. Много труден е пътят, но така е за всеки, който се връща от далечния път.

Христос казва: „Славата, която имах преди създание мира“ – всичко, което е имал човек, да му се възвърне.

– Проявената любов на Духа, проявената мъдрост на Духа, проявената истина на Духа, носят пълния живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на живота.

40. Утринно Слово от Учителя, държано на 30 юли, 1933 г. София. – Изгрев.