Разлика между версии на „Четирите съвета“

Текуща версия към 13:02, 16 май 2011

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Беседи

Съборно слово

Работна среда на електронния архив

ИББ - Съборни беседи - 1921.

Беседи, обяснения и упътвания от Учителя - Съборни беседи (1921)

Четирите съвета

оригинален текст за сравняване

Ще ви прочета 21 гл. от Окровението.

21-та глава има връзка с 21-та година. „Израил" – значи всички синове на човечеството. 12-те порти са за цялата раса. От изток трите порти са за жълтата раса; откъм север трите порти – за бялата раса; откъм юг трите порти – за червената раса и откъм запад трите порти – за черната раса.

Както виждате, мидите, които са образували тия бисери, са били много големи. Понеже сега Господ прави ново небе, вашето старо небе ще се разруши. Понеже това небе заминава, вашето небе ще се закрие, и старите ви разбирания, убеждения, вярвания, всичко туй ще замине и нито помен няма да остане от него. Знаете ли в какво положение ще се намирате вие? Ще бъдете като онзи мъж, който се оженил за една красива жена, която току само я прегръщал и целувал. Като умряла, целувал я пак; но няма я, отиде вече! Това не е любов, това не е живот – да изгубим реалността и да живеем в мечти и илюзии. Животът – това е най-голямото страдание, по-голямо страдание няма. Тогава вие ще мязате на онези пътници, които пътуват през някоя пустиня и пред себе си виждат някой извор. Пътуват ден, два, наближават тоя извор, чакат, но той не се явява. Далечни миражи, които само се отръжават в живота ви! Често и ние имаме такива миражи. Не се мамете с такива миражи! Това е далечна реалност, която няма нищо общо с вас. Едно малко изворче е за предпочитане, отколкото един голям извор, за който ще трябва да се пътува 400 – 500 км., за да се достигне.

Понеже Бог строи новото у нас, Той ни казва да се пазим от тези илюзии, които ни мамят. Няма да се спирам върху илюзиите, вие имате опитности.

Понеже тази година аз я наричам „юбилейна година", трябва да разчистите сметките си, всякакво взимане-даване. Комуто каквото имате да давате, ще му го върнете, и ще кажете: „братко, аз имам да ти давам, вземи си го". Пък и каквото имате да взимате, ще си го вземете, ще кажете: „братко, върни ми това, което си взел". Кой каквото е взел или дал на другиго, ще си вземе своето. Туй, което е ваше, през 9 реки ще минете, но ще си го вземете. Не да хванеш брата си за гушата и да кажеш: „братко, дай ми взетото!" Тогава кажи: „хвани ме и ти". Под „хващане за гушата" аз разбирам любов. Нали децата така хващат? Не да го хванеш за гушата и да го разтърсиш, но по закона на любовта, ще го хванеш и ще му кажеш: „братко, дай ми моето, и аз ще ти дам твоето, и ще започнем новия живот, който настъпва". Всеки един от вас лично ще трябва да ликвидира тази година, ако иска да се учи, да бъде ученик и да разбере Христовото учение в бъдеще. Той трябва да ликвидира сметките си. Ще каже някой: „има време". – Няма време, тази година като мине, изгубвате всичко. Няма време!

И този Ерусалим, който вече слиза, това са новите тела, в които хората ще бъдат облечени. Символично казано. Всеки ден ще снимате, ще събличате тези стари дрехи, тия дрипели. Ще гледате, колкото може по-скоро, да се съблечете, да се облечете в новите дрехи и душата ви ще бъде в новия Ерусалим. Докато не сме облечени, докато сме в затвор, при нас ще влизат стражари да ни бият. В затвора може ли да има блаженство? Няма любов в затворите! Ще влизат в затворите да правят ревизия, от време на време ще те пущат навънка за 5, 10, 15 минути, за ½ час, и после пак ще влезеш в кауша, в затвора. Всичко там е отмеряно. Това е съвременният живот – да сме затворени. Ние всички сме затворници: свещеникът, съдията, учителят, майката, бащата, всички са затворени. Който готви в кухнята, затворен е целият ден. Учителят, и той е в затвор, учениците – също. Учителят е голям затворник, а учениците – малки затворници. Учителят ги учи на новата култура. Ще вярват в Бог. Каква вяра има в затвора? Попът проповядва, но какво има в тази проповед? Всички чакат пари. Никакви вярвания няма в църквата. Тя дава благословение, но иска пари. Това е лъжливо учение. Това е все за пари. Лъжи са това! Казвам: ние ще напуснем тия затвори. А вие казвате: „като отидем в училището, ще станем учени, а като отидем в черквата, ще станем благочестиви". Не, в училището с един дявол ще влезеш, с десет ще излезеш. Тъй е! Едно дете, като отиде на училище, ще отиде кротко, нежно, но като се върне, ще бъде с отворени очи, майка си и баща си ще знае да излъже, да ги украдва. „Много учен е синът ми" – Да, знае как да украде, да пипне баща си. Това не е някаква наука. Ще дойде свещеникът, ще свети масло, ще свети вола. Ами че то, неговото масло, не е светено! Един човек, който на себе си не може да свети масло, как ще може да свети на другите? Да се не лъжем, Бог чрез нечисти средства, чрез нечисти канали, не може да прати Своето благословение. Ако един проповедник ви каже, че чрез него Бог изпраща благодатта си, не се лъжете: Бог всякога избира чисти средства. Когато Бог трябваше да изпрати Словото си, Той изпрати Сина си и чрез него изпрати благодатта си. Някои ще се намерят да кажат, че не само чрез Христа, но и чрез тях може да дойде благодатта. Лъжат те, не се лъжете вие. Тъй седи истината! Ако някой каже, че чрез него може да говори Бог, лъже се. Не може чрез тебе да говори Бог. Ти чувстваш ли твоето положение като онова на Сина? Ако не чувстваш, не може чрез тебе да говори. Ти чувстваш ли, че като те тури Господ във всички страдания, че можеш да се жертваш, и да кажеш: „Господи, да бъде Твоята воля!" Ако чувстваш това, Господ може да говори чрез тебе, ако не чувстваш – не може. Но да изпрати Бог чистата, святата любов чрез тебе, това не може. Тя не може да се прекара в малки, нечисти канали. Следователно, законът е верен, че всякога новото в една канализация минава през най-светещи, най-чисти тръби. Бог, когато прави нещата нови, изпраща най-хубавото, затова всички ние трябва да бъдем чисти и святи. Не се плашете от чистота и святост!

„И чух глас голям от небето, който казваше: ето скинията Божия с человеците, и ще се засели с тях и те ще бъдат люде Негови и сам Бог ще бъде с тях, техен Бог".

Значи, непременно Господ трябва да дойде, да живее с нас. Съединим ли се с Него, в бъдеще няма да има такива бракове, като сегашните. Сегашните са без Господа. Венчали се, но гледаш: Господ Го няма там. Мъжът с жена си не се разбират, с децата също. Няма Го Господ там. А дето няма Господ, няма разбиране. Когато дойде Господ да живее между тях, жената, като види мъжа си, ще го прегърне, мъжът, като види жена си, ще я прегърне, децата, като видят майка си и баща си, ще ги прегърнат – и ще има мир и радост навсякъде. Следователно, Господ трябва да дойде да живее между нас. Ако не дойде, вие няма да ме разберете, и аз няма да ви разбера. Знаете ли какво ще кажете, като не е Господ между вас? „Е, той нека си говори, но всичко, което говори, не се изпълнява". И аз ще кажа: „и аз говоря, за да си изпълня длъжността си, но Господ Го няма между нас". И после, работата куца. Защо? – защото Господ Го няма между нас. Орали сме, сели сме, но сухо било – нищо не израсло. Отидем на нивата, не е дала никакъв плод. Обаче, когато дойде този жив Господ, който е между нас, с Него всичко ще свършим, казва Писанието, и ще започне онова вътрешно растене, и всички неща ще стават без принуждение. Сега вие срещате някого и казвате: „той е учител, по закон ще го назначават, трябва да има ценз, да е свършил университет". Имате право. Обаче, когато дойде Господ да живее между нас, ще има само един Учител, и този Учител ще живее във всинца ни. И когато говори Той в когото и да е ние ще го слушаме, ще познаем Неговия глас. Когато говори този Учител, Неговите думи са определени, Неговите думи са особени, Неговият глас е особен. Този Учител говори сьс словото на любовта. Знаете ли колко е силна любовта? Когато някой човек ви каже някоя дума с любов, как се отваря сърцето ви, и вие сте готови всичко да свършите. А когото някой ви каже нещо без любов, казвате: „стига, стига, разбрах това, не искам да ми говориш повече.” Когато някой ви говори без любов, казвате: „е, кажи още една дума." Любовта не говори много. Тя една дума казва, но тази дума с години ще я помниш. Тя расте, развива се, живее, принася своето благословение.

Та първото нещо е, да имате тази опитност. Господ е при вашите сърца. Вие го познавате. Или искате аз да ви го покажа какъв е? Вие го познавате, били сте много пъти при Него, и сте се връщали. Понякога сте усещали божествената тояга на познанието върху си. Колко пъти се е слагала отгоре ви! Колко пъти Той ви е учил и питал: „познаваш ли ме?" Познавате го, но вие сте в едно хипнотическо състояние. Дяволът ви е хипнотизирал, затова не познавате Господа. Моята цел сега е да ви разхипнотизирам, и правя обратни паси. Когато искат да направят нещо с тебе, гледат те втренчено. Така и дяволът, като вълка, хване те, гледа те в очите и после ще те разтърси. После влиза във всичките ти удове, заема мястото вътре в мозъка ти и казва: „тъй ще направиш, иначе ще направиш" и ти изпълняваш неговите заповеди. Той казва: „Господ не е туй, което ти мислиш, той е претърпял известно изменение". Ние правим сега обратни паси (Учителят разтваря ръцете си встрани и духа), при всяко прекарване на ръцете, като казваме: „това е вечен закон", и по този закон ние даваме от една страна любовта, а от друга страна – мъдростта. Като кажем тези думи и духнем, дяволските нишки се разкъсват, и в човека става едно разтръсване и казва: „къде бях досега, къде бях?", та сега и вие ще се попитате, къде сте били – в дъното на ада. И тъй, всинца трябва да се освободите от туй хипнотическо състояние, затова ви казвам, че трябва да работите с любов и мъдрост, понеже те са Божиите ръце, и ще започнете по права линия. Това наричам очистително дишане. Ще проектираш волята в себе си и ще кажеш: в името на Божията любов, в която няма никаква измяна, и в името на Божията мъдрост, и в името на Неговото слово, тъй да бъде.

Против тази магия, против тази сила, няма друга сила в света, която може да устои. Така ще се разтърсят всички основи на черната ложа и всички нейни сили се махват. Следователно, всеки от вас ще гледа да се пробуди. Аз съм виждал някой, дойде и погледне особено. Това не е хубаво гледане. Вие майките как гледате вашите деца? Колко вида гледане употребявате? Това е магнетизъм, нали?

Отговарят: „според разположението". Изгубили сте вие първото изкуство! Колко трябва да бъдем внимателни в каква посока теглим ние ръката си! Какво внимание се изисква! И вие даже може да направите в себе си малки опити, да видите колко скоро се разстройват онези вибрации, понеже вън от нашето физическо тяло, човек е облечен със своето астрално тяло, което е в една етерна, подвижна форма, и когато той прокара ръката си, произвежда известно сътресение. Някой път, когато се намираме в присъствие на хора, от които излиза злоба, то тези стрели на злоба предизвикват в нас известно неразположение. То е, защото те са предизвикали известни удари, които ни се отразяват във вид на болка.

Първото правило, когато се приближавате към някого, е: не бързайте да отидете изведнъж към него, а се спрете и тогава дигнете ръцете си и кажете: „в името на Божията любов и в името на Божията мъдрост, в която живеем и се движим, и в името на Неговото слово, всяко зло и лукаво помишление да се разпръсне” (духане).

Изговорите ли това ще забележите, че всяка зла мисъл, всички стрели и муниции на неприятеля ви, ще се разпръснат. Той предава оръжието си и казва: „аз се предавам". Не направите ли това, не се ли приготвите, вие изпадате в една засада. Тогава идват съмненията, терзанията, омразата, злобата, и после казвате: „нещо ме души".

Сега аз искам учениците на Бялото Братство да ходите разумно, и да употребявате това оръжие. Давам ви един закон. Употребете го спрямо когото и да е. Който и да е, все тъй ще постъпите.

Запитват: „пред него ли да извършим това?” – Не, отдалече, отдалече още, като забележите неприятеля. Ние имаме право да употребяваме своите оръжия.

Писанието казва: „там да се въоръжите". Как? Ако те употребяват известни сили, ние ще употребим други, в противодействие. Отдалеч ще направите своето упражнение. Ще погледнете нагоре и ще си направите упражнението. Който ви види, ще каже: „този какво ли прави?" Той няма нищо да разбере. Това е само един начин да се фиксира вашият ум едновременно, за да противодейства. Това упражнение можете и мислено да го направите, но когато и ръцете действат, по-силно е, едновременно взимат участие нашият ум и нашето сърце.

Запитват: „ами, когато се намираме много близо до неприятеля?"

— Тогава отблизо ще действате, но това са изключения, на 10,000 – един случай. Ако вашият противник дойде наблизо това показва, че той ви е омагьосал отдалече, преди вас. Ако влагате силите си, вие ще го видите по-напред. В духовния свят е тъй: който види по-напред, той печели. Белите братя са силни в това, че те виждат отдалеч и взимат мерки. Дето черните ви видят по-напред, те спечелват. Някъде може да изгубим сражението и ще отстъпим, ще поправим погрешката си. Но то нищо не значи. Някъде ще спечелим сражението, но казвам, че трябва да воюваме мъжки.

Сега ще се съедините всички и ще работите по този закон на любовта. Ще турите закона на хармонията, и той ще почне да отваря пътя ви, ще дойдат Божиите мисли във вас.

Този свят е на Бога, ние сме Негови служители и ще работим за Него. Нищо повече. Ние няма да работим за някоя черква, нито за православна, нито за протестантска, нито за католишка. Ние ще работим за Царството Божие. Ако пък и тези черкви работят за Царството Божие, добре дошли, ние сме с тях. Но за тези черкви, ако не работят за Бога, аз един мой косъм няма да дам. Един мой косъм от брадата ми струва повече от една такава черква. Нашето правило е да служим съзнателно на Онзи, Който ни е дал живот, Който ни е дал всичко.

Ние няма да допуснем да ни лъже някой. Стига толкова лъжи! Ние и вие, черквите, сме служители на Господа, а това, което вие правите, дето искате да ни льжете, няма да мине. Ние познаваме тези лъжи. Нали мъж и жена, преди да се оженят, се докарват? Мъжът се докарва, че е много благороден, жената се докарва, че е много благородна, а после, като се оженят, казват един другиму „не ми се представлявай, де, познаваме се, беше то, в моминство беше, но сега вече се опознахме. Какво има да се лъжем? Сега трябва да излезе чистата истина, за да може да се обновим, и тогава ще станем ученици на Всемирното Бяло Братство, ученици на Христа в Този смисъл.

Ние сега няма да бягаме от света, няма защо. Сега светът бяга от нас. Едно време ние трябваше да бягаме от света, а сега той бяга от нас. Казват : „да живеем ли в света, или да бягаме от света?" Няма защо, светът си заминава. Тъй че въпросът е решен. Дойде му времето, светът ни напуща. „Аз ви напущам", казва той. – Е, на добър час.

После, ще ви дам някои внушения за работа през цялата година на тези, които присъстват тук. Ще се изберете ония, които повече си хармонирате, понеже така, не само че се намирате на едно и също поле на развитие, но и връзките ви от миналото са по-силни. Почнете да си кореспондирате помежду си. Ще развивате три вида работа: първо – работа на физическото поле, второ – работа в умствения свят и трето – работа в духовния свят. Нека от вас, самите, да излезе един практически метод за работа, който да даде резултат, а не само теоретически. Да се сьберат двама, трима или петима души, да се сьгласят да разменят чрез писма мисли как да работят във физическо отношение: да насадят градини с плодове –ябълки, круши, със зеленчуци и др. Или пък да се основат малки колонии, забавачници за деца, или малки училища и да разменяте мисли за разните методи по преподаването; или пък да се отворят гостилници – изобщо навсякъде да се проявява вашата инициатива. Добре е да се занимавате с малките деца, да взимате участие в техните игри с куклички и др. Защо не? Ако с малките деца не можете да се справите, как ще се справите с възрастните? У всекиго от вас има нещо ценно, в опитността му. Може да създадете един общ план за другата година и всички да се ползвате. Тази година, както ви казах, работата ви темел не може да хване, не може да кажем, че ще направим това или онова. Тази година ще се заемете да уредите сметките си, ще отворите тефтерите си, и ще кажете: „братко, у мене има остатък от баба ти, от дйдо ти, ела да си го вземеш". Другият ще пише: „братко, аз имам остатък от дядо си, ще дойда да си го взема". Така ще си пишете и ще започне помежду ви обмена и размяна. Тогава ще почне да се разведри вашето съзнание и умът ви ще заработи. Та онези от вас, които имат най-много инициатива, да основат нещо, и по-младите и по-старите, да почнат всички да работят, тъй както в живота започват. Най-напред започват младите, после възрастните и най-после – старите. Когато един стар човек е здрав и умен, той дори и на стари години ще почне да пише нещо хубаво, от което младите, като четат, ще се въодушевляват. Ако не е здрав и умен, а боледува, той ще разправя само за своите болести, че няма кой да го гледа, че краката не го държат, че главата го боли и т. н.

Духовната работа се състои в следното: ще се съберете на групи от по 5 – 10 – 15 – 20 – 100 сестри в една група, да се молят за някой свой брат или сестра. Например, някой ваш брат страда, ще направите молитва за него, и ще му се помогне. Тази група ще наречем „съветници на Божествените молитви". Същото ще направят и мъжете. Ще си определят специални дни, през които ще се молят за някой брат, комуто работите не вървят добре, в каквото и да е отношение. Ето един колективен начин за помагане. А сега казвате: „нека Господ му помогне". Ами че когато искам да направя нещо, нали трябва да дойдат в действие моят ум, мозък, крака, мускули, цялото ми тяло, нали трябва да вземат участие? А когато искаме от Господа нещо, нали и той ще трябва да се раздвижи? И ние, като Негови удове, и ние ще се раздвижим. Щом започне Господ да работи, то крак ли си, нокът ли си, ръка ли си, или каквото и да си, ще заемеш своето място да работиш. Друг не може да заеме твоето място. Ще кажеш: „аз ли съм определен за тази работа?" – Да, ти си. Ще си кажете: „Господи, ние можем да извършим Твоята воля". Божият Дух ще ни даде известни внушения.

Аз ще се радвам много, ако от вас могат да излезат някои хубави работи. Ако аз ви дам някои работи, както съм ви давал досега, наблюдавал съм ви, погледнете ги, пък си кажете: „близо до ума е, хубава идея е, но дали може да се изпълни? Хайде за друг път". А детето, като излезе от вас, като се роди, майката повече му се радва и по-лесно го отхранва. Чуждото дете си е чуждо, но когато е твое, ще се ангажираш с него. Аз искам сега всеки да се ангажира с нещо, да роди по нещо.

И тъй, ще си образувате три съвета от по 100 души съветници: съвет на физическия труд, съвет на духовния живот и съвет на просветата. И така, ще разграничите кои работи влизат в съвета на просветата, кои в съвета на духовния живот, и кои – в кръга на физическия труд. Този последният е най-важният. Не се самозаблуждавайте, но започнете. Законът на сегашното развитие изисква да се започне от физическия съвет, с материалното, а не с духовното. Това се налага. Апостол Павел казва: „първо с видимото, а после с невидимото". Най-пьрво ще уредим всички работи, които са близо до нас, физическите, а щом тях може да уредим, по същия закон на развитие ще може да уредим и духовните. Щом уредим духовните, ще уредим и просветителните. Ние ще започнем с физическите работи. Ако има някоя сестра, която се обезпокоява за своята прехрана, тя не може да служи на Господа, тя не може да бъде духовна. За да бъде човек духовен, не трябва да се страхува, а ако е духовен и се страхува, той не е голям герой. Можеш ли, като те бият да се молиш на Господа? Малцина са такива хора. Вземете малкото дете. Като го бие майка му, то казва : „моля ти се, мамо, не ме бий!" Първото нещо е да се постараете да оправите работите на физическото поле. Ще създадете работа за всички. Ако някоя от сестрите няма работа, ще й създадете. Между вас, не считайте за унижение това, че някоя е бедна, та се срамува да работи, и да очаква подаяние. Ние ще вършим всичко от любов. Някоя сестра е бедна, ще отиде при друга сестра, която има, която е състоятелна, и ще й каже: „сестро ще дойда днес от любов да ти опера". Тя ще ти отговори : „сестро, и аз от любов ще ти помогна”. От любов ще ти опере дрехите и от любов ще отвориш кесията си. А сега, ще дойде при тебе, ще започне: „аз съм бедна, мъж ми това-онова" – оплаква се. Такова учение у нас няма, то е от лукаваго. Някой мой брат е беден, няма работа, ще отиде у брата си: „братко, дай да ти помогна в дюкяна!". Вечерта той си затваря дюкяна и казва: „братко, аз от любов ще ти дам нещо от това, което съм припечелил". По този начин ще се стараем да приложим Христовото учение в практическия живот. Малко ще се поизпотите, но ако речете да го приложите по този начин, Господ ще каже: „понеже вие осветявате Моето име, аз ще ви благословя, аз ще тръгна с вас”. Тогава няма да има жена, на която мъжът й да е лош, няма да има мъж, чиято жена да не е замесила тестото за хляба си, да не е изпрала дрехите си, и всичко ще върви добре и ще се благославя. Ние сега трябва да уредим своите работи, трябва да работим за себе си по Бога. Не само един ще работи, но всички ще започнете, и то дотолкова всеки, доколкото у него съзнанието е пробудено, и не насила, а всеки един от нас ще работи съзнателно, от любов. Всеки един от нас ще отвори кесията си съзнателно, и от любов ще помогне на брата си, и ще каже : „братко, позволи ми от любов да го направя". Добре, и аз от любов ще го приема, но без любов не го вземам. Това е правило, което аз ви давам. Приложете го пък и вашият ум ще създаде нещо. Туй правило ще създаде малки правилца, и като ги приложите в живота, ще се създаде много нещо. Идещата година като се съберем, вие ще ми разправите за някои неща, които и мене ще ме радват.

Освен тези три съвета, ще изберете още 100 души за тъй наречения „съвет на примирителите", който да разглежда всички недоразумения, които се пораждат в градовете. И когато се дигне някой малък скандал за пръв и последен път, тези 100 души ще се съберат на съвет и ще уредят този въпрос. Тогава всички ще дигнат ръката си и ще кажат: „в името на Божията любов, в името на Божията мъдрост и със силата на Неговото слово, да изчезнат всички дяволски работи – ху" (духа се), и всичко ще се оправи.

И тъй сега четири съвета имате:

I. Съвет на физическия труд.

II. Съвет за духовния живот.

III. Съвет за просветата.

IV. Съвет на примирителите.

Всеки съвет ще се състои от по 100 души, смесени ще бъдат – мъже и жени. Всеки един град може да си направи в миниатюр същото нещо, но ще бъдат свързани. И тъй, от всинца ви ще има 400 души чиновници, но без заплата, без портфейл.

Още днес следобед към 3 ч., ще се съберете и ще изберете тези четири съвета, изведнъж, и ще ги приложите, за да се започне тази работа. От 100-те души половината ще бъдат мъже и половината – жени. И младите ще влизат вътре. Младите момци и моми ще бъдат от по 21 година нагоре. Те ще бъдат в запас, в резерва, ще заместват старите, когато те издържат сражението. Старите ще турят най-напред, а младите – отзад, понеже старите са калени. Младите, като видят 1-2 сражения, и дойде до тях реда, те са вече герои.

Запитват: „как ще стане изборът?”

— Ще го измислите, вие го знаете по-добре. Съберете се, направете нещо, и ще ми кажете какво сте направили. Аз ще се съглася с вас, и каквото направите, ще го турим в действие. Идещата година, ако има нещо, пак ще го изправиме.

И тъй, ще обмените мисли сериозно. Не мислете, че тази работа е много трудна, не е трудна, тя е едно добро забавление. Сега никому няма да остане хатър, като влезат по 100 души, все пак ще свършат работа. През течение на годината ще си пишете. Ще имаме съвет да внася хармония, и ще работим през цялата година за създаване на тази Божествена хармония, и ще бъдем искрени вече спрямо себе си, спрямо ближните си и спрямо Бога. И тогава ще дойдат по-големи благословения, по-големи проявления, може да се яват между нас хора с по-големи способности, с повече отворени очи, музиканти, поети, с дарби в изкуствата, ще се застъпят всички отрасли, всичко, което е Божествено.

Искам всички недоразумения, които досега са съществували, постепенно да се загладят. Няма защо да се спъваме под старото небе и старата земя, които си заминават. Като останете сами, вие ще бъдете герои. Ако искате, заемете се още сега да направите този избор. Аз ще ви оставя за един час, да си наредите работата, да не ви стеснявам. Е, как мислите да постъпите?

Всеки един съвет между себе си ще избере по 10 души, които ще бъдат постоянното присъствие, за да може работата да върви по-спешно. Да кажем има нещо, ще изпратите тези 10-те да отидат, те ще бъдат като изпълнителен комитет. Ония, които ще влязат в съвета за физическия труд, ще трябва да имат здрави мускули и воля.

Ония, които ще бъдат в примирителния сьвет, ще трябва да бъдат със съдийски познания и сами да са примирени.

Ония, които ще бъдат в духовния съвет, трябва да имат сърца повече развити.

Ония, които са в просветния съвет, трябва да имат ум повече развит. Примирителите са хора на милосърдието.

По жребий се избраха 400 души за четирите съвета.