Разлика между версии на „Светите Твои градове“

Текуща версия към 12:09, 15 май 2011

Беседи

Неделни беседи

Този е живият хляб (1934–1935)

Светите Твои градове

„В начало бе Словото“.

Ще взема 64 глава от Исайя. Тази глава е писана в усилни времена.

„Духът Божий“.

Ще взема само три думи от 10 стих на прочетената глава: „Светите Твои градове“. В този стих е изобразена една колективна идея, идея на колективното човечество. Това е един град, образуван от същества, които се събират да живеят на едно място. Има нещо общо, което ги свързва. Три неща има, които са необходими за човека, за всички хора, за светски и за религиозни. На физическия свет човек трябва да запазва своята сила. В духовния свет човек трябва да запази своите чувства, а в умствения свет да запази своята мисъл. Който на физическия свет губи своята сила, той е изложен на промени. Всека промяна се дължи на известна загуба. Всека промяна във физическия свет е свързана с някоя промяна в духовния свет и всека промяна в духовния свет е свързана с една промяна в умствения свет. Или казано другояче: Промяната в мислите, в чувствата, говори и за промяната и в постъпките. Постъпките са свързани с мислите и с чувствата. Следователно те представляват край, един завършен резултат. Всички хора са събрани на едно место, т. е. организирани са да си помагат. Целта за организирането на хората е органическа идея. Животът е който организира хората. Следователно там, гдето има живот, има организиране. Ако животът е правилен, там и организирането е правилно, но това организиране има израз. Израз на правилното организиране това е здравето, правилните чувства, това е правата човешка мисъл. Организирането е външно условие, за да се проявят мислите. Вън от всека организация мисълта не съществува. Не мислете, че тези организми, които така са се организирали, е временно. Обаче, човешките организации са временни. Виждаме, че от техните организации нищо не остава на земята. След 50, 60 или най-много 120 години човек се стопява, изчезва. Който разбира закона, той се радва, а който не разбира закона, той плаче. Който не разбира този вътрешен закон, той иска да му се докаже съществува ли някакъв задгробен живот вън от земята, или със смъртта всичко се свършва. А пък онзи, който знае нещата, той знае, че нищо в света не се свършва, нищо не изчезва. Има един закон на контрастите, според който, това, което има начало, няма никакъв край. И това, което има край, няма никакво начало. Разбирайте това, както искате. Това е закон, който може да разглеждате според разбиранията ви. Аз няма да се спирам повече върху него. За онези от вас, които сте философи, оставам сами да разрешите задачата. Който я разреши, той за себе си я разрешава. Ако не я разреши, той няма да се ползува. По някой път щастието на човека зависи само от едно почесване, само от една казана дума – нищо повече. Ако знаеш как да кажеш думата или как да се почешеш, ти ще бъдеш щастлив. Ако не знаеш как да кажеш думата, или как да се почешеш, ти ще бъдеш нещастен. Това са факти, които трябва да се докажат, но и да не се докажат, пак стават. Щом се тури фитил на една бомба и се запали фитилът, трябва да се докаже, че тая бомба ще експлодира. И без да доказвам, като туря фитила, бомбата ще експлодира. След това хората ще разправят как била направена тази бомба.

Сега ние се спираме в живота си да доказваме защо стават нещата. Убиват един човек и лекарите след това ще констатират как и от где е влязъл куршумът, как е засегнал някои артерии, как е настъпила смъртта. Констатират факта, направят аутопсия, и ако намерят кой е убиецът, държат го отговорен. За всички тези изследвания се държи протокол и този протокол го изпращат в невидимия свет. Казват, за да замине човек от земята и да го изпратят на онзи свет, трябвало му само един куршум. Значи, този човек е отишел на онзи свет без пари. Колко струва един куршум – десет лева. Значи за десет лева той отишел в другия свет.

Сега да се върнем към основната идея: „Светите Твои градове“. Човек е едно неорганизирано същество, което не познава себе си. Той не познава онези сили, които са складирани в него. Запример, той не знае какво е складирано в неговата глава; той не знае какво е складирано в неговите дробове; той не знае какво е складирано в неговия стомах. По три пъти на ден туря хляб в устата си, по двадесет пъти на минутата диша въздух, всичките бели, които прави през деня идат все от главата и той не знае с какво разполага, какво има в неговата глава. Много хора са свършили социалните науки, без да знаят какво е социалност. Много хора са свършили химия, без да знаят какво нещо са елементите. Те казва(т), кислород, водород. Но какво нещо е кислорода. Казват, че кислородът поддържа горенето. Това, което поддържа горенето, не е кислород. Водата пък се състояла от водород и кислород. Когато водородът и кислородът се съединят, те не образуват сами водата. И друго нещо има във водата. Тъй могат да мислят учените, така казват авторитети, че науката е доказала това или онова. И нашите баби казват, че децата ги вадят от реката. И децата вярват в техния авторитет. Че са излезли децата от реката право е и аз вярвам, че децата са излезли от реката. Идеята не е много отвлечена. Но тъй както я представят бабите с форма, тази идея не е вярна. Има известни истини, които за да разберем непременно трябва да превърнем. На един приятел обяснявах какво нещо е водата. Казвам му, че като се съединят два атома водород и един атом кислород образуват една молекула вода. Но получената вода ни най-малко не мяза по отделно на водорода и кислорода. В случая, майката е водородът, а водата е детето. Питам: Какво е това дете, което не мяза ни на майка си, ни на баща си? Като съберете едно и две получавате три. Значи като съберете петел и кокошка, това е равно на яйцето, но яйцето ни най-малко не мяза нито на петела, нито на кокошката. Това яйце трябва да го турите при известни условия, да го турите да седи двадесет и един ден на топло, за да излезе от тази черупка нещо, което приблизително да мяза на петела и кокошката. Следователно нещата трябва да се превръщат. Съвременните хора разполагат с истини, които са неразбрани за тях. Запример, като кажат, че трябва да се вярва в Бога, с тази идея те мислят, че всичко изразяват. Но мнозина се запитват трябва ли да се вярва в Бога или не. По какво се познава, че хората вярват в Бога? Ако хората вярват, че има някой цар, който управлява държавата им и не изпълняват законите му, каква полза от това, че имат цар? Или какво ни ползува ако вярваме, че има правосъдие, че има закон в света, а не изпълняваме тия закони. Следователно във вярата ние трябва да отидем още по-далече. Вярата изисква изпълнителност. Вярата изисква дейност, актуалност на модерен език казано. Вярата е подтик към знание, а знанието е подтик към Любовта. Според мене човек първо се учи в света и като се научи той почва да обича. Защото само умният човек може да обича, а глупавият никога. Следователно Любовта според моето схващане не е наука за глупавите хора, тя е наука само за най-умните. Ако някои още не са опитали Любовта, те се отнасят към тази категория. На тях им трябва вяра, знание и след това като придобият вярата и знанието, тогава ще започнат да изучават великата наука за Любовта, която уражда живота. Затова е казано в Писанието: „Ти, която си слязла от небето, да би раздрала небето“. Какво е небето? – Местото, от където Любовта трябва да слезе. О, да би раздрал ти небесата, да слезеш, да биха се стопили горите от лицето ти, като огън, който гори храстите... /Исайя 64, 1, 2 ст./ Защо ни е един Господ, който ще ни изгори? Ако той ще ни изгори с огъня си, каква полза от това? Разправят ни, че във второто пришествие, като дойде Господ, цялата земя щяла да изгори. Нямам нищо против този огън, но разправя се, че грешните ще изгорят, на пепел ще станат, а праведните ще се стопят. А това, което се топи, то вече може да се оформява. То е кал, от която може да се сформирува бъдещият организъм на човека. А пепелта, която ще се получи от грешниците, тя може да се употреби само за наторяване. Така тълкувам аз тези положения. В сегашната религия и наука хората са разделени на партии и казват, че едни са набожни, а други безверници, но и безверниците, и набожните правят едно и също нещо. Безверникът отрича Бога и яде, но и онзи, който поддържа, че има Господ и той яде; безверникът отрича, че няма Господ и диша, но и онзи, който вярва, че има Господ, и той диша. Безверникът мисли и вярващият мисли. Не, че този човек е безверник, без вяра. Според мене думата безверник не е права. Ето какво аз разбирам под тази идея. Безверниците са само мъртвите хора, ония, които са измрели, а живите хора имат вяра. Следователно, аз деля хората на живи и мъртви. Всички, които са живи, имат вяра, а които са измрели, които са в гробищата, те са безверници. Може да им турите каквито щете имена, те са безверници. Ако трябва някой да се изпъди от църквата, това са безверниците, църквата ги турила в гробищата, не ги иска при себе си. Сега ще кажете, че това разсъждение е парадоксално. Питам, от где знаете, че някой човек е безверник. С какъв патент, с какъв авторитет се произнасяте? Събрали се на едно место духовни хора и се произнасят кой е безверник и кой верующ. Где им е авторитетът? На кой закон отгоре ще го съдят? Где е Божественият закон, с който ще го мерят? Казано е в Писанието, че религиозните хора с устата си се приближават при мене, а сърцето им е далеч. Тъй щото ти можеш да произнасяш името Божие по десет, двадесет пъти на ден, това нищо не значи. И при това положение може да сте безверник.

Сега аз не искам да ви поставям в противоречие със себе си, за това поддържайте в себе си само онази идея, с която сте родени. Другите идеи, които отпосле сте възприели в живота си, тях проверявайте. Онези идеи, с които сте родени, са Божествени, а които сега възприемате, са човешки. Запример, животът е една свещена идея, Божествена идея. Мисълта, която прониква във вашия ум, това е Божествена, чувствата, които се проявяват в сърцата ви, и те са Божествени; силата, с която разполагате в дадения случай, и тя е Божествена. Кривият начин, по който вий можете да използувате своите мисли, чувства и сили, това е човешката страна.

Пророкът казва: „Светите Твои градове“. Какво разбирате от този стих? Ако разгледате стиха буквално, ще кажете, че този пророк е бил голям патриот. Той вижда, че много градове са опустели и казва: „Отиде нашият народ, в робство е пропаднал“. Също така понякога и човек съжалява, когато онези хубави, благородни градове в него, неговите мисли и чувства са опустошени. Някой път човек почувствува, че е без никакъв идеал, без никакъв стремеж, с една вътрешна празнина в себе си. Това не е ли едно вътрешно робство? Ето защо всички ние се стремим към свобода. Има нещо в света, което ограничава хората – то е смъртта. Смъртта представлява външната страна на живота. Всички ония условия, които отнимат живота на човека, всички онези условия, които отнемат човешката мисъл, всички онези условия, които отнемат човешките чувства и ги спъват, това показва, че вий сте в областта на една сила, която действува разрушително. Някой път вие падате духом, и като не знаете какво да правите, тогава дохожда във вас мисълта да се самоубиете. За да се самоубиете, дохожда ви идеята да отидете в планината и да се хвърлите от една голяма канара. Защо? Този човек, който отива да се хвърли от една канара, той е тщеславен, той иска всички хора да говорят за него, че се е хвърлил от високо. Някой път ще отиде в някой кладенец и там ще се хвърли, с това той иска да покаже, че е искал да яде и да пие, да се удоволствува, но като не намерил тези условия, отишел в кладенеца. Тези са причините за самоубийствата. Питам: Когато един човек иска да се самоубие и избере за това една канара, какви са били неговите подбудителни причини? Когато човек избере някое високо место или някоя канара, за да се самоубие, без да иска, без да знае, канарата го лекува. При тези условия човек рядко може да се самоубие, законът е такъв. Като погледне от високо, човек се уплашва, започва да мисли и казва: Хайде, днес няма да се хвърля от канарата, ще отложа. По този начин той се лекува. Камъните поглъщат онази отрицателна енергия, събрала се в чувствата на човека и по този начин той се лекува. Човек иска да се убие всякога, когато се реагира върху неговите чувства, а не на неговите мисли. Всичките нещастия в света произтичат от ограничения на чувствата. Следователно, за да се изправи светът, трябва да се създават такива условия, че да се даде ход на човешките чувства, да се канализират. Така може и да се изправи човек. Ако могат правилно да се канализират чувствата на отделния човек, на един народ, на една раса и на цялото човечество, светът моментално би се изправил. Невидимият свет, възвишеният свет и до сега работи по свой определен план, по който да се канализират чувствата на хората. И до сега светът все канализира чувствата си. Страданията, които идат в света, не са нищо друго освен канализиране на човешките чувства, за да се впрегнат на работа. По някой път хората спорят, запитват се вярват ли в Бога и по какъв начин вярват. И мене са ме питали вярвам ли (в) Бога. Бог за мене не представя обект за вяра. Хората може да вярват, да бъдат верующи, а могат и да бъдат безверници, но аз не съм нито верующ, нито безверник, нито едно поддържам, нито другото. За мене вярата е само един подтик за моя ум, а когато дойде до Бога, аз го виждам, живея в него, изучавам законите му, изучавам езика му и се уча да говоря на неговия език. Някой приказва, приказва много на Бога, но той не обича двусмислените думи. Като те хване в едно и не изпълниш думата му, или като сгрешиш един път Той повече не прощава. Тук няма делба като на земята, да сгрешиш и да искаш прошка от Бога. В Божествения свет няма прощавания. Щом направиш една погрешка, веднага трябва да я изправиш в мисълта си. Седят две деца на едно место, едното си държи хубави ябълки, иска да говори, а другото му казва: Я затвори очите си да ти покажа едно голямо изкуство. Като затвори очите си то взима двете ябълки от другарчето си и ги скрива. Какво е изкуството му? – Учи го да му вземе ябълките. Питам, от де дойде тази мисъл в това дете да каже на другарчето си да затвори очите си, за да му покаже това изкуство? Следователно, всякога човек като това дете иска да направи едно малко престъпление, ще каже на ума си, затвори очите си, и като затвори умът очите си, тогава той ще бръкне, и ще вземе ябълката. В дадения случай, аз искам да потърсите коя е онази подбудителна причина, която се ражда в ума на човека. Сега, аз не говоря за един акт, но говоря за едно подбуждение, което служи в ума на човека. Това подбуждение изменя цялото негово настроение. Ти си честен човек, женен си, деца имаш, но си беден. Ти минаваш по край една отворена каса и забелязваш, че касата те привлича, погледнеш веднъж в нея, погледнеш два пъти, обърнеш погледа си нагоре, помислиш малко, почешеш се за главата и казваш най-после: Ех, Господ така е наредил, да мина покрай касата в това време. Бръква той и си взима. Къде седи престъплението? Престъплението не седи в това, че той бръкнал и си взел пари от касата, но той трябваше да се обърне към онзи, на когото е касата, и да му каже: Ти си добър човек, позволяваш ли да бръкна в касата ти, да си взема малко пари? И аз съм добър човек, имай доверие в мене. Ако ми позволиш, ще си взема малко пари, толкова, колкото ми трябват. Ако не ми позволиш, добър е Господ. Това е морал. Онзи, който бърка без да пита, той е престъпил, понеже не е питал. Ако ти позволяват, бръкни, ако не ти позволяват, не бъркай.

Казва(м): Тъй както ние искаме да се изправи сегашния свет, трябва да имаме висок морал. Религиозните очакват да дойде Христос от небето да оправи света. Светските хора очакват да се роди някой силен човек, той да оправи света. Ако се яви някой голям крив рак, какво ще разправя на другите раци. И той ще приеме по същия начин кривото, както и другите. Каквото и да разправя, каквито и нови закони да туря, те ще бъдат все старите. Следователно, ако дойде Христос в света, Той няма да дойде между кривите раци. Той ще дойде между правите раци, които право вървят, а не между кривите. Той ще дойде между ония раци, които вървят нито наляво, нито надясно. Ако Христос би избрал един народ, между който да дойде, той ще бъде онзи народ, който е готов да положи онази идея, която носи. Казват сега, че нашето учение не било в съгласие с учението на Христа. Кое е Христовото учение? Евангелието ли е Христовото учение? Мъртвото евангелие ли, или Христовото учение? – Не, аз съм по-живо евангелие, отколкото е сегашното. Хиляди евангелия не могат да се сравнят с живото. Каквото и да ми говорите, така е, и след това ще ме съдят. Не, не сте прави. Вие ще ме съдите сега, а Бог не ме съди. Бог не ме съди, вие ще ме съдите. Има една турска поговорка: Господарят дава, а слугата не дава. Сега аз ви навеждам мисълта, за да не се заблуждавате от вашите криви идеи. Някой е православен, някой евангелист и т. н. – Оставете вашите идеи на православие и евангелизъм настрана. Правете онова, което Бог е вложил във вас. Евангелието не се разбира с интерес. Материалните интереси пречат да се разбере евангелието. Евангелието, словото е семето, което трябва да се посее. Всеки човек е жива нива, в която трябва да посееш словото, за да излезе семето, да израсне и да ядеш плод от него. Като опиташ от неговото брашно, тогава може да кажеш какво е било семето. Докато не си орал нивата, докато не си сял семето, и докато не си ожънал, не говори. Преди да беше дошъл Христос, в какво вярваха евреите? Евреите осъдиха Христа, на основание на това, че не е вярвал в Мойсея. Христос казваше, това, което ви проповядвам е по-горе от онова, което Мойсей е писал. Той е по-горе и от това, което Соломон е писал. Че какво е писал Соломон? – За жените е писал той. Сега, аз искам всички да имате една свещена идея в душата си за Бога, да слушате гласа Му. Тогава ще бъдете подобни на Него, ще бъдете носители на Неговата идея. Тогава ни най-малко няма да чувствувате беднотията. Че сиромашия щяло да има, че страдания щяло да има, всичко това ще изчезне. Според мене, когато повярваш в Бога, каквото пожелаеш, всичко ще имаш: Светът ще се отвори пред тебе, небето ще се отвори пред тебе, ангелите ще ти проговорят, Бог ще ти проговори, каквото помислиш, ще стане. Като помислиш хубавото и то ще дойде. Като повикаш един ангел, десет ще дойдат; като помислиш за плодородие и то ще дойде; като помислиш за дъжда, за вятъра, за бурята – всичко ще дойде. Човек, който е запознат с Бога, Той може да изпоплаши хората, всички да се изпокрият в миши дупки. Онова, което сте съградили, той може моментално да разруши, но аз не искам сега да се спирам върху един много щекотлив въпрос. Обясняват ми как стават земетресенията. Едно време старите гърци вярваха, че земята се носи от един бял вол. Понякога комари хапят вола, и като се почеше той, стават земетресенията. Това е теория на старите учени гърци. Съвременните научни теории гласят, че всички земетресения стават под влиянието на някакви магнетични промени на слънцето. Те влияят на земята, и изместват нейните пластове. Донякъде тези неща са вероятни, но човек трябва да ги провери за себе си. Тези неща аз ги зная, но не искам само да ги разправям. Ако река, да разправям неща, които аз зная, вий ще забъркате цяла каша. Следователно, това, което един човек знае, той не трябва да го разправя на другите. Например, аз съм минал през гората, видел съм 99 мечки, които ме следяха от едната и от другата страна. Какво ще ви разправям за тези мечки? – Няма какво аз да разправям за тези мечки. Както аз съм минал, така и той ще мине, да ги види. При това може би и в това време мечките, да са заминали и той да не ги види. А като му разправям, той ще каже: Де са тези мечки. Няма какво да му разправям. Ако му разправям, това е изкушение. Учените теории са за учения човек. Много хора спорят. За мене спорът е гимнастика. Когато правя гимнастика, това е едно нещо, когато разбирам известна теория, това е друго нещо, а когато прилагам този въпрос в живота си, това е друго нещо. Когато аз говоря за нещо, това е едно, когато аз развивам една теория, това е друго нещо, а когато прилагам тази теория в живота си, това е трето нещо. Тези трите положения се различават. Всеки закон, всеки принцип, това е теория, която може да се приложи в живота. С това аз не искам да разклатя вашата вяра. Вий вярвате в Бога, но има нещо човешко във вашата вяра. Вий мислите, че Бог е като човек. Някой път и Той е като нас, едно мисли, друго върши. Не, не е така. Ако твоето сърце е раздвоено по отношение на Бога, ти можеш да се молиш на Бога, ти можеш да се молиш хиляди години, няма да чуеш нито глас, ни ослушание. Ако и твоята мисъл е раздвоена за хиляди години, нищо няма да стане. И ако и твоята воля е раздвоена за хиляди години, нищо няма да придобиете. Това трябва да знаете. Няма защо да спорите с него. Всички страдания, които сегашните хора имат, както и ония, които в старо време са имали, се дължи на това, че хората не мислят право. Не че всички хора не мислят право, но онези, които мислят право, са малко, а онези, които не мислят, са много. И те мислят, но по обикновен начин. В какво вярват те? Турците имат една поговорка, според която казват: имането на държавата е като мера. Който не го пасе, той е свиня. Така мислят източните народи. Но при такъв морал как могат да се възпитат? Сега като влезете в коя и да е държава ще видите, че навсякъде кражбата господствува. Няма държава, в която кражбата да не си е пробила път, вследствие на това хората са изгубили доверие един на друг. Като отидете в Англия например, ще видите, че директорът на английската банка, който е най-почетното лице, като слиза долу в хазната, ще го претеглят първо колко тежи при влизането си и като излезе пак ще го претеглят, да не би да е глътнал нещо. Англичаните вярват само на теглилката. До там са стигнали хората. Днес навсякъде хитруват. Това е възпитание на миналото. Какво може да се постигне от такова възпитание? Ний нямаме още християнското възпитание. Да се говори за християнството, за християнски морал, за братство, за равенство, е лесно, но това трябва да се приложи. Наскоро в българските вестници, като че беше миналата година, пишеше се, че съдът обвинявал един баща в убийството на сина си. Бащата първо отказвал, но след като го били и третирали зле, той казал най-после: Убих го, къде – на еди-кое си место. Тогава осъждат бащата и когато се готвят да го екзекутират, синът се явява и спасява баща си. Той бил жив. Бащата не е извършил никакво убийство, но като го били, предизвикали г_и да подозират. Сегашният век почива само на подозрения. Възможно е и да е убил, но трябва да се докаже. Казват за някого, той работи против държавата, обявява се против религията. Значи Веско нещо, което не е съгласно с възгледите на известно число хора, той е против държавата. Че държавата е израз на един народ, на най-възвишеното в него, това е държава. Държавата е народът. Държавата е форма на нещо, в което живее целият народ и той се ползува от това. И законите са произлезли от душата на този народ. Следователно чиновниците са слуги на народа. Това е държавата. Тя показва пътя към онова благо, което иде от невидимия свет. Едно време и религията другояче се е проповядвала. Това не е едно просто вярване. За да бъдеш религиозен човек, трябва да се научиш да мислиш, трябва да пречистиш чувствата си, да бъдат чисти като кристал и трябва да постъпваш абсолютно справедливо. В тебе не трябва да съществува нито косъм от неправда. Това значи религиозен човек. Ако сега започнем да теглим всички религиозни хора, както и високопоставените, колко от тях ще излязат чисти? Мислите ли, че ако от невидимия свет биха поискали от България да изпрати десет души владици кандидати за някой събор там, та ще намерят такива. И ако намерят, колко от тях ще приемат горе? Аз зная, но нищо няма да ви кажа. Нека сами изпитат българите. Нека изпратят десет души да видим колко от тях ще приемат и кои. Нека праведните владици в България се помолят да оправят България. Защо да не излязат с такава молитва? Нали вярват в Христа? Нека съберат народа и да кажат: Ще се помолите сега. Какво става сега? – Навсякъде убийства, престъпления и след това чакат държавата да се оправи. Според мене и тия, които вярват в Господа, са безверници. Ако е така, дайте место на тия, които могат да оправят България. Аз слушам какво говорят българите. Някой казва: Да стана министър, всички ще избеся! Виж му ума, щял да ги избеси. С избесване до сега светът оправил ли се е? Бог не позволява нито бесене, нито войни. Защо? – Нито с бесене, нито с войни ще се оправи светът. Светът може да се оправи с едно вътрешно разбиране на човешката душа. Всеки баща, който е умен, трябва да даде на своите деца това, което е необходимо за развитието на тяхната душа. Аз разсъждавам принципално, не искам да ви направя адепти, не искам да вярвате в нещата, но трябва съзнателно да вярвате. Не мислете, че аз не зная вашето верую. Зная го и за пет минути мога да го изпитам. Не ми коства много да узная един човек. Макар че познавам хората много добре, но онова, което зная за тях, никога не изнасям. Имам един опит, с който всякога поставям човек(а). Той е меродавен. Щом не издържи на този опит, не се заблуждавам. Аз поставям човека на тридесет (и) пет мил. градуса топлина и ако той не изгори, а само се стопи, казвам: На този човек може да се вярва. Казвате дали това е вярно или не? Не питайте дали е вярно или не е вярно. Един негърски проповедник обяснявал един път как Господ направил човека. Той казвал: Като създал човека, Господ го държал три дни на плета да го суши. Един негър го запитал от где взел тия пръти Господ? – Това не е ваша работа. Това е една идея. Ами защо му са тия пръти? Но проповедникът продължавал: След като духнал на човека, той станал жива душа. Всички онези, които виждал, че няма да изпълнят закона му, изваждал по един от тези пръти да ги бие. И сега вече Господ е започнал да вади по един прът да пердаши хората. Така задавал негърът въпросите. Та и вий нали казвате, че тоягата е излязла от рая. В рая е имало доста пръти, от които Господ е направил един плет. И наистина растенията съществуваха преди човека. И затова Господ си направи плета, на който суши човека. Така разбирал теорията за създаването на човека, този негърски проповедник. Това е буквално разбиране. Ако вие вземете буквално тълкуванието на този проповедник, ще изпаднете в едно голямо противоречие. Ако и вие разберете това така, че Господ ще извади пръти от плета да бие хората и вие ще имате криво разбиране. Но ако вземете другата страна, че прътите са преградите, които пречат да не изпълнявате законите, тогава има смисъл това обяснение.

„О, да би раздрал Ти небесата“... Значи когато се съберат облаците, трябва да се раздерат облаците, за да проникне светлината през тях. Тази светлина трябва да проникне в човешкия ум, за да се организира човек. Съвременното човечество върви по един отрицателен път. И мисълта се предава. Някои от вас, без да знаете мислите отрицателно. Ставаш сутрин и не си разположен духом. Криво ти е, мъчно ти е и не знаеш причините. Това неразположение се дължи на чужди мисли. Аз съм правил опити, когато съм правил изследванията си в това направление. Задавах си задача да изследвам само нормалните, здравите хора. За да намеря нормалната мярка, трябваха ми няколко максими в изследванията. По едно време бях заставен да изследвам няколко престъпни типове, но казвам, че на мене ми вземаше цяла седмица, докато се очистя от техните мисли. То беше ужас. В Сливен изследвах един български войвода. Гледах го, главата му беше правилна, лицето му правилно, но като дойдох до ръцете му, гледам ръце на престъпник. И му казвам: Главата ти е правилна, лицето правилно, но ръцете ти са на човек, който е извършил много престъпления. Ти си убил повече от 30 души. Той беше на 70 години. Той почна да си клати главата и каза: Да, това ме измъчва и до сега. В младини ходих да избивам тези хора, да освобождавам своя народ, но сега ми тежи на главата. Тези престъпления не се изтриват. Всякога все ще има повод да извършат хората някое престъпление. Или за някаква религиозна идея, или за някаква семейна идея, или за някаква лична идея, все ще има повод за някакво вътрешно недоволство. Христос казва: „Всеки, който се гневи на брата си без причина, върши престъпление“. Значи в Христовото учение, трябва да се изключат всички тези неразположения. Нека дойде Любовта със своята положителна мисъл да действува в света. В света има една Любов, която мори хората. Всеки човек, който влезе в тази любовна каша, той умира. В света има една Любов, в която който влезе, той оживява. Следователно в едната Любов хората умират, а в другата оживяват. Старите в едната Любов умират, а младите в другата Любов оживяват. Онези, които живеят в първата Любов, Бог ги назначава чиновници. Които се раждат, Той ги назначава на служба. А които умират, Той ги вади от работата, взима им службата, понеже не вършат нищо. Сега онези от вас, които са стари, казват да умрем. Знаете ли вие какво нещо е умирането? – Идеята за умирането за мене е съвсем друга. Когато гъсеницата влезе в своя пашкул, прояде пашкула и излезе от него, като пеперуда, това не е смърт. До като е в пашкула, това е един транс, който продължава известно време. Това е смъртта. Та когато казваме, че умира някой, ако е праведен, той е вътре в този пашкул за известно време и като поседи там, излиза като пеперуда. Грешникът пък се стопява, той не се превръща в пеперуда. Тази е разликата: грешният се стопява, а праведният прояжда пашкула и излиза навън, и става пеперуда, която се храни от сладките сокове. Тъй щото праведните хора навсякъде можете да ги намерите, а грешните може да ги намерите само долу. При това идеята за Бога е само за праведния, а не за грешния. При сегашното верую хората мислят, че като умират, отиват при Бога. Права е идеята. Аз съм съгласен с тях в това отношение, че ние живеем и се движим в Бога, а това че направо отиваме при Бога, то е съвсем друга идея. Отиването при Бога означава закон на Любовта. Когато ти се привличаш по чувства, отиваш с едно съзнание. Това е най-голямата привилегия, най-голямото благо, при което една душа може да отиде при Бога. А да живееш в Бога, без да му виждаш лицето, това е закон на страданието.

В една евангелска църква се говори за онзи свет. Той разправя какво е положението на падналите, на грешните души. В това време един богат англичанин се обръща към пастора и го запитва: Моля, дъщеря ми умре, кажете ми, къде е сега тя? – При Бога е. Но до този англичанин седи друг господин и се обръща към богатия, като му казва: Не е така, както казва пасторът. Дъщеря ви е тук при вас. И той започва да описва дъщеря му и казва какво е нейното желание. Бащата се учудва. Кой от двамата е прав? Проповедникът, който казва, че дъщеря му е при Бога, или другият господин, който казва, че дъщеря му е в църквата при баща си и казва какво е желанието на дъщерята. В Америка е създаден един университет от един американски милионер, на когото единственият син по някакво нещастие умира. Бащата се отчайва. Най-после по някакъв начин синът се явява и му казва: Татко, нали тези пари беше ги събрал за мене да ям и да пия? Сега вече тези пари не ми трябват. Ще ми направиш голяма услуга, ако направиш един голям университет и всичките разходи за млади, бедни студенти се приемат от тебе. Казвате: Това не е ли заблуждение? Не, това е правата идея в света. Ако всички съвременни християни, които са около 500 милиона, имаха тази идея да употребят за нещо полезно онова, което се пада на техните близки заминали, светът и материално, и духовно би се повдигнал. А какво правят съвременните християни, като умре техният баща? Той завещае всичко на синовете си, които се съдят, карат (се) след смъртта му, кой повече да вземе. Християнството не позволява да се правят никакви завещания. Каквото даде бащата на сина си, да го даде приживе, да не оставя никакви завещания да се карат след смъртта му. А каквото остане, да го задържи за себе си, да го раздаде на другите, както той разбира. А сега той ще остави на сина си наследството да му правят помен, да го погребат хубаво, а след това братя и сестри ще се карат помежду си. И това било християнство. Това са езически традиции. И това си има свой произход. Казвам, всички тези грехове са построени от едно криво учение, от криво разбиране. В съвременния християнски свет на престъпление, се говори за Христа. Между една евангелска църква и една православна църква, хората не могат да се съберат на едно место. Един евангелски проповедник и един православен свещеник не могат да се съберат на едно место, гледат се като кучета. Не само това, но и в другите църкви била тя баптистка, адвентистка и там се гледат зле. Братя са, а не се разбират. А сега като дойде до православието, католицизма и евангелизма, всички са християни, а са разделени. Като дойде Христос какво ще направи? Като дойде Той няма да вземе камшик. Едно време той взема камшик, но видя, че с камшик нищо не става. Той прекатури масите на търговците и им каза, че са направили дома Господен, дом търговски, но сега във всичките църкви, след като се изслужи известно богослужение започват дискосите. И в евангелската, и в православната църкви, навсякъде се събират дискоси. Най-после нека събират парите от вънка. Какво ще коства на човека да остави нещо. Не е лошо това, но е лош начинът, по който се възпитават хората. Аз съм гледал какво правят в православната църква. Някой ще тури един лев и след това ще бърка в дискоса да вземе половин лев назад, размяна ще направи. Някой път ще вземе един лев, а тури едно десетаче. Така се правят размяна. Други пък ще турят десет, двадесет стотинки. Сто души, като турят по двадесет стотинки, това са двадесет лева, нищо не може да се направи с тях, салонът даже не може да се плати. Материалните блага в света показват какво е материалното състояние, а то показва каква е нашата идея за Бога. Любовта се отличава с щедрост, а не с разцепление, не с делба. Даром сте взели, тоест изобилно сте взели, изобилно давайте. Не всеки човек да чете морал на другите хора как трябва да дава, но всеки човек трябва да чувствува, че като го е благословил Бог, той трябва да дава, защото като дава се благославя. Ако чакаш като забогатееш и тогава да дадеш, твоята работа е загубена. Каквото имаш днес, от него давай. Ако чакаш като забогатееш и тогава да дадеш, тогава и ти приемаш благословението си, когато заминеш за оня свят. А с това нищо не се постига. Сега, да оставим настрана това, тоя морал, вие сте свободни да правите каквото искате, но сте свободни и да носите вашата отговорност. Сега, като ви говоря някой от вас казва: Ние вярваме в това, което Учителят говори. Не, аз не искам това, но казвам: Докато вие не повярвате в Божественото учение, до като не проверите нещата, вий нищо не можете да знаете. Има известни принципи, които трябва да се приложат да се опитат. Грях е ако не се приложат. И Христос казва: „Ако ме любите, ще опазите моите заповеди“. Съвременните вярващи трябва да знаят това. Всичко зависи от нашата вяра, от нашата Любов, от нашата мисъл. Ние сме в сила сами да изправим живота си. Няма мъчнотия в света, която да не можем да изправим. Ако времето от вън е студено, достатъчно е вярващите да се помолят, за да се стопли времето. Ако има буря и те се помолят и бурята ще престане; ако има сиромашия и се помолят, и сиромашията ще замине. Ако има болести и се помолят и те ще престанат; ако има земетресения, ще престанат, ако има облаци, ще се разпръснат. В малък размер много християни са опитали това нещо, но те намират мъчно това нещо, понеже трябва да се работи. Като дойде да се молят, хората мислят, че един човек може да направи всичко. Всеки може да направи нещата точно както трябва, ако работи съобразно с великия Божи закон. Ти направи доброто в света и всички онези души, които са почувствували твоето добро, един ден ще ти се отплатят, те ще ти бъдат близки. В това няма изключение. Каквото и добро да направите в света, това добро ще бъде едно благо за всичките хора. Тези хора, които са засегнати от твоето добро, един ден ще ти се отплатят. Не се обезсърчавайте, вярвайте във вашата вяра, желайте доброто на хората, безразлично дали ги познавате или не. Правете добро на хората чрез вашата вяра без да ги познавате. Като правите доброто, извикайте Любовта. Като действувате така, благото на хората ще дойде при вас. Или туй благо ще мине чрез вас към другите хора и после пак ще се върне към вас.

Та казвам: Вие сте дошли до положението да развържете гордиевия възел. Когато се направи един кораб, най-после тургат един възел, като се развърже този възел, целият кораб отива в морето. Отрежете последния възел, с който се държите в света и турете тогава пълна пара. Аз не ви казвам още сега, той не е още съграден, но ако е съграден, нека бъде като онзи последния французки параход „Нормандия“, който направи чудеса. Той е най-големият параход за сега. Един човек може да направи много повече от този знаменит параход. Защо и вие да не влезете в морето с вашия параход, а седите със скръстени ръце и говорите за сиромашията? Казвате, кога ли ще дойде попътният вятър? Щом дойде попътният вятър, не чакайте извадете лодките с платната си и хайде в морето. Не мислете за последствията. Щом има попътен вятър, бързайте да тръгне вашият параход. Нека и на вашата вяра днес да се предаде едно качество. Вяра, в която вие да не се дразните. Вярата е малък недъг, но големи пакости прави на хората. Най-големите пакости произтичат от дразненето. Ти вярваш в едно нещо и се дразниш, че и другите хора не вярват като тебе. Ти се дразниш, че нещата не стават, както очакваш. Не се дразнете, вашата мисъл не е меродавна. Че вярвате, оставете нещата да стават така, както Бог мисли. Всички неща в света трябва да стават тъй, както Бог мисли, тъй както Бог е съизволил в своята Любов, както Бог ще ги възрасти със своята сила. Тогава церът на това дразнене е в мисленето. Мислете. Всеки човек, който не мисли, той всякога се дразни. Мислете. Вие не можете да се избавите от дразненето. То е най-мъчното нещо. То е последствие, от което човек има да се бори в света. Виждали ли сте някой човек, иска да отвори някоя врата и не може да я отвори, той захвърля ключа на страна, после взима ключа, туря го на ключалката, счупва ключа. Защо трябва да се сърди, не е виновна вратата. Вратата не е намазана с масло. Като се намаже, тя ще се отвори. А той се сърди. Аз съм виждал хора, които като видят някой камък на пътя си, разгневят се, вземат камъка и го хвърлят на страна. Казвам: Той пак е направил едно добро, но камъкът не е виновен да се дразни той. Силата на човека седи в малките работи. Той не трябва да се дразни в своята Любов, той не трябва да се дразни в своите добродетели, той не трябва да се дразни в своята вяра. Избягвайте дразненето във вашата вяра, във вашата доброта, във вашата любов. Като дойдете до дразненето, вий трябва да се чувствувате господар на положението. Само по този начин могат да се образуват истински връзки на братство и равенство, на вътрешно разбиране. Само по този начин може да изпълним Волята Божия. Само по този начин можем да бъдем проводници на великото и да преобразим света. Този свет може да се преобрази. Всичко може да му се противопостави, но светът ще се преобрази. Кога? Има едно определено време. Светът ще се оправи така, че и хората няма да знаят как е станало. Ще дойде този ден. И този ден е вече близо. Една педя има. Колко е една педя? Една човешка педя е това. Една педя, значи една определена мярка. С нея целият закон се разбира. Ръката е истинската мярка. Петте пръста са една правилна мярка. Всичко е определено. Кога се ражда детето? – На деветия месец. Ако се роди по-рано, умира. Ако се роди по-късно от деветия месец, пак умира, значи времето му е точно определено. И за оправянето на света е точно определено времето. И светът ще се оправи точно на своето време, след девет месеца. Вий трябва да знаете кога се е заченал светът. На колко месеца е сега? Вий не знаете на колко месеца е сега светът. А точно на деветия месец светът ще се оправи.

„Светите Твои градове“. Значи това, което сега иде, то ще съгради светите градове в нас: Онзи светият град на сърцето, онзи светият град на ума, онзи светият град на човешката воля. Тези градове ще се съградят и тогава ще настане онова вечното веселие и вечната радост, за която всички сега гладуват и жадуват.

„Благословен Господ Бог наш“.

Добрата Молитва.

31. неделна беседа от Учителя, държана на 12 май 1935 г.

/Меко приятно време, малко облачно, слънцето тук-таме грее/.