Разлика между версии на „Новата мисъл“

Текуща версия към 06:46, 12 май 2011

Беседи

Общ Окултен Клас - ДВАНАДЕСЕТА ГОДИНА (1932-1933)

КНИГА: Новата мисъл

Новата мисъл

Размишление.

Всички хора живеят в обикновените процеси на природата, благодарение на което животът им става прозаичен. В обикновените процеси всякога съществуват контрасти и противоречия. Обикновено нещо е човек да се радва и скърби, да се ражда и умира, да забогатява и обеднява, да поумнява и оглупява. Това са смени, които стават и в живота, и в природата. Явява се въпросът: Кои е изходният път от тези противоречия? – Да живееш в необикновеното. Обикновено нещо е бедността, необикновено е да се освободиш от нея и да станеш умен а не богат. Да си богат, това е обикновено. Умен трябва да станеш! Щом си умен, ти си богат. Казваш: Болен съм. – Какво трябва да се прави? – Да оздравея. – Първоначално ти си бил здрав, отпосле си заболял. Болестта е резултат. Докато живеят при обикновени условия, хората използват резултатите на миналото. Не се стремете да бъдете творци на своята съдба, но използвайте това, което Бог е вложил във вас. За да се освободите от обикновените процеси, не вървете по пътя на миналото, на своите родители. Това е закон на самоотричане. Това значи, да не следваш пътя, по който някога си вървял. Какво прави детето, което постъпва в първо отделение? – За да научи нещо, то трябва да се откаже от своите играчки и да прави усилия да научи това, което му се преподава в училище. Ако учи само буквите, без да ги съчетава в срички, в думи и изречения, те няма да го ползват. Същото се отнася и до числата. Ако знае да пише числата от 1 – 10, но не знае да ги съчетава в по-големи числа, те нищо не го ползват. Човек трябва да знае не само отделни факти и явления, но да разбира отношенията, които съществуват между тях.

Сега ще приведа един мит от новите времена, от 20 век. Един ангел слушал да се говори за хората на земята, за тяхната култура и наука и решил да слезе между тях, да види големите им научни постижения. Като слязъл между хората, веднага се натъкнал на един учен с чанта в ръка, който отивал да прави научни изследвания. Той се приближил до него и тръгнали двамата да правят научни изследвания. – Къде отиваш? – запитал го ангелът. – По научни работи. А ти? – Да се запозная с хората. – Ти знаеш ли, какви постижения имаме в областта на астрономията, математиката и физиката? Знаеш ли, колко придобивки има сегашната наука? – Не зная, сега ще разбера. Какво носиш в чантата си? – Инструменти и храна. Де е твоята чанта? – Аз не нося чанта, пътувам с празни ръце. Спрели се те на едно красиво място в природата, да си починат. Ученият отворил чантата си, но останал изненадан – чантата му се оказала празна. Ангелът го запитал: Де са инструментите и храната ти? – Взел ги някой. Между нас се намират хора, които обичат да крадат. – Като си заспал, те извадили всичко от чантата. Не остава нищо друго, освен да отидем в гората и там да намерим крадеца. Двамата отишли в гората. Ангелът казал на учения как да вика, за да му се върне чантата. След малко погледнали в чан гага и видели, че всичко е на мястото си. Като се нахранили и починали, те пак се разходили, разговаряли се върху различни научни изследвания. Като се уморили, легнали да си починат.

По едно време, ученият се събудил, искал да стане, но не могъл – бил окован във вериги. – Какво стана с тебе? Кой те окова? – Между нас има хора, които обират и оковават, когато видят, че някой спи. – Опитай се да се освободиш от оковите. – Не мога. – Тогава остани ти тук с лице към земята, а аз ще отида в гората, да намеря този човек. Ангелът отишъл в гората, извикал няколко пъти, духнал във въздуха и срещнал човека, който оковал учения. Така оковите паднали от краката на учения.

Казвам: И вашето знание е като на този учен, свършил четири факултета. С такова знание всеки може да ви обере и окове във вериги. Вие не знаете какво трябва да направите, за да ви върнат изгубените вещи и да се освободите от веригите. Първата буква е зародиш, от кой го могат да излязат много неща. Важно е да знаеш как да го посееш. Ако не знаеш при какви условия да посееш едно семе, няма да имаш никакъв резултат. Посееш ли тропическо растение в умерения пояс, ще имаш един резултат; посееш ли го на север, ще имаш друг резултат. Тропическите растения не виреят на север. Ако не знаеш, де да поставиш една своя мисъл, де да я посадиш, ти не можеш да я използваш.

Често се говори за музиката. – На какво е резултат музиката: на ума или на сърцето? – На ума. Ако искате само да чувствате музиката, без да засегнете ума си, ще станете на каша. Центърът на музиката, т.е. музикалният център е отпред на челото, където са умствените способности. Като пееш или слушаш да пеят, трябва да мислиш. В мисълта има чувства. Значи, не е правилно, като слушаш музика, да плачеш. Друго нещо е, когато в чувствата се влага мисъл. Ако мисълта се раздвоява, това не е мисъл. Както калта се образува на земята, а не на небето, в облаците, така и лошите мисли не идат от Бога, нито от природата. Те се образуват в човека, като резултат на лошите чувствания. – Кога греши човек? – Когато не знае да яде правилно. Грехът влиза в човека още при първата хапка, неправилно приета. Казва се, че Ева сгрешила, като яла от забранения плод. Казваш: Без храна не може. – Така е, но трябва да знаеш каква храна ти е нужна. Днес ядеш кокошка, на другия ден – агне и ,като се намериш в мъчнотия, ще изядеш и човек.

Казвам: Този начин за хранене не е единственият. Начинът, по който се хранят сегашните хора, е за грешните. Праведните се хранят по друг начин. Но да оставим този въпрос неразрешен, както учените са оставили неразрешен въпроса за квадратурата на кръга. Има въпроси които и да се разрешат, нищо не допринасят. Ако в тъмна нощ ви доказват, че съществува слънце, а то не изгрява още, каква полза имате от това доказване? И без да се доказва това, слънцето ще изгрее. Ако учен и невежа едновременно наблюдават изгряването на слънцето, какво ще придобият? -Нищо особено. Ученият ще каже, че изгубил времето си, а невежият няма да съжалява за времето, защото и без това не знае, как да го употреби. Ученият прилича на бирник, на митничар, който обръща куфарите на хората, да види, какво има в тях. Ако намери нещо, което законът не позволява да го носиш, ще го вземе. Простият ще ти каже: Вземи куфара и си върви! През кой път е по-добре да минаваш: дето има граница, или дето няма? За предпочитане е да минаваш през място, дето няма граница и митничар. Ако има граници и митничари, това показва, че хората не са честни. И тези, които преглеждат куфарите, не са честни хора. Някога те обират и парите на хората и казват: Кесиите ви трябва да бъдат празни! Питате: Не трябва ли да има ред и порядък в света? – Трябва да има, но за глупавите, а не за умните. Срамно е да отваряш куфара на човека! Това е крайно материалистично гледане на живота. Който не разбира живота, гледа и на небето, както на земята. – Не е така. Пред вас се открива велик ЖИВОТ. Вашият живот е предговор на великия живот. Така и слонът е предговор на човека, а човекът – предговор на светията или на ангела. – Как ще стане това? – Не е ваша работа. Гъсеницата не трябва да мисли как ще стане пеперуда. И детето не трябва да мисли как ще го облече баща му и как ще стане голям човек. Детето не разбира, какво нещо е мярка. Шивачът ще дойде вкъщи, ще измери дължината и широчината му, ще измери дължината на ръката, широчината на врата и ще си отиде. Като дойде Великден, той ще донесе дрехите на детето. То ще се облече и няма да се интересува, как са ушити. И на вас казвам: Като се облечете в нови дрехи, тогава може да ви се говори. Докато сте в стария живот, не може да ви се говори.

Казвате: Да се обичаме! – Как ще се обичате? Ако е въпрос за вашата любов, тя е любов на контрастите и противоречия та. Такава любов съществува и между растенията и животните. Тя минава от любов към омраза и от омраза към любов. Като обикнеш някого, гой започва да иска от тебе повече, отколкото можеш да му дадеш. Без да искаш, ги започваш да се отдалечаваш от него. Виждали ли сте, как постъпва паякът с мухата? От любов той я привлича към себе си и започва да смуче кръвта й. Щом изсмуче всичката й кръв, захвърля я настрана. Обичаш гроздето, докато изсмучеш сока му. Щом го изсмучеш, хвърляш го настрана. Обичаш човека, докато вземеш нещо от него. Щом вземеш каквото искаш, захвърляш го. Който люби, взима от възлюбения нещо и го захвърля. Той ще ви посее в земята, отдето ще израстете наново. Не мислете, че като ви залюби някои, ще бъдете щастливи. Напротив, нещастни ще бъдете. Ако женена жена залюби друг мъж, по отношение на него, тя минава за престъпница. – Защо? – Защото един я люби вече. Същото може да се каже и за всеки човек. Щом Бог го е залюбил, той е престъпник по отношение на Бога, ако залюби друг някой. Разберете ме право. Вашата любов на земята не е истинска любов. Между вашата любов и Божията няма никакво отношение. Истинската любов започва със Закона на даването. Когото обичаш, ще го поставиш на същото място, на което си и ги. Ще го носиш в съзнанието си като нещо свещено. Каквото ти знаеш, трябва и той да знае. Ще му помагаш, за да го издигнеш на нивото, на което си ти. Каквото знае той, и ти трябва да го знаеш. Ако гой има богатство, което крие от тебе, това показва, че и ти криеш нещо от него.

Сега, аз изнасям тези примери за обяснение, както постъпва учителят със своите ученици. Не искам да ви разколебавам, както и учителят не разколебава децата от първо отделение. Те носят известно знание, придобито от родителите, но учителят не ги разколебава. Внесе ли някакво разколебаване в тях, гой не е истински учител. Да разколебаваш човека, това не е наука. И вие имате за Бога невярна представа. Преди всичко, Бог не е такъв, какъвто си Го представяте. Той създаде света и ни държи в съзнанието си, но не иска да ни направи като себе си. – Слаб човек съм. -Слаб си по единствената причина, че искаш да станеш като Бога. Това е неразбиране на живота. Закон е: Всеки лист, който иска да стане голям като дървото, в края на краищата, ще отслабне. Щом иска да стане голям, ще слезе от дървото. Слезе ли на земята, няма да бъде свободен, но ще стане за посмешище. Вятърът ще го носи от едно място на друго. Листът трябва да стои на дървото и да върши работата си като лист. Ако има търпение, след стотици години, той ще стане голям като дървото. Следователно, ако и човек има нужното търпение, след години ще стане като ангела, който вадеше инструментите от чантата на учения и ги връщаше отново. Той го окова във вериги, и след малко го освободи.

Мнозина очакват да умрат, да отидат на онзи свят, там да благуват. Това е заблуждение. Те приличат на Настрадин Ходжа, на когото казали, че след три дена ще умре. Той напуснал дома си, излязъл на края на селото и седнал под една круша. Цели три дена той ял круши и очаквал смъртта си. После казал: Ядох круши и предадох Богу дух. – Това не е никакво умиране. На третия ден се върнал у дома си. Учителят предава урок на учениците си, а те учат. Човек трябва да дойде до същественото знание, да каже една дума, и всичко да стане така, както е казал. Да каже: Искам да стана млад! И в един момент да изчезнат бръчките от лицето му. Волният да каже една формула и веднага да оздравее. Бих желал, така да се измени човек, че да не го познаят. – Нали човек трябва да има определени черти? – Според мене, определени черти са тези, които са подложени на постоянна промяна. Вие искате, например, да бъдете постоянно добри. Това желаят и свещениците, благодарение на което, от памтивека досега, те имат един и същ тип – всички си приличат. Владиката мисли, че служи на Бога. Всички владици си приличат И свещеникът мисли, че служи на Бога, затова всички свещеници си приличат. Каквото мисли човек, такъв става. Това е обикновеният живот. Едно време всички хора – мъже и жени, са имали мустаци. Днес жената няма мустаци. Това зависи от условията. Някога условията са били едни, жената имала мустаци; днес условията са други, тя няма мустаци. В животните – и мъжките, и женските имат мустаци. Вижте, шаранът, сомът, всички имат мустаци. В животните мустаците играят роля на осезателен орган. С тях те усещат, отде иде храната. И момъкът, по атавизъм, като види една мома, засуква мустаците си. Той трябва да се освободи от този навик.

Сега, вие трябва да дойдете до придобиване на новото знание, което ще ви освободи от всички противоречия. Трябва да израстете, да превъзмогнете противоречията. Сегашният човек е поставен пред задачата да подобри условията на своя живот. Това не може да се постигне по външен начин, нито по вътрешен. То се постига чрез дълбоко разбиране на нещата. Човек трябва да разбира отношението си към природата, не само към себе си, като част от Цялото, но и към Цялото. Ти си лист на едно дърво. Следователно, имаш отношение към другите листа, но имаш отношение и към дърво го. Между частите съществува една вътрешна връзка, която наричаме любов. В любовта има вътрешен стремеж – към Бога. Като душа, човек има любов само към Бога. Към хората той има отношение. Като не разбират този закон, хората сами се измъчват. Някоя мома се ожени за религиозен човек. Тя веднага започва да го ограничава: ти ще обичаш само мене, няма да мислиш за Христа и за Бога. И мъжът огранича жена си, ако тя е религиозна. – Не е така. Бога и Христа ще любиш, а към човека ще имаш отношение. Щом имаш отношение към някого, ще даваш. Ако едновременно обичаш и Бога и човека, ражда се ревност. Тя е причина за проявяване на злото между хората. – Не ме обича мъжът ми; той обикнал друга някоя. – Потърси причината за това. Мъжът ти не те обича или защото не си умна, или не си сръчна, не готвиш добре и т.н. Така казват всички хора, че Бог не ги обича. Търсете причината за това. Ако мъжът е инвалид, жена му ще го гледа добре. Страхът му да не я изгуби, е на място. Но ако не е инвалид, не трябва да се страхува. Следователно, само инвалидът има право да се страхува, да не би жената или мъжът, да го разлюби. Здравият трябва да люби Бога, а към хората да има отношение и, в името на любовта, да дава. Едно начало има в света – Бог.

И тъй, днес всеки иска да взима, без да дава. – Не, ще даваш. Това значи, да признаваш само едно начало в света – Бога. Не свързвайте моите думи със сегашния строй. Аз нямам пред вид сегашния строй на държавите. Имам желание да освободя хората от обърканата каша, в която са попаднали. Питам се: Как мога да направя всички хора щастливи? Това са два милиарда и половина? Така, както сега хората мислят, светът не може да се оправи. Всеки трябва да вземе дял в оправянето на човечеството. Гъсеницата никога не може да оправи живота си. Онова, което ще я спаси, е пеперудата. Като гъсеница, все ще дойде една птичка и ще я клъвне. Пеперудата снася яйца, а гъсеницата не може да снася. И вие, като гъсеницата, разрешавате един социален въпрос, който не е решен в самите вас. Казваш:

Да ми се дадат добри условия. – Така е, но хората не ти дават тези условия. Ето, осем хиляди години вече хората воюват помежду си, но светът още не е оправен. За някой е оправен, но за други – не е оправен. Източните народи проповядват за кармата, за да покажат на хората, че сегашните бедни ще станат богати, а богатите – бедни. Това не може да се постигне в един ден. Условията на живота ще се изменят, но работа е нужна за това. Работа се иска от човека, а не бързане. Ако сегашните бедни станат управници, мислите ли, че те ще оправят света? Пак ще има събиране на данъци, бесене, клане, убийства. Светът се нуждае от умни хора. За да се оправят работите на земята, хората трябва да бъдат по-малко, отколкото са сега. Днес има два и половина милиарда хора на земята. Според мене, те трябва да бъдат най-много сто милиона. – Какво ще стане с другите хора? – Ще ги изпратят на други планети. Има планети, които са слабо населени. Като се разредят хората на земята, ще станат щастливи. Оттук – оттам ще вземат по няколко души и ще ги изпратят на луната. Ще се карат ли тогава? Така, както днес разсъждавате, нито ще бъдете щастливи, нито ще разрешите въпросите. За всекиго има начин, по който могат да се разрешат всички въпроси. Имаш нужда от пари, не знаеш, как да си помогнеш. Ако можеш да отправиш мисълта си към някой банкер, но с любов, гой сам ще ги донесе исканата сума. Нямаш ли любов, колкото и да хлопаш на вратата му, той ще ти отговори сърдито: Работи! – Ако си умен, ти ще отбиеш водата на някоя река, да напоява твоята градина и градините на близките ти. Ако не си умен и не знаеш как да я отбиеш, реката ще си тече по своя път, без да се ползваш от нея.

Сегашните хора не успяват в живота си, защото техните сили са отбити от правия път. Много естествено, ти не можеш да напредваш без мисъл, без морални чувства, без обществени чувства, без инстинкти. Щом си дошъл на земята, ти се нуждаеш от тези чувства. От правилното им съчетаване зависи твоето щастие. – Искам да се освободя от греха. – Грехът се дължи на неразбирането на живота. – Искам да се освободя от своите слабости. – И слабостите се дължат на неразбирането на живота. Някоя млада мома срещне красив момък, влюби се в него, започва да му пише писма и изисква и гои да я обича. Момъкът казва: Не мога да отговоря на чувствата й. Тя се чуди, защо не може той да я обича. Това е неразбиране на живота. Желанието й да бъде обичана е на място, но тя не се запитва, на какво основание ще я обича. Много момци има в света. Може би, друг ще я обикне. Ако я обикне този момък, ще бъде ли щастлива? Временно ще бъде щастлива, но като остарее, ще стане нещастна. И двамата ще се чудя г, де отиде тяхната красота. Как могат да се обичат, щом остаряват? Те трябваше да знаят закона на подмладяването, че и като умират, пак да бъдат млади. За да бъдеш щастлив, трябва да разбираш земната любов, да знаеш, че тя има две страни, права и крива, или опъка страна.

Казваш: Еди-кой си ме мрази. – Всъщност, омраза не съществува. Казваш: Бог ме наказа. – Бог никога не наказва. Той е благ и винаги възнаграждава човека, каквото и да прави. Като греши, човек без да иска, изменя отношенията си към Бога. Това нарича той наказание. Бог, при всички условия, дава нещо на човека. Обаче, той не разбира законите и се мъчи. Каквото и да получи от Бога, все го боли нещо, измъчва се. Значи, грехът го мъчи и наказва, а не Бог. Които те обича, приготвил ти вкусно ядене, но понеже имаш язва в стомаха, колкото и малко да хапнеш, изпитваш болка. Вината не е в онзи, който те обича, нито в яденето, но в стомаха ти. Значи, хората страдат поради своите болезнени чувства, поради своите болести, а не от това, че никой не ги обича. За да възприемеш любовта, трябва да бъдеш здрав.

И тъй, правете разлика между човешката любов и истинската любов, както се изявява във великата, разумна природа. До известно време ще бъдеш гъсеница; след това ще започнеш да мислиш как да си направиш пашкула. Най-после, ще излезеш от пашкула във вид на пеперуда. Докато не мине през неблагоприятните условия на живота, човек не може да обича. Страданията имат, именно, тази цел, да повдигнат човека, да събудят в него възвишени мисли и чувства. Всички велики и възвишени души, които помагат на човечеството, са минали през дисциплината на страданията. Само чрез мъчнотиите и страданията, те са разбрали своето истинско предназначение. Без страданията те щяха да останат обикновени хора. И Христос прояви своето величие, благодарение на неблагоприятните условия, през които мина. Те го поставиха здраво на пътя, определен от Бога. Той превъзмогна и най-големите страдания. Когато Го туриха на кръста, Той каза: „Който ме е поставил тук, той ще ме снеме.” Като видя, че не стана така, Той каза: „Имам власт да положа душата си, имам власт и да я взема.” Христос доказа на света, че е повече от цялата римски империя, че стои над смъртта. Днес виждаме, че 500 милиона хора вървят в Христовия път, но нямат Неговото разбиране. Докато не минете през гроба, не може да бъдете християни. Станеш християнин и започват да те преследват, гонят, разпъват, и един ден те турят в гроба. Ако на третия ден не възкръснеш, не си истински християнин. Колко такива християни има днес! Владиците минават за християни, но ако след смъртта си не възкръснат, не са истински християни. По човешки, всеки може да се нарече християнин. Ако и ние мислим по човешки, ще имаме такива резултати. При такива разсъждения, ще изгубим условията на живота и ще се чудим, защо не успяваме.

Сега, като проповядвам, искам да ви свържа с разумните същества, с вашите напреднали братя. Като отидете при тях, вие трябва да бъдете свободни от своите стари възгледи и теории. Светотатство е да се явите пред тях със старите си дрехи! Дойде някой при мене. Аз му проповядвам истината, а той иска пари на заем. Не го съдя, такова е разбирането му, но не може да се ползва от това, което му давам. Друг иде с користолюбива цел, иска да заеме първото място. Ако съм в неговото положение, ще искам последното място. Щом взема последното място, аз ще науча реда и порядъка в дома, където съм влязъл, и ще бъда в полза на окръжаващите. Щом заема първото място, всички очакват да им помогна. Какво ще бъде разочарованието им, ако нищо не направя за тях. Казвате: Вяра трябва да има човек! Ум трябва да има! Сърце трябва да има! Воля трябва да има! – Така е, всичко трябва да има човек, за да се домогне до истинската, положителната наука.

Един 80 годишен калугер се пренесъл на онзи свят. Като разбрал, какво станало с него, дълго време се молил усърдно, да се върне отново на земята, да изправи живота си. Молитвата му била чута. Той се върнал отново и живял пак в манастира, но вече много по-добре, отколкото по-рано. Казвам: Ако и вие имате силата на този калугер, да се върнете от смъртта в живота, ще живеете по-добре, отколкото сте живели досега. В човека се крият заложби и способности, които още не са развити. Сегашният човек прилича на мома, която мисли само за женене: тя стои на прозореца, нагиздена и пременена, гледа, дано мине някой да я хареса. Тя трябва да учи, а не само да се разхожда с чантата си. Знание е нужно на човека. – Какво знание? – Което лекува болни, просвещава невежи. Като придобиеш знание, ще го разработваш. Така ти ще внасяш нещо в хората, и те ще внасят нещо в тебе.

Мнозина от вас са дошли тук, за да се спасят. Те казват: Това е правото учение. Питам: Вие мислите ли право? Ако не мислите право, с вашия ум нищо не можете да постигнете. Щом мисли да се жени, момата трябва да е готова да работи. Ако очаква на възлюбения си, да й вземе слугиня, тя се лъже. Ако слугинята разчита на добрината на своята господарка, и тя се лъже. Ако господарката разчита на честността на слугинята си, че няма да я краде, и тя се лъже. Господарката трябва да бъде умна, да не дава възможност на слугинята да я краде. Следователно, разчитайте на своята разумност.

Днес от всички хора се иска да имат правилни отношения към Бога. Търсете Го навсякъде, а не само в себе си. Бъдете готови, всякога да изпълнявате волята Му! Правете всичко заради Него с любов. Каквато жертва иска Бог от вас – малка, или голяма, бъдете готови да я направите. Пред Бога и малките, и големите жертви са еднакво приети. Казвате: Добре говориш. – Добре говоря, когато ме разбирате. Щом се яви препятствие на пътя ви, не говоря вече добре. – Защо? – Не ме разбирате. Момък иска да се жени. Той намерил една мома, влюбил се в нея, а ти му казваш да не се жени. Той не разбира какво му говориш. – Защо да не се женя? – Докато не намериш Господа, не трябва да се жениш. – Остави човека свободен, нека се жени. В лицето на момата той вижда Господа. Значи, е намерил своя Бог. Момъкът те пита: Ти женен ли си? – Женен съм. – Защо тогава казваш на мене да не се женя? Когато съветваш някого да не се жени, това значи, да не се свързва с човек, с когото не се разбира. Не се свързвай с онзи, който ще ти донесе страдания. Два ума, които се разбират, събрани на едно място, могат да създадат нещо хубаво.

Сега и аз, като вас, засягам много въпроси, които не могат едновременно да се разрешат. Вие имате много желания и, като не можете да ги реализирате, постепенно отстъпвате. Първото ви желание е най-силно, като на онзи, които купил лотариен билет и очаквал да спечели най-голямата печалба. Като не я спечели, задоволява се с втората, по-малка печалба. Щом не спечели и втората, задоволява се с третата. Като не спечели и третата печалба, най-после казва: Съгласен съм да спечеля колкото да изкарам парите си. Какво се разрешава с тази мисъл? – Нищо не се разрешава. Аз не съм за еднократната любов. Съществува една любов, извън човешкото съзнание и самосъзнание. Нещастията се дължат на съзнанието и самосъзнанието на човека. Любовта трябва да изхожда от подсъзнанието и свръхсъзнанието. Съзнателният и самосъзнателният живот са ограничени, а подсъзнателният и свръхсъзнателният – свободни и неограничени. Ти съзнаваш, че си слаб, че нямаш знания, че обществото не е такова, каквото трябва. Какво придобиваш от това съзнание? – Нищо не придобиваш. Сегашните хора са в болницата и очакват да дойде някой отвън, да подобри положението им. Кой ще го подобри? Лекарите и милосърдните сестри ли? Не се лъжете. Всеки сам трябва да подобри своето състояние, сам да си помогне.

Като ме слушате да говоря, някои казва: Искам да чуя нещо съществено. Аз зная какво иска той – пари иска. И това може да стане, но е човек без ред и порядък. Като му дам пари, ще ги прахоса, и пак ще иска. Колкото пъти и да му се дават пари, все ще има нужда от тях. Първо, гой трябва да се наеме да работи върху своите дарби и способности, сам да си помага. Не казвам, че не трябва да даваш на нуждаещия се. Ще даваш, за да подхранваш милосърдието си. Ако не подхранваш милосърдието си, ще станеш инвалид; ако не правиш добро, ще станеш инвалид. Който дава, е добър, благороден човек. Казвате, че има милосърдни хора. – Кои са те? Според мене, всеки трябва да бъде милосърден. Ако не подхранваш милосърдието в себе си, ти ще огрубееш. Не ви упреквам, но казвам, че трябва да работите върху себе си. Кой може да каже, че е истински човек? Аз мога да кажа на всекиго, какво го очаква. Мога да предсказвам бъдещето, но не обичам да правя това, защото хората не могат да понасят.

Преди години дойде при мене един човек и ме помоли да му кажа всичко, каквото зная. Попитах го: Можеш ли да понесеш всичко спокойно? – Мога, аз съм учен човек, имам знания. Казах му всичко, каквото зная за него от детинството досега, както аз разбирам. Той ме изслуша внимателно, нищо не възрази и си отиде. Повече не го видях. Всичкото му знание пропадна. Казах му, че за да се поправи, трябва да живее по нов начин. Дадох му методи как да живее. Ако приложи методите и няма успех, нека ме намери и ме изобличи.

Помнете: Животът на човека е точно определен. Има неща, които на са определени от Бога, и те могат да се изменят. Следователно, аз предсказвам това, което сам мога да изменя, или другите могат да изменят. В никой случай не предсказвам неща, които са определени. И на този човек предсказах само онова, което не е по Божия закон. Има нещастия, които се готвят да сполетят човека, но той може да ги избегне. Това може да му се предскаже. Обаче, за избягването на тези нещастия, той трябва да направи някаква жертва, трябва да даде нещо от себе си. Една мома може да се ожени за княжески син, но може и да не се ожени. Не всичко става по механически начин. Човек трябва да бъде умен и търпелив, да понася нещата добре. Така той ще решава задачите си правилно.

Преди години бях в Търново и наблюдавах една схватка между две кучета – едно голямо и едно малко. Кученцето носеше един кокал в устата си. Голямото куче се хвърли върху него, искаше да му вземе кокала. Кученцето излезе много умно: приближи се до голямото куче и започна да се гали около него. Голямото куче, което е готово да се хвърли върху малкото, е вътре в човека, в неговото животинско естество. Няма да се разправяш с него, нито да го убеждаваш, но ще го погалиш малко, да се укроти. После ще му кажеш: Имай търпение, работата ще се нареди добре. Няма защо да мърмориш. Старият човек мърмори и казва: Всички хора са лоши. – Да, но и ти си между тях. Той прилича на скъперника, който се оплаква, че го обрали. – Кой те обра? – Всички ме обраха, целият свят ме обра.

Като сте дошли на земята, запитайте се, кой ви изпрати. Ще кажете, че майка ви и баща ви са виновни за идването ви на земята. Те се обичали и ви създали. – Тях кой ги създаде? – Така не се решават въпросите. От тебе се иска да се вдълбочиш в себе си и да разбереш, че има Един в света, Който те обича, да влезеш във връзка с Него. Един ръководи съдбата на цялото човечество, на цялото Битие. Кажеш ли, че Бог не се занимава с тебе, малката мушица, ги не мислиш правилно. Малък е писецът, но в ръката на учения, поета или философа, той ще свърши по-велика работа, отколко го големият скъпоценен камък на пръстена на някой милионер. Значи, има Един, Който ви обича. На Него дължите сегашния си живот Той ви е дал ума, сърцето, тялото. И каквито грешки да правите, Той всичко изглажда и казва: Стани и върви напред. – Вярно ли е това? – Вярно е. Със своето своенравие човек всичко разваля. Няма по-своенравно същество на земята от човека. Казано е в Писанието: „И разкая се Бог, че направи човека”. Това се отнася за всички хора, за цялото човечество. Същевременно, по-добро същество от човека няма. Той се движи между две крайности.

Сега аз говоря за онези от вас, които искат да се повдигнат. Те трябва да гледат на Бога като на Любов и да се свържат с Него. Щом направят тази връзка, каквото пожелаят, ще го постигнат: ако са болни, ще оздравеят; ако са невежи, ще се просветят. Това не става изведнъж, но постепенно. Не желай да станеш цар, но пожелай да придобиеш истинското знание, да познаеш Бога като Любов. Това е най-великото благо за човека на земята. Това значи, да влезете във връзка с всички разумни души, които ви обичат. Чрез тях Бог ви обича. Дали те обича мъжът ти, жена ти, или слугата ти, не е важно – това е любовта на Бога. Тогава господарят познава слугата си, и слугата познава своя господар. Казваш: Откак дойде този слуга в дома ми, стана ми радостно и весело. Щом те напусне слугата и радостта ти изчезва. Да бъдем разумни слуги на Господа! Казвате: Обществото не е разположено към нас. – От нас зависи това. Ние носим благата на България. Ние носим благата на света. От нас зависи всичко. Благото е на наша страна. Това не се говори, но се опитва. Аз правих много опити в това направление, но всички останаха на особено мнение – своенравен е човекът. Всички очакват чудеса. Сега ще видите най-големите чудеса. Най-голямото чудо е в приказката „Златната рибка и рибарят.”

Всички знаете тази приказка. Първо, дядото поискал от рибката корито за своята баба. Като получила коритото, тя започнала да иска още много неща, докато стигнала до положението на царица. Недоволна от това, тя пожелала да стане като Бога. Рибката се разгневила и отнела всички блага, които дала на царицата. Така бабата се намерила в първото положение, в своята бедна, скромна колибка.

Същото става и със сегашните хора. Те са недоволни от това, което имат. Обаче, отнеме ли им се всичко, те се примиряват и започват отначало. Казано е в Писанието:

„Ако не станете като децата, няма да влезете в Царството Божие.” Ако и вие не станете като децата и не започнете да учите, няма да влезете в Царството Божие. Мислите ли, че със сегашното си знание ще влезете в Царството Божие? Има учени хора на земята, но малцина от тях ще влезат в Царството Божие. Който може да се разтовари от своя научен багаж и да остане в положението на дете, той ще влезе в Царството Божие. Защо да не оставиш богатството и знанието си на земята? Нека и други хора да им се радват! Нека и другите да ядат и пият!

Какво е положението на сегашния човек? – Положение на разочарован. Всички хора са разочаровани. – Защо? – Защото никои не е постигнал желанията си. Както живеете, хиляди години още няма да ги постигнете. Във всеки човек има една затворена стая. В нея е неговото богатство, неговите скъпоценности. Ключът на тази стая е изгубен. Щом се намери този ключ, лицето ви ще просветне. Това е човешката душа. Велика и голяма е душата – като вселената. Отвори душата си, драсни клечка кибрит, да запалиш огъня на любовта. На този огън ще се топлиш, на него ще готвиш.

И тъй, щастието на човека е в затворената стая. Намери ключа, отвори стаята и започни да учиш и да любиш. Затова е нужен чист ум и благородно сърце. – Открий ни тайната, как да намерим загубения ключ. – Ако ви открия тайната, ще кажете, че повече не се нуждаете от знание. Помнете: Малкото клонче всякога се нуждае от големия клон. И големият клон има нужда от дървото. Аз не казвам, че мога да живея сам, че не се нуждая от хората. Казвам: Всички имаме отношение първо, към Цялото, а после, един към друг. Ако отношенията ни към Цялото са правилни, и КЬМ частите ще бъдат правилни. Ние се разбираме, докато Бог живее в нас. Щом не живее в нас, никакво разбирателство не можем да имаме. Дето е неразбирането, там не е Бог. Той живее там, където е кротостта, въздържанието, смирението, любовта. Това се иска и от вас. Какво се иска от младата булка: дрехите й, или венеца? – От нея се иска работа. Щом влезе в дома на своя възлюбен, тя закачва булчинската си премяна, сваля венеца си и започва да работи. Ако нямаш никакви добродетели, не си женен. Имаш ли добродетели, женен си. Да се ожениш, значи, да правиш това, което Бог прави. Оженил си се за целия свят, за Бога. Затова се казва, че Бог е нашият възлюбен.

Желая на всички, да бъдете умни, добри, морални, пълни с добродетели. Това значи, да бъдете женени.

1. Лекция от Учителя, държана на 21 септември, 1932 г. София. – Изгрев.