Разлика между версии на „Огнената пещ 1934“

Текуща версия към 06:24, 9 май 2011

Неделни беседи

Постижимото (1933–1934) Том I

Огнената пещ

„Отче наш“

„Духът Божи“

Ще прочета 3-та глава от Данаила.

„Ще се развеселя“

Ще се спра върху първия стих, че Навуходоносор направи златен образ. Значи, той създаде едно божество, на което иска хората да се кланят. Казано е в Писанието, че всяка власт е от Бога дадена, значи и царската власт. Намериха се трима души, които не изпълниха тази заповед.

В човека има трима души, които никога не може да се подчинят на нашите заблуди; това са човешкият дух, човешката душа и човешкият ум. Каквото и да направим, каквато и теория да прокараме, те си остават, имат си убеждение, казват: „Това, което вие казвате, няма да слушаме!“ Даже много пъти ние, хората, си произвеждаме страдания, че туй, което сме казали, не е станало. Кой от вас не се е подчинил на това, което е казано? Царят се видял в чудо, как така трима души да не изпълнят неговата заповед. Всички падат и се покланят, само трима души не се покланят. Някой път вие ставате, лягате, съжалявате, че някои ваши мисли не са се реализирали. Аз мисля, че най-голямото добро е, че всичко, което мислим, не се реализира. Ако всичко би ставало тъй, както мислим, ние бихме имали един цял ад на Земята. Животът щеше да бъде хиляди пъти по-несносен, отколкото е сега.

Сега искам да обърна вниманието на младите и на старите. Младите да си бъдат млади, старите да бъдат стари, възрастните да бъдат възрастни – кой какъвто си е да бъде. Но има нещо, на което младият трябва да служи, старият трябва да служи и възрастният трябва да служи, и слуги, и господари. Има нещо, на което хората трябва да служат. И от това истинско служене зависи бъдещето на човека като човек. Няма човек, няма същество на Земята, което да не желае да живее добре. И най-малките същества, които съществуват, психологически като ги разглеждаме, имат известна идея, носители са те. Може би привидно да не се вижда, но аз разбирам разумното, което седи зад проявата. Има една външна страна на живота. Има известни мисли у човека, които се явяват и изчезват. Има желания, които се явяват и изчезват, мимолетни са. Някой път може твоето настроение в един час десет пъти да се мени: въодушевяваш се, после паднеш духом, измениш настроението си. Даже и ние, духовните хора, нямаме ясна представа за онова, което изменя нашите състояния. Ние сме толкова самоуверени, мислим, че сме свободни. Аз срещна някой човек, изправил се, прав ходи, мисли, че е свободен. Войникът, с пушката се е изправил, мисли, че е свободен. Някой кон си изправил опашката, някое куче, мисли, че е свободно. Виждаш, онзи кон тегли каруцата, казваш: „Силен кон!“ Камшик има. Сегашните хора, религиозните хора, малко хора ще намерите, които да са свободни. Сега няма свобода. Свобода търсят хората. Аз не искам да се спирам върху този въпрос, да отвличам вниманието ви. Тепърва трябва да се [открие] свободата, да се намери кой е истинският път на свободата. Не само да намериш свободата, но да остане тази свобода при тебе.

Питам: Какви са били подбудителните причини на цар Навуходоносор да направи този образ? На първо място, да покаже силата си, че каквото той каже, трябва да стане. Той казва: „Няма никакво божество!“ Той мисли себе си за божество. Той казва: „Няма божество, което може да се избави от ръката ми. Аз съм божеството и на Небето, и на Земята! Който изпълнява моята заповед, добре ще бъде; който не изпълнява, на прах, пепел и дим ще стане!“ Тези са необходими разсъждения. Вие сега предполагате, че сте свободни и сте щастливи. Не. [В] сегашния живот, който живеете, очаква ви едно голямо нещастие. Най-голямото нещастие, което никога не сте очаквали, сега ви чака. Да ви кажа истината. Не искам да ви обезсърчавам. Аз виждам онова малкото пиленце, което се измътва и на което обръщат внимание, хранят го. Аз зная, че след 4–5 месеца туй пиленце ще влезе в тенджерата. По 3–4 пъти на ден го храни господарката, вика му, но то след 4–5 месеца обаче ще влезе в тенджерата. Мога да ви приведа ред примери. Въпросът не е за обезсърчение, но трябва да се пазите от една вътрешна самоизмама.

В живота има една голяма самоизмама, от която всички трябва да се пазите, да влезете в истината, която ще ви направи свободни. И възрастния, и стария човек в този „живот на Навуходоносора“, всички ви очаква горящата пещ. Който не се подчинява, в горящата пещ ще влезе. Който вярва в Бога, пещ го очаква; който не вярва в Бога, гроб го очаква. Какво ще ми казвате на мене? Казваш: „Не вярвам в нищо.“ Гроб те очаква. – „Аз вярвам в Бога.“ Огън те очаква. Това е една истина, която ще оспорвате. Кажете ми сега, кой не е в гроба? Защо са в гроба? Защото служат на златния образ. Това и философите са казали, нашите предци, нашите държавници. Не оспорвам мнението на държавата, но туй мнение на държавата трябва да почива на една велика истина. Защото, ако държавата не е поставена на истината, тя сама ще влезе в гроба. Реално мога да ви покажа държави, които са съществували и изчезнали за своите престъпления. Една държава може да съществува само тогава, когато има ред и порядък на нещата, един Божествен ред на нещата. Аз взимам това като един основен закон, който съществува в природата. В природата съществува една държава и природата е справедлива. Другите държави са създадени по образа на природата. Добре е една държава да съществува, но нейното съществувание се обуславя от законите, които природата дава, които функционират. Всяка една държава сама се разрушава. Всеки един човек сам се разрушава и сам се въздига. Всяка държава сама се разрушава или въздига. Това е велик закон в природата, който регулира нещата.

Всяко действие или въздействие, всяка една постъпка, която човек извърши, добра или лоша, в света, всяка една мисъл, всяко едно чувство има обратно въздействие, възвръща се към самия извор, отдето е излязла мисълта. Тъй щото, законът е справедлив. Всякога доброто, което си направил, ще се върне при тебе. И злото, което човек е направил, ще се върне при него. От хиляди години хората искат да изменят този закон, да направят доброто да се връща при тях, а злото да се връща при другите. Невъзможно е. Невъзможно е по единствената причина, понеже първото начало на доброто може да възприеме само доброто в себе си. И второ начало има, на злото, на лошото в човека. То възприема само злото. Злото никога не може да възприеме доброто, то възприема само злото в себе си. Следователно тези две начала действуват. Злото приема своето си, своето последствие, и доброто приема своето си, своето си последствие. Човек е създаден между тези две граници. Млади, стари, възрастни, мъже, жени, слуги, господари, всички хора са поставени между тези две противоположности. Ако надделее злото в света, ти не се развиваш. Ако надделее доброто в света, ти не се съграждаш.

Който не вярва в това, може да направи един малък опит. Ще види, че е много вярно. Във всички времена онези хора, които са се състезавали на физическото поле, като нашия Дан Колов и онзи Петър Пехливанина в Америка, които ги знаем, всички тези най-големи борци са били големи въздържатели и трезви. Всеки, който си позволи да не бъде трезв, е бил гътван на земята. Мислите ли, че ако един борец спазва правилата, той счита, че той ще има една трезва мисъл? Той има желание да повали, да победи другия борец. В един борец, който се бори, няма желание да отмъсти, да удари някого; той иска само да повали противника си, да покаже, че е силен. Няма желание да го смаже. Защото, ако го смаже, той ще изгуби своята сила.

Да покажеш силата си, то е естествено, да покажеш своя ум, то е естествено, да покажеш своята добродетел, то е естествено. Но да помрачиш хората със своята мисъл, да ги заробиш, да не ги оставиш свободни да мислят, ти вече препятствуваш на себе си. Макар твоята мисъл да е добра, ти не може да наложиш ни злото, ни доброто си. И злото не може да наложиш. Ако би било така... В човешкия живот има други процеси. Лошият баща някой път налага [своя] характер на сина си, някой път не може да го наложи. Някой път лошата майка налага характера [си] на дъщеря си, тя върви по нейната линия, някой път не може да наложи, дъщерята е диаметрално противоположна на майка си. Следователно туй противоречие се проявява.

Едновременно в човешкия ум има двойственост: майката е двойствена, бащата е двойствен, дъщерята е двойствена и синът е двойствен. Сега да ви обясня. Те обясняват закона на наследствеността, че наследил. Наследяват. Как наследяват? Те наследяват по начин, по който не може да се обясни. Донякъде се обяснява. Ако в майката доброто начало действува, ако в нея мисълта е трезва, ако чувствата са трезви, ако постъпките са трезви, ако тя се е [омъжила] не за да я храни мъжът, ако тя се е [омъжила] не да си осигури живота, тя може да роди добри деца. Ако се е [омъжила], мъжът да я гледа, тя не може да роди деца както трябва. Ако се е [омъжила], за да подобри положението си, нищо не може да даде. Тя ще има временни придобивки. Но ако в нейното съзнание мисълта е като един отглас, бъде един проводник на това, което живата природа е вложила в нея, тогава доброто начало, което функционира в майката, което функционира в бащата, ще функционира в сина, който ще се роди, като се съберат тримата. Тогава се ражда добрият син, добрата дъщеря. Тогава отрицателните качества, отрицателните страни ще служат само като сянка или като подготовка за усилването. Злото в света, когато доброто вземе надмощие, служи като почва, да извлича соковете от корените и да превръща злото в добро.

Следователно, ако ти в дадения случай като един християнин не чувствуваш онзи принцип, добротата на Бога в себе си; или да кажем, ти вярваш в Христа – ако ти не усещаш добротата на Неговото присъствие вътре в тебе, ако в дадения случай не усещаш своята доброта, както и добротата на другите хора, ти не може да имаш добри резултати. Защото, ако ти се съмняваш в хората, при които работиш, нищо не може да направиш. Ако имаш вяра само в себе си и в Бога, а нямаш вяра в ближните си, ще имаш две постижения и едно непостижение. Там, дето има две постижения и едно непостижение, всякога има едно препятствие вътре. [Това ви казвам] от чисто научно гледище или от [гледището на] онази положителна наука, която трябва да съгради бъдещия живот. Понеже сегашният живот на миналото е съграден върху пясък.

Като гледам строежа на хората, съжалявам ги, виждам какво нещастие ги очаква. Казвам: Какво е натегнато лицето му, какви бръчки виждам, не го очаква добро. След време ще изгуби всичкия си капитал, богатството си, къщата си, ще изгуби жена си, ще има деца и ще ги изгуби, той ще остане скитник. Виждам един генерал, той ще изгуби сражението си, ще го убият, ще го застрелят. Защо? Защото всички живеем без идеал в света. Те нямат никакво верую. Те служат на народа. Как ще помогнеш на един народ? Свободният трябва да помага. Онзи, който ще помага, трябва да бъде силен и богат: и умствено, и душевно, и физически трябва да бъде богат. Нашият сегашен век, както го наричат цивилизован, нашата сегашна култура е направена от желязо и от кал. Ние минаваме този образ и ако четете Данаила, той видял един образ, чиято глава била направена от злато, раменете и гърбът от [мед], а надолу бил от желязо и кал. И в сегашния век няма нищо по-непостоянно. Много са непостоянни хората. Вземете разводите. В Америка има толкоз много разводи, „а ла турка“ ги развеждат. Сега не зная, турците малко измениха закона си, но преди Мустафа Кемал много се пазеха туркините – ако турчинът поиска вода от жена си и тя му подаде празна стомна, той казва: „Напущам те!“ За една празна стомна!

Та, казвам: В живота всички се оплакват. От семейния живот се оплакват, оплакват се учители, оплакват се ученици, навсякъде има оплакване. Сега като ви разправям, вие казвате: „Какво ни интересува нас, че преди 2–3000 години Навуходоносор направил златен образ? [Дай] ни нещо сега бяло на черно, което ще ни ползува.“ Че, кое е туй бялото на черното, което ще ви ползува? Днес вие сте на някой бал, някоя мома на 21 година, с копринена рокля, но след 3 месеца я виждам умряла от тифус, простряна в ковчега, с венци я занасят на гроба. Питам: Какво ме ползува този живот, ако ще ме опари сланата? Това е самозаблуждение, това са младите хора, които се покланят на Навуходоносоровия образ. Те отиват там пред момците. Ученият ще напише една книга, философията в света. Той ще намери, [че] онези, които не се подчиняват на неговата теория, ще намерят пещта, а онези, които повярват в неговата теория, ще намерят гроба. Аз всякога бих предпочел да намеря пещта, отколкото гроба. Аз съм на страната на пещта, отколкото на гроба.

Не че не трябва да страдаме; ще страдаме, [това] е най-великото в света. Макар че някой път ми е скучно да говоря за страданията. Но трябва да кажа истината. Защо трябва да ви кажа, че ще благувате, когато няма да благувате? Не сега да преувеличавам нещата. Има благуване в света. Може да благувате, не че не може, но трябва да имате веруюто на тези тримата. Благува човек, който е верен на своя дух, който е верен на своята душа, който е верен на своя ум.

Под „ум“ аз включвам и човешкото сърце, и човешката воля. Туй вземам като една интелигентност, която сега се удвоява, но взимам най-нисшето положение, при което човек се познава. Човек минава за едно същество, което мисли. Човек служи сега само на своя ум и погрешката му произлиза от това. Много пъти се казва, че умът поражда всичките нещастия на човека, по единствената причина, че човек слуша само своя ум. Но ще слушаш душата – това е майката. Ще слушаш духа – това е бащата.

Следователно каквото каже синът, то да не става в този дом. Най-първо умът ще каже: „Каквото каже духът.“ Ти ще кажеш: „Имам един баща.“ След това умът ще каже: „Чакай да видя какво ще каже майка ми, понеже те ме родиха.“ След това ще кажете: „Чакай да видим аз какво ще кажа.“ Вие казвате: „Моят ум тъй ми диктува.“ Че, какво ти диктува твоят ум? Ти си още едно дете, което не е израсло. Ако представиш своята работа на баща си, той ще я анулира, ще каже: „Тъй, както казваш, не може.“ Но какво правят бащите със своите синове? Дават им да яздят дървени кончета. Какво правят майките със своите дъщери? Дават им мъртви куклички. Защо? Защото вие още не можете да родите жива кукла.

Питам: Човекът, който се ражда и умира, не е ли кукла? Кукла е. Живият човек трябва да претърпява една фаза, той не умира, той може да се преобразява, да минава от едно състояние в друго. Защото живота аз чувствувам в себе си, че няма да умра. Мога да умра, да се преобразя, да напусна тялото си, то е друг въпрос. Аз съм самоуверен в себе си, при последната минута казвам: „Не умирам!“ Има хора, които си заминават за другия свят с голямо съзнание. Такива хора се намират и в България.

Аз имам само един такъв пример. Разправяше ми един български свещеник. Това се случило в село Николаевка. Викат го при един 90-годишен старец, някой си дядо Ради. Казват му: „Дядо попе, да дойдете, че дядо Ради е болен, пътник е за онзи свят.“ Той взима причастието, чашата, патрахиля и отива там да види. Дядо Ради седи, пред него една паница боб. Попът започва да се смее. – „Не се смей, дядо попе, това ми е последното ядене. Искам да си похапна, защото си заминавам, няма да ям.“ – „Е, шегуваш се с мене. Няма ти нищо, ти ще живееш още 20 години.“ – „Не, дядо попе, причести ме.“ – „Няма какво, боб ядеш, след няколко дни ще дойда.“ Попът отива до вратника, дядо Ради се обтяга и [домашните му] почват да плачат. Заминава си човекът. Дядо Ради не е прост човек, но един доста назрял човек.

Този свещеник ми разказваше: „Много неща научих от дядо Ради. Никога няма да забравя неговия поглед, с който ме погледна, всякога го помня. В този поглед прочетох, казва: „Дядо попе, така не се живее, както живееш, така не се причестяват хората. Има да опъваш, дядо попе!“ Оттам насетне вече дядо Ради написа един нов лист в моя живот. Тези очи, където ходя, все ме гледат. Друг такъв поглед не съм виждал. Не осъдително, но каза: „Трябва да се живее по друг начин, не както живееш.“ Защо повика свещеника дядо Ради? Не да го причести, той не се нуждаеше да се причести, но повика свещеника да му покаже какво нещо е смирение. Направи туй, което е в реда, както всички други. Той каза: „Аз не го причестих, но той мене причести“. „Мене никой не може да ме увери – казва. – Заминавам си, аз съм пътник, свърших си работата, заминавам за своето отечество.“ – „А, заминаваш?“

Сега да се върнем. Смъртта сама по себе си не е страшна. Смъртта, това не е реалност, с която трябва да дойдем в съприкосновение, за да внесе нещо. Смъртта е нещо страшно за грешния, но за праведния, за умния, за адепта е един ангел, който те поглежда и казва: „Ти служил ли си на онзи идол в света?“ Защото смъртта все ще [те] намери. Тя ще дойде вкъщи като ангел, който ще те избави от връзките. Но смъртта, ако ти не изпълняваш волята Божия, тя ще те ограничи. Ти в гроба ще претърпиш всички процеси на онова разлагане. Казвам: Няма по-страшно нещо от това да те разлагат в гроба. Пък имайте едно нещо предвид: Когато дойдете да съгрешите, помнете, че в гроба може да ви държат най-малко 10 години, да виждате гниенето на тялото си и да не може да се освободите. Ако ви дойде [да извършите] едно престъпление, кажете: „Аз не искам в гроба да стоя 10 години за нищо и никакво.“

Сега аз разглеждам нещата от човешко гледище. Всички ние мислим, че сме господари на своята съдба. Господари сме на съдбата, ако се движим от онези подбудителни причини на любовта. Аз съм съгласен тогава. Ако се движим от подбудителните причини на любовта, аз вземам любовта като една сила, която съгражда живота, внася живот, развитие. Всичко се дължи на любовта. Не онези посторонни настроения, които ние наричаме любов. Това са изключения на любовта. Първичната любов, която съградила човека, от тази любов зависи свободата, знанието на човека. Това съм съгласен. Ако всичко вършим с любов, пак ще имаме страдания, пак ще умираме, пак ще има огнени пещи, но с нас ще бъде този ангел. Този ангел, това е нашият дух. Казва Писанието: „Духът винаги показва, че човек е роден от Бога.“ Когато говорим за човешкия дух, разбираме човек да е роден от Бога. А роденият от Бога грях не прави! Писанието казва: „Там, дето е духът, там е свободата.“ А свободата значи: туй е бащата в света, който носи истинската свобода, а ние сме синовете, които участвуваме и реализираме тази свобода, която нашият баща ни дава.

При сегашното разбиране в света и у религиозните хора, навсякъде има едно неразбиране между хората. Всеки иска да покаже, казва: „Аз другояче мисля.“ Не мислете, че свободата седи в това аз да мисля по друг начин. Свободата седи в истината, която прониква в дадения случай в нашите умове. Тя не зависи от нашата мисъл. Мисълта е само едно проявление на истината. Свободата е един резултат, мисълта е един проводник на тази истина, която е проникнала в нашия ум.

Ние можем да мислим само тогава, когато истината е наша. Без истина никой не може да мисли. Някой казва: „Аз мисля.“ Трябва да разбираш. Ако твоята мисъл не е права, ти не може да мислиш. Каква мисъл е тази, която не може да ме освободи? Ако сега ви попитам след 20 години или след 60 години къде ще бъдете? Ще бъдете ли тук, в България, след 100 години? Преди 1000 години къде сте били? Не знаете това. Самото Писание казва, че човек е излязъл от Бога и станал човек жива душа. Запазили ли сте онова състояние, [което сте имали], когато сте били у Бога? Не може да се върнете и да си спомните, че сте живели в Бога. Той ви е учил, излезли сте, дошли сте на Земята и сте забравили всичко. Знаете онази притча за блудния син, за която говори Христос – този син, който пасъл свинете. Че, този свят са свини. Всички ние сме свинопасци. След като те сполетят всички несрети в живота, дойдеш да умираш, казваш: „Ще се върна при Баща си.“ Това е последната умиралка. Ще вземеш тояжката си, ще идеш при Баща си и ще кажеш: „Ще ме извиниш, ще ме простиш, аз Те забравих, ядох и пих, живях. И вече не искам да бъда като син, но като слуга да изпълнявам волята Ти.“

И сега у човека седи голяма гордост. Казва: „Знаете ли какво обществено мнение имам?“ По 10 пъти на ден лъжеш. „Че знаеш ли колко книги съм написал?“ Тези книги са пълни с лъжи. „Знаете ли колко молитви съм чел?“ Тези молитви са пълни с лъжи, ти никога не си се молил искрено. Ти си обещавал и нищо не си изпълнявал. Вземете онзи момък, който казва, обещава: „Аз до гроба ще ти бъда верен, за тебе всичко ще жертвувам.“ Минават 3 месеца, нищо не жертвува, изпъжда я и казва: „Змия станала, по-рано беше ангел.“ [Друг някой] повиква своя слуга, но след 3–4 месеца го изпъжда навън, казва: „Да се махнеш вън, такива като тебе не искам!“ Да оставим тези.

Като дойдем до онези своенравни проявления, които стават у нас, ние казваме: „Като отидем на онзи свят.“ Ние мислим като онзи американски професор, д-р Стром – един човек, който казваше: „Има хора, които 10 000 години не искам да ги срещна! Но понеже казва Писанието: „Всички ще се изменим“, може би ще се смекчи сърцето ми, да ги срещна по-скоро.“ След 10 000 години – толкоз се ожесточило сърцето му – не иска да ги срещне. Защо? Знаеш ли колко е отрадно да срещнеш един човек и като го погледнеш, в душата му да четеш една искреност, да няма никаква задкулисна мисъл. Този човек каквото говори, това прави. [А неискреният], той те гледа и прави арменски долапи да те омотае. След това казва единият, че излязъл много умен и доста спечелил. Не. Някой казва: „Аз спечелих.“ Казвам: Ти си намерил гроба на твоята печалба. Друг казва: „Изгубих!“ Ти си намерил пещта. [Питат ме]: „Ти как мислиш?“ Аз предпочитам хора, които губят и намират пещта, отколкото онези, които печелят и намират гроба. – „Че сиромах ли да бъде човек?“ Сиромасите минават през пещта, богатите минават през гроба. Положението през пещта е лесно: като го туриш в пещта, ще се очисти. За добрия човек огънят е потребен, за да се яви в него новият живот.

Всичките страдания, които имаме в живота си, това е огънят, пещта, през която Провидението иска да ни прекара, за да се оформят в нас най-добрите възгледи за живота. Защото, ако един човек не може да чувствува страданието на всичките хора, той не е човек. И светът няма да се поправи тъй, както сега мислите. В хората трябва да се яви туй желание да чувствуват страданието. Когато почнем да чувствуваме страданието на другите, светът ще се оправи. При сегашните условия, когато един човек го бесят, другите отиват да гледат. Бесят един човек, хората ходят да гледат. Няма никакво възпитание при бесенето. Тук преди десетина години бесеха един човек, всички се събраха да гледат.

Ако е за бесене, вие може да четете Второзаконието, където Моисей прилагал неговия социален закон. В закона, който Бог му даде, пишеше едно, в неговия закон говореше друго. Един прост човек го убиха с камъни. Той събираше малко сухи тресчици в съботен ден – убиха го с камъни за нищо и никакво. За нищо и никакво го убиха с камъни. Туй е един социален закон. Защото в онзи закон, който Бог даде, любовта играе важна роля. Казва: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа, с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си сила.“

Сега и на млади, и на стари казвам: Младите не искам да станат стари, не искам и възрастните, които са женени, да овдовеят. Не искам и майките да изгубят децата си. Не искам и господарите да се лишат от своите слуги; не искам и слугите да се лишат от своите господари, нито учителите да се лишат от своите ученици. Но казвам: Има само един начин, по който нещата може да останат. При едно положение двама души може да останат заедно – само ако се обичат. Следователно, по закона на обичта. Обичта към един човек в правия смисъл е обич към всички. Ти, като обичаш един човек, ти си в състояние да обичаш всички. Същевременно ти си проводник на Великата Божия Любов. Като обичаш един човек, всички хора се обичат. Ако не обичаш едного, ти правиш процеп, през който влиза злото. Тогава хиляди и милиони хора ще следват твоя път. Ти може да седиш в една стая и от една твоя мисъл, от една твоя постъпка, от едно твое желание милиони хора да пострадат. Казваш: „Какво мога да направя?“ Много можеш да направиш.

Та, ние чакаме сега Христос да дойде на Земята. Не. Всичките хора трябва да отворят ума, сърцето си и да вярват в туй, в което Христос вярваше, да обичат туй, което Христос обичаше, да бъдат готови тъй както Христа да страдат. Мене ми разправяше един наш брат, който сега се е разболял от инфлуенция. Казва, дошла инфлуенцията, около 40 градуса температура, станал ясновидец, почнал да вижда някои работи. Не може да даде отчет защо се явяват. Имаше друг един наш познат, генерал, страдаше, че има голямо възпаление на мозъка. Казва: „Какъв дявол ме навел, че цяла нощ смятам, смятам и все остава нещо нерешено.“ Като мина болестта му, престана неговото смятане.

Ние сега седим и постоянно смятаме какво ще стане след 10 години, след 15 години. Няма какво да мислиш. Ти ще бъдеш благодарен от днешния ден, защото днешният ден решава твоята съдба за хиляди години. Как? Ако в днешния ден твоята душа се изпълни с любов, ако в днешния ден твоят дух се изпълни с любов, ако в днешния ден твоят ум се изпълни с любов, аз ти гарантирам за хиляди години, че ще бъдеш щастлив човек. Ако в днешния ден твоята душа, твоят дух и твоят ум не се изпълнят с любов, аз ти казвам: твоята съдба е определена, тебе те очаква голямо нещастие. Ако един момент не измениш на Бога, Който е толкова благ, всеки момент може да измениш своята съдба. Ако не смекчиш твоето коравосърдечие, ти няма да [я] измениш. Ако разбереш, че твоите мисли са криви, ти ще смекчиш своята съдба, ти постоянно ще държиш юздите на своята съдба. Казваш: „Какво, бива да се направи едно удоволствие!“ Но питам: Какво удоволствие ще си направиш, ако се качиш на върха на един нож и този нож забили 10 сантиметра в крака ти? Или да допуснем, че ти имаш един противник, когото искаш да смажеш, да изчезне от света. Какво ще ти допринесе туй?

Тогава вие искате вашето щастие извън Бога, вие искате вашето щастие извън светиите, вие искате вашето щастие извън добрите хора в света. Че, ако твоята душа не е проникната с това, Божественото, [от] Бога, Който обича всичките хора, ако тази любов не е проникнала в тебе, тогава в какво седи твоята младост? Ти ще изгубиш младостта си. И съдбата на човека вече се определя от нея. Ако Любовта на Бога е напълно ангажирала твоя дух, ако Любовта на Бога е ангажирала твоята душа и ум, тебе те очаква най-доброто бъдеще. Ако си мома, да ти предскажа: най-доброто те очаква, да ти подпиша с двете си ръце! Ако духът и душата ти не са проникнати от Любовта, тебе те очаква най-голямото нещастие. Ти си чиновник и ако твоята душа и твоят дух са проникнати от Божията любов, тебе те очаква най-голямото добро. Така седи законът. Не да вярваш, но онази, живата вяра [да имаш]. Защото нашето щастие зависи от любовта, която имаме към Онзи, Който ни е дал живота. И хора, и ангели, и всички други същества в света съществуват, за да можем и ние да възприемем чрез тях Божията любов. Това са мощни средства, това са среда, това са възможности, всичко това, което съществува, това са условия, чрез които можем да възприемем Божията любов. Искате да живеете с ангелите заедно. Може да бъдете с тях. Ако отворите душата си да възприемете любовта, вие може да станете гениален човек. Ако любовта дойде във вас, ще ви направи гениални. Вие искате да бъдете силни, вие искате да бъдете богати. Всичко може да бъдете. Оставете във вас Любовта да действува.

Сега, като ви говоря за любовта, да ви изясня. Представете си, че вие сте най-бедният човек, който има най-големите страдания. Всичките хора отвсякъде ви изпъдили и вие тръгвате да бягате по гори и планини. Срещате един цар, който е ходил на разходка – най-добрият човек в света. Като го погледнете, вашата съдба ще се реши. Като го погледнете и ако кажете: „И той е от тях!“, вашата съдба ще се реши. Вие трябва да посрещнете този човек и той е последният, от когото вие трябва да поискате едно благо и да му кажете: „Може ли да ми покажете един път, по който аз мога да живея?“ Той носи всичката ваша съдба. Ако към този цар се обърнете така, оттам насетне вие ще имате ли един нещастен живот?

Тогава да ви приведа една приказка, която може да четете, за Харун ал Рашид. Аз ще ви разправя само вкратце цялата приказка. Мюфтията и кадията издали един ферман, че в града Багдад да нямало никакви игри, никакво веселие, само да се молят. И целият Багдад онемял, като излязъл този закон. Тогава една млада танцувачка на модерните игри, балерина, много красива мома, в нейния ум се заражда мисълта да види този халиф, да му даде най-хубавото, което има – да му поиграе. Случило се едно корабокрушение, тя се преоблича и отива при кадията. Дохожда халифът да я съди. Халифът се научил, че тя отивала да му даде най-хубавото, разбрал, че отивала да му играе, а той трябвало да я съди. Тя като му играла хубаво, там [били и] кадията и мюфтията. Мюфтията казва: „Смърт!“, кадията казва: „Смърт!“, халифът казва „Смърт! С камъни да я убием!“ Тя се уплашила, горката, като играла. Той от тюрбана си извадил един скъпоценен камък и го хвърлил в краката ѝ. Казва на мюфтията: „И ти от твоя тюрбан ще хвърлиш един камък, и кадията ще хвърли един камък.“ Тя ги взема. [Халифът ѝ] казва: „Това е възнаграждение за твоята игра. Весели хората, както Бог те е научил.“ Разбирам, това е съдба – с камъни да се убие, но със скъпоценни камъни!

Та, казвам: Не са нашите желания лоши, но трябва да има един, който да ги оцени. Та, казвам: В нашите времена, в които живеем, трябва едно ново верую, което да вземе връх в живота ни. Туй наричат ние да станем хора спокойни. След като изгубите всичко, да мязате на онзи философ Епиктет, [роб] при онзи римски патриций, но какво спокойствие имал той. Той казал на своя господар: „Господарю, така както ми натискаш крака, ще го счупиш; тогава няма да ти бъда полезен.“ Казал това спокойно и господарят му повече се разсърдил и натиснал крака така, че го счупил. Казва [Епиктет]: „Нали ти казах, че ще го счупиш.“ За това самообладание господарят му го освободил. Римският патриций дал му средства и в последните години на живота си [Епиктет] се върнал в Гърция, където написал хубави книги.

Сега ние, съвременните християни, които вярваме, за какви ли малки работи не се безпокоим. На една напреднала сестра аз ѝ казах една истина. Тя се разплака пред мен и казва: „Аз, Учителю, никога не мислех, че ти така ще мислиш за мене!“ Казвам: Какво искаш да ти кажа? Че си много добра? Най-първо, ти пред моите очи не си добра. Каквото правиш, ти не го вършиш, за да угодиш на Бога, ти искаш да услужиш на мене. Ти не обичаш най-първо Бога. Ти ще попаднеш в една уловка. Ако ти искаш да ме предизвикаш, най-първо ти трябва да имаш любов в тебе. Любовта в тебе не трябва да има никакъв обект. Това е за самата истина, не какво аз зная, то е човешкото. В моите очи ти трябва да бъдеш добра, да служиш на душата, да служиш на духа, да бъдеш свободна. И само тогава свободна ще си. Ако не си свободна, тогава какво ще кажа? Ако [видя] твоите гарги, които си нарисувал, няма да кажа, че ти си някой велик художник. Пък и ония нелепи работи, които ти си написал като поет, няма да ти кажа, ще бъда внимателен, може да кажа: „За бъдеще може да станеш поет, но това не е поезия.“

Има една наука в света. Знаете ли, едно съвпадение на нещата има. Французите казват: „Пуркоа?“ (фр. pourquoi, защо) „Пур“ (англ. poor) значи „беден“ на английски. „Кова“, казва българинът. Французинът казва „защо“, англичанинът казва „беден“, а българинът разбира „коване“. Защо коват човека? Но това е едно съвпадение, това още не е една наука. Много такива съчетания има. Човек не може да извади едно общо правило. Това са изключителни условия, при които някой път може да изгубиш някои неща. Туй нищо не значи. Но казвам: Съществува един език в света, от който всички езици на Земята са излезли от него. Ако вие знаете този език, вие ще знаете всичките други езици.

По гласа както говори човек, старайте се по гласа, [с] който говори човек, както нарежда думите, както произнася, да го разберете. Англичанинът, запример, ви говори личното местоимение „аз“. [Това] показва колко силно е личното чувство. Англичанинът казва: „Аз съм човек.“ На български казвате: „Човек съм.“ Англичанинът казва: „Аз ви казвам“, българинът казва: „Ще се бия.“ Навсякъде българинът казва: „Ще се бия.“ Англичанинът има една добра черта – той направо ще ти каже, той не е като българина: „Аз имам толкова, стоката ми струва толкова, аз искам да спечеля за себе си толкова, такава печалба искам.“ Англичанинът няма да те излъже. Като ти каже, че платът е хубав, трябва да знаеш, че е така, с много малки изключения. Една хубава черта е тази. В този народ има едно съзнание, което е проникнало по съвсем други съображения. Може би англичаните климатическите условия са ги поставили в затворен живот; тази мъгла ги е заставила много да мислят. После, тяхното положение като народ е на много опасно място. Те постоянно трябва да мислят. Те са дошли до убеждението, че тука трябва да има една разумна сила, казват: „Нас като народ да ни пази.“ И както и да ги обвиняват, в разпространението на християнството са играли най-голяма роля, между тях са напечатали Библията с милиони и милиони и са ги разпространили. Между тях има най-самоотвержени хора, които дават. Щедро дават за Бога и за благотворителни дела.

Да се върнем. Божиите принципи трябва непременно да застанат в душата ви. Вашето щастие зависи от Божиите принципи, [те] трябва да застъпят във вас. Един от Божиите принципи, който трябва да се застъпи, той е: Вие трябва при всеки един случай да бъдете справедливи. Не праведни, но справедливи. В своите разсъждения бъдете тъй справедливи, както към себе си, така и към другите. Да не правите никакво пристрастие към другите същества. Защото всяко едно същество е важно на своето място. Ти минаваш – бъди справедлив към растението, то е на мястото си. Някоя река тече някъде – тя е на мястото си. Вятърът духа – той е на мястото си. Или някой човек, който и да е, който се проявява, признай го в себе си. Признай в себе си всяка Божествена проява на човека. Никога не противодействувай на едно добро желание, което хората имат в душата си. Никога не противодействувай на едно добро желание на човека. Иска да направи едно добро, кажи: „Много добре мислиш.“ Иска да направи едно благодеяние. Той казва: „Не давай толкова много, наполовина [дай].“ Не. В доброто колкото повече даваш, толкова по-добре.

Щом речеш да направиш едно добро в себе си, после се раздвоиш туй добро дали трябва да го направиш или да не го правиш, вече ти си изгубил. Не се раздвоявай! Всяка една лоша мисъл в тебе, която е проникнала, изхвърли я, както е проникнала, без да я видоизменяш. Едно правило ви давам, ако искате добре да ви върви: Никога не изменяй Божественото, което е проникнало в тебе. Никога не изменяй една хубава мисъл, която е дошла отнякъде. Изпълни я тъй, както е дошла. Да си радостен, че си я изпълнил. Че ти си един млад момък, срещнеш една млада мома, изгубена в гората. Окажи ѝ всичкото добро внимание, никога не използувай този случай за свои лични облаги. Дай ѝ всичкото внимание, да остане [в нея] най-хубавото възпоменание, да е радостна, че те е срещнала. Ти си един богат човек, виждаш един беден човек. Посрещни го и му помогни така, че този беден човек всякога да си спомня, че е срещнал един богат човек, да ти благодари и да измени своето мнение, че богатите са лоши. Един студент, нека той да бъде винаги радостен, че е срещнал един професор, който живее по Бога.

Казвам: Ако така вие всички – и млади, и стари, прилагате, това е. Малката дъщеря нека да не отказва това, което майката иска. Майката да бъде доволна, че Бог ѝ дал такава дъщеря. Най-после, бащата така да постъпва със сина си, че той да благодари, че Бог му дал такъв баща. Туй са отношенията, които трябва да съществуват. Не да си угождаваме, но справедливо да постъпваме. Ето една максима, с която може да турите начатък на новия живот.

Сегашното ще го считате за един предговор. Ако го нямахте, много мъчно щяхте да разберете туй, което сега ви казвам. Сега сте много по-подготвени да разберете истината, отколкото ако нямахте туй знание. На туй знание сега ви трябва приложение. Какво трябва сега? Като станеш, каквато добра мисъл ти дойде, да я приложиш тъй, както е дошла, без да я видоизмениш. Вземи семето и го посей в своята градина. Каквото и да е туй семе, посей го. Туй хубавото семе след време ще даде своя плод. Та, казвам: И млади, и стари, почвайте да посаждате ония Божествени семена. Аз ви казвам: Отсега нататък за 10 години вашият живот ще се подобри така и ще бъдете щастливи. Вие казвате, че всички трябва да намерите пещта. Не се страхувайте от пещта, понеже в пещта ще видите и ще дойде четвъртият. Туй е изявлението на Бога. Тази е най-хубавата опитност: да видиш, че Онзи, на Когото разчиташ, Той застава на твоето място и те избавя.

Мене ми разправяше един господин следния опит. Идва един разбойник и [му] казва: „Знаеш ли колко души съм убил! И на тебе сега ще изпия кръвта.“ Казва: „Аз съм последният, когото ти няма да убиеш!“ – „Как няма?“ – „Невъзможно е, защото ако ме убиеш, моментално преди да си дигнеш ръката и ти ще умреш по-рано от мене.“ После той се убеждава в тази истина. Разбойникът се усмихнал и казал: „Виждам нещо хубаво в твоите очи. Не съм виждал такива очи като твоите. Много те харесвам. Онези, които убивах досега, бяха все страхливци, все се молеха. В тебе виждам нещо бамбашка очи. Заради хубавите очи няма да те убия.“ Право говори [този разбойник]: „Заради любовта, която е в твоите очи, не може да те убия.“ Аз зная това.

Казвам: Имайте тази вяра в себе си. И млади, и стари не казвайте какво трябва да правите. Аз искам Божественото във вашия дух да бъде с вас. Аз искам вашата душа да бъде с вас. Аз искам вашият ум да бъде с вас, когато сте в изпитания. Аз искам да бъдете в огнената пещ, искам и да излезете от пещта навън. След това да се издаде тази „фетва“, че няма други Бог освен този Бог на тримата – Седраха, Мисаха и Авденаго. Знаете ли какво значи Седрах, Мисах и Авденаго? Седрах в дадения случай означава Духа, туй Вечното начало. Мисах значи Вечната Майка, Която жертвува всичко. Авденаго значи умът, който мисли. Вие казвате: „Седрах, Мисах и Авденаго.“ Седрах – когато Вечното Начало е с него, Мисах е Майката, само когато Вечната Майка е с него и Авденаго – когато умът е с него. Така трябва да мислите. И в добрата си мисъл, в духа си, Седрах е с вас. Когато вие обичате, Мисах е с вас. И когато добре постъпвате, Авденаго е с вас. И в пещта да сте, ще излезете навън.

„Благословен Господ Бог наш“

Тайна молитва

17-а неделна беседа, държана от Учителя на 28.I.1934 г., 10 ч сутринта, София – Изгрев.