Разлика между версии на „Ще се зарадва“

Текуща версия към 04:58, 9 май 2011

Неделни беседи

Постижимото (1933–1934) Том I

Ще се зарадва

15 октомври 1933 г. 10 ч сутринта. Меко, топло време, слънце, тихо. София – Изгрев.

„Добрата молитва“

Ще прочета 61-ва глава от Исаия.

Изпя се „Ще се развеселя“. Учителят чете от 1-и до 6-и стих.

Хубавите неща не губят своята цена никога. Пророкът има една погрешка – че не е освободен от личния патриотизъм, но тука няма нищо. „И ще ядете [имота] на народите.“ (6-и стих). Това не се отнася до един народ, това се отнася до избраните на цялото човечество; онези, които служат, които се хранят с хляба на Любовта, на Мъдростта, на Истината. Тези всички влизат в народа, всички други са иноверци. (9-и стих:) „И семето им ще се познае между народите и внуците им между племената; всеки, който ги гледа, ще ги познава, че са семе, което Господ е благословил.“ (И до края прочете Учителят главата.)

Изпяхме песента „Ще се развеселя“.

Ще прочета само няколко думи от 10-и стих: „Душата ми ще се зарадва.“ Няма да се старая да определя какво нещо е душата, но ще ви кажа следующето: Душата е единственото реално нещо. И след хиляди години може да я проучавате и ще знаете за нея толкова, колкото знаете и сега. И след милиони години пак ще знаете толкова, колкото и сега. Умът на човека, това е реалното нещо, най-силното нещо, което съществува в света. Няма да го определям. А радостта, това е най-реалното нещо на Земята. И няма по-реално нещо от радостта! Следователно в човешкия живот човек трябва да бъде радостен.

Тогава ще определя три положения, как гледаме ние на въпроса. Земният живот, материалният живот, това е калният живот. Не че животът е кален, но има много примеси в този живот и той се нуждае от пречистване. Духовният живот е животът, който е почнал да се пречиства. Той е процес на пречистването. Като кажа, че човек е духовен, той е почнал да се пречиства. А Божественият живот подразбира единствения чист живот сега. Тъй разбирам сега. Това е една дефиниция, която аз давам. За мене си я поставям. Мене много ми е услужила. Може да услужи и на вас. Като говоря земния живот, разбирам и целият живот работа има. Трябва да се работи.

Казваш: „Да се освободя.“ Ти не може да се освободиш, ти трябва да се пречистиш. Ти може да скъсаш хиляди цървули и пак ще го носиш на гърба си. Трябва да се освободиш от нечистото. И тогава ще ви приведа онзи пример за един пустинник, който живял цели 20 години в пустинята, за да наследи Царството Божие Небесно. Както и да е, но най-после дяволът сполучил да го излъже. Сега няма да ви разправям надълго и нашироко в какво седи лъжата, но той сполучил да го убеди да го ожени за една царска дъщеря и той ще бъде единственият човек, който може да тури ред и порядък в държавата. И той казал: „Щом е за полза на човечеството, ще ида.“ И той жертвува постничеството и отива по този път. Но така се случило, че царският дворец го подозирал в измяна и предателство и го осъдили на смъртно наказание. Дяволът му казва: „Не бой се, аз ще те освободя. Тази работа не е толкова опасна. Ти на мене остави.“ Като го довели пред бесилката и турили му въжето и дяволът казва: „Гледай сега надалече, какво виждаш?“ – „Три животни виждам. Три магарета са.“ – „С какво са натоварени?“ – „Със скъсани цървули.“ – „Всичките тия цървули ги скъсах аз подир тебе, докато те доведа до туй въже.“

Тия цървули се съдират тук, на Земята. И за да ви дойде едно голямо нещастие. Дяволът е натоварил три магарета с цървули, докато ви турят товара на гърба. И после ще кажеш: „Защо, Господи, ми дойде това нещастие?“ Не ви трябваше да ставате царски зет, да оправяте света!

Сега някой ще каже: „Какви са логическите заключения? Какво искаш да кажеш?“ Логиката не е заради мене, тя е заради вас. Аз логически заради мене си разсъждавам тъй, както никой друг човек не разсъждава. Но никой логически заради вас не може да разсъждава. Аз когато говоря, вие ще разсъждавате. Логиката е заради вас. И ако логически вие разсъждавате, аз ще ви похваля тогава. Но, ако искате мене да заставите аз да разсъждавам логически, аз ви съжалявам – моите съждения никак няма да ви ползуват. Те ползуват само мене. Моето говорене може да ви ползува доколкото вие може да мислите, да разсъждавате логически. Аз правя сравнение: храната, която аз ви давам вътре, аз не мога да дъвча храната заради вас. Доколкото вие може да я сдъвчете, това ще ви ползува. Ако аз я сдъвча, тя ще влезе в моя стомах. Тогава разсъждавам за себе си, за вас не зная как да разсъждавам.

Сега, запример, някой път, когато аз говоря, аз имам известни разсъждения. – „Как – казва – там в беседата туй не е логически свързано.“ Аз го зная по-отнапред, че не е свързано там. Казвам: Туй, което не е свързано, ти трябва да го свържеш. Тази работа не е заради мене. И аз много ще ви благодаря, ако вие го свържете; аз ще си го запиша. Ама някой казва: „Ти не изнесе последните научни доказателства!“ Много ви благодаря, кажете ми ги, аз ще ги запиша, аз се обогатявам. Слушам този, онзи, казвам: Прави са тия хора. Прави са в едно отношение: това са деца, които искат млечна храна. Казвам: Минаха се годините, когато майката кърмеше децата; сега твърда храна, зъби ви трябват. Нищо повече.

После, друго едно положение. Някой казва: „Вие трябваше да дадете ясни пояснения за обществения живот, за дома, за мъжа, за жената, за религията.“ За това казвам: Това не е моя работа. Ето и моето основание за това. Домът, това е един завършен процес; общественият живот, това е един завършен процес; религиозният живот, това е един завършен процес. Това са завършени процеси, неща свършени, те не могат да се доправят. То е една работа свършена, какво ще поправяш ти? Сега трябва нещо ново да дойде, съвършено ново. Старото аз не искам да го бутам, понеже се опасявам, може да падне някоя керемида или камъче, може да ме осакати. Старите работи аз не искам да ги бутам, даже и праха не искам да гълтам. Старото да си седи. Който го е направил, да го разваля. И който го е направил, да го оправи. Чужди работи аз не оправям. Аз градя новото, за което съм пратен, нищо повече! А старото нека го оправят другите.

Казва някой: „Дай на тия хора ум.“ Всички хора имат доста ум. Ако остане сега да им се дава ум, то е изгубена работа. Вие ще ми кажете, казано е тъй: „Ще бъдат научени от Господа!“ Но това е една нова епоха в Писанието. Ще бъдат научени от Господа, ще бъдат родени от Бога. Това са Синове Божии. И трябва съвършено друго разбиране! Трябва да ги преведете тия неща. Окултистите правят тия връзки. Новото е туй, което може в туй състояние, в което вие се намирате, да ви научи. Да ви научи Господ някога, то е невъзможно. Невъзможно е да се говори и трябва съвършено друго разбиране.

Тези старите разбирания и схващания, всичко туй трябва да оставите, за да дойде новото. И трябва да се измените, за да имате една чиста мисъл, едно светло чувство, една силна воля, за да възприемете новото! Аз наричам новото пресния хляб, не плесенясалия хляб, просеника. Който яде пресния хляб, той ще разбере вътрешния смисъл. Други възразявате: „Ама Вие не изнасяте най-новите твърдения в науката.“ Чудна работа! Та аз не се занимавам само със знанието на Земята! За мене би било най-лесно, ако аз се занимавам само със знанието на тази Земя. А мене ме интересува знанието и на Слънцето, и на другите планети, на звездите. Умът ми е занят с такива велики работи, та не ми остава време да се занимавам с детинските работи на Земята.

И тук, на Земята, казано е какво ще стане със Земята. Щяла да изгори. Някой си пророк е писал: ще изгори Земята. Възможно е. Изгаряне ще стане на всички нечисти работи. Процесът на горението е процес на чистене, а не на унищожаване. Тъй щото, като се разсъждава. Ама щели да умрат всички хора. И смъртта е процес, за да се уравнят всички противоречия. Някои хора трябва да умрат. Богатите, които не искат да дадат своето богатство на другите, които не искат да служат на Бога, трябва да си дадат парите, трябва да умрат; учените хора, които не искат да си дадат своето знание за човечеството, трябва да умрат; проповедниците, които не искат да проповядват както трябва, трябва да умрат; съдии, учители, всички, които не искат да дадат, трябва да умрат. Какво лошо има в това? Та, ако умре един вълк, ние плачем [ли] за него? Та, всичките овце ще се зарадват! Нека дойдат ония вълци, които не ядат овце, ще ги поздравим! Нека дойдат всички ония военни, които не убиват! Нека дойдат всички ония, които церят човечеството! Нека дойдат всички съдии, които не пущат! Нека дойдат всички учени, майки, бащи, учени, всички, които вършат Волята Божия! Туй е логическо разбиране, вътрешният процес, който трябва да освободи душата от сегашното робство, в което се намират хората. Сега не че някой ни е свързал. Има една слабост у хората, за която са свързани.

И тогава ще ви приведа онзи пример за онзи израилски герой, Самсон. Беше казано на майката, че тя ще роди един син и силата му ще седи в неговите косми, но никога не трябва да влиза бръснач или ножици в космите му. Неговите косми трябва да бъдат дълги. И всичката тайна седеше в космите му. Вие всички сте запознати с тази история. Но този човек, който имаше туй велико Божие благословение, имаше слабост в любовта: обичаше жените, па и не според еврейския закон да обича жените от своя народ, но обичаше жени от други народи, друговерки. И там седеше неговата слабост. И най-после той се влюби в една жена. И неговите врагове искаха да узнаят къде седи силата му. И какво не правеха. Казва им: „Бийте ме.“ Биха го и не можаха да го убият. И най-после тази, която го обичаше, тя плака пред него, той най-първо не ѝ каза истината. Каза ѝ: „Ако ме вържат с такова въже.“ И вързаха го и скъса въжетата. И тя казва: „Ти ме лъжеш.“ И най-после, поради тия сълзи, които падаха от очите ѝ, след дълго време и за да не я оскърбява, да не плаче толкова сълзи от очите ѝ, за да ѝ каже нещо, той ѝ каза истината: „Тайната ми седи в косите. Ако мене ми отрежат косите, аз ще бъда като обикновените хора.“ И като му отрязаха косите, дойде един и му извади очите. И го туриха в затвора.

Защо вие поверявате вашите тайни на жените, на вашите възлюблени, кажете ми? Ти си нещастен. Казвам: Съжалявам, но ти защо говори за своята тайна, къде седи тайната ти? Кажете ми.

Сега, това е една аналогия донякъде. Вие още не сте в положението на Самсон. Логически има един извод. Човек е смешен по някой път в себе си. Той е предразположен да тури всичката отговорност на Първата Причина, на природата. Че майка му така го е родила, че обществото е такова. Донякъде е вярно туй. Че Бог е създал света такъв, вярно е, така е, но да туриш всичката отговорност, че всички нещастия се дължат на тази Първопричина? То е един крив логически извод, то не е вярно. Нещастията, доколкото аз зная, за тия нещастия по девет бъклици сме пращали, да ги калесаме. Насила идват страданията. И най-после те казват: „Ще дойдем, ще дойдем на гости!“ И като дойдат, те ядат и пият и не се връщат назад. Страданието като дойде, няма връщане назад с тях. Защото пътят на щастието е постлан, павиран с камъните на нещастието. И следователно щастието за да дойде в света, трябва да мине по един път, направен само от камъните на скърбите и страданията на цялото човечество. И докато не го направим, тия страдания няма да си идат. И като свършим тоя път, по който щастието може да мине, те ще си заминат и ние ще ги изпратим с гайди и музики и песни и ще видим голямата полза, която те са ни донесли!

Но да се повърнем към основната мисъл, която е полезна за вас в сегашния живот. Каквото и да искате, сегашният живот ще си остане такъв, какъвто си е. Вие може да искате хората да бъдат по-добри. Те ще станат точно такива, каквито са си. Сега може да искате да станете по-верующи, по-учени, може много работи да искате, но туй, което искате, то няма да се реализира сега, при сегашните условия, при този живот. Сега на Земята не може да се реализира. Невъзможно е само в дадени условия, понеже не са турени ония условия, при които нещата могат да станат. Не че е невъзможно, за бъдеще може да стане, но засега, в дадения момент, логически, туй, което искате, е невъзможно да стане. Ти искаш някой човек да те обича. Казвам: по никой начин не е възможно този човек да те обича. Казваш: „Защо да не ме обича?“ Ще ви кажа защо. Този човек се нуждае от пари. Той иска да има хубава къща, иска да има автомобил. Следователно той иска да развие едно голямо предприятие. Пари му трябват. Ти пари нямаш. Ти си красива мома, а пари нямаш. „Тогава какво да правя?“ – питаш. Откажи се от него. – „Ама как, сърцето ми.“

После, вие живеете в един свят установен, няма никаква реалност в установения свят. Тогава аз ще ви кажа един контраст. Установените неща са неустановени, а неустановените неща са установени. Нали това е логически? Аз сега ще разсъждавам за себе си. Казвате: „Бамбашка е туй.“ Какво означава? Аз за себе си правя разсъждение. Казвам: Ледът е установено нещо. Зимно време може човек да се върдаля отгоре му. Щом той замръзне, казвам, установено нещо е. Ти може да си съградиш нещо отгоре, но като дойде пролетта, като дойде лятото, туй установеното нещо изчезне, разтопи се. Казваш: „Как тъй стана! Как не съм го осъзнал, как съм разсъждавал аз?“ Аз ставам, виждам една малка лодка на повърхността на морето. Неустановено нещо е, върдаля се насам – нататък, но хората, които седят в лодката, излизат на брега. Тъй неустановените неща, които се люлеят насам, нататък, произвеждат установени работи. А туй – установеното, произвежда смърт – всичко туй ще отиде.

Та, казвам: На лед къща не се гради. Омразата не може да бъде проводник на живота по единствената причина, [че] тя не остава. А любовта в тази лодка – животът е запазен. Някой път вие може да мислите, че любовта е много преходно нещо, че е неустойчива, но вие се много лъжете. Любовта издържа на всички ония противоречия. Приспособява се. Туй люлеене на лодката е един закон на пазене на равновесие. Именно тази лодка се върдаля и се приспособява на всички противоречия на вълните. Защото, ако не се приспособява, тя може да потъне. Следователно любовта е онази сила, онази реалност, която се приспособява на всичките положения в даден момент. И ние всякога можем да разчитаме на нея. А омразата е лед. Сега аз за себе си разсъждавам. Омразата е лед, който се стопява. Любовта е лодка, която на брега излиза. Не че любовта е лодка, но правя едно сравнение, за да обясня едно противоречие, което съществува някой път в човешката душа.

Вие се радвайте за противоречията, които съществуват в душата ви. Аз наричам, всеки един човек, в душата му съществуват известни противоречия, известни страдания, известни мъчнотии. Аз го наричам тоя човек, той е виден човек в света. Аз ето как разсъждавам за себе си. Че когато срещна един, който е кон натоварен – 100 кила са турени отгоре му, като го видя, че е такъв натоварен, казвам: „Силен е този кон!“ Аз го уважавам, сила има в него! И ако нямаше сила, нямаше да бъде така натоварен. И срещам една халъша – такива коне, на които ребрата се четат. Турска дума е това „халъша“ (или изпостлял), едва ли 10 кила носи на гърба си. Казвам: Закъсал е той, да се жив занесе. По-добре със страдания, мъчнотии и здраве да имаш, сила да имаш, отколкото да нямаш никакви изпитания, страдания в душата си, но и да нямаш здраве и сила. За предпочитане е сега, логически предпочитам и двете: изпитания и здраве. И в крайния резултат е за предпочитане силата и здравето, макар че има противоречия.

Та, сега не считайте, че има такива противоречия в обществения живот. Че има такива противоречия в обществения живот, нищо не значи това. Тия противоречия, това показва, че ние вървим напред. Ама ние не живеем добре – то е само едно противоречие във вашия ум. Ние сега живеем относително при сегашния живот. А ако се сравним с миналото, ние живеем хиляди пъти по-добре, но в сравнение с великия идеал на живота, нашият живот не е такъв, какъвто трябва да бъде. Тогава сме много назад. Но в сравнение с миналото, ние живеем по-добре и вие сте много напред. Едно време като хванеха някой цар, че го туряха в един кафез и му даваха прозбища; там всичките роби ги избиваха или ги връзваха с вериги, обсипваха ги с поругания. А сега пленниците, като ги хванат, християнските държави малко по-добре се отнасят с тях, а с високопоставените, царете, като ги хванат пленници, казват им да носят оръжие. Все един напредък е това. Ако е занапред да говорим, но туй още не могат да ни залъгват. Това не е смисъл на живота. Тъй както хората живеят, задачата на човечеството още не е разрешена.

И тъй, по пътя, по който сега вървят хората несъзнателно, те ще разрешат въпроса, но при методите, които сега прилагат, животът не може да се поправи по този начин. Да се поправи едно нещо, това не значи да се оправи, защото едно нещо най-първо трябва да бъде хигиенично, материалът трябва да бъде по възможност най-чистият. Защото често ние съграждаме нашите къщи от материал, който носи смъртта. Има една статистика, която показва, че всяка една къща, докато стане добра за живеене, най-малко 100 души трябва да умрат в нея. Вие, запример, направите една къща от камъни, но тия камъни просмукват живота на хората. Или вие направите от тухли една къща, много хора могат да умрат. И кой как влезне в нова къща, все ще заболее. Казват: „Урочасан е той.“ Няма никакви уроки. Тази кал съдържа единия живот. И ако не разбирате единния закон, тази кал използува вашата енергия и вие ще отслабнете. И казвам тогава: на вас не ви трябват такива кални къщи, за предпочитане е една къща, направена от дървета, защото животът на дърветата е малко по-висок. И дървените къщи са по-здравословни. Сега учените хора по-другояче обясняват, но и аз виждам: тяхното обяснение все се свежда към същия закон.

В природата има едно разумно равновесие, има и едно неразумно равновесие. Вие, запример, се учите и искате да станете учен човек, за да се прехраните в света. Тогава вие не разбирате защо се учите. Ако се учите, за да се прехраните, аз ви съжалявам. Тогава, птиците кой университет завършиха? И сега, в Германия са правени опити с жеравчета, които не са дошли от тропическите места и ги пущат оттам без родители. И те си отиват в тропическите места, сами си намират пътя. Питам: В кой университет те учеха? С какви инструменти те намират своя си път?

Има нещо вътре, вие чувствувате една борба в себе си вътре на вашето съзнание. Едновременно чета съвременните философи, и най-новите, и най-старите – някои работи са ги знаели, но са ги скрили. Съзнанието, това е една арена, в която се преплитат много умове, много мисли. Вие мислите, но едновременно с вашата мисъл е преплетена и мисълта на хиляди и хиляди хора. Не сте вие единственият, който сам разрешава въпроса. Казвате: „Аз решавам“, но защо се бориш, като решаваш ден, два, цяла седмица? И след туй кажеш: „Аз реших!“ Значи много хора си имат ред противоречия. Тъй както в една камара ще го разискат и ще го подложат на гласуване. И тогава гласуването ще реши въпроса. И във вас става такова гласуване. И тогава казваш: „Аз реших!“ Не, камарата реши. Докато дойде до тебе, до твоето съзнание, до твоята личност... Ти си цар, когато дойдеш да подпишеш този указ. Този закон се прокарва, ти трябва да го прочетеш, трябва да си дадеш мнението. Ако не го одобриш, трябва да го повърнеш в камарата за ново разглеждане.

Ние сега казваме: „Господ ще уреди всичките работи.“ Но това е едно разсъждение на болни хора. Ние разсъждаваме точно тъй както болни хора. Болни хора и здрави хора разсъждават по два различни [начина]. И тогава всички богати хора на Земята, които не работят, аз ги наричам болни хора. Тогава аз за себе си разсъждавам. Ето на какво основавам туй разсъждение. Когато пратите един болен човек в болницата, там има лекари, сестри милосердни, добре облечени, креватът добре нареден за болния, пипат го, събличат го, дават му храната, всичко му е навреме дадено. Като изпъшка, веднага ще дойдат всички сестри милосердни при него, като вика, са всички сестри там, има кой да му услугва. Той се научил целия ден да вика и да дава нареждания. Ако иска някой да има кой да му слугува, да иде в болницата. Но какво става с болния, като оздравее? Щом оздравее болният, бедняк, веднага го изписват от болницата и – хайде на влака! Сестрите милосердни го изпращат до вратата: „Сбогом!“ Слугите, лекарите, всички казват: „Сбогом!“ И той, като излезне на улицата, оглежда се, сестри няма там. Хората са груби вече. Какво ще прави сега?

И тогава ние ще замязаме на онзи български Стоян, който казва: „Защо ми е голо здраве?“ Та, като лежал 3 години от тежката болест, казал: „Мамо, мамо, с камъни да ме товарят, но здрав да съм.“ Че, какво по-хубаво? Ти си здрав, излязъл си – работи! Казваш: „Че, аз човек за работа ли съм?“ За работа ли си, за мотика си. Ако мотиката не може да те обикне, ако камъните не те обикнат, че ако ти камъни не можеш да дигаш, какъв човек си тогава? Каквато и да е работа – вземи я. За ден, за два. Не мисли, че камъните ще ги носиш цял живот. Това не е твоята задача. Може един, два, десет, сто камъни да преместиш някъде, но тия камъни са пътища, да отворят едно по-хубаво бъдеще за тебе.

Ние сме дошли до криви логически изводи. Ние казваме, че Господ урежда всичко. Но пък хората не вярват в това. Тук, наскоро ми разправя един млад момък, явил се някой българин, следвал в Германия, ходил в Индия, запознал се с някои тайни работи от окултната наука. На човека ще му напишеш едно число и той ще извади математическа форма и ще ти разправя много тайни работи. Ще се учудиш как тъй си чертае и разправя. И казал той каква е първата буква на името на баща му. Казва му какво е името. На майка му – също. Колко от тях са живи и колко умрели. Кой ще боледува. И човекът, който слуша, се чуди. Написал 75, направил си един квадрат мярка, смята, смята... Казваш: „Обясни ми го!“ – „Не го обяснявам.“

В Англия статистиката показва, че откак жените почнаха да се борят за своите права, жената е израснала с два сантиметра. Значи идеята за свободата внесе у англичанката, че тя израсна с два сантиметра. И ако някой измери жените в Англия, ще види, че идеята у тях израсна с два сантиметра. Има резултат. И тогава някой ще каже, че жените в Англия застъпват за женските права. Откъде го зная? От двата сантиметра, че израснаха. Седи един човек при мене и той все си стиска устата и се облизва. Казвам: Този човек обича много да яде. Той се облизва, облизва. Отгде го знам? Е, познавам го. Каква философия има? Познава се – облизва си устата.

В природата съществува една абсолютна наука, на която всички неща са точно определени. Който знае тази наука, определено е и името на бащата, на майката и на чичото, и на всичкото поколение. И на тебе всичко е определено. И ако ти го знаеш, ти ще знаеш как да започнеш и как ще свършиш. И доколкото хората знаят тази наука, тя е вече образец на всички други гадателни науки, които съществуват. Нима мислите, [че] една баба, която хвърля боб и гадае, че бобът ѝ говори? Не, бобът е само един повод.

Разправяше ми една българска ясновидка, която гадае с икони. Цялата ѝ стая е пълна само с икони, кандила, ще кади тамян, предвижда, много хубаво предсказва. Един ден идва при нея един българин от селата, тя нищо не може да хване, нищо не ѝ се открива, откъде да започне, нищо не може да отгатне. Седи, моли се, моли се – нищо. И току щяла да му каже, че „Духът нищо не открива за тебе, друг път ела“ и казва: „Виждам, ръката на иконата се мърда!“ Питам: Може ли ръката на иконата да се мърда? Тя долавя и казва: „Ти обичаш да потупваш жена си, а не става тъй. Хем много я потупваш. Духът казва, че много си бил жена си и си я осакатил.“ И оттам насетне всичко се разгадава: голямо нещастие ще го сполети, „ако още веднъж си позволиш тъй да биеш жена си. Лошо те чака.“ Той казва: „Няма да я бия.“

И ако ние в живота, от един малък факт, както е случаят с тази гадателка ... Ако ни каже Христос да не бия жена си, защото тази жена Господ я е създал за другарка? Той наместо да я бие, нека я гали, да ѝ помага. Ръката е направена за добро, а не да бие. „Човешката ръка – казва Господ – не я направих да бие, а да помага.“ Как бихте тълкували вие мърдането на ръката на иконата? – Да я набие още. Туй е един логически извод, който не е прав. И ние в света искаме един извод, казваме: „Нямам ли аз право?“ Правото е само право в доброто, а не в злото. В злото няма никакво право. Правото е право само в любовта, в омразата не е право. Правото е право само в истината. Дето е истината, дето има свобода, знание, любов, дето има живот, правото е там. Дето го няма животът, дето го няма знанието, дето я няма свободата, няма никакво право!

Та, казвам: Кое е по-хубаво? Да набиеш един човек или този човек да го избавиш от калта? Кое е по-хубаво: когато имаш един враг, който се дави в тинята и се моли, че го натиснеш да умре или да го извадиш, че този човек да ти стане приятел? Кое е по-хубаво?

Та, казвам: Когато срещнете един човек, най-първо вижте в душата на този човек туй Божественото, което седи. Може би туй Божественото е обвито в много обвивки, които са неприятни. Аз не отказвам това, но във всеки един човек има една душа, която е от Божествен произход. И когато видиш ти мъж, жена, дете, най-малката буболечица, ти считай, в туй, което се движи, е скрит животът. Аз говоря за живота. В тази малка буболечица има една малка, микроскопическа част, която е Божествена. Ако ти можеш да го видиш туй в нея, тази Божествена частица, тогава ти си благороден човек. И тогава в душата ти ще се зароди едно малко благородно чувство и ти ще се зарадваш на тази малка мушичка. А някой път ти я хванеш, преклъцнеш я и я изхвърляш навънка. Тя, майката, казва: „Моето детенце обича да хваща мухите и да им къса главите.“ Не само това, но дойде в душата ти една добра мисъл – ти и с нея може да постъпиш така. И във всяка една хубава мисъл се крие нещо Божествено, и във всяко едно хубаво чувство се крие нещо Божествено, и във всяка една постъпка. Не че всичко е Божествено, но туй Божественото, което се крие вътре, ако то трябва да дойде, [...] нито можеш да го хванеш. Ти успяваш и може да се благословиш. Задачата в света ни е тази.

Сега, доколкото аз съм наблюдавал, гледам, хората искат едно спасение, да намерят едно общество, всички да мязат на ангели. Идеално е, няма по-хубаво нещо, но на Земята такова общество почти няма. Засега не съществува. Във всичките хора има доброто желание. Аз съм срещал много добри хора. Всичките тия хора изповядват нещо в себе си. Те казват: „Има нещо в мене, на което аз не съм господар. По някой път ставам и много лош човек.“ Питам тогава кое е по-хубаво: да бъдем всякога добри и всякога лоши или да бъдем сега ние и добри, и лоши? Та, кое е хубаво: да бъдем всякога добри или всякога лоши, или да бъдем добри и лоши?

Тогава ще ви приведа един анекдот. Когато паднал този – светлият ангел – един мит е то, този ангел на светлостта като паднал, изгубил светлостта и се явил пред Бога и Му казва: „Всичко изгубих, каквото имах, и повече при Тебе да живея не мога вече. Ти всичко можеш, по Твоите пътища не мога да ходя, аз съм изгубен. И ако Ти не можеш да направиш нещо, да ми помогнеш малко, аз видях, че я загазих в тази работа. Малко да ми помогнеш, поне да ми намериш едно същество, което напълно да влиза в положението ми, но отчасти да влиза в моето положение. И да познава това същество моите несгоди.“ Затова Господ направи човека, че да влиза малко в положението на дявола. И затова дяволът винаги търси човека. Че като влезне, той прави по-голяма пакост и му е приятно да намери човека. И дяволът тъй идва винаги на гости и казва на човека: „Ще се уреди тази работа!“

Та, трябва да направите сега този извод, логически извод. Всъщност онзи, който е създал този мит, той е скрил една истина. И тъй както съществува този мит, мнозина ще паднат в едно заблуждение. Нещата в света взаимно си спомагат – и добрите, и лошите работи. Ако вие влезете като добър човек между 10 души лоши хора, между най-лошите хора, те ще ви пазят като най-свещено нещо. Ти като влезнеш между тях, то е едно благословение, което от Бога ще дойде и ще мине през тебе за тях. И ти си като един отдушник между тях. И те те пазят. Никога разбойници не пущат добър човек. Те го задържат. И почват да стават едно съдружие. И като дойде един добър човек, те стават по-добри. Те казват: „Откак дойде този човек, позабогатяхме, кярът ни се увеличи.“

Има верую и има хора, които мислят по новия начин, а живеят по стария начин. Има хора, които мислят по старому, а изпълняват живота по новия начин. Има хора, които проповядват, и за Бога говорят, и всичко, но казват за закъсалия: „Той, кармата му така, да си върви, други да му помагат. На него, казват, не му е дошло времето да му помагаме.“ Мислят хубаво, но не постъпват право. А някой човек в света, лъгал той другите, печелил пари, натрупал богатство и по едно време казва: „Не правя аз добре. Не е човешко това нещо. Толкова неща направих аз зли, чакай да направя аз добрини!“ И отвори му се сърцето. Отива при вдовица, брашно дава, сирачета гледа, това, онова. Туй състояние в него аз го похвалявам, което сега има, аз го похвалявам. Ако той тъй върви, той е на правия път.

Сега, ние не сме пратени да носим всичкия товар на света, но всички можем да бъдем съработници на онази Велика Божествена идея, която сега работи за пресъздаването на сегашното общество, за здравето на бъдещото общество. За това работят най-разумните, най-силните общества, които са завършили своята еволюция, работят и денонощно работят и подготвят условия за бъдещето. И какво мислите, тези кризи, които имаме, туй, което сега наричат тези икономически кризи, туй смущение между хората, тази несамоувереност – всичко това се дължи на вътрешни сили, които работят за събуждането на хората, за да им покажат новия път, по който те трябва да вървят.

И да кажем, ние трябва да изменим начина на нашето разсъждение. Когато един про[по]ведник каже, че хората се обезверили и не вярват в Бога, от какво гледище той разглежда въпроса? Ако той изхожда от своите лични интереси: че малко хора го слушат, че в църква малко хора отиват и пускат малко пари в дискоса, няма религиозни хора. Че, това е една търговска работа. Ако така разглеждаме живота, няма никакъв смисъл. И ако един народ разглежда добрината на света само от свое лично гледище, такова добро няма! И такова разглеждане не е на мястото си! Трябва да се разглеждат хората от съвсем друго становище. Нас трябва да ни е приятно да бъдат хората добри. Дали те ще помагат или не, то е тяхна работа. И ние трябва да разглеждаме живота не от гледището на нашия личен интерес.

Аз разглеждам доброто като един вътрешен непреривен процес. Един човек, на когото аз всякога мога да разчитам, един човек, на когото като поверя една сума и не злоупотребява, или аз обещая да свърша работата си [...] съм обещал. Аз наричам това един добър, разумен човек, както един добър приятел.

И казва пророкът: „Неговата душа ще се зарадва!“ За какво? За това той ще се зарадва, за любовта, която трябва да влезе в нашия живот. Единственото нещо, което може да осмисли живота ни, то е любовта! В любовта смърт няма. В любовта всички души живеят, ако разбирате. Ако искате да знаете как живеят в другия свят, не казвайте тогава „другия свят“. Защото вие считате, че този свят е реален, а другият свят не е реален. Другият свят е много по-оживен и по-реален, отколкото нашият. Но има един свят още по-реален, отколкото светът на душите. Ако ви кажа на вас, както окултистите вярват, че и в духовния свят хората умират. И там има погребение, само че там ги погребват отвънка. Но и там хората умират. Единственото място, дето не умират, е в Божествения свят. Но там няма и раждане. Дето има раждане, има и умиране; дето няма раждане, няма и умиране. А единственото място, дето хората не се раждат и не умират, то е Божественият свят. Там са толкова, колкото са всякога. А понеже той е онзи вечният, безконечният, неизвестният свят, неразбраният свят и когато той се проектира в по-нисшите светове на материята, тогава всяко едно проявление ние ще го свържем с физическия свят. Че родил се той, един малък къс материя, която е слязла от диханието на Бога. Ще го наречем един човек, направен по образ и подобие на Бога. И тогава как ще разберем пророка, когато говори, че Бог казва: „Небето Ми е престол, а Земята Ми е подножие.“ Тогава в какво отношение човек мяза, или прилича, на Бога? Човек в своето съзнание, че един баща едва може да отхрани четирима синове? Донякъде до десет души може да отхрани, а Бог пред Себе си има милиарди същества: човеци два милиарда има, има и толкова млекопитающи, буболечици и други растения са безбройни количества, тях също ги държи и на всички тия живи същества Бог е предвидил нуждите им.

Сега аз не ви привеждам този факт, за да ви убедя, че има Господ. Да говорим за съществуванието на Бога, то значи да не разбираме какво нещо е Господ. И всякога който се е опитал да докаже какво нещо е Господ, то е най-голямото невежество! Няма какво да се доказва, че има Слънце. Като изгрее, иди го виж! И като залезе, пак иди го виж! А вечерно време чакай! Какво ще доказваш, че има Слънце? И сега гледам, аргументи има астрологически, после – морални доказателства и прочие. Хубави работи са тия. Бог не е една същина, която може да се докаже, понеже Той е извънка нашето съзнание. Следователно Той не може да се докаже. И ако ние може да докажем, че съществува Бог, то е най-голямото нещастие в света. Благодарение, че не могат да го докажат хората. Защото онзи, който не вярва в Бога, той иска да бъде като един Бог. Че, Господ е в него. Този човек, който не вярва в Бога, иска да бъде свободен, застъпва за свободата, мисли, че това е Бог. Че, човек, който не вярва в Бога, а обича някого, иска да направи добро, иска да го обичат – как тогава не вярва в Бога? Че, Бог е Любов и той вярва в Любовта, той вярва в реалното. И казват: „Той е голям безбожник!“ Най-големите безбожници са умрелите хора. По-големи безбожници от умрелите хора няма. А пък всички живи хора са верующи хора. Този, който иска да го обичат и да обича, той е верующ. Човек иска да го обичат. Аз не намирам никакви безверници в света. Човек, който иска да го обичат, той е верующ. Ти му приказваш за една идея, той казва: „Остави идеите, аз искам да обичам някого.“ Тогава Господ в хората трябва да ме обича. И моят Господ за мене, и Той да обича хората. Че, туй не е ли по-реално?

Казват: „Господ, Който царува на Небето.“ Човешката глава, това е небето. Ти този Господ, Който царува на Небето, в нашия мозък, не това небе отгоре, което ти горе виждаш, то е едно отражение, ти се самозаблуждаваш, като мислиш, че виждаш някое небе. Ти отвътре виждаш само това, което е вътре в тебе. Ти в един малък екран виждаш една голяма картина, но тя е взета от един голям сюжет, но тя е малка картина. И този уред има за цел да увеличи нещата. Екранът няма реалност, той представлява една реалност извънка някъде. Следователно, при нашия ум, нещата във външната природа са само една проекция на нашия ум. А зад нашия ум седи реалността на нещата. А къде е той? То е ваша работа. За себе си аз го зная. Как е, аз го зная, но на вас да го обяснявам, то е една много мъчна работа. То е необяснимо.

Но да се повърнем. „Ще се зарадва душата ни.“ Ти си унил духом – щом се зарадва душата ти, унилостта изчезва, безверието, безсилието изчезват и ти станеш радостен и весел, бодър, свеж, на всичко си доволен и какво по-хубаво от това? Най-голямото богатство е това. Способен ставаш, гений ставаш, светия ставаш. Като се зарадва душата ти, т си един велик човек. И тогава целият свят се отваря към тебе и ти му се отваряш. И ако ние всякога бихме можали да задържим туй състояние, ние бихме били щастливи. Но загубваме това състояние. И вследствие на това ставаме унили по дух. И всеки един от вас трябва да чувствува така, че да се зарадва неговата душа в Онзи Бог, Който живее вътре в него. Онзи Бог, Който живее вътре в тебе, изисква да обичаш всички ближни в себе си. И като срещнеш един човек, да трепериш заради него, тъй както Господ трепери за него. Това го наричам, това значи Господ да живее в тебе. А ако ти махнеш с ръка по отношение на някой човек, и спрямо тебе някой ще махне с ръка. Ти ще обичаш ближните хора с веселие тъй реално, ако искаш Бог да има добро мнение за тебе. Той ще ти каже нещо: „Не правиш добре.“ – „Ама трябва.“ – „Не правиш добре!“ – „То не е право, ама той не постъпва право.“ Не. В даден случай аз трябва да постъпя право. За себе си аз имам едно правило: Трябва да обичам хората! Как ще постъпват другите, това оставям настрани. За себе си, казвам, аз трябва да постъпвам тъй, както постъпва Онзи, Който е вътре в мене. И аз го зная. Когато аз върша всичко, което Той желае, аз усещам една радост и Го познавам. И всичко, което поискам от Него, всичко става. Няма нещо в живота, което аз съм пожелал, че да не е станало. И болни мога да лекувам, и на сиромаси мога да помагам. Но щом се поколебая малко, веднага силата ми изчезва тогава.

Туй трябва да бъде един непреривен процес. И ние всеки ден трябва да слушаме какъв е онзи глас. Тъй в себе си трябва да наблюдаваме. Не да се осъждаме. Трябва да слушаме Господ както ни говори! Ако аз бих имал една дума, щях да ви кажа една нова идея: Слушайте гласа на Любовта във вашата душа. Слушайте гласа на Свободата, на Истината във вашата душа! Това са реални неща. Човек, който се вслушва в своята свобода, в своето знание, в своя си живот, в чистия си живот, не в материалния живот, но в живот, който е в процес, той може да разбере тази велика истина! Там е силата!

Сега мнозина идват да ме питат лично. Не да кажа, че нямате нужда от мене. Всякога ще имате нужда от мене. Всякога ще имате нужда от мене и аз ще имам нужда от вас. Защото Бог живее във всинца ни. Ние сме едно тяло и не можеш да презреш никого, всеки един човек, всяко едно същество. Аз като се приближа до едно дърво, туря си гърба на него, погледна го и кажа: „Какво си хубаво дърво, колко нещо понасяш, колко добрини правиш!“ И казвам: „Като тебе искам да бъда!“ Минавам покрай един хубав извор, казвам: „Колко си хубав!“ Жив е той! Измия се, кажа: „Бих желал да бъда тъй чист като тебе!“ Мина покрай един камък, казвам: „Колко си як!“ и го погладя. Казвам: „Седиш на поста си!“ И аз мисля: „Искам да бъда като тебе!“ Тъй си разсъждавам. И то е истинският начин! И животът добива смисъл. Не мисля, че гладен ще бъда довечера. Щом съм гладен, казвам: почивка имам. Какво лошо има в това? Щом съм гладен, съм по-лек малко. Като ме возят конете, няма да се уморяват от мене. Че съм станал по-лек, 45 килограма или 35 килограма, какво има от това? Лек съм станал. А седи някой там 65 или 120 килограма. Не, не, ако е за тежест, аз мога да направя когото и да е много тежък. Та ако ви теглят с кантар и аз туря по три места въжета, завържа ги здраво за колчета в земята и те ви теглят нагоре, не могат да ви помръднат и ви изкарат 100–120 кила и повече.

Но тази тежест е фиктивна. Тя е човешката мисъл, която определя човешката тежест. Тя е човешката мисъл, която определя организма на човека, човешкото здраве, човешките способности. То е все човешката мисъл, която определя пътя – онзи, великия път, в който ние трябва да служим на Любовта, онзи, великия път, по който трябва да служим на Мъдростта, на Истината, великия път, на който ние трябва да служим на Истината.

„Благословен Господ Бог наш“

„Отче наш“

3-та неделна беседа, държана от Учителя на 15.X.1933 г., 10 ч сутринта, София – Изгрев.