Разлика между версии на „Сила, разумност и добро“

Текуща версия към 13:57, 30 април 2011

Съборно слово

1931

Любов към Бога - съборно слово 1931 г.

СИЛА, РАЗУМНОСТ И ДОБРО

В Живота съществува следното основно положение: никога не можеш да научиш човека на това, което ти сам не знаеш – знание е само това, което е опитано, проверено. Например, ако човек никога в живота си не е опитвал нещо сладко, той не може да знае какво нещо е сладчината – колкото и да му говорите за сладкото, тази идея ще остане недостъпна за неговия ум. Човек може да постигне понятието за сладко само в един момент – как? Достатъчно е само да вкуси нещо сладко; оттам насетне каквото и да се говори на този човек за сладкото, за степените и качествата му, той всичко разбира. По същия начин, колкото и да говорите на човека за Доброто, ако той не го е опитал, нищо няма да разбере; опита ли веднъж Доброто, той напълно може да ви разбере. Доброто не може умствено да се предава, същото се отнася и до злото. Значи има неща, които без опит по никой начин не могат да се предадат; тия неща не могат да ги предадат нито хората, нито Ангелите даже – само Бог може да предаде тия неща. Да предадеш нещата, както Бог ги предава, това значи да предадеш тяхната същност; щом хората знаят същността на нещата, лесно е вече на Разумните същества да се проявят. Ето защо първо трябва да се предаде същината на нещата, т.е. Божественото, което се крие в тях – това значи да опита човек Реалността в нейното първо проявление.

Сега аз ще говоря само на онези, които са избрани; ще запитате кои са избрани хора. Избран човек е онзи, който е силен; избран човек е онзи, който е разумен; избран човек е онзи, който е добър. Ако някой иска да знае дали е от избраните, нищо не може да му се отговори, никой не може да ви каже дали сте избрани, или не, както никой не може да ви каже ще влезете ли в Царството Божие, или не. Ако някой ученик ме пита ще свърши ли училището, ще му отговоря: ако учи, ще свърши благополучно – ако не учи, няма да свърши; ако е здрав, ще свърши благополучно – ако не е здрав, няма да свърши. Ако ученикът е болен, по-добре да не влиза в училището – в Школата съществува следното правило: болни ученици не се приемат, мързеливи ученици също не се приемат.

Разбирайте това нещо разумно, а не по човешки – човешкото е преходно, временно, а Божественото е вечно. Преходните, временните неща лесно се вземат; всяко нещо, от което могат да ви лишат, е човешко. Ако една мисъл, едно чувство или дадено знание се изгубят, те са преходни неща. Животът не може да се изгуби, нито може да се задържи на едно място или в една посока – вечните, реалните, Божествените неща никой не може да отнеме. Затова именно човек трябва да се стреми към неща, които никой не може да отнеме – тия неща са в самия човек, дадени му от началото на неговото съществуване. Всяко нещо, което човек дава, той може и да си го вземе; всяко нещо, което човек не е в състояние да даде, той не може да го вземе – човек не може да даде Божественото, следователно той не може да го вземе. Който не е развил Божественото в себе си, той живее в един преходен свят – той е човек на постоянните промени и се чуди на тия промени, чуди се защо някои неща стават по един начин, а други – по друг начин. Когато човек живее по човешки, в света на промените, той може в един момент да стане нещастен и в един момент – щастлив.

И тъй, в Живота има три неща, които всякога трябва да се имат предвид: първо, човек трябва да бъде силен. Обаче първоначално животните бяха силни – те бяха създадени преди човека и взеха Силата за себе си. Всички животни започнаха да се грижат изключително за себе си – защо? Защото не бяха разумни; като нямаха Разумност, те използваха Силата неправилно и от Силата създадоха насилието, като поставиха следния закон в царството си: правото е на силния – който е силен, той е на правата страна; който е слаб, той е на кривата страна. Ето защо в животинското царство слабият се счита грешен, нещастен, а силният ходи горд, изправен, със съзнание за достойнство – биволът, лъвът, слонът минават за силни и ходят със съзнание за достойнство. Същото нещо се забелязва и между хората; оттук може да се извади следното заключение: който живее само за себе си и превръща Силата в насилие, той живее с идеите на животните.

Второ, човек трябва да бъде разумен. Човекът беше създаден след животните и като видя, че Силата мина във властта на животните, той взе Разумността за себе си. Животните взеха Силата, но я превърнаха в насилие; хората взеха Разумността, но я превърнаха в лъжа и лицемерие. Те направиха добър избор, но като не можаха да използват Разумността правилно, изопачиха я, вследствие на което и до днес носят лошите последствия на своята неразумност. Казват, че Разумността е за хората; право е това, но те не можаха да я използват както трябва, обърнаха я натук-натам, огънаха я малко и в края на краищата в света влезе лъжата и лицемерието – това наричат хората грехопадане. Защо дойде лъжата в света? Лъжата дойде в света, защото като отстъпиха от животните, от силата, хората трябваше да дадат, да пожертват нещо от себе си, но като не можаха, те огънаха Разумността. Дето Разумността се огъва, там лъжата изпъква; когато човек огъва Разумността, той изпада в положението на онзи, който получава някаква сума за благотворителни цели и задържа част от нея и за себе си – той вземе парите, оглежда се натук-натам и казва: „Аз ще взема част от тези пари, но ще ги върна.” По този начин именно е влязла лъжата в света.

Днес лъжата върви в стъпките на хората – те говорят за Истина, за Правда, но все пак лъжата ги следва. И наистина, със свещ да тръгнете из света, едва ли ще намерите обикновен човек, който да не лъже – мислите, чувствата и постъпките на обикновения човек са облечени в лъжа. И знаете ли каква е дрехата на лъжата? Лъжата е облечена с копринена дреха, със златни, с блестящи етикети; когато човек иска да прокара някаква лъжа, той говори в името на Любовта, в името на някакви високи идеали, в името на човещината, но в края на тази работа ще се види дали всичко това е било истина, или лъжа. След това този човек ще се оправдава, ще казва: „Условията на живота са трудни, пък аз бях слаб човек, не можах да издържа” – този човек се извинява, но и като се извинява, пак лъже. Също така постъпват хората и по отношение към Бога: те грешат, вършат престъпления и след това се обръщат към Бога с думите: „Прости ми, Господи, слаб човек съм, затова сгреших.” Не, никой не може да излъже Бога – Той чува тази молитва и казва: „Дайте му според думите!” Хората се чудят защо Бог не отговаря на молитвите им; както виждате, Той отговаря на молитвите им, но според съдържанието на техните молитви – в лъжата обаче няма съдържание.

Сега аз говоря на избраните, на съвършените, на тия, които са опитали, разбрали и приложили истините в живота си. За грешните не говоря – според мен грехът е дреха, която човек доброволно е облякъл; глупостта е състояние, което човек доброволно си е наложил; насилието е състояние, към което човек доброволно се е стремял. Всичко отрицателно в човека е придобито от самия него с негови собствени усилия, никой не му го е наложил отвън. Когато хората искат да се оправдаят за своите лоши и криви постъпки, те казват: „Ние не сме виновни за делата си, родили сме се такива, наследили сме тия слабости от баща, от майка, от деди и прадеди.” Обаче, доколкото съм изучавал хората, убедил съм се, че никой не е в сила да им наложи злото – те сами, доброволно са възприели и злото, и Доброто.

Когато Бог създал света, Той изпратил на Земята Ангел Азраел, или другояче наречен Ханиел, да донесе благословенията на света; когато дошъл на Земята, Ангел Азраел поставил разните благословения на различни места – сладките работи поставил на едно място, хлябът – на друго място, книгите – на трето място и т.н. Той наредил Божиите благословения така, че всеки свободно да ги вижда и да си избере каквото благословение желае. Пчелите, които били тогава много красиви и величествени, дошли първи и веднага се спрели пред масата, на която били сладките работи и ги задигнали изцяло; след тях дошли птиците: те се спрели пред масата, на която били поставени разните козметически средства – парфюми, помади, масла за мазане и т.н. Както знаете, крилатите същества, наречени в света деви, обичат да се мажат с разни масла и парфюми; изобщо, няма човек в света, който да не се маже – в това отношение той е птица, крилата на птиците винаги са намазани. Като яде, и човек се понамазва – все трябва по малко масло в яденето. След птиците дошли хората, да вземат благословението си: те се спрели пред масите, на които били поставени семената и книгите – от книгите те започнали да се учат, а семенцата пръснали по целия свят. Като се свършили благословенията, всички същества започнали да спорят помежду си кой е взел най-хубавото благословение – дали тези, които са взели сладките неща, козметическите средства, или най-после хората, които са взели книгите и семенцата.

Като говоря по този начин, аз искам да разбирате нещата в техния дълбок смисъл. Тъй както е изразен Животът днес, той не е представен още в своята пълнота; например всеки очаква и изисква от живота това, което не му трябва – някой очаква да си вземе малко медец както пчелата, да си хапне и да се задоволи; друг очаква да получи малко масълце, малко хлебец да си хапне; трети очаква да намери семенца, които да посее или книги, които да изучава. Всеки човек има желания, които иска да постигне; някой мисли, че като реализира своите желания, ще се задоволи. Питам, ако човек яде само веднъж от сладкото, какво ще придобие? Той все ще спечели нещо, но Животът не е само в сладкото. Какво ще придобие човек, ако само веднъж опита масълцето или хляба; какво ще придобие човек, ако само една книга изучи или ако само един път посее няколко семена? Животът се проявява донякъде само в еднократното употребление на сладкото, на маслото и хляба, на семенцата и книгата – това е частично изявление на Живота, но то не е неговото пълно проявление. Колкото и да е стара или лоша една къща, тя трябва често да се намазва; колкото добре да се е нахранил човек днес, утре той пак трябва да яде, и то три пъти на ден – стомахът на човека, т.е. неговата воденица, трябва често да се маже с масълце, за да има работа. Аз разглеждам идеята за Живота в нейния широк, а не ограничен смисъл.

И тъй, човек има задължения не само към стомаха си, но и към белите си дробове, и към мозъка си – ето защо човек трябва да диша правилно и да мисли правилно. Човек не обръща внимание на своите мисли, на дишането, на чувствата си, пренебрегва ги, а мечтае за постигането на някакъв висок идеал. Например един мечтае да стане богат, друг мечтае да стане силен – добре е човек да стане богат, но какво ще придобие с това богатство; добре е човек да бъде силен, но какво ще придобие с тази сила? Когато човек стане силен, той придобива философията на животните; философията на животните пък не е нищо друго освен философия на личния егоизъм – личният живот е най-възвишеното състояние, до което животните са достигнали. Когато човек говори за своята личност, той е в положението на животните, които са издигнали своята личност в култ. Питам какво може да създаде човек, който живее в своята личност или в насилието? Насилието е родило пак насилие, нищо повече; насилието пък е създало законите – днес законите съществуват за насилниците, но не и за праведните.

Ще приведа един анекдот, който се отнася за онова време още, когато насилието се е явило за пръв път между животните. Първото дело, което се завело между животните, било по повод оплакванията на един вълк: този вълк подал заявление до първия съдия, в което се оплаквал от една овца, че изяла един вълк. Съдията прочел заявлението и казал: „Понеже този случай е изключителен, аз се отказвам да разглеждам такова дело – никъде досега не се е чуло подобно нещо. Не е възможно овца да изяде вълк, вследствие на това не съществува закон, който може да съди овцете за такива престъпления. Това заявление ще се тури настрана, няма да му се даде ход, докато не се провери факта; за тази цел ще се свика събрание от възвишени същества, които да проверят истинността на факта и ако той се окаже действителен, тогава само ще се издаде закон за съдене на овцете за подобни престъпления.”

Казвам: в света не съществува още закон, по който да съдят праведните; аз наричам праведните хора овце, а грешните – вълци. Следователно за праведните няма закон, а за грешните има; с други думи казано, за праведните има неписани закони, а за грешните има писани закони. Едни от неписаните закони, по които трябва да се ръководят праведните, са следните: те трябва да обичат, да вършат Добро, да се жертват. Обаче няма закон, който да наказва праведния – защо? Защото невъзможно е праведният да греши – казано е в Писанието: „Роденият от Бога грях не прави.” Праведният е роден от Бога, значи праведният грях не прави, грехът не е присъщ на неговото естество. Ето защо невъзможно е овцата да направи такова престъпление, каквото вълкът прави; в този смисъл всичко може да направи овцата, но вълк да изяде – никога! Съвременните хора трябва да имат нови разбирания за Живота, ако искат да бъдат силни, разумни и добри.

Сега, като говоря за избраните, аз предполагам, че те не се обиждат – каквото и да се каже, те не трябва да се обиждат. Въпреки това и те понякога се докачат. Който не е от избраните и върви по закона на животните, той ще каже: „Аз съм силен човек и трябва да си пробия път по който и да е начин – било с рогата си, било с копитата си.” Избраният не може да си служи нито с рога, нито с копита, защото между Силата, Разумността и Доброто съществува тясна връзка. Разсъжденията на съвременните хора са диаметрално противоположни на тия от Божествения свят – по силата на своите разсъждения те вървят с главата си надолу, обаче трябва да се знае, че Разумността се ражда от Доброто, което е основа на Божествения свят. От Разумността пък се ражда Силата.

Следователно ако Доброто не съществува, и Разумността не съществува; ако Разумността не съществува, и Силата не съществува. Който е силен, той може да бъде и самостоятелен – това показва, че този човек е разумен; силният човек трябва да бъде и добър. Който се отклони от тези правила на Живота, той се изражда, той се натъква на ред нещастия и страдания, тъй щото нещастията в света идат по единствената причина, че в Силата няма Разумност и Доброта – Сила без Разумност и Доброта създава само страдания и нещастия. Страданията се явяват като резултат на стълкновения между мислите, чувствата и постъпките на хората – който не разбира този закон, той търси причините на злото вън от себе си и постоянно се оплаква; който разбира този закон, той знае, че причините на злото седят в самия него. Вън от нас е Бог, който създаде света, тъй щото, ако мислите, че злото е вън от вас, вие ще дойдете до заключението, че злото е в Първата Причина, в Бога. Обаче съществува следният закон: никога частта не може да даде мнението си за цялото; никога произведението на човека не може да даде мнението си за своя творец. Да твърди човек, че злото е в Бога, то е все едно вълкът да се оплаква от овцата, че тя изяла един вълк; колкото е възможно първото твърдение, толкова е възможно и второто – невъзможно е овца да изяде вълк, значи у Бога няма никакъв повод за зло.

Питам какво може да се придобие със злото? Преди всичко злото не може да бъде обект за човека. Кражбата например е зло, но кой краде – само слабият човек краде. Обаче парите могат ли да се крадат? Човек може да открадне златото на някой богаташ, да го употреби за свои нужди, но в края на краищата това злато не излиза вън от Земята – златото, скъпоценните камъни могат да се използват от един, от друг човек, но замине ли човек за онзи свят, той оставя богатството си на Земята. Човек заминава за онзи свят както е дошъл, без никакви богатства, без никакъв имот – материалните, физическите блага той оставя на Земята, отдето ги е взел.

Казвам: съвременните хора са построили живота си на лъжлива основа, която те сами си създали. Докато човек мисли, че причината на злото е вън от него, той винаги ще изпитва горчивината на това зло; ако мисли, че причината на злото е в него, той ще може да премахне тази причина и ще се освободи от злото. Злото не е нищо друго освен отношение на нещата; когато човек знае отношенията на нещата, той ще може да се въздържа от злото. Какво струва на човека да въздържа езика си от лоши думи, какво струва на човека да въздържа ума си от лоши мисли, какво струва на човека да въздържа сърцето си от лоши чувства? Нищо не коства на човека да се въздържа от всичко лошо и нечисто; въздържа ли се от лошото, от злото, той може да бъде щастлив. Щом хората искат да бъдат щастливи, тогава и Бог, който е у тях и от когото те са излезли, и Той иска тяхното щастие – това е Божествено желание. Обаче който нарушава щастието на другите, едновременно с това той ограничава Бога в тях. Бог иска да бъде щастлив във всички същества – невъзможно е един човек да бъде щастлив, а другите да бъдат нещастни; невъзможно е Бог в едного да бъде щастлив, а в другите да бъде нещастен. Който мисли, че това е възможно, той поставя и себе си, и другите хора в противоречие.

Следователно моралът не се отнася само за едного – истинският морал е общ за всички същества. Този е пътят за всеки, който иска да прогресира, да стане съвършен; не вървите ли в този път, вие ще изпаднете в заблуждение и ще очаквате друга епоха, с по-благоприятни условия за вас – да дойдат други Учители, други Ангели и т.н. Учители всякога е имало в света, Ангели всякога са слизали на Земята, благоприятни условия всякога са съществували, но човек може да използва всичко това, когато Божественото в него се пробуди. Учителят, Ангелът не може да внесе Божественото в човека, но той може само да даде условия за неговото развитие – другояче Животът няма смисъл. Ако Животът отсега нататък ще се внесе, ако дарбите отсега нататък ще се придобиват, може да се каже, че хората криво разбират или пък те са много закъснели в своето развитие.

Някой казва: „Еди-кой си човек не е добър” – какво разбирате от тези думи? Когато казвате някому, че не е добър човек, това подразбира, че той не е работил достатъчно. – „Ти не си добър художник.” Вярно е, досега още не съм работил както трябва, отсега нататък ще работя. – „Ти не си даровит човек.” Вярно е, че не съм даровит, защото не съм работил както трябва; ще работя повече, за да развия дарбите си. Не само това, но хората още не са дошли до положението така да правят Добро, че и те да са доволни от себе си, и Бог да е доволен от тях. Всеки има опитност, знае какво нещо е Бог да е доволен от него и какво нещо е Бог да не е доволен от него. Някой може да е направил голямо добро, съградил църква или училище, и всички вестници да пишат за него, но въпреки това той е недоволен от себе си – защо е недоволен от себе си? Защото Бог е недоволен от него, не е видял неговото Добро и не е дал мнението си. Някога човек направи толкова малко Добро, едва видимо под микроскоп, но той е доволен от себе си, цял ден е радостен, щастлив – защо? Защото само Бог е видял това малко Добро и го е похвалил. След известно време човешкото дойде в него и той си казва: „Направих едно малко добро, но то нищо не струва; сега ще направя едно голямо добро, че да хване място.” Наистина, направи едно голямо добро, но с него заедно изгубва и малкото. Истинско Добро е това, което никой друг не го и видял освен Бог. С големите работи човек изгубва и малките – който се е стремял към големи работи, той е изгубил всичкото си състояние. Ако някой ви убеждава, че с големите работи, с големите предприятия вие ще станете светии, ще наследите Царството Божие, не хващайте вяра на думите му. Човек може да наследи Царството Божие и с най-малкото Добро. С най-малкото Добро се влиза в Царството Божие, но и при най-малкото престъпление се излиза от Царството Божие – в това се изразява съвършената Любов. Който е в Рая, той е силен, добър и разумен; който е извън Рая, той е слаб, глупав, лош човек – тази опитност всеки я познава, но не се спира върху нея да я обмисли и да я проучи.

Сега ние влизаме в свят, в който има установени правила и закони, които абсолютно трябва да се спазват. От Силата, Добротата и Разумността на човека зависи да остане ли той в този свят, или да излезе вън от него. Човек иска да бъде свободен, но свободата му се обуславя от неговите мисли, чувства и постъпки – ако храни в себе си лоши мисли и чувства, той ще носи техните последствия. Тези последствия пък го ограничават – за всяка лоша дума, за всяко лошо чувство и за всяка лоша мисъл той се съди. И обществото постъпва по същия начин. Мнозина казват: „Ние не можем да спазваме правилата на обществото, защото неговият морал е отживял вече времето си.” Питам кой морал днес е жив? Живият морал седи в общение с Бога; за тази цел човек трябва да започне с Доброто – то е извор на Любовта от всички векове. Доброто е основа на целокупния Живот, то е основа на Божествения свят.

Някой казва: „Какво ще придобия, ако съм добър?” Който е добър, той ще стане разумен, а после и силен. Разумността изключва всякаква лъжа – най-малката лъжа, най-малкото зло в човека показват, че той не е добър, нито е разумен. Казвате: „Възможно ли е човек да не допусне в живота си поне една бяла лъжа?” За съвършения е възможно – казано е в Писанието: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш, който е на небеса.” Ние говорим за учениците, които могат да бъдат съвършени. Разумността е присъща на съвършения, а тя се развива при отсъствие на лъжа – най-малката лъжа е в ущърб на Разумността. Дойде ли лъжата, в съзнанието на човека настава тъмнина и той постепенно оглупява – лъжата е мантия на неразумния живот. Докато силният човек не си служи с насилие, той запазва Силата си; допусне ли най-малкото насилие в живота си, той губи Силата си. В каквато малка форма и да се изяви насилието обаче, като живо същество в дългия процес на развитието си то оказва влияние върху човека и той постепенно губи Силата, както и Разумността си. Какво ще остане от човека, ако той изгуби Силата, Разумността и Добротата си – къде е човекът тогава?

Някой казва, че за да не губи човек силите си, той трябва да вярва в Бога. Питам, нима езичниците не са вярвали в Бога? – „Трябва да се обичаме!” Нима вълкът, змията не обичат своите малки? Трябва да се знае за каква обич се говори. Да обичаме своите си, да обичаме себе си, това е една обич – тя е частична обич; да обичаме Бога, това е друга Обич – който има такава Любов, той и на мравката ще помага и ще я обича. Един ден тази малка мравка ще достигне до положението на Ангел, който ще помага на всеки, който й е помагал, който й е правил добро; и след това този човек ще се чуди защо се излива толкова обич върху него, но мравката ще му каже: „Едно време, когато бях мравка, ти ми помогна, ти спаси моя живот – това, което имам днес, дължа на теб, ти стана причина да прогресирам.” Питам знаете ли колко Ангели работят днес върху вас за Доброто, което някога сте им направили? Знаете ли обаче и колко Ангели сте спрели в развитието им със злото, което сте им направили?

Сега аз ви говоря по човешки за изяснение на идеята – да разберете защо едни същества ви обичат, а други не ви обичат. С това не искам да ви направя повече отговорни, отколкото трябва. Кое е по-хубаво за вас – да срещнете едно същество, което има пълно доверие у вас за Доброто, което някога сте му направили, или да ви поглежда с недоверие? Обичта изключва всякаква лъжа навън; лъжата разрушава човека, затова тя не може да се извини – който се опитва да извини лъжата, той се опетнява. Срещна ли лъжата, аз не се спирам пред нея, но я отхвърлям настрана, както Христос отхвърли сатаната и каза: „Махни се, сатано, оттук!” Какво значат думите махни се? Това значи: „Иди да изпълниш Волята Божия; щом изпълниш Волята Божия, тогава ще дойдеш при Мен.” Кажете ли, че някой ви е изпъдил, това подразбира, че този човек ви е изпратил да изпълните Волята Божия; щом изпълните Волята Божия, ще се върнете при него – искате ли да ви обича някой, преди всичко вие трябва да изпълните Волята Божия. Някой казва: „Ти не ме обичаш”; защо не те обича този човек? Защото нищо не даваш. Ние обичаме Бога, защото Той ни дава всичко. Който нищо не дава, а иска да го обичат, подразбира, че иска от някого онази любов, която той има към Бога. Това е невъзможно – защо? Защото Божественото обича и Божественото се обича – само по този начин Божественото се развива. Когато обичаме Бога, ние обичаме Божественото в себе си и в другите хора; не Го ли обичаме, ние отхвърляме развитието на Божественото, което ни е дадено от Него – тази е първата лъжа в света.

Днес всички хора очакват спасението си от Христа. Казвам: ако в живота на Силата не можете да изключите насилието, ако в живота на Разумността не можете да изключите глупостта и ако в живота на Доброто не можете да изключите злото, вие нищо не можете да постигнете. Казвате: „Така и така говорят хората” – какво говорят хората и какво се говори на тях аз оставям настрана; за вас е важно какво се говори на съвършените. Казвате: „Кой човек е съвършен?” Според мен съвършен човек е силният, разумният, добрият. Кой е силен човек? Силен човек е този, у когото няма насилие. Кой е разумен човек? Разумен човек е този, у когото няма глупост, у когото няма лъжа. Кой е добър човек? Добър човек е този, у когото няма зло. Ако някой пита не може ли без насилие, казвам му: „Махни се!” – „Без лъжа не може ли?” – „Махни се!” „Без зло не може ли?” – „Махни се!” По тези въпроси аз не искам да се разговарям – нека всеки прави това, което си знае. Може ли без насилие, без лъжа и без зло в света? Според мен това е възможно, аз съм го проверил хиляди пъти досега и казвам: човек може да живее и без насилие, и без лъжа, и без зло.

Казвам: всички същества са дошли в света, седнали са пред Божествената трапеза и си взели каквото пожелали. Едни са взели от меда, станали са пчели, но видели, че с мед само работата не става; други са взели от маслата и парфюмите, станали са птици, но видели, че с масла само работата не става; млекопитаещите взели храната, но видели, че с ядене и пиене само работата не става; най-после дошли хората, едни от тях взели книгите – станали учени, други взели Доброто, някои пък – Разумността. В края на краищата те разбрали, че нито само с учение, нито само с Добро, нито само с Разумност може да се върши работа – какво трябва да се прави тогава? Според закона на Божията Любов всички добродетели трябва да се съединят в едно – Любовта е вътрешна сила, която синтезира всички неща. Ако човек не може да съединява частите в едно цяло, ако не може да ги осмисли, да намери допирните точки между тях, той не може да разбере Живота, нито Любовта. Такъв човек не може и да обича – смисълът на Живота е да обичаш и да те обичат. Какво коства на човека да обича; какво коства на чешмата да дава от своята вода и да уталожва жаждата ви, какво ви коства след това да й благодарите? На същото основание и човек като чешмата може да даде и да получи, понеже Божественото извира от него. Когато човек даде ход на онази непреривна деятелност в себе си, за да използва Силата, Разумността и Доброто както Бог изисква, той ще получи одобрението на Бога. Затова именно и Христос казва: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни!” Казано е още: „Както ме Отец възлюби, така и аз ви възлюбих” – и наистина, Бог всеки ден ни изявява Своята Любов.

Днес много проповедници говорят за идването на Христа и Го очакват да дойде, облечен със слава и великолепие, с мантия на тялото и с корона на главата си. Какво представляват мантията и короната? Те представляват добродетелите на Христа, с които Той е облечен. После казват, че Христос ще съди хората – кои хора ще съди? Грешните; в света има закон за съдене на грешните, но не и на праведните, значи има закон за злото, но не и за Доброто. Съдба има за онези, които вървят в пътя на злото, обаче за праведните няма съдба. Който иска да стане съвършен, той трябва да се освободи от всички лъжеучители и лъжеучения вън и вътре в него – защо? Защото Учителят никога не може да лъже; ученикът може да лъже ученика, но Учителят никога не може да лъже учениците. Например ученикът може да каже за нещо, че тъй е чул, тъй разбрал, тъй мисли и т.н., Учителят обаче никога не може да говори неща, които не знае положително. Който лъже, той е ученик; който не лъже, той е Учител. Учител е само онзи, в когото няма насилие, няма лъжа, няма зло; щом в някой човек има насилие, лъжа и зло, той е ученик – нищо повече. Това е новото определение за Учител и ученик.

И тъй, ученикът е изложен на противоречия, вследствие на което той има възможност да лъже. Христос казва: „Достатъчно е на ученика да бъде като учителя си”, т.е. да няма в него насилие, лъжа и зло. Ученикът трябва да бъде силен, да изключи насилието от себе си, за да могат всички да му се радват; ученикът трябва да бъде разумен, никога да не лъже; той трябва да бъде добър, никога да не прилага злото. Някой казва: „Учителят ме излъга” – не, Учителят никога не може да лъже; ако някой ви е излъгал, ще знаете, че той е ученик. Понятието за Учителя е строго определено: в Учителя няма абсолютно никакво насилие, никаква лъжа, никакво зло. Това правило трябва да имате предвид в живота си; ръководите ли се от това правило, вие ще разбирате всички попълзновения в себе си, както и тия на хората около вас. Който върви по закона на Любовта, Мъдростта и Истината, той е Учител; който не спазва тия закони, той е ученик.

Преди години ме поканиха на гости в едно семейство, мъжът на което се считаше почти за адепт; и той, и жена му намислили да ме изпитат по всички правила на изкуството: те ми показват една икона, изровена дълбоко някъде от земята, и ми я препоръчват като старина с особена чудотворна сила. Наблюдавам и двамата, виждам, че и те не са сигурни в думите си; тогава аз им казвам: „Щом казвате, че тази икона е чудотворна, оставете я на същото място, отдето са я изкопали, постройте там една малка барачка – да стане това място аязмо, за да дохождат хората да се лекуват – така само ще опитате силата й.” Аз виждам, че тези хора ме изпитват, но нищо не казвам – преди всичко тази икона е нова, а не стара, както те казват; някои хора са я заровили някъде в земята, а после при правене на разкопки тази икона била намерена и случайно попаднала в ръцете на моите познати.

Казвам: по същия начин постъпват и съвременните хора – вземат някоя своя икона и я препоръчват за чудотворна, обаче всички неща трябва да се опитат, да се разбере тяхната сила. Наистина има някои чудотворни икони, дълбоко скрити в душата на човека, но в него има и фалшиви икони – човек може да се спаси с истинските чудотворни икони, но не и с фалшивите. Днес всеки иска да бъде свободен, обаче той не може да бъде свободен, докато си служи с насилие, с лъжа, със зло; най-малкото насилие, най-малката лъжа и най-малкото зло са в състояние да привлекат към себе си същества, умовете на които са толкова фини, че веднага заробват човека – те го насилват, ограбват, докато напълно го разрушат. По този начин човек остава мъртви кости – на какво може да се радва тогава?

Мнозина се оплакват от живота и казват, че ги нападали; ще ги нападат, разбира се, провидение има в света. Било е време, когато вълкът не е могъл да напада овцата – защо? Има причини за това: вълната на овцата съдържала такава енергия, че който вълк се решавал да приближи до нея, ставал на пух и прах. Едно време овцата била най-силното същество – който тигър или вълк се опитвал да я нападне, нищо не е оставало от него, никой не е могъл да устои срещу нея. Обаче по някакво стечение на условията в овцата влязла една малка лъжа, вследствие на което тя изгубила силата си; от това време вече вълците започнали да мачкат, да нападат овцете и да ги ядат. Следователно има причини, които карат вълка или мечката да нападат човека – причините са в самия човек. Овцете допуснаха в себе си една малка лъжа и изгубиха силата си; същото може да се каже и за човека: първоначално човек бил облечен с огнена дреха, вследствие на което нищо не било в състояние да му причини зло – значи, като допуснал лъжата в себе си, той отворил вратата на злото. Каквото става вътре в човека, това става и вън от него, и след всичко това човек се чуди на неуспеха си. Дойде една красива мисъл в ума му, но не се минава много време и тя изчезва – изяжда я някой; дойде едно красиво чувство в сърцето му, но скоро след това изчезва – изяжда го някой.

Казвате: „Какво трябва да се прави тогава?” Ето какво трябва да правите: изключете насилието от себе си, изклю-чете лъжата от себе си, изключете злото от себе си! Не е въпросът външно да се освободите от тях, аз не говоря за външните отношения – важно е вътрешно да се освободите от тях, да дойдете в единство с Бога, да Му се подчините. – „Как ще се подчиним на Бога?” Като не вършите насилие, като не говорите лъжливи работи, като не правите зло – по този начин само човек може да види красивото лице на Бога, да се съедини с Него и да получи Неговото одобрение. При това положение от всеки косъм на човешката глава ще излиза огън, ще пръскат искри; след това ще му израснат криле, с които ще хвърчи навсякъде из пространството, без да го види някой, без да му се препятства. Тогава човек може да каже: „Сега разбирам дълбокия смисъл на Живота, разбирам какво значи служене на Бога.”

Разправят за един религиозен човек, че обещавал на свои братя, пред които минавал за напреднал в духовно отношение, че може да им даде ключовете на Живота. Казвам: този брат сам се нуждае от хората да го хранят, а ще им дава ключовете на Живота; той сам се нуждае от поддръжка, а развива теория за ключовете на Живота. Като говорил дълго време върху този въпрос, слушателите му го запитали: „Де са ключовете, дай да ги опитаме!” – „Аз развих темата само, а вие ще работите.” Не, човек не трябва да говори празни работи. Има три ключа на Живота: първият ключ е на Любовта, вторият ключ е на Мъдростта, третият ключ е на Истината. Който обича, той има ключовете на Живота в себе си и може да ги дава и на другите; когото обичат, и той също така може да се ползва от тия ключове.

Има начини, методи, чрез които тия ключове могат да се прилагат правилно – те са прости методи, и малките деца могат да прилагат тия ключове, особено ключа на Любовта. Който иска да се ползва от ключа на Любовта, той трябва да стане малко дете; който иска да се ползва от ключа на Мъдростта, той трябва да стане стар човек на сто и двадесет години; който иска да се ползва от ключа на Истината, той трябва да стане млада красива мома, да се движи с бързината на светлината – стане ли човек дева, девица, той ще придобие Абсолютна свобода. Тъй щото иска ли човек едновременно да се ползва от трите ключа, той трябва да стане малко дете, стар човек на сто и двадесет години и млада красива мома, подир която да тичат всички хора – малкото дете представлява сърцето, старият човек – ума, а младата мома – душата; и тогава според случая човек ще се проявява или като дете, или като стар дядо, или като красива мома.

Сега аз не питам съвършените дали са разбрали и приложили тия ключове, но казвам на вас: направете опит да видите какво сте и докъде сте достигнали – постарайте се да станете малки деца, стари дядовци и млади красиви моми. На съвършения казвам: стани малко дете – покажи, че прилагаш ключа на Любовта; после стани стар дядо на сто и двадесет години – покажи, че прилагаш ключа на Мъдростта; най-после стани дева, млада красива мома, която се движи с бързината на светлината – покажи, че прилагаш ключа на Истината. Който владее тези ключове, той заслужава почитта и уважението на всички разумни и възвишени Същества. И наистина младата мома и дядото заслужават почит и уважение, а детето се ползва от обичта на другите – кой как види малко дете, все ще му даде нещо сладко. Като видят стар човек, ще му отдадат почит и уважение, а като видят млада красива мома, всички ще хукнат подир нея – защо хората тичат подир красивата мома? Защото всички желаят да бъдат в нейното положение, да имат тази небесна Чистота. Няма по-красиво нещо от девствеността, от Чистотата. Христос казва: „Само чистите по сърце ще видят Бога“ – с други думи казано, девиците ще видят Бога, младите деца ще почувстват Божиите ръце, а старите ще изпитат Божието благоволение – този е идеалът на всяка душа. Който разбира идеала на душата си, той ще разбере и смисъла на Живота; не разбира ли идеала на душата си по този начин, Животът за него ще остане без цел и без смисъл. Тогава хората ще бъдат деца, без да знаят защо са деца, ще бъдат стари, без да знаят защо са стари, ще бъдат деви, без да знаят защо са деви. Човек непреривно трябва да мени състоянията си в Живота – ту дете трябва да бъде, ту стар мъдър човек, ту млада красива мома-дева.

Като казвам, че човек трябва да минава през фазите на детето, на стария човек и на девата, аз вземам тия състояния като символи. Детето вземам в смисъл на малко смирено същество, пълно с Радост и Чистота – всички му се радват и то на всички се радва – детето постоянно мисли как да зарадва скръбните хора, как да ги направи щастливи; старият човек вземам в смисъл на мъдрец – човек пълен със знания, с богатства, със сили, за които търси най-правилен начин да ги раздаде; младата мома пък символизира посвещение, смирение, служене на Бога. По този начин се осмисля целокупният Живот. И наистина, каква по-висока идея може да съществува от служене на Бога? Казано е в Писанието: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго истиннаго Бога” – да познаем Бога като деца, които постоянно мислят да направят нещастните хора щастливи; да познаем Бога като стари хора, които търсят начин да предадат знанието и богатството си на другите, да се ползват от него; да познаем Бога като млади моми, като деви, които искат да внесат велик идеал в Живота – Любов към Бога и Любов към ближния.

Съвременните хора могат да бъдат щастливи, могат да бъдат съвършени. Щастието и съвършенството са извън времето и пространството – няма същество, което може да ви ограничи в правене на Добро. Дойде ли се до Доброто, даже идват Същества да помагат на човека; тъй щото станете ли като дете, всеки ще ви помага, всеки ще се притичва да ви услужва – и забележете, когато детето заплаче, всеки се притичва да му услужи. Казано е, че Бог помага на слабите – кои са слаби? Слаби са децата, които искат да направят всички хора щастливи и радостни; с други думи казано, слаби са онези, които абсолютно не мислят за себе си. Това не подразбира, че те са забравили себе си, но те казват: „Ние ще намерим себе си, когато намерим всички хора, понеже всички сме излезли от Бога.” Когато хората са недоволни от нас, и ние сме недоволни от себе си – само по този начин ще разберем, че сме удове на едно цяло. Когато един пръст от ръката заболее, болката ще се предаде на цялото тяло, следователно докато насилието, лъжата и злото съществуват в света, в най-малката форма даже, те винаги се отразяват върху Божествения организъм, в който и ние живеем – при това положение вече ние не можем да бъдем щастливи. Ето защо всички трябва да работим заедно с Бога, да изхвърлим от Божественото тяло, в което и ние живеем, насилието, лъжата и злото. Като освободим, като очистим Божественото тяло от тия утайки, ние ще бъдем щастливи, доволни, че сме извършили една работа.

Сега аз искам да бъдете свободни, да не допускате в ума си мисълта, че сте най-грешните хора в света. Не е въпросът кой е грешен и кой – не; за художника е важно всяка линия да бъде на мястото си, а дали тя ще бъде права или крива, това зависи от нейната служба. Когато той дръпне една линия, която представлява веждите на човека, тази линия трябва да бъде изразителна, да е съгласна с действителността; тоновете на музиканта трябва да бъдат чисти и верни; красивата мома трябва да бъде абсолютно красива във всяко отношение; в речта на красноречивия оратор не трябва да има никакво насилие, никаква лъжа, никакво зло. Има ли насилие, лъжа и зло, тази реч не е съвършена – Божествената граматика не търпи нищо излишно. Казвате: „Ние трябва да бъдем добри” – това не трябва даже и да се говори, защото ако човек не е добър, той ще бъде лош. Доброто и злото взаимно се изключват – Доброто е абсолютна реалност, върху която всичко може да се гради, злото пък е абсолютно ограничение, следователно Доброто е основа, Разумността е градеж, а Силата е придобит резултат. Ако не поставите Доброто за основа, и Разумността не може да се прояви; щом Разумността не се прояви, и Силата не може да дойде.

Сега аз не искам да възприемате тия неща механически, но казвам на музиканта: „Ти трябва да свириш добре – това е в естеството ти!” Да свириш добре – това е Свобода; да бъдеш разумен – това е Светлина в Свободата; да бъдеш силен – това значи да бъдеш независим. Човек може да бъде добър, разумен и силен, когато е едно с Бога – Бог е цялото, а хората са части от това цяло. Ако вървим в Божия път, животът ни ще се осмисли; не следваме ли Неговия път, ние Го отделяме от себе си и живеем откъснати от цялото, следвани от нещастия и страдания. Всеки ден Бог се проявява между хората, но не дава да Го видят – щом направи някакво Добро, Той моментално се скрива и остава човека да се радва, че е получил нещо хубаво, без да знае откъде е дошло. Бог постоянно посещава хората – те се радват; и Бог се радва, като им показва начин, по който и те могат да постъпват. Който постъпва като Бога, той ще бъде добър, разумен, силен и здрав, в дома му няма да има нещастия и несрети, а пътят му ще бъде всякога отворен. Казвате: „Защо не е така?” – чудно нещо, вие сте в затвор, с букаи на краката и пазачи с пушки в ръце ви пазят; можете ли при това положение да бъдете свободни? Вън от затвора обаче обикалят Бели братя, които ви изпращат писма, храна, дрехи, грижат се за вас. Значи едновременно ви пазят два вида братя – едни отвън, които ви помагат, и други отвътре, които следят да не избягате. Казвате: „Какво трябва да се прави?” Ще плачете, ще се молите, докато дойде Бог да ви освободи – Той ще дойде при вас през една малка дупчица и ще ви каже: „Стани, облечи се!” Извикай на помощ твоята първа добродетел – Доброто; след това извикай Любовта, от която Доброто е излязло – по този начин ти ще се смалиш, ще станеш малък като дете и ще излезеш и през най-малката дупчица, без да те види някой. Щом излезеш в света, дето е мрак и тъмнина, Бог ще каже: „Сега запали фенерчето си, т.е. Знанието, с което разполагаш, и тръгни напред.” Като раздадеш богатството, т.е. Знанието, което имаш, ти ще станеш неузнаваем, от бялата ти коса, брада и мустаци нищо няма да остане, ти ще се превърнеш на млада красива мома, подир която ще тичат всички хора – стражари, затворници, началници и т.н.; по този начин затворите ще се изпразнят, никой няма да остане в тях. Следователно който иска да излезе от затвора, най-напред той трябва да се смали, да се превърне на малко дете; като излезе от затвора, той трябва да бъде стар сто и двадесет годишен дядо, да отиде между хората, да раздава от своето богатство и знание; най-после, като раздадете богатството си, вие ще се превърнете на млада красива мома, подир която ще хукнат всички хора – така те ще излязат от затвора и ще осмислят живота си.

Ще кажете: „Можем ли и ние да направим това?” Аз говоря какво могат да направят съвършените, а какво могат да направят обикновените хора, то е друг въпрос. Аз описвам една картина, която съм видял, която и вие скоро ще видите. – „След колко години?” След един Божествен ден, в който Божественото слънце ще изгрее и няма да залезе. Тъй щото иска ли човек да види тази картина, той трябва да бъде добър, разумен и силен. Силата на човека седи в Любовта му към Бога – обикне ли Бога, сърцето му ще се запали и Светлината на съзнанието му ще се увеличи. Сърцата на много хора са запалени днес и те светят като Слънце – те са съвършени хора. Ако по лицето на Земята нямаше съвършени хора, и Слънцето нямаше да изгрява. Докато Слънцето не е изгряло, всички трябва да вземат участие в изгряването му; изгрее ли веднъж, вие трябва да кажете: „Да живее Слънцето, да живеят съвършените!” Слънцето, което изгрява всеки ден, никога не залязва – привидно само Слънцето изгрява и залязва; за съвършените обаче Слънцето никога на залязва – който мисли като съвършените, неговото Слънце никога не залязва.

Сега ще ви дам три правила, които непременно трябва да спазвате. Първото правило: не презирайте тялото си – каквото тяло ви е дал Бог, бъдете благодарни, понеже без него не можете да живеете; по-добро тяло от сегашното не можете да имате, не искайте друго тяло. Бъдете благодарни от тялото си и го пазете хубаво, защото тялото е резултат на вашите мисли, чувства и постъпки от миналото – сегашното ви тяло е израз на миналото, то е свършен факт, но като градите всеки ден, в бъдеще ще имате друго тяло.

Второ правило: не презирайте вашите чувства, вашето сърце – каквито чувства и да имате, не ги презирайте.

Трето правило: не презирайте вашите мисли – каквито и да са вашите мисли, не ги презирайте.

И тъй, пазете тялото си здраво, пазете сърцето си чисто и светло, пазете ума си чист и светъл! За да бъде тялото ви здраво, силно, не трябва да си служите с насилие; за да бъде сърцето ви чисто, никаква лъжа не трябва да влиза в него; за да бъде умът ви светъл, никакво зло не трябва да влиза в него. Когато тялото на човека е здраво и силно, отвън нищо не може да го засегне – и в затворнически халат да го облекат, и букаи на краката да му турят, той пак ще си остане свободен, напълно неограничен. Здравето си остава здраве, силата си остава Сила, чистотата си остава Чистота – никой не може да ограничи Свободата, никой не може да я засегне. С други думи казано, ако в живота си човек не употребява насилие, ако в сърцето си не употребява лъжа и ако в ума си не внася зло, той е свободен, никой не може да го ограничи – само по този начин човек ще има ясен поглед върху всичко, което го заобикаля. Който върши Волята Божия, той ще бъде едно от Неговите деца – такъв човек ще бъде силен, разумен и добър. На силния всеки се радва, на разумния всеки се радва и на добрия всеки се радва.

Като говоря за силния, за здравия човек, аз изключвам хилавия, за хилавите не говоря. Ако говоря за хилавите, бих им държал съвсем друга беседа: ще им кажа, че ако и най-хилавият или най-болният приложи правилата, които се дават в Школата, той ще има добри резултати. Ако човек изключи от себе си насилието, лъжата и злото, той ще се свърже с Божественото начало в себе си; тогава всички болести, всички недъзи в тялото, ума и сърцето ще изчезнат – те ще се съблекат от нас така, както змията съблича кожата си. Тогава у нас ще влезе нещо ново – нова мисъл, ново чувство, които ще ни подмладят; подмладим ли се ние, и светът около нас ще се преобрази, пречките, които дотогава са съществували в ума и сърцето ни, ще се премахнат и ние ще почувстваме Доброто във всичката му вътрешна красота. Доброто е истинската храна, която хората трябва да употребяват.

Казвате: „Как ще се спаси светът?” Когато всички хора – майки и бащи, братя и сестри, учители и ученици, свещеници и проповедници, управляващи и управляеми – изключат от себе си насилието, лъжата и злото, светът ще се поправи. Тогава лицата на всички ще светят и те ще си подадат ръка като братя за взаимна работа – съвършените могат да направят това. При туй положение кой каквото иска, ще му се даде: пари иска – ще му дадат, хляб иска – ще му дадат, дрехи иска – ще му дадат. Но при условие никой да не иска повече от това, което му е нужно; ако той помисли за две ризи, за два чифта обувки, за две дрехи, когато се нуждае само от една, той ще изгуби всичко. Съвършеният човек мисли само за днес, за утрешния ден той не мисли.

Сега, като говоря, имам предвид практическото приложение на въпросите. Съвременните хора прилагат истините, както те знаят, обаче трябва да им се даде правилен начин за приложение. Разумните, добрите хора първо трябва да приложат новите идеи, а от тях да се научат и останалите. Някой казва: „Защо тия методи не се дават на управляващите, за да знаят как да постъпват.” Преди всичко управляващите трябва да изключат от себе си насилието, лъжата и злото като стари методи на работа, за да получат новите. Дето има насилие, лъжа и зло, там моят крак не стъпва – нищо повече. Може ли човек, който прилага старите методи, да бъде избран от Бога? Избраният човек не си служи с насилие, с лъжа и със зло, т.е. той е силен, разумен и добър човек – тази е максимата, по която различаваме избрания от неизбрания човек, по този начин само може да се разплете черното от бялото. Те така са се сплели, че постоянно се вижда ту бяла, ту черна нишка: гледам един нож, едно перо или друг някакъв предмет и в него виждам една тъмна и една светла нишка; слушам един поет да чете произведенията си и виждам един куплет светъл и един тъмен.

Един поет възпява кокичето: „Като те видях, сърцето ми трепна” – всъщност сърцето му никак не е трепнало, той не говори истината; друг поет възпява чистия извор: „Като чух песента ти, омаях се” – всъщност той никак не се е омаял. Изворът може да се възпява само след като се опита силата му, след като човек уталожи жаждата си; уталожи ли жаждата си, той ще го възпее, ще пожелае и друг път да пие от неговата чиста, освежителна вода. Ако така се възпява извора, това е съгласно с Истината; вън от това описание на извора всяко друго не е съгласно с Истината. Че сърцето на поета трепнало, че той се омаял, без да пие от водата на извора, това не е истинска поезия. След всичко това хората ще кажат: „Отлична поезия”; истинската поезия трябва да бъде жива – Живот да блика от нея. Да трепне сърцето на поета от вида на кокичето, това подразбира да е направило то някакъв преврат в сърцето му и поне през този ден той да е станал по-силен, по-разумен и по-добър. Нека поетът пише: „Откакто те видях, от силата ми изчезна насилието, от ума ми изчезна лъжата и от сърцето ми изчезна злото. В теб, кокиче, в твоята белота и невинност видях съвършеното Божие лице.” В това кокиче се крие един Ангел, който седи със затворени очи, мълчи, срамува се да погледне наоколо си; обаче каже ли поетът, че сърцето му трепва при вида на кокичето, той веднага отваря очите си и го поглежда – защо? За да покаже, че от този момент насилието изчезва от поета и остава Силата, лъжата изчезва и остава Разумността, злото изчезва и остава Доброто. Кокичето отваря очите си за поета и казва: „Сега вече можеш да ме гледаш и аз мога да те гледам, защото в теб има Сила, Разумност и Добро.”

Сега желая на всинца ви да бъдете такива поети, че като възпявате кокичето, наистина сърцето ви да трепне. При това трябва да се отворят очите на вашето кокиче, т.е. на вашия Ангел – той да ви погледне и вие да го погледнете. Вашият Ангел не трябва да остане със затворени очи пред вас. Кога човек трябва да бъде със затворени очи и кога с отворени?

Един художник поиска да ме рисува и ме нарисува със затворени очи; някои запитваха защо този художник ме нарисувал със затворени очи. Казвам: понеже в света има много насилия, много лъжи и много злини, аз не искам да гледам. След това друг художник ме нарисува с отворени очи; запитваха защо този художник ме нарисувал с отворени очи. Казвам: понеже в света дойдоха съвършените, аз искам да ги гледам. По същия начин и вас могат да ви рисуват със затворени очи. Когато човек затваря очите си, това изразява скръбно състояние; когато отваря очите си, туй представя радостно състояние. Желая да ви рисуват с отворени очи, да бъдете радостни и весели, да се радвате на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина. Желая ви да се радвате на Живота, който ви е даден на Земята; не е нужно да мечтаете за Ангелите – който може да живее на Земята добре, той ще живее добре и на Небето между Ангелите. Желая ви да се радвате на трите живота – живота на Силата, живота на Разумността и живота на Доброто, т.е. на Божествения, на Ангелския и на човешкия живот. Тези три живота трябва да се съединят в едно, за да придобиете целокупния Живот. Това всички можете да постигнете не изведнъж, но постепенно. Слънцето на Живота е изгряло вече и показва, че Бог е на страната на силните, на разумните, на добрите, с една дума, Бог е на страната на праведните. Желая ви да прекарате поне един ден такъв живот – да покажете своята Сила, Разумност и Доброта, да ви видя такива, каквито сте.

Като казвам, че искам да ви видя силни, разумни, добри, разбирам да бъдете като Бога – Бог е силен, Бог е мъдър, Бог е добър. Силният човек е свободен – няма по-хубаво нещо от това, човек да бъде свободен. Щом човек е силен, разумен и добър, той всичко може да постигне. Няма нещо в света, което човек не може да направи, обаче за това се изисква работа, усилия, жертва.

В една от големите лондонски църкви, дето проповедник бил видният Спържен, се събрали няколко от членовете й да обмислят по какъв начин да съберат една сума за благотворителни цели. Най-после те се обърнали към самия проповедник със следното решение: „Понеже се нуждаем от една сума за благотворителни цели, нека се съберем и се помолим на Бога да ни достави тази сума по някакъв начин.” Проповедникът им отговорил: „Братя, няма защо да изкушаваме Господа; преди да се обърнем за помощ от другите, ние трябва да пожертваме нещо – ето аз давам една сума, дайте и вие по колкото можете и сумата ще бъде налице.” И съвременните хора постъпват по същия начин – те казват: „Трябва да дойде някой да оправи света”. Не, всеки сам трябва да даде нещо от себе си за оправянето на света. Светът може да се оправи моментално, както става и запалването на клечка кибрит – запалената клечка кибрит може да запали и цял град. Както се запалва клечката кибрит, така тя може и да изгасне; по същия начин се запалва и изгасва Слънцето. Изобщо, Слънцето не загасва, но на сто милиона години има едно изключение, когато Слънцето залязва, т.е. изгубва светлината си и тогава някои от Божествените деца, като видят, че Слънцето е загаснало, драснат клечка кибрит, запалят фитила на Слънцето с Божията Любов и то отново се запалва и гори. Същото се отнася и до живота на човека: понякога в живота на всеки човек става загасване, потъмняване на неговото слънце; това нещо съвременните хора наричат загубване или потъмняване на съзнанието – тогава човек се намира в един разрушен свят. След това трябва да дойде едно от тия Божествени деца или един Учител, който да драсне клечица кибрит и да запали загасналото Слънце – това може да стане по магически начин, моментално. Тези Божествени деца са помагачи на човечеството, те се срещат навсякъде в света. Всеки човек може да изпълнява службата на тия Божествени деца, на тези Ангели-служители; съвършените хора на Земята са именно такива въплътени Ангели.

Сега аз говоря на хора, на които очите са отворени, аз говоря за онези кокичета, очите на които са отворени и ни виждат – при това положение сърцето ни непременно ще трепне. На кои майки трепва сърцето? Сърцето трепва само на онази майка, която вижда, че очите на детето, което е родила, са отворени. Когато очите на новороденото дете са затворени или когато детето заспи вечен сън и затвори очите си, скръбта на майката е голяма. Аз желая очите ви да са отворени – казано е в Писанието: „Отвориха се очите им.” Когато Адам и Ева бяха в Рая, денем очите им бяха затворени – те гледаха със затворени очи и нищо не виждаха, обаче нощем очите им се отваряха. Лошото, фаталното беше там, че очите им се отвориха, когато Божественото слънце залезе, но късно беше вече – в Рая настана нощ и те трябваше да излязат вън, да напуснат Рая; значи очите им не се отвориха навреме. Грехът на първите човеци не е само в това, че престъпиха Божията заповед, като ядоха от забраненото дърво, но те си послужиха с насилието, с лъжата и със злото. Раят беше определен за развитието на първите човеци, но те пуснаха насилието, лъжата и злото вътре и по този начин изгубиха своето място. Когато злото дойде пред райската врата, те не трябваше да го пуснат вътре, докато не питат Господа какво да правят с него; обаче без да питат Господа, те пуснаха злото в Рая и с това създадоха цяла катастрофа както за себе си, така и за човечеството. Тъй щото дойде ли злото пред вратата на вашия Рай, кажете му: „Ще попитам Господа мога ли да те пусна вътре, или не.” Ако Господ не ви позволи да пуснете злото в Рая, вие ще седите пред вратата и ще пазите, докато най-после то се отегчи да чака и се върне назад.

И тъй, да оставим миналото настрана, то е далечна история – за вас е важно настоящето, в което е новото. Невъзможното за миналото е възможно за настоящето, в което Бог се проявява. Той е единственият мощен фактор, който може да спаси света, Той живее в човека и го учи на Добро, на Разумност, като му дава Знание, Сила, Свобода и т.н. Дето Бог минава, всичко лошо, всичко криво изчезва – насилието, лъжата и злото моментално изчезват. Ако сте готови да изпълните Волята Божия, Той ще мине покрай вас и вие моментално ще станете щастливи; ако не сте готови да изпълните Волята Божия, тогава и да мине Бог покрай вас, вие пак ще останете нещастни, каквито сте били и по-рано – вие ще искате да бъдете господари, но Бог ще ви лиши от господарството. Достатъчно е за момент само да мине Бог покрай хората, за да ги лиши от насилието, от лъжата, от злото, което са техен капитал, помощна сила, с която те работят. Следователно някои хора са нещастни, а други са щастливи – защо? Първата категория хора Бог лишава от възможността да си служат с насилието, лъжата и злото; втората категория хора Бог пък освобождава от тия отрицателни прояви на Живота. Желая на всинца ви, като дойде Бог между вас, да не ви лиши, но да ви освободи от отрицателното в Живота, за да станете весели, радостни и щастливи.

Сега всички заедно трябва да благодарите, че Бог ви е освободил от насилието, а в замяна на него ви е дал Силата; освободил ви е от лъжата, в замяна на която ви е дал Разумността; освободил ви е от злото, в замяна на което ви е дал Доброто. Тъй щото животинското, човешкото трябва да остане настрана: насилието е животинско качество – да остане настрана, лъжата е човешко качество – да остане настрана, злото е придобито от падналите Ангели – и то да остане настрана. Нека останат у човека Силата, Разумността и Доброто, в които Бог живее – само по този начин новото ще дойде у човека.

Желая ви сега Бог да живее у вас и вие да живеете у Бога!

19 август 1931 г., Преображение Господне, 5 ч.