от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене
м (Будност)
 
(Не е показана една междинна версия от друг потребител)
Ред 8: Ред 8:
 
== Будност ==
 
== Будност ==
  
10 ч. с. Хр. Койчевъ.
+
10 ч. с., Хр. Койчев
 +
 
 +
Нашият събор е един тих  залив, където могат за малко да спрат и отдъхнат корабите,  зареяни по разни посоки в окена на живота. Или по-право, той е гостоприемен дом, всред обширен лес, където пътникът спира, за да отпочине, да смени мисъл и където неволно всички стават близки един на друг.
 +
 
 +
През цялата година ние сме живели с красиви желания, с благородни стремежи, с искрени разбирания, и ние трябва да дадем пълен израз на всичко това. Още смелост, още увереност в себе си ни липсва, за да изявим онова, което ни движи, сплотява, ръководи. Изразът, това е едно изкуство, той е едно вълшебство, което знаят само тия, които владеят идеите с всичките им възможности на съчетание и познават множеството на формите. Той най-после е резултат от дълго разучаване при едни – несъзнателно свързване със същността на нещата, при други – съзнателно. Твърде съзерцателен, твърде внедрен в себе си трябва да бъде човек, за да разбира този чар. И тайната на всичко онова, което привлича човешкия ум, човешкото сърце, е онова несъзнателно или полусъзнателно показване вътрешната същина на нещата.
 +
 
 +
Виртуозността на музиканта открива една тайна, една същност на човешката душа! Също тъй лиричният дар на поета, или гениалността на мъдростта на човека, който изразява Истината.
 +
 
 +
Един от най-големите съвременни виртуози, след като се проявил като твърд способен и обещаващ музикант, отива при един учител, за да придобие при него пълното разбиране и съвършенство.  И колко бил той разочарован, когато трябвало от сутрин до вечер непрекъснато да свири най-елементарни упражнения, давани на начинаещи ученици. В края на първия месец, той се считал напълно за пропаднал, а мислил се вече и за настоящи идиот. И що? – На първия концерт след своето обучение, той добил всичката известност и слава, която вече никой не му отрекъл. Нещо съвсем малко е липсвало в неговата музика, което той по такъв необикновен начин придобил – то било изразът.
 +
 +
Може би на нас именно, предстои тази опитност: идеите, които ни вълнуват, са ясни за нас, ние имаме убеждение, но дълга и упорита работа е нужна, за да оживеят и дадат израз.
 +
 
 +
В сегашния, тъй усложнен живот, нашите разбирания, нашите методи, нашите сили отиват противовес на общото течение на мисълта, на методите на заобикалящото ни общество. Тъкмо за туй ние можем да различим, да съпоставим и да видим най-после, че външното благополучие никак не отговаря на вътрешното такова, че външната начетеност не означава още духовност или дълбочина на ума, нито пък общественото положение дава право да се заключи за проявени дарби и добродетели.
 +
 
 +
За това, когато нещата и отношенията в живота са тъй противоречиви, ученикът трябва да има една скала, у която да се разбиват несъобразностите.
 +
 
 +
Потребен е един метод, проверен и абсолютен. Тайната на едно ученичество е тайна на един такъв метод.
 +
 
 +
В света са дадени различни методи, обаче опората, стимулът на всички без изключение е една – това е будността. За всички ученици будността е начало, задача, цел, а в последствие, тя става път. Будността е дете на времето. Може би тя е най-красивото качество на Сатурна. Будността борави с най-малките математически величини; в една милиардна част от секундата се решава съдбата на цял човешки живот, на цял народ, на цяла раса, а и на цялото човечество.
 +
 
 +
За това будни, всеки при светилника си! (един девиз, повтарян от хиляди години).
 +
 
 +
На Изток, чували сме, че има школи, които, чрез магичността на думите и силата на желанието препоръчват на своите ученици постижението на задачите и идеалите си. Ако за една цел, едно духовно томление се оживи, като една вътрешна нужда, то тя възпламенена би осветила пътя към себе си.
 +
 
 +
И тъй, ако в скръбта и в радостта, в отчаяние, както и в благополучие, желаем, търсим и изговаряме будността, тя ще ни покаже метод към себе си.
  
Нашиятъ съборъ е единъ тихъ заливъ, кждЬто могатъ за малко да спратъ и отдъхнатъ корабитЬ, зарЬяни по разни посоки въ океана на живота. Или по-право, той е гостоприеменъ домъ, всрЬдъ обширенъ лЬсъ, кждЬто пжтникътъ спира, за да отпочине, да смЬни мисъль и кждЬто неволно всички ставатъ близки единъ на другъ.
 
ПрЬзъ цЬлата година ние сме живЬли съ красиви желания, съ благородни стремежи, съ искрени разбирания, и ние трЬбва да дадемъ пъленъ изразъ на всичко това. Още смЬлость, още увЬреность въ себе си ни липсва, за да изявимъ онова, което ни движи, сплотява, ржководи.
 
Изразътъ, това е едно изкуство, той е едно вълшебство, което знаятъ само тия, които владЬятъ идеитЬ съ всичкитЬ имъ възможности на съчетание и познаватъ множеството на формитЬ. Той най-послЬ е резултатъ отъ дълго разучаване при едни - несъзна-телно свързване съ сжщноститЬ на нЬщата, при други - съзнателно. ТвърдЬ съзерцателенъ, твърдЬ внедренъ въ себе си трЬбва да бжде човЬкъ, за да разбира този чаръ. И тайната на всичко онова, което привлича човЬшкия умъ, човЬшкото сърдце, е онова несъзнателно или полусъзнателно показване вжтрЬшната сжщина на нЬщата.
 
Виртуозностьта на музиканта открива една тайна, една сжщ- ность на човЬшката душа! Сжщо тъй лиричниятъ даръ на поета, или гениалностьта и мждростьта на човЬка, който изразява Истината.
 
Единъ отъ най-голЬмитЬ съврЬменни виртуози, слЬдъ като се проявилъ като твърдЬ способенъ и обЬщаващъ музикантъ, отива при единъ учителъ, за да придобие при него пълното разбиране и съвършен¬ство. И колко билъ той разочарованъ, когато трЬбвало отъ сутринъ до вечеръ непрЬкжснато да свири най-елементарни упражнения, давани на начинающи ученици! Въ края на първия мЬсецъ той се считалъ напълно за пропадналъ, а мислилъ се' вече и за настоящи идиотъ. И що? - На първия концертъ слЬдъ своето обучение, той добилъ всичката извЬстность и слава, която вече никой не му отрекълъ. НЬщо съвсЬмъ малко е липсвало въ неговата музика, което той по такъвъ необикно- венъ начинъ придобилъ - то било изразътъ.
 
Може би на насъ именно, прЬдстои тази опитность: идеитЬ, които ни Вълнуватъ, сж ясни за насъ; ние имаме убеждение, но дълга и упорита работа е нужна, за да ожиВЬятъ и дадатъ изразъ.
 
Въ сегашния, тъй усложненъ жиВотъ, нашитЬ разбирания, на-шитЬ методи, нашитЬ сили отиВатъ Въ противовЬсъ на общото тече-ние на мисъльта, на методитЬ на заобикалящето ни общество. Тъкмо за туй ние можемъ да различимъ, да съпостаВимъ и да Видимъ най- послЬ, че Външното благополучие никакъ не отговаря на вжтрЬшното такова, че външната начетеность не означава още духовностъ или дълбочина на ума, нито пъкъ общественото положение дава право да се заключи за проявени дарби и добродЬтели.
 
Затова, когато нЬидата и отношенията въ живота сж тъй разновидни и противоречиви, ученикътъ трЬбва да има една скала, о която да се разбиватъ несъобразностите.
 
ПотрЬбенъ е единъ методъ, провЬренъ и абсолютенъ. Тайната на едно ученичество е тайна на единъ такъвъ методъ.
 
Въ свЬта сж дадени различни методи, обаче опората, стиму- лътъ на всички безъ изключение е една - това е будностьта. За всички ученици будностьта е начало, задача, цЬль, а ВпослЬдстВие, тя става пжть. Будностьта е дЬте на врЬмето. Може би тя е най-красиВото качество на Сатурна. Будностьта борави съ най-малкитЬ математи- чни величини; въ една милиардна часть отъ секундата се рЬшава сждбата на цЬлЪ' човЬшки животъ, на цЬлъ народъ, на цЬла раса, а и на цЬлото човечество.
 
Затова будни, ВсЬки при свЬтилника си! (Единъ девизъ, повта- рянъ отъ хиляди години).
 
На Изтокъ, чували сме, че има школи, които, чрЬзъ магич- ностьта на думитЬ и силата на желанието прЬпоржчватъ на своитЬ ученици постижението на задачитЬ и идеалитЬ си. Ако една цЬль, едно духовно томление се ожиВи, като една ВжтрЬшна нужда, то тя Възпламенена би осВЬтила пжтьтъ къмъ себе си.
 
И тъй, ако Въ скърбта и Въ радостьта, въ отчаяние, както и въ благополучие, желаемъ, търсимъ и изговаряме будностьта, тя ще ни покаже методъ къмъ себе си.
 
 
Така ще притежаваме тайната на ученичеството.
 
Така ще притежаваме тайната на ученичеството.
Тъй ще изразимъ живота въ ЛюбоВьта.
+
 
Тъй ще изразимъ пжтя Въ Мждростьта.
+
Тъй ще изразим живота в Любовта.
Тъй ще се внедримъ въ Истината, която е Красота.
+
 
Да изразимъ Будностьта!
+
Тъй ще изразим пътя в Мъдростта.  
 +
 
 +
Тъй ще се внедрим в Истината, която е Красота.
 +
 
 +
Да изразим Будността!

Текуща версия към 10:48, 30 април 2011

Съборно слово

1926

IV Младежки събор


Будност

10 ч. с., Хр. Койчев

Нашият събор е един тих залив, където могат за малко да спрат и отдъхнат корабите, зареяни по разни посоки в окена на живота. Или по-право, той е гостоприемен дом, всред обширен лес, където пътникът спира, за да отпочине, да смени мисъл и където неволно всички стават близки един на друг.

През цялата година ние сме живели с красиви желания, с благородни стремежи, с искрени разбирания, и ние трябва да дадем пълен израз на всичко това. Още смелост, още увереност в себе си ни липсва, за да изявим онова, което ни движи, сплотява, ръководи. Изразът, това е едно изкуство, той е едно вълшебство, което знаят само тия, които владеят идеите с всичките им възможности на съчетание и познават множеството на формите. Той най-после е резултат от дълго разучаване при едни – несъзнателно свързване със същността на нещата, при други – съзнателно. Твърде съзерцателен, твърде внедрен в себе си трябва да бъде човек, за да разбира този чар. И тайната на всичко онова, което привлича човешкия ум, човешкото сърце, е онова несъзнателно или полусъзнателно показване вътрешната същина на нещата.

Виртуозността на музиканта открива една тайна, една същност на човешката душа! Също тъй лиричният дар на поета, или гениалността на мъдростта на човека, който изразява Истината.

Един от най-големите съвременни виртуози, след като се проявил като твърд способен и обещаващ музикант, отива при един учител, за да придобие при него пълното разбиране и съвършенство. И колко бил той разочарован, когато трябвало от сутрин до вечер непрекъснато да свири най-елементарни упражнения, давани на начинаещи ученици. В края на първия месец, той се считал напълно за пропаднал, а мислил се вече и за настоящи идиот. И що? – На първия концерт след своето обучение, той добил всичката известност и слава, която вече никой не му отрекъл. Нещо съвсем малко е липсвало в неговата музика, което той по такъв необикновен начин придобил – то било изразът.

Може би на нас именно, предстои тази опитност: идеите, които ни вълнуват, са ясни за нас, ние имаме убеждение, но дълга и упорита работа е нужна, за да оживеят и дадат израз.

В сегашния, тъй усложнен живот, нашите разбирания, нашите методи, нашите сили отиват противовес на общото течение на мисълта, на методите на заобикалящото ни общество. Тъкмо за туй ние можем да различим, да съпоставим и да видим най-после, че външното благополучие никак не отговаря на вътрешното такова, че външната начетеност не означава още духовност или дълбочина на ума, нито пък общественото положение дава право да се заключи за проявени дарби и добродетели.

За това, когато нещата и отношенията в живота са тъй противоречиви, ученикът трябва да има една скала, у която да се разбиват несъобразностите.

Потребен е един метод, проверен и абсолютен. Тайната на едно ученичество е тайна на един такъв метод.

В света са дадени различни методи, обаче опората, стимулът на всички без изключение е една – това е будността. За всички ученици будността е начало, задача, цел, а в последствие, тя става път. Будността е дете на времето. Може би тя е най-красивото качество на Сатурна. Будността борави с най-малките математически величини; в една милиардна част от секундата се решава съдбата на цял човешки живот, на цял народ, на цяла раса, а и на цялото човечество.

За това будни, всеки при светилника си! (един девиз, повтарян от хиляди години).

На Изток, чували сме, че има школи, които, чрез магичността на думите и силата на желанието препоръчват на своите ученици постижението на задачите и идеалите си. Ако за една цел, едно духовно томление се оживи, като една вътрешна нужда, то тя възпламенена би осветила пътя към себе си.

И тъй, ако в скръбта и в радостта, в отчаяние, както и в благополучие, желаем, търсим и изговаряме будността, тя ще ни покаже метод към себе си.

Така ще притежаваме тайната на ученичеството.

Тъй ще изразим живота в Любовта.

Тъй ще изразим пътя в Мъдростта.

Тъй ще се внедрим в Истината, която е Красота.

Да изразим Будността!