Разлика между версии на „Идеалът на човека“

Текуща версия към 20:29, 29 април 2011

Беседи

Рилски беседи

1931

КНИГА: Любов към Бога

Идеалът на човека

В живота на земята има три важни неща. Ние живеем на земята и затова, на първо място, трябва да разберем човека, ако искаме да разберем живота, който той прекарва. Без човека и природата няма смисъл.

Второто важно нещо, което трябва да разберем, това са ангелите, които, преведени на обикновен език, представляват човешкия ум, човешките мисли. Като се каже „ангел“, разбираме светло същество, а ние ще преведем ангела с думите „светла мисъл“.

Третото най-важно и неразбрано нещо за човека, това е Бог. Тази дума, преведена на разбран език, представлява Любовта, която носи живот и безсмъртие за човешката душа. Затова и в Писанието е казано: „Бог е Любов“. Следователно идеалът на човека е да разбере себе си, да разбере ангелите, т.е. светлите и чисти мисли, и най-после да разбере Бога, т.е. Любовта. Разбере ли тези три неща, той ще може да си изработи една положителна философия за живота.

Съвременните хора страдат от неразбиране, от незнание как да съпоставят нещата. Щом човек не може да съпоставя нещата, както са ги създали природата и Бога, той се намира в голямо противоречие със себе си. То е все едно да накладете огън в къщата си, но не в огнището, където е определено мястото му, но някъде на пода. Какво става тогава? Цялата къща се запалва и изгаря, а заедно с нея и вие изгаряте. В това отношение чувствата на човека играят роля на огън. Ако човек знае как и къде да оправя своите чувства, той ще си създаде най-големи блага в живота; не знае ли това, сам ще си причини най-големи страдания и нещастия. За да се направляват правилно човешките чувства, необходимо е права мисъл. Ето защо, най-важно, най-велико нещо за човека са неговите мисли и чувства. За ангелите пък няма по-велико нещо от чистотата – чисти чувства, чисти мисли. В Божествения свят няма по-велико нещо от Любовта. Следователно най-важното нещо за човешкия свят са мислите и чувствата; за ангелския свят – чистотата, а за Божествения свят – Любовта.

Казвам: колкото и да са важни тези неща, обаче, те остават неразбрани за съвременните хора, защото трябва да им се доказва, съществува ли Бог, или не. Остане ли този въпрос да се доказва, той вече изгубва значението си. Всяко доказателство за съществуването на Бога е механически процес. Какъв смисъл има да ми доказва някой дали живея или не. Аз сам зная това нещо. Какъв смисъл има да ми доказва някой дали мисля или не. И това аз сам зная. Безполезно е да ми се доказва, че имам живот, че имам мисъл. Аз живея, аз мисля, аз чувствам, следователно всякакво външно доказателство е излишно. Мисълта трябва да се изучава като органическо условие. Ако химикът иска да извърши една реакция, да образува някакво съединение, той трябва да знае свойствата на елементите, както и законите, на които те се подчиняват. Има ли предвид тези неща и реакцията, т.е. съчетанието между елементите, ще стане правилно. Ако химикът не вземе предвид тези неща, той ще предизвика голяма експлозия, ще си създаде голямо нещастие.

В това отношение и животът представлява химическо съединение, образувано от много елементи. И ако човек знае да съчетава елементите в своя живот, своите мисли и чувства, той ще може правилно да образува химическо съединение, т.е. ще си създаде правилен, хармоничен живот. Например, ако той съчетае в себе си едно неестествено желание с една неестествена мисъл, т.е. ако съчетае едно човешко с едно животинско желание, ще се образува едно взривно вещество и ще се произведе експлозия. В това отношение човек още не е дошъл до положението на истинския човек. Истинският човек отсега нататък ще се прояви. Сегашният човек още не може да се обуздава, той има много животински прояви в себе си. Всички престъпления, от най-малките до най-големите, които съвременният човек върши, се дължат на животинското в него.

Сега, под думата „човек“ аз разбирам сбор от всички добродетели. Който няма този сбор от добродетели, той има по-голямо или по-малко надмощие на животното в себе си. Като говоря за животното в човека, аз имам предвид всички животни: тигър, мечка, вълк, лисица, разните тревопасни, насекоми и т.н. Какъв е животът между всички тези животни? – Животът на самоизтребление. Те едни-други се гълтат. От птиците, обаче, единствен гълъбът прави изключение. Той е чист вегетарианец, храни се изключително със зърнена храна. Славеят пък, който минава за отличен певец, е месоядец, на ден гълта десетки и стотици мушици. Той е доволен от положението си, още повече когато ловът му е добър, но мушиците, които той гълта, не мислят като него.

Съвременните хора се хвалят с религия, с наука, с изкуства. Питам: каква е тази религия, която не може да ги научи да се обичат? Каква е тази наука, която не може да им покаже начин, как да живеят правилно? Каква е тази наука, която не може да открие законите на човешката мисъл, нито да обясни причините за съществуването на злото и на доброто? Какви са тези социални науки и какъв е този социален строй, които не могат да покажат на хората как да реализират своя живот? Понеже нито религията, нито науката са в състояние да дадат на човека необходимото за правилното му развитие, тогава и животът му се обезсмисля. И наистина, ние виждаме, че земята е покрита с паметници и то все на умрели хора. На земята са идвали и велики хора, като Христос например, който от две хиляди години насам е все между хората; те разправят за страданията Му, плачат за Него, но и досега още продължават да Го разпъват.

Казвате: „Какъв е смисълът на страданието?“ Велик е смисълът на страданието. Който страда, той е герой, от него човек ще стане; който не страда, той е обикновен човек, от него нищо не се очаква. Великите хора са хора на страданията. Христос понесе големи страдания, но с това Той остави на света една велика, свещена идея, която никога няма да умре. Неговата идея не умря, но и Христос не умря. Христос беше поставен на голям изпит: разпнаха Го, положиха Го в гроба и на третия ден Той възкръсна. Ако християнството се крепи до днес, това се дължи на факта, че Христос и досега още живее между хората и ще продължава вечно да живее. Ако пък в живота на християните се явява известна дисхармония, причината за това е, че много от тях, които минават за християни, не вярват, че Христос е възкръснал. Те минават за вярващи, без да са такива. Те са в положението на хора, които минават за човеци, без да са още истински човеци. И действително, често между хората срещате такива, които едни-други се наричат с имената на някои животни. Например, един казва на друг: „Ти си вълк, лисица, мечка, тигър и т.н.“ Когато искат да покажат, че някой човек е глупав, казват: „Той е цяла овца!“ Мнозина считат овцата за глупаво животно, но всъщност не е така. Когато изучавах строежа на главата ѝ, намерих, че тя, по данни и мерки, е едно от интелигентните млекопитаещи животни. Който се занимава с изучаване физиономиите на животните, ще види, че след човека по интелигентност идва слонът, а после – овцата. Обаче, задава се въпроса: „Къде е човекът?“

Днес всички хора искат да бъдат здрави, щастливи, да реализират всички свои желания и т.н. Всичко това може да се придобие. Как? – Като придобият здраво тяло, добро сърце, светъл ум и да станат напълно добродетелни. Без тези неща те са осъдени на страдания. В този смисъл страданията са изключения в живота. Защо? – Защото те трябва да се разберат и добре използват. Ето защо, за разумните хора страданията усилват вярата, а за глупавите – те са най-голямото нещастие, което може да ги срещне в живота. Според разбиранията на съвременните хора се казва, че човек се ражда, за да умре. Какъв смисъл има смъртта? Ако човек след смъртта си отива в по-добър живот от земния, тогава тя има смисъл. Праведният да умира, има смисъл; обаче грешният да умира, няма никакъв смисъл. Да цъфне едно цвете, или някое плодно дръвче, това цъфтене има смисъл, но да цъфне една бомба, т.е. да се пукне и да избухне, какъв смисъл има в това? Има смисъл да се запали огън на огнището и да се сложи ядене на този огън, но да се запали той всред къщата и да стане пожар, такъв огън няма смисъл. Има смисъл да се правят църкви за богомолци; има смисъл да се правят училища. Обаче какъв смисъл има да се правят бомби, гранати, с които хората да се самоизтребват? И след всичко това казвате Господ да оправи света! Веднъж Бог създал хората и написал законите в сърцата им, да живеят според тях, Той вече е оправил света. Хиляди години още да живеят хората, те все ще се делят помежду си на учени и прости, на богати и бедни, на религиозни и безбожници, а всъщност, ако се разгледат внимателно, те ще видят, че всички си приличат. И религиозният служи за пари, и безбожникът служи за пари. Лошото не е в това, че хората служат за пари, но като се стремят към парите, те искат да се облекат хубаво, да живеят богато и по този начин забравят своята задача на земята. Като имат желание да се обличат хубаво, те трябва да се стремят и вътрешно да се обличат хубаво. Всеки може да се облече с хубава, със светла вътрешна дреха. Светли мисли и благородни чувства са в състояние да облекат човека вътрешно и където мине този човек, всички ще кажат: „Ето един истински човек!“ В който дом влезе, той ще донесе Божието благословение: болни ще лекува, скръбни ще утешава, гладни ще нахрани. Сега, кое е най-важното при изгрева на слънцето? – Самото слънце, т.е. светлината му. Кое е най-важното зад слънцето? – Слънчевата светлина и топлина, които създават светли мисли и благородни чувства у човека. Обаче същата тази топлина и светлина събуждат низки чувства, мисли и желания у вълка. Зад слънчевата светлина и топлина се намира една велика, мощна ръка, която хората не виждат. Казвате: „Къде е тази ръка?“ Тя се вижда толкова, колкото виждате и човека. Това, което виждате отвън и наричате човек, е израз само на известни мисли, чувства и действия. Това, което умира, не е човекът. В човека умират лошите мисли, чувства и действия. Понякога те умират, а понякога се изкореняват като дърво.

Казвам: понеже вие сега съграждате своя живот, затова трябва да живеете със светли мисли и чувства, с благородни и прави постъпки. Не спазвате ли тези неща, вие сами създавате своето нещастие. Съграждането на човешкия живот може да се уподоби на построяването на един параход. Как се построява параходът? За да се построи един параход, както трябва, необходимо е да се вземат предвид всички технически правила и закони из областта на съвременната наука. Само по този начин параходът ще издържи на всички бури и вълнения, които стават в морето. Не се ли вземат предвид всички правила и закони на техниката, този параход ще бъде изложен на големи опасности, а заедно с него и пътниците.

Следователно и съвременните хора се намират в такова развълнувано море – в света; и ако параходът им не е добре построен, те ще бъдат изложени на големи опасности. Ако техният кораб – тялото им и техните мисли и чувства не са солидни, устойчиви, върху тях могат да се струпат големи нещастия. Ето защо, когато някой параход потъне, причината не трябва да се търси само в него, но и във всички онези, които са го построили. За в бъдеще, когато хората стигнат по-високо развитие, те ще постъпват по всички правила и методи на новото учение, за да си създадат добре устроени тела, които да възприемат светлите Божии мисли и чувства. Както трябва да се спазват известни правила и закони при създаването на човешкия организъм, така трябва да се постъпва и при избора на министри и депутати за една държава. Те трябва да бъдат най-интелигентните, благородните и безкористните хора. Само така може да се говори за благоденствието на една държава. Само тогава може да се говори и за велика България. Обаче това, което сега става в държавите, говори за неразбиране на живота.

Мнозина мислят, че са дошли на земята, за да прекарат живота си, както и да е, и да си заминат. Така и вълкът мисли. Той гледа да се добере до някоя кошара, да открадне една овца, да я изяде и нищо повече. Ако и човекът мисли по същия начин, каква е разликата тогава между него и вълка? При това, ако вълкът изяде една овца, теглят му куршум и всичко с него свършва. Ако един християнин убие на бойното поле 10–20 души, веднага го възнаграждават, дават му кръст за храброст и го признават за герой. И след това този човек се хвали, че може да убива, без да му трепне окото. Да убиваш, да разрушаваш, това е престъпление, а не наука. Да създаваш, да градиш, това е наука.

Казвам: съвременните хора трябва да мислят правилно, да живеят правилно, както Бог изисква. Правилният живот подразбира братски живот. При това не е нужно всички хора да имат еднакъв външен образ и еднакви убеждения. Вземете, например, малкото дете и възрастния човек. Те се различават външно, но като хора все имат нещо общо. Някога младият ще остарее, а старият може да се подмлади. В това отношение алхимиците са правили ред опити. Стар човек може да се постави в една реторта и след като мине през известни процеси, ще излезе оттам съвършено подмладен. Човек може да се подмлади не само по алхимически начин, но и чрез мисълта си. Много европейски учени поддържат теорията, че човек може да се подмлади, да обнови живота си чрез мисълта. Светлата мисъл на човека създава около него приятна атмосфера, която го прави способен да възприема хубавото и красивото от живата природа. Няма ли светла мисъл, човек не знае как да постъпва спрямо разумната природа и по този начин се натъква на ред противоречия и нещастия. Благодарение на това хората се изявяват лоши; това показва, че те само по воля са лоши, но не и по естество. Често срещате хора, които по вътрешно разположение, по така наречената зла воля, не изпълняват и това, което даже за тях самите е добро.

Съвременната култура има за задача да проучи проявата на човешката мисъл, да определи понятието човек. Човек е съчетание на добродетели, но не и на престъпления. Когато усеща в себе си бушуване на нещо лошо, това показва, че той се е натъкнал на някои лоши черти, наследени от ред поколения. И днес човек трябва да прави много усилия, да се освободи от лошите наследствени черти, както и от някои животински прояви, докато дойде до положението на истински човек. И така, дойде ли човек да прояви разумното начало, той ще бъде силен и свободен от всички лоши и низки прояви в себе си. Ако праведният човек живее в някоя планина, например, времето ще бъде такова, каквото той желае: ако иска сняг, сняг ще вали; ако иска дъжд или слънце и времето ще бъде такова. Обаче, ако някой грешник живее на планината, времето ще бъде такова, каквото то желае. И тогава той ще се приспособява към времето, а не времето към него.

Много екскурзианти, като пътуват по планините, страхуват се от дъжд, да не се простудят. Трябва да знаете, че дъждът в планината през месец юли е голямо благословение. Такава дъждовна баня се равнява на сто обикновени бани. Всяка капка дъжд през месец юли е пълна с електричество и магнетизъм. Сега, задръжте в ума си мисълта: „Човекът е най-великото създание на земята“. Радвайте се, че носите името човек! Стремете се да отговаряте на това име! Човек трябва да бъде добър, да мисли, да чувства и да действа правилно! И тогава всеки да си каже: „Моят живот не трябва да бъде в ущърб на другите. Щом искам щастие за себе си, трябва да желая щастието и на другите. Моята мисъл трябва да бъде като Божията!“ Сега, на всички желая да бъдете умни, добри, щастливи и каквото желаете, да постигнете. Отсега нататък да станете нови хора!

Беседа от Учителя, държана на 12 юли, 10 ч. сутрин, 1931 г.