от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене
(Общение с Бога)
(Общение с Бога)
Ред 12: Ред 12:
  
  
Животътъ, въ своите прояви, има една реална и една нереална страна. Тия прояви иматъ свои практически и теоретически значе¬ния. ЗапримЪръ, да вЪрва чов-Ькъ, това е една отъ теоретическите страни на живота. Какво¬то и да мисли човЪкъ за вярата, това е все още теория. Въ такъвъ случай всички хора се различаватъ въ своите теоретически възгледи за вярата и за живота. Обаче, по отношение на реалното въ живота, т. е. по отношение на сжществената страна на живота, всички хо¬ра, както и всички живи сжщества, изобщо, иматъ еднакви схващания, както и еднакви опитности. Значи, въ реалностьта на нещата има единство. НапримЪръ, когато дойде ра- достьта, тя произвежда еднакви условия, една¬кви промени въ всички живи сжщества. Ткзи промени се забЪлЪзватъ най-добре у хората. Когато гЪ се радватъ, пулсътъ имъ се увели¬чава, приливътъ на кръвьта въ сърцето се усилва и всички органи се разширяватъ. Изоб¬що, радостьта причинява разширение въ чо¬века.
+
Животът, в своите прояви, има една реална и една нереална страна. Тия прояви имат свои практически и теоретически значения. Запримeр, да вярва човек, това е една от теоретическите страни на живота. Каквото и да мисли човек за вярата, това е все още теория. В такъв случай всички хора се различават в своите теоретически възгледи за вярата и за живота. Обаче, по отношение на реалното в живота, т.е. по отношение на съществената страна на живота, всички хора, както и всички живи същества, изобщо, имат еднакви схващания, както и еднакви опитности. Значи, в реалността на нещата има единство. Например, когато дойде радостта, тя произвежда еднакви условия, еднакви промени във всички живи същества. Тези промени се забелязват най-добре у хората. Когато те се радват, пулсът им се увеличава, приливът на кръвта в сърцето се усилва и всички органи се разширяват. Изобщо, радостта причинява разширение в човека.  
Друга реална страна на живота е моли¬твата. Който не знае да се моли, той само тео- ретизира. Обаче, да се теоретизира върху мо¬литвата, това не може да се нарече истинска молитва. Съвременните хора миспятъ, че моли¬твата, моленето е достояние само на простия
+
+
 
+
  
4
+
Друга реална страна на живота е молитвата. Който не знае да се моли, той само теоретизира. Обаче, да се теоретизира върху молитвата, това не може да се нарече истинска молитва. Съвременните хора мислят, че молитвата, моленето е достояние само на простия човек. Те считат молитвата за нещо долно по отношение на учения, на гениалния човек или на светията. Всъщност, ако се вземе предвид живота на гения, на учения или на светията, ще се види, че той от начало до края представлява само молитва. Животът му започва с молитва и завършва с молитва. Молитвата на гения, например, показва, че той е бременен с някаква велика идея, с която иска да допринесе нещо на света. Такъв живот е напълно безкористен. И затова казваме, че както геният, така и светията не търсят в живота си своето лично благо.  
човЪкъ. ре считатъ молитвата за нещо долно по отношение на учения, на гениалния човЪкъ или на светията. Въ сжщность, ако се вземе прЪдъ видъ живота на гения, на учения или на светията, ще се види, че той отъ начало до края представлява само молитва. Животътъ му започва съ молитва и завършва съ моли¬тва. Молитвата на гения, напримЪръ, показва, че той е брЪмененъ съ н-Ькаква велика идея, съ която иска да допринесе н-Ъщо на света. Такъвъ животъ е напълно безкористенъ. И за¬това казваме, че както гениятъ, така и све¬тията не търсятъ въ живота си своето лич¬но благо.
+
И тъй, всички хора, които сж готови да разбератъ по вжтрешенъ, интуитивенъ начинъ молитвата, само те сж въ състояние да разбе¬ратъ нейния дълбокъ смисълъ. Между съ¬временните езици н%ма нито единъ, който е въ състояние да изрази великата идея, която се крие въ понятието „молитва." И днесъ, по немане на съответна дума, ние си служимъ въ разните езици съ думи, които приблизи¬телно поне изразяватъ понятието молитва. Да се молишъ, това значи да обърнешъ ума, сърцето, душата и духа си къмъ Онзи Източ- никъ на живота, отъ който си излезълъ. Яко човекъ огрубява, това се дължи на факта, че той редко си спомня за Първата Причина, т. е. за Първоизточника на живота. Следователно, падението, до което съвременното човечество е дошло, се дължи на една дълбока вжтреш- на причина — немарливость къмъ Първия Принципъ, отъ който е излезло. Днешниягь
+
+
 
+
  
5
+
И тъй, всички хора, които са готови да разберат по вътрешен, интуитивен начин молитвата, само те са в състояние да разберат нейния дълбок смисъл. Между съвременните езици няма нито един, който е в състояние да изрази великата идея, която се крие в понятието „молитва." И днес, по нямане на съответна дума, ние си служим в разните езици с думи, които приблизително поне изразяват понятието молитва. Да се молиш, това значи да обърнеш ума, сърцето, душата и духа си към Онзи Източник на живота, от който си излязъл. Ако човек огрубява, това се дължи на факта, че той рядко си спомня за Първата Причина, т.е. за Първоизточника на живота. Следователно, падението, до което съвременното човечество е дошло, се дължи на една дълбока вътрешна причина – немарливост към Първия Принцип, от който е излязло. Днешният човек е немарлив към Бога, вследствие на което често чувате да казва: аз съм свободен човек, мога и без Бога, мога и без молитва.
чов-Ькъ е немарливъ къмъ Бога, вследствие на което често чувате да казва: азъ съмъ сво- боденъ чов^къ, мога и безъ Бога, мога и безъ молитва.
+
Така разсжждава човЪкъ, който се мисли свободенъ, но това разсжждение логически не е правилно. То не е правилно по един¬ствената причина, че реалното, т. е. абсо¬лютното въ св^та не може да се раздвоя¬ва. Както Богъ, Който ни е създалъ, не може да ни забрави, така и ние нЪмаме право да Го забравяме. Ако Той ни забрави, всичко е свършено съ насъ. Яко Той ни забрави, ние умираме; обаче, ако и ние Го забравимъ, пакъ умираме. Казвате: защо умираме? Ще ви докажа, защо иде смъртьта. Когато нЪкой пита, не може ли да живее безъ молитва, то е все едно да пита, не може ли да живее безъ да диша. Щомъ човекъ се счита свобо¬денъ, независимъ, нека се опита да спре ди¬шането си само за единъ часъ. Спре ли ди¬шането си за единъ часъ, той ще разбере, какба е необходимостьта отъ него. Яко диша¬нето представлява голЪма необходимость за човЪка, тогава мисъльта за Бога е хиляди пжти по-голема необходимость. Колкото по¬вече ЧовЪкъ си спомня За Бога и Го държи въ себе си, толкова по-благороденъ е той. Благо родството на човешката душа зависи отъ мисъльта му за Бога. Значи, искаме ли да бж- демъ благородии, ние требва да си спомняме за Бога, като сжщина, която протича пр-Ьзъ йа^съ. Въ всички положения на живота си, и въ радости, и въ скърби, ние трЪбва Да си
+
+
 
+
  
6
+
Така разсъждава човек, който се мисли свободен, но това разсъждение логически не е правилно. То не е правилно по единствената причина, че реалното, т.е. абсолютното в света не може да се раздвоява. Както Бог, Който ни е създал, не може да ни забрави, така и ние нямаме право да Го забравяме. Ако Той ни забрави, всичко е свършено с нас. Ако Той ни забрави, ние умираме; обаче, ако и ние Го забравим, пак умираме. Казвате: защо умираме? Ще ви докажа защо иде смъртта. Когато някой пита, не може ли да живее без молитва, то е все едно да пита, не може ли да живее без да диша. Щом човек се счита свободен, независим, нека се опита да спре дишането си само за един час. Спре ли дишането си за един час, той ще разбере каква е необходимостта от него. Ако дишането представлява голяма необходимост за човека, тогава мисълта за Бога е хиляди пъти по-голяма необходимост. Колкото повече човек си спомня за Бога и Го държи в себе си, толкова по-благороден е той. Благородството на човешката душа зависи от мисълта му за Бога. Значи, искаме ли да бъдем благородни, ние трябва да си спомняме за Бога, като същина, която протича през нас. Във всички положения на живота си, и в радости, и в скърби, ние трябва да си спомняме за Бога. Вън от Бога никакво възпитание, никакво благородство, никаква наука, никаква религия, никакви изкуства и занаяти, нищо не съществува.  
спомняме за Бога. Вънъ отъ Бога никакво възпитание, никакво благородство, никаква наука, никаква религия, никакви изкуства и занаяти, нищо не сжществува.
+
Некой казва: културата може да сжще¬ствува и безъ Бога. Казвамъ: колкото живо- тътъ на земята може да сжществува безъ слънце, толкова и културата може да сжще¬ствува безъ Бога. Колкото растенията мо- гатъ да сжществуватъ безъ вода, толкова и културата може да сжществува безъ Бога. Колкото хората могатъ да сжществуватъ безъ въздухъ, толкова и културата може да сжще- ществува безъ Бога. Това сж сравнения, които показватъ голямата необходимость отъ моли¬твата. Мисъльта на човека не може да се раз¬вива безъ молитва. Ние не говоримъ за изо¬пачените човешки мисли, споредъ които идея¬та за Бога е представена въ най-карикатуренъ видъ. Идеята на съвременните хора за Бога е идея на падналото човечество. Това,,което те считатъ реалность, въ сжщность не е ни¬каква реалность. Колко пжти човекъ се е мо- лилъ на Бога, безъ да е получилъ некакъвъ отговоръ! Защо не получава отговоръ на мо¬литвата си? Да се моли човекъ на Бога и да не получава отговоръ на своята молитва е по¬ложение, подобно на жадния, който сънува, че пие вода, но като се събуди, пакъ усеща жаждата. Водата, която той пие на сънъ, не •задоволява жаждата му. Значи, това пиене на вода не е реално. Реалностьта се отличава по това, че тя е въ сила да задоволи всеко чувство, отъ което човекъ вжтрешно се из-»
+
+
 
+
  
7
+
Някой казва: културата може да съществува и без Бога. Казвам: колкото животът на земята може да съществува без слънце, толкова и културата може да съществува без Бога. Колкото растенията могат да съществуват без вода, толкова и културата може да съществува без Бога. Колкото хората могат да съществуват без въздух, толкова и културата може да съществува без Бога. Това са сравнения, които показват голямата необходимост от молитвата. Мисълта на човека не може да се развива без молитва. Ние не говорим за изопачените човешки мисли, според които идеята за Бога е представена в най-карикатурен вид. Идеята на съвременните хора за Бога е идея на падналото човечество. Това, което те считат реалност, всъщност не е никаква реалност. Колко пъти човек се е молил на Бога, без да е получил някакъв отговор! Защо не получава отговор на молитвата си? Да се моли човек на Бога и да не получава отговор на своята молитва е положение, подобно на жадния, който сънува, че пие вода, но като се събуди, пак усеща жаждата. Водата, която той пие на сън, не задоволява жаждата му. Значи, това пиене на вода не е реално. Реалността се отличава по това, че тя е в сила да задоволи всяко чувство, от което човек вътрешно се измъчва. В реалността човек непрекъснато, постоянно расте.
мжчва. Въ реалностьта човЪкъ непрЪкжснато, постоянно расте.
+
Това вечерно събрание е свикано за ре¬алностьта на молитвата, да разберете, какъ требва да се молите. Бихъ желалъ да чуя отъ нЪкои, какъ се молите. Когато се молите, т. е. когато отивате при Бога, вие се стеснявате. Можете ли да се молите правилно, щомъ се стеснявате? При това, на какво се дължи стеснението ? Когато ученикътъ е научилъ урока си, както требва, той става отъ место¬то си смЪло, решително и отговаря добре на всеки въпросъ, зададенъ отъ учителя му. Не е ли научилъ урока си, ученикътъ се стеснява и казва: учительтъ ще ме скжса. Когато се мо¬лите на Бога, имайте предъ видъ следните Негови качества: Той е крайно търпеливъ, но и много взискателенъ. Когато човекъ се моли, той требва да се моли за реални, за действи¬телни нЪща. Богъ не обича да се молимъ за празни работи. Празни работи сж онези, из¬пълнението на които зависи отъ насъ. За тези работи ние не требва да очакваме на Бога, Той да ги направи. Смешно е, напри- меръ, да отидешъ при Бога и да се молишъ: Господи, научи ме да се храня. Или, научи ме, Господи, какъ да пия вода, какъ да се ржкувамъ съ хората, какъ да се обличамъ и т. н. Много отъ молитвите на съвремен¬ните хора сж отъ този типъ.
+
Казвамъ: съвременните хора се нужда- ятъ отъ молитва, която да изправи живота имъ и да премахне отъ техъ всякакво кори- столюбие. Користолюбието е порокъ, язва, коя¬
+
+
 
+
  
8
+
Това вечерно събрание е свикано за реалността на молитвата, да разберете, как трябва да се молите. Бих желал да чуя от някои как се молите. Когато се молите, т.е. когато отивате при Бога, вие се стеснявате. Можете ли да се молите правилно, щом се стеснявате? При това, на какво се дължи стеснението? Когато ученикът е научил урока си, както трябва, той става от местото си смело, решително и отговаря добре на всеки въпрос, зададен от учителя му. Не е ли научил урока си, ученикът се стеснява и казва: учителят ще ме скъса. Когато се молите на Бога, имайте предвид следните Негови качества: Той е крайно търпелив, но и много взискателен. Когато човек се моли, той трябва да се моли за реални, за действителни неща. Бог не обича да се молим за празни работи. Празни работи са онези, изпълнението на които зависи от нас. За тези работи ние не трябва да очакваме на Бога, Той да ги направи. Смешно е, например, да отидеш при Бога и да се молиш: Господи, научи ме да се храня. Или, научи ме, Господи, как да пия вода, как да се ръкувам с хората, как да се обличам и т.н. Много от молитвите на съвременните хора са от този тип.
то разяжда човешката душа. Като облакъ то помрачава съзнанието на човека и огрубява неговото сърце. Користолюбивиятъ цЪлъ день мисли само за себе си: да се е нахранилъ добре, да е хубаво облеченъ, жилището му да е топло и удобно, да е здравъ и т. н. Що се отнася до страданията на другите хора, той казва: това не ме интересува. Да не се интересува за своя ближенъ, това е чуждо състояние, на което човекъ се подава. Това състояние редко обхваща човека, но то ми¬рише толкова неприятно, че дълго време той требва да се чисти, докато се освободи отъ него.
+
И тъй, помнете следната Истина: нема по-благородно нещо въ живота на човека отъ молитвата. Каквото друго и да ви каз- ватъ хората, не забравяйте значението и необ- ходимостьта отъ молитвата, отъ общението съ Бога. Нито знанието, нито любовьта, нито мждростьта на земята сж въ състояние да Се сравнятъ съ общението съ Първата Причина, каквото има въ молитвата. Силата на молитвата седи въ това, че като се моли човекъ, той впрега всичките сй добродетели на работй. Молитва, въ която човекъ не впрега всичките кй йЪбродетели, не може да се счита За истий- гаса. Молитвата требйа да включва въ се&е сй кйчества1-а на Любовьта, на Мждростьтй, на Истината, на Прайдата, на Доброд-^ельтА, на милосърдието й на рецъ още добродетели. 0^-йдете ли при Бога съ такава йолитва, вие ще мязате на дърво съ узрели плодове. Види йи ви Богь така накичени, ще Му е приятно, че пр%дъ Него Ьейй разумно де^е, което
+
+
 
+
  
9
+
Казвам: съвременните хора се нуждаят от молитва, която да изправи живота им и да премахне от тях всякакво користолюбие. Користолюбието е порок, язва, която разяжда човешката душа. Като облак то помрачава съзнанието на човека и огрубява неговото сърце. Користолюбивият цял ден мисли само за себе си: да се е нахранил добре, да е хубаво облечен, жилището му да е топло и удобно, да е здрав и т.н. Що се отнася до страданията на другите хора, той казва: това не ме интересува. Да не се интересува за своя ближен, това е чуждо състояние, на което човек се поддава. Това състояние рядко обхваща човека, но то мирише толкова неприятно, че дълго време той трябва да се чисти, докато се освободи от него.  
знае да говори на такъвъ възвишенъ, ангел¬ски езикъ. Ще кажете: всички не можемъ да бждемъ разумни деца. — Нищо отъ това, Богъ търпи и глупавите деца, но има раз¬лика между едно разумно и едно глупаво дете. Глупавото дете никога не може да има резултатите на разумното дете. Това виждаме навсекжде въ живота: разумниятъ учи, а глу- павиятъ всякога отлага; разумниятъ се въз¬награждава, а глупавиятъ се утешава.
+
Казвамъ: ако съвременните хора не знаеха да се молятъ, те биха изгубили и това малкото, което до днесъ сж запазили. Всичко хубаво, всичко велико и красиво, което те сж запазили, се дължи на молитвения духъ, който работи въ душите имъ. Тъй щото, бла¬годарение на молитвата, макаръ и не тъй пра¬вилна, каквато е въ съвременното човечество, все пакъ нещо отъ хубавото се е запазило и нещо ново се придобива. Благодарение иа мо¬литвата ние ставаме проводници на възвише¬ни сили и благодатни средства, чрезъ които се крепи целиятъ човешки родъ. Душата има нужда отъ вжтрешна, духовна храна, която може да се достави само чрезъ молитвата.
+
Сега, като ви наблюдава мъ-, азъ забелез- вамъ следното нещо: вие сте Забогатели съ знания, които ви преподавамъ, нб не сте нау¬чили, какъ да се молите. Въ много отноше¬ния вие мислите като мене, философствувате като мене, проповедвате като мене, говорите като мене, но едно н%що не знаете — не Знаете д& се молите като мене. Единстве¬ното нещо, нй което не Мога да ви нйуча, е да
+
+
 
+
  
10
+
И тъй, помнете следната Истина: няма по-благородно нещо в живота на човека от молитвата. Каквото друго и да ви казват хората, не забравяйте значението и необ- ходимостта от молитвата, от общението с Бога. Нито знанието, нито любовта, нито мъдростта на земята са в състояние да се сравнят с общението с Първата Причина, каквото има в молитвата. Силата на молитвата седи в това, че като се моли човек, той впряга всичките си добродетели на работа. Молитва, в която човек не впряга всичките си добродетели, не може да се счита за истинска. Молитвата трябва да включва в себе си качествата на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата, на Добродетелта, на милосърдието и на ред още добродетели. Отидете ли при Бога с такава молитва, вие ще мязате на дърво с узрели плодове. Види ли ви Бог така накичени, ще Му е приятно, че пред Него седи разумно дете, което знае да говори на такъв възвишен, ангелски език. Ще кажете: всички не можем да бъдем разумни деца. – Нищо от това, Бог търпи и глупавите деца, но има разлика между едно разумно и едно глупаво дете. Глупавото дете никога не може да има резултатите на разумното дете. Това виждаме навсякъде в живота: разумният учи, а глу- павият всякога отлага; разумният се възнаграждава, а глупавият се утешава.  
,се молите. Азъ никога не си позволявамъ да науча нЪкого, какъ да се моли. Защо? — Споредъ мене молитвата е най-свещениятъ актъ, който е достояние само на душата. НЪ- кой ме запитва: ти какъ се молишъ и кога се молишъ? — Какъ се моля, не мога да ти кажа, но всЪкога се моля: азъ се моля и като ямъ, и като пия вода, и като чета, и като ра¬ботя — всЪкога и навс-ЬкждЪ се моля. — Не ти ли става тежко отъ толкова много молене ? — Напротивъ, по-леко ми става. Животътъ се заключава, именно, въ молитвата. Пр-Ьстане ли човекъ да се моли, и животътъ изчезва. Велико нЪщо е молитвата! Тя не се изразява чрЪзъ бъбрене, чрЪзъ шепнене на молитви. Като се научите да се молите, и животътъ ви ще се осмисли. И ученицитЪ Христови не знаеха да се молятъ, затова се обърнаха къмъ Христа съ думигЪ: „Учителю, научи ни да се молимъ!" Христосъ имъ отговори: „Когато дойде Духътъ на Истината, Той ще ви научи." Обаче, гЬ имаха образецъ на истинска мо¬литва въ лицето на Христа.
+
Казва мъ: всЪки човекъ може да научи да се моли. Щомъ молитвата е въ зависи- мость отъ добродЪтелигЪ, човЪкъ требва да постави доброто за основа на своя животъ. Постигне ли това, той нЪма да забЪлЪжи, какъ способностьта му да се моли ще се яви като естественъ резултатъ на живота. Тогава душата на човека ще цъвне като дърво съ хиляди благоуханни цветове. Когато човекъ изпадне въ молитвено разположение, зло не сжществува за него. Той е разположенъ къмъ
+
+
 
+
  
11
+
Казвам: ако съвременните хора не знаеха да се молят, те биха изгубили и това малкото, което до днес са запазили. Всичко хубаво, всичко велико и красиво, което те са запазили, се дължи на молитвения дух, който работи в душите им. Тъй щото, благодарение на молитвата, макар и не тъй правилна, каквато е в съвременното човечество, все пак нещо от хубавото се е запазило и нещо ново се придобива. Благодарение иа молитвата ние ставаме проводници на възвишени сили и благодатни средства, чрез които се крепи целият човешки род. Душата има нужда от вътрешна, духовна храна, която може да се достави само чрез молитвата.
всички. На всичко се радва, за всичко благо¬дари. Като гледа, какъ червеятъ пълзи, той се спира пр-Ьдъ него, иска да му помогне съ нещо. Като погледне къмъ нЪкое дърво, на което вЪтърътъ люлее листата, той изпитва разположение къмъ него и пожелава да му помогне. ПрЪдъ този човЪкъ всичко оживява. Той вижда навсЪкждЪ Божия Духъ, Който ра¬боти и помага. Това събужда потикъ въ него и той да работи, да се освободи отъ огра¬ничителните условия на живота.
+
Казвате: само човЪкъ ли се моли? — ВсЬко живо сжщество се моли. И животните, и растенията се молятъ. Благоуханието, което растенията разнасятъ изъ въздуха, е тЪхната молитва. Когато растението изгуби своето бла¬гоухание, то изсъхва. Докато растението бла¬гоухае, то расте и се развива. Има растения, отъ листата на които, както и отъ техните цветове излиза благоухание. Следователно, и човекъ, когато се моли, издава благоухание, както и растенията. Колкото повече се моли той, толкова повече и благоуханието му се увели¬чава. Престане ли да се моли, и благоуха¬нието му постепенно изчезва. Който никога не се е молилъ и е забравилъ да се моли, той мирише неприятно. Отъ качеството на расте¬нието зависи неговото благоухание. По сжщия начинъ се определятъ и дрбродетелите у чо¬века. Колкото добродетелите на човека сж по-развити, толкова по-силно е и неговото благоухание.
+
И тъй, молитвата е най-важната работа въ живота. Що се отнася до това, какъ да се
+
+
 
+
  
12
+
Сега, като ви наблюдавам, аз забелязвам следното нещо: вие сте забогатели със знания, които ви преподавам, но не сте научили как да се молите. В много отношения вие мислите като мене, философствате като мене, проповядвате като мене, говорите като мене, но едно нещо не знаете – не знаете да се молите като мене. Единственото нещо, на което не мога да ви науча, е да се молите. Аз никога не си позволявам да науча някого как да се моли. Защо? –Според мене молитвата е най-свещеният акт, който е достояние само на душата. Някой ме запитва: ти как се молиш и кога се молиш? – Как се моля, не мога да ти кажа, но всякога се моля: аз се моля и като ям, и като пия вода, и като чета, и като работя — всякога и навсякъде се моля. Не ти ли става тежко от толкова много молене? – Напротив, по-леко ми става. Животът се заключава, именно, в молитвата. Престане ли човек да се моли, и животът изчезва. Велико нещо е молитвата! Тя не се изразява чрез бъбрене, чрез шепнене на молитви. Като се научите да се молите, и животът ви ще се осмисли. И учениците Христови не знаеха да се молят, затова се обърнаха към Христа с думите: „Учителю, научи ни да се молим!" Христос им отговори: „Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви научи." Обаче, те имаха образец на истинска молитва в лицето на Христа.  
молите, това е лична работа, която всЪки самъ тр-Ьбва да научи. Яко азъ ви науча да се молите, вие ще чувате само едно ехо, кое¬то най-поатЪ ще ви дотегне и ще се откаже¬те отъ молитвата. Молитвата има смисълъ само тогава, когато тя излиза отъ дълбочи¬ната на душата. Искате ли н%кой да ви по¬каже, какъ да се молите, той ще ви каже: азъ ще се моля за васъ, а вие ще работите за мене. Такъвъ е законътъ. Работите ли за нЪ- кой човЪкъ, той пъкъ непременно требва да се моли за васъ. Не се ли моли за васъ, и вие не тр-Ьбва да работите за него. Такива сж отношенията между духовнигЬ хора. Ако пъкъ вие се молите за никого, той ще работи за васъ.
+
Тази вечерь азъ искамъ вие да се моли¬те, азъ да работя; или, аЗъ да се моля, вие да работите. Или пъкъ можемъ да се раздтЬлимъ : едната половина да работятъ, а другата поло¬вина да се молятъ. Каквото и да приемете, едно е важно за васъ: всички да вземете участие, да отправите ума си къмъ Бога. НЪма по- тьржественъ моментъ отъ този, да отправимъ ума и сърцето си нагор-Ь, къмъ Този, Който ни е далъ всички блага. Ако работите по този ^ачинъ непрЪкжснато, въ продължение на цЪ- ла година, вие ще бждете пр-ЬзЪ Всичкото ^р-Ьме радостни и ве(сели и ще чувствуйбге Присжтствието на Бога. Тази молитва ще бж- де Въ сила да ви помага въ всички случаи на живота. Наука безъ молитва от^екчава чо- вЪка; религия беЗъ молитва отекчйвй човека; любовъ безъ молитва Отекчйва 4ов-ЬкЗ; ядене
+
+
 
+
  
13
+
Казвам: всеки човек може да научи да се моли. Щом молитвата е в зависимост от добродетелите, човек трябва да постави доброто за основа на своя живот. Постигне ли това, той няма да забележи как способността му да се моли ще се яви като естествен резултат на живота. Тогава душата на човека ще цъфне като дърво с хиляди благоуханни цветове. Когато човек изпадне в молитвено разположение, зло не съществува за него. Той е разположен към всички. На всичко се радва, за всичко благодари. Като гледа как червеят пълзи, той се спира пред него, иска да му помогне с нещо. Като погледне към някое дърво, на което вятърът люлее листата, той изпитва разположение към него и пожелава да му помогне. Пред този човек всичко оживява. Той вижда навсякъде Божия Дух, Който работи и помага. Това събужда подтик в него и той да работи, да се освободи от ограничителните условия на живота.
безъ молитва отекчава човека. Всичко, което се върши безъ молитва, е тягостно за човеш¬кия духъ. Има хора, които сж много взиска¬телни въ молитвата си; гЪхната молитва е строга, отмерена, сдържана. Обаче, има хора, особено между бедните, молитвата на които се излива непосредствено, свободно, както чув- ствуватъ въ дадения моментъ. СггЬдъ такава мо¬литва лицата на такива хора просияватъ, за- смиватъ се, а сжщевременно и въ душата имъ става некаква промена. Слушате некой беденъ да се моли: „Господи, има нещо въ мене, което желае да се моли, но не зная, какъ да се моля. Съжалявамъ, че упо¬требява шъ грижи и време за мене, но още не съмъ се научилъ. Правя усилия да върша волята Ти, но не успевамъ, постоянно греша. Яко речешъ да ме ударишъ, ржката Ти ще ме смаже. Съжали се върху мене, втори пжть нема да повтарямъ сжщите погрешки." Богъ, като чуе тази молитва, изпраща благослове- нието си върху тази душа и казва: „Умно дете е това, то ще се изправи."
+
Язъ изнасямъ нещата по човешки, как¬то ставатъ между хората. Кой не е срещалъ въ живота си чисТосърдеченъ, откровенъ чо- векъ, който да му говори отъ дълбочината на душата си? Като слушате такъвъ човекъ да говори, вие чувствувате, че той е готовъ на всекакви услуги, на всички жертви за васъ. Тогава и вие изпитвате разположение къмъ него, и ако той ви е направилъ некаква па- костъ, вие сте готови веднага да му проститете- Казвамъ: ако вие не прощавате прегреше¬
+
+
 
+
  
14
+
Казвате: само човек ли се моли? – Всяко живо същество се моли. И животните, и растенията се молят. Благоуханието, което растенията разнасят из въздуха, е тяхната молитва. Когато растението изгуби своето благоухание, то изсъхва. Докато растението благоухае, то расте и се развива. Има растения, от листата на които, както и от техните цветове излиза благоухание. Следователно, и човек, когато се моли, издава благоухание, както и растенията. Колкото повече се моли той, толкова повече и благоуханието му се увеличава. Престане ли да се моли, и благоуханието му постепенно изчезва. Който никога не се е молил и е забравил да се моли, той мирише неприятно. От качеството на растението зависи неговото благоухание. По същия начин се определят и добродетелите у човека. Колкото добродетелите на човека са по-развити, толкова по-силно е и неговото благоухание.  
нията на вашите б/шжни, и вашите прегре¬шения нема да се простятъ. Често вие се обръщате къмъ Бога съ молба да ви се от- криятъ нЪкои тайни. Много неща ще научи¬те, но само когато се научите да се молите, както требва.
+
Сега, като ви наблюдавамъ тази вечерь, виждамъ, че между васъ има и млади, и стари. И всички казвате, че се обичате, че имате братски отношения помежду си. По какво се отличава стария отъ младия? Стариятъ братъ се отли¬чава съ готовностьта си да услужва на по- младия си братъ, а младиятъ братъ се отли¬чава съ готовностьта си да работи. Значи, и младиятъ, и стариятъ братъ сж готови да вър- шатъ всякаква работа, която имъ се предста¬ви. Всеки човекъ требва да има въ душата си абсолютна готовность да служи на Бога, както ангелите и напредналите братя иматъ готовность да помагатъ на всички, безъ раз¬лика на положение.
+
Казвате: накжде требва да се обръ¬щаме, като се молимъ ? Едно требва да знаете: молитвата не търпи никакви правила, никакви ограничения. Когато човекъ се моли, както требва, той винаги е обърнатъ къмъ Бога. Вие не можете да се молите, ако не сте обърнати къмъ Бога. Яко се молите на Бога,, а мислите за некой човекъ, билъ той вашъ приятель, или ваша майка, или вашъ баща, значи вие се молите на техъ. Яко се молите на Бога, а мислите за парите си, за кжщата си, на техъ се молите. Яко се молите на Бога, а мислите за некой светия, вие се молите на
+
+
 
+
  
15
+
И тъй, молитвата е най-важната работа в живота. Що се отнася до това, как да се молите, това е лична работа, която всеки сам трябва да научи. Ако аз ви науча да се молите, вие ще чувате само едно ехо, което най-после ще ви дотегне и ще се откажете от молитвата. Молитвата има смисъл само тогава, когато тя излиза от дълбочината на душата. Искате ли някой да ви покаже как да се молите, той ще ви каже: аз ще се моля за вас, а вие ще работите за мене. Такъв е законът. Работите ли за някой човек, той пък непременно трябва да се моли за вас. Не се ли моли за вас, и вие не трябва да работите за него. Такива са отношенията между духовните хора. Ако пък вие се молите за някого, той ще работи за вас.
този светия, а не на Бога. Следователно, искате ли молитвата ви да бжде приета отъ Бога, мисъльта ви требва да бжде насочена изклю¬чително къмъ Него. Въ време на молитва умътъ ви требва да бжде свободенъ отъ вся¬какви странични мисли.
+
 
И тьй, молите ли се, образътъ на Бога требва да седи въ ума ви. Никакъвъ другъ образъ I Ще кажете: ние не знаемъ, какъвъ е образътъ на Бога. Не, вие знаете този образъ, но сега требва само да Го възстановите. Има единъ моментъ въ живата, когато всички сж- щества, отъ най-малките до най-големите, отправятъ ума си къмъ Бога. Въ такъвъ слу¬чай, мистичната страна на молитвата се за¬ключава въ това, човекъ да схвазне този мо¬ментъ, да се присъедини къмъ тази обща мо¬литва и да каже: Отправямъ ума, сърцето, ду¬шата и духа си къмъ Този, къмъ Когото всички се отправятъ въ този моментъ. При това, всеки ще отправи мисъль, съответна на неговото раззитие. Богъ ще отговори на тази колективна молитва, като ще изпрати всекиму толкова светлина, колкото му е необходима.
+
Тази вечер аз искам вие да се молите, аз да работя; или, аз да се моля, вие да работите. Или пък можем да се разделим: едната половина да работят, а другата половина да се молят. Каквото и да приемете, едно е важно за вас: всички да вземете участие, да отправите ума си към Бога. Няма по-тържествен момент от този, да отправим ума и сърцето си нагоре, към Този, Който ни е дал всички блага. Ако работите по този начин непрекъснато, в продължение на цяла година, вие ще бъдете през всичкото време радостни и весели и ще чувствате присъствието на Бога. Тази молитва ще бъде в сила да ви помага във всички случаи на живота. Наука без молитва отегчава човека; религия без молитва отегчава човека; любов без молитва отегчава човека; ядене без молитва отегчава човека. Всичко, което се върши без молитва, е тягостно за човешкия дух. Има хора, които са много взискателни в молитвата си; тяхната молитва е строга, отмерена, сдържана. Обаче, има хора, особено между бедните, молитвата на които се излива непосредствено, свободно, както чувстват в дадения момент. След такава молитва лицата на такива хора просияват, засмиват се, а същевременно и в душата им става някаква промяна. Слушате някой беден да се моли: „Господи, има нещо в мене, което желае да се моли, но не зная как да се моля. Съжалявам, че употребяваш грижи и време за мене, но още не съм се научил. Правя усилия да върша волята Ти, но не успявам, постоянно греша. Ако речеш да ме удариш, ръката Ти ще ме смаже. Съжали се върху мене, втори път няма да повтарям същите погрешки." Бог, като чуе тази молитва, изпраща благословението си върху тази душа и казва: „Умно дете е това, то ще се изправи."
Сега, нека всички прочетемъ Добрата молитва и отправимъ ума си къмъ Този, къмъ Когото всички се обръщатъ тази ве- черь. Тази молитва е обща, не само за чо¬вечеството, но и за цялата вселена: за всички ангели, арахангели, началства, власти, сили. Само по този начинъ ще измолимъ Божието благословение, за да можемъ да растемъ и
+
 
+
Аз изнасям нещата по човешки, както стават между хората. Кой не е срещал в живота си чистосърдечен, откровен човек, който да му говори от дълбочината на душата си? Като слушате такъв човек да говори, вие чувствате, че той е готов на всякакви услуги, на всички жертви за вас. Тогава и вие изпитвате разположение към него, и ако той ви е направил някаква пакост, вие сте готови веднага да му проститете. Казвам: ако вие не прощавате прегрешенията на вашите ближни, и вашите прегрешения няма да се простят. Често вие се обръщате към Бога с молба да ви се открият някои тайни. Много неща ще научите, но само когато се научите да се молите, както трябва.
 
+
 
 +
Сега, като ви наблюдавам тази вечер, виждам, че между вас има и млади, и стари. И всички казвате, че се обичате, че имате братски отношения помежду си. По какво се отличава старият от младия? Старият брат се отличава с готовността си да услужва на по-младия си брат, а младият брат се отличава с готовността си да работи. Значи, и младият, и старият брат са готови да вършат всякаква работа, която им се представи. Всеки човек трябва да има в душата си абсолютна готовност да служи на Бога, както ангелите и напредналите братя имат готовност да помагат на всички, без разлика на положение.
 +
 
 +
Казвате: накъде трябва да се обръщаме, като се молим? Едно трябва да знаете: молитвата не търпи никакви правила, никакви ограничения. Когато човек се моли, както трябва, той винаги е обърнат към Бога. Вие не можете да се молите, ако не сте обърнати към Бога. Ако се молите на Бога, а мислите за някой човек, бил той ваш приятел, или ваша майка, или ваш баща, значи вие се молите на тях. Ако се молите на Бога, а мислите за парите си, за къщата си, на тях се молите. Ако се молите на Бога, а мислите за някой светия, вие се молите на този светия, а не на Бога. Следователно, искате ли молитвата ви да бъде приета от Бога, мисълта ви трябва да бъде насочена изключително към Него. Във време на молитва умът ви трябва да бъде свободен от всякакви странични мисли.  
 +
 
 +
И тьй, молите ли се, образът на Бога трябва да седи в ума ви. Никакъв друг образ! Ще кажете: ние не знаем какъв е образът на Бога. Не, вие знаете този образ, но сега трябва само да Го възстановите. Има един момент в живата, когато всички същества, от най-малките до най-големите, отправят ума си към Бога. В такъв случай, мистичната страна на молитвата се заключава в това, човек да схвазне този момент, да се присъедини към тази обща молитва и да каже: Отправям ума, сърцето, душата и духа си към Този, към Когото всички се отправят в този момент. При това, всеки ще отправи мисъл, съответна на неговото развитие. Бог ще отговори на тази колективна молитва, като ще изпрати всекиму толкова светлина, колкото му е необходима.  
  
16
+
Сега, нека всички прочетем Добрата молитва и отправим ума си към Този, към Когото всички се обръщат тази вечер. Тази молитва е обща, не само за човечеството, но и за цялата вселена: за всички ангели, арахангели, началства, власти, сили. Само по този начин ще измолим Божието благословение, за да можем да растем и да се развиваме съобразно Неговата воля.
да се развиваме съобразно Неговата воля.
+
*
+
Беседа от Учителя, държана на 23 ноември, 9 ч. в. 1930 г. Изгрев.
Беседа отъ Учителя, държана на 23 но¬ември, 9 ч. в. 1930 г. ИзгрЪвъ.
+

Версия от 00:39, 29 април 2011

Беседи

Извънредни беседи

1930

Работна среда на електронния архив

Общение с Бога

Общение с Бога - оригинален текст


Животът, в своите прояви, има една реална и една нереална страна. Тия прояви имат свои практически и теоретически значения. Запримeр, да вярва човек, това е една от теоретическите страни на живота. Каквото и да мисли човек за вярата, това е все още теория. В такъв случай всички хора се различават в своите теоретически възгледи за вярата и за живота. Обаче, по отношение на реалното в живота, т.е. по отношение на съществената страна на живота, всички хора, както и всички живи същества, изобщо, имат еднакви схващания, както и еднакви опитности. Значи, в реалността на нещата има единство. Например, когато дойде радостта, тя произвежда еднакви условия, еднакви промени във всички живи същества. Тези промени се забелязват най-добре у хората. Когато те се радват, пулсът им се увеличава, приливът на кръвта в сърцето се усилва и всички органи се разширяват. Изобщо, радостта причинява разширение в човека.

Друга реална страна на живота е молитвата. Който не знае да се моли, той само теоретизира. Обаче, да се теоретизира върху молитвата, това не може да се нарече истинска молитва. Съвременните хора мислят, че молитвата, моленето е достояние само на простия човек. Те считат молитвата за нещо долно по отношение на учения, на гениалния човек или на светията. Всъщност, ако се вземе предвид живота на гения, на учения или на светията, ще се види, че той от начало до края представлява само молитва. Животът му започва с молитва и завършва с молитва. Молитвата на гения, например, показва, че той е бременен с някаква велика идея, с която иска да допринесе нещо на света. Такъв живот е напълно безкористен. И затова казваме, че както геният, така и светията не търсят в живота си своето лично благо.

И тъй, всички хора, които са готови да разберат по вътрешен, интуитивен начин молитвата, само те са в състояние да разберат нейния дълбок смисъл. Между съвременните езици няма нито един, който е в състояние да изрази великата идея, която се крие в понятието „молитва." И днес, по нямане на съответна дума, ние си служим в разните езици с думи, които приблизително поне изразяват понятието молитва. Да се молиш, това значи да обърнеш ума, сърцето, душата и духа си към Онзи Източник на живота, от който си излязъл. Ако човек огрубява, това се дължи на факта, че той рядко си спомня за Първата Причина, т.е. за Първоизточника на живота. Следователно, падението, до което съвременното човечество е дошло, се дължи на една дълбока вътрешна причина – немарливост към Първия Принцип, от който е излязло. Днешният човек е немарлив към Бога, вследствие на което често чувате да казва: аз съм свободен човек, мога и без Бога, мога и без молитва.

Така разсъждава човек, който се мисли свободен, но това разсъждение логически не е правилно. То не е правилно по единствената причина, че реалното, т.е. абсолютното в света не може да се раздвоява. Както Бог, Който ни е създал, не може да ни забрави, така и ние нямаме право да Го забравяме. Ако Той ни забрави, всичко е свършено с нас. Ако Той ни забрави, ние умираме; обаче, ако и ние Го забравим, пак умираме. Казвате: защо умираме? Ще ви докажа защо иде смъртта. Когато някой пита, не може ли да живее без молитва, то е все едно да пита, не може ли да живее без да диша. Щом човек се счита свободен, независим, нека се опита да спре дишането си само за един час. Спре ли дишането си за един час, той ще разбере каква е необходимостта от него. Ако дишането представлява голяма необходимост за човека, тогава мисълта за Бога е хиляди пъти по-голяма необходимост. Колкото повече човек си спомня за Бога и Го държи в себе си, толкова по-благороден е той. Благородството на човешката душа зависи от мисълта му за Бога. Значи, искаме ли да бъдем благородни, ние трябва да си спомняме за Бога, като същина, която протича през нас. Във всички положения на живота си, и в радости, и в скърби, ние трябва да си спомняме за Бога. Вън от Бога никакво възпитание, никакво благородство, никаква наука, никаква религия, никакви изкуства и занаяти, нищо не съществува.

Някой казва: културата може да съществува и без Бога. Казвам: колкото животът на земята може да съществува без слънце, толкова и културата може да съществува без Бога. Колкото растенията могат да съществуват без вода, толкова и културата може да съществува без Бога. Колкото хората могат да съществуват без въздух, толкова и културата може да съществува без Бога. Това са сравнения, които показват голямата необходимост от молитвата. Мисълта на човека не може да се развива без молитва. Ние не говорим за изопачените човешки мисли, според които идеята за Бога е представена в най-карикатурен вид. Идеята на съвременните хора за Бога е идея на падналото човечество. Това, което те считат реалност, всъщност не е никаква реалност. Колко пъти човек се е молил на Бога, без да е получил някакъв отговор! Защо не получава отговор на молитвата си? Да се моли човек на Бога и да не получава отговор на своята молитва е положение, подобно на жадния, който сънува, че пие вода, но като се събуди, пак усеща жаждата. Водата, която той пие на сън, не задоволява жаждата му. Значи, това пиене на вода не е реално. Реалността се отличава по това, че тя е в сила да задоволи всяко чувство, от което човек вътрешно се измъчва. В реалността човек непрекъснато, постоянно расте.

Това вечерно събрание е свикано за реалността на молитвата, да разберете, как трябва да се молите. Бих желал да чуя от някои как се молите. Когато се молите, т.е. когато отивате при Бога, вие се стеснявате. Можете ли да се молите правилно, щом се стеснявате? При това, на какво се дължи стеснението? Когато ученикът е научил урока си, както трябва, той става от местото си смело, решително и отговаря добре на всеки въпрос, зададен от учителя му. Не е ли научил урока си, ученикът се стеснява и казва: учителят ще ме скъса. Когато се молите на Бога, имайте предвид следните Негови качества: Той е крайно търпелив, но и много взискателен. Когато човек се моли, той трябва да се моли за реални, за действителни неща. Бог не обича да се молим за празни работи. Празни работи са онези, изпълнението на които зависи от нас. За тези работи ние не трябва да очакваме на Бога, Той да ги направи. Смешно е, например, да отидеш при Бога и да се молиш: Господи, научи ме да се храня. Или, научи ме, Господи, как да пия вода, как да се ръкувам с хората, как да се обличам и т.н. Много от молитвите на съвременните хора са от този тип.

Казвам: съвременните хора се нуждаят от молитва, която да изправи живота им и да премахне от тях всякакво користолюбие. Користолюбието е порок, язва, която разяжда човешката душа. Като облак то помрачава съзнанието на човека и огрубява неговото сърце. Користолюбивият цял ден мисли само за себе си: да се е нахранил добре, да е хубаво облечен, жилището му да е топло и удобно, да е здрав и т.н. Що се отнася до страданията на другите хора, той казва: това не ме интересува. Да не се интересува за своя ближен, това е чуждо състояние, на което човек се поддава. Това състояние рядко обхваща човека, но то мирише толкова неприятно, че дълго време той трябва да се чисти, докато се освободи от него.

И тъй, помнете следната Истина: няма по-благородно нещо в живота на човека от молитвата. Каквото друго и да ви казват хората, не забравяйте значението и необ- ходимостта от молитвата, от общението с Бога. Нито знанието, нито любовта, нито мъдростта на земята са в състояние да се сравнят с общението с Първата Причина, каквото има в молитвата. Силата на молитвата седи в това, че като се моли човек, той впряга всичките си добродетели на работа. Молитва, в която човек не впряга всичките си добродетели, не може да се счита за истинска. Молитвата трябва да включва в себе си качествата на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата, на Добродетелта, на милосърдието и на ред още добродетели. Отидете ли при Бога с такава молитва, вие ще мязате на дърво с узрели плодове. Види ли ви Бог така накичени, ще Му е приятно, че пред Него седи разумно дете, което знае да говори на такъв възвишен, ангелски език. Ще кажете: всички не можем да бъдем разумни деца. – Нищо от това, Бог търпи и глупавите деца, но има разлика между едно разумно и едно глупаво дете. Глупавото дете никога не може да има резултатите на разумното дете. Това виждаме навсякъде в живота: разумният учи, а глу- павият всякога отлага; разумният се възнаграждава, а глупавият се утешава.

Казвам: ако съвременните хора не знаеха да се молят, те биха изгубили и това малкото, което до днес са запазили. Всичко хубаво, всичко велико и красиво, което те са запазили, се дължи на молитвения дух, който работи в душите им. Тъй щото, благодарение на молитвата, макар и не тъй правилна, каквато е в съвременното човечество, все пак нещо от хубавото се е запазило и нещо ново се придобива. Благодарение иа молитвата ние ставаме проводници на възвишени сили и благодатни средства, чрез които се крепи целият човешки род. Душата има нужда от вътрешна, духовна храна, която може да се достави само чрез молитвата.

Сега, като ви наблюдавам, аз забелязвам следното нещо: вие сте забогатели със знания, които ви преподавам, но не сте научили как да се молите. В много отношения вие мислите като мене, философствате като мене, проповядвате като мене, говорите като мене, но едно нещо не знаете – не знаете да се молите като мене. Единственото нещо, на което не мога да ви науча, е да се молите. Аз никога не си позволявам да науча някого как да се моли. Защо? –Според мене молитвата е най-свещеният акт, който е достояние само на душата. Някой ме запитва: ти как се молиш и кога се молиш? – Как се моля, не мога да ти кажа, но всякога се моля: аз се моля и като ям, и като пия вода, и като чета, и като работя — всякога и навсякъде се моля. – Не ти ли става тежко от толкова много молене? – Напротив, по-леко ми става. Животът се заключава, именно, в молитвата. Престане ли човек да се моли, и животът изчезва. Велико нещо е молитвата! Тя не се изразява чрез бъбрене, чрез шепнене на молитви. Като се научите да се молите, и животът ви ще се осмисли. И учениците Христови не знаеха да се молят, затова се обърнаха към Христа с думите: „Учителю, научи ни да се молим!" Христос им отговори: „Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви научи." Обаче, те имаха образец на истинска молитва в лицето на Христа.

Казвам: всеки човек може да научи да се моли. Щом молитвата е в зависимост от добродетелите, човек трябва да постави доброто за основа на своя живот. Постигне ли това, той няма да забележи как способността му да се моли ще се яви като естествен резултат на живота. Тогава душата на човека ще цъфне като дърво с хиляди благоуханни цветове. Когато човек изпадне в молитвено разположение, зло не съществува за него. Той е разположен към всички. На всичко се радва, за всичко благодари. Като гледа как червеят пълзи, той се спира пред него, иска да му помогне с нещо. Като погледне към някое дърво, на което вятърът люлее листата, той изпитва разположение към него и пожелава да му помогне. Пред този човек всичко оживява. Той вижда навсякъде Божия Дух, Който работи и помага. Това събужда подтик в него и той да работи, да се освободи от ограничителните условия на живота.

Казвате: само човек ли се моли? – Всяко живо същество се моли. И животните, и растенията се молят. Благоуханието, което растенията разнасят из въздуха, е тяхната молитва. Когато растението изгуби своето благоухание, то изсъхва. Докато растението благоухае, то расте и се развива. Има растения, от листата на които, както и от техните цветове излиза благоухание. Следователно, и човек, когато се моли, издава благоухание, както и растенията. Колкото повече се моли той, толкова повече и благоуханието му се увеличава. Престане ли да се моли, и благоуханието му постепенно изчезва. Който никога не се е молил и е забравил да се моли, той мирише неприятно. От качеството на растението зависи неговото благоухание. По същия начин се определят и добродетелите у човека. Колкото добродетелите на човека са по-развити, толкова по-силно е и неговото благоухание.

И тъй, молитвата е най-важната работа в живота. Що се отнася до това, как да се молите, това е лична работа, която всеки сам трябва да научи. Ако аз ви науча да се молите, вие ще чувате само едно ехо, което най-после ще ви дотегне и ще се откажете от молитвата. Молитвата има смисъл само тогава, когато тя излиза от дълбочината на душата. Искате ли някой да ви покаже как да се молите, той ще ви каже: аз ще се моля за вас, а вие ще работите за мене. Такъв е законът. Работите ли за някой човек, той пък непременно трябва да се моли за вас. Не се ли моли за вас, и вие не трябва да работите за него. Такива са отношенията между духовните хора. Ако пък вие се молите за някого, той ще работи за вас.

Тази вечер аз искам вие да се молите, аз да работя; или, аз да се моля, вие да работите. Или пък можем да се разделим: едната половина да работят, а другата половина да се молят. Каквото и да приемете, едно е важно за вас: всички да вземете участие, да отправите ума си към Бога. Няма по-тържествен момент от този, да отправим ума и сърцето си нагоре, към Този, Който ни е дал всички блага. Ако работите по този начин непрекъснато, в продължение на цяла година, вие ще бъдете през всичкото време радостни и весели и ще чувствате присъствието на Бога. Тази молитва ще бъде в сила да ви помага във всички случаи на живота. Наука без молитва отегчава човека; религия без молитва отегчава човека; любов без молитва отегчава човека; ядене без молитва отегчава човека. Всичко, което се върши без молитва, е тягостно за човешкия дух. Има хора, които са много взискателни в молитвата си; тяхната молитва е строга, отмерена, сдържана. Обаче, има хора, особено между бедните, молитвата на които се излива непосредствено, свободно, както чувстват в дадения момент. След такава молитва лицата на такива хора просияват, засмиват се, а същевременно и в душата им става някаква промяна. Слушате някой беден да се моли: „Господи, има нещо в мене, което желае да се моли, но не зная как да се моля. Съжалявам, че употребяваш грижи и време за мене, но още не съм се научил. Правя усилия да върша волята Ти, но не успявам, постоянно греша. Ако речеш да ме удариш, ръката Ти ще ме смаже. Съжали се върху мене, втори път няма да повтарям същите погрешки." Бог, като чуе тази молитва, изпраща благословението си върху тази душа и казва: „Умно дете е това, то ще се изправи."

Аз изнасям нещата по човешки, както стават между хората. Кой не е срещал в живота си чистосърдечен, откровен човек, който да му говори от дълбочината на душата си? Като слушате такъв човек да говори, вие чувствате, че той е готов на всякакви услуги, на всички жертви за вас. Тогава и вие изпитвате разположение към него, и ако той ви е направил някаква пакост, вие сте готови веднага да му проститете. Казвам: ако вие не прощавате прегрешенията на вашите ближни, и вашите прегрешения няма да се простят. Често вие се обръщате към Бога с молба да ви се открият някои тайни. Много неща ще научите, но само когато се научите да се молите, както трябва.

Сега, като ви наблюдавам тази вечер, виждам, че между вас има и млади, и стари. И всички казвате, че се обичате, че имате братски отношения помежду си. По какво се отличава старият от младия? Старият брат се отличава с готовността си да услужва на по-младия си брат, а младият брат се отличава с готовността си да работи. Значи, и младият, и старият брат са готови да вършат всякаква работа, която им се представи. Всеки човек трябва да има в душата си абсолютна готовност да служи на Бога, както ангелите и напредналите братя имат готовност да помагат на всички, без разлика на положение.

Казвате: накъде трябва да се обръщаме, като се молим? Едно трябва да знаете: молитвата не търпи никакви правила, никакви ограничения. Когато човек се моли, както трябва, той винаги е обърнат към Бога. Вие не можете да се молите, ако не сте обърнати към Бога. Ако се молите на Бога, а мислите за някой човек, бил той ваш приятел, или ваша майка, или ваш баща, значи вие се молите на тях. Ако се молите на Бога, а мислите за парите си, за къщата си, на тях се молите. Ако се молите на Бога, а мислите за някой светия, вие се молите на този светия, а не на Бога. Следователно, искате ли молитвата ви да бъде приета от Бога, мисълта ви трябва да бъде насочена изключително към Него. Във време на молитва умът ви трябва да бъде свободен от всякакви странични мисли.

И тьй, молите ли се, образът на Бога трябва да седи в ума ви. Никакъв друг образ! Ще кажете: ние не знаем какъв е образът на Бога. Не, вие знаете този образ, но сега трябва само да Го възстановите. Има един момент в живата, когато всички същества, от най-малките до най-големите, отправят ума си към Бога. В такъв случай, мистичната страна на молитвата се заключава в това, човек да схвазне този момент, да се присъедини към тази обща молитва и да каже: Отправям ума, сърцето, душата и духа си към Този, към Когото всички се отправят в този момент. При това, всеки ще отправи мисъл, съответна на неговото развитие. Бог ще отговори на тази колективна молитва, като ще изпрати всекиму толкова светлина, колкото му е необходима.

Сега, нека всички прочетем Добрата молитва и отправим ума си към Този, към Когото всички се обръщат тази вечер. Тази молитва е обща, не само за човечеството, но и за цялата вселена: за всички ангели, арахангели, началства, власти, сили. Само по този начин ще измолим Божието благословение, за да можем да растем и да се развиваме съобразно Неговата воля.

Беседа от Учителя, държана на 23 ноември, 9 ч. в. 1930 г. Изгрев.